Monthly Archives: April 2021

Google LLC срещу Oracle America

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 5 април 2021 стана известно решението на Върховния съд на САЩ по делото Google LLC срещу Oracle America. Това е поредното от големите дела  на Google –   след Google Books  и Viacom v YouTube.

Въпросът в Oracle v. Google е дали Oracle може да претендира за авторско право върху Java Application Programming Interfaces ( Java APIs)  и ако може, дали Google нарушава тези авторски права. За ОС Android  Google създава собствена версия на Java, но използва същите имена, организация и функционалност като Java API.

През май 2012 г. съдия Уилям Алсъп от Северния окръг на Калифорния постановява, че за  API не възниква авторско право. В противен случай Oracle би имала права върху „утилитарен и функционален набор от символи“, който осигурява основата на иновациите  – според това първо решение преди девет години езикът за кодиране не може да бъде обект на авторско право.

Oracle обжалва решението  пред Апелативния съд на САЩ , който на  9 май 2014 г.  издаде катастрофално решение, според което APIs на Java са защитени с авторски права. Всъщност изключването на API от защитата на авторските права беше от съществено значение за развитието на съвременните компютри и интернет.

Google се обърна към Върховния съд на САЩ с искане да преразгледа решението на Апелативния съд.

През юни 2015 г. Върховният съд отхвърли искането на Google и върна делото в  окръжния съд.

През май 2016 г. съдът единодушно се съгласи, че използването от Google на API на Java е fair use.

Oracle подаде нова жалба. През март 2018 г. Апелативният съд  отмени решението на окръжния съд и се произнесе в полза на Oracle.

Google оспори решението на Апелативния съд пред Върховния съд на САЩ.   (Една процесуална бележка: поради правилата на Върховния съд за цитиране на дела, искът вече е известен като Google срещу Oracle, тъй като Google иска от Върховния съд да разгледа делото.)

През април 2021 г. ВС със 6:2  прие,  че използването от Google на API на Java е fair use. Съдът обсъди някои основни принципи на доктрината fair use и прие, че честната употреба „позволява на съдилищата да избягват строго прилагане на закона за авторското право, когато  това би задушило самото творчество, което този закон има за цел да насърчи“. По този начин решението подчерта истинската цел на авторското право: да стимулира иновациите и творчеството.

Съдът стига до заключението, че „когато Google преработва потребителския интерфейс и   взема само това, което  е необходимо, за да позволи на потребителите да приложат натрупаните си умения и    да създадат нова  програма, използването от Google на Sun Java API  представлява fair use. ”

Решението на Върховния съд e  победа за програмисти, разработчици и за потребителите, които искат да използват придобитите знания и опит  в следващите продукти и приложения. Съдът отмени предишните решения на Апелативния съд и призна, че авторските права насърчават иновациите и творчеството само когато предоставят място за творчество и   надграждане върху предишното знание.

 

Частните платформи като публични форуми: важен въпрос, но не сега

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Темата е за Тръмп и, по повод на Тръмп, за частният Twitter като публичен форум.  В САЩ се водеше съдебен спор по повод  акаунта @realdonaldtrump с повече от 88 милиона последователи и твърдението на Тръмп, че той е негова лична собственост. На 5 април 2021 г. Върховният съд реши, че делото трябва да бъде прекратено.

Фактите

Бившият президент на САЩ Тръмп беше блокирал в Twitter  хора за критика към президента или неговите политики. Няколко физически лица и една нестопанска организация заведоха дело   с твърдението, че  блокирането им в Twitter нарушава Първата поправка.  Първоинстанционният съд  и Апелативният съд на САЩ за 2-ри съдебен окръг приеха, че блокирането е в  нарушение на Конституцията.

Казусът стигна до Върховния съд – вече като Biden v. Knight First Amendment Institute. 
Според ищците “доказателствата по делото показват, че личният акаунт на президента в Twitter  функционира като официален източник на новини и информация за правителството и като форум за изразяване на и относно президента“.   Адвокатите на Тръмп твърдят, че то  “ограничава способността на държавните служители да  изолират своите акаунти в социалните медии от тормоз, тролинг или реч на омразата без инвазивен съдебен контрол“.

