Monthly Archives: October 2021

Pi ar Sevi Boiko: досъдебно производство, но за какво

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Един случай, който заслужава отбелязване.

На 10 септември 2021 г. на заседание на парламентарна комисия присъства главният прокурор, в случая Иван Гешев. Обсъждат се важни законови промени, свързани с прокуратурата. Всички погледи и камери са обърнати към него, и той знае това. Гешев държи телефон. Появяват се кадри, на които е телефонът, екранът, дейността, която Гешев извършва – чат в Телеграм, и лицето с което чати – Pi ar Sevi Boiko.

Снимките се разпространяват в медиите. Pi ar Sevi Boiko потвърждава, че има такъв чат. Преобладаващ обществен интерес.

И след това – досъдебно производство. За какво? – “Който узнае неадресирано до него съобщение, изпратено по електронен път.”

Както напомня Медиапул, в такива случаи прокуратурата не се интересува за какво става дума, а само кой прави информацията публична.

По мое мнение става дума за публична фигура на обществено място по време на събитие, представляващо обществен интерес, ангажирана с паралелна дейност, представляваща обществен интерес:

Главният прокурор няма т.нар. оправдано очакване за тайна на личния живот (reasonable expectation of privacy) по време на обществено обсъждане на законови промени в присъствието на множество камери, свидетелстващи за огромния интерес към него самия и към събитието.
Това, което снимките показват – че по време на обсъждането главният прокурор води разговор с лица от най-приближения кръг (Pi ar Sevi) на лидер на политическа партия (Boiko) – e принос към дебати с важно обществено значение.

Update 8 ноември 2021

Прокуратурата отказва да образува наказателно производство срещу Иван Гешев по повод сигнала на БОЕЦ за “Pi ar Sevi Boiko” – вж тук и копие от прокурорското постановление:

“С първото съобщение Арнаудова посочвала името на изказващия се в момента депутат от ГЕРБ – А. Николов. Предвид течащия дебат, въпреки че не било удобно да комуникира, от възпитание, г-н Иван Гешев отговорил лаконично на съобщението със символ т. нар. „емотикон”.

“Въпросната комуникация и получените на дисплея на телефона на главния прокурор съобщения били заснети с техническо средство, най-вероятно фотоапарат…“.

“Комуникацията станала достояние на г-н Георги Георгиев – председател на ГД “БОЕЦ – България обединена с една цел”, който решил, че за това трябва да се сезира ИВСС, ВСС, МП и ВКП” и т.н.

“В заключение, отделно от това, което бе коментирано до момента, следва да се има предвид, че по принцип с действията си, лицата заснели и публично оповестили комуникацията между г-н Иван Гешев и г-жа Севделина Арнаудова, реално са нарушили основни права, които притежава всеки български гражданин и по-конкретно, конституционно гарантираната неприкосновеност на личната кореспонденция и комуникация”.

Свободна Европа по темата.

Независимост на регулаторите в сектора на електронните съобщения: Полша

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Комисията реши да сезира Съда на Европейския съюз за нарушаване на законодателството на ЕС, гарантиращо независимостта на националния регулаторен орган на Полша в областта на електронните съобщения – Службата за електронни съобщения (UKE).

През май 2020 г. Полша изменя някои разпоредби от полския закон за телекомуникациите относно назначаването и освобождаването на ръководителите на полския национален регулаторен орган, Службата за електронни съобщения. Тогава полското правителство предсрочно освобождава ръководителя на регулатора от май 2020 г., при условие, че неговият мандат изтича през септември 2021 г.

Съгласно правилата на ЕС, условията, които могат да доведат до предсрочно освобождаване на ръководител на национален регулаторен орган, трябва да бъдат определени преди началото на мандата. Това е важна гаранция за гарантиране на независимостта на националния регулаторен орган от политически натиск.

Независимостта на националния регулаторен орган има за цел да гарантира, че органът може да взема обективни решения и да действа безпристрастно, включително както от регулирания бизнес, така и от политически натиск. По-конкретно за сектора на електронните съобщения принципът е защитен в тогава приложимата Рамкова директива и наскоро е възпроизведен в Кодекса за електронни съобщения.

