Monthly Archives: August 2021

Как се пише: данъчно-осигурителен или данъчноосигурителен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише полуслято – данъчно-осигурителен, също и данъчно-осигурителна, данъчно-осигурително, данъчно-осигурителни. Полуслято се пишат сложните прилагателни имена, чиито съставни части са в равноправно отношение помежду си (данъчен и осигурителен < данъци и осигуровки). В изданието са включени Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, Законът за Националната агенция за приходите и Законът за лихвите върху данъци, такси […]

Как се пише: ултралек, ултра-лек или ултра лек?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това сложно прилагателно име се пише слято – ултралек, също и ултралека, ултралеко, ултралеки. Сложните думи с първа част ултра се пишат слято. Зара Ръдърфорд ще измине близо 52 000 км с ултралек самолет, направен по поръчка. Ултралеката и компактна раница Ultra-Sil Nano Daypack се събира в шепата ви и тежи само 30 грама.

Twitter в партньорство с AP и Reuters за противодействие на дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Компанията Twitter  ще си партнира с Associated Press и Reuters за  предоставяне на достоверна информация на сайта за социални мрежи като част от усилията за борба с разпространението на дезинформация, съобщава Ройтерс.

По-рано тази година Twitter стартира програма, наречена Birdwatch, обръщайки се и към своите потребители да помогнат за идентифициране и проверка на подвеждащи туитове. Прочетете още

Twitter заяви, че ще си сътрудничи с новинарските организации,   за да добави точен контекст, който може да се появи на различни места в Twitter, като например в етикет, прикрепен към туитове за събитието.

Twitter ще работи отделно   с AP  и с Reuters, подразделение на компанията за информационни услуги Thomson Reuters Corp. 


Спас Русев купува “Булсатком”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Hай-големият доставчик на телевизия в България “Булсатком” има избран нов собственик – Спас Русев, информира “Капитал”.

Основателят на “Булсатком” Пламен  Генчев предприема различни ходове, за да  осуети продажбата, вкл. води дело  за несъстоятелност на “Булсатком” и назначаване на синдик. Следващото заседание е насрочено за 10 август. Сделката е на път да се случи, пише “Капитал”.

Как се пише: навяхвам или навехвам?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише навяхвам. Един ден Мартина навяхва глезена си и с ужас разбира, че собственикът на театъра е определил Шери за примабалерина. Баскетболистът е навяхвал три пъти коляното си и затова не е тренирал редовно.

Как се пише: социалноосигурителен, социално-осигурителен или социално осигурителен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – социалноосигурителен, също и социалноосигурителна, социалноосигурително, социалноосигурителни.   В сайта на НОИ всеки може да направи справка за здравноосигурителния и социалноосигурителния си статус. Проучване на Европейската комисия потвърждава, че мигрантите не са бреме за социалноосигурителните системи на приемащите страни. Слято се пишат сложните прилагателни имена, в които първата съставна […]

ЕК: Прилагането на правилата за държавна помощ от националните съдилища

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС е публикувано Известие на Комисията относно прилагането на правилата за държавна помощ от националните съдилища.

В началото се казва следното:

Комисията изпълнява програмата за модернизиране на държавната помощ. Съгласно тази програма Комисията прие пакет от законодателни актове, насоки и известия за оценяване на мерките за държавна помощ. Пакетът дава възможност на Комисията да съсредоточи своя ex ante контрол върху случаите с най-голямо въздействие върху вътрешния пазар, като същевременно развива по-тясно сътрудничество с държавите членки при прилагането на правилата за държавните помощи. За целта Комисията създаде повече възможности за държавите членки да предоставят държавна помощ без предварителен контрол от страна на Комисията, като въведе допълнителни освобождавания от задължението Комисията да бъде уведомена относно планирана мярка за държавна помощ. В резултат на това се увеличи обемът на помощите, предоставяни въз основа на групови освобождавания (2). В този контекст ролята на националните съдилища за гарантиране на спазването на правилата за държавна помощ стана още по-значима.

През 2019 г. Комисията публикува проучване относно прилагането на правилата за държавната помощ и решенията на националните съдилища в 28-те държави членки. В проучването относно прилагането беше направен преглед на над 750 национални съдебни решения по дела, които попадат в две категории: 1) дела, в които националните съдилища определят последствията от неправомерното прилагане на помощ („прилагане на законодателството от страна на частноправни субекти“); и 2) дела, в които националните съдилища участват в изпълнението на решения на Комисията относно възстановяване („прилагане на законодателството от страна на публичните органи“).

