Monthly Archives: August 2012

Комфорт в терминала

от Владимир Колев

Със следната статия ще ви покажа как да направите ползването на терминала малко по-удобно и разбира се приятно. Все още много потребители намират ползвато на текстовата работна среда за неудобно и стряскащо, но моето лично мнение е, че тя може да бъде доста приятна и примамлива, също както едно време беше модерно на графичната среда да се активират какви ли не ефекти, което спомогна за популяризирането на някои десктоп Линукс базирани дистрибуции.

Инстументите, които ще покажа тука са следните: zsh и tmux (други мисля, че вече сме си споменавали в по-стари статии като cmux, irssi, alpine).

Zsh (Z Shell)

Е алтернатива за bash (bourne-again schell), но много по-конфигурируема и също така разпространена. С какво обаче е по-различен и за предпочитане пред инсталирания по подразбиране в много дистрибуции bash:

Функционира изключително близко до bash, което позволява на потребителите да не се налага да се учат на ново как да го ползват
Предлага корекция на правописа. Предполагам ви се е случвало в бързината да напишете команда и да изпуснете/заместите буква. Zsh се опитва да разпознае командата и ви предлага да я замести преди да се опита да изпълни сбърканата от вас команда.
Изключително конфигурируем (както, между другото, вече споменах).
Много добро и коректно допълване с клавиша [Tab]
Споделена история между сесии – ако сте стартирали няколко zsh-сесии едновременно, то те ще си споделят историята
Вграден пейджър – това можете да го разбирате като вградена less функционалност. Така можете да напишете <README вместо cat README | less
Красив и разширяем – освен по-подредения синтаксис, към zsh можете да иснталирате пакет oh-my-zsh, с който инсталирането и конфигурирането на обвивката става изключително бързо и лесно. Смяната на контролната лента е просто като да смените темата на десктоп средата (не говоря за Gnome3, където това е чиста висша акробатика).

Повечето дистрибуции идват с преинсталиран bash, и ако искате да го смените ще трябва да извършите няколко машинации, които далеч не са нещо особено сложно:
- Инсталирате пакет zsh: В ArchLinux това би било pacman -S zsh
- Смяна на шела по подразбиране за настоящия потребител – в почти всички дистрибуции това става с командата chsh [change shell]:

chsh -s /bin/zsh

- Добавяне на oh-my-zsh: Това може да стане по два начина:
Автоматизирано с curl:

curl -L https://github.com/robbyrussell/oh-my-zsh/raw/master/tools/install.sh | sh

Ръчно с извличане на git хранилището:

git clone git://github.com/robbyrussell/oh-my-zsh.git ~/.oh-my-zsh

Тук обаче ще се наложи ръчно да създадете .zshrc файла, по образеца в ~/.oh-my-zsh

След като рестартирате терминала би трябвало да бъдете поздравени с промпта на zsh, от там следва една бърза настройка като разрешите някои добавки за вашата дистрибуция или често ползвани приложения. Можете да смените и командния промпт,с друг по-шарен, или по-полезен за вас.

Списък с предлаганите теми към oh-my-zsh можете да намерите на адрес: https://github.com/robbyrussell/oh-my-zsh/wiki/Themes
Списък с предлаганите добавки и кратко обяснение за какво са: https://github.com/robbyrussell/oh-my-zsh/wiki/Plugins

И един бонус, който мен лично доста ме ядосваше в началото е пействането от clipboard с клавишната комбинация Shift+Ins за целта трябва да добавите следното във вашия .zshrc файл:

# Create a widget from the function paste-from clipboard.
# Note that /dev/clipboard will give you access to the clipboard
# if you are on cygwin.
paste-from-clipboard() {
CLIPOUT=`cat /dev/clipboard`
BUFFER=$LBUFFER$CLIPOUT$RBUFFER
}
 
# Bind a widget with the same name as the function
zle -N paste-from-clipboard paste-from-clipboard
 
# Make insert paste from clipboard by binding it to the widget.
# If you hit ctrl-v and then the key, it shows you the extended code to use.
bindkey "\e[2~" paste-from-clipboard

Общо взето това е – мисля, че останалото бихте могли сами да разучите.