Решението на Комисията да сезира Полша пред Съда на Европейския съюз е след размяна на мнения между Комисията и полските власти. Комисията изпрати официално уведомително писмо до Полша през юли 2020 г. и след отговор от полските органи Комисията изпрати мотивирано становище през февруари 2021 г., на което Полша също отговори. Размяната на мнения не разреши въпроса. Комисията установи, че обясненията, предоставени от Полша, са незадоволителни и несъвместими с изискванията на Европейския кодекс за електронни съобщения, поради което Европейската комисия реши да отнесе въпроса пред Съда на Европейския съюз.

Транспониране на Европейския кодекс за електронни съобщения

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Комисията обяви, че е изпратила мотивирано становище до Естония, Испания, Хърватия, Ирландия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и Швеция за липсата на уведоми Комисията за пълното транспониране на Европейския кодекс за електронни съобщения (EECC).

Това е втората стъпка в процедурата за нарушение, започната през февруари 2021 г., когато Комисията изпрати официални уведомителни писма до 24 държави-членки, тъй като не са уведомили за пълно транспониране. Държавите имат два месеца, за да отговорят на Комисията, или Комисията може да отнесе случая до Съда на Европейския съюз.

Европейският кодекс за електронни съобщения, който актуализира регулаторната рамка на европейския телекомуникационен сектор, влезе в сила през декември 2018 г. и държавите разполагаха с две години, за да приложат правилата му. Органът на европейските регулатори на електронните съобщения (BEREC) разработи и публикува насоки за работа за успешно прилагане на новите правила.

В съответствие с Кодекса, през декември 2020 г. Комисията прие законодателство, за да засили конкуренцията, хармонизацията на регулациите и равнопоставеността на всички участници на пазара, както и да защити потребителите и да позволи справедливи цени и разнообразни оферти за интернет и телефонни услуги:

делегиран регламент, определящ единни максимални тарифи за терминиране на глас в целия Съюз, които операторите могат да си таксуват взаимно за доставяне на фиксирани и мобилни повиквания между техните мрежи.;
актуализирана препоръка за съответните пазари, актуализираща списъка с предварително определени пазари, които европейските национални регулаторни органи трябва редовно да следят.

Factsheet on the European Electronic Communications Code

European Electronic Communication Code

Connectivity for a European Gigabit society

New EU telecom rules: latest actions in time for transposition deadline – Press release

Транспониране на Директива (ЕС) 2018/1808: ЕК изпрати мотивирано становище до девет държави

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 23 ноември 2020 г. Европейската комисия откри процедура за липса на уведомление за транспониране на третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги – Директива (ЕС) 2018/1808 за 23 държави, между които и България. Това беше изненадващо, защото самата Комисия с огромно закъснение изпълни ангажиментите си по директива към държавите.

Крайният срок за транспониране на ревизираната директива за аудиовизуалните медийни услуги в националното законодателство беше 19 септември 2020 г. Само Дания, Унгария, Холандия и Швеция бяха нотифицирали националните си мерки, с които въвеждат напълно директива (ЕС) 2018/1808.

На 23 септември 2021 г. Европейската комисия изпрати мотивирано становище до Чехия, Естония, Ирландия, Испания, Хърватия, Италия, Кипър, Словения и Словакия, които все още не са предоставили информация относно прилагането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги на ЕС (AVMSD) в националните си закони. Това е втората стъпка от процедурата за нарушение, като държавите имат два месеца, за да отговорят на Комисията, или Комисията може да реши да отнесе делата им до Съда на Европейския съюз.

