Monthly Archives: August 2021

Видеонаблюдение и видеозаснемане по време на избори

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Правомерно ли е видеонаблюдение и видеозаснемане по време на избори.

От една страна, това се разглежда като инструмент за контрол и срещу купения вот. От друга страна, съществува аргумент за навлизане в личната сфера на наблюдаваните лица.

С изменения в Изборния кодекс от 2021 г. законодателят дава  възможност за извършване на видеонаблюдение, както и видеозаснемане/видеоизлъчване в реално време – предвидено е в чл. 272 от ИК (при отваряне на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването от секционните избирателни секции), в чл. 288а от ИК (при приемане и проверка на протоколите на секционните избирателни комисии и прехвърляне на данните от записващото техническо устройство в районните избирателни комисии),  съответни разпоредби има и за изборите за общенски съветници и кметове.

Днес в Официален вестник на ЕС е обнародвано преюдициалното запитване на ВАС до Съда на ЕС във връзка с  дело   Комисията за защита на личните данни и ЦИК / Коалиция „Демократична България — Обединение“.

Делото е C-306/21.

  1. Следва ли нормата на чл. 2, пар. 2, б. „а“ от Общия Регламент за защита на личните данни да се тълкува в смисъл, че не допуска приложението на Регламента спрямо една наглед чисто вътрешна ситуация като провеждането на избори за народно събрание, когато обект на защита са личните данни на лица, граждани на Европейския съюз, и когато действията по обработка на данните не се изчерпват единствено със събирането им в контекста на съответната дейност?

2.

При положителен отговор на първия въпрос — приключването на дейността по провеждане на избори за народно събрание /попадащи наглед извън обхвата на правото на ЕС/, освобождава ли администраторите, обработващите и съхраняващите личните данни лица от задълженията им по Регламента като единствен способ за защита на личните данни на гражданите на ЕС на ниво съюзна регламентация? Приложимостта на регламента обусловя ли се единствено от дейността, за която са създадени, респ. събрани личните данни, от което следва и изводът за преклузия на последваща му приложимост?

3.

При отрицателен отговор на първият въпрос — допускат ли нормата на чл. 6, б. „д“ от Общия регламент за защита на личните данни и принципът на пропорционалност, инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент, една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента — защита на личните данни на лицата, с други средства?

4.

Алтернативно и в контекста на приложното поле на правото на ЕС — при провеждане на общински избори и избори за европейски парламент — допускат ли нормата на чл. 6, б. „д“ от Общия регламент за защита на личните данни и принципът на пропорционалност, инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент, една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не прави, нито дори допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента — защита на личните данни на лицата, с други средства?

5.

Допуска ли нормата на чл. 6, пар. 1, б. „д“ от Общия регламент квалифицирането на действията по установяване законосъобразното протичане и преброяване на резултатите от проведени избори като задача от обществен интерес, оправдаваща определена, подчинена на изискването за пропорционалност намеса по отношение на личните данни на присъстващите в изборните помещения лица, когато същите изпълняват официална, публична, законово регламентирана функция?

6.

При утвърдителен отговор на предходния въпрос допуска ли защитата на личните данни въвеждането на национална регулаторна забрана за събиране и обработване на лични данни, ограничаваща възможността да се извършват съпътстващи дейности по видеозаснемане на материали, обекти и предмети, които не съдържат лични данни, когато е налице потенциална възможност в процеса по видеозаснемане да бъдат събрани и лични данни чрез видеозаснемане на присъстващи в помещението лица, изпълняващи дейност в обществен интерес в съответният момент?

За хрониката, довела до преюдициалното запитване

Ще има ли немскоезична RT

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Люксембург отхвърли заявлението за издаване на лицензия за немскоезична  програма на държавно финансираната руска  телевизия RT (бивша Russia Today).

Като основание за решението си   Люксембург заяви, че  доставчикът на медийни услуги е имал седалище в  Германия и значителна част от персонала, на който е възложено предоставянето на аудиовизуалната медийна услуга, е нает в Берлин. Ето защо според Люксембург програмата би била  под юрисдикцията на Германия.

