Author Archives: Ясен Праматаров

Политиците лъжат, не социологията

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Помня как Костов загуби изборите. Социолозите казаха, че ще загуби, а той повтаряше “не е вярно, ние имаме наши си проучвания, побеждаваме”. И изгуби.

Сега – пак от същото. Социолозите казваха, че така ще стане, но не – “ние си имаме наши проучвания, и двете коалиции минават бариерата”. И изгубиха.

Как може повече да вярвате на предизборни обещания, отколкото на статистика и математика? Казват ти, че ще изгубиш и ти вместо да събереш всички сили, да се обединиш без оглед на ляв, десен, либерал, консерватор, а с оглед на това че сте против мафията – вместо това ти си повтаряш “ние си имаме наши проучвания, спокойно” и завличаш едни гласове в небитието.

Ами, евала. Това, ако го правиш искрено и не за пари, значи си идиот и не ставаш за политик. Ако го правиш за пари и за да отвееш гласове – пак не ставаш за политик. И ти, и другият като теб.

Правата като привилегия, Хайнлайн и България

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Минаха още едни избори, в които статуквото спечели. Всички знаем, че не е някакво добро и златно статукво, всички мрънкаме колко зле било, как всички искат рушвети, не си вършат работата и само гледат да се намърдат в някоя схема и да се краде. Всички знаем, но пак статуквото спечели. Как спечели – със свободни избори… иди го разбери…

Зная, че образователният избирателен ценз е едно от тия неща, “за които не се говори”, но във вечери като тази се чудя дали наистина има смисъл да се дава избирателно право на хора, които злоупотребяват с него. Които или търгуват с него, или го принизяват и обезсмислят, като не прилагат нужното усилие на ума и морална преценка, за да изберат кое наистина е по-доброто за обществото. Защото избирането на представители и делегирането на управленски права е точно това – решаване на бъдещето на обществото, а не някаква глупава телевизионна игра с проценти и иха-уха, нашият човек влезе.

Понякога си мисля, че освен ценз на основата на възраст и гражданство, трябва да има и друг начин избирането да бъде защитено. Трябва да има начин избирането да бъде припознато като важно, ценно и ако щете социално определящо.

Чак сега разбирам Хайнлайн в “Звездни рейнджъри”, която миналата есен ми се видя претенциозна и философски неиздържана книга, но сега ми е ясно какво е имал предвид. Екзистенциално ясно, изживявам го – разочарованието и подигравката с гражданското право от хора, които не са положили усилия да преценят ползите и вредите за обществото от дадено гласуване, може да бъде избегнато или с цялостна промяна на нагласите на народа, някакъв вид масово образование, пробуждане, ако щете, или със силово ограничаване. Ограничаване на правата, което да ги направи по-скъпи и човек да трябва да се труди, за да заслужи правото да бъде гражданин, който избира.

Да, звучи крайно, а пък е и фантастика, но все пак когато за пореден път виждаш как народът ти продължава да гласува за потисниците си, човек се замисля дали пък не е добре хората да трябва да заслужат правата си. Правата да избират имам предвид, правата да могат да определят бъдещето, а не другите права, свързани с живота им като индивиди. Живей си, пътувай си, дишай, обичай, говори – но правото да казваш как да живеят другите някак не ми се вижда да е много базисно и изначално… А ако трябваше да го заслужим, ако трябваше да се борим за него и можеше да ни бъде отказвано, тогава дали щяхме да го използваме безразсъдно?

Знам, денят е такъв, затова ги мисля тия неща. Иначе в една нормална страна не липсата на ценз е оправдание, а липсата на убедителност, мисъл и личен пример у политиците.

Но все пак, да чуем Хайнлайн:

“Man has no moral instinct. He is not born with moral sense. You were not born with it, I was not – and a puppy has none. We acquire moral sense, when we do, through training, experience, and hard sweat of the mind.”

“Social responsibility above the level of family, or at most of tribe, requires imagination– devotion, loyalty, all the higher virtues — which a man must develop himself; if he has them forced down him, he will vomit them out.”