Междувременно на 8 януари 2021 Тръмп загуби правото си да използва Twitter  “поради риска от по-нататъшно подбуждане към насилие”    и след това приключи мандата си.

Върховният съд

След множество заседания Върховният съд решава  делото да бъде прекратено поради промяната в президентската институция, но по този начин отказва да утвърди тезата на първоинстанционния и Апелативния съд за частната социална мрежа като публичен форум.

Към това съдия  Кларънс Томас е написал обширно становище, според което   делото „подчертава основната правна трудност при цифровите платформи: прилагането на стари доктрини към новите цифрови платформи рядко е просто. ”

Според съдия Томас на пръв поглед някои аспекти на акаунта на г-н Тръмп в Twitter приличат на публичен форум.  Г-н Тръмп често използва  акаунта, за да говори в официалното си качество. Но всеки контрол, който г-н Тръмп упражнява над акаунта, бледнее пред властта на  Twitter, според условията на услугата, включително за премахване на акаунта „по всяко време по каквато и да е причина“. Twitter упражни правомощията си да направи точно това.  Дали   по отношение на използването на частно пространство се прилага Първата поправка,  зависи от различни фактори. По-нататък съдия Томас се впуска в аналогии между цифровите мрежи, телефонните компании, превозвачи, осъществуващи обществена услуга и др.под., което обаче не помага да се даде категоричен отговор.

Все пак, се казва в становището на съдия  Томас,  съдиите „скоро няма да имат друг избор, освен да разгледат как нашите правни доктрини се прилагат към силно концентрирана, частна информационна инфраструктура  като цифровите платформи“ –  но това няма да бъде сега по казуса с Тръмп.

Knight Institute

Зеленият цифров сертификат на ЕС и защитата на данните

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съвет за защита на данните  (European Data Protection Board, EDPB) и Европейският надзорен орган по защита на данните (European Data Protection Supervisor, EDPS) са приели съвместно становище относно предложенията за цифров зелен сертификат.

Цифровият зелен сертификат има за цел да улесни упражняването на правото на свободно движение в рамките на ЕС по време на пандемията на COVID-19 чрез установяване на обща рамка за издаване, проверка и приемане на оперативно съвместими сертификати за ваксинация, тестване и възстановяване на COVID-19.

 Европейските органи в областта на защита на данните призовават за обсъждане на идеята за цифров зелен сертификат  в съответствие със законодателството на ЕС за защита на личните данни. Комисарите по защита на данните от всички страни от ЕС и Европейското икономическо пространство подчертават необходимостта от намаляване на рисковете за основните права на гражданите и жителите на ЕС, които могат да произтекат от издаването на цифровия зелен сертификат, включително възможните непредвидени вторични употреби. Използването на цифровия зелен сертификат не трябва да води до пряка или непряка дискриминация на физически лица и трябва да бъде напълно в съответствие с основните принципи за необходимост, пропорционалност и ефективност.

Предвид естеството на мерките, предложени в предложението, EDPB и ЕНОЗД считат, че въвеждането на цифровия зелен сертификат следва да бъде придружено от всеобхватна правна рамка.

5G на хоризонта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

КРС информира:

На 6 април 2021 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) проведе търг с тайно наддаване за издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър в обхват 3,6 GHz за осъществяване на електронни съобщения чрез наземна мрежа, позволяваща предоставяне на електронни съобщителни услуги (режим на работа TDD), с национално покритие.

Предмет на търга бе издаване на три разрешения за ползване на радиочестотен спектър в обхват 3,6 GHz с национално покритие за срок от 20 години. Заявления за участие в процедурата бяха подали трите компании, предлагащи телекомуникационни услуги в страната – А1 България, Българска телекомуникационна компания и Теленор България.

