Author Archives: Нели Огнянова

Прозрачност на предоставянето на държавната реклама: служебното правителство чете ли докладите за върховенство на правото?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Служебното правителство – по инициатива на служебния  министър на туризма Илин Димитров –   предлага промяна в Закона за обществените поръчки, с която рекламно съдържание в платформите да може да се публикува без обществена поръчка, съобщава Христо Николов в 24 часа. Министърът казал, че процедурите му били прекалено тромави  и не можел да прави спешни кампании.

Проектът за промени е огласен за обществено обсъждане във вторник,  срокът за общественото обсъждане  е 30 дни и ще приключи на 11 ноември. Ето и проектът:

В чл. 13, ал.1, т. 5, след думите „медийни услуги“ се поставя съюзът „и“ и се допълват думите „и при поръчки за услуги на платформа за споделяне на видеоклипове, които се възлагат на доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове, включително услугите на социалните медии, при които съществената функционална възможност е посветена на предоставянето на широката общественост на програми и/или генерирано от потребителите съдържание.“

 В момента член 13 ал.1 т.5 ЗОП предвижда много спорно изключение от реда на ЗОП със следното съдържание:

5. при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги;

То позволява на властта много години да осъществява така критикувания бартер публичен ресурс срещу позитивно отразяване.

И вместо тази врата да бъде затворена, служебното правителство  е побързало да  я  разшири  с нова възможност – реклама в платформите.

Това е скандално в контекста на Доклада за върховенство на правото за България, където този проблем е изрично е изведен на първа страница:

 “Липсата на ясна регулаторна рамка за гарантиране на прозрачност при разпределянето на държавната реклама продължава да буди безпокойство, въпреки че са предприети някои мерки за подобряване на прозрачността.” 

Поради огромната значимост, икономическо и политическо измерение на проблема, на него е посветена разпоредба в оповестения тази седмица проект на Европейски акт за свободата на медиите – член 24:

Член 24 Разпределение на държавната реклама

1. Публични средства или всяко друго възнаграждение или предимство, предоставено от публичните органи на доставчиците на медийни услуги за целите на рекламата се отпускат съгласно прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии и чрез открити, пропорционални и недискриминационни процедури.[…]

Общественото обсъждане трябва да завърши с отхвърляне на идеята на служебното правителство, а в отговор на Европейския акт за свободата на медиите да се преразгледа и разпоредбата на чл. 13 ал.1 т.5 ЗОП, която съвършено очевидно не отговаря на духа и буквата на чл. 24 от проекта – къде са тези прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии?

Нищо в мотивите и в оценката на въздействието дори не напомня за тежкия проблем, който България има, с непрозрачността на разпределяне на държавната реклама.

Служебното правителство е застанало здраво на страната на индустрията, облагодетелствана от непрозрачния ред, и това не е изненадващо. Но не е приемливо.

ЕС: Регламент (ЕС) 2022/1925 за достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор (Акт за цифровите пазари)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В днешния Официален вестник на ЕС [OB L 265, 12.10.2022 г., стр. 1—66]  е обнародван DMA, Актът за цифровите пазари – част от пакета DMA- DSA.

… целта на настоящия регламент е да се допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, като се установят правила, които да гарантират достъпността и справедливостта за пазарите в цифровия сектор като цяло и за бизнес ползвателите и крайните ползватели на основни платформени услуги, предоставяни по-специално от контролиращи достъпа предприятия.

На бизнес ползвателите и крайните ползватели на предоставяните от контролиращите достъпа предприятия основни платформени услуги следва да се предостави подходяща регулаторна защита в целия Съюз срещу нелоялните практики на контролиращите достъпа предприятия, за да се улесни трансграничната стопанска дейност в рамките на Съюза, като по този начин се подобри правилното функциониране на вътрешния пазар, както и за да се премахне съществуващата разпокъсаност или да се предотврати евентуалното възникване на разпокъсаност в конкретните области, обхванати от настоящия регламент.

