Monthly Archives: May 2021

Регламент (ЕС) 2021/818 за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021—2027 г.)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС е публикуван Регламент (ЕС) 2021/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 година за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021—2027 г.)

Програмата действа за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.

За целите на програмата секторите на културата и творчеството са дефинирани в член 1, като включват, inter alia, архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудиовизуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедия), материално и нематериално културно наследство, дизайн (включително моден дизайн), фестивали, музика, литература, сценични изкуства (включително театър и танц), книги и издателска дейност, радио и визуални изкуства.

Програмата включва:

направление Култура, което обхваща секторите на културата и творчеството, с изключение на аудио-визуалния сектор;
направление MEDIA, което обхваща аудио-визуалния сектор;
междусекторно направление, което обхваща действия във всички сектори на културата и творчеството.

Направление Култура следва да насърчава изграждането на мрежи от творчески общности и да стимулира трансграничното и мултидисциплинарното сътрудничество с използването на различни набори от умения, като художествени, творчески, цифрови и технологични умения.
В аудиовизуалния сектор е необходима намеса на Съюза, която да съпътства политиките на Съюза за цифровия единен пазар.

Междусекторното направление има за цел да развива потенциала на сътрудничеството между различните сектори на културата и творчеството, и да предложи решения на общите предизвикателства, с които те се сблъскват. От съвместния хоризонтален подход се извличат ползи от гледна точка на трансфера на знания и административната ефективност. В този контекст бюрата на Програмата допринасят за постигането на целите на Програмата и за нейното изпълнение.

Финансовият пакет за изпълнението на Програмата в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. възлиза на 1 842 000 000 EUR. Индикативно разпределение:

Програмата включва:

направление Култура, което обхваща секторите на културата и творчеството, с изключение на аудио-визуалния сектор;
направление MEDIA, което обхваща аудио-визуалния сектор;
междусекторно направление, което обхваща действия във всички сектори на културата и творчеството.

Финансовият пакет за изпълнението на Програмата в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. възлиза на 1 842 000 000 EUR.

Индикативно разпределение:

най-малко 33 на сто за направление Култура;
най-малко 58 на сто за направление MEDIA;
до 9 на сто за междусекторно направление.

Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

С днешния очерк Цветан ще ни разходи из създаването на българската азбука и ще ни разкаже за Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ. Приятно четене:

Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ

и покръстването на българите в Равен, Македония и създаването на българската писменост

На 24 май 2017 пред храма „Св. Николай“ във Варна се провеждаше четене на житието на равноапостолите Кирил и Методий – просветители славяно-български, когато ми хрумна въпросът:

– Дали светите братя са стъпвали в България?

Слава Богу, следите остават, Уотсън!

Вероятно те са спрели в 860 г. на път за Хазария/Крим/ във византийските градове Месембрия/Несебър/ и Одесос/Варна/.

В тяхното друго житие „Солунската легенда“ се разказва за тяхната мисия в Македония.

Константин – Кирил Философ (827 – 869 година) и Методий (815 – 885 година)

са родени в Солун в семейството на византийски аристократи. Методий бил роден под името Страхота до замонашването си. Кирил бил роден под името Константин, името Философ получил, докато преподавал Философия в Магнаурската школа, а Кирил – в Рим в края на живота си, когато приел монашеството. Византия искала чрез християнизация/покръстване/ на славяните да успее да ги присъедини и постави в сферата си на влияние. Високата ерудиция на Кирил и Методий и съвършеното владеене на български език, ги направили подходящи за мисията по създаване на българска писменост, на която да бъдат преведени Евангeлието, Псалтира и други важни православни текстове.

След пътешествията в Балши – Берат – Охрид – Струмица – Солун – Истанбул – Плиска се върнах и раздвижих останалите си мозъчни клетки и направих нови връзки.

Намерeният надпис край Балша до Берат в Албания, унищожен, но е запазеното копие гласи:

„Покръсти се от Бога архонтът на България Борис в лето 6374 от духовният си баща Михаил III. Или 6374 – 558 = 865г.

Къде е покръстен народа? В Плиска?

Според Чернорезец Храбър българската азбука е създаденена в лето 6363 от сътворението на света или 6363 – 5588 = 855г.

В 852г. кан Борис поема властта в Брегалница след смърта на агресивния кан Пресиян.

