Monthly Archives: June 2021

Как се пише: термопанел, термо-панел или термо панел?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това сложно съществително име се пише слято – термопанел, мн.ч. термопанели, защото е образувано от съкратено прилагателно име (термо < термичен) и съществително име (панел). Цената на вратата включва термопанела и стъклата. Термопанелите са направени от два слоя ламарина, между които има топлоизолационен слой. Забележка: В източника липсва конкретното съществително име, но е посочено правилото, […]

Как се пише: прошнурован или прошнорован?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише прошнурован, също и прошнурована, прошнуровано, прошнуровани. Думата има корен -шнур-. Всеки работодател трябва да води прономерован, прошнурован и заверен с неговия подпис и печат дневник за издадените от него трудови книжки. Трябва ли книгите за първоначален и периодичен инструктаж за безопасност да са прошнуровани и прономеровани?

ВАС за Каракачанов: неминуемо унизява, а следователно и накърнява човешкото достойнство

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

„Циганите са станали изключително нагли. Парадоксално е, че циганите в България станаха изключително нагли вече. Преди няколко години набиха полицай, преди два дни бият военен. Това не може да продължава повече и търпимостта на българското общество се изчерпва“.

Това е казал бившият вицепремиер и председател на ВМРО Красимир Каракачанов.

Комисията за защита от дисриминация е отнесла това изказване към допустимите.  КЗД е приела, че то не осъществява състав на нежелано поведение „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., тъй като, на първо място, не е насочено към конкретен субект – лице, още по-малко това да е самият жалбоподател, на следващо място, не формира отрицателно отношение към ромите повече от допустимото в конкретния случай предвид контекста, в който е направено изказването, както и не обективира омраза и агресия към дадения етнос, а единствено отразява гражданската позиция на неодобрение на автора към стореното и участниците в него. КЗД се е позовала на свободата на изразяване на мнение в демократичното общество, от която, подчертава, че следва да се ползва не само благоприятната или с неутрален характер информация, а и тази, която може да предизвика неодобрение, да изненада и дори да шокира част от обществото. При тези обстоятелства, решаващият състав на КЗД е посочил, че личните, субективни усещания и емоции на едно лице, отразяващи вътрешния му светоглед при възприемането на подобна информация с неоспоримо негативно съдържание, не могат да имат значението на общовалиден критерий при оценката на дадено изказване като враждебно или дискриминационно.

Гражданска позиция на неодобрение, казва КЗД за вицепремиера.

Първоинстанционният състав е възприел становището, че

  • претендираната пред КЗД дискриминация не се доказва поради липсата на ангажирани от жалбоподателя доказателства за създаването на унизителна или застрашителна среда за членовете на Сдружението-  за да може едно нежелано поведение да доведе до визираната в нормата неблагоприятна среда, то трябва да е проявявано системно, да не се касае за еднократно действие, тъй като само системно проявявано негативно отношение спрямо дадено лице, на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., е от естество да предизвика чувство на тревожност, несигурност, отхвърляне и враждебност у потърпевшия.
  • липсва и друг съществен елемент от фактическия състав на нарушението „тормоз“ по смисъла на ЗЗДискр., а именно – целта на сочения като дискриминатор с изявлението си да предизвика негативни последици спрямо конкретно лице или група лица от ромски произход, изразяващи се в накърняване достойнството на тези лица и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
  • процесното изказване на Красимир Каракачанов по повод нападението и побоя над военнослужещ в с. Войводино не сочи на насърчаване и подтикване към дискриминационно поведение, не съдържа указание и не оказва натиск към извършване на дискриминация.

Върховният административен съд с Решение 6976 от 9 юни 2021

ОТМЕНЯ решение № 17/10.01.2020 г. по преписка № 7/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която е установено, че с направените в ефира на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД на 08.01.2019 г., 14.01.2019 г. и 15.01.2019 г. изказвания Красимир Каракачанов, заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на § 1, т. 1 от същия закон и е оставена без уважение жалбата на Сдружение „Единство“ в тази част.
ВРЪЩА делото в отменената част като преписка на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбата на Сдружение „Единство“, ЕИК [ЕИК] при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3706 от 09.07.2020 г. по адм. дело № 1334/2020 на Административен съд – София-град в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.