TVN24 на Discovery получи лицензия в Нидерландия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

TVN24 получава лицензия в Нидерландия. Програмата ще бъде разпространявана и за аудиторията в Полша. По силата на четирите свободи в ЕС това е типичен случай на свободно приемане на програма, разпространявана от друга държава в ЕС.

Развитието бележи последния етап в  опит за принуждаване на компанията Discovery да напусне Полша. TVN24 е собственост на  Discovery. Това е  популярен новинарски канал в Полша, който няма да може да поднови лицензията си, ако нов закон в Полша влезе в сила.

Има внесен законопроект за изменение на медийния закон, който има за цел  да „изясни правилата, позволяващи на Националния съвет за радио и телевизия (KRRiT) ефективно да противодейства на възможността радио- и телевизионните оператори да бъдат поети от субекти извън Европейския съюз, включително субекти от държави, представляващи непосредствена заплаха за държавна сигурност. ”

Член 35 в новия законопроект  гласи, че лицензия за радио и телевизия в Полша може да бъде издадена само на чуждестранно лице, чието седалище или постоянно местоживеене се намира в ЕС, Исландия, Норвегия и Лихтенщайн (Европейското икономическо пространство).

Смята се, че повод е изтичането през септември на лицензията на водещата независима полска  новинарска програма TVN 24. 

 

Полша ще отговори на ЕК днес за съдебната си система

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Този понеделник (16 август) Полша е изправена пред поредния краен срок на Европейската комисия в дългогодишната борба на Варшава с Брюксел за преструктурирането на националната си съдебна система. Този път Варшава може да бъде изправена пред строги финансови санкции, ако не се вслуша в Съда на ЕС (ЕСП) и незабавно спре работата на нова Дисциплинарна камара на Върховния съд, считана за незаконна от Съда на ЕС, пише DW.

Европейската комисия ще получи изчерпателен отговор до края на деня (16 август)  относно решенията на Съда на ЕС (от 14 юли  и от 15 юли),  заявява  премиерът Матеуш Моравецки.

Конституционният съд на Полша междувременно постанови, че правото на ЕС, което предоставя възможност  на Съда на ЕС обвързващо да се произнася по полската съдебна система, нарушават полската конституция, поради което Полша не можела да изпълни решенията на Съда на ЕС.

ПИК осъден за клеветнически твърдения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Софийският районен съд  се е произнесъл по  гражданско дело № 46381 по описа на съда за 2020 година. Ищец е съдия Цариградска, ответник е агенция ПИК.

Предявен е иск за претърпени неимуществени вреди от обидни и клеветнически думи и изрази в публикувани в он-лайн издадението  статии, а именно:

1)„САМО В П.: Съдийката В., омъжена за зловещите Б., води пуча срещу Г.. Надвисва сянката на М. О. и К. К.…“ – от 7.10.2019г.;

2)„КРАДЕТЕ, но цитирайте! Ето къде лъсна едно към едно статия на П. за скандалната съдийка В., женена за бос на Б.“ – от 10.10.2019г.;

3) „Нови данни за съдийката В., метежницата против Г. – баща й бивш агент на ДС, лежал в затвора за контрабанда на цигари – от 11.20.2019г.“;

4) „ГАВРА С БЪЛГАРИЯ И Т.: Л. П. стана уличен протестър насред В.! Шефът на ВКС опозори държавата – мъкне се по тротоарите в тога с ъндърграунд съдийката Кака В. и Н. К.“ – от 12.1.2020г.“

Съдът:

“На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако позорят адресата и са неверни.

Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида.

В мотивите си съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от журналиста, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 К.. Той трябва да посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на деликвента и кои са правомерно извършени.

Когато журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да провери тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат достоверни или не, правно значение оценките имат само ако са обидни.

Неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши, няма. Утвърдено е схващането, че за изнесени факти, журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два независими източника.

Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва вината и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение. Разпоредбата на чл. 10, т. 1 ЕКПЧ прокламира свободата на изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти. Нормата не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. Журналистите не могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди и да клеветят. Те следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 К., а доколкото ги прекрачат, отговарят за причинените вреди.”

“От събраните гласни доказателства се доказа, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативно емоционално възприемане на публикуваната в сайта невярна информация и използваните изрази относно личността й.

