Author Archives: Нели Огнянова

Обединените патриоти с нов законопроект за изменение на ЗРТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След като имаха нормотворчески идеи за борбата с дезинформацията, за българска квота и др., сега Обединените патриоти  – сред подписалите законопроекта не разпознавам представители на други политически сили – се връщат към идеи на Волен Сидеров и Атака – срещу майчиният език, различен от български,  в програмите на радиото и телевизията.

Внесен е нов законопроект №154-01-10   за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, той е кратък и изключително за предизборна употреба:

1. В чл. 12,  ал. 2 т. 2 се заличава.

2. В чл.49,  ал.1 думите “включително и на техния език” се заличават.

Мотиви: “Новините на турски език са излишна привилегия”.

Да онагледя какво се иска:

Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Програмите се излъчват на официалния език, съгласно Конституцията на Република България.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Програмите или отделни предавания могат да бъдат и на друг език, когато:
1. се разпространяват с образователна цел;
2. са предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин;
3. са предназначени за слушатели или зрители от чужбина;
4. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) се предават чуждестранни радио- и телевизионни програми.
 
Чл. 49. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават национални и регионални програми; предавания за чужбина, включително за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.

Законопроектът е нов, но страстите за новините на турски език не са нови, изяснявахме си на кого е работа да се произнася по новините на независимата обществена телевизия през 2009, през 2014 отново, и през 2017 по повод лицензирането на регионалната програма на БНР в Кърджали отново – и винаги, когато наближат избори. А по телевизията на Атака – вероятно без почивка.

Brexit и европейските произведения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията по култура и образование на Европейския парламент е помолена да представи становище пред Комисията по външни работи и Комисията по международна търговия за някои последици от Brexit за сектора на образованието и културата в ЕС. Комисията по култура и образование разгледа въпроса на заседанието си от 26 януари 2021 г. и направи предложения, които да бъдат включени в съответна резолюция на ЕП.

В т.10 от предложенията се обсъжда въпроса за аудиовизуалните произведения с произход Обединеното кралство. Комисията

припомня, че тъй като Обединеното кралство е страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия [на Съвета на Европа], аудиовизуалните произведения с произход от Обединеното кралство се считат по принцип за „европейски произведения“ за целите на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги в съответствие с член 1 , параграф 1, буква н) и параграф 3; подчертава в това отношение, че те могат да бъдат използвани за изпълнение на 30% от европейските произведения в каталозите на доставчиците на медийни услуги на аудиовизуални медийни услуги по заявка в държавите-членки; счита, че ситуацията трябва да се следи внимателно.

 Обединеното кралство, съответно, приема в националното си законодателство, че

Европейски  произведения

 Произведенията с произход от Обединеното кралство след напускане  на ЕС ще продължат да бъдат европейски произведения и да могат да бъдат включвани в квотата за такива произведения в целия Европейски съюз. Тези изисквания се изпълняват от доставчиците с лицензии,   издадени от Ofcom съгласно раздел 335 от Закона за комуникациите от 2003 г.  

Задълженията по чл.16-18 ДАВМУ продължават да се третират като международни задължения.  Ofcom  поддържа съответните  изисквания за европейска квота  в лицензиите на доставчиците.

Съдът: “кресливи жени с уж болни деца” е мнение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно Решение № 176/27 януари 2021 на Пловдивския Административен съд по делото на детето П.Е.М. и родителите му К.М. и Е.М. срещу Валери Симеонов, политик, съпредседател на Обединени патриоти, за дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак “увреждане”. Детето е с церебрална парализа с 95% трайна неработоспособност, другите двама жалбоподатели са родителите на детето.

Сиемонов е заявил пред репортер на ТВ Скат

Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулират обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях.

Тези думи били повторени на 18.10.2018г. в предаването „Господари на ефира“.

Комисията за защита от дискриминация стига до извод  за липса на действия от страна на Валери Симеонов, представляващи дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. Според КЗД той е направил общо изказване, а не конкретно изказване спрямо един или всички жалбоподатели и в случая става дума за изразяване на мнение по дадена тема.

АС Пловдив отхвърля жалбата срещу решението на КЗД със следните мотиви:

При внимателен прочит както на конкретизираната част /извадка/, така и на целия текст от проблемните изказвания на В. С., се установява, че в същите не се съдържат словесни изрази, насочени срещу конкретен субект , а […] по своя характер са абстрактни и са насочени към неопределен кръг субекти.  В контекста на изложеното за дискриминатора липсва елементът цел- видно от доказателствата по делото същият не е целял настъпване на негативни последици именно спрямо лицата П.М., К.М., Е.М.. Не е налице и следващият елемент от фактическия състав на тормоза- накърняване достойнството и създаване на нежелана в отрицателен аспект среда по отношение на обекта на дискриминация.  […]

Настоящият съд възприема извода на КЗД, че В. С. е упражнил правото си на изразяване на мнение в унисон с основния принцип за равенство и достойнство на всеки индивид и защита честта и достойнството на личността, поради което би могъл да се ползва от правилото на чл.39, ал.1 от КРБ.

