Monthly Archives: July 2021

Европейското цифрово десетилетие: Комисията започва консултации и дискусии относно цифровите принципи на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Като продължение по темата – предмет на Съобщението на ЕК  за цифровото десетилетие от 9 март,  Комисията започва обществена консултация относно формулирането на набор от принципи за насърчаване и отстояване на ценностите на ЕС в цифровото пространство.

Консултацията, открита до 2 септември, има за цел да събере мнения на граждани, неправителствени организации и организации на гражданското общество, предприятия, администрации и всички заинтересовани страни.

Тези принципи ще ръководят ЕС и държавите-членки при разработването на цифрови правила и принципи.

Съобщение за пресата

Консултацията

Проект за Препоръка на Комитета на министрите на държавите от Съвета на Европа за противодействие на враждебната реч

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е за обществено обсъждане Проект за Препоръка на Комитета на министрите на държавите от Съвета на Европа за противодействие на враждебната реч.

Обществената консултация по проекта ще продължи до 8 август 2021 г.

Тази препоръка ще предостави необвързващи насоки за държавите-членки и други ключови заинтересовани страни относно цялостен подход за справяне с враждената реч в рамките на правата на човека. Той ще надгражда съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека и ще обърне специално внимание на онлайн средата.

Материали за процеса на консултация могат да бъдат изпращани на adi-msi-dis@coe.int до 8 август 2021 г.

OSCE: Международна мисия за наблюдение на избори, 11 юли 2021 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа публикува на сайта си доклад с резултатите от наблюдението у нас по време на последните парламентарни избори.

Докладът започва с резюме на основните изводи на наблюдателите:

 

  • Предсрочните парламентарни избори на 11 юли бяха оспорвани и се проведоха при зачитане на основните свободи.
  • Обстановката по време на предизборната кампания беше доминирана от взаимни обвинения в корупция между предишната управляваща партия и служебното правителство и подкрепена от действията на правоприлагащите органи за справяне с купуването на гласове.
    Изборите се проведоха съгласно адекватна правна рамка, която претърпя значителни изменения непосредствено преди изборите, което затрудни подготовката за тях и се отрази на правната сигурност.
  • Техническите аспекти на изборите бяха управлявани по ефикасен начин, въпреки съкратеното време, пандемията от КОВИД-19 и късното приемане на някои важни процедурни правила.
  • Прозрачността и отчетността на финансирането на предизборната кампания бяха занижени заради недостатъчния надзор и ограничените изисквания за докладване.
  • Осигуреното от медиите редакционно и новинарско отразяване на предизборната кампания беше оскъдно, което повлия върху възможността на избирателите да направят информиран избор.
  • В ограничения брой наблюдавани избирателни секции, изборният процес беше прозрачен и процедурите като цяло се спазиха. Въвеждането на изключителната употреба на машинно гласуване за по-голямата част от избирателите беше осъществено като цяло успешно, като беше съобщено само за малки технически проблеми

При общите изводи по-специално за медиите се посочват:

  • високата концентрация на медийната собственост с възможност за политическо влияние;
  • липсата на задълбочено журналистическо отразяване, в разрез с международните стандарти;
  • липсата на цялостно разследване на нападенията над журналисти;
  • дефинирането на клеветата като престъпление по българското право (отсъствие на декриминализация);
  • още повече автоцензура;
  • както се отбелязва същевременно подобрен достъп на журналистите до публична информация, осигурен от служебното правителство.

