Monthly Archives: May 2021

Министър: бих отстранил водещите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Министърът на вътрешните работи Бойко Рашков в сутрешния блок на бТВ отговаря на въпросите за първите назначения и първите уволнения. Включително за назначаване на Елена Фичерова-Караиванова, която министърът назначи за шеф на кабинета си. Караиванова е учредителка на партията на Васил Божков и е регистрирана като кандидат-депутат от “Българско лято” на последните избори.

След предаването Рашков казва, че ако е собственик на бТВ, би отстранил водещите на сутрешния блок Гавазова и Йочев от “водещото предаване”.

бТВ реагира с Позиция на сайта си: “bTV Media Group счита за силно обезпокоително за медийната среда в България, че след повече от 30 години демокрация и свобода на словото в страната, длъжностни лица от всяко правителство продължават да си позволяват да атакуват публично журналисти от частни независими медии с безпочвени твърдения. Неуважението към авторитетни медии с високо доверие, като bTV и нейните журналисти, публично демонстрирано от представителите на всяка власт, считаме като основна причина за 112-ото място на България в класацията на Репортери без граници. […] bTV се противопоставя на всяка форма на влияние или манипулация от трети страни. Намесата на представители на властта и други преки или косвени играчи в предизборната кампания няма да се толерира и ще се счита за дезинформация.”

И коментар на Нери Терзиева, с който няма как да не се съглася:

Нека не забравяме – министърът Бойко Рашков придоби кураж и чувство за непогрешимост от многобройните отрицателни отзиви на колеги журналисти за работата на сутрешните журналисти на бТВ. Мнозина дадоха съвети как се прави интервю. Но, както казваше майка ми, съвети се приемат само от тези, които могат да ти дадат и личен пример. Липсват ни и професионални вътрешни форуми, където можем да обсъждаме практиките си, вместо да се топим публично пред политическите началници. Все още сме много далеч от журналистическата солидарност на принципна основа.

Журналистическата солидарност на принципна основа.

Професионалните вътрешни форуми за утвърждаване на стандартите.

Но че Бойко Рашков е излязъл извън сферата си на компетентност, е несъмнено.

За финансирането на БНР и БНТ извън предвиденото в Закона за държавния бюджет

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В последните дни придоби известност намаляването на бюджета на Българското национално радио с близо 1 милион лева. Това съобщение се разпространява заедно с информацията, че в същото време бюджетите на БНТ и БТА се увеличават с милиони.

Прави се извод, че при ГЕРБ достойното поведение се наказва с глоба (“Който слушка – папка”). Същият термин, с добавени кавички (правителството “наказва”), е използван и в писмо до министър-председателя.

В позиция на АЕЖ също се казва, че “от трите медии, единствено БНР не е получило допълнителни средства, а бюджетът му е орязан с близо 1 млн. лв. Това е очевидна несправедливост, която е възможно да показва и отношението на бившите управляващи към БНР като медия.”

Управлението на ГЕРБ даде достатъчно много доказателства за толериране и насочване на ресурси към проправителствения медиен сектор.

Но по мое мнение следва да се разграничат два въпроса: намаляването на разходите на голяма група първостепенни разпоредители с държавен бюджет, от една страна, и трансферите към БНТ, от друга.

Намаляването на разходите на БНР, БНТ и БТА

Преди да завърши мандата на правителството на Бойко Борисов, бяха приети различни мерки с финансов характер, които засягат предвидените в закон средства за разходи на БНР, БНТ и БТА. Това става по силата на нормативни актове (ПМС), предвиждащи средства за Министерството на здравеопазването да се осигурят чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2021 г.

С Постановление на МС от 29 март 2021 заради допълнителни разходи на Министерството на здравеопазването, включително закупуване на ремдесивир за лечение на COVID – 19, се предвижда следното намаление:

1	Българско национално радио	449 100
2	Българска национална телевизия	683 700
3	Българска телеграфна агенция	55 200

С Постановление на МС от 29 април 2021 отново заради допълнителни разходи за Министерството на здравеопазването са намалени средствата за 56 първостепенни разпоредители, включително:

1	Българско национално радио	388 300
2	Българска национална телевизия	591 100
3	Българска телеграфна агенция	47 700

Намаляването е хоризонтална мярка, засяга множество първостепенни разпоредители, засяга освен БНР и БНТ и БТА, както се вижда, пропорционално. Вероятно е можело (и според мен е трябвало) обществените медии да не са в тази група. Но “наказването” е за всички, изброени в тези актове.

По мое мнение включването им в постановленията е въпрос на лошо управление на финансови средства или лоша преценка – но не е персонална наказателна акция срещу БНР, както се твърди.