За пълнота следва да се посочи, че закрепеното в чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България право на мнение, не е абсолютно, но изключенията от това правило са изведени в ал.2 основния закон, според която правото на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. В процесния случай словесно изразеното не е насочено към конкретно лице- в случая П.М., К.М., Е.М., поради което, както се отбеляза и по-горе, не накърнява правата и доброто им име. Изразеното от заинтересованата страна не подкопава устоите на демократичния режим и не цели разпалване на вражда, ненавист или омраза. Това е видно от прочита на изказванията, а изразните средства и стила на изразяване не са мнение, а начин по който това мнение е доведено до знание на обществото, и е въпрос на свободата на личността като цяло.

Следва да се отбележи, че обект на защита в разпоредбата на чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България са правото на изразяване на мнение и неговото разпространяване. Има се предвид мнението като възглед, схващане, отношение по някакъв въпрос, а конституционната разпоредба не конкретизира, обобщава, извежда пред скоби или раздробява мнението като родово понятие. В този смисъл обект на защита не са определен вид мнения- коректни, добронамерени, угодни, правилни, възпитани, нерасистки, нексенофобски, особени или др., а възгледите на индивида изобщо. Дали дадено мнение е морално, благоприлично, похвално или друго, е предмет на оценка на обществото, към което това мнение е адресирано. Да се приеме обратното би означавало налагане на цензура пряко или косвено/чрез съответен орган/ от страна на държавата, което е недопустимо в демократичното общество. В обобщение на всичко казано до тук съдът счита оспореното в настоящото производство решение на КЗД за правилно, нестрадащо от пороци, налагащи неговата отмяна.

Решението  подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

27 януари 2021 Решението на Пловдивския АС, съдия Йордан Русев

EFF: Паметна бележка към администрацията на президента Байдън

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Фондация “Електронна граница” (Electronic Frontier Foundation) е изготвила паметна бележка към новата президентска администрация в САЩ по въпросите на цифровите права.

Въпреки че се надяваме да работим с новата администрация по широк спектър от политики, които засягат цифровите права през следващите години, тази бележка се фокусира върху областите, които се нуждаят от незабавното внимание на администрацията. В много случаи изискваме от администрацията на Байдън да промени курса спрямо досегашните политики и практики.

Ето и въпросният документ, който представлява и експертна оценка за състоянието на цифровите права и засяга широк кръг въпроси – лична неприкосновеност, авторски права, отговорност на платформите (параграф 230)  и др.

Първите решения на Надзорния съвет на Facebook

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Надзорният съвет на FB обяви първите си пет решения. Решенията са задължителни за Facebook и предоставят критична независима проверка за това как компанията модерира съдържанието.

Съветът отменя четири от решенията на Facebook, потвърждава едно и издава девет препоръки за политиката на компанията. Случаите са от четири континента: Азия, Европа, Северна Америка и Южна Америка. Работи се в съответствие с Правилник.

Случаите са трудни – например дали в контекста на въоръжен конфликт Facebook да премахне иначе допустим пост, тъй като съдържа реч на омразата, и дали разпространение на дезинформация за COVID-19 допринася непосредствена вреда.

Отменя решението на Facebook за случай 2020-002-FB-UA за реч на омразата – тук за повече информация.

Уважава решение Facebook по случай 2020-003-FB-UA за реч на омразата – тук за повече информация.

Отменя решението на Facebook по случай 2020-004-IG-UA за неподходящо съдържание (снимки на симптоми на рак на гърдата) – тук за повече информация.

Отменя решението на Facebook за случай 2020-005-FB-UA за Йозеф Гьобелс, министър на пропагандата на Райха в нацистка Германия, по стандарта за опасните лица и организации – тук за повече информация.

Отменя решението на Facebook за случай 2020-006-FB-FBR за дезинформация – за липсата на здравна стратегия във Франция и включва твърдения, че съществува лек за COVID-19- тук за повече информация.

Пълните решения са на уебсайта на Надзорния съвет .

