Author Archives: Нели Огнянова

Медийно отразяване на предизборни кампании

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Избирателната кампания все повече се осъществява онлайн, поради което онлайн платформите  имат предимство пред традиционните медии като платформи за политическа реклама, която все още е до голяма степен нерегулирана.

На 6 април 2022 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел Препоръка 2022/12 за изборна комуникация и медийно отразяване на предизборни кампании, която предвижда подход на съвместно регулиране, който би изисквал държавите, онлайн платформите и организациите на гражданското общество да си сътрудничат за разработване на подходящи решения, включително механизми за независим надзор и приемане на рамка от санкции.

Насоките подчертават съществената необходимост от прозрачност на политическата  реклама онлайн. Дават се конкретни препоръки относно прозрачността на финансирането и изборните разходи чрез задължения за оповестяване, ясно идентифициране на участниците в кампанията и архивиране на рекламите, публикувани или разпространявани онлайн. Друга критична препоръка се отнася до необходимостта от установяване на предпазни мерки срещу умишленото разпространение на изборна дезинформация, като същевременно се гарантира, че всички ограничения на съдържанието се извършват по прозрачен, пропорционален и недискриминационен начин.

И накрая, насоките изискват гражданите да получават информация от онлайн платформите защо виждат  политически реклами. Гражданите трябва да могат да се откажат от такава реклама.

Тук трябва да се напомни, че в ход е законодателният процес по обсъждане и приемане на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране.

Принципи на управление на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комитетът на министрите на Съвета на Европа  е приел на 6 април т.г.  две препоръки –  Препоръка към държавите-членки относно въздействието на цифровите технологии върху свободата на изразяване  и Препоръка, съдържаща 15 принципа на управлението на медиите и комуникациите:

1. Прозрачност и отчетност: управлението на медиите и комуникациите трябва да бъде прозрачно и отговорно, за да даде възможност за обществен контрол върху вземането на решения и дейността на държавния и частния сектор, както и да гарантира, че то е достъпно и разбираемо.

2. Отвореност и приобщаване: управлението на медиите и комуникациите трябва да бъде отворено и приобщаващо, за да удовлетвори правото да бъде чуто за различни групи и интереси в обществото и да демократизира вземането на решения относно комуникацията в публичната сфера.

3. Независимост и безпристрастност: управлението на медиите и комуникациите трябва да бъде независимо и безпристрастно, за да се избегне неправомерно влияние върху създаването на политики, дискриминационно третиране и преференциално третиране на влиятелни групи, включително тези със значителна политическа или икономическа власт.

4. Управление, базирано на доказателства.

5. Гъвкавост: управлението на медиите и комуникациите трябва да бъде гъвкаво, за да гарантира своето въздействие и ефективност.

6. Насърчаване на човешките права и основните свободи в комуникацията.

7. Осигуряване на свободата на медиите.

8. Насърчаване на медийния плурализъм и запазване на устойчивостта на журналистиката.

9. Осигуряване на прозрачност на производството на съдържание.

10. Осигуряване на съответствие със задълженията за съдържание и професионалните стандарти.

11. Осигуряване на функциониращи пазари и защита на личните данни при разпространение на съдържание.

12. Отговаряне на рисковете, причинени от платформи, разпространяващи незаконно съдържание, както и законно, но вредно съдържание.

13. Намаляване на рисковете, породени от алгоритмично управление, подбор и приоритизиране.

14. Гарантиране на правата на човека и основните свободи при използване на медии и платформи.

15. Овластяване на потребителите и насърчаване на отговорна употреба.