Търгът приключи успешно с разпределение на предвидения радиочестотен ресурс, съгласно правилата на тръжната процедура и предложените от участниците оферти. Разрешение за честотна лента 3600–3700  MHz получава „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предложена цена 4 700 000 лв. Честотна лента 3700–3800 MHz печели „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД  с предложена цена 4 600 000 лв., а честотна лента 3500–3600 MHz получава „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предложена цена  4 100 000 лв.

Ползване на честотите в обхват 3,6 GHz ще доведе до създаване на условия за навлизането на нови технологии, включително 5G, както и предпоставки за предоставяне на нови качествени услуги на потребителите,  се казва в съобщението.

Според медиите вече се осъществяват пилотни проекти. От друга страна, митологията oколо 5G е довела до подписки Stop 5G и съпротива на общини срещу технологиите 5G.

ЕСПЧ: да сложиш шапка на паметника на Благоев е защитено слово

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

pametnik-na-dimitar-blagoev-01

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Ханджийски срещу България.

Фактите

Жалбоподателят Ханджийски е български гражданин, роден през 1971 г. и живеещ в Благоевград (България). Той е местен политик, председател на Демократи за силна България.

През 2013 г., по време на антиправителствени протести,   статуята на Димитър Благоев – на когото е наречен град Благоевград – на централния площад  е  боядисана в червено и бяло, за да прилича на Дядо Коледа, а на главата му е сложена шапка.  На чувала с подаръци е написана думата оставка.  Жалбоподателят е арестуван  и  обвинен в  хулиганство, впоследствие  освободен, но осъден и признат за виновен.    Решението е потвърдено при обжалването. Ханджийски се обръща към Съда за правата на човека.

Съдът

Съдът  преди всичко квалифицира действията като изразяване по смисъла на Конвенцията. Осъдителната присъда и глобата   представляват намеса в   свободата на изразяване.  Съдът отбелязва, че  действията   могат да се разглеждат   като политически протест, следователно предметът  на делото е намеса в свободата на политическо изразяване.

ЕСПЧ разглежда действията като сатира.  „Съдът имаше повод да отбележи, че сатирата, поради присъщите си характеристики на преувеличение и изкривяване на реалността, има за цел да провокира и агитира. Съответно всяка намеса в използването на тази форма на изразяване трябва да бъде разгледана с особено внимание –  въпреки че използването на сатирата не изключва окончателно възможността за ограничение по чл. 10 § 2  от Конвенцията   или дори за установяване на   недопустимост на жалбата, ако    сатирата е насочена срещу основните ценности на Конвенцията (т.51).

Съдът приема, че пропорционални санкции, предназначени да предотвратят действия, които могат да унищожат или повредят паметници,     могат да се разглеждат като „необходими в демократичното общество“. Но в случая няма насилие или повреждане, нито е установено кой е боядисал паметника (т.53-56).

Когато определени действия – макар да имат потенциал да засегнат други хора (оскверняване), не повреждат паметника   – въпросът дали намесата е „необходима в демократичното общество“  изисква по-нюансиран отговор. В такива ситуации точният характер на деянието, намерението зад него и посланието, което се стреми да бъде предадено от него, са от значение.  Например деянията, предназначени да критикуват правителството или неговите политики или да привличат вниманието към страданията на група в неравностойно положение, не могат да бъдат приравнени на действия с цел да оскърбят паметта на жертвите на масово зверство (т.55). В настоящия случай контекстът ясно подсказва, че намерението зад акта на жалбоподателя е да протестира срещу правителството и политическата партия, която го е подкрепила, в контекста на продължителен национален протест срещу това правителство,  отколкото да осъжда историческата роля на Димитър Благоев или да изрази презрение към него. Жалбоподателят просто използва паметника  като символ на политическата партия, която иска да критикува (т.56).