Проучването относно прилагането показа, че между 2007 и 2017 г. се е увеличил броят на делата, свързани с държавна помощ, които са били отнесени към националните съдилища. Въпреки увеличения брой дела националните съдилища рядко са постановявали предприемането на корективни мерки, а исковете за обезщетение за вреди представляват малък дял от делата. Освен това не са използвани широко начините на сътрудничество между Комисията и националните съдилища, въведени през 2009 г. с Известие на Комисията относно прилагането на законодателството за държавната помощ от националните съдилища („Известие относно прилагането от 2009 г.“)  Настоящото известие предоставя на националните съдилища и на други заинтересовани страни практическа информация относно прилагането на правилата за държавната помощ на национално равнище. В него са взети предвид въпросите, повдигнати от тези съдилища в контекста на проучването относно прилагането или в дела, отнесени за преюдициални заключения до Съда на Европейския съюз („Съда“). Такива примери са съгласуваността между производствата пред Комисията и пред националните съдилища или въпросите, повдигнати поради неправилното прилагане на регламентите за групово освобождаване.

Целта на настоящото известие е да се предоставят насоки на съдилищата и трибуналите на държавите членки по смисъла на член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“)  и да се насърчи по-задълбочено сътрудничество между Комисията и националните съдилища, като се определят всички налични инструменти за сътрудничество. То не обвързва националните съдилища, нито засяга тяхната независимост.  Основният акцент на настоящото известие е прилагането на законодателството от страна на частноправни субекти. В Известието на Комисията относно събирането на неправомерна и несъвместима държавна помощ  („Известието относно събирането на държавна помощ“) се разглеждат аспектите, свързани с прилагането на законодателството от страна на публичните органи.

<

Предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор на БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта на СЕМ:

С Решение № РД-05-62 от 4 август 2021 г. Съветът за електронни медии разгледа постъпила с вх. No РД21 170017/02.08.2021 г. молба от гн Андон Балтаков, с която подава оставка като генерален директор на Българското национално радио (БНР).
Съгласно чл. 67, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), мандатът на генералния директор се прекратява предсрочно: 1/ на основанията, предвидени за предсрочно прекратяване на мандат на член на СЕМ, посочени в чл. 30 от същия закон; 2/ ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или
системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио и телевизионните оператори.

В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗРТ постъпване на писмено заявление.

ЗРТ предвижда при предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор ръководството на съответната организация в случая БНР, да се възложи на лице, определено от СЕМ и отговарящо на изискванията по чл. 66 от закона.

Съветът обсъди възможна кандидатура, на която след прекратяване мандата на гн Балтаков, да се възложи управлението на обществената медия. Мнозинството от съветниците реши управлението на БНР да се възложи на гн Милен Митев.

Предвид изложеното и на основание чл. 32, ал. 1, т. 2, чл. 67, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 1 и чл. 67, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии

Р Е Ш И:
1. Прекратява предсрочно мандата на гн Андон Атанасов Балтаков като генерален директор на Българското национално радио, считано от 05.08.2021 г.  Прекратява сключения с гн Андон Атанасов Балтаков, в качеството му на генерален директор, договор за възлагане на управление на Българското национално радио, считано от 05.08.2021 г.
2. Възлага ръководството на Българското национално радио на гн Милен Кънчев Митев до провеждане на нов избор за генерален директор, който да се проведе в срок до три месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение.


Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София област чрез Съвета за електронни медии в 14 дневен срок от датата на съобщаването му.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията, обжалването не спира изпълнението на решението.

*

Към обявените “дълбоко лични причини”  освободеният вече генерален директор е дал интервю за Дневник, в което посочва три фактора за оттеглянето си, на сайта на БНР те са обобщени така:

“Първият е свързан с личната му сигурност и с опит да бъде сплашен – връщайки се от командировка в провинцията през юни, той намерил кални стъпки в коридора на апартамента си в София. Разказал е за случая по телефона на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, а след това и на премиера Стефан Янев, но реакция не последвала.

