Monthly Archives: April 2021

Кой по-добре се справя с дезинформацията: държавите или частните корпорации

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Към темата, поставена в заглавието.

Не сме доволни от намесата на частните корпорации в онлайн съдържанието, а как е с намесата на държавата? Правилният отговор е “Различно: зависи от държавата” – така е, ето един пример от държавата Сингапур.

Кирстен Хан пише за прилагането на закона за фалшивите новини в Сингапур и обсъжда своя опит с издаването на „указание за корекция“ съгласно Закона за защита от онлайн лъжи и манипулации, POFMA. Законът предоставя на правителството правомощия да издава заповеди, изискващи поправки, заличаване на съдържание и блокиране на достъпа до страници и уебсайтове в социалните медии.

Към юли 2020 г. правителството е издало над 70 указания, най-вече относно съдържанието във Facebook.

Пише ли се запетая при по дяволите?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Когато се употребява като вметната част*, по дяволите се отделя със запетаи от останалите части на изречението.   Какво, по дяволите, сте намислили този път? По дяволите, всички уреди в кухнята ли са развалени?! Ужасно съм изморена, по дяволите. Ако пред вметнатата част по дяволите стои неударен едносричен съюз, запетаята между тях не се пише. […]

Как се пише: пенообразуващ или пянообразуващ?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише пенообразуващ, също и пенообразуваща, пенообразуващо, пенообразуващи. Вентилът на бутилката с пенообразуващото вещество се проверява периодично, за да се предотврати изтичане на газ. Наличието на вода в хидравличните масла повишава тяхната пенообразуваща способност. Правописът на думата се подчинява на правилото за променливото я (ятовия преглас). Променливо е онова я, което при […]

Има ли злоупотреба на Фейсбук с господстващо положение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдът в Дюселдорф ще подаде преюдициално запитване до Съда на ЕС, съобщава EurActiv.

Очаква се Съдът на ЕС  да изясни дали германският орган по конкуренция е бил прав да нареди на Facebook да прекрати практиките си за събиране на данни поради опасения относно предполагаемата злоупотреба с господстващото му пазарно положение и нарушенията на законодателството на ЕС за защита на данните.

През 2019 г. федералният конкурентен орган (Bundeskartellamt) налага ограничения върху споделянето на данни  между   Facebook, Instagram и WhatsApp,  с аргумента, че  Facebook събира данни без съгласието на потребителя  и ги споделя с други yслyги и приложения.

Решението на  органа за защита на конкуренцията е оспорено пред съда в Дюселдорф, който се е произнесъл в полза на   Facebook.  Решението е обжалвано и върнато за ново разглеждане от горната инстанция. На 24 март  2021 съдиите в Дюселдорф стигат до заключение, че въпросът дали  Facebook злоупотребява с господстващото си положение като доставчик на германския пазар на социални мрежи,  като събира и използва данните на своите потребители и доколко това е в нарушение на GDPR, не може да бъде решен  без участието на  Съда на ЕС.  

Съдът в Дюселдорф ще внесе преюдициалното запитване до  Съда на ЕС през следващите седмици.

Правителството гласува още 20 милиона лв за БНТ и 2.75 милиона лв за БТА

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Между последните решения на това правителство са два допълнителни трансфера към БНТ и БТА. Вече допълнителни – едва три месеца след началото на годината.

За БТА – това е финансиране, с което се очаква да се задейства изменението в закона отпреди месец, благодарение на което ще можем най-накрая да четем новините на агенцията.

За БНТ – това е поредното финансиране извън трансферите по съответния Закон за държавния бюджет. В прессъобщението ни информират, че този допълнителен трансфер ще гарантира непрекъснатост на разпространението: непрекъснатостта на разпространението изобщо не е редно да се оставя на финансиране чрез допълнителни трансфери – все пак това е национална сигурност, както е известно.