При това ЕСПЧ напомня, че свободата на изразяване е приложима не само за „информация“ или „идеи“, които са приети благосклонно или неутрално, но и за онези, които обиждат, шокират или безпокоят държавата или определена общност.  „Може да се приеме, че символичният жест на жалбоподателя е нанесъл вреда на някои от хората, които са го били пряко свидетели или са научили за това от медиите. Свободата на изразяване обаче е приложима не само за „информация“ или „идеи“, които се приемат благосклонно или се считат за обидни или за безразличие, но и за тези, които обиждат, шокират или притесняват държавата или който и да е сектор от населението.“ (т.58)

Намесата в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване не е била необходима, което води до нарушение на член 10 от Конвенцията.

Към решението има  особено мнение на  съдия Faris Vehabović, според което „това, което е приемливо за един човек, може да е неприемливо за друг, но едно е сигурно – никой не може да промени историята и тези събития и личности трябва да бъдат оценявани в техния конкретен исторически контекст. В контекста на този случай органите са длъжни да защитават паметниците, които са налице и днес, доколкото те все още са там. От тях зависи да решат дали тези паметници все още трябва да останат на обществени места, но междувременно е необходимо да се действа според закона, като  властите следва да оценяват правилно актовете на лица, които публично се подиграват със статуи и паметници“.

Контекст

Решението е логично в контекста на практиката на ЕСПЧ по няколко линии: защита на политическото слово, артистично изразяване, символично слово,  сатира, баланс между свобода на изразяване и защита на правата на другите, идеи, които обиждат и шокират, чл.10 и недвижимо културно наследство.

Като пример за практиката на ЕСПЧ може да се посочи решението  по делото Мурат Вурал срещу  Турция  (26 000 евро за неимуществени вреди на Мурат Вурал) –  жалбоподателят залял с боя  статуя на Кемал Ататюрк и бил осъден на 13 години затвор на основание на специален Закон за престъпленията, извършени срещу Ататюрк. ЕСПЧ постановява нарушение на чл.10 ЕКПЧ, неправомерна намеса в свободата на изразяване.

В България е имало няколко различни акции, свързани с политическо изразяване, за което са използвани паметници – Паметника на Съветската армия, скулптурата на Далчев пред централата на БСП на ул. Позитано и др. Схемата е една и съща – повдигане на обвинение за хулиганство, вж постановлението  за надпис Окупатори върху ПСА и  решението на съдия Мирослава Тодорова за скулптурата на Далчев.

В решението от вчера се потвърждава, че “да се подиграваш публично със статуи и паметници” (по особеното мнение)  не е априори престъпление,  но акцентът е върху необходимостта от  нюансиран подход сатирата е защитена, но не във всички случаи и особено ако е насочена срещу основните ценности на Конвенцията (т. 51); да се критикува  правителството или неговите политики не е като да се оскърби паметта на жертвите на масово зверство (т.55). 

 

АЕЖ: Избори 2021: още по-голямо отстъпление от публичността

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Асоциацията на европейските журналисти – България констатира по време на предизборната кавмпания и в деня на проведените парламентарни избори още по-голямо отстъпление от публичността: лидерите на трите политически сили, получили най-голям процент от гласовете на парламентарните избори на 4 април предпочетоха да се скрият от медиите в изборната нощ.

Криенето от журналисти не подхожда на отговорни политици и е проява на неуважение към собствените избиратели и към всички български граждани. Жизненоважно за една демокрация е политиците да бъдат достъпни за журналистически въпроси.

В последната година се забеляза още по-голямо отстъпление от публичността, тъй като министър-председателят на практика спря да общува с медии и започна монолози през Фейсбук, докато обикаля с автомобил, който лично шофира.

За съжаление, тази тенденция на отбягването на медии се затвърди и от лидера на втората по значимост политическа сила – Слави Трифонов, който подобно на премиера, за цялата кампания не даде нито едно интервю на независима медия и не се включи в нито един политически дебат. Единствената трибуна, която използваше Трифонов, за да общува с граждани, бе собствената му телевизия, достъпът до която е платен.

Журналистите са хората, които задават въпросите, чиито отговори са важни за обществото и е важно да не бъдат изключвани, подчертава АЕЖ-България.