На стр.15-18 от доклада се очертава картината на българските медии по време на кампанията и изборите. В тази част се сочат:

концентрацията в медийния сектор;

смяната на собствеността на двете големи частни телевизии като фактор, свързан със степента на свобода;

наличието на медии на политически партии;

мястото на БНТ и връзката между допълнителното й финансиране и редакционната й политика;

физически нападения срещу журналисти и отказ от правосъдие;

достъп до информация и благоприятни тенденции по време на служебното правителство;

медиите по време на кампания действат като платформа за кандидатите, а не като форум и пространство за журналистическо отразяване и дебати;

БНТ и Нова подчертано ограничават отразяването заради футбол, а БТВ – без посочване на конкретна причина (специално в сутрешния блок)

въздържането от отразяване се обяснява още с липсата на яснота какво е законосъобразно;

установява се количествено дефицит на отразяване в БНТ1, като две трети от времето е за ГЕРБ (“участниците в изборите получиха общо само 28 минути в сутрешните и вечерните централни новини, като те бяха посветени предимно на ГЕРБ (17минути), основно с положителен тон”). Общо наблюдение е, че тонът на отразяване на ГЕРБ е положителен или неутрален.

един абзац е посветен на пристрастността при селектирането и отразяването, посочени са поименно медии, заменили безпристрастното журналистическо отразяване с пропаганда в полза на ГЕРБ –  и 24 часа стои до Блиц, (но спомнете си кой чете приветствено слово пред абсолвентите на Факултета по журналистика преди 3-4 години);

един абзац е посветен на регулатора и взаимодействието му с ЦИК по време на кампания, посочва се, че е провеждан мониторинг, но се проследява защо в резултат от дейността на двата органа няма особена реакция на установени нарушения. Отчита се, че в изборния ден ЦИК наложи глоби на шест интернет страници.

В залючение:

 Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа предоставя поредния доклад, който в детайли описва съществени елементи на изборната кампания и провеждането на изборите.

Докладът не съдържа препоръки, но за сметка на това съдържа достатъчно факти, които показват – в частност –  слабостите на медиите, институциите и  законодателството (медийно, изборно, наказателно)  и особено неизпълнението на функцията на медиите  да съдействат за информиран избор. 

 

Как се пише: международноправен или международно-правен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това прилагателно име се пише слято – международноправен, също и международноправна, международноправно, международноправни, тъй като е образувано от съчетание на прилагателно и съществително име – международно право. Страните по Европейската конвенция за правата на човека, приели юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека, имат международноправно задължение да изпълняват неговите окончателните решения. Според българския министър-председател […]

С кавички ли се пишат имената на фирмите и компаниите?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Имената на фирмите, компаниите, търговските дружества и под. се ограждат с кавички, тъй като представляват собствени имена, които са приложения в рамките на словосъчетание. Абревиатурите АД, ООД, ЕООД остават извън кавичките.   Фирма „Росица“ АД произвежда висококачествени трикотажни облекла. Американската компания „Фейсбук“ обяви, че ще изразходва поне 1 млрд. долара за новинарско съдържание през следващите […]

Съд на ЕС: Независимост на съдебната власт (Комисия v Полша)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Делото Комисия v Полша дефинира позицията на Съда по въпроси, свързани с независимостта на съдебната система.

1

  Заключението на генералния адвокат Евгени Танчев по дeло C‑791/19 Европейска комисия срещу Република Полша

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Национални мерки, уреждащи дисциплинарен режим на съдиите — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Правова държава — Независимост на съдебната власт — Определение на дисциплинарни нарушения — Разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, създаден със закон — Разумен срок — Право на защита — Членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Член 267 ДФЕС — Пречка пред правото на съдилищата да отправят преюдициални запитвания до Съда“

Комисията  твърди, че Република Полша не е изпълнила задължението си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, и изтъква четири основания за това: първо, квалифицирането на съдържанието на съдебни актове като дисциплинарно нарушение, второ, липсата на независимост и безпристрастност на Izba Dyscyplinarna Sądu Nawyższego (дисциплинарна колегия на Върховен съд, Полша, наричана по-нататък „дисциплинарната колегия“), трето, правомощието на председателя на тази колегия да определя по свое усмотрение компетентния съд, което има за последица, че дисциплинарните дела не се решават от създаден със закон съд, и четвърто, липсата на гаранция за разглеждането на дисциплинарните дела в разумен срок и на правото на защита на дисциплинарно обвинените съдии, както е закрепено в членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).  Комисията твърди също, че Република Полша не е изпълнила задължението си по член 267, втора и трета алинея ДФЕС, тъй като правото на националните съдилища да отправят преюдициални запитвания, е ограничено от възможното започване на дисциплинарно производство срещу съдиите, които са упражнили това право.

