Author Archives: Ясен Праматаров

Къде ли ми е фотоапаратът…

от Ясен Праматаров

лиценз CC BY

Напоследък съм без фотоапарат. Първо не забелязах как стана и къде изчезна, после си казах, че ако е някъде вкъщи, непременно трябва да го намеря и накрая май се примирих, че може би някой от майсторите, дето идваха миналата година, го е откраднал. И бормашината. И винтоверта. А, и очилата на Светлин никъде не ги намирам, детето преди четеше постоянно, пък сега почти не поглежда книга. Търсих навсякъде, най-вече всъщност търсих очилата, но засега без успех. Съмнително е, ще кажете, така да изчезнат толкова неща, пък и кой би крал очилата на детето? Не знам, помня, че миналата година на морето снимах (“за Великден Гюро си капа купува̀…”), после вече все ходя с мобилния и да си кажа – прехвалена работа са това телефоните, става за “отбелязване” на места и моменти, но нищо не е като (d)SLR-а.

От доста време се опитвам да снимам пак. Наскоро на WordCamp (за това отделно повече) видях Йовко, не се бяхме виждали от векове, добра среща, и успяхме да разменим кратки разговори, един от тях, естествено, по любимата наша тема за снимането. Последно побутване да вляза в релси и пак да започна да снимам. Е, да кажеш е лесно, но какво да сторя, като последното преравяне вкъщи пак не откри стария istDL? Огледах се в мрежата – готиното днес е, че има много, много фотоапарати и огромна част от тях са чисто нови и със супер-дупер копчета и автоматики. Доброто в това за такива като мен е, че не са ми нужни най-новите джаджи в апаратите, а съответно цената втора ръка на прекрасни модели отпреди 10 или дори 4-5 години е много, много достъпна. Направо да се изкуши човек да си вземе нещо с 15-16 мегапиксела, 1/8000 и ISO някъде над 10000, пък може и да има видео, за зор-заман… Все космически неща за стария ми апарат, ох абе къде ли е, да не би да съм го “подредил” по някое време и сега да не го “намирам” като “изгубен”… няма да ми е за първи път…

Гледам Pentax, явно защото съм праволинеен, мързелив и кон с капаци… шегувам се, защо да търся друга система, като модели като K-30, K-50, че дори и K200d (далечен правнук на моя istDL) са си супер? K-5 е по-добре, а пък сега се сетих, че когато излезе K-3, реших, че това е най-якият апарат, нищо че някои хора не го харесваха, че им бил “ръбат”. Пък и няма да сменям, нали си имам още пентакски обективи, даже Pentax SMC DA 50mm F/1.8 така и нямах време да го разцъкам като хората.

По-рано тази година, някъде по топлото време, се видях с Велин, Гери и Ники (момчета, къде са ви фотоблоговете?), и с тях не се бяхме виждали от години, пихме кафета и бири и си казахме, че трябва пак да започнем фоторазходките. Е, трябва, ама първо снаряжаването – после развод на караула. То затова и няма снимки към този текст, как да има. :)

Музикални планове за 2019г.

от Ясен Праматаров

лиценз CC BY

С наближаването на Коледа и у мен се загнездва онова очакващо и планиращо настроение, “ех, а пък за празниците ще си подарим това и това”. Или пък защо да не ми е това писъмцето до Дядо Коледа? Както учим децата вкъщи, чудесата, които се случват не са заради невидими сили и вълшебства, а са заради “помощниците на Дядо Коледа”, помощниците са всички, които помагат на хората. Те са единствените, които знаем със сигурност, че съществуват, и това ни е предостатъчно.

Да, имам много други грижи и много други нужди. Имам много други тревоги и това каква ще бъде музиката за мен през следващата година не е сред нещата, които не ми дават сън. Но все пак…

Догодина искам пак да идем с момчетата на рок концерти на открито. Засега Рая е мъничка, с нея по-натам. На открито звукът много често е лош, даже повечето пъти си е ужасен, а и често няма къде да подгънеш крак и ако е фестивал трябва дълги часове да те болят краката, пък ако седнеш на асфалта или тревата, си цапаш дрехите. Но има попадения, заради които си заслужава. Както аз, като припявах на Джудас и гледах невярващ Мейдън в Пловдив или както с децата във Варна се разтапяхме във вълните на Найтуиш или пък аз пеех текста и тананиках китарите на Металика с Апокалиптика. Понякога си струва и то си струва толкова, че вече няма никакво значение дали са те болели краката, дали организаторите са те прецакали с лоша и скъпа храна (или без никаква) и мудно пропускане. Заради кратките, но големи моменти, си заслужава. Особено на смислена музика. Особено като децата ти се радват.