Мотивите са обстойни, с анализ на фактите, които не са спорни, и с позоваване на практика на ЕСПЧ, Съда на ЕС и практика на ВАС.  В частност:

“Особено значение в съвкупността от обстоятелства, обхванати от преценката за реализиране на състав на дискриминация, изразена в словесна форма и представляваща „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр., имат естеството на конкретните изявления и фактът, че същите биват широко разпространени чрез средствата за масово осведомяване. Макар последният факт да не може да бъде вменен пряко във вина на автора на изявлението, доколкото не той е отговорното лице за избора на съдържание на излъчваните в национален ефир репортажи и предавания, то несъмнено заместник министър-председателят и министър на отбраната на Република България Красимир Каракачанов следва да може да държи сметка за повишения интерес на обществеността към неговите изказвания по актуалните теми на деня, поради което да съзнава и високата степен на вероятност коментарите му, изразяващи било лично мнение по даден обществено значим въпрос или позицията на институцията и властта, които представлява, да бъдат разпространени и публично разгласени чрез средствата за масова информация.

По своето естество, процесното изказване на Красимир Каракачанов, цитирано дословно по-горе, в което се съдържат негативни коментари спрямо ромите като цяло, надхвърля допустимото в случая отрицателно отношение към коментираните прояви на тежки престъпления от съответните лица и излиза от контекста на обсъждания конкретен инцидент, по повод на който е направено изявлението на министъра от с. Войводино. Оспореното като дискриминационно изказване не изразява критичната гледна точна на неговия автор единствено по отношение на извършителите на въпросните тежки престъпления. Използваните изразни средства носят ясното и недвусмислено послание, че негативните характеристики, относими към точно определени лица, за които е установено, че са извършители на престъпления, се приписват на цялата ромска общност посредством използвания похват на обобщаването. Без съмнение изрази като: „… циганите в България станаха изключително нагли вече. Преди няколко години набиха полицай, преди два дни бият военен… търпимостта на българското общество се изчерпва“ не могат да бъдат тълкувани по друг начин освен като стигматизиращи и представящи цялото ромско население в страната под знака на негативната, осъдителна оценка, дадена по повод извършването на конкретно престъпно деяние от едно или повече лица, представители на ромския етнос. Независимо какви са били намеренията и подбудите, мотивирали изказването на касационния ответник, дали същият е искал да насочи критиката и неодобрението си единствено и само към извършителите на конкретните престъпления или не, факт е, че използваните от него изрази (словесно изразено нежелано поведение по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр.) говорят за ромското етническо малцинство в неговата цялост, назовано с общото наименование „циганите в България“.

По този начин се създава внушението и се отправя посланието, че описаните негативни свойства се отнасят до всеки един от представителите на тази общност. Подобно обобщаване на личностите на всеки, който се самоопределя като ром и стереотипизиране на образа на ромите като „нагли“ членове на обществото, спрямо които търпимостта на българите „се изчерпва“, без съмнение може да накърни и накърнява достойнството на представителите на етническата група, като същевременно допринася за създаването на трайно негативни, потенциално враждебни и конфликтогенни нагласи, насажда отношение на недоверие и нетърпимост в обществото спрямо всеки представител на ромския етнос. Това неминуемо унизява, а следователно и накърнява човешкото достойнство на хората, които се определят етнически като роми, защото ги представя с колективния, стигматизиращ образ на правонарушители.”

Запис от охранителна камера в заведение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министърът на правосъдието гостува в сутрешния блок на Нова телевизия и  –  в отговор на въпрос за контактите на президентски съветник, заснет  от охранителна камера в заведение, след което записите са  разпространени в социални мрежи и сайтове – коментира така:

Освен това за мен възниква един юридически въпрос – никой не попита за какво служат тези камери, това е едно безспорно прекрачване в частната сфера,  въобще няма никакъв личен живот, отделно е, че  публичните лица имат други граници на защита на личната сфера, но аз поставям един въпрос, който журналистите според мене също повече трябва да разискват […]

1

Министърът е прав, все по-малко има личен живот.