Tmux (Terminal Multiplexer)

Накратко по-добра алтернатива за screen и byobu, позволява ви да стартирате една или повече инстанции на шела в една програма, като ги разделяте по екран или по прозорци – всичкото в една програма. Представете си ползвате компютъра без графична среда. Няма прозорци, които да минимизирате, няма табове – за запознатите – тук влиза в употреба screen. В случаят при мен влиза в употерба tmux. И защо е за предпочитане – защото позволява с прости клавишни комбинации да разделяте екрана, както пожелаете. В screen например разполагате с прозорци и толкова (или пък аз не съм достатъчно запознат). Докато в tmux можете да разделяте допълнително прозореца на дялове. По този начин можете да изпълняване няколко неща директно от един екран (особено за разработка това е страхотно (ляво: терминал, дясно: vm, долу: gdb). Разбира се бихте могли да си нацепите по този начин и vim, но за някои от функциите ще трябва да се погрижите за подходящи добавки.

Важно да кажем за някои от характеристиките на tmux:
- Поддържа utf-8 и 256 цвята
- Панели и прозорци, като всеки панел може да бъде разделят многократно
- Смяна на прозорци, чрез търсене на по индекс
- Заключване на терминала – ръчно или автоматично след определен период от време и т.н.

Инсталирането на tmux става от пакетния мендиджър на почти всяка дистрибуция.

За да не преписвам клавишните комбинации ще добавя една Ctrl+b+…. – това е командната клавишна комбинация, след което следва командата.
На пример ако искате да разделите екрана на две полета ляво/дясно Ctrl+b+!
Ctrl+b+" – разделя екрана/полето на две горе/долу
Ctrl+b+<стрелки за движение> – можете да се движите между полетата
и т.н. пробвайте с man tmux за да ги разучите

Щеше ми се да допълня и малко повече за настройката на vim посредством bundles, но мисля, че за това ще трябва допълнителна статия.

Надявам се информацията да ви е била полезна.

P.S. BulTux.Org rises from the dead

Свободни кубчета в космоса

от Lindeas

лиценз CC BY

photo by ArduSat

Темата за изследване на Космоса е отново актуална за широката публика – показва го например интересът в социални мрежи и блогове към текущите мисии на NASA до Марс. Това повторно обръщане към небето след дълги години превес на земните ни проблеми съвпада със скорошното по-масово навлизане на идеите на софтуерната свобода в областта на хардуера – както чисто компютърен, така и не само; както за решаване на задачи от ИТ-инфраструктурата, така и на битови такива.

Тези дни в разговор с приятел стана дума за интереса към звездите – защо и как преди години, когато бяхме деца, това беше цел, повече или по-малко обединяваща нации, понякога дори с коренно различни политически системи, а в по-скорошно време е тема от миналото, скучна новина или в най-добрия случай сценарий на научнофантастичен филм. Които филми, както и книгите, между другото, сякаш страдат то изчерпване и разчитат на преповтаряне. Защо? Именно погледът към външното ни обединява, дава ни цели и ни зарежда с ентусиазъм. Разбира се, търсенето на порив за действия успява и в социалното. Успява дори и вътре в самите нас. Но пълното ослепяване за космическото като реално и достижимо е глупава и, както се оказа, нетрайна нагласа. Вчера в друг разговор се спомена идеята за достъп до компютърни облачни услуги като масова, общодостъпна и комунална услуга – някои хора вече развиват това. Да си представим сега достъпът до космически изследвания като комунална услуга. Или поне наченки на такава. Вече има дълъг списък с начини за участие.

photo by ArduSat

ArduSat е такъв проект. Кубче, което ще работи с Ардуино – както личи от името му. Това е първият такъв проект за спътник, в който ще могат да участват всякакви хора – е, в случая в зависимост от дарението, което са направили през страницата на проекта в Kickstarter.