В допълнение Асоциацията на европейските журналисти – България напомня, че представители на медиите имат право да присъстват в избирателните секции. Изборният кодекс регламентира, че журналистите могат да присъстват при откриването на изборния ден, по време на гласуването и при отварянето на урните и установяването на резултатите – т.е. през цялото време на изборния процес.

Присъствието на журналисти е ключово за гарантиране на прозрачното и честно протичане на изборите и членовете на секционни комисии нямат право да го ограничават. 

В отговор на сигнали, че представители на секционни избирателни комисии в чужбина отказват достъп, АЕЖ напомня, че Изборният кодекс и указанията на ЦИК са валидни за всички секции в страната и в чужбина и не могат да бъдат налагани произволни и противоречащи на закона ограничения. Действащите противоепидемични мерки не са основание за неспазване на разпорежданията на закона и не могат да бъдат използвани като претекст за ограничаване на прозрачността на изборния процес.

Как се пише: конкурентност или конкурентост?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише конкурентност. В условията на все по висока конкурентност мнозина потребители не биха посетили отново сайт, който се зарежда бавно. Официалните мотиви за раздържавяването този път са европейската интеграция, отварянето на пазара и изискванията за конкурентност. Забележка: Правописът на думата не е нормиран изрично. Тя е образувана от прилагателното име конкурент(е)н […]

Как се пише: камуфлаж или камофлаж?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише камуфлаж. Думата е заета от френски – camouflage. Облече се като клошар – с този камуфлаж нямаше да привлича вниманието по улиците. По време на Първата световна война Константин Коровин е консултант по камуфлажа в руската армия. Названието на каменните риби произлиза от отличния им камуфлаж, благодарение на който се […]

ОССЕ: Парламентарни избори 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа са публикувани Предварителни заключения на Международната служба за наблюдение на изборите.

За кампанията:

Предизборната кампания бе приглушена и засенчена от дискусии за справянето с пандемията от КОВИД-19 и до голяма степен бе фокусирана повече върху личности, отколкото върху партийните платформи. На моменти тонът по време на кампанията бе конфликтен, което включваше и случаи на изказвания подклаждащи омраза срещу ЛГБТИ, и ромските общности. Редица извънредни разпределения на бюджетни средства, свързани с пандемията от КОВИД-19, както и с инфраструктурни проекти, започнали по време на предизборната кампания,дадоха на управляващата партия несправедливо предимство.Освен това, президентът се възползва от позицията си да призове гражданите да гласуват за ново управление на страната. Събеседниците отбелязаха, че опитите за купуване на гласове, за „контролиран“ вот и за сплашване на гласоподаватели, продължават и са особено разпространени сред икономически и социално уязвимите общности.

Медии

Медиите са силно концентрирани в ръцете на няколко собственици и са податливи на политическо влияние, което накърнява разнообразието в отразяването. Телевизията остава основният източник на информация за политическите партии, следвана от онлайн медиите. Два телевизионни оператора, bTV и Nova, заедно обхващат над 64% от зрителите и в периода януари – октомври 2020 са получили около 87% от приходите за телевизионна реклама. Нова Груп включва и най-голямата цифрова медийна компания, която управлява над десет от основните новинарски сайтове.

Обществената Българска национална телевизия (БНТ) е третият по популярност телевизионен оператор.

Поне четири телевизионни канала са притежавани от партийни лидери или фондации свързани с политически партии. Много от събеседниците на ОМНИ СДИПЧ бяха на мнение, че скорошните промени в крайните собственици на bTVи Nova, както и назначаването на бивш политик за нов директор на БНТ, компрометират редакторската независимост и на трите оператора.

Малко след това редица старши редактори и журналисти са били уволнени или са напуснали и в трите телевизионни оператора като някои от тях се позовават на натиск от страна на новите ръководства.Много от събеседниците на ОМНИ СДИПЧ изразиха опасения относно концентрация на медийната собственост, оказване на политическо влияние върху медиите и съдебен натиск върху разследващи журналисти, включително евентуално осъждане за клевета.