Генералният адвокат подчертава нарастващия брой дела, образувани пред Съда относно законодателните промени, засягащи независимостта на съдебната власт в Полша.

На 25 октомври 2019 г. Комисията предявява настоящия иск пред Съда на основание член 258 ДФЕС. Тя моли Съда:

1)      да установи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС:

–        като е допуснала съдържанието на съдебни актове да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по отношение на съдиите от общите съдилища,

–        като не е гарантирала независимост и безпристрастност на дисциплинарната колегия, която има правомощие да осъществява контрол върху решенията по дисциплинарни дела срещу съдии,

–        като е предоставила на председателя на дисциплинарната колегия на Върховния съд правомощието да определя по свое усмотрение компетентния първоинстанционен дисциплинарен съд по делата относно съдиите от общите съдилища, с което не е гарантирала разглеждане на дисциплинарните дела от създаден със закон съд,

–        като е предоставила на министъра на правосъдието правомощието да назначава дисциплинарен обвинител към министъра на правосъдието, с което не е гарантирала разглеждане на дисциплинарните дела срещу съдиите от общите съдилища в разумен срок, а също и като е предвидила, че действията, свързани с назначаването на защитник и с поемането на защитата от него, не спират дисциплинарното производство и че дисциплинарният съд провежда производството въпреки отсъствието по уважителни причини на призования дисциплинарно обвинен съдия или на неговия защитник, с което не е гарантирала правото на защита на дисциплинарно обвинените съдии от общите съдилища;

2)      да установи, че като е допуснала правото на съдилищата да отправят преюдициални запитвания до Съда да бъде ограничавано чрез възможността за започване на дисциплинарно производство, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 267, втора и трета алинея ДФЕС; и

3)      да осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.

Заключението на ГА: споделя аргументация та на Комисията и предлага на Съда

1)      да установи, че като е допуснала съдържанието на съдебни актове да се квалифицира като дисциплинарно нарушение, като не е гарантирала независимостта и безпристрастността на дисциплинарната колегия, като е предоставила на председателя на дисциплинарната колегия правомощието да определя компетентния първоинстанционен дисциплинарен съд по делата относно съдиите от общите съдилища, като е предоставила на министъра на правосъдието правомощието да назначава дисциплинарен обвинител към министъра на правосъдието и като е предвидила, че действията, свързани с назначаването на служебен защитник и с поемането на защитата от него, не спират дисциплинарното производство, и че дисциплинарният съд провежда производството въпреки отсъствието по уважителни причини на призования дисциплинарно обвинен съдия или на неговия защитник, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС;

2)      да установи, че като е допуснала правото на съдилищата да отправят преюдициални запитвания до Съда да бъде ограничавано чрез възможността за започване на дисциплинарно производство, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 267, втора и трета алинея ДФЕС;

3)      да осъди Република Полша да заплати направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от Комисията; и

4)      да осъди Кралство Белгия, Кралство Дания, Република Финландия, Кралство Нидерландия и Кралство Швеция да понесат направените от тях съдебни разноски.