Пакетът препоръки, приети на 6 април:

  • Recommendation CM/Rec(2022)12 of the Committee of Ministers to member States
    on electoral communication and media coverage of election campaigns
  • Recommendation CM/Rec(2022)13 of the Committee of Ministers to member States
    on the impacts of digital technologies on freedom of expression
  • Recommendation CM/Rec(2022)11 of the Committee of Ministers to member States
    on principles for media and communication governance, заедно с

[1431/5.1a] CM(2022)44-addfinal Steering Committee on Media and Information Society (CDMSI) Explanatory Memorandum to Recommendation CM/Rec(2022)11 of the Committee of Ministers to member States on principles for media and communication governance (docx)

ЕСПЧ: Медиен плурализъм в тв програма

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В днешното решение на Голямата камара по делото NIT S.R.L. срещу Република Молдова (28470/12) Европейският съд по правата на човека постанови с 14 гласа „за“, че няма нарушение на член 10 (свобода на изразяване) от Европейската конвенция за правата на човека.

Случаят се отнася до твърдението на медия, че нейна телевизионна програма е   спряна поради критичност към правителството.   Съдът се увери, че причините за решението за ограничаване на свободата на изразяване на компанията (отнемане на лицензията) са уместни  и че  властите са балансирали необходимостта от защита на плурализма и правата на другите, от една страна, и необходимостта от защита на правото на свобода на изразяване на телевизията,  от друга страна. В решението си Съдът обогатява своята съдебна практика относно плурализма в медиите и изяснява взаимовръзката между вътрешните и външните аспекти на медийния плурализъм, полето на  преценка, предоставено на държавите, и нивото на контрол, приложимо към ограниченията.

Случаят

Компанията жалбоподател, Noile Idei Televizate (NIT) S.R.L., произвежда   тв програма   NIT  в Молдова с лицензия от 2004 г.  От 2009 г. тя е основният глас на единствената опозиционна партия. Между 2009 и 2011 г. телевизията  е санкционирана многократно за нарушаване законодателство относно защитата на плурализма, а именно относно задълженията за неутралност и безпристрастност.  През 2012 г., след като телевизията отново не спазва правилото за плурализма,  и след  множество  по-леки санкции, наложени междувременно,  лицензията е отнета.

Телевизията оспорва решението пред националните съдилища, но искът е отхвърлен.  Тя иска от Съда да разгледа по-специално дали вътрешното законодателство би могло да наложи задължение за неутралност и безпристрастност в новинарските предавания  на частни телевизионни станции.

Съдът

Компанията жалбоподател се оплаква от ограничения на свободата на изразяване, които се базират на налагане на политически плурализъм в медиите, с цел да даде възможност за разнообразие в изразяването на политическо мнение и да засили защитата на интересите на свободата на словото на другите в аудиовизуалните медии.

Друга специфична особеност  е акцентът, поставен в съответната национална правна рамка върху вътрешния плурализъм:   телевизионните оператори са длъжни да представят балансирано различни политически възгледи, без да се облагодетелства определена партия или политическо движение. 

Съдът пояснява, че   вътрешният и  външният плурализъм не трябва да се разглеждат изолирано един от друг; напротив, и двата аспекта трябва  да бъдат разглеждани заедно. Как да се гарантира разнообразие от цялостно програмно съдържание, отразяващо, доколкото е възможно, разнообразие от мнения, срещани в обществото:   може да има различни подходи за постигане на  разнообразие в европейското пространство. Държавите по принцип трябва да имат широка свобода на преценка как да осигурят   плурализъм в медиите. 

В Молдова всички радио- и телевизионни оператори, публични и частни, трябва да спазват еднакви правила по отношение на новините. Прилагането на правилата  е наблюдавано от Аудиовизуален координационен съвет (ACC), специализиран орган, създаден със закон. Неговите заседания и решенията му са достъпни за обществеността.

Съдът смята, че националните органи са действали в рамките на своето поле на преценка.

Няма конкретни доказателства в подкрепа на твърдението, че регулаторът се е опитал да попречи на NIT да изрази критични възгледи към правителството.  Освен това дружеството жалбоподател може  да кандидатства повторно за лицензия   след една година. С оглед на горните съображения, Съдът смята, че мотивите за  ограничаването на свободата на изразяване на дружеството жалбоподател са уместни и има баланс между необходимостта от защита на плурализма  и необходимостта от защита на правото на свобода на изразяване на  медията. Следователно намесата е била „необходима в едно демократично общество“  и  не е имало нарушение на чл.10.