Идват Dream Theater, Uriah Heep, Whitesnake, Vivaldi Metal Project, Accept, Primal Fear, Slayer. Засега се очертават два по-големи фестивала – Hills of Rock в Пловдив и Varna Rock във Варна.

На Хилса тази година е много странна комбинация – едни от хедлайнърите са Уайтснейк, а пък в другите два дни идват Гарбидж и Дистърбт. Миналата година имаше отделна сцена за алтърнатив и като цяло на главната сцена, особено водещите групи, бяха по-типично рок. Не виждам как ще издържа третия ден, ако има само алтърнатив. Миналата година фестивалът беше двудневен и третият ден беше нещо като “допълнение”, Мейдън в отделен фест. Сега, с Garbage мисля че просто организаторите много са си повярвали след успеха на третия ден през 2018г. Да, знам, има фенове и на тая музика, но чак пък толкова…

Другият проблем на Хилс е кого толкова ще доведат да подгрява целия ден преди Ковърдейл. Не се наемам да гадая, а и имам толкова съмнения, че предпочитам да ме изненадат приятно (макар да изглежда невероятно).

Във Варна неяснотите са още повече. През 2018г. Цонко Цонев прави фестивала там и се изложи яко – звукът беше добър само на Nightwish и то сигурно защото те са си донесли бая своя апаратура и инженери. Имаше голямо закъснение, за което организаторите имаха наглостта да обвинят хедлайнърите. Даже охраната обясняваше на хората, че Nightwish били виновни, също и хората на Кметъла вътре на щанда си ме убеждаваха, че “те Найтуиш си повярвяли, че са звезди и затова стана така” (точен цитат)… моля ви се… нямам думи. Звукът беше ужасен и на Kamelot се чуваше само каса и бас, усилени до сърцетупна непоносимост и гръден резонанс, а песните почти не се разпознаваха и човек по-скоро чакаше да дойдат паузите, отколкото да се наслаждава на готина група, каквато иначе са Камелот. Даже Николо Коцев се видя как на няколко пъти се намръщи на леките микрофонии.

Ако звукът ви е пак такъв, Варна, съжалявам, че се навивам и ако не обещаете яки групи, на зле отиват нещата. Дано не си позволите като Цонко да плюете тези, които ви носят хляба. Но основното е кои ще са участниците. Дано има интересни и яки групи, разчитам на Varna Rock, след като Hills of Rock (засега) се очертава да е странно събитие.

Отделно идват на свои си концерти Dream Theater, Accept и Slayer.

Слейър казват, че това е прощалното им турне, концертът е в София и като че ли се очертава като задължителен. Моят проблем е, че не съм типичният слейър-фен.

Една истинска случка по темата. Павката ми е разказвал за един негов съученик, който навремето слушал само Slayer и редовно след училище се сбивал и биел момчета, защото “не слушат Слейър”. Един път, в един от подлезите около Орлов мост, след училище, засича един от отличниците в класа, също фен на Slayer и почва да го бие. Другите викат “ама защо го биеш, той нали слуша Слейър?” А онзи отговаря невъзмутимо “Той не е достоен да слуша Слейър” и продължава да го бие.

Та така… не знам дали съм достоен – Slayer са едни, няма други като тях, и аз никога не съм се вписвал толкова, нищо че слушам примерно Metallica и Megadeth.

Accept, моля ви се, е съвсем друга бира! Ако трябва да избирам само един концерт догодина, ще е точно на Аксепт! Лошо, че то остана май само Волф Хофман, ама пък е един от любимите ми китаристи, още от едно време, когато учех солото на Metal Heart (всъщност темата на Fur Elize) и… тогава все още се хващаше ефирно някаква руска телевизия и въртях стайната антена, за да гледам със снежинки едно руско китарно предаване, имаха и интервю с Волф… тогава още не беше оплешивял…

Някакви идиоти журналисти бяха писали за това, че “Питър Болтис” бил напуснал групата на “Улф Хейкман”… явно музикални илитерати… хората се казват Петер Балтес и Волф Хофман, бе, дойчланд, фантастиш! Accept трябва да се гледат и защото концертът е със симфоничен оркестър. Има вече записи в мрежата, аранжиментите са страхотни. Пък и ще са в Античния в Пловдив, само още не знам дали може малки деца.

Dream Theater – за тях няма какво да пиша, 3 часа концерт в зала 1, 3 часа удоволствие. Ох, само аз ли я мразя тая конгресна зала? Да, Тиътър са си за в зала, но съм бил там няколко пъти на ужасен звук, единият път беше на Yngwie и определено беше от озвучаването. Дано сега е добре.