“Citizenship is an attitude, a state of mind, an emotional conviction that the whole is greater than the part…and that the part should be humbly proud to sacrifice itself that the whole may live.”

“Under our system every voter and officeholder is a man who has demonstrated through voluntary and difficult service that he places the welfare of the group ahead of personal advantage.”
― Robert A. Heinlein, Starship Troopers, 1959

По-късният Хайнлайн май разбира, че така не стават нещата и подобни схеми най-много да бъдат разбрани криво и с тях да се укрепят вътрешно всякаквите терористи и комунисти, които той ненавижда искрено.

Идеята за заслужаване на гражданското право не е развита повече, нито е популярна в реалния свят – и така може би е правилно. Но отново – има дни, в които ти се иска самата система да прочиства себе си от неправилната употреба на гласуването, а не само да се разчита на плакати за нарушенията и залъгване с предизборни обещания.

Безконцертно настроение

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Мислех да ходя на концерт на Accept и Sabaton, но пропускам. Не е първият концерт, който пропускам от вече доста години. Нищо, гроздето е кисело, пък и Аксепт без Удо си е нещо като песен на Сабатон за швейцарската гвардия и разграбването на Рим, сложена във видео с немски танкове…

Основно ще си слушам музиката, както досега. Но трябва да водя и децата, ето едно от малките изключения в проточилата се концертна суша беше със Светко на БТР в Троян и на него му хареса много. Ходят да слушат и се занимават с класика, ще е време и за малко рок.

А концертът сега… ами той последно щял да бъде в една зала в Интерекспо. Как пък няма истински читава зала за рок концерти в София? Фестивална кънти, Зала 1 има няколко спота, другото е ехо и мазане, други като Универсиада, Зимния и Ботев са си баскетболни игрища. Ето – може да съборят безмисления стадион до Ариана и да направят една голяма и хубава рок сцена.

Ама как да стане в страна, в която пияните запалянковци са повече от меломаните…

Слънчасване преди тръгване

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Вчера слънчасах зле – не че не се очакваше, всеки път при повече слънце ме удря в главата, но си беше неприятно. Вечерта, през деня с прекъсвания и после следващата вечер едвам оцелях – температура, главоболие, болки в мускули и в очи, подвига ми се и даже мина лека треска. Почивах, стоях на сянка, с изключение на една разходка до центъра да пия бира с Алекс, и пих през цялото време много течности. Разбирай вода и сокчета, че то в хотела друго няма. От малък черната коса често ми докарва най-малко прегряване. Като поседя повече на слънце и ме удря в главата. Навремето ме караха да нося разни шапки като съм на море или на село, но сега кой ти гледа такива неща. Всяка година се каня да си харесам някакъв вид лятна шапка, но все е след като вече съм слънчасал и/или ще се прибираме.

А ние вече ще си тръгваме – днес ни е последният пълен ден и времето беше лошо като за море – облаци, после дъжд и вятър, размятаха се и разни светкавици. Трябва някой път да гледам от брега гръмотевична буря вътре в морето и да я снимам – от едно лятно ходене в Царево, когато бяхме без деца, но пък мъкнехме котарака, си спомням че е готина гледка. Сигурно не е приятно да си моряк и да си навътре в такова време, но от брега понякога се вижда добре и трябва да се снима.

Отидох да видя Алекс, та си направих една разходка от южния край при нас до центъра. Полафихме си яко за какво ли не, покрай всичко друго и за електромобили и проекти за коли. Пих на барче на плажа наливна Бургаско за 3лв. и не е заради парите, но не беше много добра. Преди (вече доста) години си спомням, че бургаското не беше зле, а и досега правилото да пия “местната бира” (макар че в България няма такова нещо, всичко се прави в два-три завода и само лепенките са различни) е сработвало добре. Но за сметка на пивото, срещата си струваше разходката.

А разходка направих. Фоторазходка в Слънчев бряг. Като успея тия дни да събера снимките, ще ги кача отделно. Стрийтът всеки път е различно нещо, а досега май не бях стрийтвал сам в непознато място. Знам и защо апаратът ми не ми пасва напоследък – стъкълцето на визьора е потъмнено от чистене, трябва да го сменя някак и да запомня да не го чистя, защото не е стъкълце и се разтваря от течностите. Сега така се чувствам леко като сляп, когато снимам и то кефът наполовина си заминава. Но ще пусна скоро нещата от фоторазходката.

