Решенията на Комисията за журналистическа етика са на сайта https://mediaethics-bg.org, там са и становищата. По конкретни случаи се вземат решения, а становищата са позиции на базата на практиката, които извеждат журналистически стандарти.
През април 2022 Комисията получи сигнал от СЕМ, подписан от Бетина Жотева, в който се искаше КЖЕ да се признесе има ли нарушение в предаването Политически некоректно от 10 април, събота, с водещ Петър Волгин, по две разпоредби на Етичния кодекс – 1.1.1Ще предоставяме на обществото точна и проверенаинформация и няма преднамерено даскриваме или изопачаваме факти и 2.6.4Ще се въздържаме от възхваляващо или придаващо излишна сензационност при отразяване на престъпления, насилие и жестокост.
За същото предаване БНР наложи дисциплинарно наказание на Петър Волгин – протокол, а СЕМ не констатира нарушение на ЗРТ – протокол.
Няма особена видимост на решенията и становищата на КЖЕ. Специално това решение за конкретната емисия на Политически некоректно от 10 април 2022 засяга отразяването на въпроси, свързани с войната в Украйна и действия на българското правителство.
КЖЕ използва повода да напомни отговорността на обществените медии за качествена журналистика,точностидостоверност,коитосавосноватанадовериетокъмтях. Комисията вече е имала възможност да заяви в становище, чепри отразяването на военните действияи, по–общо, конфликта между Украйна и Руската федерация,аудиторията следвада бъде информиранаиза гледната точка и тезите наагресора, в случаяКремъл, новинаги в контекст. Ако в подобни случаилипсва контекст,медиитесепревръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на пропагандата на агресора във войната.
За съжаление практиката на медиите често не е несъобразена с това изискване. Медиите, включително обществените медии, се случва да ретланслират Кремъл, оставяйки говорителите му без контекст.
Европейската комисия публикува днес Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2022 г., в което се съдържа сравнителен преглед на ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи на държавите — членки на ЕС.
Това вече е десетото издание, което дава възможност за дългосрочен преглед на развитието на положението в държавите членки и в трите области на ефективно правосъдие. За първи път тазгодишното издание включва и данни за въздействието на пандемията от COVID-19 върху ефикасността на правосъдните системи, както и по отношение на достъпа до правосъдие за хората с увреждания и въздействието върху бизнес средата.
Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието е сравнителен инструмент за информация, чиято цел е да помага на ЕС и държавите членки да подобрят ефективността на националните правосъдни системи. То е един от инструментите в инструментариума на ЕС в областта на върховенството на закона, използван от Комисията за наблюдение на реформите в областта на правосъдието, предприети от държавите членки.
Проведено е първо заседание на обновения състав на Съвета за електронни медии – първо е за новите членове Пролет Велкова и Симона Велева от парламентарната квота и Габриела Наплатанова от президентската квота. Успех на Съвета.
За последен път тук отбелязвам квотите, защото след влизането в колегиалния орган връзката с органа, който избира/назначава, по дефиниция изчезва.
Хубава новина е решението за стрийминг на заседанията.
Ако към това се добави
1) видеоархив, не всеки може да гледа в реално време;
2) спазване на тридневния срок за подробните протоколи – в момента последният качен протокол е отпред месец, от 21 април и
3) публикуване на приложенията към вземаните решения – защото често не се разбира какво се обсъжда без съответните приложения (доклади и пр.),
прозрачността ще направи голяма крачка напред.
Какво са обсъждали членовете на СЕМ може да се разбере от медиите. Повечето споменават два въпроса:
взели са решение за мониторинг на отразяването на войната в Украйна и
взели са решение за санкция на бТВ заради Ергенът по бТВ. В медиите аргументацията е представена публицистично, могат да се извлекат – евентуално – две основания – скрито продуктово позициониране и защита на децата. Но да, ще е добре да се появи час по-скоро протокол и архив.
Комисията реши да изпрати мотивирани становища на десет държави членки, сред които и България (INFR 2021/0159), за това, че не са уведомили Комисията за мерките за транспониране на правилата във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания (Директива (ЕС) 2019/789).
Комисията изпрати също така мотивирани становища на България (INFR 2021/0160 ) и други дванайсет държави членки, за това, че не са уведомили Комисията за мерките за транспониране на правилата относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (Директива (ЕС) 2019/790).
Държавите членки трябва да въведат тези правила без допълнително забавяне, което ще позволи на гражданите на ЕС, творческите сектори, пресата, изследователите, преподавателите и институциите в областта на културното наследство, както и на доставчиците на услуги в целия ЕС да започнат да се възползват от тях.