Трансферът от 20 милиона към БНТ

Това вече е проблем. Трансферите към БНТ извън предвиденото по законите за държавния бюджет не са еднократен акт, от много години е така (2021 – за непрекъснатост на разпространението, за българското председателство на ЕС, за правата за мачовете от А група) – и това е правен проблем от гледна точка на правилата на ЕС за държавната помощ.

Ето какво мисли Борисов по въпроса за разпространението. Вижда се за какво става дума.

Фокусът тук е определянето на размера на финансирането на БНР и БНТ. Размерът трябва да се определя не както сега, а според мисията на обществената услуга. В ЕС правилата са определени в специален акт на ЕК от 2001 г. – ревизиран през 2009 г. – Съобщение за държавната помощ за обществените телевизия и радио – който не е въведен в българското право.

През 2020 г. беше създаден проект на изменителен закон на ЗРТ за въвеждане на Съобщението на ЕК. Законопроектът беше готов през лятото на 2020 г. и изглеждаше, че има реален шанс да бъде приет. Почти 20 години след първото Съобщение на ЕК от 2001 г. – макар и трудно, макар вероятно с несъвършенства – беше създаден първи законопроект – не само идеи и не концепция – със задача да се обвърже обществената мисия на БНТ и БНР, актуализирана за цифровото време, с определянето на размера на общественото финансиране.

Това не стана. Както е известно, Българското национално радио настоя законопроектът да уреди и други въпроси извън заданието на работната група (напр. синхронизиране на мандатите на управителните съвети и генералните директори). Оптимизирането на управлението е важна тема – започна спор за обхвата на този законопроект – и в последна сметка не са приети нито нов принцип на финансиране според мисията, нито исканото оптимизиране на управлението на обществените медии.

За щастие ревизията на медийната директива остана в отделен законопроект (въпреки искането на БНР и на СЕМ всички въпроси да се гледат в съвкупност) и беше приета – с едно сериозно отсъствие – за независимостта на регулатора, не е транспониран чл. 30 от медийната директива.

Възможността за трансфери извън Закона за държавния бюджет остава – и това е проблем. И това именно е специално отношение, което според мен не трябва да се пакетира с преструктурирането на разходите с ПМС.

Трансферът от 2.75 милиона към БТА

Финансирането на агенциите не е в обхвата на Съобщението на ЕК за обществените радио и телевизия, но с изменение на Закона за БТА агенцията е задължена да започне да предоставя безплатни новини. Отварянето на БТА несъмнено е мисия на обществена услуга и тя трябва да бъде компенсирана. Това, смятам, е отговор на въпроса “Кому е необходимо в този момент, в който обществото наистина има нужда от тези финанси, да се инвестират 3 млн. лв., за да може БТА да създава безплатно съдържание?” На българските граждани е необходимо – отдавна.

Впрочем скоро ЕС реши, че държавната помощ за словенската агенция е съвместима с правилата на ЕС за държавната помощ.

Финансирането и СЕМ

От медиите става ясно, че Съветът за електронни медии (СЕМ) е взел решение да изпрати писмо до Европейската комисия заради проблема с намаляването на бюджетите на обществените медии и на самия регулатор. „Предвид и ситуацията, която възникна с писмото, което сме получили от Обществения съвет на Българското национално радио и всички сме наясно, че редукция на бюджетите има, да потвърдим още веднъж нашето становище, че следва да има реформа на финансирането естествено на мисията на обществените медии, която да им позволи именно предвидимост в изпълнението на обществената мисия и да не оставя никакво съмнение как се действа спрямо обществените медии“.

Това е малко странен ход, защото няма ЕК да направи реформа на финансирането и на мисията, ЕК си е свършила работата, но все пак добре е да се знае позицията на СЕМ, че подкрепя реформата на финансирането.

В заключение

Управлението на ГЕРБ, което си отиде, имаше различно отношение към медиите в зависимост от начина, по който те го отразяваха. Това не е спорно. И това се проявяваше във финансирането с европейски средства или – както се вижда по-горе – със средства от бюджета, но извън предвиденото с ежегодните закони за държавния бюджет. Дори върху финансирането с частни средства, но това е друга тема. На тези практики с непрозрачно насочване на публичния ресурс трябва да се сложи край.

Правилата на ЕС за държавната помощ за обществените телевизия и радио ще попречат на тази практика. Съобщението на ЕК трябва да бъде въведено.

Медиите с достойно поведение и безпристрастни новини заслужават висока оценка и подкрепа, дано стават повече.

Доминиканската република – съвети за пътуване

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Днес Веселин ще открие една нова за нашия сайта страна – Доминикана или Доминиканската република. Ако не знаете, тя заема една половина на остров Испаньола
Приятно четене:

Доминиканска Република

Там, където туризмът никога не спира!