Самият спътник ще има: камери, спектрометър, датчици за температура, вибрации, налягане, магнитно поле, светлина, озон, въгледвуокис, радиация, инфрачервени лъчи, радиовълни… Веднъж изведен в орбита, ще се насочва чрез три малки магнитни двигателя (magnetorquers). В зависимост от начина на извеждане в орбита ще може да остане в нея между 6 месеца и 2 години. Накрая, след загуба на скорост и изпадане от орбитата ще навлезе в атмосферата и ще изгори изцяло, защото е съвсем малък – 10 куб. см. и с тегло 1 килограм. Няма да стане космически боклук, заради сравнително по-ниската си орбита (в сравнение с големите спътници) и съответно изгарянето.

Част от датчиците също са свободни проекти, като например спектрометърът mySpectral.

За извеждане в орбита се предвиждат няколко варианта – от съпътстващ товар на регулярна мисия на голяма ракета до пробни полети с балон или с изстрелване на малка ракета от стратосферен балон. Последните варианти, разбира се, не могат да достигнат до височина за орбита, но могат да се използват за изпробване и всякакви по-малки и краткосрочни научни проекти на общността. В първия случай става дума за височина около 600 км., което представлява ниска околоземна орбита (до 2000 км., за разлика от геостационарната на големите спътници, която е около 40000 км.). А с балон може да се издигне докъм 30-тина километра – в рамките на стратосферата, която е едва вторият слой на атмосферата.

Енергията за работа на цялата електроника на “борда” и за насочване на кубчето ще идва от слънчеви панели в страните му. Откъм тъмната страна на Земята – от батерия. Големият проблем на всички неща в космоса е слънчевата радиация и лошото е, че такъв малък сателит няма как да се опакова в достатъчна радиационна защита и електрониката бързо ще започне да отказва. Решението в случая е дублиране на системите, а пък когато се очаква платките да сдадат багажа – между половин година и година и половина – самото кубче вече ще е загубило инерция и ще се е насочило към атмосферата.

CubeSat in Wikipedia

Това е концепцията за кубчета-спътници (cubesats), която от година-две се възприема много сериозно, вече има действащи такива и например наскоро NASA възприеха за свой проект.

Интересното за нас е, че ArduSat е част от идеята за свободен хардуер, приложена в случая върху космическите изследвания. Свързването на платките Arduino (самите те под свободен лиценз), както и всичкият допълнителен полезен товар, който ще се слага в кубчето ще са налични (ArduSat.pdf в google docs) под CC BY-SA. Конструкцията на самия CubeSat е публикувана (pdf) от Държавния политехнически университет на Калифорния за свободно ползване (public domain).

Това е формата, а за съдържанието – остава да почакаме малко и да видим какви проекти ще се направят, какви софтуери ще се напишат и какви изследвания ще се направят. Или галерии с потребителски снимки от борда на кубчето към земята, към звездите, луната… Ето списъка с идеи (в google docs) – изглежда впечатляващо, особено за апарат, който ще бъде достъпен за неспециалисти и хакери от цял свят.

—

Докато все още говорим за хардуер, едно съвсем кратко отклонение – Олимекс започват да правят петъчни срещи в Пловдив за разговори за свободен хардуер, електроника, Ардуино, OLinuXino, свободни проекти. Може пък и ArduSat да се окаже интересна тема за обсъждане на по бира с хардуерни хакери. Аз съм далеч от мястото за среща, а и наистина съм много бос в електрониката, но ако някой прояви интерес, нека мине – не познавам хората от Олимекс, но както изглежда са истински ентусиасти и ще се радват да обменят идеи.

Share/Bookmark

Набързо за aptitude

от Lindeas

лиценз CC BY

По случай скорошния рожден ден на проекта Debian, нека кажем нещо за търсенето в aptitude. Aptitude е някак странна програма – ползва се за основни неща от тези, които не искат да се задълбават в подробностите на apt, dpkg и пакетното управление в Debian. От друга страна пък се ползва и от напреднали хакери и разработчици на пакети. Едните ползват два, максимум три клавиша – u за обновяване, f за забравяне на новите и g за инсталиране на отбелязаните – а другите използват всякакви подробни клавиши, съкратени търсения и превключване на изгледите, от които на нормалния човек му се завива свят. Е, или поне му става като в Emacs (приятелска закачка към емаксаджийте, не се сърдете).