На колко и кои от тези концерти ще отида? Не зная, ще видим. Дядо Коледа, четеш ли? :)

Обратно в релси

от Ясен Праматаров

лиценз CC BY

Този януари тук нямаше блог-ретроспекция, сайтът ми стана на 14 години, но имах много други грижи. Виждам, че и миналата година не съм писал, но те тревогите започнаха някъде през януари 2017г. Много неща се промениха за тези две години, много, но и в някакъв смисъл всичко е по старому. Само аз съм остарял с две години, сякаш са двеста. Разказват ми се веселите неща, но първо ми трябва време да отлежат другите, а то като мине време, не ти се блогва.

Опитвам да се справя и да си върна ентусиазма, спокойствието, а пък оттам и здравето. Засега успявам да балансирам, че и да поработвам по малко, и макар Lindeas да е в леко забавяне, с бутане ще излезе от калната локва обратно на шосето. Знам, с решителност става – като малък колко пъти сме бутали старата Шкода да запали на връщане от вилата или морето. Тати ръчка нещо из двигателя, после бутаме и той пали на втора. Половин България обиколихме с тая кола, при това при комунизма, дето още на 20-тина километра от границата те спират с бариера и автомати и ти казват “накъде, другарю, кръгом и обратно”. Та ще се справя.

Опитвам да вляза пак в ритъм, но е трудно. Реших, че с рок концерти няма да прегоря, но точно тази година всички яки са на поне две туби бензин. Набелязах, но кой знае. После нацъфтяха страхотни вишни и череши, праскови и кайсии, но не знам къде съм скрил от деца и майстори фотоапарата и обективите, та и фото-терапията ме подмина. Третото ще е първото по значение, работата. Три за щастие, трябва да стане. Линукс медитация след залез.

2017-та

от Ясен Праматаров

лиценз CC BY

Една стара година, за която не ми се пише дълго. Като цяло гадна година, с няколко много готини проблясъка, но тях ние сами си ги направихме, на мускули и с лишения, даже някак напук на всичко. Имаше готини неща, като пренасяне и рождени дни, за тях писах. Но иначе гадна година.

Пак концерти пропуснах, макар много да се навивах да ида, накрая все нещо се случваше и не видях нито Аксепт, нито Хелоуин. И за първи път от дълги години бях в студиото на приятел с китара в ръка и… тотално се отчаях от себе си. Още гледам китарите в ъгъла и не знам кога ще ги взема пак. Въпреки че, както казва пък друг един приятел, свиренето е почти изцяло рутина и няма нищо магично в самото свирене. Важното е да си ентусиаст, както казва пък трети един приятел. Брей, ако не бяха разпръснати тия тримата из градове и държави, да ги бях събрал да правим банда направо…

Освен къщата и всички страхотни часове тук с децата ни, успяхме да обиколим остров Тасос. Приятно ми е, шкипер Ясен. Е, не посмях да съм сам и бяхме с баш шкипер, той се оказа на нашите години и на нашия акъл, та добре стана. Даже сме следвали по едно и също време, даже сме били заедно на спецкурса на Цочо, а и съм сигурен, че имаме общи компании от едно време. Е, не е от философския, но какво да се прави, никой не е съвършен. :)

В началото на годината баща ми влезе в болница за тежка сърдечна операция, от която на практика още не се е възстановил, а и прогнозите са неясни. Годината всъщност беше най-тежка не за мен, а за майка ми. Сигурно е била по-лека за брат ми. Не ми се пише повече.

Честита нова година, добре си ни дошла, добре си ни заварила! Да си опичаш акъла, надежди ти възлагаме!

Нова къща, нов късмет

от Ясен Праматаров

лиценз CC BY

Вчера бяхме на детски рожден ден и в разговорите все ме теглеше към една и съща тема – нова и важна за мен и Краси, но предполагам вече станала леко досадна за околните. Изведнъж ми просветна, че много малко хора знаят за голямата промяна вкъщи – даже може би хората, на които сме казали, се броят на пръсти. Та затова се поправям сега. :)

Вече втори месец сме в къща с двор.

Огромна промяна, която пожелавам на всички приятели, които като нас са изкушени от такова бягство от стреса на града. По адрес пак “София”, но иначе – не съвсем. Да, всички обичаме града, и аз съм градско чедо, но “градската” София днес все по-малко е за хора над 30 години и все по-малко е за малки деца.

