Author Archives: Нели Огнянова

Медийната пропаганда и войната в Украйна

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Speakers:
– Elda Brogi, Part-time Professor, Scientific Coordinator of the Centre for Media Pluralism and Media Freedom, EUI
– Maria Donde, Head of International Content Policy at Ofcom, Vice-Chair of EPRA
– Ricardo Gutiérrez, General Secretary of the European Federation of Journalists
– Karim Ibourki, Chair of ERGA – European Group of Regulators for Audiovisual Media Services
– Eliška Pírková, Europe Policy Analyst and Global Freedom of Expression Lead at Access Now

Chair: Pier Luigi Parcu, Part-time Professor, Director of the Centre for Media Pluralism and Media Freedom, EUI

30.03.2022

Съд на ЕС: Правото на Съюза не допуска общо и неизбирателно запазване — за целите на борбата с тежките престъпления — на трафични данни

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 5 април 2022 стана известно решението по делото C–140/20 GD v Commissioner of the Garda Síochána и др.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации, изменена с Директива 2009/136/ЕО във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

През март 2015 г. G.D. е осъден на доживотен затвор за убийство. При обжалването на присъдата G.D. упреква първоинстанционния съд, че неправилно е допуснал като доказателства трафични данни, като изтъква, че Законът от 2011 г., който урежда запазването на тези данни, нарушава предоставените му от правото на Съюза права. Понастоящем производството по обжалване е висящо.

Ирландия поддържа, че за да се определи дали намесата в прогласеното в член 7 от Хартата право на зачитане на личния живот в резултат от запазването на трафични данни съгласно Закона от 2011 г. е пропорционална, следва да се разгледат целите на въведения с този закон режим в неговата цялост. Ирландия смята, че що се отнася до запазването на данни за целите на борбата с тежката престъпност, само общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение позволява ефективна борба с тежката престъпност и че такава ефективна борба не е възможна при целево запазване и бързо запазване (quick freeze).

При тези обстоятелства Supreme Court (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Противоречи ли сам по себе си общ/универсален режим за запазване на данни — дори и да е подчинен на строги ограничения относно запазването и достъпа — на разпоредбите на член 15 от Директива [2002/58], тълкувани с оглед на Хартата?

2) Допустимо ли е национален съд — когато преценява дали да обяви за несъвместима национална мярка, приета в изпълнение на Директива [2006/24] и предвиждаща общ режим за запазване на данни (подчинен на необходимия строг контрол върху запазването и/или във връзка с достъпа), и по-специално когато разглежда пропорционалността на такъв режим — да вземе предвид факта, че доставчиците на услуги могат законно да запазват данни за свои търговски цели и могат да бъдат задължавани да ги запазват по съображения, свързани с националната сигурност, извън предвидените в разпоредбите на Директива [2002/58]?

3) Какви критерии следва да приложи национален съд, за да установи дали национална мярка за достъп до запазени данни е съвместима с правото на Съюза, и по-специално с Хартата, когато проверява дали такъв режим за достъп предвижда изисквания съгласно практиката на Съда на Европейския съюз независим предварителен контрол? Може ли при преценката си в това отношение съответният национален съд да вземе предвид наличието на последващ съдебен или независим контрол?

4) Във всеки случай следва ли национален съд да обяви национална мярка за несъвместима с разпоредбите на член 15 от Директива [2002/58], когато тази мярка предвижда общ режим за запазване на данни за целите на борбата с тежки престъпления и когато въз основа на всички налични доказателства е стигнал до извода, че такова запазване е както от съществено значение, така и строго необходимо за постигането на целта за борба с тежката престъпност?

5) Допустимо ли е национален съд — в случай че е длъжен да установи несъвместимост на национална мярка с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата — да ограничи действието във времето на обявяването на несъвместимостта, тъй като в противен случай би се стигнало до „породен от това хаос и увреждане на обществения интерес“ (в съответствие с подхода, възприет например в решение R (National Council for Civil Liberties) с/у Secretary of State for Home Department and Secretary of State for Foreign Affairs (2018) EWHC 975, т. 46)?

