Стана известен поредният доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека 2021.
Идентифицирани проблеми тази година: насилие от страна на полицията, включително злоупотреба със свободата на събранията; произволни арести; сериозни проблеми със съдебната независимост; сериозни ограничения върху свободното изразяване, включително насилие и заплахи за насилие срещу журналисти и корпоративен и политически натиск върху медиите; сериозни корупционни прояви; нетолерантност и дискриминация спрямо ромите; насилие над деца; и престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие, насочени към LGBTQI хора.
Представяне на частта от Доклад 2021 относно свободата на изразяване:
Конституцията и законодателството предвиждат свобода на изразяване, включително за пресата и други медии, и правителството като цяло зачита това право.
Въпреки това продължават да съществуват опасения, че корпоративният и политически натиск, неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачното правителствено регулиране на ресурсите, предназначени за подкрепа на медиите (включително чрез финансиране от ЕС), сериозно увреждат медийния плурализъм.
През април Amnesty International заявява в своя Доклад за състоянието на човешките права в света, че „свободата на медиите продължава да се влошава, като журналистите, които разследваторганизираната престъпност и корупцията, са изправени пред силен политически и прокурорски натиск под формата на заплахи и сплашване“.
През септември „Репортери без граници“ (RSF) заявяват, че медийната среда е белязана от „физически атаки и клеветнически кампании срещу журналисти; безнаказаност за престъпления на насилие срещу репортери и съдебен тормоз; предубеденост на обществените медии, особено в навечерието на изборите; корупция, дезинформация и липса на прозрачност относно собствеността на медиите; медиен плурализъм, застрашен от концентрация на собственост; както и пристрастност и непрозрачност при разпределянето на държавната помощ за медиите, в ущърб на независимите медии.”
През юли Центърът за медиен плурализъм и свобода на медиите издава доклад, който идентифицира значителни рискове за медийния плурализъм. Докладът също така изброява сериозни проблеми с независимостта и устойчивостта на местните и регионалните медии и проблематичен достъп до медии за малцинствата, жените и хората с увреждания.
Според БХК свободата на изразяване „допълнително се влошава“, белязана от „рекордно ниски нива на независимо финансиране и доверие в медиите“, което превърна независимите медии в „лесна плячка за собственици, които имат политически или икономически връзки с правителството“ и кой може да определя и направлява обществения дискурс.
Свобода на изразяване: Хората критикуват правителството без официална репресия. Законодателството предвижда от една до четири години лишаване от свобода за използване и подбуждане към „реч на омразата“, дефинирана като подбуждане към омраза, дискриминация или насилие въз основа на раса, етническа принадлежност, националност, религия, сексуална ориентация, семейно положение, социално положение, или увреждане.
Според RSF „малкото прями журналисти са постоянно подложени не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие“. В годишния си доклад за 2020 г., представен през май, БХК изрази „тревожност“ от „опитите на държавата да прикрие факти чрез репресии, както и крещящия си отказ да разследва и наказва атаки срещу журналисти“.
През юни разследващата журналистка Венелина Попова се оплака публично, че полицията я разпитвала как е определяла теми за политическите си коментари и събирала информация. Попова беше извикана на интервю като свидетел по разследване за купуване на гласове, последвано от нейния разследващ доклад по темата, публикуван в Дневник през април. Вместо към разследването полицията прояви интерес към мартенската й публикация в Тоест за бизнесмена и новоизбран депутат в Народното събрание Делян Пеевски. Попова отбелязва, че е писала за Пеевски и преди и твърди, че полицейското интервю е опит да я сплаши, защото се е осмелила да „пише за недосегаеми от правосъдието и притежаващи огромна власт и финансови ресурси“.
Свобода на медиите, включително онлайн медии: Медиите са активни и изразяват голямо разнообразие от мнения. Законите, ограничаващи „речта на омразата“, се прилагат и за печатните медии. Според Центъра за медиен плурализъм и свобода на медиите „няма регулаторни или саморегулиращи се гаранции срещу търговско влияние върху решения относно назначаването и освобождаването на главни редактори“ и въпреки „някои законови и саморегулиращи разпоредби срещу… намеса при производството на медийно съдържание на практика продължава търговският натиск върху много новинарски издания, докато журналистическото и рекламното съдържание често се преплитат.”
Вътрешни и международни организации критикуваха както печатните, така и електронните медии за редакционна пристрастност, липса на прозрачност при тяхното финансиране и собственост и податливост на политическо влияние и икономически стимули. Въпреки законовото изискване за разкриване на собствеността на медиите, много медии не се съобразяват, а информацията за собствеността на медиите не е напълно публично достъпна. Независимите медии са обект на открити атаки от политици на всички нива и от административен и съдебен натиск. През май бившият директор на публично финансираното БНР Андон Балтаков каза в интервю за печата, че законът благоприятства политическата намеса в управлението на медиите чрез контролирано финансиране и обвини бившето правителство в тормоз чрез умишлено съкращаване на бюджета.
