Институтът за развитие на публичната среда обяви резултатите от Мониторинг на разходите за медийно отразяване. Наблюдението обхваща 40 национални и регионални медии – 10 телевизии, 3 радиостанции, 13 вестника и 14 информационни сайта и агенции. Според Изборния кодекс договорите между партии и медии следва да се публикуват в тридневен срок от тяхното сключване и следва да се премахнат не по-рано от обявяване на изборния резултат. Изнасят се данни за най-търсените телевизии, политическите сили и кандидати с най-големи разходи и пр.
Според публикацията кандидатите за депутати, за президенти и за любимци на суверена са дали за реклама във Фейсбук около последните избори в България близо 1,3 милиона лева. Сумата от 673 922 евро е отбелязана в публичния регистър за политическа реклама в социалната мрежа за периода 15 август- 27 ноември 2021. Като самостоятелен рекламодател, коалицията “Продължаваме промяната” е отделила най-много пари за Фейсбук.
Комисията прие три работни програми за програмата „Цифрова Европа“, в които се очертават целите и конкретните тематични области, които ще получат финансиране в размер на общо 1,98 милиарда евро. Ще се подкрепят инициативи за постигането на целите на Комисията за цифровото десетилетие на Европа.
На 30 ноември 2021 г. Европейският съд за правата на човека се произнесе по делото Генов и Сърбинска срещу България. След решението по делото Ханджийски срещу България това е второто подобно решение, в което България е осъдена за нарушение на чл.10 във връзка с мерки срещу политическото слово, които не са необходими в едно демократично общество.
В предходното решение ЕСПЧ напомня известната си позиция, че свободата на изразяване е приложима не само за „информация“ или „идеи“, които са приети благосклонно или неутрално, но и за онези, които обиждат, шокират или безпокоят държавата или определена общност. „Може да се приеме, че символичният жест на жалбоподателя е нанесъл вреда на някои от хората, които са го били пряко свидетели или са научили за това от медиите. Свободата на изразяване обаче е приложима не само за „информация“ или „идеи“, които се приемат благосклонно или се считат за обидни или за безразличие, но и за тези, които обиждат, шокират или притесняват държавата или който и да е сектор от населението.“ [58]
Факти
Двамата кандидати, популярен блогър и политически активист, са признати за виновни за хулиганството и глобени за посегателство върху паметник на партизаните, разположен пред централата на БСП на Позитано, в контекста на общонационалните протести срещу правителство, подкрепяно от Българската социалистическа (бивша комунистическа) партия, доминиращата политическа сила по време на комунистическия режим в България. Жалбоподателите са обвинени в хулиганство. На първа инстанция са оправдани от съдия Мирослава Тодорова. Според решението, извършеното е в рамките на свободата на политическото слово. СГС осъжда жалбоподателите за хулиганство. Те подават иск за нарушение на чл.10 ЕКПЧ – делото се отнася до въпроса дали извършеното е съвместимо с правата им по чл. 10.
EСПЧ
Съдът прилага теста за пропорционалност:
има намеса;
предвидена в закон;
преследва цели като запазване на културното наследство [69], но не и напр. защита на обществената безопасност, която не е била заплашена [71];
и се поставя въпросът дали изобщо е било необходимо в едно демократично общество да се санкционира актът на жалбоподателите.
Следва да се отбележи и в тази връзка, че паметникът е бил поставен по време на комунистическия режим в България и е бил ясно свързан с ценностите и идеите, зад които е заставал този режим. Първоинстанционният съд, разглеждащ делото срещу жалбоподателите, специално подчерта интензивните обществени дебати за наследството на режима и по-специално за съдбата на паметниците. Не може да се пренебрегва факта, че законодателят на България е осъдил този режим като престъпен и официално е брандирал Българската комунистическата партия, която доминира в страната през този режим, като престъпна организация … за потискане на правата на човека и демократичната система. [83]
Намесата в правото на свобода на изразяване на жалбоподателите — констатацията, че са виновни за хулиганство, заедно с наложените глоби в резултат — не е доказано “необходима в демократично общество” по смисъла на член 10 от Конвенцията.