Освен това, макар че контролиращите достъпа предприятия са склонни да приемат световни или поне общоевропейски бизнес модели и алгоритмични структури, те могат да възприемат, а в някои случаи са възприели, различни бизнес условия и практики в различните държави членки, което може да създаде различия между конкурентните условия за ползвателите на предоставяните от контролиращи достъпа предприятия основни платформени услуги, което е в ущърб на единния характер на вътрешния пазар.

Чрез сближаване на различните национални законодателства е възможно да бъдат премахнати пречките пред свободата на предоставяне и на получаване на услуги, включително услуги на дребно, в рамките на вътрешния пазар. Следователно на равнището на Съюза следва да се създаде целеви набор от хармонизирани правни задължения, за да се осигурят достъпни и справедливи цифрови пазари, характеризиращи се с присъствието на контролиращи достъпа предприятия в рамките на вътрешния пазар, в полза на икономиката на Съюза като цяло и в крайна сметка на потребителите в Съюза.

EK: Насоки за учителите и преподавателите за справяне с дезинформацията и насърчаване на цифровата грамотност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Насоките за учители и преподаватели за справяне с дезинформацията и насърчаване на цифровата грамотност чрез образование предоставят практически насоки за учители и преподаватели, включително практически съвети, планове за дейности и бележки, основани на това, което работи по отношение на цифровата грамотност.

Те са ключова инициатива по Плана за действие за цифрово образование (2021-2027 г.) на Европейската комисия и са изготвени с помощта на специална експертна група.  Насоките се базират на  педагогическа експертиза за укрепване на уменията за критично мислене.

Една терминологична бележка.

При положение, че досега Европейската комисия работи с два термина – медийна грамотност (Директива за аудиовизуални медийни услуги) и цифрова компетентност (DigComp) – остава да гадаем защо сега Комисията въвежда нещо трето – цифрова компетентност.

Да бъдеш цифрово грамотен означава да знаеш как да използваш цифровите технологии за достъп, управление, разбиране, интегриране, комуникация, оценка, създаване и разпространяване на информация —по безопасен и подходящ начин. Освен това цифровата грамотност може да помогне на учениците активно да участват, да учат, да изграждат пълноценна кариера и да взаимодействат социално в съвременното общество. Поради това цифровата грамотност е предпоставка за развитието на активно и овластено цифрово гражданство.

ЕС – САЩ: напредък в областта на трансфера на лични данни от ЕС към САЩ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Откакто решението на Съда на ЕС Schrems II  анулира споразумението ЕС – САЩ Privacy Shield преди повече от две години, потоците от лични данни от ЕС към САЩ  имат съмнителна законност, а според някои трансферът на данни направо е забранен.

През март 2022   САЩ и ЕС постигнаха принципно споразумение за постигане на нови договорености, които да съобразят  Schrems II. Те включват принципи за защита на търговски данни с възможност американските организации  да се самосертифицират, президентски акт със силата на закон и разпоредби на правителството (Министерството на правосъдието).

Взети заедно, президентският акт и разпоредбите на Министерството на правосъдието имат за цел да се справят с два недостатъка, цитирани от Съда на Европейския съюз при анулирането на Privacy Shield: гарантиране на  необходимост и пропорционалност на програмите за наблюдение на САЩ и  адекватен способ за защита по стандартите на правото на ЕС.

Байдън е подписал акта тази седмица. Европейската комисия предстои да извърши оценка на адекватността на механизма. Комисията трябва да подготви проект на решение,  Европейският надзорник за личните данни трябва да издаде необвързващо становище, държавите-членки на ЕС да гласуват за одобряване на решението и Европейската комисия да го приеме официално. Европейският парламент може също да се произнесе с необвързваща резолюция на всеки етап.

Европейската комисия вече е заявила,  че САЩ  въвежда нови обвързващи гаранции за разглеждане на всички въпроси, повдигнати от Съда на ЕС –  което се приема за знак, че според правителствените служители на САЩ и ЕС  тази рамка отговаря на стандартите на ЕС за адекватност. Въпреки че компаниите все още не могат законно да разчитат на  положителна оценка, има известна увереност в позитивния  финал.

Отговорността на платформите: съдбата на параграф 230 CDA ще се обсъжда във Върховния съд на САЩ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният съд на САЩ e взел решение да разгледа два случая, които засягат отговорността на платформите за съдържанието онлайн, генерирано от потребителите, и за съдържанието, което потребителите виждат поради използваните алгоритми от страна на платформата – Gonzalez et al v Google и Taamneh, Mehier et al v Twitter et al.