Туризмът тук наистина никога не спира. Доминиканската Република е една от най-желаните и търсени световни ваканционни дестинации. Местните така се нагаждат, че хем да има сигурност за туристите, хем ограниченията при криза да са минимални. В страната и

до момента се влиза без никакви анти-вирусни условия

Това, което тук се изисква е

носенето на маска

при приближаване на шведските бюфети, блок масите и рецепциите.

Едни от най- сериозните инвестиции на най-популярните международни вериги хотели са именно и тук. РИУ, Барсело, Хилтън, Хаят, Иберостар и прочие с по няколко хотелски комплекса обикновено групирани един до друг са обградили почти цялата крайбрежна линия на Доминикана. Крайбрежната и брегова линии са крайно екзотични с многобройните палми, светъл пясък и океан, в повечето от ризортите плажните чадъри са всъщност самите палми, някъде в човешки ръст, като в РИУ например. Естествено, всичко това е достъпно само за гостите на самите хотелски комплекси. А те по правило се простират на площ от около 1-4 кв. км. И са плътно наредени почти един до друг. Валутата е местно песо, но всички касови апарати в страната са настроени и за американски долари, които всъщност са предпочитани.

Местните символи са ром и пури

Естествено основната суровина на страната е захарната тръстика.

В интерес на истината има осезаема разлика между местния и кубинския ром, но тук има една специална напитка наречена Мама Хуана.. Наподобява ликьорен ром смесен и с други алкохоли и на билкова основа от разни местни дървеса. Напитката е екстра преди сън, макар и местните да я считат афродизиак..

Местните са видимо

любезни, но осезаемо мързеливи,

та даже и по сицилианските стандарти.. Допускам, че местния тропически климат и тук е фактор за по-ниската динамика на човешките дейности. Времето също е нещо относително тук.

Хората не бързат за никъде и за нищо

и много добре осъзнават, че други различни хора на острова, освен туристите просто няма.. Заплатите в страната при цени поне два пъти по-високи от България варират между 200 – 300 долара. Естествено и тук, както навсякъде в третия свят за мениджърите и особено топ мениджърите няма горна граница. На плажа обаче е – кой каквото изкара с пазарене за пури, сувенири, атракции и прочие, като обикновено реалната стойност е около четири пъти по-малко от исканото.. С медицинската помощ туристите трябва да бъдат внимателни, че добрите лечебни заведения по средно нормалните за Европа и САЩ стандарти са по правило в столицата Санто Доминго.

Интересно, но в Доминикана

няма локален транспорт

от хотелските комплекси за където и да било. За да пътувате извън тях има само два начина, такси или кола под наем. Такситата за разлика от колегите си в останалия свят калкулират не изминато разстояние, а минута време.. Още един любопитен факт е, че тук автомобилите имат регистрационен номер само отзад, както разбрах от съображения и за икономии.. Номерата са с американски дизайн. Такава и почти цялата пътна комуникация в една или друга степен.

Фамилията Колумб и Доминикана

Христофор Колумб открива остров Хаити на който повече от половината територия се заема от Доминиканската Република. Това е третия остров открит от Колумб след Куба и Сан Салвадор, за който се считат Бахамските острови. Историите и записаните хроники са доста преплетени.

Братът на Христофор Колумб, Бартоломео, основава столицата на Доминикана Санто Доминго в чест на Свети Доминик основател на доминиканския католически орден.

Градът пък е управляван от Диего Колумб

син на Христофор Колумб, също изследовател. В началото целия остров е наречен от Христофор Колумб Еспаньола в чест на Кралицата на Испания финансирала походите му Изабела Кастилска или Испанска. Всъщност оттук започва и завладяването на останалата част от централна и латинска Америка според разни хроники.

Монумента на Христофор Колумб в столицата Санто Доминго или т.н. фар на Колумб” в който доминиканците настояват, че пазят останките на мореплавателя. Отгоре погледната сградата представлява огромен кръст, който се счита за най-големия символ на християнството в Централна и Латинска Америка.

Пристигане в Доминиканската република

Желаещите да посетят Доминиканската Република задължително попълват електронно т.н. QR, който по същество е стандартната декларация за граничните и митнически власти. Удобство е, понеже се избягва необходимостта да се попълва ръчно на летището в Доминикана. На влизане се изисква задължително, на излизане граничните служители могат да я поискат произволно.

Друг важен момент за напускащите страната е кучето, с което военизиран служител обхожда всички пътници и което души ръчния багаж преди качване в самия самолет. По правило това е проверката за наркотици в ръчния багаж или във вас самите, за другия, чекирания е ясно. Впрочем от този полет такъв служител ще ви и изпрати на излизане в салона за пристигащи и на летище София.. Самия полет е директен чартър до Доминикана с българаската авиокомпания Гъливеър, ако закупите пакет от български туристически агенции. За кратко самолетът спира в Букурещ, Румъния откъдето взима още туристи за Доминикана. След това полета продължава около 11 часа, но уверявам ви всеки час от това, за което отивате си заслужава! В самолета има кетъринг, вечеря и закуска, както и безалкохолни студени и топли напитки. Алкохола се заплаща. В самите хотелски комплекси обслужването е Ол Инклузив, което включва и всички алкохолни напитки.