6) Може ли национален съд — сезиран в контекста на производство, инициирано с цел да се разреши спор за допустимост на доказателство в наказателно производство, или при други обстоятелства с искане да установи несъвместимост на национално законодателство с член 15 от Директива 2002/58 и/или да не приложи това законодателство и/или да установи, че прилагането на такова законодателство е нарушило правата на лице — да откаже да удовлетвори исканията по отношение на данни, които са били запазени съгласно национална уредба, приета в изпълнение на задължението по член 288 ДФЕС за точно въвеждане в националното право на разпоредбите на директивите, или да се произнесе само за периода след постановяването на решението на Съда на Европейския съюз [от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238], с което Директива 2006/24 се обявява за невалидна?“.

Съдът (голям състав) реши:

1) Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателни мерки, предвиждащи общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение като превантивна мярка за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозните заплахи срещу обществената сигурност. За сметка на това посоченият член 15, параграф 1 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права допуска законодателни мерки, предвиждащи — за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозните заплахи срещу обществената сигурност:

– целево запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, което да е ограничено въз основа на обективни и недискриминационни критерии в зависимост от категориите засегнати лица или посредством географски критерий, за ограничен до строго необходимото период от време, който може да бъде удължен,

– общо и неизбирателно запазване на IP адреси, дадени на източника на свързване с интернет, за ограничен до строго необходимото период от време,

– общо и неизбирателно запазване на данни относно самоличността на ползвателите на електронни съобщителни средства, и

– да се разпореди на доставчиците на електронни съобщителни услуги посредством решение на компетентния орган, подлежащо на ефективен съдебен контрол, да извършват за определен период бързо запазване на данните за трафик и на данните за местонахождение, с които разполагат тези доставчици на услуги,

при положение че тези мерки гарантират с ясни и точни правила, че запазването на разглежданите данни е подчинено на спазването на съответните материални и процесуални условия и че засегнатите лица разполагат с ефективни гаранции срещу рисковете от злоупотреби.

2) Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която централизираното обработване на исканията за достъп до запазени от доставчиците на електронни съобщителни услуги данни, отправени от полицията при разследването и преследването на тежки престъпления, се извършва от полицейски служител, който е подпомаган от звено в рамките на полицията, ползващо се с определена самостоятелност при упражняването на функциите си, и чиито решения подлежат на последващ съдебен контрол.

3) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална юрисдикция да ограничи действието във времето на възложено ѝ по силата на националното право обявяване на невалидност на национална правна уредба, която налага на доставчиците на електронни съобщителни услуги задължение за общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, поради несъвместимостта на тази правна уредба с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с Хартата на основните права. В съответствие с принципа на процесуална автономия на държавите членки допустимостта на доказателствата, получени чрез такова запазване, зависи от националното право, стига да са спазени по-специално принципите на равностойност и ефективност.

Отново за подбора на източници, от които да се информираме

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 4 април беше публикувано ново изследване на екипа на Расмус Нилсен и Reuters Institute. Темата е как публиката, която няма доверие в новините, се информира от платформите.

В увода се подчертава, че хората по света имат достъп до разнообразна и обемна информация, както никога досега. Навигирането в това изобилие от източници онлайн поставя истински предизвикателства, особено на фона на опасността от дезинформация. Някои хора имат ясни източници на новини, на които обикновено се доверяват, за да им предоставят точна информация. Доверието към източника към източника е фактор, който елиминира необходимостта хората сами да проверяват информацията.

Но как тези, които нямат доверие в източниците на новини – значителен и вероятно нарастващ процент от населението в много страни – формират оценки откъде да се информират. Обсъждат се шест фактора – (1) познаване и репутация на “марката” (източника); (2) социални влияния, особено от членове на семейството и приятели ; (3) заглавията, език и тон; (4) визуалнаma информация; (5) кой плаща, финансирането, рекламаma; (6) коментарите, харесванията и други специфични за конкретната платформа знаци.

