Monthly Archives: May 2021

Конституционен съд: несъстоятелност на КТБ и правните й последици

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Конституционният съд се произнесе по дело №9/2020 г. и прие Решение №8/2021 г. Делото е образувано на 14.05.2020 г. по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). Те се отнасят до съдебното производство по несъстоятелност на една конкретна банка– КТБ, и неговите правни последици. Въпросното производство за несъстоятелност на банка е единственото открито при тяхното действие. Дори и разпоредбите на чл. 60а и чл. 60б, формулирани като общи правила за производството по банкова несъстоятелност изобщо, са приети включително, ако не и преимуществено с цел да обслужат конкретно производството по несъстоятелност на КТБ.

Практически цялото извънредно законотворчество по несъстоятелността на КТБ беше обявено за противоречащо на Конституцията. Текстовете, писани от светила като Пеевски, Цонев и Хамид, скромната следа в законотворчеството на дългогодишния, но рядко появяващ се в Народното събрание депутат Делян Пеевски

казва Николай Стоянов, журналист от Капитал, който стигна до същите изводи доста по-рано от КС.

За отбелязване е особеното мнение относно липсата на процесуална легитимация на Висшия адвокатски съвет.

Тезата за противоконституционност на продукта на Пеевски- Цонев – Хамид, със съкращения:

оспорените разпоредби на ЗБН разкриват признаците на закон със същинско обратно действие, тъй като преуреждат определени юридически факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, заличавайки или променяйки вече настъпили правни последици съобразно закона, действал при възникване на фактите. Последицата е накърняване по конституционно нетърпим начин на имуществената сфера на широк кръг от лица– както длъжници на една конкретна обявена в несъстоятелност търговска банка, така и трети лица– техни частни правоприемници. Несъвместимо с правната сигурност е: заличаването с обратна сила на ефекта на законосъобразно извършено прихващане, уредено като погасителен способ в закон, за чиято установеност като правило за поведение е достатъчно да се посочи, че в тази му част (чл. 103- 105 ЗЗД) не е търпял изменения от приемането му през 1950 г. до настоящия момент; обременяване по силата на закона с тежести, противопоставими на трети лица, на имущества, придобити от тях свободни от обезпечения преди влизане на този закон в сила; неограничената от гледна точка на времеви период и брой прехвърляния възможност да се водят искове срещу трети лица, които нямат и не са имали правоотношения с банката, с цел връщане в масата на несъстоятелността на придобито от тях имущество. В не по-малка степен накърнява правната сигурност въвеждането с обратна сила на основания за относителна недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащото към този момент законодателство, което тогава не е предвиждало такива правни последици. Във връзка с това Съдът не намира основания да отстъпи от разбирането си, че „принципът на правната сигурност, изискващ стабилност на правните сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти“, налага „още при сключване на сделките да са известни на страните предпоставките за обявяването им за нищожни или за относително недействителни“.

Липсва каквото и да е оправдание от конституционен ранг кредиторите и длъжниците на една определена търговска банка да бъдат третирани по-различно спрямо всички останали правни субекти в идентично правно положение. Във връзка с това Съдът намира за необходимо да отбележи, че вложителите в една банка имат легитимното очакване да получат пълния размер на вложенията си, но адресат на тези очаквания е самата банка, тъй като тя управлява вложенията и извършва кредитиране за собствена сметка и на собствен риск (чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции) и при добро управление би следвало да разполага с имущество, достатъчно за удовлетворяване на всички вземания. В случай, че банката бъде обявена в несъстоятелност, вложителите имат към държавата легитимното очакване да получат гарантирания от закона лимитиран размер, определен в чл. 4, ал. 1 ЗГВБ, при което няма конституционно оправдание държавата със закон да се домогва да осигури по-голям размер в полза на вложителите на една определена банка, и то накърнявайки по недопустим начин правата на останалите кредитори и други трети лица. В този смисъл оспорената законова уредба е насочена да защити не значим „обществен интерес“, а по-скоро частен.

По изложените съображения Съдът намира, че оспорените разпоредби от ЗБН (с изключение на чл. 60а и чл. 60б, чиято формулировка не позволява да бъдат отнесени конкретно до производството по несъстоятелност на КТБ) нарушават конституционната повеля на чл. 6, ал. 2 от Основния закон за равнопоставеност пред закона като конституционен принцип, който стои в основата на гражданското общество и държавата (Решение № 14 от 10.11.1992 г. по к.д.№ 14 от 1992 г.). Както е имал възможност вече да отбележи Съдът, принципът вменява в задължение на държавата да третира равно всички, които биват засегнати от нейни действия или решения. Нарушаването на този конституционен императив се квалифицира като произвол, представляващ нарушение на обективен критерий като мащаб за справедливост (Решение № 1 от 27.01.2005 г. по к.д.№ 8 от 2004 г.)