2

Решението на Съда (Голям състав)

Бездействие от страна на държава – Дисциплинарен режим, приложим към съдиите – Върховенство на закона – Независимост на съдиите – Ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза – Член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС – Член 47 от Хартата на Основни права на Европейския съюз – Дисциплинарни нарушения поради съдържанието на съдебни решения – Независими дисциплинарни съдилища, създадени със закон – Зачитане на разумен срок и правото на защита в дисциплинарното производство – Член 267 ДФЕС – Ограничение на правото и задължението на националните съдилища да отнесе исканията за преюдициално запитване до Съда

1)       – Като не гарантира независимостта и безпристрастността на Izba Dyscyplinarna (дисциплинарна камара) на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша), който е отговорен за контрола на решенията, постановени в дисциплинарни производства срещу съдии;

– като позволи съдържанието на съдебните решения да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение срещу съдии от обикновените съдилища;

– чрез предоставяне на председателя на Izba Dyscyplinarna (дисциплинарна камара) на Sąd Najwyższy (Върховен съд) дискреционно правомощие да назначи дисциплинарния съд, компетентен на първа инстанция по дела, свързани със съдии от обикновени съдилища и по този начин – не е гарантирал, че дисциплинарните въпроси се разглеждат от трибунал, “създаден със закон”, и

– като не гарантира, че дисциплинарните дела срещу съдии от обикновените съдилища се разглеждат в разумен срок (член 112б, параграф 5, второ изречение от този закон), както и като се предвиди, че актовете, свързани със съветника по назначаването и поемането на отговорност тъй като защитата от последния няма суспензивен ефект върху провеждането на дисциплинарното производство (член 113а от споменатия закон) и че дисциплинарният съд провежда процедурата дори в случай на оправдано отсъствие на обвиняемия съдия, информиран или негов защитник (Член 115а, параграф 3 от същия закон) и следователно, като не гарантира спазването на правото на защита на съдиите от общите съдилища, които са поставени под въпрос,

Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС.

2)       Позволявайки правото на съдилищата да сезират преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз да бъде ограничено от възможността за започване на дисциплинарно производство, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 267 , втори и трети параграф, ДФЕС.

3

Развитието на процесите след произнасянето – Политико:

Часове по-късно полският конституционен съд обяви, че прилагането на временни мерки на Съда, свързани със съдебната власт, е противоконституционно – по същество пряко оспорва властта на Люксембургския съд.

ЕК многократно призова Полша да зачита правото на ЕС и го направи отново в четвъртък. „Комисията е дълбоко загрижена от решението на полския конституционен съд“, заяви говорител на обяд по обяд. „Това решение всъщност потвърждава притесненията ни относно върховенството на правото в Полша.“

Отделно от това полският конституционен съд разглежда  предложение на полския премиер Матеуш Моравецки за преглед на конституционността на части от Договорите за ЕС – искане, което Европейската комисия  призовава да бъде оттеглено.

Интересно е, че въпреки задълбочаващото се напрежение относно прилагането на правото на ЕС, Полша  разчита на  Съда да защити  интересите на държавата –  напр. Съдът   отхвърли жалба на Германия по дело, при което Съдът застана на страната на Полша в спор относно достъпа до газопровода OPAL на Германия.

 

Граници на свободата: Борисов си служи с колаж на снимка на загинали астронавти, посолството на САЩ реагира

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Посолството_на_САЩ_реагира_на_колажа_с_космонавтите,_използван_от_Борисов_-_2021-07-18_09.59.22

Граници на свободата на изразяване.

Борисов на пресконференция показа колаж, в който снимки на политическите му противници бяха включени в обща снимка на загинали американски космонавти.  Няма изненада, Борисов не се е доказал като познавач на стандарти в областта на свободата на изразяване. Да не припомням всичко, но той е плащал глоба по решение на Комисията за защита от дискриминация преди време.

Допустима ли е такава употреба: мненията в социалните мрежи се разделиха.

  • От една страна, помним привържениците на Шарли Ебдо, според които няма зони – табу. За този възглед хора жертват живота си.
  • От друга, смъртта, скръбта, национални герои, жертви на исторически събития  не са материал – или поне традиционен материал – за политическа сатира.
  • И от трета, в тази зона според ЕСПЧ няма общи стандарти. Както каза  френският посланик по казуса Шарли Ебдо, карикатурата във Франция има многовековна традиция. България не е Франция, САЩ не е Европа.