Предстои избор на генерален директор на Българското национално радио

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

СЕМ информира:

Съветът за електронни медии на заседание, проведено на 13 октомври 2021 г., взе решение (по протокол), с което допуска до трети етап на обявената Процедура за избор на генерален директор на Българското национално радио – изслушване, следните кандидати:

1. Милен Митев
2. Митко Димитров
3. Иво Тодоров

Изслушванията на допуснатите кандидати ще се проведат в поредност, съгласно входящия номер на заявлението за участие в процедурата, подадено в СЕМ:

25 октомври 2021 г.
10:00 ч. – 12:20 ч. – Милен Митев (вх. № РД-22 25-00-7/ 16.09.2021 г.)
14:30 ч. – 16:50 ч. – Митко Димитров (вх. № РД-22 25-00-9/ 16.09.2021 г.)

26 октомври 2021 г.
10:00 ч. – 12:20 ч. – Иво Тодоров (вх. № РД-22 25-00-10/ 16.09.2021 г.)

Съветът за електронни медии не допуска до изслушване кандидатите Жени Гаджалова и Светослав Костов.

Съветът прие правила за изслушване на кандидатите, които са може да видите тук.

Правила за изслушване на кандидатите

27 октомври

Съветът за електронни медии избра Милен Митев.

Заключения на Европейския съвет 21-22 октомври 2021 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Eвропейският съвет публикува Заключения от заседанието си на 21-22 октомври 2021 г. Наред с кризата с COVID–19, енергийната политика, оттеглянето на Меркел и миграцията, централно място в заседанието заемат въпросите на цифровата трансформация на ЕС – ето съответната част от Заключенията:

ЦИФРОВА СФЕРА

6. Европейският съвет припомня целта на ЕС да се гарантира цифровата
трансформация на Европа, която ще стимулира нашия икономически растеж,
създаването на работни места и конкурентоспособността и ще укрепи цифровия
ни суверенитет по открит и утвърждаващ собствените позиции начин. Това ще
засили нашата устойчивост и ще улесни екологичния преход. За тази цел
Европейският съвет подчертава необходимостта от приобщаващи и устойчиви
политики в областта на цифровите технологии, и по–специално от
съсредоточаване върху цифровите умения и цифровото образование.
7. Европейският съвет призовава за бързо разглеждане на предложението на
Комисията за решение за създаване на политическа програма до 2030 г. „Път към
цифровото десетилетие“, с която се изпълнява Цифровият компас.
8. Европейският съвет направи преглед на напредъка по програмата в областта на
цифровите технологии и по ключови законодателни досиета. Той насърчава
съзаконодателите да постигнат споразумение по Регламента за роуминга до края
на годината и ги приканва да продължат да работят по предложенията за
законодателен акт за цифровите услуги и законодателен акт за цифровите пазари с
оглед на постигането на амбициозно споразумение във възможно най–кратък срок.
Наред с това Европейският съвет изтъква, че е важно да се постигне бърз
напредък по други съществуващи и бъдещи инициативи, по–специално:
– извличане на ползи от данните в Европа, по–специално чрез всеобхватна
регулаторна рамка, която благоприятства иновациите и улеснява по–добрата
преносимост на данните и справедливия достъп до тях и гарантира
оперативна съвместимост;
– прилагане на оставащите мерки, необходими за създаването на специфични
секторни пространства на данни, както е посочено в Европейската стратегия
за данните от февруари 2020 г., и изготвяне на пътна карта за този процес;