В обобщение на изложеното, Конституционният съд намира, че оспорените разпоредби на ЗБН са противоконституционни като нарушаващи принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията), принципа на равнопоставеност пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията), принципа на гарантиране и неприкосновеност на частната собственост (чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията).

ЕСПЧ: Big Brother Watch v UK

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на Голямата камара на ЕСПЧ по делото Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom.

Делото е заведено след разкрития на Едуард Сноудън относно електронните системи за проследяване и наблюдение, управлявани от разузнавателните служби на Съединените американски щати и Обединеното кралство.

Разкритията на Едуард Сноудън, направени през 2013 г., показват, че централата на правителствените комуникации („Government Communications Headquarters, GCHQ“, която е една от разузнавателните служби на Обединеното кралство) провежда операция с кодово име „TEMPORA“, която позволява на службата да използва и съхранява огромни обеми данни. Според доклад от март 2015 г. на Комисията по разузнаване и сигурност на британския парламент GCHQ извършва групово прихващане на комуникации.

В САЩ Агенцията за национална сигурност („NSA“) призна съществуването на PRISM и Upstream. PRISM е програма, чрез която правителството на Съединените щати получава разузнавателни материали от доставчици на интернет услуги („ISP“). Upstream позволява събиране на съдържание и комуникационни данни чрез оптични кабели и инфраструктура, вкл. глобални данни, по-специално на неамерикански граждани.

В жалбите се твърди още, че британските служби имат достъп и до американските данни. Така предмет на делото са три вида действия за наблюдение и проследяване:

групово прихващане на комуникации по програма TEMPORA;
споделяне и получаване на разузнавателни данни в сътрудничество с програмите PRISM и Upstream на NSA
и предаването на данни за едни или други лица от доставчиците на услуги.

Въпросът е дали прихващането, задържането, съхраняването и споделянето на данни е съвместимо с чл. 8 и 10 ЕКПЧ.

Британското правителство възприема подход „нито потвърждаване, нито отричане“.

Решението на Голямата камара е повече от 200 страници. Позовава се на международната рамка (ООН, Съвет на Европа) и правото на ЕС (Хартата за основните права, директивите, практиката на Съда на ЕС ).

По член 8 ЕКПЧ – личен живот

ЕСПЧ взе предвид, че всяка намеса в правата по член 8 може да бъде оправдана само ако е

в съответствие със закона,
преследва една или повече законни цели,
намесата е необходима и пропорционална в демократичното общество за постигане на целта. При това – за да бъде „съвместимо с върховенството на закона“, наблюдението трябва да бъде „достъпно за заинтересованото лице“ и „с предвидими последици“.

При прегледа на първата част от теста съдът прецени правната рамка и заключи, че тя е „изключително сложна“.

При анализа на предвидимостта и необходимостта по т. 3 съдът взе предвид шест минимални изисквания:

естеството на престъпленията, които могат да доведат до заповед за прихващане;
дефиниция на категориите хора, които могат да прихващат комуникации;
ограничение на продължителността на прихващането;
процедурата, която трябва да се следва за изследване, използване и съхраняване на получените данни;
предпазните мерки, които трябва да се вземат при предаване на данните на други страни;
и обстоятелствата, при които прихващаните данни могат или трябва да бъдат изтрити или унищожени.

Съдът не установява адекватни гаранции срещу злоупотреба. Той не смята, че „властите са постигнали справедлив баланс между конкуриращите се публични и частни интереси, като са игнорирали изцяло гаранциите за правата на гражданите при търсенето и изследването на съдържание“. Той призна, че метаданните притежават различна защита на поверителността и разузнавателна стойност в сравнение с комуникационните данни – и че не при всички метаданни е гарантирана нужната защита. Информация за геолокация, информация за сърфиране, информация за маршрутизация, информация за оборудването и т.н., се събира от правителството „без ограничения“.

По отношение на споделянето на данните ЕСПЧ взе предвид Споразумението за разузнаване на Великобритания и САЩ от 1946 г. за обмена на информация между двете страни. Получават се чуждестранни разузнавателни данни, само колкото е необходимо за правилното изпълнение на техните функции. Артикулираните „законни цели“ включват „интересите на националната сигурност, обществената безопасност и икономическото благосъстояние на страната, предотвратяването на безредици или престъпления и защитата на правата и свободите на другите“. Съдът не откри доказателства за недостатъци в прилагането на режима, доказателства за злоупотреба или нарушение на член 8 от Конвенцията от режима за споделяне на разузнавателна информация.