На 23 юли 2021 г. Комисията започна производството за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на държавите членки, които не бяха уведомили за пълното транспониране на двете директиви. Днес Комисията предприе последващи действия с мотивирани становища, като държавите членки разполагат с два месеца, за да коригират положението и да приемат национални мерки за транспониране на двете директиви. В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.
Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 17 февруари 2022 година — NG / Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР — София
(Дело C-118/22)
(2022/C 191/23)
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Върховен административен съд
Страни в главното производство
Касатор: NG
Ответник: Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР — София
Преюдициален въпрос
Тълкуването на чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета във вр. с чл. 13, § 2, б. „б“ и § 3 от същата допуска ли национални законодателни мерки, които да водят до практически неограничено право за обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания и/или отпадане на правото на субекта на данните за ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните му?
През 2012 г. беше изготвена първата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (Better internet for kids, BIK). С изложената в настоящото съобщение актуализирана стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+) ще се гарантира, че децата са защитени, зачитани и овластени онлайн през новото цифрово десетилетие, се казва в Съобщението.
Списъкът на опасенията, посочени от самите деца в отговорите на проведената от Комисията консултация, включва гледане на вредно съдържание, което може да възхвалява и да насърчава самонараняване, самоубийство, насилие, реч на омразата, сексуален тормоз, приемане на наркотици, рискови онлайн предизвикателства, хранителни разстройства и опасни диети. Такова съдържащо насилие, плашещо или неподходящо по друг начин за възрастта съдържание е леснодостъпно. Децата съобщават, че виждат порнография още от ранна възраст.
Въпреки съществуващото право на ЕС (Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и Общия регламент относно защитата на данните) механизмите за проверка на възрастта и инструментите за родителско съгласие в много случаи все още не са ефективни.
Очаква се одобреният неотдавна Законодателен акт за цифровите услуги да доведе до значително подобряване на безопасността на всички потребители, в това число и на децата, и да им даде възможност да правят информиран избор в онлайн пространството. Като част от рамката за управление на риска в Законодателния акт за цифровите услуги, се изисква специално внимание по отношение на системните рискове във връзка с децата.
С BIK+, водеща инициатива на Европейската година на младежта 2022 г., се предлагат действия около три стълба:
1.безопасен цифров опит, за да защитим децата от вредни и незаконни онлайн контакти, съдържание, поведение и рискове за потребителите, както и за да подобрим тяхното благополучие онлайн чрез безопасна, съобразена с възрастта цифрова среда, създадена при зачитане на интересите на децата;
2.цифрово овластяване, така че децата да придобиват необходимите умения и компетентности, за да правят правилни избори и да се изразяват безопасно и отговорно в онлайн средата;
3.активно участие, при което се зачитат децата, като им се дава възможност да изразяват мнението си в цифровата среда, с повече дейности, ръководени от деца, с цел да се насърчи иновативен и творчески безопасен цифров опит.
Изпълнението на стратегията BIK+ изисква основано на фактите създаване на политики, както и сътрудничество и координация на европейско и международно равнище.
Всички, които и този път са отстояли цифрово десетилетие и цифрови технологии (вм. дигиталните дигиталности) в българската езикова версия на Съобщението, имат най-горещата ми благодарност.
На 9 май 2022 г., Денят на Европа 2022 г., ARTICLE 19 и други организации за правата на човека и свободата на медиите са изпратили отворено писмо до Европейската комисия с призив за амбициозен подход към Европейския закон за свобода на медиите (EMFA), за да бъдат защитени свободата, плурализма и независимостта на медиите. EMFA е уникална възможност да се създаде стабилна медийна екосистема в държавите-членки и да се подчертае жизненоважното значение на свободните и независими медии в едно демократично общество.
Организациите изрично препоръчват:
EMFA да не се ограничава само до икономическото измерение на вътрешния пазар , но също така да вземе предвид социалните и политическите измерения, както и факта, че тази информация е обществено благо;
Създаване на хармонизирани мерки за гарантиране на независимост и плурализъм на медиите , включително относно прозрачността на собствеността, лицензирането на разпространението и други изисквания, независимостта на медийните регулатори и независимите обществени медии, както и засиленото саморегулиране на медиите. По-специално, ние призоваваме за хармонизиран тест за обществен интерес за „медийни сливания“ като ключ към гарантиране на медиен плурализъм и избягване на деформации в държавите-членки;
Създаване на насоки на ЕС за пряка и непряка държавна подкрепа на медийния сектор, за да се помогне за прекратяване на фрагментацията на националните правила, които подкопават ефективността на европейския вътрешен медиен пазар, предотвратяват конфликти на интереси при разпределянето на държавни средства и прекратяват практиката на използване на държавни средства да възнаграждава безкритичното отразяване и да наказва критичната журналистика;
Разработване на множество начини, чрез които журналистиката може да намери подкрепа, включително фонд на ЕС за медиен плурализъм за финансиране на оригинални и независими журналистически програми и инициативи и допълнително допринасяне за устойчивостта на медийния сектор.