ЕСПЧ: Първото решение за SLAPP

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В решението си по делото OOO Memo v Russia от 15 март 2022 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) изразява загрижеността си относно  съдебните производства, образувани с цел ограничаване на общественото участие. Това е първият път, когато ЕСПЧ се позовава на понятието SLAPP (стратегически съдебен спор срещу общественото участие).

Делото се отнася до граждански иск за клевета, заведен от руски регионален държавен орган срещу медийна компания.

Компанията жалбоподател,  OOO Memo,  е основател на  Кавказкии узел , онлайн медия, регистрирана съгласно руското законодателство, която  пише за  политическата ситуация и ситуацията с правата на човека в  Русия. През 2008 г.  Кавказский узел  публикува статия, в която критикува изпълнителната власт на Волгоградска област. Останкинският районен съд на Москва постановява, че изявленията са вредни за репутацията на администрацията на Волгоградска област.

ЕСПЧ смята, че разрешаването на изпълнителните органи да завеждат производства за клевета срещу  медиите  има неизбежен смразяващ ефект и  че руският  държавен орган не може да се позовава на „защита на репутацията“ по член 10 § 2 от ЕКПЧ.  ЕСПЧ смята още, че „тези съображения са неприложими за орган  с изпълнителни правомощия, който не се занимава   с преки икономически дейности“.

В  няколко решения ЕСПЧ по-рано е приемал, че и публичните органи могат да преследват легитимна цел, като търсят правна защита на репутацията си чрез производство за клевета. В такива случаи, ЕСПЧ се фокусира върху оценката на пропорционалността на намесата като част от теста за необходимост в едно демократично общество.

Първо, ЕСПЧ счита, че за да се предотврати злоупотребата с правомощия и корупцията на публични длъжности в демократичната система, дейността на публичния орган от всякакъв вид трябва да бъде обект на внимателен контрол не само от законодателната и съдебната власт, но и от общественото мнение.

Второ, ЕСПЧ приема, че разрешаването на изпълнителните органи да завеждат производства за клевета срещу членове на медиите „налага прекомерна и непропорционална тежест върху медиите и може да има неизбежен смразяващ ефект върху медиите при изпълнение на задачата им да предоставят информация и обществен надзор“

Това води ЕСПЧ до заключението, че юридическо лице, което упражнява публична власт, не може като общо правило да  води дело за  „защитата на репутацията“ съгласно член 10 § 2 от ЕКПЧ.

Нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

Бъдещото финансиране на БиБиСи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Експерти от европейска величина по въпросите на финансирането на обществените медии, поканени да изразят позиците си и да отговарят на въпроси в британския парламент през март – април 2022. (видео)

Медийната пропаганда и войната в Украйна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Speakers:
– Elda Brogi, Part-time Professor, Scientific Coordinator of the Centre for Media Pluralism and Media Freedom, EUI
– Maria Donde, Head of International Content Policy at Ofcom, Vice-Chair of EPRA
– Ricardo Gutiérrez, General Secretary of the European Federation of Journalists
– Karim Ibourki, Chair of ERGA – European Group of Regulators for Audiovisual Media Services
– Eliška Pírková, Europe Policy Analyst and Global Freedom of Expression Lead at Access Now

Chair: Pier Luigi Parcu, Part-time Professor, Director of the Centre for Media Pluralism and Media Freedom, EUI

30.03.2022

Съд на ЕС: Правото на Съюза не допуска общо и неизбирателно запазване — за целите на борбата с тежките престъпления — на трафични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 5 април 2022 стана известно решението по делото   C140/20  GD v Commissioner of the Garda Síochána и др.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО  относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации, изменена с Директива 2009/136/ЕО  във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

През март 2015 г. G.D. е осъден на доживотен затвор за убийство. При обжалването на присъдата G.D. упреква първоинстанционния съд, че неправилно е допуснал като доказателства трафични данни, като изтъква, че Законът от 2011 г., който урежда запазването на тези данни, нарушава предоставените му от правото на Съюза права. Понастоящем производството по обжалване е висящо.