Иначе руснаците рязко намаляха след 15 август и се живее по-спокойно. Една жена с дете, която ни заговори на басейна каза, че след 1 септември пък цените падали наполовина. Което си е добра оферта, ако човек е готов да летува насред бетонната джунгла тук – излиза, ако намалението е 50%, някъде около 17 лева на човек на ден, с три яденета на блок-маса, басейн, стаи с климатик и ремонтирани бани. И въпреки всичко не мисля, че ще се върнем. Отново не намерихме правилното място за почивка. Но търсенето продължава, тъкмо догодина може да проучим как е на не-черното море, ако имаме възможност.

Руснаци и подводница Ем-Пи-3

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY
Плажни археолози

Ако достатъчно копаеш в пясъка…

Първия ден човек е уморен от пътуването и всяко удобство може да го зарадва. Но пък има настаняване, пренасяне на багаж, търсене на място за засищане и утоляване на жаждата и всякакви други притеснения, свързани с документи, дали добра стая се е паднала, дали колата е добре, дали трябва да се караме на някого или някой нас ще си позволи да ни ядосва. Затова първото впечатление на почивка не е правилно и трайно.

Вторият ден е спокоен и уреден, животът е хубав и почивката ще започне на пълни обороти. Или на празни — нали е почивка все пак. Най-добър е вторият ден. Още не си уморен и изнервен, а който почива с деца знае, че почивката накрая се оказва за всичко друго, но не и за почиване.

За нашия случай добавете към всичко подпийнали руски ученици на групи, които сноват по коридорите, викат, прескачат общите тераси, тропат на вратата ви в четири през нощта и през всичкото останало време се държат като господари на територията. Я вас не понимаю, но всъщност всичко много добре си панимаят. Зная руски, но не искам да падам дотам, че да се обяснявам на руски гаменчета в български курорт. Ще научат пет-шест израза на български.

Ние сме си виновни, че морският ни туризъм е зависим от евтини тълпи руски учащи и английски компании — и двата вида хем хулигани, хем алкохолизирани. Е, рушнячетата може да не са поркани като ингилизите, но компенсират с бройка и наглост. Имаме море на конвейер, море конфекция и ширпотреба. С хотели, всичките способни да поемат целия съветски народ, ако и когато реши да почива на незамръзващо море. Така са го мислели навремето в СИВ явно — че къде другаде да иде мужикът без ушанка в багажа? Балатон не е море, а на Адриатика е било проблемно геополитически през повечето време. Остава само северното Черноморие и най-вече по на юг, на по-топличко — у нас.

За справка че е до политика, а не до география — вижте Гърция и Турция, които са с не чак толкова по-различен от нашия морски климат.

И понеже някои ще кажат че е претъпкано, гаменско и чалга, но поне е достъпно море и това е цената, за да е достъпно и за българите, аз пък ще им кажа че зная много хора, които няма да успеят да дойдат на “достъпното” море. Доста от тях — за поредна година, а някои са и с деца. Та морето ни не е достъпно и изобщо начинът да е достъпно за нас не е да е евтина чалга за големи групи чужденци, оставящи малко пари. Въпросът е да можем ние да си го позволяваме, а не да е евтино за всякаква паплач.

Плажен динозавър

…ще откриеш плажни динозаври.

Та вторият ден е супер. Ние сме вече трети и след две нощи с будене от руски по коридорите през нощта мога да призная, че чакам следващата част от пътешествието. Е, морето като море е утеха и него не чакам да свърши, напротив.

Светко се учи да плува и не излиза от водата. Има и басейн, което за мен е някакво кощунство на море, но влизах и там — след това на вечеря всичко имаше един и същи аромат — на хлор. Не се сещам защо. :-)

Една от игрите на Светко в морето е да върви клекнал на плиткото и да казва, че е подводница. Казва се ем-пи-3 — той си го е измислил, не знам защо не е OGG, а MP3. :-)

Та подводницата всъщност не е за под вода и не иска вълните да й заливат главата, защото била подводница кабриолет. Хитро. Обаче поне е електрическа и не замърсява водата. Електромобилен клуб FTW.