В светлината на третото съображение, научаваме се, че “въпросът е повдигнат”. Посолството на САЩ, което несъмнено следи за спазване на стандартите – включително  за почитане на загинали американски астронавти, очевидно намира, че прагът е преминат.

САЩ: Противодействие на здравната дезинформация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Строго погледнато, в доклада става дума за мисинформация, тоест не непременно злонамерено разпространение на невярна информация, което обаче може да доведе до тежки неблагоприятни последици за здравето и живота на гражданите.

Доклад на американската здравна администрация 2021 – с препоръки и указания . търси се ангажираност на цялото общество срещу разпространението на невярна информация, свързана с ковид.

По темата има и друга интересна информация – вън от този доклад – главно свързана по принцип с начина, по който администрацията на Байдън си представя противодействието на дезинформацията и своята роля в това противодействие. А също оценката на големите платформи като публични пространства.

<

https://platform.twitter.com/widgets.js

Съд на ЕС: филтриране и отговорност на доставчиците на онлайн услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интересни са социалните мрежи по темата. И има верни оценки,  като на @hutko.

Генералният адвокат Saugmandsgaard Øe този път изпълни дадената дума. На предварително посочената дата 15 юли имаме дългоочакваното заключение на ГА по дело C‑401/19 Република Полша срещу Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз.

„Жалба за отмяна — Директива (ЕС) 2019/790 — Авторско право и сродни права — Използване на защитено съдържание от доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание — Публично разгласяване — Отговорност на тези доставчици — Член 17 — Освобождаване от отговорност — Параграф 4, буква б) и буква в), in fine — Филтриране на съдържанието, публикувано онлайн от потребителите — Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 11, параграф 1 — Съвместимост — Гаранции, съпътстващи това филтриране“.

Крайният срок за прилагане на директивата (ЕС) 2019/790 беше   7 юни 2021. Както вече стана дума, надеждата беше за произнасяне на Съда по делото на Полша и за оповестяване на насоките на ЕК по чл.17 достатъчно време преди срока, за да могат държавите да ги вземат предвид. Комисията и Съдът се движат с известно забавяне.

1

Република Полша иска от Съда, главно, да отмени член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар, а при условията на евентуалност — да отмени член 17 изцяло. Тази проблематика вече е била отнесена до Съда по съединени дела C‑682/18, YouTube, и C‑683/18, Cyando, от гледна точка на рамката, създадена от Директива 2000/31/ЕО.

Разпоредбата налага на посочените доставчици задължения за контрол на съдържанието, което потребителите на техните услуги публикуват онлайн, за да предотвратят качването на закриляни произведения и обекти, които правоносителите не желаят да правят достъпни чрез тези услуги. По правило този предварителен контрол следва да е под формата на филтриране на съдържанието. Същевременно т. 8 (параграф 8, както Съдът предпочита) съдържа изискване “Прилагането на настоящия член не води до общо задължение за контрол”.

Филтрирането следователно повдига сложни въпроси относно свободата на изразяване на мнение и свободата на информация на потребителите на услугите за споделяне, гарантирани в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В продължение на решенията си Scarlet Extended, SABAM и Glawischnig-Piesczek Съдът ще трябва да определи дали, и евентуално при какви условия, такова филтриране е съвместимо с посочените свободи. Това означава той да вземе предвид както предимствата, така и рисковете, до които води подобно филтриране, и в този контекст да гарантира поддържането на „справедливо равновесие“ между, от една страна, интереса на правоносителите от ефективна защита на интелектуалната им собственост, и от друга страна, интереса на тези потребители и на обществеността като цяло от свободното движение на информацията онлайн.