Ирландия поддържа, че за да се определи дали намесата в прогласеното в член 7 от Хартата право на зачитане на личния живот в резултат от запазването на трафични данни   съгласно Закона от 2011 г. е пропорционална, следва да се разгледат целите на въведения с този закон режим в неговата цялост. Ирландия смята, че  що се отнася до запазването на данни за целите на борбата с тежката престъпност, само общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение позволява ефективна борба с тежката престъпност и че такава ефективна борба не е възможна при целево запазване и бързо запазване (quick freeze).

При тези обстоятелства Supreme Court (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Противоречи ли сам по себе си общ/универсален режим за запазване на данни — дори и да е подчинен на строги ограничения относно запазването и достъпа — на разпоредбите на член 15 от Директива [2002/58], тълкувани с оглед на Хартата?

2)      Допустимо ли е национален съд — когато преценява дали да обяви за несъвместима национална мярка, приета в изпълнение на Директива [2006/24] и предвиждаща общ режим за запазване на данни (подчинен на необходимия строг контрол върху запазването и/или във връзка с достъпа), и по-специално когато разглежда пропорционалността на такъв режим — да вземе предвид факта, че доставчиците на услуги могат законно да запазват данни за свои търговски цели и могат да бъдат задължавани да ги запазват по съображения, свързани с националната сигурност, извън предвидените в разпоредбите на Директива [2002/58]?

3)      Какви критерии следва да приложи национален съд, за да установи дали национална мярка за достъп до запазени данни е съвместима с правото на Съюза, и по-специално с Хартата, когато проверява дали такъв режим за достъп предвижда изисквания съгласно практиката на Съда на Европейския съюз независим предварителен контрол? Може ли при преценката си в това отношение съответният национален съд да вземе предвид наличието на последващ съдебен или независим контрол?

4)      Във всеки случай следва ли национален съд да обяви национална мярка за несъвместима с разпоредбите на член 15 от Директива [2002/58], когато тази мярка предвижда общ режим за запазване на данни за целите на борбата с тежки престъпления и когато въз основа на всички налични доказателства е стигнал до извода, че такова запазване е както от съществено значение, така и строго необходимо за постигането на целта за борба с тежката престъпност?

5)      Допустимо ли е национален съд — в случай че е длъжен да установи несъвместимост на национална мярка с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата — да ограничи действието във времето на обявяването на несъвместимостта, тъй като в противен случай би се стигнало до „породен от това хаос и увреждане на обществения интерес“ (в съответствие с подхода, възприет например в решение R (National Council for Civil Liberties) с/у Secretary of State for Home Department and Secretary of State for Foreign Affairs (2018) EWHC 975, т. 46)?

6)      Може ли национален съд — сезиран в контекста на производство, инициирано с цел да се разреши спор за допустимост на доказателство в наказателно производство, или при други обстоятелства с искане да установи несъвместимост на национално законодателство с член 15 от Директива 2002/58 и/или да не приложи това законодателство и/или да установи, че прилагането на такова законодателство е нарушило правата на лице — да откаже да удовлетвори исканията по отношение на данни, които са били запазени съгласно национална уредба, приета в изпълнение на задължението по член 288 ДФЕС за точно въвеждане в националното право на разпоредбите на директивите, или да се произнесе само за периода след постановяването на решението на Съда на Европейския съюз [от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238], с което Директива 2006/24 се обявява за невалидна?“.