Съдът, като взе предвид обстоятелствата, че процесните неверни твърдения и обидни изрази са станали достояние на широк кръг лица, чрез средство на масова информация- интернет страницата на информационната агенция, достъпна от всяко устройство, естеството на претърпените неимуществени вреди от ищцата, тъй като се касае за уронване на авторитета й в личен, социален  и професионален аспект; фактът, че установените клеветнически твърдения засягат важни и актуални към датата на публикациите проблеми; установените по делото  конкретно търпени от ищцата негативни емоционални изживявания, обстоятелството, че е търпяла вредите през един сравнително продължителен период от време, приема, че справедливото обезщетение за тези вреди възлиза в размер на 24 900 лева.”

В решението се засягат и коментарите, които според съда е трябвало да бъдат заличени.

Според медиите решението е обжалвано в предвидения срок.

Решението на СРС от май 2021 г. 

Преди време съдия Цариградска се обърна и към Комисията за журналистическа етика за установяване на нарушения на Етичния кодекс на българските медии. Комисията установи нарушения на изискванията за точност, разграничаване на факти от коментари, спазване на авторските права и др.

Решението на КЖЕ от юни 2020 г.

RSF: Дълбоки, системни реформи за укрепване на независимостта на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Организацията Репортери без граници (RSF) призовава  политическите сили в  българския парламент да извършат дълбоки, системни реформи за укрепване на независимостта на обществените медии, след като Българската национална телевизия (БНТ) наруши законовото си задължение да предоставя безпристрастно отразяване на кампанията за  парламентарни избори, проведени на 11 юли 2021 г.

ОРганизацията се позовава на доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за изборите, според който  БНТ не е изпълнила задълженията си като обществена телевизия, давайки повече ефирно време на ГЕРБ – управляващата партия в България до миналия април. „По БНТ1  по време на сутрешните и вечерните новини в праймтайма  всички участници ползваха общо 28 минути, които до голяма степен бяха насочени към ГЕРБ (17 минути), предимно с положителен тон“, се казва в доклада на ОССЕ.

Неспособността на БНТ да спазва неутралитет и равенство в представянето на конкуриращите се политически партии се свързва директно с  допълнителните 10 милиона евро/20 милиона лева, които правителството на Борисов отпусна на БНТ.   “Някои от събеседниците на ОССЕ  възприемат това разпределение като награда за благоприятната редакционна политика“, се отбелязва в доклада – едва ли има някой, който не прави такава връзка.

Посочени са отново и уволненията или принудителното напускане на десетки служители при Кошлуков.

Репортери без граници вече внесе в правителството множество препоръки. Според експертите   независимостта на обществените медии трябва да бъде засилена чрез гарантиране на тяхната финансова независимост и по -голяма прозрачност на разходите и промяна на процедурата и критериите за избор, за да се гарантира, че в ръководствата се избират медийни специалисти без политически връзки.

В доклада за върховенството на правото, публикуван на 20 юли, Европейската комисия стигна до същия извод като Репортери без граници   по отношение на свободата на печата в България и критикува властите  за липсата на отговор на предложенията на  Репортери без граници, се казва още в  апела на организацията.

Специализиран мониторинг на аудио- и аудио-визуално съдържание – избори юли 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта на медийния регулатор:

Специализиран мониторинг на аудио- и аудио-визуално съдържание за парламентарния вот на 11.07.2021 г.


Линейни услуги

Специализираният мониторинг на аудио- и аудио-визуално съдържание на доставчиците на медийни услуги за отразяване на предизборната кампания за извънредните избори за 46 Народно събрание се осъществява, съгласно подписано Споразумение между СЕМ и ЦИК на 9 юни 2021 година. Мониторингът се основава на чл. 57, ал. 1, т. 24 от Изборния Кодекс (ИК) във връзка с чл. 32, ал.1 , т. 22 от
Закона за радиото и телевизията (ЗРТ).