2

Изисква се филтриране

В пар. 12-24 ГА припомня аргументацията, предхождаща създаването на чл.17 и мотива за достъпността на творческото съдържание в целия Съюз, като същевременно се поддържа цифровата среда в „справедливо равновесие“ с други обществени интереси. В случая се дава възможност, според ГА, правоносителите да контролират по-лесно използването на техните закриляни произведения. За целта се въвежда правило, че когато доставчиците на услуги за споделяне не са получили разрешение от правоносителите, те носят отговорност за „неправомерните“ действия по публично разгласяване, осъществени посредством техните услуги – всеки път, когато закриляно произведение или закрилян обект се качва незаконно в интернет чрез техните услуги (пар.31). Но “подобна обективна отговорност би принудила посочените доставчици да променят напълно икономическия модел — и по този начин да се откажат от самия модел на интерактивния „Web 2.0“.”

Все пак те биха могли да се освободят от отговорност, като докажат, че:

„a)      са положили всички възможни усилия за получаване на разрешение; и

б)      в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа са положили всички възможни усилия, за да се гарантира неналичността на конкретните произведения и други обекти, за които правоносителите са предоставили на доставчиците на услуги съответната и необходима информация; и във всеки случай

в)      са действали експедитивно, след като са получили достатъчно обосновано уведомление от страна на правоносителите, за да преустановят достъпа до или да премахнат от своите уебсайтове произведенията или другите обекти, за които е постъпило уведомлението, и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“.

Следователно доставчиците трябва да се намесят преди публикуването на съдържанието онлайн. Налага се превантивен контрол, подчертава ГА.

Как? Като доставчиците използват инструменти за разпознаване на съдържание.

Защо? За да филтрират съдържанието, което потребителите на услугите им публикуват онлайн, и при необходимост да блокират част от него преди качването му

3

Налице е ограничаване на свободата на изразяване и според ГА то може да бъде допустимо

В пар. 70-87 Генералният адвокат излага възглед за правната квалификация на иначе признатото за необходимо ограничение за свободата на изразяване.

Според ЕП и Съвета доставчиците на услуги за споделяне могат в качеството си на частни оператори свободно да избират информацията, която желаят да бъде разпространена чрез техните услуги, и съответно да вземат решение за филтриране и блокиране на съдържание. Дори да се допуснело, че това представлява „намеса“ в свободата на изразяване на мнение на потребителите, отговорност за нея във всички случаи не носел законодателят на Съюза.

Защо им е да филтрират, ако правото на ЕС не изисква това. Законодателят е делегирал на тези доставчици задачата да контролират правилното прилагане на авторското право в цифровата среда. Това е стара мечта на законодателя – да натовари доставчиците с прилагане, да си спомним АСТА, френския закон HADOPI и трите удара.

Като ни съобщава това, ГА по-нататък прилага известният от практиката на Съда за правата на човека и съдилищата тест за пропорционалност – като още в пар.91 съобщава логиката на разсъждения и извода, до който стига: “ще изложа причините, поради които разглежданото ограничаване е „предвидено в закон“ (подточка а), защо зачита „основното съдържание“ на правото на свобода на изразяване на мнение (подточка б) и защо, стига член 17 от Директива 2019/790 да се тълкува правилно, зачита принципа на пропорционалност (подточка в).”

Трудна е задачата на ГА. Той:

приема, че 102. Несъмнено превантивните мерки за контрол върху информацията по принцип се считат за особено сериозна намеса в свободата на изразяване на мнение, поради крайностите, до които могат да доведат. Тези превантивни мерки по принцип се отричат в едно демократично общество, тъй като се счита, че ограничавайки определена информация още преди разпространението ѝ, тези мерки възпрепятстват всякакъв публичен дебат по съдържанието, лишавайки по този начин свободата на изразяване на мнение от самата ѝ функция на вектор на плурализма. Поради тези причини множество държави членки забраняват в своите конституции генерализирания предварителен контрол върху информацията.

сочи чл.15 ДЕТ – 105. В този контекст член 15 от Директива 2000/31 според мен е от основно значение. Като предвижда, че на междинните доставчици не може да бъде наложено „общо задължение […] да контролират информацията, която пренасят или съхраняват“, тази разпоредба не допуска подлагането на онлайн информацията на генерализиран предварителен контрол, възложен на тези посредници – тази забрана е общ принцип на правото, регулиращо интернет, тъй като той конкретизира основната свобода на комуникация в цифровата среда; забраната надхвърля рамката на член 15 и е задължителна не само за държавите членки, но и за законодателя на Съюза.