Да видим някои от най-полезните клавиши за ежедневна работа и някои основни търсения и шаблони за търсене, които може да са ни полезни. Без претенция за изчерпателност, разбира се – аз самият дълги години вече не съм седнал да дочета наръчника за програмата… Действам на принципа “колкото ми стига – толкова”.

Клавиши:

u – обновяване на списъка с пакети. Същото като apt-get update, или по-точно aptitude update. Някои си го настройват в cron, други инсталират cron-apt, apticron и подобни. Трети, като моя милост, натискат u при влизане в aptitude, за да се радват на запълващите се зелени и оранжеви стълбчета.

f – забравяне на новите пакети (aptitude forget-new). Когато повече от веднъж видите един и същи пакет в графата “New Packages”, си е досадно. Може да се настрои автоматично да ги отбелязва като нови след инсталиране на нещо, но къде отива удоволствието да гледаш как една програма “забравя”?

g – при първо натискане дава списък с действията по пакетите и при повторно – започва да ги действа. Пак стълбчетата.

e – ако има неразрешени зависимости, се опитва да ги разреши автоматично. Ако първият списък не ви харесва, натиснете “>” за следващо предложение. И пак, и пак – докато намерите комбинация, която ви устройва. Назад в тази поредица предложения се връщате с “<”. Понякога спестява време вместо ръчно да оправяте конфликтите с избиране на всеки пакет, да ползвате “e”. Но и често не върши работа – логиката е такава, че няма тотален приоритет на вече инсталираните пакети и неведнъж може например за едно малко програмче да ви предлага да махнете целия X с цяла страница пакети. Не разчитайте сляпо на тая автоматика.

M – ръчно отбелязване на отделния пакет като “автоматично инсталиран”.

m – ръчно отбелязване на отделния пакет като “ръчно инсталиран”. Тези последните две са полезни при бъдещо обновяване или премахване на пакети, които са в зависимост от въпросните. Казано накратко, “автоматичните” се повличат от зависещите от тях (не е толкова просто, но ни стига за момента). Разработчиците описват зависимости, но понякога ръчната донастройка на това си е полезна.

Бързи търсения:

b – търси счупени зависимости (от “broken”). Същото като “/~b”.

/ – влиза в режим търсене. Най-простото е да въведете някакъв низ, който смятате, че се съдържа в името на пакета, защото по подразбиране търси в името. Може да шикалкавите с ^ за търсене в началото и ! в края на името.

/~ – специални търсения. Тук темата е широка и не ни стига малкият сайт. Накратко някои полезни – /~dtext търси за “text” в описанието на пакета; /~mtext търси в полето за пакетиралия разработчик; /~atext търси зададено действие за пакет (“text” може да е install, upgrade, hold и т.н.); /~stext търси в секцията “text”; /~Atext търси в конкретен архив на хранилището “text” (stable, unstable и т.н.); /~Otext търси в хранилището на “text”… Май за тези се сещам…

Да не търсим повече шаблони за търсене, мисля че има още доста, но и тези са предостатъчно. Особено като се има предвид, че едно от удобствата на aptitude е визуалната работата с интерфейса – стрелки, enter, q. Каквото е mc за командния ред.

Може би тук е моментът да спомена, че съкращенията с ~ си имат несъкратен аналог с ? – например на d отговаря description, на b – broken и т.н. Рядко съм ги ползвал, но ако някъде видите да се споменават, да знаете, че са същите като кратките. Може би е някакво удобство да виждаш изписана цялата дума и така да не я грешиш, не знам.

Също така всяко от тези условия за търсене може да се обръща с “!” – тоест /!text търси за пакети, които НЕ съдържат “text”.

И сега нека честитим рождения ден на Дебиан, като пуснем следното търсене:

/~i!~Odebian

Това ще ви даде пакетите, които са инсталирани и не са от официалните хранилища на Debian. От пакет на пакет може да минавате с “n” (от “next”). А списък с всички тези пакети наведнъж може да получите от команден ред така:

# aptitude search '~i!~Odebian'

Ако като мен използвате към официалните хранилища и тези на Siduction, тогава:

# aptitude search '~i!(~Odebian|~Osiduction)'

Всичко останало са пакети от рожденика

Share/Bookmark

Неделно видео

от Lindeas

лиценз CC BY

Малко неща за гледане през уикенда:

Лекцията на Цветан Узунов от Олимекс (за които писахме наскоро) на тема “Свободен хардуер и има ли място за бизнеса в него”

Ето и презентацията от лекцията. Вижте и споменаването на OLinuXino в InitLab в началото на март 2012г. Тия дни ядрото Линукс стана на 21г. – може би донякъде двете споменавания си приличат.