По отношение на данните, които доставчиците са предавали на правителството е припомнено, че според Съда на ЕС данните трябва да са ограничени „до това, което е строго необходимо за преследваната цел, а когато тази цел е борбата с престъпността – до борбата срещу тежките престъпления“. Освен това достъпът трябва да бъде подложен на предварителна независима оценка. Тъй като глава II от закона не ограничава събирането на комуникационни данни до случаи на „тежко престъпление“ и не подлага на искания за независим контрол от съд или независим административен орган, тя не е в съответствие с правото на ЕС.

По чл.10 ЕКПЧ – свобода на изразяване

Програмите са несъвместими със свободата на изразяване: въпреки факта, че наблюдението не е „насочено специално към наблюдение на журналисти или разкриване на журналистически източници“, то все пак според Съда ще предизвика „потенциален смразяващ ефект“.

Съдът е загрижен за риска от нарушаване на поверителността на журналистическата работа и тайната на източниците без подходящ надзор. Освен това съдът е загрижен, че „няма специални разпоредби, ограничаващи достъпа до информация само по повод борба с„ тежки престъпления”. Съдът смята, че журналистите заслужават уникална защита, която понастоящем не се предоставя по закон, и следователно е осъществено нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Фейсбук публикува доклад за опитите за влияние и дезинформация (2017 – 2020)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Фейсбук публикува доклад за установените координирани усилия за манипулиране или разрушаване на публичните дебати (2017-2020).

От 2017 г. до средата на 2021 г. са свалени и докладвани над 150 операции – influence operations (“IO”) – които са нарушили политиката на компанията срещу координирано неправомерно поведение („CIB“). Те произхождат от над 50 страни по света. През 2020 г. започва публикуването на доклади, за да продължи да работи за общественото разбиране за тези често финансово мотивирани действия.

Русия е основният източник на влияние и дезинформация, а най-често целта са САЩ, Обединеното кралство, Украйна и др. Президентските избори в САЩ през 2016 г. бяха “преломен момент” за дезинформация, отбелязва докладът. Използваните техники “сега са по-трудни за изпълнение, по-скъпи и по-малко вероятно да успеят”. Но те са и по-фини и по-трудно разпознаваеми.

WP по темата

БТК и продължаващата консолидация на пазара

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Към казаното вече – ето и Съобщението за предстояща концентрация между Българска телекомуникационна компания ЕАД, Нетуоркс-България ЕООД, ТВН Дистрибуция България ЕООД, Телко Инфраструктури ЕООД и Онлайн Директ ЕООД

В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), е постъпило уведомление, по което е образувана преписка №КЗК-420/2021 г., с което Комисията се уведомява за намерението на Българска телекомуникационна компания ЕАД, ЕИК 831642181 (“БТК“) да придобие пряк едноличен контрол върху Нетуоркс-България ЕООД, ЕИК 117619271 (“Нетуоркс“), ТВН Дистрибуция България ЕООД, ЕИК 204258417 (“ТВН Дистрибуция“), Телко Инфраструктури ЕООД, ЕИК 203470007 (“Телко Инфраструктури“) и непряк контрол върху Онлайн Директ ЕООД, ЕИК 131162001 (“Онлайн Директ“).

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

БТК, осъществяваща дейност под търговската марка “Vivacom”, е интегриран телекомуникационен оператор в България. БТК предлага мобилни и фиксирани телефонни услуги, високоскоростен широколентов интернет чрез оптична, медна и сателитна инфраструктура, пренос на данни чрез мобилни и фиксирани мрежи и индивидуални телекомуникационни решения за клиенти в България.

БТК притежава и собствен телевизионен канал – Vivacom Arena, който не се предлага за включване в телевизионните пакети на други платформени оператори, а е предназначен единствено за предлагане от БТК на крайните клиенти.

Предмет на дейност на Нетуоркс е доставка на информационни услуги по собствена или наета кабелна мрежа (фиксиран интернет и платена телевизия).
Предмет на дейност на Онлайн Директ е предоставяне на фиксиран интернет и платена телевизия.
Основната дейност на ТВН Дистрибуция е създаване и излъчване на телевизионни програми.
Основната дейност на Телко Инфраструктури е строителство на преносни и разпределителни електрически и далекосъобщителни мрежи.

Съгласно уведомлението се очаква операцията да окаже въздействие върху следните съответни продуктово-географски пазари в страната:

Предоставяне на услуги, свързани с фиксиран достъп до интернет на дребно (пазар, на който БТК, НЕТ ИС САТ, Нетуоркс и Онлайн Директ са активни).
Разпространение на радио и телевизионни програми на дребно (пазар на дребно на платена телевизия) (като сделката ще засегне сегмента платена телевизия на дребно, на който БТК, ТВН Дистрибуция и Онлайн Директ са активни);
MAN достъп на едро (пазарен сегмент от пазара на висококачествен достъп на едро в определено местоположение, на който БТК и Нетуоркс са активни).
Пазар на разпространение на радио и телевизионни програми на едро (вертикално свързан горестоящ пазар на пазар на дребно на платена телевизия).