Като споменах electriclub.com — днес ще видя Алекс тук, а другата седмица евентуално Пламен, другаде. Ако има време в Бургас на връщане, ще се обадя и на Тодор. Хубаво ще е да намерим тук къде се пие бира, но по-евтина от наливна Загорка за 4лв като на плажа. С тоя детски лагер в хотела няма къде да пийне човек — и добре че е така, само алкохол липсва на руснаците. Те явно си намират сами, но поне е по-малко.

Иначе си изкарваме супер. Нищо че мрънкам, все пак почивка е, а и на децата много им харесва. Уморяват се много от вълните и от басейна и спят дълбоко, не се будят от данданията. А пък имат всякакви вкусотии, шоколад и сладолед, че и детски филмчета в стаята. Пуснах ги и на едни електронни игри във фоайето и бързо ги убедих, че така не си заслужава и като време за игра, и като пари. Май е добра идея да взема някаква конзола с волани и тем подобни, за да играем вкъщи. По-добре, отколкото да се изкушават така, а конзолата може да се ползва и на събирания на нас, големите.

Миналата година бях решил, че тази ще се качим на ветроход. Бяхме видели Роял Хелена на пристан в Несебър. Е, по-нататък ще е. Пък и сме с бебе сега, няма как. Ох, като си помисля как ще сме скоро с трето дете със собствено мнение и изисквания… но живи и здрави да сме!

Остават дните след втория. Не са много, скоро ще си тръгваме. Пътешествието ще продължи. Ще гледам да не изгоря лошо преди това. М, това какво е, шоколад?…

Слънчев бряг след четвърт век

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY
IMG_20140813_094807-e-web1000

Проход на Републиката

И ние като Робинзон Крузо, за да сме с модата в крак, летуваме на Слънчев бряг. Шегата настрана, изглежда добре и спокойно — не бях идвал тук от малък — можем да си стиснем ръцете за около 25 години — и сега си е бая презастроено, шумът от дискотеките с русначета е на границата на престъпление, но все пак май ще се справим. Дограмата ще ни спаси, а и климатикът работи за нас.

Пътя от центъра на страната до Бургас го взехме през Прохода на Републиката. Другите са с повечко завои за три деца в хечбек, но този пък е досадно дълъг. Така се случи, че спряхме само веднъж, баш навръх, на границата между Болярка и Загорка. Опитах да се впиша във 4sq от кръчмето “Предела”, но се оказа, че окончателно са минали към Swarm, а аз това го деинсталирах. Загубиха един потребител. Преди години, когато геолокацията в мрежата прохождаше, бях силно впечатлен, щях да пиша сайт, още държа домейна, но днес всички проекти ми се струват безсмислени. Освен OpenStreetMap, разбира се, то е голяма работа.

Пак не снимах колата, а и бях взел нови тасове и ги бях сложил — на прохода децата видяха, че единият е паднал някъде. Кой знае къде е отхвърчал — ето затова хората връзват тасовете със свински опашки, не за да не им ги крадат, а за да не летят като фрисбита по пътищата.

Нищо, тъкмо ще взема на старо оригинални ровърски тасове и поне ще пасват, че тия китайчета са едно към гьотере. Лети джанти не са на дневен ред, първо евентуално Рошко ще глътва пари за други модификации.

За морето питате? Че да се върна на думата? Морето е супер, но май следващите ще гледам да са в Гърция, при земите на рода ми от едно време. Чувам също и че из българската Гърция местните горе-долу ни разбират и говорят помежду си стар диалект. Значи вече са се върнали след разселването из островите, а и не се страхуват от международното положение. Все едно, дано можем догодина да сме на юг, вместо на изток, към Кавала вместо към Бургас.