Преди около две седмици успяхме да приключим с пренасянето – първо аз направих сигурно над десет курса с Дракончо (о, и за това трябва да ви разказвам, макар че вече колата за дълги пътувания е една година при нас) и с Рошко и накрая наехме камион за мебелите и по-тежките неща. Не можах да повярвам колко много, много и още по-много неща може да събере семейство с деца за 5 години под наем. Уж апартаментът на “Иван Асен” е мъничък сравнително, две стаи и хол с бокс, даже нямахме достъп до мазе или таван, а толкова много торби и кашони с книги, дрехи, рисунки, играчки и какво ли още не… Да кажеш, че всичко е нещо ценно или важно – не, просто се е “събрало” и “застояло” с годините. Трябва да се прави пролетно почистване, не може така – и напролет, и наесен. :)

Сега сме с двор, с мазе и таван, че и в двора с безкрайно много работа, но пък и с неща като компост и беседка, примерно. Светко полива лехата с домати (цъфнаха, но още не са вързали, късно ги посадихме), а Оги мете терасата и май повечко скита из махалата със съседчето Алекс, яде къпини и рита топка на улицата пред нас. И двамата с Краси имахме първите си бойни дворни рани – аз от ръждив сърп (биха ми против тетанус, няма грижи, тук има поликлиника със спешен център), а тя от битката с грамадни тръни и храсти. Тръните са почистени, но Краси е с превързан крак.

Имаме ужасно много работа по привеждане на всичко в ред, ремонтиране и обживяване, макар че къщата я взехме във вид, подходящ директно за нанасяне. Да, но се оказа, че в къща всяко нещо трябва да се пренареди, ремонтира, почисти и тъй нататък, а в същото време дворът постоянно подлежи на естествен процес на обрастване, подивяване и залесяване. Нищо лошо, нищо нередно, просто май леко се оправдавам защо още никого не сме посрещнали тук…

Имахме вече първите си семейни вечери в беседката с печени неща на жар и вече закусваме на терасата. Съседското куче (едно от тях, тук май всяка къща има поне по едно, ние все още удържаме фронта) идва и разучава всяка промяна в двора, Рая се запозна с мухите като вид и не ги хареса, сега всяко насекомо – летящо, пълзящо, каквото и да е, се нарича “нуха” и периодично се чува отнякъде пронизващ вик “нухи-и-и-и, има нухи-и-и-и”, който мобилизира цялото семейство да гони мухи, бръмбари, мравки, паячета… или просто да обяснява, че те са много добрички и че всъщност точно това е “муха-бебе” и е “много мила” – този номер засега минава и отново има мир и тишина, поне за известно време.

Аз работя под земята, както вече се похвалих. Предстои окабеляване, защото безжично е бавно за видео конференции. Иначе доставчикът, местна лан-ка, е по-бърз, но пък вече няколко пъти спира за по няколко часа. Това за хората явно не е проблем, но аз го ползвам за работа, та трябва да измисля някакъв резервен достъп. Нещо все не ми харесваха плановете на мобилните оператори, но за бекъп нещо минимално може би не е зле. Сега ползвам моя от телефона, ако е много спешно, но той е 500 MB на месец, което става за SSH, но е нищо, ако се наложи видео.

Имам и други технически задачки за решаване, но за мен това са интересни занимания. Например ще е идеално поле за развихряне на всякакви идеи за автоматизация и принтиране, ще влязат в употреба ардуинотата и датчиците, които вече остаряха две-три години в кутии за обувки. Трябва да измисля и схема за видеонаблюдение, дали готов DVR или нещо със ZoneMinder или Shinobi (между другото – приемам мнения и съвети). В гаража пък се надявам да започна нещо по темата електромобилност, макар че това може би ще почака.

Linux ъндърграунд (буквално)

от Ясен Праматаров

лиценз CC BY

Проблем: в квартала се чува сръбско. Не силно, но постоянно.

Първи опит: някоя от метъл станциите ми в Jango, на макс. Неуспешно – хем не мога да работя на музика (защото я слушам), хем не влияе на основния проблем.

Решение: офис в мазето. \m/ \m/

Умерено прохладно, спокойно, тихо и защитено и в същото време… е под земята-а-а-а, ха-ха-ха, разкази от криптата-а-а!

WannaCry, Windows?

от Ясен Праматаров

лиценз CC BY

Години наред им казваш да не ползват Windows и всякакъв несвободен софтуер, а сега пищят от поредния вирус… ами как да кажа, не че съм доволен, но не ми е неприятно. Яд ме е само на хорската глупост.

Евровидение за овце

от Ясен Праматаров

лиценз CC BY

Май само аз не се вълнувам от “евровизия”. Хлъц и рев за някакво представление, в което никога не е имало достатъчно музика, но пък е “шоу” и прави някои хора “горди”. Подобно на световното по футбол – дъвка за народонаселението.