Искането е КЗК да извърши оценка на концентрацията и да се произнесе с решение, въз основа разпоредбите на чл. 82, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗК, като безусловно разреши концентрацията и постанови незабавно изпълнение по смисъла на чл. 66, чл. 2 от ЗЗК.

В тази връзка, на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗК, всяко трето заинтересовано лице може да представи информация или да изрази своето писмено становище относно сделката и въздействието, което тя може да окаже върху ефективната конкуренция на съответния пазар в страната.

Становището следва бъде заведено в деловодството на КЗК в срок от седем дни от датата на публикуване на настоящото съобщение (26.05.2021 г.), като бъде подкрепено със съответни доказателства.

За министрите като граждани

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На сайта на Министерството на културата има две писма на служебния министър на културата, които заслужават внимание.

Едното е до Съвета за електронни медии, другото е до Българската национална телевизия:

Министърът подписва писмото до БНТ, както се вижда, като “министър, данъкоплатец и обикновен гражданин”. Към СЕМ министърът се обръща в това си качество за изясняване на фактите и тълкуване на закона.

Отговорът на БНТ е на сайта на обществената телевизия:

Екипът на дирекция “Новини и актуални предавания” изразява несъгласие с отправените твърдения от министъра на културата. БНТ не е прекъсвала програмата си, за да излъчи брифинга на ГЕРБ.

Прякото включване на част от пресконференцията беше в рамките на актуален информационен блок от редовната програма на обществената телевизия. Така, както сме правили при други събития, включително на институции като парламента, президента и други политически партии.

Според журналистите на БНТ скандалът с подслушването на опозиционни политици е важно събитие и затова смятаме, че зрителите трябва да чуят още информация по темата и различни гледни точки.

Законът за радио и телевизия гарантира редакционната независимост на обществените медии и понеже сме сигурни, че министърът на културата познава законодателството, не вярваме, че атаките му са опит за натиск или връщане в годините, които смятахме за безвъзвратно отминали.

Това са фактите. Интересно е да се обсъдят по същество въпросите на министъра, но нека да поговорим за връзката между искането на оставка и оздравяването на медийната среда у нас.

Първо,

за писмата. Министърът иска от Съвета за електронни медии тълкуване на Закона за радиото и телевизията. Поставя въпроси, на които очаква да получи отговор от регулатора в интерес на по-ефективното прилагане на закона. Съветът за електронни медии не е на подчинение на министъра и ЗРТ не предвижда специален статус за министъра, по-различен от жалбите и сигналите на гражданите, на които СЕМ дължи обсъждане и реакция.

При това имаме предвид правото на ЕС (Директива 2018/1808), според което:

Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи са правно обособени от правителството и функционално независими от тяхното съответно правителство, както и от всеки друг публичен орган или частна организация.

Националните регулаторни органи не искат, нито приемат указания от друг орган във връзка с упражняването на задачите, които са им възложени съгласно националното право за прилагане на правото на Съюза.

Не може да се каже, че сме близо до успешно ефективно прилагане на тези стандарти. Но толкова по-важно е те да се напомнят.

Подобно е положението с обществената телевизия. Тя няма за принципал министъра на културата. Обратното е съществувало по времето на Тодор Живков. Тогава държавната телевизия си е имала министър, по-точно председател на Комитета за телевизия и радио, създаден през 1971 г. Сега вертикални отношения няма.

Второ,

за искането на оставка. Министърът е обявил, че се натрупват явления, които могат да го предизвикат да поиска оставката на Емил Кошлуков.

Много граждани дълго време искат оставката на Кошлуков. Недоволството датира от времето на конкурса, когато ярка политическа фигура с неговата биография – политик, бивш шеф на партия, с твърдян управленски стаж в партийната телевизия Алфа, един от основните кредитополучатели на КТБ – от тези с резолюция “без обезпечение” – и тази фигура беше избрана за генерален директор на обществена медия. И тогава, и сега този избор ми изглежда незащитим.

Недоволството продължи по времето, когато Кошлуков беше и водещ на предаване и БНТ получи санкция заради случая с прочутия среден пръст в ефир. Ескалира при освобождаването на важни за БНТ фигури на различни основания (пр. Камен Алипиев), обезличаването на новините, тревожните събития в културното предаване, отразяването на протестите 2020 (вж протоколите на СЕМ 25/2020 и 26/2020) и видимото редуциране на достъпа на различни гласове до БНТ – за да се стигне до отразяването на ГЕРБ, описано във въпросите на министъра.

И аз смятам, че заслужаваме друга обществена телевизия. С друга степен на свобода. Проблемът е в това, че оставка на генерален директор на обществена телевизия – тоест предсрочно прекратяване на мандата му – няма общо с правомощията на министрите.

Предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор може да има на основанията, предвидени в закона – при грубо или системно нарушение на закона. И двете хипотези са прилагани – за грубо нарушение беше освободен предсрочно Светослав Костов, за системни нарушения беше освободен предсрочно Кирил Гоцев. Единственият, компетентен да се произнесе, е Съветът за електронни медии. Решенията му подлежат на съдебен контрол пред ВАС.

Гражданите могат да изпращат сигнали, жалби, данни за нарушения. Ако се установи, че има достатъчни основания, регулаторът може да констатира нарушения на закона и да налага предвидените в закона мерки. Някой би казал: но министърът действа като гражданин. Всъщност не. С встъпването на някого в качеството на министър той придобива нов статус. Искането на оставка вече не е гражданско действие, а е искане на член на правителството.

Локален парадокс е, че съдия Екатерина Роглекова от Пловдивския районен съд в решението си по делото на Мирослава Тодорова срещу Цветан Цветанов, тогава силов вицепремиер, прие, че Цветан Цветанов като гражданин изразявал критичното си мнение за съдия Тодорова.

Мненията на вицепремиера тогава и министъра сега не са просто мнения на граждани. Те имат друга обществена тежест. Само може да се съжалява, че поради връщането на Цветанов в парламента и имунитета му като депутат въпросът за министрите – граждани не беше разгледан повече от съда.

И, накрая, служебният министър на културата е известен критик на един предходен министър на културата, който без проблем пресичаше чертата министър – гражданин, гледа на независимата журналистика като на ПР отдел на правителството, обеща (вече по-късно, от парламента) милиони на БНТ, защото “Не може БНТ само да се ближе, без да има вкус.” и видимо подкрепя Кошлуков, включително чрез лично предложената от него в регулатора Галина Георгиева.

Не е работата да се влияе, само че с обратен знак.

Работата е тази практика да бъде прекратена.

Заключения на Съвета на ЕС: Възстановяване и трансформация на европейските медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съветът на ЕС одобри заключения в подкрепа на възстановяването и трансформацията на европейския медиен сектор. Аудиовизуалната индустрия и секторът на медийните медии са важни икономически участници с годишен оборот от 193 милиарда евро според изчисленията на Европейската комисия.

И двата сектора са пострадали по време на кризата с COVID-19. Приходите от реклама спаднаха с над 20% и кината в Европа понесоха огромни загуби. Ето защо държавите-членки се приканват да се възползват от Механизма за възстановяване и устойчивост, който е финансовият инструмент на ЕС след кризата, и да инвестират в ускоряването на цифровата трансформация и екологичния преход на новинарските медии и аудиовизуалния сектор.

Планът за действие предлага редица инициативи в подкрепа на аудиовизуалния и медийния сектор. Планираната инициатива MEDIA INVEST ще осигури 400 милиона евро в подкрепа на инвестициите в аудиовизуалната индустрия. Новините ще се възползват от заемите и инвестициите на инициативата NEWS. Интерактивен цифров инструмент ще помогне на медийните компании да определят най-подходящата схема за финансова подкрепа.

Заключенията на Съвета отговарят на плана за действие, представен от Комисията на 3 декември 2020 г. Неговите 10 конкретни действия се фокусират върху три области на дейност, за да помогнат на медийния сектор да се възстанови и трансформира и да овласти европейските граждани и компании.

Европейски парламент: Предизвикателствата пред организаторите на спортни прояви в цифрова среда

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Приета е Резолюция на Европейския парламент от 19 май 2021 г., съдържащa препоръки към Комисията относно предизвикателствата пред организаторите на спортни прояви в цифрова среда (2020/2073(INL)).

ЕП припомня изявлението на Комисията, включено като приложение към резолюцията на Европейския парламент относно авторското право в цифровия единен пазар, приета през март 2019 г., съгласно което „…Комисията ще направи оценка на предизвикателствата, пред които са изправени организаторите на спортни прояви в цифровата среда, и по-специално въпросите, свързани с незаконното излъчване онлайн на спортни предавания.“

Какво се предлага:

в законодателството на Съюза следва да бъдат въведени специални разпоредби относно правата на организаторите на спортни прояви, имащи за цел по-специално:

— да се изясни смисъла на израза „действа експедитивно“, посочен в член 14 от Директивата за електронната търговия по отношение на онлайн посредник, така че „експедитивно“ да се счита за означаващо „незабавно или възможно най-бързо и във всеки случай не по-късно от 30 минути след получаването на уведомление от носителите на права или от проверен доверен подател на сигнали“;

— да се установи общ стандарт на Съюза за качество и техническа надеждност за софтуерните инструменти, внедрени от носителите на права, посредниците и другите доставчици на услуги с цел идентифициране на незаконно излъчване на спортни прояви „на живо“, с цел създаване на схема за сертифициране на „доверени податели на сигнали“;