За туристите запътили се Доминикана съветът ми

е задължително да си носят слънцезащитен крем, олио или каквото и да е, но фактор 50! Слънчеви очила, шапки и прочие се подразбира. В този тропик слънцето прониква и на сянка сериозно, да не говорим във водите на океана. И ви препоръчвам да се мажете целодневно при напускане на климатизираните закрити помещения на слънце! Тенът ви е гарантиран!:)

И да не пропусна.. В Доминикана дали поради въздуха или влагата, която се чувства леко и в дробовете, но човешките косми растат доста по-агресивно!:)

На тези, които се отправят натам желая екзотично прекарване и карибски тен!

Автор: Веселин Давидков

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com Booking.com The post Доминиканската република – съвети за пътуване first appeared on Пътуване до....

Конституционен съд: финансиране на предизборни кампании

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Обнародвано е решение № 5 от 27 април 2021 на Конституционния съд по к. дело № 13/2019 г., докладвано от съдиите Георги Ангелов и Борис Велчев.

Президентът на Република България е поискал да бъдат обявени за противоконституционни: чл. 21; чл. 23, ал. 1, т. 4; чл. 24, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“; чл. 29, ал. 2, т. 1 и 2 в частите им „и т. 4“, както и чл. 34, ал. 4 в частта „юридическите лица и едноличните търговци“ от Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 1.04.2005 г.; посл. изм. и доп., бр. 104 от 8.12.2020 г.; ЗПП); чл. 162, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 относно думите „юридически лица и еднолични търговци“ във всяка от трите разпоредби; чл. 168, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“ и чл. 169, ал. 1 относно изразите „или юридическо“ и „или едноличен търговец“ от Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 5.03.2014 г.; посл. изм., бр. 107 от 18.12.2020 г.; ИК).

Според вносителя на искането оспорените разпоредби са в противоречие с чл. 1, ал. 2 и 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 11, ал. 1, 2 и 3 от Конституцията.

По делото:

Нормите, съдържащи се в оспорените от президента разпоредби, регулират финансирането на дейността на политическите партии и в частност – на предизборни кампании на партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати за участие в изборите.

Наличието на необходимите финансови средства е предпоставка за осъществяване на дейността на всяка политическа партия в ролята й на посредник между гражданите и публичната власт. Това придава важно значение на правилата за партийното финансиране, както и на публичността и контрола над средствата, с които партиите финансират своята дейност и предизборните си кампании.

Конституцията в чл. 11, ал. 3, изр. второ възлага на Народното събрание да уреди със закон реда за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност. Това правомощие съдържа и уреждането на финансовите предпоставки за съществуването и дейността на политическите партии и за пълноценното изпълнение на конституционно установената им функция да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите (чл. 11, ал. 3, изр. първо от Конституцията).

Със законовото регулиране, предвидено в чл. 11, ал. 3 от Конституцията, се преследват две основни цели. На първо място, законът следва да гарантира, че политическите партии остават независими както от държавата, така и от частни интереси. На второ място, законът трябва да създаде условия за справедлива конкуренция на политически възгледи и програми между партиите, включително и като чрез ясни правила определи условията за тяхното финансиране. Тези цели не могат да бъдат постигнати, ако държавата не участва във финансирането на политически партии, които след участие в изборите са спечелили определена политическа подкрепа. Условията и размерите за това публично финансиране трябва да бъдат изчерпателно уредени в закона и да съдържат гаранции за равнопоставеността на тези партии.

Същевременно в Конституцията не се съдържа пречка политическите партии да бъдат финансирани с дарения както от юридически лица, така и от еднолични търговци.

Чл. 21 ЗПП

Съгласно текста на оспорения чл. 21 ЗПП (доп., ДВ, бр. 60 от 2019 г.): „Дейността на политическите партии може да се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия.“

Конституцията не предоставя на законодателя свобода на преценката дали държавата да осигури публично финансиране за политическите партии, които отговарят на определения в закона критерий, но допуска законодателна целесъобразност относно размера на субсидията. Публичното финансиране на тези партии от държавата до определен размер следователно трябва да се смята за конституционно дължимо. Определянето на конкретния размер на това публично финансиране е изцяло в компетентността на Народното събрание. Установената в чл. 21 ЗПП правна възможност, но не и задължение за държавата да гарантира финансовите предпоставки, необходими и достатъчни, за да се отстоява политическият плурализъм (чл. 11, ал. 1 от Конституцията) и неговото конкретно проявление чрез дейността на политическите партии да изпълнят конституционно установената им функция по формиране и изразяване на политическата воля на гражданите (чл. 11, ал. 3 от Конституцията), противоречи на чл. 4, ал. 1 и 2 и чл. 11, ал. 1 и 3 от Конституцията. Поради това разпоредбата на чл. 21 ЗПП в частта „може да“ е противоконституционна.

