Author Archives: Нели Огнянова

За имуществените санкции, предлагани от ЕК в производства за установяване на нарушение пред Съда на Европейския съюз

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От Официалния вестник на ЕС: Съобщение на Комисията “Корекция на изчислението на еднократно платимите суми и периодичните имуществени санкции, предлагани от Комисията в производства за установяване на нарушение пред Съда на Европейския съюз, след оттеглянето на Обединеното кралство”

OB C 129, 13.4.2021 г., стр. 1—5

Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), когато Комисията предявява иск срещу държава членка пред Съда на Европейския съюз поради неизпълнение на задължение, произтичащо от Договорите, Съдът може да наложи финансови санкции в следните два случая:

а)

когато държава членка не е предприела необходимите мерки, за да се съобрази с предходно решение на Съда, с което се установява нарушение на правото на ЕС (член 260, параграф 2 от ДФЕС);

б)

когато държава членка не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура (член 260, параграф 3 от ДФЕС).

И в двата случая санкцията, наложена от Съда, може да се състои от еднократно платима сума — с цел санкциониране на продължаването на нарушението,  и от дневна имуществена санкция — с цел мотивиране на съответната държава членка да прекрати нарушението възможно най-бързо след обявяването на съдебното решение. Комисията предлага на Съда размера за финансовите санкции, като Съдът взема окончателното решение.

Общият подход на Комисията за изчисляване на предложените от нея санкции  отразява както платежоспособността на съответната държава членка, така и нейната институционална тежест. Този подход се прилага посредством т.нар. фактор n -определян въз основа на два елемента: брутния вътрешен продукт (БВП) и броя на местата за представители в Европейския парламент, разпределени на всяка държава членка.

Излизането на Обединеното кралство от ЕС налага корекция, извършена с настоящото съобщение.

Конституционен съд: дело 3/2021 за заобикалянето на Закона за нормативните актове

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Делото е образувано на 10.02.2021 г. по искане на президента на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 84, т. 1, чл. 88, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Конституцията като група текстове, намиращи се в определено съотношение, във връзка с отговор на въпроса: „Допустимо ли е да се изменя, допълва или отменя закон, приет от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е върнат за ново обсъждане в срока по чл. 88, ал. 3 от Конституцията на Република България?“.

Докладчик – Надежда Джелепова

Подател на искането – президент на Република България
Искане – 10.2.2021 г.
Предмет на искането – даване на задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 84, т. 1, чл. 88, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България.

Становища на заинтересовани страни:

Висш адвокатски съвет
Съюз на юристите в България
Институт за модерна политика


Определение за допустимост – 9.3.2021 г.

Поводът, подробно представен в медиите: след приемането на двойна и неподлежаща на съдебен контрол неустойка по бързи кредити се разрази скандал. Президентът наложи вето, но преди указът му да постъпи в Народното събрание, Менда Стоянова от ГЕРБ внесе промени, с които се отменя неустойката. Парламентът прие предложението на Стоянова, а после отхвърли ветото – макар и двете да целяха едно и също (подробна хронология как се стигна до този резултат виж тук).

СЮБ и Висшият адвокатски съвет са ясни в становищата си: да се сложи край на заобикалянето на предвидения нормативен ред за изготвяне, приемане, влезане в сила на законите.

АЕЖ до 45-то НС: Призив за свободно слово

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Уважаеми народни представители,

В първия ден от живота на 45-ото Народно събрание, Асоциацията на европейските журналисти – България се обръща към Вас с призив да работите за конституционни и общочовешки ценности като свобода на словото и достъп до информация.

В парламентарна република, Народното събрание има правомощия да осъществява контрол върху изпълнителната власт и посредством парламентарния контрол Вие разполагате с инструмент да работите за съществено подобряване на медийната ситуация в страната.

АЕЖ Ви призовава да се запознаете и да работите за осъществяването на 10-те препоръки, които международната организация „Репортери без граници” отправи наскоро за свободата на медиите в България.

Разчитаме на новия парламент да избере от състава си истински експерти, които да влязат в парламентарната комисия по медии. Напомняме, че предишното Народно събрание завеща законопроект за промяна на Закона за радиото и телевизията, съдържащ важни разпоредби относно финансирането и управлението на обществените медии. Необходимо е тези промени да бъдат разгледани приоритетно от новия парламент.

Независимо какво ще е разпределението на силите в новото Народно събрание, кои политически сили ще управляват и кои ще са в опозиция, АЕЖ ще продължи да изисква от политическите представители да зачитат свободата на словото, независимостта на медиите и достойнството на журналистите. Правото на достъп до информация е гарантирано в Конституцията и няма да толерираме представители на властта, които отказват да разговарят с независими медии. За съжаление, видяхме такива тенденции в последните месеци от различни политически сили.

Настояваме 45-ото Народно събрание да не ограничава достъпа на журналисти до народните представители. Подобни примери видяхме в предишния парламент. Убедени сме, че не трябва да се повтарят.

Не на последно място, напомняме, че свободата на изразяване изключва езика на омразата. Призоваваме всички политически сили да не допускат неприсъщи на една развита демокрация изказвания.