— да се предвиди уведомленията, издадени от проверени доверени податели на сигнали, да се считат за точни и надеждни и в резултат на това незаконното съдържание онлайн, състоящо се от спортни прояви „на живо“, за което е подадено уведомление от проверен доверен подател, следва незабавно да бъде премахнато или достъпът до него да бъде спрян, без да се засяга прилагането на механизми за подаване на жалби и правна защита;

— да се създаде възможност за прилагане на процедури за незабавно отстраняване на незаконно съдържание, състоящо се от спортни прояви „на живо“, при условие че няма съмнения относно собствеността върху съответното право и че предаването не е било разрешено;

— да се гарантира, че мерките, които трябва да бъдат предприети от посредниците, са ефективни, обосновани, пропорционални и адекватни, като се вземат предвид сериозността и мащабът на нарушението, като се гарантира например, че премахването или спирането на достъпа до незаконно съдържание не изисква блокиране на цяла платформа, съдържаща законни услуги;

— да се предприемат мерки, които улесняват намирането на законни средства за достъп до спортно съдържание, включително чрез редовно актуализиране на списъка на доставчиците на такива средства в Agorateka.eu и като се гарантира, че зрителите са информирани за тези законни средства и как да използват тези средства за достъп до съдържание, когато се прилагат мерките за блокиране;

— да се осигурят и активно да се подкрепят решения за гарантиране на упражняването на правата, например частни споразумения между заинтересованите лица; във връзка с това Комисията следва да изготви доклад и направи оценка за целесъобразността и въздействието на създаването на задължение за доставчиците на съдържание онлайн да извършват незабавно отстраняване с цел премахване или спиране на достъпа до незаконно излъчване на спортни прояви, което се предлага в рамките на техните услуги;

Директива 2004/48/ЕО (Директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост) следва да бъде изменена с цел:

— да се въведе възможността съответният съдебен или административен орган да издава разпореждания с искане за спиране в реално време на достъпа до или премахването на незаконно онлайн съдържание, състоящо се от спортните прояви „на живо“;

— да се разреши използването на разпореждания за блокиране, които са в сила по време на цялото излъчване „на живо“ на спортната проява, но действието им е ограничено в рамките на времетраенето на излъчването „на живо“, като по този начин се блокира уебсайтът, нарушаващ правата, само за времетраенето на проявата; тези разпореждания следва да бъдат временни;

— да се хармонизира законодателството, за да се предостави възможност, когато става въпрос за спортни прояви „на живо“, за използването на съдебни разпореждания, които следва да водят до блокиране на достъпа не само до уебсайта, нарушаващ правата, но и до всеки друг уебсайт, който съдържа същото нарушение, независимо от използваното име на домейн или IP адрес и без да е необходимо да се издава ново разпореждане;

— да се уточни, че премахването на незаконното съдържание следва да се извърши незабавно или възможно най-бързо и във всеки случай не по-късно от 30 минути от получаването на уведомлението от носителите на авторски права или от проверен доверен подател, при условие че за незаконосъобразността на предаването е било съобщено от проверен доверен подател или, в случай на неяснота, от самия носител на права; носителите на права или проверените доверени податели на сигнали следва да бъдат ясно инструктирани, че трябва да се предотврати премахването на законно съдържание; за целта спирането на достъпа до или отстраняването на незаконно съдържание по принцип следва да не налага блокиране на достъпа до сървър, който хоства законни услуги и съдържание;

— да се засили сътрудничеството между органите на държавите членки, включително чрез обмен на данни и най-добри практики и чрез създаване на активна и актуална мрежа от национални органи; Комисията следва да оцени каква би била добавената стойност на определянето на независим административен орган във всяка държава членка, който да играе роля в рамките на системата за гарантиране на упражняването на правата, особено в случай на бързо принудително изпълнение, като например онлайн пиратство на спортно съдържание „на живо“;

— да се укрепи сътрудничеството между посредниците и носителите на права, включително чрез насърчаване на сключването на меморандуми за разбирателство, които биха могли да предвиждат специална процедура за уведомяване и предприемане на действия.

вж също Комисия по правни въпроси на ЕП, доклад – докладчик Ангел Джамбазки

EPRS | Challenges facing sports event organisers in the digital environment

Данъчна проверка на журналиста Димитър Кенаров, завел дело срещу МВР

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Журналистът Димитър Кенаров, чийто случай (Кенаров беше бит от полицията въпреки идентификацията като журналист) по време на протестите през 2020 влезе в докладите за свободата на изразяване, сега е подложен на данъчна проверка, поискана от МВР. Новината идва след като Кенаров започна дело срещу МВР и “не се установи насилие срещу него – с абсурдни и дистопични мотиви”.

