Author Archives: Нели Огнянова

ЕС в киберпространството: заключения на Съвета на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 23 май 2022 Съветът на ЕС е одобрил заключения относно установяване на позицията на ЕС в киберпространството.

Съветът ЩЕ РАЗГЛЕДА постигнатия напредък по изпълнението на приетите заключения през 2023 г., за да се гарантира по-нататъшното развитие на позицията на ЕС в киберпространството.

Съветът

1.ПОДЧЕРТАВА засилването през последните години на злонамереното поведение в
включително рязкото и постоянно нарастване на злонамерените дейности, насочени
срещу критичната инфраструктура, веригите на доставки и интелектуалната
собственост на ЕС и неговите държави членки, повишения риск от разпространение на
ефектите, както и увеличаването на атаките със софтуер за изнудване срещу нашите
предприятия, организации и граждани. ОТБЕЛЯЗВА, че със завръщането на силовата
политика зачестяват опитите на някои държави за оспорване и подкопаване на
основания на правила международен ред в киберпространството, които превръщат
киберпространството, наред с откритото море, въздушното и космическото
пространство, във все по-оспорвана област. ПРИЗНАВА, че широкомащабните
кибератаки или опити за намеса, нарушаване или разрушаване на мрежи и
информационни системи, предизвикващи системни последици, са зачестили, че те
могат да подкопаят нашата икономическа сигурност и да засегнат демократичните ни
институции и процеси и че демонстрират готовността на някои участници да изложат
на опасност международната сигурност и стабилност. ПОДЧЕРТАВА, че военната
агресия на Русия срещу Украйна е показала, че офанзивните действия в
киберпространството могат да бъдат неразделна част от хибридни стратегии,
съчетаващи сплашване, дестабилизация и икономически сътресения.


2. ИЗТЪКВА ОТНОВО, че в контекста на настоящите геополитически промени силата на
нашия Съюз е в единството, солидарността и решимостта и че прилагането на
Стратегическия компас ще засили стратегическата автономност на ЕС и способността
му да работи с партньори за защита на неговите ценности и интереси, включително в
киберпространството. ПОДЧЕРТАВА, че един по-силен и по-способен ЕС в областта
на сигурността и отбраната ще допринесе положително за световната и
трансатлантическата сигурност и допълва НАТО – организацията, която за държавите,
членуващи в нея, продължава да бъде основата на колективната им отбрана.
ПОТВЪРЖДАВА намерението на ЕС да засили своята подкрепа за основания на
правила международен ред, в сърцевината на който стои ООН.


3. В съответствие със Заключенията на Съвета относно Стратегията на ЕС за
киберсигурност и Стратегическия компас ИЗТЪКВА ОТНОВО, че позицията на Съюза
в киберпространството трябва да се развива, като се повишава способността ни за
предотвратяване на кибератаки посредством изграждане на капацитет, развиване на
способностите, обучение, учения и повишена устойчивост, както и чрез решителен
отпор на кибератаките срещу ЕС и неговите държави членки, като се използват всички
налични инструменти на ЕС. Това включва още по-голяма демонстрация на
решимостта на ЕС да дава незабавен и дългосрочен отговор на участниците в заплахи,
които се стремят да възпрепятстват нашия сигурен и отворен достъп до
киберпространството и да засегнат стратегическите ни интереси, включително
сигурността на нашите партньори. В този контекст ИЗТЪКВА, че позицията в
киберпространството има за цел да обедини различните инициативи в действията на
ЕС, които целят укрепването на мира и стабилността в киберпространството и са в
полза на едно отворено, свободно, глобално, стабилно и сигурно киберпространство,
като същевременно се координират по-добре краткосрочните, средносрочните и
дългосрочните действия за предотвратяване, обезкуражаване, възпиране и реагиране на
киберзаплахи и атаки и се използват киберспособностите. НАБЛЯГА, че тези елементи
следва да станат част от позицията на ЕС в киберпросранството, в съответствие с петте
функции на ЕС в киберпространството:

укрепване на нашата киберустойчивост и капацитет за защита;

засилване на солидарното и всеобхватно управление на кризи;
популяризиране на нашата визия за киберпространството;

засилване на сътрудничеството с държави партньори и международни организации;

предотвратяване, защита и реагиране на кибератаки.

Пълният текст

Цифровият преход: Condé Nast

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Condé Nast, издател на  Vogue, Wired, The New Yorker и GQ, „вече не е компания за издаване на списания“, казва нейният изпълнителен директор Роджър Линч.