От сайта на АЕЖ

ЕСПЧ: достъп до интернет и право на информация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови решение, гарантиращо достъп до интернет от затвора до определени уебсайтове с правна информация. По делото Рамазан Демир срещу Турция ЕСПЧ констатира, че отказът на турските власти да позволят  на затворник да се консултира с конкретни интернет сайтове по правни въпроси, включително с уебсайта на ЕСПЧ,  нарушава правото на затворника да получава информация, гарантирано съгласно член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Рамазан Демир е адвокат, който по време на предварително задържане е поискал достъп до интернет, за да се подготви за делото си. Получава отказ и се обръща към ЕСПЧ.

ЕСПЧ отново заявява, че в светлината на своята достъпност и способността си да съхранява и съобщава огромни количества информация, интернет играе важна роля за подобряване на достъпа на обществеността до новини и улесняване на разпространението на информация.

Член 10 от ЕКПЧ със сигурност не налага общо задължение за осигуряване на достъп до интернет на затворниците. Но ЕСПЧ в по-ранни случаи е установил нарушения на член 10, тъй като на затворниците е бил отказан достъп до конкретни интернет сайтове, по-специално до сайтове с правна информация и образователно съдържание.

Съдът отбелязва, че турските власти не са предоставили  обяснения защо достъпът на Демир до интернет сайтовете трябва да бъде ограничен. Въпреки че съображенията за сигурност може да са уместни,  в случая става дума за достъпа на Демир до  три конкретни интернет сайта на държавни органи и на международна организация.

Мярката не е  необходима в демократичното общество. 

Нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

Програма Творческа Европа: финансиране за български проекти 2014-2020

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Офис МЕДИА на програма “Творческа Европа” – България изготви детайлен анализ на полученото финансиране за български проекти по всички конкурсни схеми на програмата за периода 2014 – 2020 г.
Можете да свалите пдф файл с резултатите от анализа.

Ролята на медиите в предизборната кампания: парламентарни избори 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Мнението на социолози и експерти (видео)

Предизборната кампания в България:
Влиянието на социалните мрежи нараства. Критика към едностранната политическа комуникация
Проучване на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“ и Института за социологически изследвания „Алфа Рисърч“ за ролята на медиите по време на предизборната кампания за парламентарните избори 2021 г.


Повече от половината българи смятат, че са добре информирани от медиите по време на предизборната кампания на парламентарните избори през април. Повечето гласоподаватели са проследили новините по телевизията. Същевременно влиянието на социалните мрежи и новинарските портали в интернет нараства. Политическата комуникация на партиите се възприема като недостатъчна и неразбираема. Всеки втори анкетиран критикува едностранното общуване на много политици в социалните мрежи. Всичко това показа националното проучване, проведено по поръчка на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“ (KAS) от института за социологически изследвания „Алфа Рисърч“.


Повече от 50% от българите са доволни от информацията, която са получили чрез медиите по времена на предизборната кампания за парламентарните избори. Те считат, че са добре и много добре информирани. На свой ред около 30% са заявили, че биха искала да бъдат по-добре информирани. За едва около 9% от респондентите медиите са оказали влияние върху решението им за кого да гласуват, a почти две трети (61%) са заявили, че предоставената в медиите информация не е променила решението им.


Телевизията остава най-популярният източник на информация и по време на предизборната кампания. Частните телевизии са предпочитани от около 59 процента, следвани от обществената телевизия с 44 процента. След тях се нареждат социалните мрежи (33%) и новинарските интернет портали (17%). Печатните медии са били източник на информация само за 3% от анкетираните. Това е особено показателно за отстъпването по значение на вестниците и списанията в сравнение с интернет медиите, които са доминиращият източник на информация предимно за младите потребители.


Заради пандемията от коронавирус и свързаните с нея ограничения, публичните изяви и дискусиите бяха възпрепятствани – т.е. липсваше прекият контакт с гласоподавателите. Това допринесе за преминаването на политическата комуникация до голяма степен в медиите. Политическите партии обаче не са се възползвали съвсем от тази възможност. Едва всеки трети (около 35%) е много или до голяма степен удовлетворен от комуникацията
на политиците, докато почти половината от анкетираните критикуват предоставената по време на предизборната кампания от партиите информация, дори по-голямата част (27 %) заявяват, че партиите са информирали зле и неразбираемо.


Неразбиране срещна и все по-едностранната комуникация на някои политици, които проведоха предизборната си кампания изцяло в социалните мрежи. Повече от половината от анкетираните (56%) са убедени, че само традиционните медии могат да се справят с важната роля на посредник между гласоподавателите и партиите. Задаването на въпроси и сравняването на гледни точки са задачи на журналистите. Почти 27% дори изрaзяват загриженост, че преобладаващото използване на социалните мрежи може да бъде опасно, защото насърчава разпространението на фалшиви новини, манипулации и компрометираща информация.


