Николай Нанков е бивш министър в правителството на ГЕРБ, един от постоянните пътници в джипа на Борисов, от който ГЕРБ предаваше пряко обиколките на различни обекти.

Антон Кутев е говорител на служебното правителство.

СГС / съдия Даниела Христова с Решение №2413 от 7 септември 2022 осъжда Кутев да плати обезщетение от 50 000 лева на Нанков за нанесени неимуществени вреди.

Противоправността на деянието според СГС се изразява в това, че чрез словото е разпространена невярна информация за действия, които не са извършени от ищеца – подписване на договори за повече от 1 милиард лева, които не са обезпечени със Закона за държавния бюджет, квалифицирано от говорителя, като „нещо, което следва да стигне до прокуратурата. Защото то представлява форма на измама“, т.е. като противоправно деяние съдържащо данни за извършено престъпление – „очевидно ги мамиш“ и следва изброяване на жертвите – гражданите на които си обещал пътища, следващите управляващи, които ще трябва да плащат парите, което не са били осигурени.

Деянието

“Според говорителя, подписването на договори за заплащане на цени, които не са обезпечени с бюджет представлява измама и в този смисъл са разясненията, които е направил в текста на своето изказване на 13.08.2021 ,г. Освен, че си е послужил с наименование на изпълнително деяние, което осъществява състав на престъпление, а именно „измама“, говорителят е направил и морална оценка на деянието – „опит да бъдат излъгани много хора“. Пояснението в края на цитата е, че всички квалификации и разсъждения са на базата на „договор, който не е обезпечен финансово“, т.е., че Държавата не разполага с парите, за които се е задължила по тези договори.
Верността на твърденията изложени в изказването не са подкрепени нито с писмени , нито с гласни доказателства. Свидетелските показания, според които комисии са установили факта на необезпечените договори сключени през 2018 г. , т.е. тяхното съществуване и съдържание, което не съответства на Закона за държавния бюджет от 2021 г. съдът приема, като недостоверни, защото, на първо място, не се подкрепят от писмените доказателства и, на второ, са опосредени от лични впечатления, а предвид тогавашните позиции в администрацията на служебното правителство, вероятно и от лоялността на лицата, разпитани като свидетели.”

Стандартите според съда

“Изявления от длъжностни лица, натоварени със задължението да правят публично достояние определени факти, да съобщават решения и да информират обществеността за фазата на развитие на определен конфликт, следва да си служат с фрази, с които да не накърняват честта, достойнството и професионализма на конкретни личности, защото нито законът, нито етичните правила ги освобождава от отговорността за вреди в следствие на емоционални изблици или
преднамерено обмисляни политики за насочване на обществения негатив към определени хора. Служенето с фрази „мамиш“, „това е измама“ и изброяването на конкретни жертви, в това число и служебното правителство е изключително непрофесионално и макар да е обичай в политическото говорене, срещу него е нормата на чл. 45 от ЗЗД.”

Коментар на възраженията на ответника

“Според становището на пр. представител на ответника деянието, представлява фундаментален израз на принципа за свобода на словото. Изразът „свобода на словото“ има своя правен режим, който определя границите в правото на изразителя, да заяви публично своя позиция, по конкретен въпрос. Безспорно е, че на плоскостта на позитивно или негативно публично изразено отношение към определен факт, няма пречка субекта на свобода на словото да формулира изрази и/или да извършва действия, които да отличат позицията с характеристиките – одобрява, възхвалява/неодобрява, критикува. Това право е гарантирано чл. 39-41 от КРБ. В тази част, тя – КРБ съответства на чл. 10 ЕКПЧ, чл. 19 от МПГПП и чл. 11 от Хартата на основаните права на ЕС. Но когато субект на правото на свободното слово, твърди неверни факти за поведението на друг равнопоставен субект, който не е ограничен или лишен от граждански права по предвидения от закона ред, за деянията, които му се приписват и не са верни, нарушава неговите граждански права. Затова и нормата на чл. 45 от ЗЗД не е в противоречие с принципа „свобода на словото“.”