Европейските произведения в каталозите на доставчиците на аудиовизуални медийни услуги по заявка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската аудиовизуална обсерватория следи изпълнението на разпоредбите за европейска квота в нелинейните услуги и изискването за видимост на европейското аудиовизуално съдържание. Публикувани са два нови доклада (декември 2020-януари 2021) –

Европейската аудиовизуална обсерватория поддържа и бази данни в тази област:

Точната информация за изпълнението на директивата зависи от еднообразното прилагане на разпоредбите за определяне на националността на произведенията. Директивата определя кое произведение е европейско за целите на оценка на европейската квота, но се чуват все повече гласове за необходимостта да се гарантира, че оценката на националността на аудиовизуалните произведения се извършва по един и същ  начин и на едни и същи основания в целия ЕС.

Целта е доставчиците на услуги при поискване  да не бъдат изправени пред несигурност и трудности, когато се опитват да изпълнят  новото задължение да осигурят и популяризират поне 30% от каталозите си с  европейски  произведения. 

 

По този въпрос  – определянето на националността на произведенията за целите на определянето на европейските квоти  не само за каталозите,  а по принцип – Европейската аудиовизуална обсерватория издаде сравнителното изследване

Медийна грамотност и цифрова компетентност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

Ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги, съответно и Законът за радиото и телевизията, включиха разпоредби за медийната грамотност.

Ефективността на прилагането на медийното право, включително на борбата с дезинформацията и хибридните заплахи, се основава на медийната грамотност. Медийната грамотност е инструмент за овластяване на гражданите, за повишаване на тяхната осведоменост и за обоснованост на всяко решение и избор в живота на хората (Заключения на Съвета за медийната грамотност в постоянно променящия се свят, 2020).

Както се вижда в заключенията, държавите постигат съгласие за създаване на Европейска обсерватория за цифрови медии (EDMO), базирана в Европейския университетски институт във Флоренция.

2

Цифровата компетентност е концепция, която е свързана с медийната грамотност, но е различна от нея. Цифровата компетентност е включена в преработената Европейска референтна рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот, вж СОМ(2018)22.

Европейският съюз има обща рамка за цифровата компетентност (DigComp), със следното графично представяне:

IMG_3318

САЩ: за прозрачност на алгоритмите на платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Алгоритмите във Facebook, Google, Twitter и YouTube насочват хората към политически екстремизъм, заяви група от демократите в Конгреса в писмо, изпратено до изпълнителните директори на тези компании. Капитолия на САЩ беше нападнат от бунтовническа тълпа, радикализирана отчасти в цифрова ехо стая, която вашата компания проектира, изгради и поддържа, се казва в писмото, изпратено до Марк Зукърбърг, Сундар Пичай, Джак Дорси и Сюзън Войчички.

И аналогичното писмо до Зукърбърг.

Дефинициите в проекта на Законодателен акт за цифровите услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От декември 2020 е известен проектът на Европейската комисия на Законодателен акт за цифровите услуги (DSA). Още на този етап е полезно да се видят определенията, с които ЕК предлага да се работи – дори на тази ранна фаза, неофициално и необвързващо  – в чл.2 на проекта, защото към момента различията в използваните дефиниции са големи.

По-специално в помощ на студентите и на всички, които търсят определение за онлайн платформа. Тук онлайн платформата  е дефинирана – както впрочем и медията – като доставчик, не като услугата.

а)           “услуги на информационното общество” означава услуги по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535;

б )          “получател на услугата” означава всяко физическо или юридическо лице, което използва съответната посредническа услуга;

в)           “потребител” означава всяко физическо лице, което действа за цели извън неговата търговска, стопанска или професионална дейност;

г)           “да предлагат услуги в Съюза” означава даване на възможност на юридически или физически лица в една или повече държави членки да използват услугите на доставчика на услуги на информационното общество, който има съществена връзка със Съюза; счита се, че такава съществена връзка съществува, когато доставчикът има място на установяване в Съюза; при липса на такова установяване оценката на съществена връзка се основава на специфични фактически критерии, като:

  • значителен брой потребители в една или повече държави членки; Или
  • насочването на дейностите към една или повече държави членки.

д)           “търговец” означава всяко физическо лице или юридическо лице, независимо дали е частна или публична собственост, което действа, включително чрез лице, действащо от негово име или от негово име, за цели, свързани с неговата търговска, стопанска или професионална дейност;

е)           “посредническа услуга” означава една от следните услуги:

  • услуга за “обикновен пренос”, която се състои в предаването в комуникационна мрежа на информация, предоставяна от получателя на услугата, или предоставянето на достъп до комуникационна мрежа;
  • услуга за кеширане, която се състои в предаването в комуникационна мрежа на информация, предоставена от получателя на услугата, включваща автоматично, междинно и временно съхраняване на тази информация, с единствената цел да се направи по-ефективна информацията по-нататък предаването на информацията до други получатели при поискване от тяхна страна;
  • услуга “хостинг”, която се състои в съхраняването на информацията, предоставена от получателя на услугата и по искане на получател науслугата;