Представителят на ОССЕ за свобода на медиите изрази притесненията си във връзка с няколко случая на сплашване и нападения срещу журналисти, включително и от страна на полицейски служители, които не са разследвани в достатъчна степен от властите, което допринася за атмосферата на безнаказаност.

Повечето събеседниците на ОМНИ СДИПЧ смятат, че по-голямата част от медиите съобразяват своите редакторски политики в съответствие с интересите на своите частни и публични рекламодатели, в резултат на което се наблюдава широко прилагане на автоцензура. Изборният кодекс задължава БНТи Българското национално радио (БНР) да осигурят обективно и честно отразяване на кампанията и да съгласуват всички формати на представянето с кандидатите. Тъй като отразяването в новините не беше сред форматите съгласувани с кандидатите, БНТ и БНР се въздържаха от редакторско отразяване на предизборната кампания в новините. Въпреки това, според мониторинг на БНТ проведен от ОМНИ СДИПЧ, парламентарно представените партии получиха около 7 минути отразяване в новините, по време на последната сесия на парламента от 25 март.

Вместо това, БНТ1 създаде ежедневното предаване за актуални събития „Гласовете на България“, което предложи на кандидатите платено отразяване, подготвено от журналисти на БНТ1. В съответствие със закона, БНТ осигури по 40 секунди безплатно директно време в началото и в края на предизборната кампания и организира 15 дебата, като покани всички кандидати за народни представители. Въпреки това, някои политически партии критикуваха тези дебати, порадиизлъчването им извън времето на праймтайма, в 16:00 часа, което значително намали тяхната гледаемост. БНТ организира 8 дебата в праймтайма, като ограничи участието в тези програми само до 12 кандидати: шест парламентарно представени партии и шест най-популярни непарламентарно представени партии на базата на социологически проучвания. Частните телевизии, които бяха мониторирани, организираха редица дебати само с участието на десетте най-популярни партии.

Заключенията са продължение на междинния доклад, според който

Предизборната кампания стартира на 5 март. В нея е включен и 48-часов период заразмисъл. Всички материали, свързани с кампанията следва да съдържат текст, че купуването и продаването на гласове е престъпление. По закон предизборната кампания се провежда единствено на български език, а използването на материали, които „противоречат на добрите нрави“ е забранено. Законът не съдържа разпоредби за предотвратяване на злоупотребата с административни ресурси или със служебно положение по време на кампанията.

Кампанията е видима най-вече в медиите и онлайн, като много партии ограничиха преките срещи и дейности лице в лице поради тревогата от разпространение на КОВИД-19.28Кампанията се развива около няколко централни теми: отговора на пандемията от КОВИД-19 и общественото здраве, борбата с корупцията, съдебната система и икономиката. След насрочването на изборите правителството обяви няколко извънредни мерки за насочване на бюджетни средства,които според някои от събеседниците на ОМНИ /СДИПЧ могат да бъдат възприети като финансови стимули за електората.

Става дума за мерки като надбавки за 2,1 млн. пенсионери; средства за изграждане и ремонт на православни църкви и джамии, официално откриване на инфраструктурни проекти в цялата страна, нещо, което обикновено се случва в края на годината; и суми за подпомагане.

В последствие, основната опозиционна партия БСПвнесе оплакване с твърдения за злоупотреба с държавни средства от страна на ГЕРБ. Някои от събеседниците на ОМНИ смятат , че все още има опити за прилагане на дългогодишните практики за купуване на гласове и „организирано“ гласуване в някои икономически и социално уязвими общности, по-конкретно с отражение върху ромското население.

Медии

Разнообразната медийна среда е доминирана от 2 основни телевизионни оператора – bTV и Nova, които заедно обхващат над 60% от телевизионната аудитория. Държавната телевизия, БНТ,е по популярност телевизионен оператор. Промяната в крайните собственици на bTV и Nova през 2019 г., както и назначаването на нов директор на БНТ , по мнението на някои от събеседниците на ОМНИ/ СДИПЧ, е довело до негативна промяна в редакционната политика и на трите телевизии. Има случаи на напуснали старши редактори и журналисти и в трите телевизионни оператора, като се позовават на натиск от страна на новите ръководства.