– създаване на благоприятна за иновациите регулаторна рамка за изкуствения
интелект, за да се ускори внедряването на тази технология както от частния,
така и от публичния сектор, като същевременно се гарантират безопасността
и пълното зачитане на основните права;
– определяне на общи стандарти и постигане на съгласие относно
координиран подход за Европейска рамка за цифрова самоличност; и
– насърчаване на създаването на авангардна европейска екосистема за
микрочипове по цялата верига за създаване на стойност и изграждане на
допълнителна устойчивост, включително по отношение на суровините, тъй
като това е от решаващо значение за избягването на недостиг, който
възпрепятства цифровата ни трансформация. Във връзка с това
Европейският съвет очаква предстоящото предложение за европейски
законодателен акт за чиповете.
9. Европейският съвет разгледа проблема за значителното увеличаване на
злонамерените действия в киберпространството, целящи подкопаване на нашите
демократични ценности и сигурността на основните функции на нашите
общества. Той отново заявява непоколебимия си ангажимент за следване на
демократичните ценности както онлайн, така и офлайн. В този контекст
Европейският съвет потвърждава отново ангажимента на ЕС за отворено,
свободно, стабилно и сигурно киберпространство и настойчиво приканва
държавите по целия свят да се придържат към тези норми и да ги прилагат. Той
призовава за постигане на напредък в работата по предложението за преработена
директива за мрежовата и информационна сигурност, предложението за
директива относно устойчивостта на критичните субекти и инструментариума за
кибердипломация. Европейският съвет подчертава, че е необходима ефективна
координация и готовност с оглед на заплахите за киберсигурността. Във връзка с
това той подчертава колко е важно по–нататъшното разработване на рамката на
ЕС за управление на кризи в областта на киберсигурността и на ефективна
реакция на равнище ЕС на мащабни инциденти и кризи в областта на
киберсигурността, включително чрез провеждане на учения и чрез проучване на
потенциала на инициативата за съвместно киберзвено. Европейският съвет
подчертава необходимостта от засилване на действията в борбата с
киберпрестъпността, по–специално атаките със софтуер за изнудване, и от
укрепване на сътрудничеството с държавите партньори, включително в рамките
на многостранни форуми. Европейският съвет очаква резултатите от текущия
преглед на политическата рамка на ЕС за кибернетична отбрана.

10. Европейският съвет изтъква значението на цифровата свързаност, включително
чрез оценка на целесъобразността на по–нататъшното разработване на сигурна
свързаност, базирана в космоса. Следва да се разработи и насърчава модел на
европейска надеждна свързаност, основан на ценностите на ЕС, на доверие,
прозрачност и отчетност. Партньорствата с единомислещи държави играят
централна роля за утвърждаване на нашите интереси и ценности на световната
сцена. Съветът по търговия и технологии бележи важен етап в засилването на
трансатлантическото сътрудничество в цифровата сфера.

ЕСПЧ: Политиката към ваксинацията и балансът между индивидуалните права и интересите на общността

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В България имаме право да правим собствен избор по отношение на ваксинацията. Правото да избираме най-доброто за всекиго е защитено и чрез Европейската конвенция за правата на човека – чрез концепцията за правото на личен живот (член 8 ЕКПЧ), защитена у нас и конституционно от член 32 на КРБ.

Ваксинацията е личен избор. Но конституционните права имат предели и ограничения. Абсолютни разпоредби няма и по ЕКПЧ, с изключение – посочват експерти – на забраната за нечовешко и унизително третиране. Дълги години у нас децата се ваксинират срещу различни заразни болести. Но сега ваксинацията срещу ковид се проблематизира на най-различни основания.

В контекст на предизборна кампания политиците избягват ясните и категорични позиции, “Всеки сам си преценя” стана фраза-символ за преобладаващата част от политическата ни класа по време на пандемия.

Всъщност не. Съдът за правата на човека, Голяма камара, има практика, която показва, че за ваксините нещата не стоят така – решението по делото Vavřička и други срещу Чешката република от 2021 г.

На деца в Чехия е отказано приемане в държавни училища на основание, че не са ваксинирани срещу девет заразни болести. Според чешкото право тази ваксинация е задължителна. Взети и други мерки, включително глоби на родители за неспазване на правилата.

Подадена е жалба до ЕСПЧ, в която се твърди нарушение на две разпоредби от Европейската конвенция за правата на човека: член 8 – правото на зачитане на личния и семейния живот и член 9 – свободата на мисълта, съвестта и религията. ЕСПЧ разглежда дали позицията на Чешката република нарушава тези разпоредби и решава, че

прилагането на член 9 е недопустимо в този случай, тъй като правото на свобода на мисълта не включва критичната позиция към ваксинацията.
член 8 не е нарушен, тъй като разпоредбата предвижда изключения за защита на „обществена безопасност“ и „здравето и морала“. Задължителната ваксинация може да бъде приета за „необходима в едно демократично общество“.