“Решение No 1/96 г. на КС допуска публичните личности да бъдат критикувани на „ниво по-високо от това, на което са подложени частните лица“. Критиката е изрязване не съгласие с действията на публичната личност, а не твърдение, че личността извършва престъпление като изброява нейните жертви. Между критика за сключени неизгодни договори, ревизия на неизгодните условия с изнасяне на информация за конкретни факти от една страна и съждения или твърдения за извършена измама от друга страна има съществена юридическа разлика, поради което, съдът не приема възражението, че деянието на ответника представлява упражняване на демократичен принцип – свобода на словото. Напротив, деянието представлява злонамерено действие за отклоняване на обществен негатив от тези към, които е насочен – управляващо служебно правителство, към конкретни личности.
Мотивите на това деяние са без значение за настъпилата вреда над тази, която се отнася до личността на ищеца, поради което съдът като лишен от правото на политически пристрастия, не ги обсъжда.“
“Политическото говорене следва да се основава на принципи. Установяване на истината, преди манипулиране на общественото мнение, е фундамент на сериозната политика. Макар и пренебрегван до степен, в която обществото предполага, че моралът на политиците е дълбоко покварен, принципът за установяване на истината е основополагащ за съда /чл.10 от ГПК/. Затова съда, преди да прецени дали едно деяние е деликт или не, дава възможност на страните да докажат фактите, за които са направили публични твърдения. След като Конституционният съд приема, че публичните личности следва да поемат критики, на „ниво по-високо от това, на което са подложени частните лица“, то в случаите, при които те са извършили противоправни деяния“, би следвало да претърпят по-висока имуществена отговорност към претърпелия вредата. Впрочем вредите не са само за частноправния субект, който претендира обезщетение, те за цялото общество, което е било дезинформирано и за онази част от протестиращите, които са били насочени да търсят възмездие за незаплатения им труд от конкретни лица. Затова съдът приема, че когато противоправно деяние се извършва от политик или от лице, което изпълнява служебно политическа длъжност, то следва да понесе по-висока отговорност, а когато с деянието е нанесана вреда на друг политик, който не е извършител на приписваните му измамливи действия, то той има право на по-висок размер обезщетение. На обезщетение подлежат всички преки и непосредствени вреди. Пряка е вредата, която е в причинно-следствена връзка с деянието.
Отдръпването на симпатизанти от партията, в която членува ищеца е пряка последица от деянието, наред с тревогите, физическите неразположения, притесненията за близките, обясненията пред съпартийци, напускането на дома под страх от нашествия на протестиращи и подигравките на народните представител.

Не на последно място, следва да се има предвид, че задълженията на служебните правителства, както и гражданската отговорност на длъжностните лица, които се назначават, е да осъществяват властта, в името на сигурността на нацията, да действат надпартийно, а не в интерес на конкурентна партия, на която принадлежат. Затова тези лица, следва да се разграничават от политически пристрастия, като боравят в публичното пространство само с истината и да се въздържат от оценки, които не са основани на факти.

Освен всичко останало, разделението на властите, което е принцип на политическата структура на Р България, не допуска изпълнителната власт, независимо дали тя е изборна или служебно назначена, да обявява определени лица за извършители на престъпления, още по малко в правомощията на тази власт е да насочва протестиращи към възмездие, което не е постановено от съд. Такова поведение, представлява израз на анархистични намерения, които съда не само, че не толерира, а и възприема като политически примитивизъм.
По изложените съображения, настоящият съд приема, че претенцията е доказана по основание и по размер и следва да бъде изцяло уважена.”