Някои събеседници на ОМНИ/СДИПЧ изразиха тревога относно концентрацията на медийна собственост, оказване на политическо влияние върху медиите и съдебен натиск върху разследващи журналисти, включително евентуалноосъждане за клевета. Представителят на ОССЕ за свобода на медиите изрази тревога във връзка с няколко случая на сплашване и нападения срещу журналисти, включително и от страна на полицейски служители, които не са разследвани в достатъчна степен от властите.

Избирателният кодекс задължава БНТи Българското национално радио (БНР) да осигурят обективно и честно отразяване на кампанията и да разпределят равномерно между всички кандидати безплатното ефирно време. Отразяването от страна на другите обществени и частни медии е до голяма степен нерегулирано. В съответствие със закона БНТ реши да организира19 диспута, по 45 мин. всеки и покани всички партии, коалиции и независими кандидати. Общото ефирно време, отделено за тези диспути значително надвишава минималната продължителност, определена от закона, предаванията обаче се излъчват в 16 ч., което е извън най-гледаното време (праймтайма) и съответно беше разкритикувано от няколко политически партии.

БНТ ще организира осем едночасови диспута в праймтайма, катоограничава участието само до 12 партии и коалиции, шестте най-популярни извънпарламентарни партии съгласносоцилогическите изследвания и шест тепарламентарно-представени партии. Частните и общественитемедии могат да излъчват платени политически реклами при равни условия и цени, които се публикуват не по-късно от 40 днипреди изборния ден. В допълнение към възможностите за платена политическа реклама, големите медийни компании предлагат и платено участие в развлекателни програми и интервюта, както и платено отразяване предизборната активност на съответната партия. Обаче, в противовес на законовите изисквания, подобни предавания не винаги са ясно обозначени като „платени“ в някои от водещите медии, като някои от тези не добре обозначени реклами дорибиват излъчвани в новинарските емисии. Партии, които не получават държавно финансиране, имат пра во на сума в размер на 40 000 лв., която да ползват единствено за платена реклама в медиите. ЦИК разпредели тези средства на 8 март, четири дни след началото на кампанията, като по този начин лиши партиите от това финансиране в началото на кампанията.

Съветът за електронни медии (СЕМ) е регулаторният орган за електронните медии. Законът за радиото и телевизията бе изменен през декември 2020 г., за да бъдат дадени правомощия на СЕМ да упражнява контрол върху излъчваното онлайн аудиовизуално съдържание, съобразно изискванията на Директива (ЕС) 2018/1808 за аудиовизуалните медийни услуги. По време на кампанията СЕМ систематично извършва мониторинг на 16 телевизии и 19 радиостанции; преглед на която и да е електронна медия или аудио-визуално онлайн съдържание се прави само в случай на оплакване. СЕМ обаче не притежава правомощия за налагане на санкции на медиите в случай на нарушения, отнасящи се до изборите. СЕМ е длъжен да препрати информацията за нарушения към ЦИК, където се преценява дали въпросът да бъде разгледан и дали да бъдат наложени санкции и наказание. На 8 март ОМНИ/СДИПЧ започна количествено и качествено медийно наблюдение (мониторинг) на пет телевизии (БНТ1, bTV, Nova, NovaNews и BulgariaOnAir) и шест онлайн медии (24 часа , Blitz .bg, dir.bg, Дневник, OffNews, Vesti.bg).

Предварителните заключения на ОССЕ в медиите:

Капитал/ Международни наблюдатели: предизборната информация в медиите беше основно платена

Дневник/ Йонкер: Препоръките ни за изборното законодателство никога не се вземаха предвид

Публикуване на резултати от допитвания в изборния ден: нарушение на 24 часа. bg

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Централна Избирателна Комисия


РЕШЕНИЕ  № 2409-НС
София, 4 април 2021 г.