Асоциацията на европейските журналисти информира:

Министерството на вътрешните работи е поискало Националната агенция по приходите да направи и проверка на журналиста – поводът е делото, което той води срещу незаконния си арест.

На 22 април МВР е поискало от съда да изиска справка от Националната агенция за приходите дали са внасяни “съответните данъци, здравни и социални осигуровки” от Димитър Кенаров и дали членува в Съюза на българските журналисти. Последното ни отвежда към други времена, в които членството в една-единствена организация е имало характер на легитимация за професията. Димитър Кенаров е журналист с публикации в някои от най-авторитетните световни издания, получил множество отличия и стипендии. Той е член на Асоциацията на европейските журналисти от 2012 г. и е бил част от управителния съвет на нашата организация.

“Обстоятелствата какви данъци и социални осигуровки е заплащал Димитър Кенаров няма как да помогнат на съда да разбере дали задържането му е било законно или не. След като събирането на такава информация не преследва легитимна цел, очевидно МВР търси друг ефект – сплашване” обясни адвокатът на Кенаров Стоян Мадин. Той заяви, че това е още един пример за това как МВР целенасочено нарушава правата на журналиста.

Асоциацията на европейските журналисти намира за скандално поведението на Министерството на вътрешните работи и настоява служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков да предприеме спешни действия.

На първо място, настояваме Рашков да разпореди оттеглянето на искането от 22 април т. г. за проверка от НАП срещу Димитър Кенаров, тъй като такава проверка е напълно излишна за предмета на делото и би била пример за използване на държавна институция за репресия към гражданин, дръзнал да търси правата си. Това е класически похват използван за постигане на т.нар. “смразяващ ефект” над журналисти, които си търсят правата срещу държавен произвол.

На второ място, настояваме Рашков да нареди възобновяване на вътрешната проверка по случая, включително и да се провери добросъвестността на служителите, извършили първоначалната проверка, която приключи със скандални заключения за липса на нарушения.

АЕЖ обжалва отказа на МВР да предостави информация по случая. Рашков има правомощията да ни предостави тази информация и да предотврати очертаващата се загуба на МВР в съда, която ще бъде свързана с изплащане на разноски от държавния бюджет.

От АЕЖ намираме за нужно служебният министър да разпореди и нови проверки за всички случаи на полицейско насилие и незаконни задържания по време на антиправителствени протести през лятото и есента на 2020 г., тъй като освен Кенаров, потърпевши бяха и други граждани. Още повече, че освобождаването на Ивайло Иванов беше мотивирано с действията на полицията по време на протестите. Затова питаме, ще признае ли МВР, че по време на протестите е имало употреба на полицейско насилие в неправомерен размер? Полицейското насилие винаги е и резултат от действията и бездействията на конкретни служители, които конкретни началници са прикрили и прикриват. Ето защо настояваме за пълна публичност на проверките по темата.

Припомняме, че нашият колега Димитър Кенаров беше незаконно задържан от полицейски служители, докато отразяваше събитията около бившия партиен дом по време на протеста на 2 срещу 3 септември 2020 г. Докато е под контрола на полицейските служители, Кенаров е удрян многократно, показа съдебно-медицинска експертиза. Журналистът е лишен от право на свободно придвижване в продължение на часове, сложени са му белезници, отказан му е достъп до адвокат и е откаран принудително до 5 РПУ в София.

Видео

Ден след протеста главният секретар на МВР Ивайло Иванов се опита да внуши, че Кенаров е бил задържан, защото е извършвал закононарушения: “Това, че си журналист, не означава, че трябва да чупиш, да биеш полицаи, да извършват нарушения или престъпления. Ако някой има карта и преди това метне бомба, ще бъде задържан“. В съдебната зала обаче МВР смени версията си и вече твърди, че Кенаров не е бил арестуван, а е бил “поканен” от дежурния в столичното 5 РПУ в нощта на 2 срещу 3 септември.

Следващото заседание по делото срещу задържането на Кенаров е насрочено за 19 май.

През февруари 2021 г. прокурор Юлиан Лефтеров от Софийската градска прокуратура отказа да образува разследване по случая, позовавайки се на показанията на гражданин, обадил се в МВР, за да свидетелства, че е видял по телевизията как Кенаров се е съпротивлявал на полицаите. Заключенията на прокурора се базират изцяло на вътрешната проверка, която Столичната дирекция на вътрешните работи е извършила на… Столичната дирекция на вътрешните работи.

Казусът с Димитър Кенаров е регистриран на платформата на Съвета на Европа, на която се регистрира случаи на нападения над журналисти.

АЕЖ-България ще информира международните си партньори за последните развития по случая и действията на българските власти.