В Споразумението са посочени радио- и телевизионните програми, както и заложените часови пояси за наблюдение, които не са ограничени, а се променят при актуализиране на съответната програмна схема и евентуално включване на агитационни материали и в друго програмно време.
Времевият дневен период на наблюдение е съобразен с програмните схеми на медиите и с препоръките на ОССЕ: в часовите пояси от 06:30 ч. до 09:30 ч. и от 16:00 ч. до 22:30 ч. за телевизионните програми и от 07:00 ч. до 11:00 ч. и от 17:00 ч. до 19:00 ч. за радиопрограмите. За програмите на Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) се следи изпълнението на Споразуменията, сключени на основание чл. 189, ал. 4 от Изборния кодекс.

За извънредните избори на 11 юли 2021 г. се наблюдават 15 (петнадесет) програми на обществени доставчици на медийни услуги: 14 (четиринадесет) от тях се създават и предоставят за разпространение от националните обществени доставчици на медийни услуги Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР), 1 (една) от Българска свободна медия ЕООД: БНТ 1; БНТ 2; БНТ4; ХОРИЗОНТ; ХРИСТО БОТЕВ; Радио Благоевград; Радио Бургас; Радио Варна; Радио Видин; Радио Пловдив; Радио София; Радио Стара Загора; Радио Шумен; БНР- Радио Кърджали; Българска свободна телевизия – БСТВ.

Наблюдението обхваща и 15 (петнадесет) програми на търговски доставчици на медийни услуги: 11 (единадесет) телевизионни и 4 (четири) радиопрограми: БТВ; НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ; NOVA NEWS (телевизия); BULGARIA ON AIR; ТЕЛЕВИЗИЯ ЕВРОПА; СКАТ; БЪЛГАРИЯ 24; АЛФА ТВ/ALFA TV; ЕВРОКОМ; 7/8 TV; TV1; ДАРИК РАДИО БЪЛГАРИЯ; РАДИО ФОКУС СОФИЯ; бТВ Радио/ bTV Radio; РАДИО ВЕСЕЛИНА.

Специализираният мониторинг отчита както количествени (обеми времетраене), така и качествени параметри, включително участието на жените и мъжете в кампанията. Наблюдението e върху медийното поведение по време на предизборната кампания (от 11 юни до 9 юли 2021 г.), в деня за размисъл (10 юли) и в изборния ден (11 юли 2021).

Цели на наблюдението: Да се установи как доставчиците на медийни услуги отразяват предизборната кампания на политическите партии и коалиции от партии, независими кандидати, спазвайки нормите на ИК и ЗРТ в дейностите си по информиране на гражданите.

Методи на наблюдението: Регистриране, обобщение и анализ на работата на доставчиците в техните услуги и особеностите в представянето на политическите субекти, както и избраните жанрови форми – платени и безплатни.

Нелинейни услуги

СЕМ: нов генерален директор ще бъде избран на 27 октомври 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта на медийния регулатор:

На 12.08.2021 г. на свое заседание, Съветът за електронни медии обяви процедура за избор на генерален директор на Българското национално радио.

Кандидатите могат да подават документи до 16 септември 2021 г. включително.

Изборът на нов генерален директор ще се състои на 27 октомври 2021 г.

Общностните стандарти на Инстаграм и плакатът на последния филм на Алмодовар

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Филмовият фестивал в Ню Йорк закрива, а филмовият фестивал във Венеция открива с последния филм на   Педро Алмодовар  Parallel Mothers, Madres paralela.

Пенелопе Крус си сътрудничи с Алмодовар в „ Паралелни майки“, като играе една от двете жени,  които се оказват свързани поради общата си съдба.

Но интересното е, че Инстаграм цензурира плаката на филма поради нарушаване на общностните стандарти, ето Алмодовар и плакатът (от сайта на  yahoo) :

5696e67c7b6be569ee38bd88f8a70dd6

Впоследствие – след реакция на потребителите – плакатът е възстановен с обяснение и извинение:

„По изключение позволяваме изображения, съдържащо голота при определени обстоятелства, включително когато има ясен художествен контекст. Затова възстановихме публикации, споделящи афиша на филма на Алмодовар в Instagram и наистина съжаляваме за причиненото объркване “, се казва в изявление на компанията до Асошиейтед прес.

Движението #FreeTheNipple преди време защити възможността да се показват изображения на кърмещи жени и други подобни изображения.