Лекцията на Симеон Янчев от robotev.com на тема “Платформата Ардуино – хардуер с отворен код”

Лекциите са от миналогодишния OpenFest 2011. Припомням, че тази година OpenFest 2012 ще се проведе на 3 и 4 ноември в Интерпред в София. Входът е свободен, а програмата се очертава да е интересна, както всеки път – засега бяха казали за лектори от GitHub. За крайната програма ще трябва всеки да следи сайта – не го казвам с лошо чувство, но OpenFest от самото начало е бавен в публичността. Но пък събитието си заслужава.

За десерт ето още неща за Arduino на български, представени пак от Симеон Янчев – урок “Вградени системи и Ардуино” от Telerik Academy.

Share/Bookmark

OLinuXino – мини-компютри от Пловдив

от Lindeas

лиценз CC BY

OLinuXino Micro

Накратко за OLinuXino на пловдивската фирма Olimex.

Накратко не защото не заслужават много повече, а единствено защото ги открих съвсем скоро и все още чета всичко по темата. Когато пък се реша да взема една платка и да започна с проекти, тогава ще има много за разказване. Предварително мога само да кажа, че е страхотно и ентусиазиращо.

OLinuXino Maxi

Разбрах за OLinuXino от коментар на Радо Колев към скорошната ми статия за Raspberry Pi. OLinuXino, за разлика от Raspberry Pi е свободен хардуер (CC BY-SA 3.0 за хардуера и GPL за софтуера) и това, заедно със стремителното развитие на проекта (започнал е наскоро, преди няколко месеца, а вече има достъпни за купуване повече от една платки (плюс още цял куп Arduino-ориентирани неща) – всичко това потвърждава още веднъж тезата, че най-доброто предстои и идва с все по-големите възможности за хакване на физическото в бита ни.

Стига въведения, ето малко сурови препратки:

сайтът на Olimex, по-точно разделът с въпросните платки. Вляво “olinuxino” ще ви даде страница с 4 модела – Maxi, Mini (все още в разработка), Micro и А13 (платка в nano-ITX формат)

блог на проекта

хранилището в github

Цветан Узунов от Olimex в G+

Ето и малко OLinuXino Maxi + ArchlinuxARM в действие.

Все още като че ли няма проекти с OLinuXino, но като гледам, всичко е започнало през месец май тази година. По-точно работата по OLinuXino, иначе Arduino платките може би фирмата ги прави по-отдавна. Цената е малко по-висока от тази на RPi, но 1) е налично, за разлика от “малинката” и 2) е свободен проект. Освен това се развива много бързо, а и не на последно място е българско. Ще следя темата с интерес. Благодаря на Радо за информацията!

Share/Bookmark

Makr.io и Diaspora

от Lindeas

лиценз CC BY

Diaspora е свободен проект за разпределена социална мрежа. Казано с други думи – нещо като Google+ във всеки дом. Поне така трябваше да бъде по идеята си. Вече доста време проектът буксува откъм нови функционалности и технологично “догонване” на големите, да не говорим за “изпреварването” им с всичките неща, свързани с концепцията за разпределеност. Може би причината е загубата на един от екипа преди време, може би всичко си е било така предпоставено, но е факт, че две години след набирането на средства през Kickstarter, платформата не изпълни най-смелите си обещания. Заради които, всъщност, много хора се преселиха в “шушулките” (pods) на Диаспора. Макар разпределена по замисъла си, платформата предлага много малко в тази насока, а връзките на различни нива (споделяне, отговори) между сървърите често са проблемни. Няма все още чат, интерфейсът за публикуване за нула време беше изпреварен от G+ по удобност, а като цяло проектът е търпял няколко пъти в началото си остри критики от сродни проекти за недобрата сигурност.

