Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) се е произнесъл по делото Симич срещу Босна и Херцеговина, Simić v. Bosnia and Herzegovina.
Фактите по делото
Адвокат в жалба срещу постановено решение припомня виц, известен и у нас, как студент се явява на изпит, пада му се да говори за Хирошима, 6 август 1945, казва броя на жертвите и професорът го прекъсва: “А сега ги назови поименно”. Това е вицът. “И първоинстанционният съд поиска от мене нещо подобно”, пише адвокатът в жалбата.
Апелативният съд глобява адвоката (около 510 EUR) за неуважение към съда. Адвокатът обжалва пред същия съд (в друг състав) и Конституционния съд на Босна и Херцеговина без резултат и подава жалба пред ЕСПЧ, позовавайки се на нарушение на чл. 10 от ЕКПЧ.
Съдът
ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност. Съдът приема, че е налице намеса в правото на жалбоподателя, че такава намеса е предвидена от закона и преследва легитимна цел (защита на съдебната власт). Основният въпрос пред съда се свежда до това дали ограничението е „необходимо в едно демократично общество“, на последния етап от теста.
Решението е едно от най-кратките, но няколко момента заслужават да бъдат отбелязани.
ЕСПЧ обсъжда къде жалбоподателят е разказал този виц. Става дума за жалба, част от съдебно производство, т.е. „на форум, където правата на клиента естествено трябва да бъдат енергично защитавани“ ( Radobuljac срещу Хърватия § 62). Изявленията са част от жалбата и жалбоподателят не е критикувал съда или съдията на друга платформа като медиите например. Това е важно съображение, тъй като изявлението на адвоката не достига до широката общественост. Според ЕСПЧ „вътрешните съдилища, „при разглеждането на делото, не са придали достатъчно тежест на контекста, в който са направени забележките“.
Забележките не могат да „се тълкуват като безпричинни лични нападки с единственото намерение да се обиди съд или членове на съда“, тъй като техен предмет е начинът, по който съдът е приложил доказателствените правила към жалбата – въпреки че такъв език може да се характеризира като хаплив (caustic) или саркастичен, Morice срещу Франция § 139.
Правителството и Конституционният съд в своето решение твърдят, че „професионалното поведение на адвокатите трябва да бъде дискретно, честно и достойно“, така че „съдилищата да се ползват с обществено доверие“. Но това задължение трябва да се анализира заедно със стандарта на ЕСПЧ, че „за да имат членовете на обществото доверие в правораздаването, те трябва да имат доверие в способността на адвокатската професия да осигури ефективно представителство“.
Имайки предвид всичко казано по-горе, Съдът заключава, че националните съдилища не са предоставили уместни и достатъчни причини за намеса в правото на жалбоподателя и са нарушили приложимите стандарти на чл. 10 от ЕКПЧ. Следователно намесата не е била необходима в едно демократично общество. Съдът присъжда на жалбоподателя 510 евро за имуществени вреди, 4500 евро за неимуществени вреди и 2550 евро за съдебни разноски.
ЕСПЧ очевидно прави разлика между грубо и “с цел да обиди съда ” поведение – и критиката на съда чрез хумор, както се вижда от практиката на ЕСПЧ в сходни случаи. По делото Žugić v. Croatia съдът в решение (4:3) постановява, че думите на жалбоподателя предполагат, че съдията е невеж и некомпетентен, което представлява обида и неуважение към съда. Освен това Съдът приема, че жалбоподателят е можел да представи своите аргументи и без да използва неподходящ език.
Въпреки че казва, че съдилищата трябва да бъдат защитени от неоснователни атаки, Съдът също така заявява, че съдилищата „не са имунизирани срещу критика и контрол ( Skałka срещу Полша , §34 ). Следователно, въпреки че страните имат право да коментират правораздаването, за да защитят правата си, тяхната критика не трябва да надхвърля определени граници (Saday срещу Турция , §43 ).
По-специално трябва да се прави ясна разлика между критика и обида. Ако единственото намерение е да се обиди съда или членове на този съд, “подходяща санкция по принцип не би представлявала нарушение на член 10 от Конвенцията”.
ЕСПЧ се позовава на свои предишни дела (Saday срещу Турция), в което обвиняемият описва турската съдебна система като „мъчители в мантия“; (R. срещу Австрия), в което адвокат описва мнението на съдия като „нелепо“; и Малер срещу Германия, където защитник твърди, че прокурорът е изготвил обвинителния акт „в състояние на пълно опиянение“. При това “Нищо не подсказва, че жалбоподателят не би могъл да повдигне същността на своята критика, без да използва оспорвания език” ( A. v Finland).
(globalfreedomofexpression.columbia.edu)