Конституцията предвижда, че никой не може да бъде следен, филмиран, записван – освен в предвидени в закон случаи.

Такъв закон е Законът за частната охранителна дейност. Охранителните камери осъществяват намеса в личния живот на основание на закон. (И по това заснемането на президентски съветник от охранителна камера в заведение се различава от заснемане  на спящия Бойко Борисов или на спалнята му от посетител).

Но видеозаснемане от охранителни камери  може да се осъществява законно при определени условия. Едно от тях – камерите да бъдат означени.

Сега внимание: разполагаме с председател на политическа партия ГЕРБ, а в последните десет години – и министър-председател, който смята означаването на видеокамерите  за абсолютна глупост.

2

Министърът е прав, публичните фигури имат нисък праг на защита –  но това не означава, че съвсем нямат защита. Съдът за правата на човека с практиката си създава ориентири за разграничаване на двата вида хипотези. Например когато разглежда заснемане със скрита камера на депутат, председател на парламентарната комисия за контрол върху хазарта, да посещава игрална зала – решение по  делото Alpha Doryforiki Tileorasi Anonymi Etairia v. Greece. 

Съдът е на мнение, че – когато влиза в зала за хазарт – A.C. би трябвало да очаква, че поведението му е наблюдавано и дори записано с камера, особено с оглед на фактa, че той е публична фигура.

Съдът подчертава още, че защитата, предоставена от член 10 от Конвенцията на журналистите, е подчинена на условието те да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с принципите на отговорната журналистика.

Как се пише: хиперпродукция, хипер-продукция или хипер продукция?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – хиперпродукция. Сложните думи с първа част хипер се пишат слято. Консумацията на плодове с високо съдържание на витамин С съдейства за намаляване на хиперпродукцията на меланин. Хиперпродукцията (свръхпроизводството) на растежен хормон от хипофизната жлеза в детска възраст може да доведе до неимоверно израстване на височина.

Съд на ЕС: отговорност на издателя за неправилен здравен съвет

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението по дело C‑65/20 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия)  по дело VI срещу KRONE — Verlag Gesellschaft mbH & Co KG.

Защита на потребителите — Отговорност за вреди, причинени от дефект на стока — Директива 85/374/ЕИО — Член 2 — Понятие „дефектна стока“ — Екземпляр от печатен вестник, който съдържа неправилен здравен съвет 

Запитването е отправено в рамките на спор между VI, австрийска гражданка, и KRONE — Verlag Gesellschaft mbH & Co KG, установено в Австрия медийно дружество, по повод иск на VI за обезщетение за вреди поради телесни повреди, получени след спазването на неправилен здравен съвет, публикуван в издаван от дружеството вестник.

KRONE публикува в рубрика, озаглавена „Hing’schaut und g’Sund g’lebt“ („Вижте и живейте здравословно“), статия за полезното действие на компрес от настърган хрян. Тази статия е подписана от Kräuterpfarrer Benedikt, който като експерт в областта на билколечението дава безплатни съвети в хроника, публикувана ежедневно от вестника. Статията съдържа следния текст:

„Облекчете ревматичната болка

Прясно едро настърган хрян може да помогне за намаляване на ревматичната болка. Засегнатите зони първо се натъркват с растително масло, след което върху тях се полага настърганият хрян и се притиска. Този компрес може да се остави върху съответните зони в продължение на два до пет часа”.  Правилното време е от две до пет минути.

Ищцата в главното производство е следвала грешната публикация, след което е предявила иск KRONE — Verlag да  заплати  обезщетение за претърпените от нея телесни повреди и да бъде ангажирана отговорността на този издател. Следва да се прецени дали ако печатно издание, разглеждайки парамедицински теми, дава неправилен здравен съвет, чието спазване е увредило здравето на читател на това издание, публикацията представлява „дефектна стока“ по смисъла на тези разпоредби за защита на потребителите. 

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 2 във връзка с членове 1 и 6 от [Директива 85/374] да се тълкува в смисъл, че за (дефектна) стока следва да се счита и материален екземпляр от всекидневник, който съдържа неправилен от професионална гледна точка здравен съвет, чието спазване причинява вреда за здравето?“.