Към темата за медийната грамотност и противодействието на дезинформацията.

Дезинформация: онлайн платформите публикуват отчетите си и продължават преразглеждането на Кодекса за поведение в светлината на войната в Украйна

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Свързаната с коронавируса дезинформация остава в центъра на вниманието на ЕК. Комисията публикува програмата за наблюдение на COVID-19 върху действията, предприети от TikTok, Twitter, Meta и Microsoft през януари и февруари 2022 г. Програмата за наблюдение на COVID-19 ще продължи до юни 2022 г.

Платформите докладват за своите инициативи за намаляване на разпространението на дезинформация за COVID-19 през януари и февруари, например:

Meta вече докладва за действията във Facebook и Instagram поотделно.
Microsoft създаде софтуер, който идентифицира уебсайтове, публикуващи дезинформация за COVID-19. Направен в партньорство с Newsguard, софтуерът е идентифицирал 547 такива уебсайта в световен мащаб от февруари.
TikTok съобщава, че видеоклиповете с етикети за COVID-19 и ваксини са намалели почти наполовина между януари и февруари, във връзка с премахването на ограниченията в ЕС.
Twitter съобщи, че през януари разшири функцията си за докладване на дезинформация.
От януари Google блокира или премахна над 103,5 милиона реклами, свързани с Covid-19.

Отчетите за януари и февруари 2022

Заедно с това Тиери Бретон, комисар по вътрешния пазар, подчертава:

Оценяваме усилията на подписалите страни да отговорят бързо на предизвикателствата на прокремълската дезинформация и очакваме те да вземат под внимание научените уроци. С подобни проблеми Кодексът трябва да оправдае високите очаквания и заедно със Закона за цифровите услуги да се превърне в силен инструмент за смекчаване на рисковете от дезинформация.

България със сто процедури за установяване на нарушения на правото на ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Капитал:

Според сайта на Европейската комисия за статистиката на текущите производства срещу отделните държави, към края на март България е на шесто място с точно сто процедури за установяване на нарушения на правото на ЕС.

Испания води негативната класация със 109 процедури, следвана от Гърция със 107, Италия (104), Белгия (103) и Полша (102). След България са Чехия с 94 процедури и Румъния – с 93. Отличникът в тази класация е Дания, срещу която има само 35 висящи производства за нарушения (Обединеното кралство с 22 висящи производства не се брои).

По-конкретно от тях:

46 са за нетранспониране в срок на директиви на ЕС;
28 са за неправилно транспониране на директиви на ЕС;
24 са за неправилно прилагане на правото на ЕС.

По отношение на фазата, в която се намират:

7 от процедурите са в съдебна фаза,
24 са на етап мотивирано становище (последният преди процедурата да премине в съдебна фаза) и
67 са в началния етап на отправено официално уведомително писмо.

И още от същата публикация:

От 2004 г. насам броят на процедурите рязко намаля, констатират в своя публикация в “Политико” от януари т.г. двама професори по политически и правни науки – Даниел Келман и Томазо Павоне. Анализирайки данните от последните 50 години, те са установили, че между 2004 и 2018 г. броят на делата за нарушения, образувани от Комисията, е намалял с 67%, а броят на сезиранията на Съда на ЕС е намалял с 87%. Днес Комисията препраща към СЕС само по две или три дела на държава-членка годишно – най-ниският процент от 70-те години, констатират авторите.

Според тях, този спад съвсем не се дължи на подобрените политики на държавите за спазване на задълженията им като членки, а по-скоро на политическа стратегия, целяща засилване на интеграцията и туширане на евроскептицизма. Процесът става все по-политически, вместо да бъде оставен на професионалните служители на Комисията и юристите в нейната правна служба.