ж)          “незаконно съдържание” означава всяка информация, която сама по себе си или чрез позоваване на дадена дейност, включително продажбата на продукти или предоставянето на услуги, не е в съответствие с правото на Съюза или с правото на държава членка, независимо от точния предмет или естество на това право;

(з)          “онлайн платформа” означава  доставчик на хостинг услуга, който по искане на получател на услугата съхранява и разпространява до обществеността   информация, освен ако тази дейност е незначителна и изцяло спомагателна характеристика на друга услуга и поради обективни и технически причини не може да се използва без тази друга услуга, а включването на тази характеристика в другата услуга не е средство за заобикаляне на приложимостта на настоящия регламент.

(и)           “разпространяване сред обществеността” означава предоставяне на информация, по искане на получателя на услугата, който е предоставил информацията, на потенциално неограничен брой трети страни;

й)        “договор от разстояние” означава договор по смисъла на член 2, параграф 7 от Директива 2011/83/ЕС;

(к)          “онлайн интерфейс” означава всеки софтуер, включително уебсайт или част от него, и приложения, включително мобилни приложения;

л )      “Координатор на цифрови услуги за установяване” означава координаторът на цифровите услуги на държавата членка, в която е установен доставчикът на посредническа услуга или  пребивава или е установен законен представител;

(м)         “координатор на цифрови услуги по местоназначение” означава координатор на цифрови услуги на държава членка,  в която се предоставя посредническата услуга;

(н)          “реклама” означава информация, предназначена да популяризира посланието на юридическо или физическо лице, независимо дали да постигне търговски или нетърговска цел и да се показва от онлайн платформа на нейния онлайн интерфейс срещу възнаграждение, специално  предназначено за популяризиране на тази информация;

о)           “система на препоръчващ” означава напълно или частично автоматизирана система, използвана от онлайн платформата, за да предложи в своя онлайн интерфейс конкретна информация на получателите на услугата, включително в резултат на търсене, започнало от получателя, или по друг начин се определя относителният ред или по-широкото показване на показваната информация;

(п)          “модериране на съдържанието” означава дейностите, предприети от доставчиците на междинни услуги, насочени към откриване, идентифициране и адресиране на незаконно съдържание или информация, несъвместими с техните условия, предоставяни от получателите на услугата, включително предприетите мерки, които засягат наличността, видимостта и достъпността на това незаконно съдържание или тази информация, като например разрушаване, блокиране на достъпа до или отстраняване на достъпа до тях, или способността на получателите да предоставят тази информация, като например прекратяване или спиране на сметката на получателя;

(р)          “условия” означава всички условия или спецификации, независимо от тяхното наименование или форма, които уреждат договорните отношения между доставчика на междинни услуги и получателите на услугите.

Надзорният съвет на Facebook поема казуса Тръмп

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Надзорният съвет на Facebook е приел на 21 януари 2021 г.  поканата на компанията Facebook  да разгледа решението на компанията да прекрати за неопределено време достъпа на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп до публикуване на съдържание във Facebook и Instagram. Facebook е  поискал и  препоръки от съвета относно такава мярка, когато потребителят е политически лидер. 

Решението на Facebook    да спре достъпа на г-н Тръмп до публикации във Facebook и Instagram на 7 януари 2021 г. предизвика силен световен интерес. Надзорният съвет следи отблизо събитията в Съединените щати и реакциите  на Facebook и е готов да предостави задълбочена и независима оценка на решението на компанията. 

Решението   ще бъде обвързващо за Facebook и ще определи дали спирането на достъпа на г-н Тръмп до Facebook и Instagram за неопределен период от време е отменено.

Facebook се ангажира да изпълни решението, да разгледа всички придружаващи препоръки   и да отговори публично на тях.

Надзорният съвет започна да гледа случаи в края на 2020 г.  Съветът е създаден, за да осигури критична независима проверка на подхода на Facebook към най-предизвикателните проблеми със съдържанието, които имат огромни последици за глобалните човешки права и свободното изразяване.

Членовете на Съвета  са лидери в области като  правата на човека, правото, журналистиката и технологиите, идват от много различни общности и представляват широк спектър от възгледи и вярвания. Съветът  вярва, че   може да гарантира, че решенията се вземат по по-принципен и прозрачен начин от това, което Facebook може да предостави сам.

По съображения за пълнота трябва да се  знае, че Харвард  и Станфорд –  а по-конкретно общността на занимаващите се с регулиране на платформи –   направиха цяла кампания в Twitter  по този въпрос – да насърчат Facebook  да се обърне към съвета, макар – строго погледнато – съветът трябва да се произнася по отделни казуси, не и по решения за прекратяване  на достъпа.