IMG_20140816_104233-web1000

Слънчев бряг

Мисля, че у нас морето е толкова застроено и пригодено за масовия турист, дето идва като огромна маса с масов транспорт, най-вече заради туристическа обвързаност и зависимост от СССР и братските славянски народи. Вярно, клиенти — ама ако бяхме подбирали, можехме да имаме качество и без количеството. Какво пиша аз пък… все едно някой ни е питал.

Казвам, че като за почивка на Слънчев бряг сме супер. Притеснявах се за лоши условия, но всичко е наред, хората са любезни и включената ни храна е и обилна, и доста вкусна.

Светко и Оги най-накрая днес влязоха във водата, предни години беше все рев, страх и само строене на замъци и малко пояси в прибоя. А сега едвам успях да ги убедя да излезем, без сили останах и сега реанимирам с аспирин.

Долу има басейн и разни джаги и подобни. Басейн на морето ми е странно, аз на морето най му харесвам… морето. Но ще видим, аз радлер пропих, та камо ли… Светко фиксира едни билярдни маси и ме врънка да го уча. Аз от толкова години не съм натривал син тебешир, че може да я докарам и дотам той мен да учи, ама и това ще видим.

На мен ми дай безплатен паркинг, прохладна стая, достатъчно храна и възможно по-малко работни неща и мога цяло море с деца да издържа. И да ми хареса. :)

Що е то багажник на покрива

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Не спирам да се удивлявам колко много багаж събира автобоксът или “багажникът”, както му казват децата. Преди съм губел толкова време в подреждане на багажа в задния багажник, нагласяване на всичко така, че да влезе и тази чанта, и това яке, и тези играчки… А всичко е толкова просто и лесно, когато има багажник на покрива – подреждането става за нула време, защото е голям и с много по-правилна форма от другия. Защото няма нужда да “наместваш” раницата така, че да не пречи на пожарогасителя, да не притиска много аптечката и да не се допира до парцала за бърсане по двигателя и онази стара туба с моторно масло, оставена за доливане. Всичко горе е гладко, равно и чисто – реденето на багаж е като строене с лего.

Вярно – нарушава аеродинамиката и сигурно вдига разхода поне с половин литър, а при над 80-90км/ч може би и над литър. Но съм готов за почивка с деца и багаж да забравя за аеродинамиката. А и разходът е добър, ако се кара внимателно, с принудителен празен ход където трябва и без излишни високи скорости.

Та това редене на багажа свършихме с Краси тази вечер, докато Рая оглеждаше баба си и се чудеше коя е и защо са я оставили на нея и докато батковците й решиха, че ще се възползват от отслабеното родителско присъствие, за да си организират риболов. Бяха домъкнали леген, пълен с вода и разни играчки-риби и стояха с пръчки с потопени връвчици и спореха как точно се “хващат” рибите. Голяма забава явно. Ние не сме въдичари, но тук в Троян на Осъма има разни чичковци и дядовци, които сноват долу по брега и правят разни потайни ритуални движения с въдиците си.

Та за нула време напълнихме автобокса и за задния багажник останаха все неща, които ще са ни нужни при спиранията – дрешки, пелени, утре ще добавим и малко храна… такива неща. Как досега не сме имали релси и багажник, толкова трудности е щял да ни спести при пътуванията. Вярно – струваше пари, а ние преди години спестявахме буквално стотинките. Но ако се погледне като инвестиция, си е оправдано и много важна придобивка за (големи) семейства.

Нов филтър и стар Старият филтър е от няколко години Чист Champion заменя мръсен Filtron

Смених и въздушния филтър. Не е сменян сигурно от около 4 години… откакто гарнитурата на главата на двигателя се проби, смеси се масло с антифриз и едвам се добрахме четиримата със Светко и тогава бебето Оги от Горна баня до Надежда. После сам ремонтирах двигателя пред блока, затова помня кога е сменян въздушният филтър. Старият беше зелият омазан с пресечено с антифриз масло.

Исках да сменя и масления филтър, заедно с маслото. Взех филтрите от Троян. Но като нагласих колата на удобно място на паркинга и срязах една празна голяма бутилка от вода да събира маслото, се оказа, че нямам подходящ ключ. Нямам и вложки и върток – има някакви инструменти, но съм ги оставил при тръгването.