Съдът:

Здравният  съвет  по естеството си представлява услуга.  Може ли услугата, когато е включена в материална движима вещ, в случая  вестник, да придаде дефект на самия вестник, поради факта, че съветът (услугата)    е неправилен?

Не.

Услугата, а именно неправилният съвет, не се отнася до  вестника,   носител на информацията. Следователно посочената услуга не е част от елементите, които са присъщи на вестника и сами по себе си позволяват да се прецени дали стоката е дефектна. А и,  формално, липсата на разпоредби в Директива 85/374 относно възможността да се ангажира отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, за вредите, причинени от услуга, на която стоката е само физически носител, изразява волята на законодателя на Съюза.

Брой на вестник, който, разглеждайки парамедицински теми, дава неправилен здравен съвет, чието спазване е увредило здравето на читател на този вестник, не представлява „дефектна стока“ по смисъла на Директива 85/374.

Избори юли 2021: заявления за гласуване в чужбина

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Остават още два дни, в които българите в чужбина могат да подават заявления за гласуване. Срокът е полунощ българско време в края на 15-ти юни. До тогава ще може да попълвате електронно заявление за гласуване на страницата на ЦИК. Няколко важни точки за това, които объркват доста хора:

  • Заявлението не е задължително, но ще помогне да се отворят повече секции и ще ви позволи да гласувате по-бързо в изборния ден, тъй като няма нужда да попълвате допълнително декларация
  • Заявленията се попълват отделно за всеки вот. Тоест няма значение дали сте попълнили вече за изборите през април, сега трябва да попълните отново
  • Ако сте попълнили заявление и все пак в изборния ден сте в България, пак може да гласувате по настоящ адрес, но само там
  • Независимо дали и за къде сте попълнили заявление, може да гласувате в която и да е секция в чужбина. Тогава обаче ще трябва да попълните изрична декларация, че не сте гласували другаде преди това.

Около седмица-двер след 15-ти ще бъдат обявени секциите в чужбина. Това става на база не само автоматично осигурените, но и по предложение на Външно на база консултации с местни организации. Припомням, че според последните промени на изборния кодекс бяха обявени над 500 места в чужбина, където ще има една или повече секции, тъй като са имали достатъчна активност на избори в последните години. Проблемът с това е, че не е гарантирано, че приемащата страна ще позволи толкова много секции и най-вече – дали местните организации са подготвени да осигурят място за изборите.

Най-голям проблем обаче остават изборните комисии и доброволците. Затова, ако искате да помогнете на изборния процес, моля свържете се с близкото ви консулство или с местна българска организация, която знаете, че се занимава с организацията на изборите и посочете, че желаете да сте част от комисия или доброволец в деня на вота. Получават се сигнали от не едно или две места, че вотът там може да бъде провален или най-малкото броят на секциите намален заради липса на комисии.

Както и преди, активността на подаване на заявленията се следи в реално време от портала Glasuvam.org. Те могат да се видят на картата, както и в подробнен табличен формат. Там има възможност и за сваляне на последните данни и да се връща историята на подаване по часове назад до началото на кампанията.

Карта на изборите в чужбина от Glasuvam.org

Една подробност за този вот е, че не можах да маркирам автоматично отворените секции в зелено само на база имената им. Формулярът на ЦИК имаше някои странности и не можеше да се напасне едно към едно въведеното там с имената в решението на комисията. Отделно този път нямах толкова време да инвестирам в чистене на данните. Затова около 100-тина места с под 20 заявления, които алгоритъма ми не успя да постави на картата, не бяха добавени. Все пак ги има в подробната таблица, но не и като червени точки на картата. По принцип ги обработвам на ръка и сливам заявленията на записи с идентични места с различно изписване. Този път доста хора се бяха организирали да подават отделно заявления за различни секции на едно и също място. Картата ми, за съжаление, не поддържа това. Така точките останаха една върху друга. За президентските избори ще измисля нещо по въпроса.