Относно чл. 23, ал. 1, т. 4, чл. 24, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“ ЗПП, чл. 162, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 в частта „юридически лица и еднолични търговци“ и чл. 168, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“ ИК

В оспорените си части разпоредбите допускат финансиране на предизборна кампания с дарения от юридически лица и еднолични търговци.

В нарушение на чл. 11, ал. 2 от Конституцията, препятстващ сливането на партия и държава, разрешени остават даренията за политическа партия от самата държава, държавните органи – юридически лица, общините, държавни или общински предприятия или търговски дружества, търговски дружества, в които държавата или общините имат участие или контрол. Възможността за пряко или косвено финансиране на политически партии от държавата и общините извън определеното в закона бюджетно финансиране е конституционно недопустимо.

Към изложеното се добавя и фактът, че законът позволява неограничени по размер частни дарения на политическите партии от юридически лица и еднолични търговци. По този начин се нарушава чл. 11, ал. 1 и 3 от Конституцията в изискването му при изразяването на политическата воля на гражданите партиите да бъдат поставени в справедлива конкурентна среда. Системата на финансиране трябва да гарантира, че всички партии са в състояние да се съревновават при равни възможности, което осигурява политическия плурализъм и създава гаранция за ефективното функциониране на демократичните институции.

Допълването на публичното финансиране при равни за всички политически партии условия с частно финансиране, което е избирателно и без пределен размер, поставя политическия плурализъм под заплаха. То подрива равенството в политическите права на гражданите и възможността им свободно да формират и изразяват своята политическа воля (чл. 6, ал. 2 и чл. 11, ал. 3 от Конституцията). Системата на финансиране в нейната цялост, включваща и частни дарения, трябва да осигури принципът на политически плурализъм да не бъде нарушен чрез поставянето на определени участници в неравностойна позиция или чрез привилегироването на други. Възможността партиите да се финансират от частни източници следва да е съпроводено от ограничаване на размера на финансиране, което може да бъде предоставено от отделен дарител. Само така правната уредба може да гарантира политическия плурализъм. Разрешаването на неограничени дарения от юридически лица и еднолични търговци при единствено предвидените минимални законови ограничения (чл. 24 ЗПП и чл. 168 ИК) не създава такива гаранции.

Посоченото е основание за обявяването на чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗПП и чл. 162, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 относно думите „юридически лица и еднолични търговци“ ИК за противоконституционни.

В Становище на съдия Георги Ангелов се кава още, че

1. Дискрецията на законодателя при определянето на държавната субсидия не е неограничена. Субсидията трябва да действа не символично, а реално. По тази причина тя следва да има минимален размер според необходимите и достатъчни към определен момент разходи за организацията и за обществената комуникация на партията. Субсидия под този размер не би съответствала на конституционната си функция.

2. Едноличен търговец, по определението на чл. 56 от Търговския закон, може да бъде всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Правните понятия физическо лице и едноличен търговец са в съотношението на род към вид. Щом съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3, предл. 1 партиите могат да получават дарения от всякакви физически лица, сред тях несъмнено са и едноличните търговци. Поставянето им в самостоятелен ред единствено поставя под съмнение законовото определение на едноличния търговец.

3. Като субект на гражданското право юридическото лице има свобода на стопанската си инициатива (чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията). То може да се ползва от гражданските си, в цивилистичния смисъл на понятието, права, за да задоволява пряко или непряко своите интереси. Такива интереси несъмнено са имуществените последици за него от всяка политика. Затова не просто няма конституционна пречка, а съществува конституционно основание за финансирането на политически партии от юридически лица.

4. От Конституцията обаче следват ограничения върху това финансиране, които пазят от изкривяване вектора гражданин – политическа партия – държавна власт.

А. Член 6, ал. 2, изр. 2 и чл. 11, ал. 1 от Конституцията изискват да има горна граница за даренията за политическите партии така, както и за физическите лица. Обратното подрива през имущественото състояние равенството в политическите права на гражданите и възможността им свободно да формират и изразяват своята политическа воля.

Б. Член 11, ал. 2 от Конституцията изключва финансирането на партии чрез дарения от: а) самата държава; общините; държавни или общински органи – юридически лица; б) юридически лица, които се разпореждат с публичен ресурс (държавни или общински предприятия или търговски дружества; търговски дружества, в които държавата или общините имат контрол); в) юридически лица, които са придобили или са кандидати за придобиването на публичен ресурс (по обществени поръчки, концесии и пр.).