Примирих се с доливане на масло. Пое сигурно литър и половина… сега е между средата и минимума… постреснах се чак. Все отлагам, а от миналата есен все имам работа и нямах кога да се занимая с колата. Нямах кога, но я карах – и тя останала почти без масло. Накрая запалих и си отделих време да се заслушам – след първоначалното тракане на повдигачите, което явно в бързината в последно време хич не съм забелязвал, бързо шумът им изчезна и двигателят като че ли е с една идея по-тих. Хм, нормално, ще кажете с укор, но аз не работя механик – разбирам от такива неща, но хляба си изкарвам с друго. Пък хлябът е по-важен.

Утре продължаваме. Исках да снимам Рошко с багажника, но тук навън е такава жега и мор, че докато отида до колата и вече мога да се движа, само ако е свързано с прибиране обратно.

Пътешествието започва. Лична карта и радлер.

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

В събота успяхме да тръгнем на почивка. Аз съм в отпуск от понеделника, а и без това работя отдалечено, така че важното за работата ми е да имам добра връзка с Интернет и достатъчно време и внимание да си движа задачите. Лека-полека сега връзката ми хем става все по-лоша, докато накрая увисвам с мобилния на минимална скорост, хем успявам все по-рядко да се спасявам на сянка от тичане след детските колела. Време е да призная, че отпуската влиза в пълния си размах и да оставя колегите ми да си починат от мен малко. Вярно си е, че в последните месец-два съм все много изморен – дали покрай Рая и недоспиването, дали просто от стоенето все вкъщи – а когато съм изморен, ставам разсеян и забравям подробностите. Работната дисциплина ме държи да не забравям, че съм ги забравил и да проверявам всичко, но така пък върша всичко с една идея по-бавно. Кафето не помага, най-вече защото попрестанах да го пия.

Виж, разходките помагат. Нямам сили и ентусиазъм да се вдигна до парка, дето е на двеста метра от нас, но пък миналата неделя отидохме с Краси и трите деца до Цари Мали Град. Пътуване море майката, пътуване и връщане вкъщи – защото да се върнеш вкъщи е най-хубаво, но как да се върнеш, ако не си заминал някъде? Рошко се справя добре и от кола за двама с бебе, през кола за двама с дете и бебе, сега стана кола за двама с две деца и бебе. Задните седалки са заети с цяла редичка столчета и кошче за кола. Райка-зайка в средата, малък и голям батко от двете страни. Е, така се плаче, затова сега в голямото пътуване опитваме с мама в средата, гушнала Райчето.

През последните седмици опитах да постегна колата. Минах през 8-ми канал на сервиза на ЕМ Комплект в Павлово, където легендарният в София Найден вдигна ровъра, погледна изгнилите тръби и каза “ти май много внимателно караш, щото ако някой по-висок легнал полицай беше ударил това, щеше да падне на земята” – и удари с длан една от снадките и паднаха средното и задното гърне… Колата от няколко дни беше започнала да гъргори бая, май точно след една бабуна стана. Смени средно, задно гърне и тръба и сега ръмжим по-приглушено. Трябваше да оправя и климатика, дето миналото лято изведнъж даде фира някъде в Лагера – нещо каза “фъссссс” отпред, омасли се радиаторът и друго нямаше, само дето и климатик нямаше. Отидох при най-нахваленият сервиз за климатици, баща и син на ъгъла на Позитано и Троян, зад Нипроруда/НАП – казват, че повечето по-нови сервизи в София са на хора, дето са се учили при тях. Жоро там наду климатика, чу се познатото съскане и ми показа къде е пробит радиаторът. Оказа се, че едно чукване с 20-тина км/ч през онази мразовита зима в началото на 2012г. е изкривило леко гредата под бронята, тя е притиснала радиатора на климатика към охладителния радиатор, търкали са се и този на климатика се е протрил и пробил. Смяна на радиатор и фиксиране на всичко, с гаранцията, че поне една година няма да имам никакви проблеми с климатика. И наистина – друго си е на път с малка кола, пълна с двама възрастни и три деца, ако имаш климатик. И съвсем, съвсем друго си е, ако нямаш. Навремето Арти усещаше веднага, щом спирах климатика и започваше да вие от клетката, а той е котарак все пак, представете си как реагират три деца… без клетки.