Ясно се вижда намалената активност от последните избори. Основна причина за това, както споменах, са автоматично образуваните секции, които покриват както рекордния брой открити на последния вот, така и тези от предишните избори. Това в голяма степен помогна на сънародниците ни във Великобритания.

Независимо от това подадените заявления значително надвишиха тези от избори от минали години. Това в голяма степен показва запазен значителен интерес към изборите. Имаше, разбира се, възгласи как последните промени в ИК са облагодетелствали Турция и как имало голям скок на заявленията там. Настрана от редовните реакционни коментари преди и след всеки вот кой имал право да гласува и кой не, има значително разминаване на цитираните в тях числа. Писах подробно защо, но накратко, ако това толкова ви занимава – процентът на заявленията в Турция сега е всъщност по-малък от общия такъв в чужбина от предишни вотове.

В помощ на българите в чужбина разпратих напомнящи писма за подаване на заявления на 2500-те абонирани в Glasuvam.org за новини покрай изборите. Когато станат ясни секциите, ще изпратя детайли как се гласува и къде е най-близката до тях секция. Ще обновя и картата със секциите. Аналогична ще намерите и при Свободна Европа. Още полезна информация ще намерите и при приятелите ми от Тук-Там.

The post Избори юли 2021: заявления за гласуване в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

Дребнава корупционна кирилица

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Ето един злободневен пример за т.н. „корупционна кирилица“. Този път в Министерство на младежта и спорта. Покрай злоупотреби на Национална спортна база ЕАД със спортни съоръжения се разрових в порталите на министерството като принципал, за да намеря къде са скрили иначе уж публичните договори и поръчки, които би трябвало да са сключили.

Така попаднах на този дребнав пример за прилагане на любимата на руските институции, а все повече и на родните, корупционна кирилица.

Ако си имате време за губене и решите да пишете мейл на Министерството на младежта и спорта със сигнал за корупция или с въпрос или каквото и да е друго, ще ви се наложи да отидете на страницата им за контакти и да копирате мейлите от там. Ще бъдете обаче доста изненадани. Няколко букви в адресите посочени на сайта им са на кирилица, което ги прави невалидни.

При това не става дума за случайно натиснат бутон. Не е проста техническа грешка. В един и същи адрес символите „е“ и „р“ ги има на кирилица и латиница. Най-отдолу съм показал и че тази подмяна на букви се е „развивала“ през годините. Последно адресите са били вярни през 2014-та. След това през няколко месеца са сменяни букви в адресите без нищо друго да се променя по страницата за контакти. Днес, например, адресът за въпроси е различен от този през август 2020-та.

Божидар Божанов предлоложи, че може би са се опитвали да се пазят така от спам, което по негови думи е „скандална некомпетентност“. Той има повече опит в борбата с подобни практики в администрацията вече години наред. На мен не ми хрумна дори това обяснение, защото като мислене в кабинета това може да се сравни единствено с онзи виц за двете мутри, които си купили еднакви джипове и са си счупили по един фар, за да си ги разпознават. Ако утре Кралев и ГЕРБ излязат с това обяснение, буквално за този маниер на работа говорим

Това е малък детайл, който надали някой ще забележи, тъй като сигналите за корупция особено в това министерство и особено по времето на ГЕРБ и Красен Кралев специално бяха като викане на арменския поп. Не може да очакваш от създалият схемите да направи нещо по тях. Показателно е обаче до какви дребнави неща се стига, за да могат да си шетат и крадат на воля, а после да свиват злорадо рамене, че никой не бил подал сигнал.

The post Дребнава корупционна кирилица first appeared on Блогът на Юруков.

Оздравяване на медийната среда: с участието на министър и генерален директор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Отношенията  между служебния министър на културата и генералния директор на обществената телевизия напоследък са доста интензивни.

  • Хрониката

След назначаването му за служебен министър проф. Минеков изпрати две писма до регулатора и до генералния директор на БНТ, в които се задават въпроси, свързани с редакционни  решения. Но и повече – направи изказване, че се натрупват явления, които могат да го предизвикат да поиска оставката на Емил Кошлуков.

СЕМ е отговорил протоколно.

Кошлуков е отговорил, че спазва закона.