Решението е взето от Голямата камара на ЕСПЧ, което го прави окончателно.

ЕСПЧ привежда в мотивите си и сравнителни аргументи за национални мерки в други държави.

Във Франция Конституционният съвет е постановил (2015), че разпоредбите за задължителната ваксинация са в съответствие с Конституцията, защото законодателят е имал намерение да противодейства на болести, които са много сериозни и заразни или не могат да бъдат изкоренени. Според КС законодателят е свободен да оформя политика за ваксинация, за да защити индивидуалното и общественото здраве.

В Италия Конституционният съд отхвърля тезата, че задължителната ваксинация на децата срещу десет болести е неоправдана намеса в конституционната гаранция за индивидуална автономия, като постановява, че законодателството е в обхвата на преценката и политическата отговорност на властите, от които се очаква да оценят необходимостта от намеса в светлината на научни данни. Според КС е постигнат баланс между индивидуалното право на здраве и съвместните и реципрочни права на другите и интересите на общността, както и, в случай на задължителни ваксинации, интересите на децата, които се нуждаят от защита дори спрямо родители, които не са изпълнили задълженията си да се грижат за тях.

Като прилага теста за пропорционалност Съдът решава, че има намеса в правото на личен живот, която е предвидена в закона, необходима и пропорционална – “в разумна степен на пропорционалност спрямо законните цели, преследвани от държавата-ответник чрез задължението за ваксинация”.

Дали е било възможно да се приеме различна политика, както е направено в някои други европейски държави, е “в рамките на широката свобода на преценка на чешките власти”, те не са надвишили своята свобода на преценка и оспорваните мерки могат да се считат за „необходими в едно демократично общество“.

Няма нарушение на член 8 от Конвенцията.

Q & A

Правната сила на квалифицирания електронен подпис: решението на Старозагорския административен съд за регистрацията на листата на ДБ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

РИК Стара Загора отказа вписването на листата с кандидати на Демократична България за предстоящите парламентарни избори. Отказът беше обжалван пред съда. Политическият контекст може да се види в медиите.

Старозагорският административен съд в Решение 369/19 октомври 2021 по доклад на съдия Райна Тодорова взема предвид, че:

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.). По дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 Регламент (ЕС) 910/2014, електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ е регламентирано, че писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Нормата на чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ по своята същност представлява правна фикция, че когато действащ нормативен акт поставя като изискване за валидност или доказване на правно релевантни изявления /волеизявления/, то тази форма се счита за спазена и всички правни последици, установени в нормативната разпоредба, настъпват ако е съставен електронен документ. Съответно съгласно чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014. т.е квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи /удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги/. В чл. 25, т.2 на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. е определено, че правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, като в Регламента изрично е предвидено, че правната сила на електронните подписи се определя от националното право, с изключение на включените в настоящия регламент изисквания квалифицираният електронен подпис да има същата правна сила като саморъчния подпис. В тази връзка разпоредбата на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ /на която се позовава ЦИК в потвърждаващото Решение № 742-НС от 14.10.2021г./, предвиждаща необходимост от уговорка между страните за признаване правната сила на електронния подпис като равностойна на тази на саморъчния подпис, е приложима в хипотезата на подписване на електронното изявление с електронен подпис или с усъвършенстван електронен подпис, но при прилагането на чл. 25, т.2 на Регламент (ЕС) № 910/2014 нормата не е относима за случаите на подписването на електронния документ с квалифициран електронен подпис.