Съдът ще се произнесе дали пар. 230 CDA трябва да бъде прилаган и в какъв обхват, а също дали пар. 230 CDA все още осигурява неотговорността на платформите при алгоритмичното препоръчване на съдържание.

Параграф 230 CDA е разпоредбата, която се отнася до неотговорността на посредниците по американското законодателство, “26-те думи, които съэздадоха интернет” (26 words that created the internet).

И двата казуса идват от Деветия апелативен съд, който е Апелативният съд на Западния бряг (Калифорния). И двата случая произтичат от трагични случаи – г-жа Гонзалес, 23-годишна американска гражданка, е убита при терористична атака в Париж, а ищците срещу Twitter, Taamneh, са роднини на жертва на друга терористична атака в Турция. По същество ищците в двете дела предявяват твърдения, че Twitter, Google и Facebook са отговорни, защото съдействат на извършителите да планират заедно и след това да извършат тези престъпления. Алгоритмичните действия на Google, Facebook и Twitter са в центъра на тези случаи.

Известни са и други случаи, напр. от Втори апелативен съд – Force v. Facebook , който включва израелски граждани, около 20 000 ищци, засегнати от тероризма в Израел. Според тях Facebook по същество създава терористична среда в Израел и те са жертви на терор отчасти заради Facebook.

Досега и по трите дела съдилищата казват, че пар.230 препятства отговорността на платформите. Но въпросът е в това, че съдиите са разколебани относно правната уредба, приета в ранните години на интернет. Най-консервативният член на Върховния съд – съдия Томас – през последните няколко години многократно призовава за преразглеждане на пар. 230 CDA за неотговорността на платформите.

Юристите са разтревожени, защото въпросът е твърде важен за бъдещето на интернет и не е ясно дали стесняването на полето на неотговорността няма да е фатално за свободата на изразяване онлайн. Към момента речта на омразата сама по себе си нe e незаконна в САЩ. От друга страна, дори сега има законни изказвания, които платформите заличават – а ако отпадне закрилата на пар. 230, те ще се намесват още по-видимо.

Илюстрация за ролята на пар. 230 е движението #MeToo: хора – често това са смели жени – казват, че са били сексуално тормозени и назовават насилника. Това е възможно само защото платформите не носят отговорност за клевета – в противен случай те щяха да са предпазливи, макар че всъщност казаното е вярно.

Трябва да се има още предвид, че левите и десните в САЩ могат да са срещу пар. 230 по различни причини: десните – защото наблюдваме т.нар. деплатформизация, дори срещу Тръмп, и това не им харесва; левите – напротив, защото платформите според тях са прекалено толерантни към фашизираната десница. Несъвместимите позиции на десните и левите в конгреса засега едва ли могат да се координират за нов закон по въпроса, според експерти. Затова погледите са към Върховния съд.

Тръмп съди Си Ен Ен за клевета

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Тръмп е завел дело срещу Си Ен Ен в понеделник, твърдейки, че тя се опитва  „да го оклевети в съзнанието на своите зрители и читатели с цел да го победи политически“.

Тръмп иска 475 милиона долара обезщетение за вреди. Подобно на други съдебни дела на Тръмп, и тук липсват сериозни мотиви според WP: “Не сте идентифицирали нито едно невярно или клеветническо твърдение в писмото си”, казва ответникът. Въпреки че финансовите искания на Тръмп са деветцифрени, документът зад тях е само 29 страници. Става дума за квалификации като  „расист“, „руски лакей“ и в крайна сметка „Хитлер“. 

Що се  отнася до “всичките му безумни изборни лъжи“ – добре установено е, че  твърденията на Тръмп за откраднати избори са неверни.

През 2020 съдът отхвърли искането на  Тръмп за подобно обезщетение по отношение на Ню Йорк Таймс с аргумента, че става дума за защитено слово. 