Вътрешни за БНТ структури – журналистически дружества и Управителният съвет –  публикуват позиции  срещу намеса в работата на БНТ. Управителният съвет (с двама юристи   в състава: Христо Томов и Десислава Преображенска) сочи, че телевизията е “подложена на безпрецедентна атака”, и изпраща писма до ЕК, ЕП, ЕСРТ, държавите от ЕС и пр.

По време на пресконференция на 8 юни министърът отделя време на факти от биографията на Кошлуков, политическите му ангажименти в миналото, страницата с Ноуфрейм и ТВ7,  трудовия му стаж в Алфа, който да се докаже от НАП и НОИ – за да премине към ограниченията за асоциирани лица по Магнитски, по повод на които  министърът ще се обърне към ДАНС за изясняване дали  Кошлуков е асоциирано лице.

Все в тази конференция има още един епизод, който ще влезе в учебниците – епизодът “Мила Бети”. Министърът чете (вероятно) мейл “Мила Бети, моля те, кажи, че Кошлуков има две или дори три години стаж при мен в телевизията”. Председателката на СЕМ Бетина Жотева е отрекла получаването на подобно писмо.

В отговор на сайта на обществената телевизия се появи Позиция на генералния директор, копирана от Фейсбук,  в която се казва, че изнесените твърдения са “откровени лъжи и клевети”, без да се уточнява за кои твърдения става дума.  Към това в предаването Още от деня  на 9 юни се появи и самият генерален директор  – и използва едни  17 минути  в праймтайма на поверената му обществена  телевизия  за коментари, включително по твърденията на министъра – за финал с тезата  “аз лежах в затвора, докато ти си лежал на плажа“.

Очаквано в  предаването Още от деня  на следващия ден 10 юни се появи министърът. Водещата се опитваше да задава риторични въпроси (“наистина ли смятате, че журналистите в БНТ са терористи”), на които министърът не обърна внимание (“интересувам се от стажа на генералния директор в Алфа, освен това нося подписка за оставката на генералния директор, покажете я в новините”). В последна сметка 14 минути  и половина двамата в студиото говориха едновременно и на висок тон.

Кошлуков е казал, че ще си търси правата с всички законни средства.

А през вчерашния ден министърът е обобщил в интервю за Елена Йончева, че СЕМ не действа и “основното нещастие е, че законът е недействащ”.

  • Към дискусията

(а) Пред скоби: споделям мнението на министъра, че БНТ заслужава по-добро управление.

(б) Качеството на медийната среда е достигнало рекордно ниски нива. Усилията за оздравяване  на медийната среда трябва да се подкрепят – но правото на ЕС държи правителството/министрите далече от програмни и кадрови решения.

(в) Основанията за предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор са предвидени в закона –  в частност грубо (едно или повече) или системно (установено от СЕМ) нарушение на принципите на закона. Решението се взема от регулатора. Мандатът на Кошлуков изтича през юли 2022.  Същевременно има законодателен порив мандатите да се удължат на 5 години – сега са 3 години.

(г) За журналистиката в Още от деня на 9 и 10 юни:

  • В емисията на 9 юни   Кошлуков си направи селфи. Журналистика там нe  видях.
  • Можем само да спекулираме дали министърът е поискал право на отговор по реда на чл.18.2 ЗРТ (писмено) или посещава БНТ на общо основание за емисията на 10 юни. Ролята на водещата е различна в двете хипотези. Пред телевизията министърът каза на събралите се хора, че е дошъл за право на отговор.   Ако  е поканен за право на отговор,   не го реализира.  Успя да каже само едно-две изречения по темата (“Нямам роднини в ЦК”) и би могъл да подаде жалба за нарушение на ЗРТ.

 

  • Update. 18 юни 2021.

Площад Славейков публикува жалбата на служебния министър на културата до СЕМ:

vm1
vm2

Как се пише: безпрепятствен или безпрепядствен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише безпрепятствен, също и безпрепятствена, безпрепятствено, безпрепятствени. Достъпът до всички плажни ивици е безпрепятствен за гражданите, а необходимите 50% свободна зона са осигурени. Камиони със стоки от Сърбия вече преминават безпрепятствено през границата с Косово.