„Около 70 милиона души четат нашите списания, но имаме 300 милиона, които взаимодействат с нашите уебсайтове всеки месец,  и 450 милиона, които взаимодействат с нас в социалните медии“, каза Линч в интервю за  The New York Times .

Тъй като приходите от печатна реклама падат значително, Condé Nast започва да премества своите заглавия зад платените стени онлайн. В момента приходите от абонаменти и електронна търговия (партньорски връзки и други подобни) съставляват около една четвърт от глобалните приходи на Conde Nast, с цел  този дял да се увеличи до една трета от приходите на компанията през следващите четири години. Виждаме нарастване на абонаментите   в нашия бизнес.

Имаме ли аналогични достъпни данни за българските печатни издания?

Директива 2018/1808 (ДАВМУ): дела срещу пет държави пред Съда на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия („Комисията“) предприема правни действия срещу държавите от ЕС, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на ЕС в интерес на гражданите и предприятията.

Тъй като пет държави не са привели законодателството си в съответствие с правото на ЕС (ДАВМУ), Комисията реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу Чехия [INFR 2020/0510], Ирландия [INFR 2020/0531], Румъния [INFR 2020/0555], Словакия [INFR 2020/0563] и Испания [INFR 2020/0521] с искане за налагане на финансови санкции в съответствие с член 260, параграф 3 от ДФЕС.

Особено важно е закъснението на Ирландия – заради платформите. Директива 2018/1808 (последната ревизия на медийната директива) за пръв път предвижда изисквания към платформи, на които може да се  споделя видеосъдържание. Тези изисквания се прилагат от регулатора в държавата, под чиято юрисдикция е платформата.

Държавите-членки трябваше да транспонират третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги   и да съобщят националните мерки за транспониране на Комисията до 19 септември 2020 г. При липса на приемане на съответните национални правила, Комисията изпрати писма с официално уведомяване до 23 държави  през ноември 2020 г., последвани от девет мотивирани становища през септември и две през ноември 2021 г. Към днешна дата изброените по-горе държави-членки не са успели да транспонират изцяло и да съобщят мерките за прилагане на AVMSD. Поради тази причина днес Комисията реши да отнесе тези дела до Съда на ЕС.

САЩ: атака срещу противодействието на дезинформацията, уроци

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края ня април беше обявено, че САЩ създава Съвет за управление на дезинформацията към  DHS, Department of Homeland Security, Министерството на вътрешната сигурност.  „Целта е да обединим ресурсите на министерството (DHS) за справяне с тази заплаха“, е казал министърът (C-SPAN). Нина Янкович, която преди това е работила като сътрудник по дезинформацията в Wilson Center,  беше изборът за  изпълнителен директор. Нина Янкович  като стипендиант  на Фулбрайт е работила в пресцентъра  на Володимир Зеленски през 2019 г. в Киев, Украйна. 

На 18 май Нина Янкович е подала оставка от новата позиция. Министърът спира работата   по новия и – оказва се – противоречив Съвет    и приема оставката на директора след седмици на опасения за  свободата на словото. Въпреки че Съветът не е официално закрит, той ще бъде обсъден от   консултативен съвет на DHS, който се очаква да направи препоръки до 75 дни. Washington Post първи съобщиха за т.нар. спиране на дейността  на Съвета.

Американският опит е в някакъв смисъл стандартен. Веднага след назначението на Янкович тя е  обявена за министър на истината , Съветът – за център на цензурата и следва клеветническа кампания по учебник. Министерството  не реагира  – или поне не реагира достатъчно активно.

Иронията е, казва вътрешен източник пред WP,   че ролята на Нина беше да излезе със стратегии  за противопоставане на този тип кампании, а сега тя  стана жертва на такава кампания и  те дори не  я защитиха. Всеки, който заеме тази позиция, ще бъде подложен  на дезинформационна кампания или атака.

И сега – внимание.

Министър Божанов  е обявил в Народното събрание  идеята за създаване на аналитично и координационно звено, което ще осъществява мониторинг върху дезинформацията, без да осъществува функции на регулатор. Няма съмнение, дезинформация у нас има, за нов анализ с автор  доц. Милена Якимова информира Дневник.

В контекста на американския опит не е сложно да се предположи как ще бъде посрещната идеята. И в контекста на американския опит очакваме, мисля,  две неща от администрацията:

  • идеята да бъде много добре и в детайли обмислена и
  • публичната администрация да има стратегия за посрещане на неминуемите атаки  срещу звеното.