Първата дестинация беше Троян. Тук стоим два-три дни, за да се порадва тъща ми на мен и да ми даде да я ядосам малко, тъкмо да ни се зарадва, когато ни види обратно след десетина-петнайсет дни. Шегувам се, всички се радват на децата. И с право – батковците са големи сладури и само бели правят, а Рая се оглежда леко стреснато и дава повод на бабите на площада да цъкат с език “ау, колко е мъничка, ама вие как пътувате с двумесечно бебенце, пу-пу”. След интензивно такова купонясване ожаднявам за радлер и за щастие навсякъде имат от този на Ариана, оригиналната идея за радлер, с лимон. Тъща ми каза, че “лимонадата е поразила бирата”, но аз явно не разбирам от бира и затова ми харесва. Супер е и това, че е с ниско съдържание на алкохол, а лошото е, че не е с ниско съдържание на цена. Плащаш бира, пиеш лимонада – но кой е казал, че светът е идеален?

Като казах за площада в Троян, там е купонът, да знаете. Особено в топлите месеци следобед и привечер централният площад се изпълва с всякакви баби, познати, съученички, тук-там по някой отегчен татко и цяла огромна сюрия дечурлига – някои с колела, други със сладолед, трети с бабите си – и се започва едно общуване и преплетени светски разговори на всякакви теми, ум да ти зайде направо. Никой не се обижда, ако изведнъж се обърнеш и поздравиш друг и започнете съвсем трети разговор, защото и той ще се обърне, за да види какво прави съседката и дали внучката й се е прибрала от море в Гърция. Примерно. Или изведнъж някой ще скокне да съветва нещо детето си, или пък ще отиде до магазина, само за да се върне след това, защото разбира се, че не му се прибира вкъщи – та нали купонът е на площада, не вкъщи. Хора, отраснали в големия град, като моя милост, трудно разбират това. В големия град има малки квартали, площадки и пейки пред входовете, но не е същото. Площадката пред блока е като селски мегдан в сравнение с площада на малкия град. Малкият град е много по-голям в това отношение. И много по-голям е купонът му, който, както ви разправям, е на площада следобед и привечер.

Дойдохме тук със страшно много багаж, защото взех за колата напречни релси за таван и автобокс. Голяма работа е това, ви казвам! 300 литра – вярно малък, но отвътре, казват, бил по-голям. :) Събра почти всичко, нужно за пътуването и в задния багажник остана толкова място, че реших да вземем колелата на децата, леко разглобени. Е, забравихме да вземем телескопа, затова сега ще гледаме луната и звездите през крив макарон… или направо с невъоръжено око. Забравих си и личната карта. Нося си шофьорската книжка, дано това не е проблем при пътуването и при регистрирането в хотели. Иначе засега всичко върви добре. Даже днес ми се счу мяукане като на Арти, но се оказа нахалната котка на съседите. Милият, дали е още някъде тук, дали си е намерил друг дом и затова не се връща?

А ние ще продължим – още ден-два почивка тук и товарим обратно. Засега посоката е изток. Или изток-югоизток. Цяло чудо е, че успях да напиша това, преди бебето да се разреве. Гладна е, но докато чакаме мама, ще се носим на рамо и ще пеем “Тих бял Дунав” и “Ясен месец”. За едни – бунтовни песни, за други – приспивни.

Три деца и рибки

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Да, засега сме само с рибки. Светко отдавна иска животни и аквариум е компромисът засега. В квартира в центъра не можем друго. Това поставя въпросът къде ще сме след тук, но за това не сега. Та отпреди месец някъде децата имат шест неона. Задвижихме цикъла първо с растения, после неоните зацапаха всичко, докато не се появиха охлювите, от яйца във водата на растенията.

Аквариумът с растения и неони след това беше за края на учебната година, а сомчето взехме докато чакаме мама и Рая да излязат от болницата.