По въпроса за необходимостта от такъв наднационален акт и обхвата му смятам следното:
След появата на директивата Телевизия без граници държавите много по-добре се справят с обществените отношения в координираната от директивата област (реклама, европейски произведения и пр.), отколкото в некоординираната област (област, в която няма ЕС регулация). Това стопроцентово се отнася за България. Големите дискусии и недоволства в България са по въпроси от некоординираната зона. Винаги.
ARTICLE 19 са направили точно това: изброили са важни проблеми от некоординираната зона, основните от които са обществените медии и независимостта и правомощията на регулатора (макар че в последната ревизия на директивата има първи стъпки към координиране и на регулаторите).
Въпросът е принципен, не е просто полет над идеи какво да има в Европейския акт за свободата на медиите, EMFA – а става дума за субсидиарност и пропорционалност, компетентност на национално и на наднационално ниво. Какво би показала оценката за субсидиарност? Контролът на националните парламенти? Но, от друга страна, докога с тази фрагментирана и неефективна национална регулация на държавите в некоординираната зона?
Ето защо работата върви към EMFA. Като не става по собствена инициатива в държавите, ЕС иска да опита през правото на ЕС. Но да не се забравя, че обикновената законодателна процедура пак изисква съгласието на държавите. Така че изобщо няма гаранции, че EMFA няма да остане просто пожелателен или да отпадне, както са отпадали всички опити за директиви за медиен плурализъм.
А ако все пак бъде приет, дори да е регламент – няма кой да дойде да го прилага вместо българските институции.
Едно автентично тълкуване на промяната (+21 позиции) в класирането на България по свобода на медиите, интервю на Лора Филева за Дневник, изводът е в заглавието:
Не знам за какво говори Павол Шалай, но вероятно е така:
Можете ли да оцените политическата воля за промяна от сегашното правителство?
– Виждаме готовност за подобряване на свободата на медиите. Например правителството предложи поправки, разширяващи достъпа на медиите до обществена информация и намаляващи въздействието на жалбите за клевета върху журналистите. Ние отправихме конкретни препоръки към правителството да отиде още по-далеч в тези поправки, благоприятстващи свободата на медиите.
На 5 май 2022 е обявено началото на нова телевизионна програма Евронюз България. Програмата е обявена в медиите като българската програма на европейския новинарски канал Euronews. На сайта на телевизията https://euronewsbulgaria.com/ се казва:
Ние сме част от водещия международен канал за новини в Европа, предоставящ глобални, многоезични новини с европейска перспектива на над 440 милиона домове в 160 държави. С 12 езикови издания на различни платформи, включително 9 отделни телевизионни издания, ние се стремим да предоставим на нашите зрители и читатели разнообразни гледни точки, като същевременно оставаме базирани на репортажи с факти.
Нашата идентичност е уникално европейска, но покритието ни е уникално разнообразно. От главната ни централа в Лион, Франция, ние управляваме глобален нюзрум, който включва около 400 журналисти от 30 различни страни.
Нашите 15 езика покриват европейски и световни новини 24/7 на арабски, английски, френски, немски, гръцки, унгарски, италиански, персийски, португалски, руски, испански и турски, с бюра в Брюксел, Атина и Будапеща и мрежа от кореспонденти във всички големи европейски градове, включително Берлин, Лондон, Москва, Париж и Рим.
От 2018 г. Euronews стартира пет брандирани партньорски проекта: Euronews Албания, Euronews Грузия, Euronews Сърбия, Euronews Румъния и Euronews България.
На сайта се казва още, че Проектът Euronews Bulgaria се реализира благодарение на партньорство, подписано през април 2021 г., между Euronews и телевизия „Европа“. Euronews Bulgaria е четвъртият филиал, който ще последва Euronews Albania, Euronews Georgia и Euronews Serbia. В края на този месец ще стартира и Euronews Romania. Euronews Bulgaria разполага с цялото съдържание на Euronews, което е включено в редовните му новинарски бюлетини, заедно с оригиналното съдържание, създадено от местните екипи.
Главният редактор на Euronews Bulgaria е служител на Euronews. На този пост е Марина Стоименова, която е заемала няколко важни позиции в редакциите на Nova Broadcasting Group. Главният редактор докладва на мениджъра на филиалите на Euronews в централата на медията в Лион, Франция.