На този фон тези дни от екипа обявиха, че пускат нов сайт, Makr, който е всичко друго, но не и логично допълнение към Diaspora (както се опитват да ни убедят разработчиците). Свободен софтуер? Май е AGPL, но странно тогава защо на сайта няма препратка към кода. Става дума за сайт за споделяне на съвместно редактирани снимки с надписи (някакъв вид графичен meme генератор). Произнася се “мейкър”, като “maker” – “maker I owe”, makr.io. Казват ни, че е наследник на Cubbi.es, но освен че и двете са за картинки, нямат друго общо помежду си.

Неприятно е свободен софтуер, към който има голям интерес, да се оставя “на самотек” и практически да се убива. Да, Diaspora няма да изчезне и сигурно ще става и по-добра с времето, но без вътрешен стимул да се развива постоянно е обречена да стане като Identica, например – там е, работи си, но някак го няма ентусиазмът вече и основателят си е направил леко страничен бизнес – я комерсиална поддръжка, я като в случая с Diaspora отделен проект, защото предишният не им е толкова интересен вече…

Дано греша, иска ми се да греша, защото има добри идеи в пространството около гигантите Facebook и Google+, но всички са някак вътрешно спънати. StatusNet с вкарването на Identica в круизна скорост, за което казах, Friendika с агресивното си послание към другите свободни мрежи, свързаността им с несвободните и фактът, че са на PHP (макар че аз имам доводи “за” това, де), Appleseed, за които вече нищо не се чува, няколко разклонения на Diaspora, които макар и по-ентусиастични, няма как да не носят проблемите на Diaspora, самата Diaspora с проблема, който виждаме…

А тези мрежи, тези проекти започнаха преди Google+ (1, 2). Сега регистрациите в мрежата на D* са около 400 хил., от тях малко над 100 хил. активни, а в G+ числата са съответно 250 млн. и 150 млн. Вярно – статистиката не е всичко, особено когато става дума за свободен софтуер и ценности, но къде са новите функционалности, къде е развитието и ентусиазмът?

Има заявен един нов играч в отбора – Libertree, но за него не се знае много, защото е съвсем, съвсем новичък и е в затворена бета.

А Makr – както мернах в коментар някъде по темата – да, интересно нещо е и може би донякъде полезно, но… детска му работа. И на заглавната се мъдри едно “Login with Facebook”… WTF?

Share/Bookmark

Малки чудеса с Raspberry Pi

от Lindeas

лиценз CC BY

Признайте си – когато за първи път прочетохте или чухте за Raspberry Pi, не се впечатлихте извънредно, нали? Е, може би не сте като някои хора около мен, от които чувах “а, чудо голямо, виж Apple какво се очаква да пуснат”. Но все пак, колкото и очарователно да е да имаш малко компютърче за почти без пари, за колко толкова пък употреби се сещахме?…

Добре, аз съм първи – признавам си, че основната полза в моите очи даже не беше подобряване на образованието и доближаване на децата към компютрите. Там все още смятам, че голямото чудо се казва Arduino. Макар че, ако сме честни докрай… за какво образование говорим в днешна България? Но това е друга тема. Та с ръка на сърцето – основното приложение мислех че ще е за плъг-сървъри, малки и полуавтономни, преносими домашни сървърчета, на които си се скатават данните ни – от текстове, през филми и музика, до профил в разпределена социална мрежа.

Или най-много PirateBox.

Но грешах. Raspberry Pi, също както и Adruino, все повече ще навлиза в нови области, ще прави нови неща и ще ни изненадва всеки път. Ще ни кара да казваме “абе искам и аз, хайде най-накрая да се стегна и да си поръчам и аз няколко, за да осъществявам лудите си идеи”.