„Демокрацията процъфтява в условия на откритата конкуренция и на свободно изразяване на мнения и аргументи. Затова не е благоприятно, когато политиците разпространяват едностранно своите възгледи чрез социалните мрежи“, коментира Хендрик Зитих, ръководител на Медийната програма за Югоизточна Европа на Фондация „Конрад Аденауер“.


Подробни резултати и графики

Публикуване на резултати от допитвания в изборния ден: нарушения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Още няколко решения на ЦИК за нарушения на Изборния кодекс от страна на медиите

2439-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на фейсбук страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г.

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на dnes.dir.bg, при която установи, че на 4 април 2021 г. към 15:50 ч. на същата е публикувано съобщението „Към 14 часа: Минимални изменения в листовката с медикаменти Божконазал, възродин форте и републицин остават близо, но все още извън рецептата“. На фейсбук страницата на dnes.dir.bg са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, относно резултати от гласуването в изборите на 4 април 2021 г. към 10:00 ч., 11:00, 12:00 и към 14:00 ч., като в публикацията към 14:00 ч. е посочено: ГЕРБ-СДС – 24.5, БСП за България – 18.9, Има такъв народ – 14.0, ДПС – 10.1, Демократична България – 8.8, Изправи се! Мутри вън! – 5.9, ВМРО – 4.4, БНО-Българско лято – 2.0, ВОЛЯ-НФСБ 2.0.

2436-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г. Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на 24 часа.bg, при която установи, че към 14,10 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на Карта на атмосферни явления, чрез които се визират партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Към 14.10 ч. „циклонът „Бойко“ увеличава тази влажност до 27.7%, антициклонът „Корнелия“ носи дъждове, от които се достига влажност 18.2% в някои райони. За тайфуна „Слави“, атмосферния фронт „Мустафа“ и Антициклонът „Христо“ числата са съответно 13.4; 11.3 и 9.2. За депресията „Мая“ и смерчът „Краси“ – 4.4 и 4.

2435-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г. Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Pik.bg, при която установи, че към 18.00 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти, чрез които се визират партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Горещи данни от вота към 18.00 ч.: ГЕРБ печели с 25,2%,оспорваната битка за второто място между БСП и „Има такъв народ“ – 16.6% срещу 13%. За „Има такъв народ“ на Слави Трифонов са 13 %, „ДеБъ“ за момента държат 8%, 5.1% отиват за ВМРО, а коалицията НФСБ-Воля е с 2.4%. Партията на Манолова „Мутри вън“ е с 5.1%.

2434-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г. Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Blitz.bg, при която установи, че към 14.52 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на участници в рали „България“, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Джипът на Борисов – 24,70 %, Ладата на Нинова – 18,50 %, Хамърът на Слави – 14,2 %, Автобусът на Карадайъ – 9,80 %, Тротинетката на Костов – 8,60 %, Влакът на Мая – 5,10 %, Кадилакът на Каракачанов – 4,30 %, Бентлито на Марешки и Симеонов – 2,0 %.“

Кой по-добре се справя с дезинформацията: държавите или частните корпорации

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Към темата, поставена в заглавието.

Не сме доволни от намесата на частните корпорации в онлайн съдържанието, а как е с намесата на държавата? Правилният отговор е “Различно: зависи от държавата” – така е, ето един пример от държавата Сингапур.

Кирстен Хан пише за прилагането на закона за фалшивите новини в Сингапур и обсъжда своя опит с издаването на „указание за корекция“ съгласно Закона за защита от онлайн лъжи и манипулации, POFMA. Законът предоставя на правителството правомощия да издава заповеди, изискващи поправки, заличаване на съдържание и блокиране на достъпа до страници и уебсайтове в социалните медии.

Към юли 2020 г. правителството е издало над 70 указания, най-вече относно съдържанието във Facebook.

Има ли злоупотреба на Фейсбук с господстващо положение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдът в Дюселдорф ще подаде преюдициално запитване до Съда на ЕС, съобщава EurActiv.

Очаква се Съдът на ЕС  да изясни дали германският орган по конкуренция е бил прав да нареди на Facebook да прекрати практиките си за събиране на данни поради опасения относно предполагаемата злоупотреба с господстващото му пазарно положение и нарушенията на законодателството на ЕС за защита на данните.

През 2019 г. федералният конкурентен орган (Bundeskartellamt) налага ограничения върху споделянето на данни  между   Facebook, Instagram и WhatsApp,  с аргумента, че  Facebook събира данни без съгласието на потребителя  и ги споделя с други yслyги и приложения.

Решението на  органа за защита на конкуренцията е оспорено пред съда в Дюселдорф, който се е произнесъл в полза на   Facebook.  Решението е обжалвано и върнато за ново разглеждане от горната инстанция. На 24 март  2021 съдиите в Дюселдорф стигат до заключение, че въпросът дали  Facebook злоупотребява с господстващото си положение като доставчик на германския пазар на социални мрежи,  като събира и използва данните на своите потребители и доколко това е в нарушение на GDPR, не може да бъде решен  без участието на  Съда на ЕС.  

Съдът в Дюселдорф ще внесе преюдициалното запитване до  Съда на ЕС през следващите седмици.