Останалите два фактора са опити от няколко месеца за саботаж на работата му, както и липсата на професионална подкрепа на журналистическата гилдия в България за това, което прави.

Цялото интервю можете да прочетете на сайта на “Дневник”.

Ето и коментара на служебния премиер Стефан Янев по повод твърдението, че държавата не реагирала на опита да бъде сплашен:

“Спомена. Имах лична среща, бях на интервю в БНР. Спомена, че има някакво такова притеснение. Казах му, че такива притеснения и такава практика имаме всички и по-скоро да си помисли добре. Ако се е  оплаквал от нещо, нека каже какво му казах докрай. Така че, дотолкова по този въпрос”.”

*

Пътна карта за изпълнението на осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека, постановени срещу България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Правосъдният министър информира, че на 4 август 2021 правителството е приело да се изработи Пътна карта за осъдителните решение на ЕСПЧ, постановени срещу България, като една от основните цели е да се набележат стъпки за превенция от повтарящи се нарушения.

Той допълни, че е предложено в проекта на Плана за възстановяване и устойчивост да се предвиди всяка една от институциите да плаща от бюджета си обезщетенията по тези дела.

Правилник за организацията и дейността на НС, обн. ДВ 6 август 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обнародван е Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, приет вчера – днес е вече в Държавен вестник и на сайта на Народното събрание.

Законът за нормативните актове не урежда широк кръг въпроси, чиято нормативна основа остава този правилник.

Затова заслужава анализ и внимание.  Ето тук приятелски поздрав с Глава Осма.

Глава осма
ВНАСЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНE НА ЗАКОНОПРОЕКТИ И ДРУГИ АКТОВЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Чл. 70. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от:
1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието;
2. Министерския съвет във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието.
Законопроектите незабавно се регистрират в публичен регистър „Законопроекти“.
(2) Когато законопроектите се внасят от Министерския съвет, към тях се прилагат:
1. справка за съответствие с правото на Европейския съюз – при хармонизация;
2. справка за отразяване на получените становища по съответния законопроект – от обществените консултации и от междуведомствената съгласувателна процедура;
3. справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.
(3) Когато законопроектите се внасят от народни представители, предварителната оценка на въздействието e съгласно методологията, приложение към правилника, като се прилага чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове.
(4) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта.
(5) В мотивите на законопроектите, които са свързани с членството на Република България в Европейския съюз, се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага съответното регулиране, както и дали законопроектът е нотифициран, или трябва да бъде нотифициран преди приемането му в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (OB, L 241/1 от 17 септември 2015 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2015/1535“. При започнала процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, в мотивите се описва конкретното нарушение, както и полученият отговор при запитване, изпратено до Европейската комисия чрез електронната мрежа в рамките на Проекта на Европейския съюз за правото на ЕС (EU Pilot).
(6) Законопроектите, към които не са приложени мотиви и/или предварителна оценка на въздействието, не се разпределят по реда на чл. 71 от председателя на Народното събрание до отстраняване на нередовността, за което вносителят се уведомява. В този случай срокът по чл. 71, ал. 1 започва да тече от деня на отстраняване на нередовността.
(7) Законопроектите, към които не са приложени справките по ал. 2, не се разглеждат от Народното събрание до отстраняване на нередовността, за което председателят на водещата комисия уведомява вносителя. В този случай срокът по чл. 72, ал. 3 спира да тече.
(8) За всеки законопроект се образува информационно досие, което отразява процеса на обсъждане на проекта в Народното събрание и се попълва служебно до приемането или отхвърлянето му.