Радио Евронюз България
Също на 5 май 2022 радиото, закупено през 2018 г. от собственика на телевизията, променя наименованието си (преди – от 105.6 Новините сега в Радио Европа – Новините сега), а сега – в Радио Евронюз. Повече за сделката и кой стои зад радио Новините сега – тук.
Евронюз
Евронюз съществува от 1993 г.
От 2010 ЕС предоставя средства на Евронюз на базата на последователни рамкови споразумения за партньорство. За 2010 – 2018 г. рамковото споразумение за партньорство и произтичащата от него безвъзмездна помощ се възлагат без покана за представяне на предложения. Липсата на официален механизъм за координация между различните генерални дирекции, които сключват специфични договори с Евронюз, намалява прозрачността на финансирането за Евронюз и на неговото отчитане.
През 2019 Европейската Сметна палата разглежда отношенията на ЕС с Евронюз след искане от Европейския парламент „да се провери дали финансирането на Евронюз се извършва по ефективен и прозрачен начин и се използва единствено за изпълнение на мандата, даден на Евронюз“. Сметната палата отбелязва тази непрозрачност: „Нито една държава-членка на ЕС не е предоставила на Евронюз мандат за обществена услуга и не го е определила като обществена услуга, което означава, че не получава публичен ресурс от държавите“, информира Политико. „Европейската комисия трябва да проверява ежегодно дали Евронюз спазва ангажиментите за запазване на редакционната си безпристрастност и европейска перспектива. Но не открихме официална връзка между тези ангажименти и критериите на Комисията за годишно отпускане на средствата.”
Собствеността на Евронюз е преобладаващо частна. В края на 2021 г базираната в Лисабон Alpac Capital е сключила сделка за придобиване на 88 процента от акциите в Евронюз, дотогава притежавани от египетския телекомуникационен магнат Савирис чрез компанията му Media Globe Networks, MGN. Сделката следва заключението на одиторите, че само за периода 2014-2018 телевизията е получила финансиране от Европейската комисия в размер на 122 милиона евро. Според Политико финансовата подкрепа от Комисията за Eвронюз ще продължи до 2023 г. в рамките на бюджета на ЕК за мултимедийни действия.
Трябва да се има предвид, че бащата на СЕО на португалската компания – собственик е близък приятел и съветник на Орбан, дори е получавал награди от Орбан за помощта, която е оказвал за популяризиране на Унгария в Европа, пише Еuractiv. Съвпадение е, че този баща също е бил евродепутат от ЕНП, както и Емил Стоянов. Не е ясно в каква степен ще се гарантира редакционната независимост предвид този контекст.
Българската страна – ТВ Европа, ребрандирана от вчера като филиал на Евронюз
ТВ Европа беше собственост на Емил Стоянов, бивш евродепутат от ГЕРБ, той продава през 2009, а от 2017 телевизията е собственост на Добрин Иванов. Както обобщава Дневник –
Добрин Иванов стана популярен около опита на държавата да национализира “Дунарит”. Неговата фирма “Дипи” придоби от свързаната с Делян Пеевски Viafot Limited вземане от оръжейния завод, което няколко седмици по-късно продаде на синдиците на КТБ срещу обещание да му бъде платено с активи на банката, които вече са били предлагани на търгове, но не се е намерил купувач.
Малко след това Иванов покани Георги Харизанов, определен през 2020 година като “човека, на който Бойко Борисов е заложил да бъде двигател на ГЕРБ”, за изпълнителен директор. Преди това той оглавяваше Института за дясна политика и беше водещ на предаването “Имате думата”, което се излъчваше в близката до депутата от ДПС Делян Пеевски тогава медия “Канал 3”.
Бивол, български партньор в международното разследване FinCen, пише за връзка към Добрин Иванов в материали по делото Магнитски – и още: “Стъпвайки на партийната и задкулисна опора, бизнесът с оръжия на Добрин Иванов върви добре. Според в. Капитал той има 100 милиона оборот за 2017 г. През 2019 г. Добрин Иванов се обзавежда и с още една компания за търговия с оръжие – “Трансармъри”, в която е съдружник със Станчо Петков, бивш директор в държавния оръжеен холдинг “Терем”.
Партньорството
Съобщението за подписаното споразумение с ТВ Европа на сайта на Евронюз.
В информацията за подписаното партньорство е цитиран представител на Евронюз да казва, че в договора има клауза: “При нарушаване на устава и ценностите компанията ще оттегли бранда си”.
На сайта на Евронюз не се намира устав. Не е ясно въпросните ценности допускат ли собственици от типа на Добрин Иванов.