Резултатът, според двамата автори, е всеобхватен смразяващ ефект върху правоприлагането. От една страна, служителите на Комисията се обезкуражават да работят за образуване на производства за нарушения, които в голямата си част са отхвърлени след непрозрачен политически диалог. От друга страна, това се случва в един особено лош момент, непосредствено преди правителствата на Унгария и Полша да започнат да се автократизират и да оспорват самите основи на правния ред на ЕС, т.е. точно когато силовото налагане на правните инструменти на ЕС е наложително.

Авторите стигат до извод за необходимостта от реформи, които да изолират правоприлагащата функция на Комисията и решенията за започване на наказателни процедури от нейното политическо ръководство и нейната роля за създаване на политики.

Повече от сайта на ЕК

Делото Рашидов срещу Минеков: според съда Рашидов засегнат и обиден

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 31 март 2022 е станало известно решението на Софийски градски съд, съдия Елена Маврова, по гражданско дело № 5783 по описа за 2019 г. по описа на СГС, заведено от Вежди Рашидов срещу В. Минеков, за сумата от 50 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикации и изказвания на ответника, направени в периода 31.07.2014 г. – 18.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 31.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 35 000 евро, равняващи се на 68 454,05 лв., частичен иск от обща претенция 150 000 евро, (равняващи се на 293 374,50 лв.) – обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на прекратен договор за изработка от 30.05.2016 г., сключен между ищеца и френската компания „Chantier naval du cap dail”, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.08.2016 г.

Ищецът Рашидов поддържа, че 16 изказвания на ответника по негов адрес, описани подробно, са изнесени публично и съдържат обидни изявления и клеветнически твърдения – засегнат е личния и професионалния му авторитет, чест, достойнство и добро име, създавайки се невярна негативна представа за личността му пред неограничената аудитория. Според Рашидов с изречените думи и изрази, напълно незаконосъобразно, Минеков го представя като човек, разчитащ на корупция на най-високо ниво, за да се реализира както в социалната, така и в професионалната сфера, както и като лице, което в качеството си на министър на културата е придобил имущество по незаконен начин, човек превърнал се в „милионер“ без сериозни постижения в сферата на изкуството и културата, за некултурен и простоват човек, който не заслужава славата си.

Поддържа, че е претърпял и имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, тъй като ищецът не е могъл да изпълни сключения с френската компания „Chantier naval du cap dail” договор за изработка от 30.05.2016 г. с предмет направата на скулптура срещу възнаграждение в размер на 150 000 евро. Твърди, че причина за неизпълнението на договора е потиснато му състояние на духа и невъзможността да твори, причинени от посоченото множество от изнесени по негов адрес обиди и клевети от Минеков в българското медийното пространство.

Минеков не оспорва описаните в исковата молба изказвания. Смята, че същите се отнасят до действителни факти и не са неверни или изнесен за пръв път в публичното пространство. Твърди, че изразеното е част от общата реакция на очевидни недостатъци в управлението на държавата и са предшествани, съпроводени или последвани от множество изявления на други физически и юридически лица, а съществена част от изявленията са били предмет и на производство по н.ч.х.д. № 17037/2016 г., по описа на СРС, с тъжител ищеца и подсъдим ответника за престъпления обида и клевета, завършил с прекратяване поради оттегляне на тъжбата.

Съдът:

Свободата на словото в различните й форми е един от основополагащите принципи на демократичното общество, прогласен и защитен от Конституцията на Република България. Тя обаче не е абсолютна, а ограничена до пределите предписани в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията. Според първата норма правото на изразяване на мнение и разпространение чрез слово или друг начин не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността, а с втората норма е въведена забрана за злоупотреба с права, както и упражняването им, ако се накърняват правата и законните интереси на други. От съдържанието на визираните норми е изводимо, че конституционно гарантираното право на всеки гражданин да изразява мнение чрез слово – писмено или устно търпи ограничение по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и интереси. Не се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Ето защо, ако правото на мнение не се използва, за да се увреди доброто име на другиго, изразяването и разпространяването му не е противоправно и в този смисъл всякакви твърдения и мнения за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Константно в практиката на ВКС се приема, че негативните оценки по адрес на определено лице, не пораждат отговорност, освен ако не представляват обида, като оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност, тъй като те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения и са противоправни ако са клеветнически (в този смисъл и Решение № 204 от 12.06.2015 г., по гр.д.№ 7046/2014г., IV Г.О. на ВКС).