Чл. 71. (1) Председателят на Народното събрание разпределя законопроектите в тридневен срок от постъпването им между постоянните комисии и определя водеща постоянна комисия за всеки законопроект. Съответните постоянни комисии и народните представители се уведомяват незабавно за разпределението.
(2) Възражения по разпределението на законопроектите могат да се правят от заинтересованите постоянни комисии пред председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от уведомяването по ал. 1, който се произнася по тях в двудневен срок.
Чл. 72. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроектите не по-рано от 72 часа от получаването им от членовете на съответната комисия, освен ако комисията реши друго.
(2) При разглеждането на законопроекта на първо гласуване водещата комисия, преди да го обсъди по същество, извършва проверка за съответствието му с изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на този правилник и при наличие на несъответствия препоръчва на вносителя чрез председателя на Народното събрание да го приведе в съответствие в 7-дневен срок от уведомяването на вносителя. В този случай срокът по ал. 3 спира да тече.
(3) Докладите по законопроектите се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо гласуване не по-късно от два месеца от тяхното внасяне и се публикуват незабавно на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 73. (1) Законопроектите заедно с документите по чл. 70, ал. 2 и докладът на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 72 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани, освен ако Народното събрание реши друго. Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите за второ гласуване.
(2) По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър, както и от заинтересованите организации, включително за нотифицирането в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 и за органа на изпълнителната власт, компетентен да изготви нотификационните документи. Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици от поискването му, освен ако е постъпило мотивирано искане за удължаване на срока, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 72, ал. 3.
(3) По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
(4) По законопроекти, регулиращи права на хората с увреждания, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
(5) По законопроекти, които се отнасят до съдебната власт, председателят на водещата комисия изисква становище от Висшия съдебен съвет.
(6) По законопроекти, свързани с правомощия на общините, председателят на водещата комисия изисква становище от Националното сдружение на общините в Република България.
(7) Граждани и юридически лица могат да представят писмени становища по законопроектите.
(8) Становищата по ал. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 се публикуват на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.
(9) Липсата на становища по ал. 2, 3, 4, 5 и 6 след определения срок не спира обсъждането на законопроекта.
(10) Докладът на водещата комисия за първо гласуване съдържа и оценка на очакваните последици от прилагането на бъдещия закон, включително и финансовите, както и резюме на постъпилите становища и обобщено становище на комисията.
Чл. 74. (1) Когато в срока по чл. 73, ал. 2 е получено становище, че законопроектът трябва да се нотифицира, водещата комисия взема решение, в което:
1. посочва органа на изпълнителната власт, компетентен да изготви нотификационните документи в съответствие със становището по чл. 73, ал. 2;
2. определя кога законопроектът да бъде изпратен за нотифициране.
(2) Председателят на Народното събрание изпраща законопроекта на органа по ал. 1, т. 1, който изготвя нотификационните документи и ги предоставя на министъра на икономиката за нотифициране на Европейската комисия.
(3) Когато в срока по чл. 73, ал. 2 не е получено становище, се смята, че законопроектът е съгласуван без бележки и не трябва да се нотифицира.
Чл. 75. (1) Когато законопроект, внесен от Министерския съвет, е нотифициран в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535, ресорният министър предоставя на водещата комисия получените становища.
(2) Когато законопроект, внесен от Министерския съвет, не е нотифициран в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535, се прилагат чл. 73, ал. 2 и чл. 74.
(3) Когато е постъпило становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър, че по внесен нотифициран законопроект е необходима нова нотификация, водещата комисия го изпраща на органа, изготвил първата нотификация, по реда на чл. 74.
Чл. 76. (1) Законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания.
(2) Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта.
(3) На първо гласуване законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша доклада на водещата комисия, докладите на други комисии, на които той е бил разпределен, ако такива са постъпили, и становището на вносителя в рамките на 10 минути. Докладите на другите комисии може да се представят и в резюме. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, се представя от член на Министерския съвет.
(4) При първото гласуване законопроектът се обсъжда по принцип и в цялост. Народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта.
Чл. 77. (1) Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание. То ги гласува поотделно. Когато някой от законопроектите е свързан с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, той може да не се обсъжда и гласува едновременно с другите законопроекти. Изречение първо не се прилага и когато водещата комисия с мнозинство две трети от членовете на комисията е приела решение някой от законопроектите да се гледа отделно.
(2) Когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя, водещата комисия с участието на вносителите на приетите на първо гласуване законопроекти изготвя от тях един общ законопроект в срок 14 дни. Народните представители може да правят писмени предложения по общия законопроект след съобщаването му от председателя на Народното събрание.
Чл. 78. (1) Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен и разгледан повторно само след промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му. Изречение първо не се прилага, когато законопроектът е свързан с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз.