Някои примери:

В космоса – миниспътници (cubesats) и балони с Raspberry Pi

В морето – малък корабен модел, който ще пресича сам океана, с Raspberry Pi

Да, тези двата сигурно сте ги срещали в ИТ-новините, а и са все още само проекти. Но ето нещо, което си е направено и работи:

http://blog.makezine.com/2012/08/20/raspberry-pi-embedded-in-dslr-camera/

http://davidhunt.ie/?p=2641

Сигурно има вече десетки подобни примери, но фотографът в мен се впечатли и реших да разкажа именно за този.

photos: davidhunt.ie

Raspberry Pi в батерийния грип на dSLR, със захранване от резервна батерия за апарата, USB към апарата и WiFi към външни устройства. Красота! Само да знаете колко много такива неща липсват на любителите фотографи… Само защото компанията Х е решила да има, да речем, безжична връзка или gps само в най-скъпите й модели Y, масово хората се примиряват и използват dSLR-ите си само по начина, описан в книжката. А проекти като този отварят вратите към доработки на поостарелите, но налични апарати и спестяване на пари, вместо излишно купуване на прескъпия последен модел (който така и така след две години ще е прекалено остарял)…

Което ни дава извода от цялата история – който сам по себе си е страхотен – предстои време на все по-достъпно и по-масово хардуерно хакване. Чували сме за понятието “open hardware“, знаем за Arduino и за RepRap… но това не са просто новини, това е промяна в бита ни на физическо ниво. За разлика от свободния софтуер, който направи и продължава да прави огромни промени – няма спор – но неговите промени са по-незабележими, някак фонови.

В Университета си говорехме с някои колеги за особеностите на свободния софтуер и как за да съществува, трябва да има несвободен, но с времето ограничената употреба, “островите” ще станат не както тогава на свободния софтуер, а на несвободния. Аз казвах, че истинската промяна ще е, ако свободният софтуер намери път към не-софтуерното и макар всички да се съгласяваха, общото мнение беше, че дори и интересно и очарователно, е крайно нереалистично. Пък и някак трудно за възприемане.

Ето го, тук е – нещата започват бавно и полека с проекти като Arduino, Raspberry Pi, RepRap, MakerBot, после след няколко години минава в неорганизираната общност на GeekDad и MakerMom в заниманията с децата… Не зная къде ще отведе – дали към качествено по-добро образование, към по-ниско потребление и разпределение на производството или ще се забележи чак след години в променена обща нагласа… каквато Пърсиг търсеше в обществото на неприемащи техниката ползватели на техника. Кой знае. Но ще е интересно.

Ето нещо, пък е чак от 2003г. Отпреди цели 9 години. Да, определено ще е интересно.

Share/Bookmark

MySQL -> TheirSQL?

от Lindeas

лиценз CC BY

Прокрадват се съмнения в обещаната от Oracle политика към MySQL, когато ги напазаруваха със Sun. Съмненията не са от вчера и дано всичко накрая свърши като кратка буря в чаша вода.

А дано, ама надали, както биха казали някои…

MySQL AB, компанията, която развиваше MySQL, беше купена през 2008г. от Sun Microsystems и след това, две години по-късно, премина в лакомите ръце на Oracle, когато погълнаха Sun. Положението е много интересно, защото самите Oracle имат за основен бизнес една от най-мащабните комерсиални системи за управление на бази от данни. MySQL на практика им се явява нещо като вътрешна конкуренция, защото от своя страна е най-разпространената свободна система за бази от данни.

MySQL AB пък винаги е работела на принципа на двойното лицензиране – продуктът се предлага и като свободен софтуер, но основните приходи идват не от поддръжка, а от продажби на комерсиални лицензи. Нерядко са се чували притеснения от този модел – например Qt на Trolltech и др. – най-вече заради лесният механизъм на еволюция към затворен код, ако компанията промени приоритетите си за бъдещите версии. Между другото, наскоро за пореден път такива притеснения се появиха за въпросното Qt, след като от ръцете на Nokia сега премина в тези на Digia – и двете (едната повече, другата по-малко) заподозрени от общността в близки отношения с Microsoft. Може би сравнението на Digia с Oracle не е много коректно, но бъдещето ще покаже кой как си спазва обещанията.

Разбира се, нито Qt, нито MySQL ще престанат да бъдат свободен софтуер. Най-малкото съществуват или фондации и управление от общността, или разклонения на кода, готови при нужда да поемат основната част разработчици.