и влиза в разграничаване на общото и конкретното, за да доведе нещата до възможния конкретен контрол – 115. макар законодателят на Съюза да не може да делегира на онлайн посредници задачата да извършват генерализиран предварителен контрол на информацията, споделяна или предавана чрез техните услуги, според мен той може, без да засегне „основното съдържание“ на свободата на изразяване на мнение, да реши да наложи на някои онлайн посредници някои мерки за активен контрол по отношение на някоя конкретна незаконна информация – стига ограничаването да е 1) „подходящо“ 2) „необходимо“ и 3) „пропорционално“.

Тук ГА стига дори до решение Delfi AS с/у Естония на ЕСПЧ.

4

Необходимите гаранции

И понеже си дава сметка какво казва, втората половина от заключението ГА е посветил на необходимите гаранции. Значи не е априори цензура, но може да е, ако не се спазят определени гаранции.

В тази част ГА подчертава “фундаментално различие в разбирането относно конкретния начин, по който правата на потребителите трябва да се зачитат на практика.”

ГА констатира война на интерпретациите:

или: доставчиците на услуги за споделяне блокират ex ante всяко съдържание, възпроизвеждащо изцяло или отчасти посочените от тях произведения и други закриляни обекти — независимо дали нарушават техните права — а потребителят, който счита, че използва законно тези обекти, подава жалба

или: право на потребителите на услуги за споделяне да използват законно закриляни обекти, трябва да се вземе предвид ex ante от доставчиците на тези услуги

и се присъединява към второто разбиране. При това

208. Както твърдят Парламентът, Съветът и Комисията, в двусмислени положения съответното съдържание трябва да се приеме за законно по презумпция и публикуването му онлайн не може да бъде възпрепятствано.

209. Трудността се състои в намирането на практически решения за прилагането на това раздвояване с помощта на инструментите за автоматично разпознаване на съдържание.

5

В резултат

220. От всички изложени по-горе съображения следва, че произтичащото от обжалваните разпоредби ограничаване на упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, съгласно тълкуването на тези разпоредби в настоящото заключение, отговаря на всички условия, предвидени в член 52, параграф 1 от Хартата. Ето защо това ограничаване според мен е съвместимо с посочения правен акт. Поради това считам, че жалбата на Република Полша трябва да бъде отхвърлена.

В края на текста има и критични бележки към Насоките на ЕК.

6

Първи коментари

Критиката, предхождаща решението

Експертите казват, че това заключение е очаквано предвид позициите на ГА по YouTube , C-682/18 и C-683/18 от същия AG. Eleonora Rosati :

  • Първо, той поддържа това, което е изразил в мнението на YouTube за миналата година , т.е. режимът в член 17 е „нов режим на отговорност“; 
  • На второ място, той твърди, че член 17 налага на доставчиците задължение да следят съдържанието – „като общо правило е под формата на филтриране“; 
  • На трето място, преценката за пропроционалност да бъде в светлината на насоките, предоставени от Съда на Европейския съюз в по-ранните си решения в Scarlet , SABAM и Glawischnig-Piesczek .

Като се вземе предвид решението на YouTube от миналия месец, очаква се Съдът, поне по ключовия въпрос за съвместимостта между член 17 и Хартата, да последва AG, завършва Rosati.

ЕFF:

И една покана за 20 юли:

Как се пише: взаимодействие, взаймодействие или взаимодеиствие?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише взаимодействие, мн.ч. взаимодействия. Взаимодействието с аудиторията е от ключово значение за успешната презентация. Изпращането на прессъобщение до медиите далеч не изчерпва взаимодействието с тях. Теоретичната механика е наука, разглеждаща механичните движения и взаимодействия между идеални твърди тела.