Това решение има съдържателна връзка с обсъжданото в 45-тото НС искане за финансиране “един лев на глас”, което не беше прието – защото ограничаването на финансирането с публичен ресурс отваря вратата, за която говори президентът Обама. Добре е това да се обяснява на хората.

В сравнителен план това решение засяга въпроси – предмет на решението на ВС на САЩ по делото Citizens United (2010). Едно решение на съда може да повлияе върху управлението, политиката, дори върху историята. Особено когато става дума за съдебно решение относно финансиране на избори – ефектите могат да бъдат непредвидени и неочаквани, вж данните за руското влияние.

Байдън – Харис поеха ангажимент преди изборите 2020 за ограничаване на влиянията.

ВАС отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС във връзка с дело срещу НАП за изтичането на лични данни

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

От сайта на НАП:

Върховният административен съд отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по казус, свързан с изтичането на лични данни от НАП. Запитването е отправено във връзка с административно дело №1037 от 2021 г. на ВАС, но на практика с него се спират производствата по всички такива дела в страната до произнасянето на Съда на ЕС.

Във ВАС като касационна инстанция има постъпили над 100 дела по ЗОДОВ във връзка с изтичането на личните данни от НАП. Съдебните производства срещу НАП са приключили на първа инстанция с противоречиви резултати. Исковете или са отхвърляни като неоснователни или са уважавани изцяло или частично. Нормативната уредба е тълкувана и прилагана противоречиво по всички елементи на отговорността на администратора на лични данни.

ВАС приема, че НАП е бездействал, не е изпълнил задълженията си по чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 и не е доказал, че е въвел подходящи технически мерки, които трябва да осигурят подходящо ниво на сигурност. Безспорно установеният факт на изтекла информация от информационната система на НАП вследствие на неправомерен достъп обуславя извод за бездействие от страна на агенцията да осигури надеждност и сигурност на личните данни. Прието е, че действието на лицето, проникнало в информационната система на НАП, не освобождава администратора на лични данни от отговорност за вреди по чл. 82, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, доколкото не е ангажирал доказателства, че е взел изискуемите се по регламента подходящи технически мерки, които да гарантират сигурността на съдържащите се в информационната му система лични данни. Изпитаните от субекта на лични данни негативни емоции, притеснения, страх, несигурност са в причинна връзка с поведението на администратора на лични данни и представляват реално претърпени неимуществени вреди, свързани с реален страх от реална заплаха за увреждане.

Преюдициалното запитване до Съда на Европейския съюз съгласно член 267 ДФЕС е със следните въпроси:

1. Разпоредбите на чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 могат ли да се тълкуват в смисъл, че е достатъчно да е осъществено неразрешено разкриване или достъп до лични данни по смисъла на чл. 4, т. 12 от Регламент (ЕС) 2016/679 от лица, които не са служители в администрацията на администратора на лични данни и не са под негов контрол, за да се приеме, че приложените технически и организационни мерки не са подходящи?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, какъв следва да е предметът и обхватът на съдебния контрол за законосъобразност при проверка дали приложените от администратора на лични данни технически и организационни мерки по чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 са подходящи?
3. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, принципът на отчетност в чл. 5, пар. 2 и чл. 24 във връзка със Съображение 74 от Регламент (ЕС) 2016/679 могат ли да се тълкуват в смисъл, че в исковото производство по чл. 82, пар.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът на лични данни носи доказателствена тежест относно обстоятелството, че приложените по чл. 32 от регламента технически и организационни мерки са подходящи? Назначаването на съдебна експертиза може ли да се приеме като необходимо и достатъчно доказателствено средство, с което да се установи дали приложените от администратора на лични данни технически и организационни мерки са подходящи в хипотеза като настощящата, в която неразрешеният достъп и разкриване на лични данни е резултат от „хакерска атака“?
4. Нормата на чл. 82, пар. 3 от от Регламент (ЕС) 2016/679 може ли да се тълкува в смисъл, че неразрешено разкриване или достъп до лични данни по смисъла на чл. 4, т. 12 от Регламент (ЕС) 2016/679, в случая чрез „хакерска атака“, от лица, които не са служители в администрацията на администратора на лични данни и не са под негов контрол, е събитие, за което администраторът на лични данни по никакъв начин не е отговорен и е основание за освобождаване от отговорност?
5. Нормите на чл. 82, пар.1 и пар. 2 във връзка със Съображения 85 и 146 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679 могат ли да се тълкуват в смисъл, че в хипотеза като настоящата на нарушение на сигурността на личните данни, изразяващо се в неразрешен достъп и разпространение на лични данни, осъществено чрез „хакерска атака”, само преживените от субекта на лични данни опасения, притеснения и страх от евентуална, бъдеща злоупотреба с лични данни, без да е установена такава злоупотреба и/или да е настъпила друга вреда за субекта на данните, попадат в широкия смисъл на понятието нематериални вреди и е основание за обезщетение?