Повече за идеята тук.

Комисия за журналистическа етика: Решение за Политически некоректно на БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Решенията на Комисията за журналистическа етика са на сайта https://mediaethics-bg.org, там са и становищата. По конкретни случаи се вземат решения, а становищата са  позиции на базата на практиката, които  извеждат журналистически стандарти.

През април 2022 Комисията получи сигнал от СЕМ, подписан от Бетина Жотева, в който се искаше КЖЕ да се признесе има ли нарушение в предаването Политически некоректно от 10 април, събота, с водещ Петър Волгин, по две разпоредби на Етичния кодекс – 1.1.1 Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти  и 2.6.4 Ще се въздържаме от възхваляващо или придаващо излишна сензационност при отразяване на престъпления, насилие и жестокост.

За същото предаване БНР наложи дисциплинарно наказание на Петър Волгин – протокол, а СЕМ не констатира нарушение на ЗРТ – протокол.

Няма особена видимост на решенията и становищата на КЖЕ.  Специално това решение за конкретната емисия на Политически некоректно от 10 април 2022  засяга отразяването на въпроси, свързани с войната в Украйна и  действия на българското правителство.

КЖЕ използва повода да напомни отговорността на обществените медии за качествена
журналистика, точност и достоверност, които са в основата на доверието към тях.
Комисията вече е имала възможност да заяви в становище, че при отразяването на военните действия и, по–общо, конфликта между Украйна и Руската федерация, аудиторията следва да бъде информирана и за гледната точка и тезите на агресора, в случая Кремъл, но винаги в контекст.
Ако в подобни случаи липсва контекст, медиите се превръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на пропагандата на агресора във войната.

За съжаление практиката на медиите често не е несъобразена с това изискване. Медиите, включително обществените медии,  се случва да ретланслират Кремъл, оставяйки говорителите му без контекст.

Решението на КЖЕ от 27 април 2022 по сигнал на СЕМ за Политически некоректно, излъчено на 10 април 2022.

Нарушение на 1.1.1. от Етичния кодекс на българските медии.

Информационното табло в областта на правосъдието за 2022 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Европейската комисия публикува днес Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2022 г., в което се съдържа сравнителен преглед на ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи на държавите — членки на ЕС.

Това вече е десетото издание, което дава възможност за дългосрочен преглед на развитието на положението в държавите членки и в трите области на ефективно правосъдие. За първи път тазгодишното издание включва и данни за въздействието на пандемията от COVID-19 върху ефикасността на правосъдните системи, както и по отношение на достъпа до правосъдие за хората с увреждания и въздействието върху бизнес средата.

Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието е сравнителен инструмент за информация, чиято цел е да помага на ЕС и държавите членки да подобрят ефективността на националните правосъдни системи. То е един от инструментите в инструментариума на ЕС в областта на върховенството на закона, използван от Комисията за наблюдение на реформите в областта на правосъдието, предприети от държавите членки.

Подробности ще намерите в съобщението и в информационния документ.

СЕМ: първо заседание на обновения състав, решение за стрийминг на заседанията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Проведено е първо заседание на обновения състав на Съвета за електронни медии – първо е за новите членове Пролет Велкова и Симона Велева от парламентарната квота и Габриела Наплатанова от президентската квота. Успех на Съвета.

За последен път тук отбелязвам квотите, защото след влизането в колегиалния орган връзката с органа, който избира/назначава, по дефиниция изчезва.

Хубава новина е решението за стрийминг на заседанията.

Ако към това се добави

1) видеоархив, не всеки може да гледа в реално време;

2) спазване на тридневния срок за подробните протоколи – в момента последният качен протокол е отпред месец, от 21 април и

3) публикуване на приложенията към вземаните решения – защото често не се разбира какво се обсъжда без съответните приложения (доклади и пр.),

прозрачността ще направи голяма крачка напред.

Какво са обсъждали членовете на СЕМ може да се разбере от медиите. Повечето споменават два въпроса:

  • взели са решение за мониторинг на отразяването на войната в Украйна и
  • взели са решение за санкция на бТВ заради Ергенът по бТВ. В медиите аргументацията е представена публицистично, могат да се извлекат – евентуално – две основания – скрито продуктово позициониране и защита на децата.  Но да, ще е добре да се появи час по-скоро протокол и архив.