И така сега сме петима, имаме си домашни любимци и ни предстоят тревоги и разходи, свързани по един или друг начин с лечение, почивка, автомобил, жилище. Може би не задължително в този ред. От друга страна, най-после съм ценен в работата и това ме кара да се чувствам спокоен и полезен, макар пренатягането от дежурствата в предни фирми все още понякога да ми влияе зле. Започнах пак да програмирам (прости неща), а и изрових китарите и някой ден току-виж съм се пресегнал.

Светко очаква, както съм му обещал, това лято да правим роботи и да учим кибернетика. Търся идеи за първи проект, между другото. Искам да го заведа на картинг също, но не знам дали има курсове. Почасово е кратко и скъпо, а ние да сглобим карт ще е супер, но нито имам гараж да го държа, нито пък място за каране.

А Рая расте и вече е на седмица. Спи кротко почти през цялото време, за разлика от батковците си, дето оревяваха махалата. Сега разбирам женските татковци сред приятелите ни, които все не разбираха с какво толкова ни изморяват момчетата ни. Знаех си аз и преди, че има някакво несъответствие в представите, но сега разбирам. Нищо не знайте вий. :)

Поправка: Писах това преди седмица и все нямах време да го публикувам. Междувременно Рая започна да ни буди за нощните хранения и вече гледаме като призраци, все недоспали. Много по-спокойна е от момчетата, но може би е така и защото ние с Краси сме много по-спокойни сега.

Като капак на всичко е помията в обществото и политиката. Излишък от власт, мафия навсякъде, фалшиви промени за заблуда на народонаселението, липса на каквато и да е историческа справедливост, извинение и лустрация на виновните. На всичкото отгоре някакви купени с рубли болни глави искат да ни вадят от ЕС и НАТО…

Ужасна среда за планиране на семейно бъдеще. Така ми се иска нещата поне малко да започнат да се оправят. Поне да вървим направо, дори и бавно. Така не ми се иска да местя семейството си в нормална, но неговореща български среда. По този повод – да вземем да се изнесем по-масово някъде? Нещо като проекта за ИТ-село, но не тук, а направо в нормална страна, в град в нормална страна… Или в краен случай в малък български град, но сигурно ще е много по-трудно да се нормализира средата… Нещо като free state project, но по български, в по-малки мащаби. Не за някакви еко-отшелници, а с научно и технически изкушени хора. И изкуство, но не предварително и самоцелно. Може би не е лоша идея… жалко че не съм толкова социален тип, особено пък не съм социално организиращ тип.

Роди се дъщеря ни

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Днес се роди Рая – 51см, 3.5кг щастие, сега навярно спящо увито в пелени и с малки ръкавички. Има си двама батковци, които с нетърпение я чакат да си дойде вкъщи и да й се радват как расте. Да й се радват заедно с нас с майка им.

Краси е добре и всички сме щастливи и уморени – еднакво много щастливи и всеки по свой си начин уморен. Светли и Оги усещат от доста време промяната, която им предстои и са леко по-енергични, което в техния случай е сравнимо с леко природно бедствие. Аз съм уморен от очаквания и правене на планове, както и от ежедневието и подреждането след домашния тайфун, дето кой знае как минава през стаите, когато гледам в друга посока. И като се обърна – всичко с главата надолу и насред всичкото – две “изненадани” и усмихнати момчешки физиономии. Почивам си, когато спя и когато работя – е, не мога да ги съчетавам, но редуването им дава резултати… когато имам време да ги редувам.

Днес видяхме малката Рая – обещаващо усмихната и спокойно дремеща. Отвори очички, за да види през стъклото другите трима от семейството й, после явно се поуспокои от видяното и пак се унесе. 70 години след десанта в Нормандия нашето момиче форсира границите на този свят и дойде при нас точно навреме, но без бързане. Като я гледах как сладко спи и се гуши в пелените, смятам че е доволна от постигнатото. Дерзай, Рая, има още много за постигане в света! И нека много дни с все нови предизвикателства за нови открития и изпълнени с ново дръзновение те чакат занапред! Доколкото ни дават силите, и ние ще сме с теб – аз и мама и двамата ти батковци!

Добре дошла, Рая!