При MySQL може би е реалистичен вторият вариант. От доста време бивши разработчици на MySQL, заедно с основателя на проекта Monty правят продукта MariaDB, който е двоично съвместим и заменим с MySQL. В повечето случаи разликата е само в имената на програмите и съответно имената на инсталационните пакети. Затова в дистрибуциите се повдига въпроса за премахване на твърдото изискване за “mysql” в зависимостите на пакетите, за да може да се използва която и да е от тези системи, без функционална разлика.

Притеснението на хората от MariaDB в случая е заради скриването в последната версия на MySQL (с която те периодично се синхронизират в името на съвместимостта) на списъка с промените и на тестовите скриптове. Така не се разбира какви грешки всъщност са отстранени в тази версия и никой външен разработчик не може да е сигурен защо нещо е поправено, какво е било то, нито може да провери дали наистина е поправено. Така с един “удар” се отсича достъпа на външни на компанията разработчици – да, кодът е там и е под свободен лиценз, но я иди да четеш хиляди и хиляди редове код и да не знаеш кое как и защо е променено…

Ако се стигне до масова миграция към MariaDB, затруднението ще е в зависимостите на дистрибуциите и в свикването с името от потребителите. Първото е лесно и бързо решимо – и по-големи промени са се правили в дистрибуциите, а тук става дума почти само за промяна в име. Второто ще е големият проблем, защото днес всеки знае за MySQL и почти никой – за MariaDB. Имам предвид особено мениджърите на средно ниво из фирмите, на които им трябваха години, за да запомнят MySQL, а сега не се знае колко биха им трябвали, за да го сменят. Ще кажете – няма проблем, те във фирмите ще си ползват комерсиални лицензи за MySQL, независимо колко отворен или затворен е кодът. Да, така е, от гледна точка на бизнеса няма голям проблем. Но от гледна точка на софтуерната свобода години усилия отиват на вятъра.

Може всичко да се окаже техническа грешка и нещата да се оправят. Ако не – още един грях на Oracle към свободния софтуер.

Share/Bookmark

Debian на 19

от Lindeas

лиценз CC BY

Няма как да се пропусне споменаването – макар да се случва всяка година, рожденият ден на Дебиан си е повод ако не за хакерско празненство с торта с лого, то поне за усмивка и едно “благодаря” наум.

Проектът Debian навърши 19 години. Ако беше от Алабама или Южна Корея, примерно, щеше да навършва пълнолетие. Но за всички, които ползваме Debian GNU/Linux си е отдавна зрял. Думите са или малко, или ненужно помпозни, или така и така вече казани на предните годишнини, затова е достатъчно само едно:

Честит празник на всички!

Софтуерната свобода е за всички потребители, а Дебиан продължава да прави много за разпространението на тази свобода. Дотолкова, че приносът често не се разпознава и е станал част от пейзажа, част от бита ни – както и трябва да бъде.

apt-get rule-world! Debian FTW! Happy birthday!

Share/Bookmark

BeakerCMS – възраждането на HotaruCMS

от Lindeas

лиценз CC BY

Нов ден и нова добра новина – след като прекалено дълго време HotaruCMS нямаше никакви обновления и никакво раздвижване около кода и след като преди време Nick Ramsey, авторът на Хотару, обяви, че изоставя проекта, сега кодът започва нов живот под името BeakerCMS и ръководството на Stuart Duff.

Всички препратки от стария сайт сочат към новия, има тема във форума на стария, обявяваща разклонението… което всъщност е по-скоро миграция, отколкото класически форк.

Нова версия се очаква скоро, кодът ще е и в github (core, plugins) и се обещава плавна миграция на старите инсталации. Новият шеф си личи, че има опит освен с всичко друго и с уебдизайн и наръчници за лъскавини за WordPress, така че може да се очаква освен по-стабилно, и по-красиво бъдеще.

BeakerCMS е система за управление на съдържание, ориентирана основно (но не само) към споделяне на препратки и новини. Близко до първоначалната идея на Digg и на свободни проекти като Pligg, но с олекотен интерфейс и с възможност за управление на всякакъв вид съдържание – от статични малки сайтове до каталози с мултимедия – не само на новини и гласове за новини. В Lindeas ползваме леко променена инсталация на Hotaru за сайта Ново 20.

Share/Bookmark