ЕСПЧ: Политическо слово: “като истинска хлебарка”

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) се произнесе по делото Bon v. Croatia, Application no. 26933/15, 18 March 2021, като приложи член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Жалбоподателят, екоактивист, е осъден и глобен в Хърватия за обида на местен политик, защото онлайн твърди публично, че последният „се е държал като истинскa хлебарка“.

ЕСПЧ констатира, че наказателната присъда за обида е нарушила правото на активиста на свобода на изразяване, гарантирано съгласно член 10 от ЕКПЧ. Съдът се позова на факта, че обидното изявление е публикувано на уебсайта на местна неправителствена организация – само с ограничено въздействие, при това без знанието и съгласието на активиста.

Ранко Бон е президент на регионален клон на Зелената партия в Хърватия. На кръгла маса в Загреб Бон казва, че има демократичен дефицит, всичко се случва „в тъмнина”, при затворени врати, далеч от очите на обществеността и ръководителят на община Мотовун, S.V., се държи „като истинска хлебарка“. Речта на Бон е записана без негово знание и публикувана без негово съгласие на уебсайта на екологична неправителствена организация. S.V. осъжда Бон за обида на S.V. и му налага санкция 3 500 EUR. Бон се обръща към ЕСПЧ.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност – има ли намеса, има ли правно основание, намесата необходима ли е в едно демократично общество.

Съдът констатира, че има намеса, има правно основание за намеса – защита на доброто име, и става дума за баланс между правото на добро име на S.V., като част от личния му живот, гарантиран съгласно член 8 от ЕКПЧ, от една страна, и правото на Bon на свобода на изразяване, защитен от чл.10, от друга. В такъв контекст ЕСПЧ оценява дали причините, които са довели до обжалваните решения, са достатъчни и релевантни, за да оправдаят намесата в правото на свобода на изразяване.

Съдът отбелязва, че

дискусията в настоящия случай очевидно е била от обществен интерес и предмет на дебати. S.V., като ръководител на община Мотовун, е публична личност и се предполага висок праг на толерантност към всяка критика, насочена към него;
оспореното изявление е направено само за ограничен брой хора и Бон няма намерение да направи презентацията си достъпна за широката общественост. Без негово знание или съгласие презентацията му е записана и публикувана на уебсайта на местна неправителствена организация;
националните съдилища не са анализирали дали изявлението на Бон е ценностна преценка, неподлежаща на доказване и чисто метафорична;
Бон е осъден в наказателно производство и е получил вписване в съдебното си досие, а глобата 3 500 EUR е значителна. Наложената санкция има отрицателни последици за Бон като екоактивист, тъй като след това той се оттегля от местния си политически ангажимент и от всички обществени дейности, докато S.V. е преизбран на следващите местни избори.

Мярката не е необходима в едно демократично общество, нито е пропорционална на целта, която е заявена.

Нарушение на чл.10.

Съд на ЕС: Времетраенето на телевизионната реклама

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 25 март 2021 г. италианският Държавен съвет се е обърнал към Съда на ЕС с искане за преюдициално заключение относно времетраенето на телевизионната реклама.

През 2017 г. регулаторът Agcom е санкционирал доставчици на медийни услуги от групата RTI („Canale 5“, „Italia 1“ и „Rete 4“) за нарушаване на изискването за времетраенето на рекламата, съгласно член 38, параграф 2 от законодателния указ № 177 от 2005 г. (италианското законодателство за медиите, известно още като „TUSMAR“).

Съгласно тази разпоредба, саморекламата на програми на телевизионни оператори не е включена във времетраенето на рекламата, която се отчита. Твърденото нарушение идва от включването в този лимит на саморекламата на програмите на “R101”, радиостанция, собственост на групата RTI.

Agcom твърди, че ограничението е приложимо само за телевизионните програми на оператора, а не и за радиопрограмите, предоставени от друга компания от същата група.

През 2019 г. Регионалният административен съд на Лацио (италианският административен съд на първа инстанция) отхвърля трите жалби срещу Agcom.

Държавният съвет отправя няколко предварителни въпроса до Съда на Европейския съюз относно съвместимостта на италианското законодателство за медиите с правото на ЕС за понятието група.

Важно е да се вземе предвид, че според Директива 2018/1808, изменяща Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, „много телевизионни оператори са част от по-големи излъчващи групи и правят съобщения не само във връзка със собствените си програми и спомагателни продукти, директно получени от тези програми, но и във връзка с програми и аудиовизуални медийни услуги от други субекти, принадлежащи към същата излъчваща група.”

Въпросът е интересен от правна гледна точка: третата ревизия действа занапред, Италия пита дали това ново положение в чл. 23 може да се третира като “тълкувателен параметър” по отношение на законодателството, действащо към момента на процедурата (преди третата ревизия) или е от значение само за бъдещите случаи.