Съдът (голям състав) реши:

1)      Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО  трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателни мерки, предвиждащи общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение като превантивна мярка за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозните заплахи срещу обществената сигурност. За сметка на това посоченият член 15, параграф 1 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права допуска законодателни мерки, предвиждащи — за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозните заплахи срещу обществената сигурност:

–        целево запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, което да е ограничено въз основа на обективни и недискриминационни критерии в зависимост от категориите засегнати лица или посредством географски критерий, за ограничен до строго необходимото период от време, който може да бъде удължен,

–        общо и неизбирателно запазване на IP адреси, дадени на източника на свързване с интернет, за ограничен до строго необходимото период от време,

–        общо и неизбирателно запазване на данни относно самоличността на ползвателите на електронни съобщителни средства, и

–        да се разпореди на доставчиците на електронни съобщителни услуги посредством решение на компетентния орган, подлежащо на ефективен съдебен контрол, да извършват за определен период бързо запазване на данните за трафик и на данните за местонахождение, с които разполагат тези доставчици на услуги,

при положение че тези мерки гарантират с ясни и точни правила, че запазването на разглежданите данни е подчинено на спазването на съответните материални и процесуални условия и че засегнатите лица разполагат с ефективни гаранции срещу рисковете от злоупотреби.

2)      Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която централизираното обработване на исканията за достъп до запазени от доставчиците на електронни съобщителни услуги данни, отправени от полицията при разследването и преследването на тежки престъпления, се извършва от полицейски служител, който е подпомаган от звено в рамките на полицията, ползващо се с определена самостоятелност при упражняването на функциите си, и чиито решения подлежат на последващ съдебен контрол.

3)      Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална юрисдикция да ограничи действието във времето на възложено ѝ по силата на националното право обявяване на невалидност на национална правна уредба, която налага на доставчиците на електронни съобщителни услуги задължение за общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, поради несъвместимостта на тази правна уредба с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с Хартата на основните права. В съответствие с принципа на процесуална автономия на държавите членки допустимостта на доказателствата, получени чрез такова запазване, зависи от националното право, стига да са спазени по-специално принципите на равностойност и ефективност.

Отново за подбора на източници, от които да се информираме

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 4 април беше публикувано ново изследване на екипа на Расмус Нилсен и Reuters Institute. Темата е как публиката, която няма доверие в новините, се информира от платформите.

В увода се подчертава, че хората по света имат достъп до разнообразна и обемна информация, както никога досега. Навигирането в това изобилие от източници онлайн поставя истински предизвикателства, особено на фона на опасността от дезинформация. Някои хора имат ясни източници на новини, на които обикновено се доверяват, за да им предоставят точна информация. Доверието към източника към източника е фактор, който елиминира  необходимостта хората сами да проверяват информацията.

Но как тези, които нямат доверие в източниците на новини – значителен и вероятно нарастващ процент от населението в много страни –   формират оценки откъде да се информират. Обсъждат се шест фактора – (1) познаване и репутация на “марката” (източника); (2) социални влияния, особено от членове на семейството и приятели ; (3) заглавията, език и тон; (4) визуалнаma информация;  (5) кой плаща, финансирането, рекламаma; (6) коментарите, харесванията и други специфични за конкретната платформа знаци.

Към темата за медийната грамотност и противодействието на дезинформацията.

Моментални_преценки_как_публиката,_която_няма_доверие_в_новините,_навигира_в_информацията_на_дигиталните_платформи_Ройтерс_Институт_за_изследване_на_журналистиката_-_2022-04-05_10.25.48

 

Дезинформация: онлайн платформите публикуват отчетите си и продължават преразглеждането на Кодекса за поведение в светлината на войната в Украйна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Свързаната с коронавируса дезинформация остава в центъра на вниманието на ЕК. Комисията   публикува   програмата за наблюдение на COVID-19 върху действията, предприети от TikTok, Twitter, Meta и Microsoft през януари и февруари 2022 г.  Програмата за наблюдение на COVID-19 ще продължи до юни 2022 г.