Практиката на допълнителните трансфери отдавна трябваше да бъде прекратена. Да не говорим за идеите на Борисов БНТ да не плаща, а преносът да се финансира директно от бюджета или пък за идеите обществените медии да придобият обществения мултиплекс и да осъществуват услуги. И да не говорим, че допълнителният трансфер (и липсата му) е инструмент за натиск.

За да се прекрати практиката, трябваше да се приеме изменителният закон на ЗРТ, който да въведе Съобщението на ЕК за държавната помощ. Но и този път Съобщението не беше въведено в закона – заради най-разнообразни фактори, причини, действия, планове и сметки.

И ето ги допълнителните трансфери.

1

Одобрен е допълнителен трансфер по бюджета на Българската национална телевизия за 2021 г.

Със свое постановление правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 20 млн. лв. по бюджета на Българската национална телевизия за 2021 година. 
С предоставените средства ще се разплатят натрупани просрочени задължения за услугата пренос и разпространение на програмите на БНТ чрез наземно цифрово радиоразпръскване към 2020 година.

Това ще даде възможност за гарантиране на непрекъснатост на разпространението на програмите на БНТ и ще способства за договаряне на по-благоприятни ценови условия за в бъдеще.

Медията ще продължи да функционира с отговорно отношение към българската аудитория и към контрагентите си, при осъществяване на задълженията на национален обществен доставчик на аудиовизуални медийни услуги.
Необходимите средства ще се осигурят чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2021 година.

2

Одобрен е допълнителен трансфер по бюджета на Българската телеграфна агенция за безвъзмездно разпространение и достъп до информация
 
Със свое постановление правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 2,750 млн. лв. по бюджета на Българската телеграфна агенция (БТА) за 2021 г. за финансово обезпечаване на безвъзмездното разпространение на актове и съобщения и свободен безвъзмезден достъп до информация чрез продукти на БТА съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за БТА (обн. „Държавен вестник“, бр. 20 от 09.03.2021 г.).
Средствата се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2021 г.
Законът предвижда в срок от една година БТА да започне да разпространява свободно и безвъзмездно собствените си информационни продукти с изключение на произведения, обект на защитени права на трети лица, специализирани информационни продукти, изготвяни по възлагане, архивни материали и произведения на издателската, печатната и продуцентската дейност на БТА.
В същия срок БТА ще се превърне в площадка и център на информацията за публичните организации и дейности в услуга на всички медии и граждани на България.
С допълнителното финансиране БТА ще продължи да развива свободно достъпна информация от агенцията в текст, образ и звук.
Отварянето на свободен достъп до информационните продукти на БТА ще позволи на България да разшири възможностите на агенцията като продължи да я развива не само като национална, а и като регионална информационна агенция – източник на информация от Балканите за света, както и да поддържа висока информираност в България за нейните съседи.
Свободният достъп ще позволи БТА да продължи да се развива като мост към всички българи по света.
С постановлението се дава възможност БТА да може да се възползва от централизираните обществени поръчки, провеждани от Централния орган за покупки към министъра на финансите.

Национална пътна карта за научна инфраструктура

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министерският съвет на свое засед9ание на 7 април 2021 одобри актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ) 2020-2027 г. Като национален стратегически документ, който съдържа задълженията на страната ни като член на Европейския съюз към Европейската пътна карта за изграждане на общоевропейско научноизследователско пространство, тя подпомага развитието на научната инфраструктура в страната в ключови за обществото и икономиката области.


Актуализираната НПКНИ дава насоки и приоритет за развитието на бъдещите и вече изградените инфраструктури от стратегическо значение и тяхното международно включване, както и създава рамкови условия за единни стандарти за достъп и ползване на инфраструктурите. С приложението й се очаква да се подобри ефективността на системата от научни инфраструктури в страната, да се намали фрагментацията в научните изследвания, както и да се създадат благоприятни условия за повишаване на квалификацията на младите учени. Предвижда се още увеличаване на участието на българската научна общност и бизнеса в научноизследователска и развойна дейност в различните тематични области на новата Рамкова програма за научни изследвания и инвестиции в иновации „Хоризонт Европа“.