(2) Разпоредби на законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, не може да бъдат внесени и разгледани повторно по реда на чл. 79, ал. 1, ако не са спазени условията по ал. 1, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки.
(3) Предложения, направени по реда на чл. 79, ал. 1, които са отхвърлени от Народното събрание, не може да бъдат внесени и разгледани повторно като законопроект, ако не са спазени условията по ал. 1, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки.
Чл. 79. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения общ законопроект съгласно чл. 77, ал. 2 в 7-дневен срок от приемането му, съответно от съобщаването му на народните представители, които се аргументират. Предложенията се правят по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1. Предложения, които излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект, не се разглеждат и гласуват по същество. Комисията се произнася за недопустимост с решение, като приетите за недопустими предложения и мотивите за това се вписват в доклада по ал. 6. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия и се вписват в публичен регистър на Народното събрание. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от три дни.
(2) Предложенията по ал. 1 не може да се отнасят до законодателни актове, различни от тези, чието изменение или допълнение е предложено с внесения законопроект, с изключение на такива, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки. В този случай предложението трябва да бъде прието с мнозинство от присъстващите членове на комисията.
(3) При внасяне на предложения по ал. 1 по законопроекти, свързани с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз, или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, народните представители посочват причините за приемането, целите и очакваните резултати и прилагат анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. По предложенията председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Член 73, ал. 2 и чл. 74 се прилагат съответно.
(4) Проектът на доклад за второ гласуване се публикува на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание в еднодневен срок след изтичане на срока по ал. 1.
(5) По предложенията, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Член 73, ал. 2 и чл. 74 се прилагат съответно.
(6) В 14-дневен срок от приемането на законопроекта от водещата комисия тя внася в Народното събрание доклад, който съдържа:
1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях;
2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, включително когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията; предложенията на народните представители, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки, се аргументират.
(7) Докладът по ал. 6 се публикува незабавно на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 80. (1) Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения или възражения, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него.
(2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 79, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни или правно-технически поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.
(3) Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 5 минути за всяко предложение.
(4) Гласуването се извършва по реда на чл. 63. По време на гласуването не се допускат изказвания, нови предложения и процедурни въпроси. Гласуват се само предложенията на народни представители, постъпили по реда на чл. 79, предложенията на водещата комисия, редакционните или правно-техническите поправки, направени по време на обсъждането, както и предложения за отхвърляне или отлагане на текст.
(5) Когато при докладване на законопроекта за второ гласуване в пленарно заседание докладчикът прочете текст със съдържание, различно от предложението в доклада на водещата комисия, без да е направена редакционна или правно-техническа поправка по предвидения за това ред, на гласуване се подлага текстът, предложен в доклада на комисията.
Чл. 81. Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това – само с решение на Народното събрание.
Чл. 82. (1) Председателят съобщава на първото заседание на Народното събрание за постъпването на указ на президента по чл. 101 от Конституцията, с който приет от Народното събрание закон се връща за ново обсъждане.
(2) В тридневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
(3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа.
(4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.
(6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 80, като се гласуват само оспорените и свързаните с тях текстове.
Чл. 83. По законопроект за ратифициране на международен договор текстът на договора не може да бъде изменян. Резерви към многостранен договор могат да се правят само когато те са допустими от самия договор.
Чл. 84. (1) Проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи.
(2) Проектите за решения, декларации и обръщения се внасят на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието, и незабавно се регистрират в публичен регистър „Проекти за решения, декларации и обръщения“.
(3) Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява незабавно народните представители.
(4) Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределянето им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях.
(5) Решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване.
(6) Проект за решение, декларация и обръщение може да бъде оттеглен от вносителя до поставянето му на гласуване на заседание на Народното събрание.
Чл. 85. Проектите за решения по процедурни, организационни и технически въпроси не се разпределят на постоянните комисии, освен ако председателят на Народното събрание реши друго.
Чл. 86. (1) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията съдържат отчет за дейността на органа по прилагането на закона през съответния период, проблемите и трудностите, които среща, включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад.
(2) Докладите се внасят в Народното събрание до 31 март, освен ако в закон е определен друг срок.