От събраните по делото доказателства, се установява, че в цитираните публикации и изказвания, посочени в обстоятелствената част на исковата молба, са използвани думи и изрази, които могат да се интерпретират в няколко сходни насоки:

Целящи да уязвят ищеца като творец –

Посочените оценки засягат личната чест и достойнство на ищеца, тъй като същият е е скулптор с богата биография имножество творби, което се установява и от представените по делото писмени доказателства. Оценъчните съждения не се проверяват за тяхната вярност, тъй като не възпроизвеждат обстоятелства от обективната действителност. Целят преднамерено да обидят автора и да засегнат достойнството му, поради което поведението е противоправно. (В този смисъл решение № 213 от 26.01.2021 г., по гр. д. № 970 от 2020г. на ВКС, ГК, IV Г. О., решение № 204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV Г. О.).

В насока, създаваща внушения свързани с личността на ищеца, които са обидни и унизителни за него, като са използвани следните изрази: „самоизмислена персона“, която „скалъпва клевети, сковава лъжи и фантазии“, „нашенски тарикат“, „обект с кулинарен примитив“, „ароматът на телесното и душевно нечистоплътие …“, „това нещо …“, „ А.карикатура“, „простотия и нулева грамотност“, „некомпетентен, „главен мултак и милиционер“, „кроманьон“, „мулташката простотия няма нищо общо с моята култура“ и др. Използването на израза „главен мултак“ само по себи си не може да се определи като обидно твърдение, но в контекста, в който многократно е използван, създава асоциация за участие в дейност, която не е почтена или морална, както и за неправомерно натрупване на средства и липса на възпитание и култура. По същество обидата се изразява в изказвания, които са годни да накърнят честта и достойнството на пострадалия и според моралните норми, възприети от обществото, са неприлични, цинични, вулгарни, демонстриращи лично унизително отношение към определено лице. Визираните по-горе цитати от публикации, безспорно са позорящи доброто име и личното достойнство вежду Р., тъй като се внушава на читателите, и то многократно, че ищецът няма морални и личностни качества, че е един невъзпитан човек и престъпна личност.
Твърдения, свързани със съмнителен характер на доходите на ищеца и извършване на престъпления от него. От представените по делото писмени доказателства, включително и свидетелство за съдимост, удостоверение от СГП и от НСС, не се установи да има обвинения или неприключени наказателни производства спрямо ищеца, както и да е осъждан, включително и за предстъпление, извършено от него, в качеството му на министър на културата. Субективното интерпретиране на фактите за лица, заемащи публична длъжност, което ги злепоставя и накърнява доброто име, чест и достойнство, без конкретни доказателства за твърденията е противоправно и нарушава изискванията за добросъвестност при информиране на обществото. Разпространението на невярна и клеветническа информация е основание за ангажиране на гражданската отговорност на ответника, в качеството на автор и се основават на общия принцип да не се вреди другиму. (решение № 260 от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5190/2016 г., IV Г. О).

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с процесните клеветнически твърдения и обиди, ищецът е претърпял негативи и неудобства. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.

Съобразявайки принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД, сериозното засягане на засягане на личността и чувството на достойнство на ищеца, съдът намира, че предявеният иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, се явява основателен до размера на 19 200 лв. (по 1 200 лв. за всека една от статиите, публикациите и изявленията), като за разликата над този размер, до претендираните 50 000 лв. (доколкото не е посочен различен размер на обезщетението за всяко деяние, то следва да се приеме че е поравно), искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от 19.02.2018г. – датата на публикация на последната статия, до окончателното плащане.

Обезщетение за имуществени вреди не е присъдено.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия Маврова не е чувала за ЕСПЧ, не е чувала за високия праг на критика на публични фигури и вижда проблем дори в главен мултак, което е ноторен факт, при това, както помним, Почетната титла „Главен мултак” е пожизнена.