Костадин Костадинов е рекордьор по лъжи в предизборната кампания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Костадин Костадинов е рекордьор по лъжи в предизборната кампания. Това показват резултатите от  проекта Лъжеш ли.  Проектът е представен от Мария Черешева, Дарик

 При Костадин Костадинов установихме 17 неверни твърдения, следван е от Цончо Ганев, също от “Възраждане”, с 14 неверни твърдения. Атанас Атанасов от “Демократична България” – с 5 и Кирил Петков – с 4 неверни твърдения. Темите са основно икономическата ситуация, инфлацията в страната, енергийната криза, корупцията и позицията относно войната”

Костадин Костадинов се опитва да въведе стила на Путин в медийния сектор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Известно е, че Путин и Кремъл са наложили мракобесна цензура в Русия, принудила медии и журналисти да потърсят възможност за работа извън страната, например в прибалтийските държави. В началото на поредицата от мерки беше изискването медиите с външно финансиране да се означават като чуждестранни агенти.

Партийният лидер на “Възраждане” Костадин Костадинов днес се е опитал да въведе този подход и в държава от Европейския съюз и НАТО.

На пресконференция в сградата на държавната телеграфна агенция Костадин Костадинов, aka Копейкин, е поискал представителите на “Дневник”, “Капитал”, “Медиапул” и “Клуб Зет” да напуснат залата. Костадинов е заявил още, че когато пресцентърът на партията му  изпраща покани за пресконференции,  не включва медии,  финансирани от чужди фондации.

Във видео  във “Фейсбук”, Костадин Костадинов заявил, че “Дневник”, “Капитал”, “Медиапул” и “Клуб Зет” са “пропагандни канали” и не бива да им бъде позволявано да оформят общественото мнение. “Те трябва да бъдат сочени с пръст, те трябва да бъдат непрекъснато заклеймявани, на тях трябва да бъде сложено клеймото на чужди агенти”, предава думите на Костадинов репортерът на “Дневник”.

Костадинов казал още, че има  готов законопроект по темата.

След като репортерът на “Дневник” не е напуснал залата, Костадинов е отговарял на въпроси на стълбите на агенцията. Медии напомнят, че не за първи път  политици проявяват избирателно отношение към репортери на публични събития, но важно за разказа е, че останалата част от репортерите (или голяма част от тях) охотно продължават да ги следват.

Тази линия беше започната от Пеевски – Цонев – Хамид по времето, когато внесоха законопроект за изменение на Закона за депозиране на печат и други издания – и ГЕРБ и патриотите подкрепиха проекта – тогава имаше публични изказвания срещу “чуждестранните агенти”. Сега се е намерил нов продължител и изразител на идеята – която нито е безобидна, нито може да бъде изключена като невъзможна в една или друга форма.

Журналистическият труд  трябва да се радва на обществена защита, но в определени моменти би трябвало да се самозащити. Консолидацията на заети в кафевите медии, представящи се за журналисти – от една страна,   с хората от журналистическата професия – от друга,  няма принципна основа, но консолидация на професията на базата на стандарти е необходима.

Известни са случаи на бойкот на политици, които са опитвали избирателно отношение към медиите, подобни призиви е имало и у нас по други причини, като медиите  имат  широка палитра от опции да реагират на подобно отношение и без информационно затъмнение – доколкото в  обществен интерес е поведението дори на самозабравилите се партийни лидери да остава на светло.

АЕЖ: Журналистите трябва да са солидарни, когато политиците искат да мачкат техни колеги

Регламент (ЕС) 2022/1848 относно ограничителните мерки в отговор на незаконното анексиране на Крим и Севастопол

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Нов регламент от 4 октомври, посветен на ограничителните мерки – този път с предмет уебсайтовете на държавите от ЕС за информация относно компетентните органи и адрес за изпращане на уведомления до Комисията.

Предвид факта, че адресите на уебсайтовете с информация за компетентните органи на държавите членки, както и адресът и останалите данни за връзка за целите на уведомяването на Комисията, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № 692/2014 могат да се променят с течение на времето и за да се гарантират еднакви условия за изпълнението на Регламент (ЕС) № 692/2014, Комисията следва да бъде оправомощена да изменя приложение I към регламента от 2014 г.

Информация за България според Приложение I

БЪЛГАРИЯ

https://www.mfa.bg/en/EU-sanctions