В България имаме право да правим собствен избор по отношение на ваксинацията. Правото да избираме най-доброто за всекиго е защитено и чрез Европейската конвенция за правата на човека – чрез концепцията за правото на личен живот (член 8 ЕКПЧ), защитена у нас и конституционно от член 32 на КРБ.
Ваксинацията е личен избор. Но конституционните права имат предели и ограничения. Абсолютни разпоредби няма и по ЕКПЧ, с изключение – посочват експерти – на забраната за нечовешко и унизително третиране. Дълги години у нас децата се ваксинират срещу различни заразни болести. Но сега ваксинацията срещу ковид се проблематизира на най-различни основания.
В контекст на предизборна кампания политиците избягват ясните и категорични позиции, “Всеки сам си преценя” стана фраза-символ за преобладаващата част от политическата ни класа по време на пандемия.
Всъщност не. Съдът за правата на човека, Голяма камара, има практика, която показва, че за ваксините нещата не стоят така – решението по делото Vavřička и други срещу Чешката република от 2021 г.
На деца в Чехия е отказано приемане в държавни училища на основание, че не са ваксинирани срещу девет заразни болести. Според чешкото право тази ваксинация е задължителна. Взети и други мерки, включително глоби на родители за неспазване на правилата.
Подадена е жалба до ЕСПЧ, в която се твърди нарушение на две разпоредби от Европейската конвенция за правата на човека: член 8 – правото на зачитане на личния и семейния живот и член 9 – свободата на мисълта, съвестта и религията. ЕСПЧ разглежда дали позицията на Чешката република нарушава тези разпоредби и решава, че
- прилагането на член 9 е недопустимо в този случай, тъй като правото на свобода на мисълта не включва критичната позиция към ваксинацията.
- член 8 не е нарушен, тъй като разпоредбата предвижда изключения за защита на „обществена безопасност“ и „здравето и морала“. Задължителната ваксинация може да бъде приета за „необходима в едно демократично общество“.
Решението е взето от Голямата камара на ЕСПЧ, което го прави окончателно.
ЕСПЧ привежда в мотивите си и сравнителни аргументи за национални мерки в други държави.
Във Франция Конституционният съвет е постановил (2015), че разпоредбите за задължителната ваксинация са в съответствие с Конституцията, защото законодателят е имал намерение да противодейства на болести, които са много сериозни и заразни или не могат да бъдат изкоренени. Според КС законодателят е свободен да оформя политика за ваксинация, за да защити индивидуалното и общественото здраве.
В Италия Конституционният съд отхвърля тезата, че задължителната ваксинация на децата срещу десет болести е неоправдана намеса в конституционната гаранция за индивидуална автономия, като постановява, че законодателството е в обхвата на преценката и политическата отговорност на властите, от които се очаква да оценят необходимостта от намеса в светлината на научни данни. Според КС е постигнат баланс между индивидуалното право на здраве и съвместните и реципрочни права на другите и интересите на общността, както и, в случай на задължителни ваксинации, интересите на децата, които се нуждаят от защита дори спрямо родители, които не са изпълнили задълженията си да се грижат за тях.
Като прилага теста за пропорционалност Съдът решава, че има намеса в правото на личен живот, която е предвидена в закона, необходима и пропорционална – “в разумна степен на пропорционалност спрямо законните цели, преследвани от държавата-ответник чрез задължението за ваксинация”.
Дали е било възможно да се приеме различна политика, както е направено в някои други европейски държави, е “в рамките на широката свобода на преценка на чешките власти”, те не са надвишили своята свобода на преценка и оспорваните мерки могат да се считат за „необходими в едно демократично общество“.
Няма нарушение на член 8 от Конвенцията.
Q & A