Да видим какво ще постанови апелативният съд.

Решението

Архивно:

“Извадки от моралния кодекс на строителя на капитализъма. Член 381: почетна титла „Главен мултак“.

Алинея 1 и единствена: титлата се присъжда за особени заслуги към корпорация „Мултигруп“.

Член 382: почетната титла „Главен мултак“ е пожизнена. Дава се на:

Алинея 1: лица, български и чуждестранни граждани, навършили 45 години.

Алинея 2: физически, психически и сексуално годни над средното ниво.

Алинея 3: лица с положително отношение към български алкохолни напитки, произведени от корпорацията. Алинея: добри хора.

Член 383: почетната титла „Главен мултак“ дава право на носителя: алинея 1 и единствена: да носи титлата пожизнено.

Корпорация „Мултигруп“, диплом № 357: „Мултигруп“ АД, „България Холдинг“ удостоверява, че лицето Вежди Рашидов (отнася се и за всички части на тялото) е постигнало всички изисквания за придобиването на титлата „Главен мултак на Република България“ и го удостоява с нея. Президент на корпорацията: Илия Павлов”

Агресията на Кремъл в руската Уикипедия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Роскомнадзор ще състави протокол за административно нарушение срещу интернет портала “Уикипедия” за неточна информация, съобщават от пресслужбата на ведомството в своя Telegram канал. Срещу портала ще бъде съставен протокол по чл.13.41 от Кодекса за административните нарушения за „неотстраняване на недостоверни обществено значими материали, както и друга забранена информация“.

„Роскомнадзор изпрати известие до администрацията на интернет ресурса за незабавно премахване на неточна информация по темата специална военна операция в Украйна, насочена към дезинформиране на руски потребители“, се подчертава в съобщението. Wikipedia може да получи глоба до 4 милиона рубли. На 2 март Роскомнадзор изпрати съобщение до портала с искане за премахване на статия с невярна информация за специална военна операция в Украйна.

„По-специално, в материала специална военна операция се нарича „руска инвазия в Украйна”, „руска агресия срещу Украйна”, „руско-украинска война”, „война”. Материалът съдържа информация за многобройни жертви сред военнослужещите на Руската федерация, както и цивилното население на Украйна, включително деца, което не съответства на официалните данни, публикувани от Министерството на отбраната “, се казва в уведомлението.

На 24 февруари Русия обяви началото на специална военна операция в Донбас. Целта на операцията президентът Владимир Путин нарече “защитата на хората, които в продължение на осем години са били подложени на тормоз, геноцид от киевския режим”. В същото време той отбеляза, че Русия няма планове да окупира Украйна, но Москва ще се стреми към демилитаризация и денацификация на тази страна. САЩ, Канада, ЕС, Великобритания, Япония и други страни обявиха налагането на санкции срещу Русия.

Ето какво са написали хората –

Вторжение России на Украину (2022)
“О проведении специальной военной операции” — телевизионное обращение президента России Владимира Путина к гражданам России и военнослужащим Вооружённых сил Украины от 24 февраля 2022 года, предшествовавшее вторжению России на Украину.

RT France не получи от Съда спиране на изпълнението на забраната, в очакване на решение по делото срещу решението на Съвета от 1 март

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 1 март 2022 г. Съветът на Европейския съюз въведе серия от ограничения срещу някои медии в ЕС, включително RT France, като част от пакета от санкции, приложени срещу Русия заради нейното нахлуване в Украйна. Съветът смята, че Русия извършва пропагандни дейности, насочени към членове на гражданското общество в ЕС и неговите съседи, като сериозно изопачава и манипулира фактите.

RT France подаде иск за отмяна на решението на Съвета пред Общия съд и подаде молба за мерки (mesures provisoires), за да получи спиране на изпълнението на забраната за дейността си, приета от ЕС като отговор на руската инвазия в Украйна (T-125/22 R).