RSF посочва в своя Световен индекс за свобода на печата за 2021 г., че „политиците и олигарсите поддържат отношения, белязани от корупция и конфликти на интереси в проправителствените медии. Делян Пеевски, олигархът, който беше най-известното въплъщение на това анормално състояние на нещата, продаде медиите си, но влиянието му върху медиите продължава да е проблематично.
Насилие и тормоз: БХК съобщава през май, че „неудобните“ журналисти са претърпели ограничения и физически нападения от властите. Според RSF „[j]журналистите често са призовавани и разпитвани от полицията за тяхната работа“ и „никой не се интересува от разследване или осъждане на насилието срещу журналисти“. През февруари специализираният наказателен съд започва съдебно производство срещу братята Георги и Никола Асенови и Бисер Митрев за нападение и жесток побой на виден разследващ журналист и главен редактор на седмичника “168 часа” Слави Ангелов през март 2020 г. Към декември процесът продължава, и тримата подсъдими са на свобода под гаранция. През февруари районната прокуратура в Силистра прекратява разследването срещу местния активист и журналист на свободна практика Димитър Пецов, обвинен в притежание и разпространение на незаконни наркотици. През май 2020 г. полицията спря Пецов, който наскоро разследва даренията за полицията, и го накара да шофира с тях до полицейския участък, където претърсиха колата му и съобщиха, че са открили наркотици.
През май частната национална телевизия bTV излезе с декларация, в която изрази силна загриженост за медийната среда в страната, защото „служебни лица от всяко правителство нямат проблеми да атакуват публично журналисти… с неоснователни твърдения“. Това беше в отговор на изказването на служебния вътрешен министър Бойко Рашков в ефира на БНР от 17 май относно интервю, което той даде по-рано по bTV, че ако е собственик, ще отстрани журналистите Биляна Гавазова и Златимир Йовчев, които са го интервюирали.
През септември служебното МВР изпрати писмо до Асоциацията на европейските журналисти и Антикорупционния фонд, в което призна, че при повторно вътрешно разследване е установено, че полицията е прилагала неправомерно насилие, използвала е белезници и е арестувала незаконно журналиста Димитър Кенаров, докато е отразявал антиправителствена кампания. протест през септември 2020 г. В писмото се отбелязва още, че министерството е сезирало районната прокуратура в София. През януари софийска градска прокуратура отказва да започне официално разследване въз основа на вътрешно разследване на столичната полиция, което не намира доказателства за незаконна употреба на сила срещу Кенаров, въпреки видимите му рани и множеството свидетелски показания.
Цензура или ограничения на съдържанието: Журналистите съобщават за редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и налагане на политически гледни точки от корпоративни лидери с косвена подкрепа от правителството. В окончателния доклад на мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за наблюдение на изборите за Народно събрание на 4 април се заключава, че „съдебният натиск и сплашване на разследващи журналисти“ и „липса на пълно разследване на атаки срещу журналисти“ са допринесли за „ атмосфера на страх и безнаказаност“ и „широко разпространена автоцензура“. Докладът също така заключава, че „обществената телевизия предимно се въздържа от отразяване на кандидатите в новините и предлага значително и широко отразяване на държавни служители. Ограниченото редакционно и новинарско отразяване, както и липсата на разследващи или аналитични репортажи, в съчетание с платена политическа реклама, представяна като новини, намаляват способността на избирателите да направят информиран избор.
Законодателство за клевета : Клеветата е престъпление и се наказва с глоба и обществено порицание. Според проучване на Асоциацията на европейските журналисти през октомври 2020 г., 49% от журналистите разглеждат обвиненията в клевета и съдебните дела срещу техните публикации като основен източник на тормоз срещу работата им.
През май Асоциацията на европейските журналисти заяви, че разследващият журналист Николай Стоянов е бил подложен на „съдебен тормоз“ във връзка с три заведени дела срещу него за статиите му за бившия директор на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев.
Асоциацията твърди, че съдебните дела са „координирана атака, която ще струва на Стоянов ресурси да се защити и ще попречи на работата му“.
Интернет свобода: Правителството не ограничава или нарушава достъпа до интернет, нито цензурира онлайн съдържание. Има обаче съобщения, че правителството е надвишило законовите си правомощия при наблюдение на частни онлайн комуникации и че службите за сигурност рутинно разпитват лица за поведението им в социалните медии.