Booking.com

Първата мисия на двамата братя в България била

Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ

с цел покръстване на славяните, живеещи между реките Брегалница и река Струма. Данни за мисията се съдържат в Краткото Кирилово житие: „След това той /Кирил / отиде на река Брегалница и там намери няколко от славянското племе покръстени. А пък като намери непокръстените, той ги покръсти и обърна в православната вяра. Тези, които обърна в християнската вяра, бяха 54 000” Осъществяването на тази мисия за една година разкрива намерението на Кирил и Методий да посветят делото си на създаване на нова писменост, на която да бъдат преведени и написани богуслужебни книги на български език

Кан Борис идва на инспекция в Македония да види какви са темповете на покръстване и там също е покръстен.

Къде? В малката Плиска – Брегалница.

В Брегалница в Македония според „Краткото Кирилово житие“

Според Солунската легенда покръстването е в Равен. Къде е той?

Град Равен /Калето до с. Крупиште/ е до Щип на река Брегалница

Според „Солунската легенда‘‘ свети Кирил свидетелствува:

„И един ден, в света неделя, излязох из църквата и седнах на мрамора, замислен и натъжен. Тогава видях гълъб , който говореше и носеше в устата си вързоп смокинови пръчки, двойно привързани. Той ги хвърли в скута ми, аз ги прочетох и намерих, че са 32. Турих ги в пазвата си и ги занесох на митрополита. Тогава те се скриха в тялото ми и аз забравих гръцки език. И когато митрополитът изпрати да ме поканят на трапезата, аз не разбирах какво ми приказва по гръцки. Тогава всички се събраха и ми се чудеха. Също така те ме и скриха. Чуха и българите за мене. И великият княз Десимир Моравски, Радивой, княз Преславски , и всичките български князе се събраха около Солун и воюваха срещу Солун три години, проливайки много кръв. И говореха: „ Дайте ни човека, когото бог ни е изпратил! ”

Тогава ме дадоха. Българите ме взеха с голяма радост и ме заведоха в град Равен на река Брегалница. Аз им създадох 32 букви. Аз ги учих малко, те сами много постигнаха. Те, каза господ, ще предадат на бога православната вяра и християнството.

А защо Солунските братя спират до Брегалница отговор ни дава видния бугарски историчар Божидар Димитров:

А по въпроса защо Кирил и Методий не са продължили мисията си в България отговорът е прост. Азбуката не е имала канонично признание от тогавашните авторитети по въпроса – Константинополската патриаршия и Папството. Да не забравяме, че тогава в сила е триезичната догма. Задача на Кирил и Методий е била да постигнат каноничното й
признание, но това е могло да стане само ако останат византийски държавни и църковни служители. Останали в България, и те, и Борис I, и азбуката несъмнено щяха да бъдат обявени за еретически.

Геополитическа обстановка на Балканите во лето 855

Българската империя цар Борис I Покръстител включва областта Македония, а Византийската империя областта Темата МАКЕДОНИЯ с център Адрианопол/Одрин/.

На север са Моравия, където светите братя са разпространявали българската писменост.

Панонското княжество е през което са избягали учениците св. Климент, св. Наум, св. Ангеларий до границата ни на Дунава.

Делото на св. св. Кирил и Методий е продължено в Плиска и Охрид.

Според Солунската легенда след сарацинска мисия идва ред на българската мисия, когато св. Кирил и Методий покръстват цар Борис I в град Равен на река Брегалница във Вардарска Македония. Брегалничката мисия обаче прекъсва защото трябва да се постигне каноничното признаване на глаголицата.

Днес ние можем да прочетем отчета на Константин Философ за обретение мощите на св. Климент папа Римски с автор св. Методий . Тези свети мощи изиграват решаваща роля за каноничното утвърждаване на нашата азбука в Рим като средство за разпространение на Божието слово или благовестието. .

Македонският историк Драган Зайковски пише:

Брегалничката мисија на Константин (Кирил) Филозоф е важна и од еден друг аспект: како почеток на словенската писменост. Имено, во науката постои теза дека токму за време на Брегалничката мисија била создадена првата словенска азбука – глаголицата.

Боже пази България, Северна Македония, Северна Гърция и кирилицата!

Амин!

Писа и преписва со левата рука грешниот хаджи Цветанъ, Ден на българската писменост, лето 2021.

Снимки: Цветан Димитров.

Литература за любопитните:

Житие на равноапостолните Кирил и Методий, просветители славянобългарски, Сборник жития на светци за май, издание на Зографския манастир.
Проф. д-р Драган Зайковски, Христийанизацията на Словените во Македонийа, Бигорски монастир.
Архимадрит Серафим, Църковно – мисионерското дело на Константин Философ, св. Кирил.
Цветан Димитров, Мисията на Константин – Кирил Философ в Крим, Patepis.com.
Акад. Емил Георгиев, Люлка на старата и новата българска писменост.