Днес председателят на Общия съд е отхвърлил молбата на RT France за мерки в очакване на решение по делото. По аргумента на RT France, че оспорваната забрана е антидемократична, председателят смята, че балансът на интересите е в полза на Съвета, тъй като интересите, преследвани от ЕС, имат за цел да защитят държавите от дезинформационни и дестабилизационни кампании, за които се твърди, че се провеждат от медиите под контрола на Кремъл и които заплашват обществения ред и сигурността на ЕС. Това са обществени интереси, които имат за цел да защитят европейското общество и действат като част от цялостна стратегия за прекратяване на военната агресия на Русия срещу Украйна възможно най-бързо.

За разлика от това, интересите на RT France се отнасят до положението на неговите служители и финансовата му жизнеспособност и следователно са интереси на частноправно дружество, чиято основна дейност е временно забранена. Очаква се Общият съд да постанови своевременно решението по главното производство.

2022: нормативи за час програма

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Преди месец Министерският съвет е приел решение за утвърждаване на нормативи за час продукция на БНТ и на БНР. Както е известно, размерът на държавната субсидия за двете обществени медии се определя на принцип “на час програма” по тарифа, приемана от МС:

– за БНТ: от 1 януари до 31 март – 2 175 лв.; от 1 април – 2 184 лв.;

– за БНР: от 1 януари до 31 март-516 лв.; от 1 април-518 лв.

Нормативите за час програма на БНТ и БНР за 2022 се определят нестандартно за два периода в годината, предвид обстоятелството, че законът за държавния бюджет за 2022 г. не е приет преди началото на настоящата бюджетна година. Определянето на нормативи за час програма на обществените медии за два периода в годината се влияе и от основните допускания за политиката по доходите при разработването на проекта на Бюджет 2022 г., а именно увеличение на размера на минималната работна заплата от 650 лв. на 710 лв. и на максималния осигурителен доход от 3 000 лв. на 3 400 лв. от 1 април 2022 г.

Размерите на нормативите за час програма са съобразени с предложения от Българската национална телевизия и Българското национално радио обем/часове телевизионна програма и радиопрограма, съгласно издадените от Съвета за електронни медии лицензни за доставяне, съответно на аудио-визуална медийна услуга и радиоуслуга, с разпоредбата на чл. 8 от Постановление № 481 на Министерския съвет от 2021 г. за уреждане на бюджетни отношения през 2022 г., и с основните политики и приоритети на проекта на бюджет за 2022 г.

Предложените нормативи за час програма са изчислени при общ обем, съответно телевизионна програма – 35 040 часа и радиопрограма – 98 185 часа.

Ако разположението на звездите е подходящо, това ще е последната календарна година, в която размерът на трансфера за БНТ и БНР ще се определя на час програма, а не според обществената мисия. Имам предвид законодателно решение за смяна на принципа в съответствие с правото на ЕС.

EBU: финансиране на обществените медии 2021

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Всяка година Европейският съюз за радио и телевизия изготвя и предоставя на гражданите (и в пълен вариант – на членовете си) информация за финансирането на обществените медии.

Днес излезе информацията за 2021 г. (изисква регистрация)

За моделите на финансиране:

В някои държави от светлосинята зона (20 от 56 пазара според доклада) така наречените такси от аудиторията имат характера на данъчно вземане, защото се дължат без оглед на това дали лицето ползва съответната услуга на обществената медия, няма персонална връзка – каквато би трябвало да има при таксите, това се вижда и от решението на Съда на ЕС по повод БНТ. Такива са Обединеното кралство, Италия и др.

Така че тъмносинята зона е доста по-голяма.

И графиката за размера на таксите:

Ако става въпрос за такса (цена на услуга, получавана от домакинството) – дължат я само зрителите на БНТ и слушателите на БНР, които държавата има задължение да може да установи. За онези, които настояват за такси: изчислете при тези малки аудитории какъв трябва да бъде размерът на таксата дори само да се достигне сегашния размер на държавното финансиране.