Въз основа на посочената, приложима и относима правна регламентация, следва извода, че при съставени електронни документи, съдържащи електронни изявления, подписани с КЕП, писмената форма на документа са счита за спазена, при равностойна правна сила на квалифицирания електронен подпис с тази на саморъчния. Съотнесено към конкретния случай това означава, че с представените в РИК – Стара Загора на технически носител електронни документи по см. на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ – съставени в електронна форма Предложение по чл.255, ал.1, т.1 от ИК (Приложение №73-НС) и пълномощно по чл.255, ал.1, т.6 от ИК, съдържащи електронни изявления по см. на чл.2 от ЗЕДЕУУ, подписани с валидни квалифицирани подписи на представляващите Коалиция „Демократична България – Обединение“ лица – А.П.А.и Х.Л.И., е изпълнено /спазено/ законовото изискване за писмена форма на документите по чл.255, ал.1 от ИК /чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ/, при задължение на изборната администрация при прилагането на чл. 25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. във вр. с чл.288, ал.2 от ДФЕС, да зачете правната сила на квалифицирания електронен подпис като равностойна на тази на саморъчния подпис.

[…] Съдът не намира за необходимо да обсъжда вписаната в Регистъра на кандидатските листи за участие в изборите за народни представители на 14 ноември 2021г. към вх. № 27/ 12.10.2021г. забележка за дадени указания на приносителя А. С. да завери „хартиените носители на електронните документи“, както и указанията за повторно представяне на РИК по електронна поща на електронните документи, които вече са били представени в РИК на технически носител. Очевидно тези указания са дадени при несъобразяване на съдържащата се в ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. правна регламентация; на правната същност на съдържащия електронно изявление електронен документ и съотв. на правната сила на КЕП.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че фактически, правно и доказателствено необоснован е направеният от РИК – Стара Загора извод, че „липсват валидно подписани“ [съответните документи]. […]

ОТМЕНЯ по жалба на Коалиция „Демократична България – Обединение“, представлявана от А.П.А.и Х.Л.И., Решение № 51-НС от 12.10.2021г. на Районна избирателна комисия – Стара Загора, с което е отказано регистрирането на кандидатска листа за народни представители, предложена от Коалиция „Демократична България – Обединение“ за 27-ми изборен район – Старозагорски за изборите за народни представители на 14.11.2021г., като незаконосъобразно.

ИЗПРАЩА преписката на Районна избирателна комисия – Стара Загора, за разглеждане и ново произнасяне по подаденото с рег. № 27/ 12.10.2021г. Предложение по чл.255, ал.1 от ИК от А.П.А.и Х.Л.И., в качеството им на представляващи Коалиция „Демократична България – Обединение“, за регистрация на листа с кандидати за народни представители от Коалиция „Демократична България – Обединение“ за двадесети и седми изборен район – Старозагорски, за изборите за народни представители на 14 ноември 2021г., при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно.

Решение 369/2021 на Старозагорския АС

ЕСПЧ: Мирослава Тодорова срещу България

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Вчера стана известно решението на Европейския съд за правата на човека по делото Мирослава Тодорова срещу България.

Разбира се, до решение Мирослава Тодорова срещу България можеше и да не се стигне, ако в България имаше върховенство на правото. Всъщност не става дума за противопоставяне на съдия Мирослава Тодорова и България, тъкмо напротив. Делото би трябвало да се казва Мирослава Тодорова за България. С надеждата, че противопоставянето на принципи срещу безпринципност – за което имаме примера на съдия Мирослава Тодорова – един ден, дано скоро, стане стандарт.

Жалбата на съдия Тодорова пред ЕСПЧ е подадена на 18 юни 2013.Изнесените във фактическата част обстоятелства показват интензивна поредица от (процедури за налагане на) мерки по отношение на съдия Тодорова – понижение, намаление на заплатата, уволнение – и интензивни опити от нейна страна да защити правата си по съдебен ред. Изморително и плашещо е простото проследяване на мерките, проверките, дисциплинарните производства и санкциите, обект на които е била съдия Тодорова.

Отделен сюжет е публичната атака на човек от политическите върхове тогава – вицепремиера Цветанов – обвинил съдия Тодорова в покровителстване на престъпността. И тогава, и днес буди съжаление решението, което защитава атаката като упражняване на свободата на изразяване на гражданина Цветанов – по това време той е силов вицепремиер, един от най-силните хора в държавата.