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г.

В Централната избирателна комисия e постъпил сигнал с вх. № С-93 от 04.04.2021 г. с твърдения за публикуване на резултати на интернет страницата на 24 часа.bg от гласуването в изборния ден по повод изборите за народни представители на 4 април 2021 г. в нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК.

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на 24 часа.bg, при която установи, че към 12.45 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на Карта на атмосферни явления, чрез които се визират партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Към 12.00 ч. „циклонът „Бойко“ е свалил почвената влажност до 25%, антициклонът „Корнелия“ – до 17.2% в някои райони. За атмосферния фронт „Мустафа“ и тайфуна „Слави“ резултатите са съответно 9.3% и 13%. Антициклонът „Христо“ е повишил влажността до 0.35%. Депресията „Мая“ и смерчът „Краси“ са почти еднакво ефикасни – 4.72% и 4.55%. Черноморският атмосферен фронт е свалил влажност на 1.9%. Намесват се и нови явления Атмосферният фронт „Костя“ е с 2.1% и веещият от Дубай антициклон „Васил“ – 1.6%.“

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Поради горното Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти по партии и коалиции на интернет страницата на 24 часа.bg представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за народни представители на 4 април 2021 г., независимо, че на интернет страницата са обозначени като атмосферни явления.

Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК е налице забрана резултати от допитвания до общественото мнение по повод на избори да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 475, ал. 1 ИК лицето, което е нарушило разпоредбата на чл. 205 ИК се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева, респективно субект на административното нарушение може да бъде физическо или юридическо лице.

На основание чл. 496, ал. 1 ИК актовете за нарушенията по чл. 480, ал. 2 ИК се съставят по решение на съответната избирателна комисия в тридневен срок от получаване на сигнала за нарушението. Съгласно чл. 496, ал. 2 ИК актовете за нарушение по чл. 496 ИК се съставят от председателя на Централната избирателна комисия в случаите, когато тя упражнява контрол съгласно кодекса.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 26 предложение последно във връзка с чл. 475, чл. 496 и чл. 498 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

 

УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, за това, че на 4 април 2021 г. в 12.45 часа са обявени резултати от допитване до общественото мнение по повод изборите за народни представители на 4 април 2021 г. чрез публикуване на интернет страницата на 24 часа.bg, както следва: „Към 12.00 ч. „циклонът „Бойко“ е свалил почвената влажност до 25%, антициклонът „Корнелия“ – до 17.2% в някои райони. За атмосферния фронт „Мустафа“ и тайфуна „Слави“ резултатите са съответно 9.3% и 13%. Антициклонът „Христо“ е повишил влажността до 0.35%. Депресията „Мая“ и смерчът „Краси“ са почти еднакво ефикасни – 4.72% и 4.55%. Черноморският атмосферен фронт е свалил влажност на 1.9%. Намесват се и нови явления Атмосферният фронт „Костя“ е с 2.1% и веещият от Дубай антициклон „Васил“ – 1.6%.“, извършено от „168 ЧАСА“ ЕООД, с ЕИК 831400025, със седалище и адрес на управление гр. София 1202,  Столична община, район „Оборище“, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 84, представлявано от управителите Борислав Валентинов Зюмбюлев и Валентина Атанасова Гочева.

ОПРАВОМОЩАВА председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение на „168 ЧАСА“ ЕООД, с ЕИК 831400025, със седалище и адрес на управление гр. София 1202,  Столична община, район „Оборище“, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 84, представлявано от управителите Борислав Валентинов Зюмбюлев и Валентина Атанасова Гочева.

УКАЗВА на електронното издание на незабавно да премахне от интернет страницата 24 часа.bg публикуваните резултати от социологически проучвания от гласуването в деня на изборите за народни представители на 4 април 2021 г.

Председател: Александър Андреев

Секретар: Севинч Солакова

МБ/МБ

* Публикувано на