А като видя онази Армутлиева, която заедно с други корифеи на “авторските права” и “издатели” убиха навремето зараждащата се местна сцена, направо ми се повдига.

Намерете си по-смислено занимание и по-важни неща за впечатляване, а ако наистина искате музика – слушайте и ходете на концерти на местни неизвестни групи. Музика има, а това с телевизионното шоу е нещо друго.

Войник е професия

от Ясен Праматаров

лиценз CC BY

Задължителната казарма в мирно време учи само на три неща:

скатаване, неработене,
тютюнопушене,
търпене на унижения.

Все неща, от които България има нужда, така ли?

И не, не учи на патриотизъм, приятелство, хигиена – заблудили са ви или изкривените ви спомени, ако сте ходили, или изкривените спомени на други хора, ако не сте.

Не ви учи и на нищо много повече за боравене с оръжие от разлика между “на ремък” и “за почест” и как непълно се разглобява стар автомат. А, и ако имате късмет – два-три пъти стрелби с по няколко патрона. Повече ще научите на стрелбища или на пейнтбол.

Задължителната обща мобилизация има смисъл само във военно време и то в отминали години, когато войната не е била толкова технологична. В мирно време и в наши дни общата задължителна казарма е пълна глупост и си е точно казармено извращение.

Но пък как звучи патриотично, нали… А, да, и печели министерски постове.

За дизела на Марешки

от Ясен Праматаров

лиценз CC BY

Из автомобилните форуми нещо се заговори в последните месеци за прословутия дизел на Марешки. Колко било изгодно, дали бил добър, кой щял да зарежда там, защото оня бил “борец с вятърните картелници” и кой нямало да зарежда, защото го ненавиждал. Нормално, основната причина е джобно-портфейлна, както и трябва да бъде. Дизелът мирише, но парите – не и както за уважаемия зам. председател на парламента е важен финансовият баланс на фирмата му, така и за редовия шофьор е важно колко парички отлитат от портфейла му. Ако всички имаха правилно понятие какво всъщност са парите и разбираха как работи то, светът щеше да е едно по-добро място.

Така че говорим за пари, за спестен ресурс от гледна точка на самия шофьор – нека видим какво се спестява и какво се харчи, без да залитаме в излишни предизборни пропаганди. Най-малкото – изборите нали минаха.

Всеки трябва да си направи сметката, защото не винаги е толкова “на плюс” – аз отидох за проба и налях пълен резервоар на Еспаса. Засякох колко ми изгоря от единия край на София до другия (при това не бях в най-пиковия час и задръстванията) – 3 литра по бордкомпютър, отиване и връщане (реално може да има лека разлика, а и там в Люлин направих едно кръгче през кръговите, докато намеря откъде се влиза, но най-много да падне до 2.5).

За сравнение, най-близкото Еко е максимум 1 литър отиване и връщане, даже като няма задръстване, го пиши 0.5 литра. В Еко имам карта и в почивен ден с отстъпката дизелът ми идва за 2.03 лв. На Марешки е 1.89 лв. Разлика 14 ст. на литър.

Като пресметнах и изхабеното гориво за път и като теглих чертата, се оказа, че за 72 литра (не съвсем пълен резервоар, но пък няма да ходя до другия край на града на изпарения, все пак) съм спестил… 6 лева… И съм изхарчил общо към два часа от времето си. Голям минус за мен е, че не работят с банкови карти (оправданието, че щяло да оскъпи ми е несериозно, 100% истинската причина е друга, просто знам, че няма как да оскъпи толкова). Трябваше преди пътешествието да ходя да търся банкомат на банката ми, за да тегля кеш и да ги нося в джоба си, все едно сме в 90-те (хе, ама пък тогава нямах пари). Да, там имали банкомат, ама ако бях платил и таксата за теглене от чужд банкомат, от тия 6 лева спестени щяха да останат по-малко от 5…

За хората от град Лаолин ;) е песен, знам. Лошо няма. Но за мен от другата страна на центъра просто няма смисъл – нито е изгодно, нито пък съм някакъв фен на Марешки, та да ходя заради това.

Всъщност и не искам в моята страна на града да се строи такава грамадна бензиностанция, такива неща са за покрайнините или за в полето – ако строи другаде, да ги прави по-малки, нищо не му пречи да печели от оборот и с по-малка площ. Да си сложи ПОС-терминали и пак ще върви бързо.

Така че има влакове за всички пътници, просто за някои пътници има специални влакове и тая бензиностанция е такава, поне от маята камбанария. ;)