Присъденото обезщетение

е 50 000 лева, представляващи обезщетение на нанесени неимуществени вреди, в следствие на публично изявление направено на 13.08.2021 г. в сградата на Народното събрание в качеството на говорител на МС на Р България, със следното съдържание:
„Извинявам се само, колеги, момент само. Искам в качеството си на говорител па
правителството малко уточнения. Значи става дума за това, дали ги има в бюджета сега
в актуализацията или не и защо ги няма. Няма ги по една проста причина – тези пари
трябваше да бъдат в бюджета тази година. Хората, които са подписали, а става дума,
кои са хората, става дума за Н. със сигурност, тоест за министъра, за зам. Министъра на
регионалното развитие и за министър-председателя. Когато се подписват договори за
повече от 1 млрд., които са необезпечени в бюджета, това противоречи на закона. Тоест
това е нещо, което трябва да стигне до прокуратурата. Защото то представлява форма
на измама. Когато обещаеш на някой 1 млрд. лв., когато ти очевидно не можещ да ги
платиш, защото тях ги няма в бюджета, ти не си предвидил тези пари в бюджета, а си
обещал да ги платиш, а си накарал хората да свършат работа за този 1 млрд., ти
очевидно го мамиш. Мамиш този, на който си обещал, мамиш работниците му, които са
отишли да работят и не могат да си получат заплатите, мамиш гражданите, на които си
обещал пътища, които няма как да станат, защото ти нямаш парите, мамиш следващите
управляващи в наше лице, които ще трябва да плащат пари, които на практика не са
осигурени. И тези пари не могат и не трябва да бъдат осигурявани през актуализация на
бюджета. Защото тези договори са сключени още тогава, когато се е правил предишният
бюджет. Така че смятам, че всички, които протестират, трябва да отидат на определен
адрес в Банкя или не знам, където живеят съответните Н. и компания, за да обяснят защо
са ги измамили, защо са подписали за милиарди договори, които не са предвидени в
бюджета. Те много добре знаят, че тези пари ги няма в бюджета и на практика в
момента поставят в ситуация всички нас. Да. ние бихме искали да платим на фирмите.
Само че тези пари ги няма в бюджета. Те знаят, че ги няма в бюджета. И сега, когато
П.А. пита – защо ги няма в актуализацията. А защо ги няма в бюджета? Защо подписахте
договори, като ги няма в бюджета. Това е измама. Друг е въпросът, че Наказателния
кодекс вероятно би трябвало да погледнем към Закона за бюджета, в който пише, изрично
има текст, че нямаш право да подписваш договори, които не са финансово обезпечени…
Задължително ще подадем всички възможни сигнали по този въпрос специално, защото пак
казвам, че аз лично считам, че това е, сега дали прокуратурата, аз не мога да давам нали
присъди, не мога да кажа дали това НК ще каже измама. Но категорично мога да кажа, че
тук става дума за опит да бъдат излъгани много хора. А дали, какво ще кажат
прокуратурата, нека си направят разследването, нека дадат резултатите. Дано
резултатите не са такива, като с Автомагистрали. Надявам се много по-бързо да ги
получим… Тук не става дума за прогнозни договори, а за договор, който не е обезпечен
финансово. Който в момента, в който изпълни, няма парите, които да плати бюджетът,
за да бъде изпълнен. “, на основание чл. 45 от ЗЗД.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.”

Първи впечатления от решението

Съдия Даниела Христова не се позовава на практиката на ЕСПЧ, за разлика от адвоката на Кутев, но пък извежда свои стандарти, например: “служенето с “мамиш” е непрофесионално”; съдът като лишен от правото на политически пристрастия не обсъжда аргументи, които могат да имат политически характер – което очевидно не е вярно; при спор между двама политици (а не между двама души въобще) този, който не извършва измамливи действия, има право има право на по-висок размер обезщетение.

Решението съдържа и изводи и квалификации, които са с неясна аргументация, например “Такова поведение, представлява израз на анархистични намерения, които съда не само, че не толерира, а и възприема като политически примитивизъм.“

  решение Нанков срещу Кутев / СГС_7 септември 2022