Осем дълги години са изминали до произнасянето на Съда, като през това време за съжаление обстоятелствата не са се променили особено, българската съдебна система и българското правосъдие са все така област, очакваща радикална реформа. Толкова по-важни са изводите на ЕСПЧ:

По чл. 10 ЕКПЧ

Правителството поддържа, че дисциплинарното производство срещу жалбоподателя не е имало за последица ограничаването на свободата ѝ на изразяване и че в нито един момент не е била възпрепятствана да прави публични изявления.Съдът прилага теста за пропорционалност (дали е налице намеса, предвидена от закона, необходима в едно демократично общество и пропорционална на целта).

173. Съдът припомня, че по-горе е стигнал до заключението, че дисциплинарното производство, образувано срещу жалбоподателя, и санкциите, наложени ѝ в този контекст, са достатъчно свързани с публично изразените ѝ позиции, за да се разглеждат като намеса на публичните органи при упражняването от страна на жалбоподателя на правото ѝ на свобода на изразяване.

176. [Дисциплинарните производства и санкциите] безспорно са имали възпиращ ефект както за жалбоподателя, така и за останалите съдии, възпирайки ги да изразят критични мнения […] по въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт

178. [ …] Съдът счита, че националните органи не са посочили в решенията си релевантни и достатъчни причини, за да обосноват, че дисциплинарното производство и санкциите, наложени на жалбоподателя, са необходими и пропорционални на законните цели, преследвани в настоящия случай.

179. С оглед на гореизложеното И като има предвид първостепенното значение на свободата на изразяване по въпроси от общ интерес като функционирането на правосъдието или необходимостта от запазване на неговата независимост, Съдът счита, че дисциплинарното производство срещу молителя и наложените ѝ санкции представлява намеса в упражняването от нейна страна на правото ѝ на свобода на изразяване, което не е “необходимо в едно демократичното общество” в преследване на законните цели, посочени в член 10 от Конвенцията.

180. Тази констатация обаче не трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността за наказателно преследване на съдия за нарушения на професионалните му задължения в резултат на упражняването на свободата му на изразяване, при условие че подобен иск е свободен от всякакво подозрение, че е бил извършен в ответни мерки за упражняването на това основно право. За да разсеят всяко подозрение в това отношение, националните органи трябва да могат да установят, че въпросното производство е насочено изключително към една или повече от законните цели, изложени в член 10, втора алинея.

Нарушение на чл.10 от Конвенцията.

По чл. 18 във връзка с чл.10

Жалбоподателят поддържа, че дисциплинарното производство срещу нея преследва цел, различна от посочената, в нарушение на член 18 от Конвенцията: “Ограниченията, които съгласно условията на настоящата конвенция се налагат на споменатите права и свободи, могат да се прилагат само за целта, за която са били предназначени.” Съдът отбелязва, че разглежда оплакването на жалбоподателя по чл.18 от Конвенцията като основен аспект на настоящото дело.

205. Относно това дали дисциплинарното производство срещу жалбоподателя и наложените ѝ санкции също са имали за цел, както поддържа жалбоподателят, да я накаже за позициите и критиките, които е изразила по отношение на политиката на правителството в областта на правосъдието. Съдът вече отбеляза по-горе, в контекста на член 10 от Конвенцията, че дисциплинарните мерки, предприети срещу жалбоподателя, са пряко свързани с публичните ѝ позиции

206-207. По-специално министърът на вътрешните работи прави изявления пред пресата, които са насочени лично към жалбоподателя, и критикува работата ѝ като съдия (вж. точка 26 по-горе). Съдът счита това доказателство за достатъчно, за да заключи, че дисциплинарното производство и санкциите, наложени на жалбоподателя, преследват и цел, която не е предвидена от Конвенцията, а именно тази да я накаже за позициите й като председател на Съюза на съдиите в България.