С актуализацията се представя и нов обект в групата на националните научно- иновационни комплекси с ключово значение за развитието на конкурентоспособността на българската икономика и технологична база. Това е Институт за научни изследвания в областта на компютърните науки към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в който се предвижда да се изгради инфраструктура и да се провеждат научни изследвания в множество направления на компютърните науки, сред които изкуствен интелект, софтуерна сигурност, адаптиращи се софтуерни системи и др. Институтът ще насърчава работата по научноизследователски проекти, в т.ч. и проекти е чуждестранни партньори, което ще доведе до повишаване на обема и качеството на научните разработки, до създаване на нови научни знания и приложими научни продукти. Планира се в него да се обучават докторанти и подготвят млади учени в областта на компютърните науки и интердисциплинарните изследвания.


В резултат на настоящата актуализация Националната пътна карта съдържа 51 обекта с ключови области на въздействие, като енергетика; околна среда и екология; биотехнологии, биомедицина, здраве и храни; физика и инженерни науки; аерокосмическа и отбранителна индустрия; социални и културни иновации, информационни и комуникационни технологии, и електронна инфраструктура.

Засега онлайн се намира само проект на сайта на МОН, Окончателинят текст ще бъде добавен, когато се появи на сайта на МС.

8 април 2021 – зима посред пролет

от Георги Станков
лиценз CC BY-NC-ND
Това изображение сподели Фатме Токова от Черничево - то е направено тази сутрин. Колко случая си спомняте, когато посред пролет, когато дърветата цъфтят и е време за семеделска работа, изведнъж става зима? 

Амнести Интернешънъл: Доклад за състоянието на правата на човека 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е докладът на Амнести Интернешънъл за състоянието на правата на човека в света за 2021 г.

В частта за България се подчертава по-специално, че свободата на медиите и свободата на сдружаване са се влошили, тъй като  властите са предприели мерки по отношение на  журналисти, критици, антиправителствени протести. Констатирана е  открито расистка реторика към ромското население.

Като част от спешните мерки на COVID-19 през март правителството предложи промени в Наказателния кодекс,  предвиждащи глоби и лишаване от свобода за разпространение на невярна информация, върху които беше наложено вето.

Журналистите, разследващи организираната престъпност и корупцията, бяха подложени на интензивен политически и прокурорски натиск и заплахи. През юли разследващият журналист Николай Стайков беше разпитан от прокуратурата и заплашен с наказателно преследване, след като пусна документален филм, който свърза прокуратурата с финансово престъпление.

Журналисти, отразяващи антиправителствените протести в столицата София, през септември бяха физически атакувани от полиция; единият от тях беше е задържан с часове. Комисарят по човешките права на Съвета на Европа нарече действията „неприемливи“ и призова властите да разследват нападенията.

В своя доклад за върховенството на закона през септември Европейската комисия изрази сериозни опасения относно липсата на прозрачност на собствеността върху медиите и отбеляза, че медиите остават обект на систематичен политически контрол.

Класирайки се на 111-то място от 180 страни по Световния индекс за свобода на пресата, България остава държавата от ЕС с най-ниския стандарт на свобода на медиите, се казва още в доклада.

Как се пише: околосграден или около сграден?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Когато представлява прилагателно име със значение ’който се намира около сграда’, се пише слято – околосграден, също и околосградна, околосградно, околосградни.   Предлагаме комплексни услуги при преустройство на партерни апартаменти в офиси или магазини, цялостни и частични ремонти, включително вътрешно обзавеждане и външно околосградно оформление. Забелязват се пропадания и напуквания на околосградната настилка. Когато представлява съчетание от […]

Как се съкращава квадратен метър?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Съкратено това словосъчетание се пише кв.м (без интервал) или кв. м (с интервал). Когато всички думи в едно словосъчетание са съкратени, се допуска между тях да няма интервал. По това време И.К. се сдобива с апартамент от 140 кв.м/кв. м и веднага го продава. Общата площ на поземления имот е 2287 кв.м/кв. м, от които […]