Booking.com Booking.com Booking.com The post Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ first appeared on Пътуване до....

Насоки на ЕК за по-ефективно прилагане на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия публикува насоките си относно първия по рода си в световен мащаб Кодекс за поведение връзка с дезинформацията, който следва да бъде превърнат в по-ефективен инструмент за борба с дезинформацията.

Подходът на ЕС за противодействие на дезинформацията се основава на защитата на свободата на изразяване и други права и свободи, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС. В съответствие с тези права и свободи, вместо да криминализира или забрани дезинформацията, Стратегията на ЕС има за цел да направи онлайн средата и нейните участници по-прозрачни и отговорни, овластявайки гражданите и насърчавайки отворени демократични дебати.

За тази цел ЕС се стреми да мобилизира всички заинтересовани страни, включително публичните власти, бизнеса, медиите, академичните среди и гражданското общество. Основен елемент на усилията на ЕС е Кодексът на практиките за дезинформация, в сила от октомври 2018 г.

Кодексът е иновативен инструмент за осигуряване на по-голяма прозрачност и отчетност на онлайн платформите, както и структурирана рамка за наблюдение и подобряване на политиките на платформите за дезинформация.

Оценката на Комисията за прилагането на Кодекса разкри значителни недостатъци. Оценката също така подчерта липсата на подходящ механизъм за мониторинг, включително ключови показатели за ефективност (KPI), липса на ангажименти за достъп до данните на платформите за проучване на дезинформацията и ограничено участие на заинтересованите страни, по-специално от рекламния сектор.

Това ръководство излага възгледите на Комисията за това как платформите и други съответни заинтересовани страни да засилят мерките си за отстраняване на пропуските и недостатъците в Кодекса и да създадат по-прозрачна, безопасна и надеждна онлайн среда.

В насоките се призовава за подсилване на Кодекса чрез неговото укрепване в следните области:

По-голямо участие с индивидуализирани ангажименти;
Прекратяване на финансирането на дезинформацията;
Гарантиране на интегритета на услугите;
Предоставяне на възможност на ползвателите да разпознават и сигнализират за дезинформация;
Увеличаване на обхвата на проверката на фактите и предоставяне на по-голям достъп до данни за изследователите;
Стабилна рамка за мониторинг.

European Commission Guidance on Strengthening the Code of Practice on Disinformation (COM(2021) 262 final)

Facebook предприема нови мерки срещу дезинформацията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Нова информация от компанията:

Започваме да прилагаме нови начини да информираме хората, ако те взаимодействат със съдържание, което е оценено като дезинформация, както и да предприемем по-решителни действия срещу хора, които многократно споделят дезинформация във Facebook.

Независимо дали става въпрос за невярно или подвеждащо съдържание за COVID-19 и ваксини, климатични промени, избори или други теми, ние работим по-малко хора да виждат дезинформация в нашите приложения.

Също така ако попаднете на страница, която многократно е споделяла съдържание, оценявано като дезинформация, ще видите прозорец с препратка към повече информация, който ще ви помогне да вземете информирано решение дали искате да следвате страницата.

Стоян Мавродиев отново води дела срещу журналист

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стоян Мавродиев, вече адвокат от Кофийската адвокатска колегия, отново в действие. Нищо ново не е научил, нищо старо не е забравил.

Капитал пише:

Бившият директор на Българска банка за развитие Стоян Мавродиев и кипърският гражданин Майкъл Тимвиос са завели дела за клевета срещу финансовия редактор на вестник “Капитал” Николай Стоянов в Софийския районен съд. Става въпрос за общо три тъжби, от които за две миналата седмица са връчени призовки на журналиста и вече има насрочени заседания. По третата все още няма разпореждане и не са получени документи.

Претенциите са към две различни статии от миналата година, които обаче са свързани помежду си и в които са описани косвени връзки между Мавродиев и Тимвиос.

Без да оспорва правото на всеки да защитава името си в съда, редакцията на “Капитал” и акционерите в “Икономедиа” виждат в тези синхронно предприети действия опит за натиск и заглушаване на критичните медийни гласове в страната. Исковете носят някои от отличителните черти на SLAPP (стратегическо дело срещу публично участие), при които водещата идея е не да бъдат спечелени, а да бъдат отказани медии, активисти, неправителствени организации и т.н. от активна гражданска позиция под страх от присъди или непосилни финансови санкции.