Платформите докладват за своите  инициативи за намаляване на разпространението на дезинформация за COVID-19 през януари и февруари, например: 

  • Meta вече докладва за действията във Facebook и Instagram поотделно.
  • Microsoft създаде софтуер, който идентифицира уебсайтове, публикуващи дезинформация за COVID-19. Направен в партньорство с Newsguard, софтуерът е идентифицирал 547 такива уебсайта в световен мащаб от февруари.
  • TikTok съобщава, че видеоклиповете с етикети за COVID-19 и ваксини са намалели почти наполовина между януари и февруари, във връзка с премахването на ограниченията в ЕС.
  • Twitter съобщи, че през януари разшири функцията си за докладване на дезинформация.
  •   От януари Google блокира или премахна над 103,5 милиона реклами, свързани с Covid-19.

Отчетите за януари и февруари 2022

Заедно с това Тиери  Бретон, комисар по вътрешния пазар, подчертава:

Оценяваме усилията на подписалите страни да отговорят бързо на предизвикателствата на прокремълската дезинформация и очакваме те да вземат под внимание научените уроци. С подобни проблеми Кодексът трябва да оправдае високите очаквания и заедно със Закона за цифровите услуги да се превърне в силен инструмент за смекчаване на рисковете от дезинформация.

България със сто процедури за установяване на нарушения на правото на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Капитал:

Според сайта на Европейската комисия за статистиката на текущите производства срещу отделните държави, към края на март България е на шесто място с точно сто процедури за установяване на нарушения на правото на ЕС.

Испания води негативната класация със 109 процедури, следвана от Гърция със 107, Италия (104), Белгия (103) и Полша (102). След България са Чехия с 94 процедури и Румъния – с 93. Отличникът в тази класация е Дания, срещу която има само 35 висящи производства за нарушения (Обединеното кралство с 22 висящи производства не се брои).

По-конкретно от тях:

  • 46 са за нетранспониране в срок на директиви на ЕС;
  • 28 са за неправилно транспониране на директиви на ЕС;
  • 24 са за неправилно прилагане на правото на ЕС.

По отношение на фазата, в която се намират:

  • 7 от процедурите са в съдебна фаза,
  • 24 са на етап мотивирано становище (последният преди процедурата да премине в съдебна фаза) и
  • 67 са в началния етап на отправено официално уведомително писмо.

И още от същата публикация:

От 2004 г. насам броят на процедурите рязко намаля, констатират в своя публикация в “Политико” от януари т.г. двама професори по политически и правни науки – Даниел Келман и Томазо Павоне. Анализирайки данните от последните 50 години, те са установили, че между 2004 и 2018 г. броят на делата за нарушения, образувани от Комисията, е намалял с 67%, а броят на сезиранията на Съда на ЕС е намалял с 87%. Днес Комисията препраща към СЕС само по две или три дела на държава-членка годишно – най-ниският процент от 70-те години, констатират авторите.

Според тях, този спад съвсем не се дължи на подобрените политики на държавите за спазване на задълженията им като членки, а по-скоро на политическа стратегия, целяща засилване на интеграцията и туширане на евроскептицизма. Процесът става все по-политически, вместо да бъде оставен на професионалните служители на Комисията и юристите в нейната правна служба.

Резултатът, според двамата автори, е всеобхватен смразяващ ефект върху правоприлагането. От една страна, служителите на Комисията се обезкуражават да работят за образуване на производства за нарушения, които в голямата си част са отхвърлени след непрозрачен политически диалог. От друга страна, това се случва в един особено лош момент, непосредствено преди правителствата на Унгария и Полша да започнат да се автократизират и да оспорват самите основи на правния ред на ЕС, т.е. точно когато силовото налагане на правните инструменти на ЕС е наложително.

Авторите стигат до извод за необходимостта от реформи, които да изолират правоприлагащата функция на Комисията и решенията за започване на наказателни процедури от нейното политическо ръководство и нейната роля за създаване на политики.

Повече от сайта на ЕК