Update

Mинистерство на вътрешните работи е оттеглило искането си Националната агенция за приходите да извърши проверка на данъците, здравните и социални осигуровки на журналиста Димитър Кенаров.

Така едно от исканията на АЕЖ и други правозащитни организации е изпълнено – да бъде оттеглено искането от 22 април т.г. за проверка от НАП срещу Димитър Кенаров, тъй като такава проверка е напълно излишна за предмета на делото и би била пример за използване на държавна институция за репресия към гражданин, дръзнал да търси правата си. Това е класически похват, използван за постигане на т.нар. смразяващ ефект над журналисти, които си търсят правата срещу държавен произвол.

Очаква се още

– служебният министър Рашков да нареди възобновяване на вътрешната проверка по случая, включително и да се провери добросъвестността на служителите, извършили първоначалната проверка, която приключи със скандални заключения за липса на нарушения.

– да се предостави тази информация за задържаните по време на арестите;

–да се установят всички случаи на полицейско насилие и незаконни задържания по време на антиправителствени протести през лятото и есента на 2020 г., тъй като освен Кенаров потърпевши са и други граждани.

Четирите големи компании на американския пазар на развлеченията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Преди три години компанията AT&T, дотогава по-известна с предоставянето на телефонни и безжични услуги, закупи Time Warner – придобиване, което й даде контрол над CNN, HBO, Cartoon Network, TBS, TNT и Warner Bros.

Сега AT&T обявява плановете си да присъедини към WarnerMedia и Discovery.

Ако бъде одобрена от федералните регулатори, сделката ще превърне стрийминг индустрията в съревнование между четирима големи, пише WP: все още неизвестната компания Discovery-Warner, Disney Plus, Netflix и Amazon Prime.

Новата компания ще се похвали от първия ден с 200 000 часа съдържание в редица програмни жанрове, включително спорт, филми и риалити шоута. Ръководителите й заявяват, че обединената компания ще инвестира около 20 милиарда долара годишно в съдържание, надхвърляйки 17 милиарда долара, които Netflix ще инвестира за нови телевизионни предавания и филми тази година.

Новата компания също така ще предлага новини на живо чрез CNN и излъчване на спорт на живо чрез TNT и TBS. „Смятаме, че заедно комбинацията ни прави най-добрата медийна компания в света“, казват от компанията. „Няма да спрем, докато не станем глобална компания за забавление номер едно, достигайки до хората на всяко устройство.“

Основните конкуренти са Netflix и Disney, които придобиха 21st Century Fox през 2019 г. Netflix се оценява на 219 милиарда долара. Пазарната капитализация на Disney е около 315 милиарда долара.

Средният американец се абонира за четири стрийминг услуги, според проучване от 2021 г. на J.D. Power. Домакинствата дават средно 47 долара на месец за абонаменти за стрийминг, спрямо 38 долара през април 2020 г. Netflix, чиято основна услуга струва $ 8,99 месечно, има около 208 милиона абонати по целия свят. Disney, чиято услуга започва от $ 7,99 месечно, има 100 милиона абонати за своята услуга Disney Plus. Amazon Prime има 200 милиона.

Анализатори твърдят, че сделката предвижда битка между стрийминг гиганти и вероятно е лоша новина за по-малките стрийминг услуги.

В същото време Amazon се насочва към MGM. За Amazon медиите са сравнително малка част от империята, но представляват бързо развиващ се бизнес сегмент. През 2020 г. компанията даде 11 млрд. долара за телевизионни предавания, филми и музика за Prime услуги – с 40% повече от предходната година. Компанията очевидно иска да превърне Prime Video в център на развлеченията с помощта на обширната библиотека със заглавия на MGM. 27 май. Има сделка.

Източник WP

Parler обратно в App Store на Apple

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Parler e офлайн от 9 януари 2021, дотогава е разчитал на услугата Amazon Web Services (AWS), но тази услуга е отказана, защото “в Parler има десетки публикации, които насърчават насилието”.

Google и Apple премахват Parler от техните магазини за приложения “поради неспазване на изискванията за модериране на съдържанието”. Parler е онлайн от 2018 г. и може да се върне, ако намери алтернативен хост, но директорът Джон Маце е заявил пред Fox News: ”всеки доставчик, с когото разговаряме, казва, че няма да работи с нас”.

Според WP Parler вече ще използва нова система за модериране, използваща изкуствен интелект, със строги стандарти. Apple потвърждава, че ще позволи на Parler да се върне в App Store – където Parler е приложение номер едно преди свалянето на 9 януари.

“Случаят показва влиянието на Apple и други големи технологични компании върху бизнеса, който съществува на техните платформи”, пише WP. “Като единствен вземащ решения какви приложения могат да се използват от iPhone, Apple е също толкова важен арбитър на онлайн изразяването, колкото са Facebook или Twitter, макар че често се пренебрегва”.