(3) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията се разпределят от председателя на Народното събрание на съответната компетентна комисия в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява незабавно народните представители.
(4) Комисията обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада. Проектът за решение може да съдържа и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда.
(5) Докладът по ал. 1 се включва в дневния ред на Народното събрание в едномесечен срок от внасянето му в Народното събрание и се разглежда не по-късно от три месеца.
(6) Докладът по чл. 84, т. 16 от Конституцията се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на председателя на Върховния касационен съд, съответно председателя на Върховния административен съд или главния прокурор в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към председателя на Върховния касационен съд, съответно председателя на Върховния административен съд или главния прокурор, който е длъжен да им отговори. При обсъждането на доклада народните представители може да поставят и въпроси, постъпили писмено от граждани, институции и граждански организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния касационен съд, съответно председателят на Върховния административен съд или главният прокурор отговаря.
(7) Докладът по чл. 84, т. 17 от Конституцията се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на вносителя в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към вносителя, който е длъжен да им отговори.
(8) По време на обсъждането на доклада по ал. 1 народните представители могат да правят предложения за изменения и допълнения на проекта за решение, предложен от комисията.
(9) Вносителят взема отношение по направените предложения и препоръки.
(10) Предложенията на народните представители по ал. 8 се гласуват по реда на чл. 63.
(11) По доклада се приема решение. Народното събрание може да приеме или да отхвърли доклада на вносителя по чл. 84, т. 17 от Конституцията. Когато отхвърля доклада, Народното събрание мотивира решението си.
Чл. 87. По решение на Народното събрание, прието по искане на една десета от народните представители или на парламентарна група, или по своя инициатива главният прокурор внася в Народното събрание и други доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Обсъждането на докладите се извършва по реда на чл. 86.
Чл. 88. (1) Народното събрание може да изисква внасянето на доклад от орган по чл. 84, т. 17 от Конституцията и по отделни въпроси от дейността му по предложение на парламентарна група, на съответната постоянна комисия или на една десета от народните представители.
(2) В случаите по ал. 1 Народното събрание определя въпросите, периода, за който се отнася докладът, и срока за неговото представяне.
(3) Обсъждането на доклада по ал. 1 се извършва по реда на чл. 86.
Чл. 89. (1) Председателят на Народното събрание представя на първото за всяка сесия заседание справка за органите, които се избират изцяло или частично от Народното събрание и чиито мандати са изтекли или изтичат през съответната сесия.
(2) Народното събрание избира съгласно действащото законодателство изцяло или частично органите по ал. 1 след проведена публична процедура.
(3) Всеки народен представител може да предлага кандидати, освен ако в закон или процедурните правила е предвидено друго. Кандидатите се предлагат в 14-дневен срок от приемането на процедурните правила, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго. Предложенията за избор заедно с биографична справка и документи, свързани с изискванията за стаж, образование и други изискуеми документи, се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго.
(4) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в комисията въпроси към кандидата, които да му бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Въпросите се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди началото на изслушването. Становищата се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.
(5) Предложенията за избор се разглеждат от постоянна комисия на Народното събрание, която изслушва кандидатите, които отговарят на изискванията на закона, като председателят на комисията е длъжен да покани кандидата да отговори на поставените по реда на ал. 4 въпроси. Комисията внася доклад, който обобщава резултатите от изслушването. Изслушването е публично.
(6) Докладът по ал. 5 съдържа заключение на комисията за изпълнението на минималните законови изисквания за заемане на длъжността от всеки от кандидатите, както и за наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговата компетентност, квалификация, опит и професионални качества. В доклада се отчита и наличието на специфична подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществена подкрепа за съответния кандидат. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган. Докладът съдържа и информация за поставените към всеки кандидат въпроси, на които кандидатът не е дал отговор.
(7) Докладът по ал. 5 се предоставя на народните представители не по-късно от 72 часа преди началото на заседанието, на което ще бъдат гласувани кандидатурите, и се публикува на интернет страницата на Народното събрание.
(8) Народното събрание приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в съответната комисия, както и процедурата за избирането им от Народното събрание. Проектите на правилата се изработват и внасят в Народното събрание от компетентната за всеки избор постоянна комисия.
Чл. 90. (1) Когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересована страна по конституционно дело за оспорване на закон или друг акт, председателят на Народното събрание уведомява незабавно водещата комисия.
(2) Водещата комисия може да приеме становище до Конституционния съд в 14-дневен срок. В този случай в становището задължително се отразяват мотивите на Народното събрание за приемането на акта, оспорен пред Конституционния съд.
(3) Председателят на Народното събрание изпраща становището на Конституционния съд.
(4) Ако Конституционният съд със свое решение обяви отделен закон или друг акт или част от него за противоконституционен, Народното събрание урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от влизането в сила на решението.