Директиви за авторското право: какво става, дойде и мотивирано становище от ЕК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщението:

Комисията реши да изпрати мотивирани становища на десет държави членки, сред които и България (INFR 2021/0159), за това, че не са уведомили Комисията за мерките за транспониране на правилата във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания (Директива (ЕС) 2019/789).

Комисията изпрати също така мотивирани становища на България (INFR 2021/0160 ) и други дванайсет държави членки,  за това, че не са уведомили Комисията за мерките за транспониране на правилата относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (Директива (ЕС) 2019/790).

Държавите членки трябва да въведат тези правила без допълнително забавяне, което ще позволи на гражданите на ЕС, творческите сектори, пресата, изследователите, преподавателите и институциите в областта на културното наследство, както и на доставчиците на услуги в целия ЕС да започнат да се възползват от тях.

На 23 юли 2021 г. Комисията започна производството за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на държавите членки, които не бяха уведомили за пълното транспониране на двете директиви. Днес Комисията предприе последващи действия с мотивирани становища, като държавите членки разполагат с два месеца, за да коригират положението и да приемат национални мерки за транспониране на двете директиви. В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.

Пълното съобщение за медиите ще намерите тук.

Повече информация за всички решения по процедурите за нарушения ще намерите тук.

Преюдициално запитване от ВАС относно защитата на личните данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Инетресно българско преюдициално запитване за съществуване на практически неограничено право за обработване на лични данни.

В Официален вестник на ЕС от 10 май 2022.

Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 17 февруари 2022 година — NG / Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР — София

(Дело C-118/22)

(2022/C 191/23)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Касатор: NG

Ответник: Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР — София

Преюдициален въпрос

Тълкуването на чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета във вр. с чл. 13, § 2, б. „б“ и § 3 от същата допуска ли национални законодателни мерки, които да водят до практически неограничено право за обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания и/или отпадане на правото на субекта на данните за ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните му?

(1)  OB 2016, L 119, стр. 89

Цифрово десетилетие за децата и младежите: новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕК публикува COM/2022/212 final  Цифрово десетилетие за децата и младежите: новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+).

През 2012 г. беше изготвена първата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (Better internet for kids, BIK). С изложената в настоящото съобщение актуализирана стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+) ще се гарантира, че децата са защитени, зачитани и овластени онлайн през новото цифрово десетилетие, се казва в Съобщението.

Списъкът на опасенията, посочени от самите деца в отговорите на проведената от Комисията консултация, включва гледане на вредно съдържание, което може да възхвалява и да насърчава самонараняване, самоубийство, насилие, реч на омразата, сексуален тормоз, приемане на наркотици, рискови онлайн предизвикателства, хранителни разстройства и опасни диети. Такова съдържащо насилие, плашещо или неподходящо по друг начин за възрастта съдържание е леснодостъпно. Децата съобщават, че виждат порнография още от ранна възраст.

Въпреки съществуващото право на ЕС (Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и Общия регламент относно защитата на данните) механизмите за проверка на възрастта и инструментите за родителско съгласие в много случаи все още не са ефективни.

Очаква се одобреният неотдавна Законодателен акт за цифровите услуги да доведе до значително подобряване на безопасността на всички потребители, в това число и на децата, и да им даде възможност да правят информиран избор в онлайн пространството.  Като част от рамката за управление на риска в Законодателния акт за цифровите услуги, се изисква специално внимание по отношение на системните рискове във връзка с децата.

С BIK+, водеща инициатива на Европейската година на младежта 2022 г., се предлагат действия около три стълба:

1.безопасен цифров опит, за да защитим децата от вредни и незаконни онлайн контакти, съдържание, поведение и рискове за потребителите, както и за да подобрим тяхното благополучие онлайн чрез безопасна, съобразена с възрастта цифрова среда, създадена при зачитане на интересите на децата;

2.цифрово овластяване, така че децата да придобиват необходимите умения и компетентности, за да правят правилни избори и да се изразяват безопасно и отговорно в онлайн средата;

3.активно участие, при което се зачитат децата, като им се дава възможност да изразяват мнението си в цифровата среда, с повече дейности, ръководени от деца, с цел да се насърчи иновативен и творчески безопасен цифров опит.

Изпълнението на стратегията BIK+ изисква основано на фактите създаване на политики, както и сътрудничество и координация на европейско и международно равнище.

Всички, които и този път са отстояли цифрово десетилетие и цифрови технологии (вм. дигиталните дигиталности) в българската езикова версия на Съобщението, имат най-горещата ми благодарност.