Николай Стоянов е четвъртият журналист от “Капитал”, срещу когото Стоян Мавродиев завежда дела, след Десислава Николова, Галя Прокопиева и Росен Босев. Преди повече от година Мавродиев беше отстранен от поста си на председател на съвета директорите и главен изпълнителен директор на ББР. Това стана след публикация на “Капитал” с автор Николай Стоянов.

Няма съмнение, че името на Николай Стоянов влиза в докладите за свободата на изразяване за 2021 година.

Цифровото бъдеще на Европа: цифровият единен пазар и използването на изкуствения интелект

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Приета е Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители.

Резолюцията взема предвид Съобщението на ЕК COM (2020) 67 final Изграждането на цифровото бъдеще на Европа и Бялата книга на ЕК за изкуствения интелект СОМ (2020) 65.

Подслушването: неефективно, а също бракониерски и нелегално

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Специализираният наказателен съд е давал до 15 разрешения на ден за използване на специални разузнавателни средства. За 2020 година специализираните съдилища са издали 2798 разрешения за СРС.

Разрешенията се дават произволно, не от съдии, а от служители по сигурността.

Има неофициална информация, че службите използват частни компании, добре оборудвани с подслушвателна техника и техника за проследяване. В този случай въпросните компании предоставят информация на службите съвсем бракониерски и нелегално. В тези хипотези, разбира се, никакви следи няма.

Само три процента от информацията, събрана със СРС-та се използва за нуждите на наказателния процес и националната сигурност.

Адв. Екимджиев за БНР, Радио Варна

Одитна дейност и обществени медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На сайта на Сметната палата може да бъде прочетен одитният доклад за извършен одит за съответствие при финансовото управление на Българското национално радио за минал период – 2017 – 2019 г., при двама бивши генерални директори и деветима членове на Управителния съвет на БНР (стр.168 от доклада).

– Образование, наука, спорт, култура, медии – / – Одит за съответствие при финансовото управление –

Одитен доклад за извършен одит за съответствие при финансовото управление на Българското национално радио за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г.

Докладът представя специфичен и много подробен преглед на системата за управление на финансовите средства. Независимо дали изводите се споделят или оспорват, одитният доклад е задължително четиво, защото създава представа за подхода на Сметната палата при оценка на законосъобразността на управлението на финансовите средства.

Части от доклада, в които има наличие на данни за вреди и за нарушения при изпълнението на бюджета на БНР, са изпратени на Агенцията за държавна финансова инспекция.

Части от доклада не са публикувани поради чл. 58, ал. 3 от Закона за Сметната палата: не може да се огласяват данни от доклад, изпратен на прокуратурата, до приключване на наказателното производство.

Сметната палата е изпратила на прокуратурата части от одитния доклад съгласно чл. 58 ал.1 от Закона за Сметната палата, според който институцията изпраща одитния доклад и материалите към него на прокуратурата при наличие на данни за престъпление. Поради тази причина одитният доклад за извършения одит е публикуван без частите, които са изпратени на прокуратурата.

Съобщението на Сметната палата е от първите дни на календарната 2021 година, отпреди близо половин година.

Становищата на АДФИ и прокуратурата се очакват.

В одитната програма на Сметната палата за 2021 не са предвидени нови одити за съответствие за БНР и БНТ, само под номера 222 и 223 са включени одити на годишните финансови отчети:

222.	Финансов одит на Годишния финансов отчет на Българското национално радио за 2020 г.	01.01.2020 г. 31.12.2020 г.	Българско национално радио
223.	Финансов одит на Годишния финансов отчет на Българската национална телевизия за 2020 г.	01.01.2020 г. 31.12.2020 г.	Българска национална телевизия

Предвиден е Одит за съответствие при управлението на публичните средства и дейности на Национален фонд „Култура“ за периода 2018 – 2019.

От кой род е съществителното име зомби?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Съществителното име зомби е от среден род; мн.ч. зомбита, членувана форма зомбито. С този костюм ще се превърнеш в страшно зомби. Единадесет хиляди души се маскираха като зомбита и яхнаха велосипедите в град Кий Уест, щата Флорида, в рамките на традиционния ежегоден фестивал.

Пишат ли се двойни кавички?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Когато се натрупат двойни отварящи или затварящи кавички непосредствено едни след други, се пишат само едните. „Портокал с часовников механизъм“ е явление в световната литература“, четем в рецензията на романа. („„Портокал с часовников механизъм“ е явление в световната литература“, четем в рецензията на романа.) Пред репортерите Станислас Вавринка заяви: „Готов съм за „Ролан Гарос“. (Пред […]