Решението е важно и за нас, доколкото понятието излъчваща група в директивата в нашия ЗРТ беше решено да се интерпретира като свързани с оператора лица, предоставящи медийни услуги – чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗРТ.

Демократично обновление за Европа – Годишен доклад 2021 на Генералния секретар на Съвета на Европа

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е Годишният доклад за състонието на демокрацията, правата на човека и върховенството на правото на Генералния секретар на Съвета на Европа Marija Pejčinović Burić.

Втората глава е посветена на състоянието на свободата на изразяване.

Между 2018 и 2020 г. Европейският съд по правата на човека е издал решения по 263 дела по член 10 и е установил нарушения на правото на свобода на изразяване в голям брой от случаите. Само в 26 от тези 263 решения Съдът не констатира нарушение на член 10, според базата данни на HUDOC на Съда (https://hudoc.echr.coe.int).

Решенията на Съда не винаги са били изпълнявани изцяло и своевременно: към януари 2021 г. общо 332 дела, свързани със свободата на изразяване, са чакали изпълнение.

Критериите на Съвета на Европа за оценка на свободата на изразяване:

► Свободата на изразяване е гарантирана офлайн и онлайн. Интернет е достъпен, достъпен и достъпен за всички без дискриминация. Всички ограничения върху свободата на изразяване, включително филтрирането на съдържание, са предписани от закона, преследват законните цели, посочени в член 10 от Конвенцията, и са необходими в демократичното общество.

► Съществуват стабилни предпазни мерки срещу злоупотребата със закони, които ограничават свобода на изразяване офлайн и онлайн, като законите за обществения ред и борбата с тероризма, включително контрол върху обхвата на ограниченията, упражнявани от публични органи или частни участници, и ефективен съдебен контрол и други механизми за подаване на жалби.

► Правото на достъп до информация и документи у държавните органи е гарантирано в закона и на практика. Всички ограничения, включително от съображения за национална сигурност, са ясни и необходими в демократичното общество, в съответствие с член 10.2.

► Няма общо задължение за посредниците да наблюдават съдържание, до което те просто дават достъп или което предават или съхраняват . Интернет посредниците не носят отговорност за съдържанието, което се предава чрез предоставената от тях технология, освен когато знаят за незаконна дейност и съдържание и не действат експедитивно, за да ги премахнат.

► Всяко наблюдение на комуникацията и активността на потребителите онлайн е в съответствие с член 8 от Конвенцията.

► Законите за клевета са в съответствие със стандартите, разработени от Европейския съд по правата на човека. Няма престъпления за богохулство или религиозна обида, освен ако подбуждането към насилие, дискриминация и омраза не е съществен компонент. Наказателните закони, насочени към борба с „речта на омразата“, са ясни и точни и отговарят на изискванията на член 10.2 от Конвенцията.

БТК и консолидацията на пазара на интернет и телевизия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Консолидация и конвергенция – тенденции в сила за 2021 година.

United Group, компанията собственик на БТК, купи Нова бродкастинг Груп и контролираните от нея компании – “Нет инфо” “Дарик нюз”, “Ви бокс”, “Елит медиа България”, “Радио Веселина” “Радио Експрес”, “Витоша ФМ”, “Агенция Витоша” и “Агенция Атлантик”, както и вестникарската група “Телеграф” на Пеевски.

БТК купи доставчици на интернет и телевизия – “Нет 1” и “КомНет” (Решение 402/2021), както и пловдивския кабелен оператор N3, (Решение 403/2021).

Сделките продължават, нова информация от Капитал: поредната сделка на БТК на българския пазар на интернет и телевизия е за “Нетуоркс-България”, най-големият играч в Северна България. Покупката включва и един от малко останалите независими софийски оператори – “Онлайн Директ”, който е 100% собственост на русенското дружество. Транзакцията трябва да бъде одобрена от регулаторите, като според БТК ще бъде приключена през второто тримесечие на годината.

Законодателство за цифровите услуги и конкурентноспособност

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Във връзка с предстоящото заседание на Съвета на ЕС Португалското председателство е подготвило рамка на политическите дебати за повишаване на конкурентноспособността на ЕС и по-специално за ролята на цифровия преход на икономиката, обществото, публичната администрация.

Документът с рамката на дискусията е на сайта на Съвета, поставеният въпрос е:

Кои конкретни аспекти на бъдещите законодателни правила, регулиращи цифровите услуги и пазари, са приоритетни с оглед повишаване на конкурентноспособността на ЕС.

Министрите се приканват да участват в политическите дебати в Съвета по конкурентоспособност на 27 май 2021 г., като вземат предвид Съобщението на ЕК 2030 Цифров компас: европейският път за цифровото десетилетие, COM (2021) 118 окончателен.

И България е приканена, ergo.