211. Съдът отбелязва, че дейността на жалбоподателя в рамките на Съюза на съдиите в България представлява упражняване на свободата на сдружаване и изразяване, и че нищо не показва, че тези дейности противоречат на закона или на правилата за професионално поведение на съдиите. По-специално, критичните позиции, изразени от организацията, председателствана от жалбоподателя, са насочени към осигуряване на по-голяма прозрачност и ограничаване на намесата на изпълнителната власт при насърчаването на съдиите с цел укрепване на независимостта на съдебната власт, чието значение Съдът често е подчертавал в своята съдебна практика. С оглед на тези фактори намерението да се използва дисциплинарната процедура като ответни мерки за позициите на жалбоподателя поражда особена загриженост.

213. В заключение, като има предвид всички обстоятелства по настоящото дело, Съдът счита, че […] преобладаващата цел на дисциплинарното производство, образувано срещу жалбоподателя, и санкциите, наложени ѝ от ВСС, не е била да се гарантира спазването на сроковете за приключване на делата, а да се накаже и сплаши молителя поради критичните му позиции спрямо ВСС и изпълнителната власт.

Нарушение на чл.18 във връзка с чл.10 ЕКПЧ.

И за финал:

216. Жалбоподателят не е предявил искане за имуществена или неимуществена вреда и посочва, че констатация за нарушение на Конвенцията би ѝ осигурила достатъчно удовлетворение. В този смисъл Съдът счита, че не е необходимо да се присъжда никаква сума на това основание.

Решението на ЕСПЧ е обстоятелствено и обемно, развити са арументи и по други разпоредби на Конвенцията, поради което със сигурност ще има множество задълбочени и пълни реакции и коментари. За юристите е интересно особеното мнение на съдиите Салкова/Харутюнян по чл. 6 ЕКПЧ. Преводът на части от решението по-горе е автоматичен и приблизителен.

Историята е за роман, но някой друг ще го пише.

Judgment Miroslava Todorova v. Bulgaria – Disciplinary proceedings against and sanctions imposed on the applicant, a judge, violated her right to freedom of expression (резюме)

Решение Мирослава Тодорова срещу България

ЕК: Втора покана за представяне на предложения относно наблюдението на собствеността на медиите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия отправи втора покана за представяне на предложения за съфинансираната от ЕС система за наблюдение на собствеността на медиите. Тази покана ще допълни текущия първи пилотен проект (Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Литва, Холандия, Португалия, Словения, Испания и Швеция). и ще осигури база данни за собствеността на медиите в останалите 12 държави членки (България, Полша, Словакия, Естония, Латвия, Малта, Кипър, Ирландия, Франция, Румъния, Хърватия, Люксембург).

Обзорът на собствеността на медиите систематично ще оценява съответните правни рамки, както и рисковете за прозрачността при собствеността на медиите. Той също така ще показва потенциални рискове за медийния плурализъм и ще предоставя ценна информация за по-добро разбиране на новинарския медиен пазар. Този инструмент ще направи информацията достъпна за всички чрез интерактивна онлайн платформа, показваща резултатите във формати, адаптирани към нуждите на различните потребители.

Заинтересованите консорциуми, работещи в областта на свободата и плурализма на медиите на европейско, регионално и местно равнище, могат да кандидатстват по тази покана до 15 декември. Максималният размер на подкрепата от ЕС по проекта е 500 000 евро. Продължителността е 12 месеца, очаква се началото да е през есента на 2022 г.

Тази инициатива е част от по-широките усилия в областта на свободата и плурализма на медиите, както е посочено в Плана за действие за европейската демокрация.

Повече информация за тази и други покани в областта на медиите, както текущи, така и в процес на подготовка, ще намерите тук.

По първия пилотен проект за мониторинг на собствеността на медиите ще се предостави база данни, съдържаща информация за собствеността на медиите и системна оценка както на съответните правни рамки, така и на рисковете за прозрачността на собствеността на медиите. Проектът EUROMO започна през септември 2021 г. и се управлява от консорциум, ръководен от Университета Париж-Лодрон в Залцбург (PLUS).

Подкрепа на ЕС: до 1 000 000 евро