Tag Archives: CubeSat

Свободни кубчета в космоса

от Lindeas
лиценз CC BY

photo by ArduSat

Темата за изследване на Космоса е отново актуална за широката публика – показва го например интересът в социални мрежи и блогове към текущите мисии на NASA до Марс. Това повторно обръщане към небето след дълги години превес на земните ни проблеми съвпада със скорошното по-масово навлизане на идеите на софтуерната свобода в областта на хардуера – както чисто компютърен, така и не само; както за решаване на задачи от ИТ-инфраструктурата, така и на битови такива.

Тези дни в разговор с приятел стана дума за интереса към звездите – защо и как преди години, когато бяхме деца, това беше цел, повече или по-малко обединяваща нации, понякога дори с коренно различни политически системи, а в по-скорошно време е тема от миналото, скучна новина или в най-добрия случай сценарий на научнофантастичен филм. Които филми, както и книгите, между другото, сякаш страдат то изчерпване и разчитат на преповтаряне. Защо? Именно погледът към външното ни обединява, дава ни цели и ни зарежда с ентусиазъм. Разбира се, търсенето на порив за действия успява и в социалното. Успява дори и вътре в самите нас. Но пълното ослепяване за космическото като реално и достижимо е глупава и, както се оказа, нетрайна нагласа. Вчера в друг разговор се спомена идеята за достъп до компютърни облачни услуги като масова, общодостъпна и комунална услуга – някои хора вече развиват това. Да си представим сега достъпът до космически изследвания като комунална услуга. Или поне наченки на такава. Вече има дълъг списък с начини за участие.

photo by ArduSat

ArduSat е такъв проект. Кубче, което ще работи с Ардуино – както личи от името му. Това е първият такъв проект за спътник, в който ще могат да участват всякакви хора – е, в случая в зависимост от дарението, което са направили през страницата на проекта в Kickstarter.

Самият спътник ще има: камери, спектрометър, датчици за температура, вибрации, налягане, магнитно поле, светлина, озон, въгледвуокис, радиация, инфрачервени лъчи, радиовълни… Веднъж изведен в орбита, ще се насочва чрез три малки магнитни двигателя (magnetorquers). В зависимост от начина на извеждане в орбита ще може да остане в нея между 6 месеца и 2 години. Накрая, след загуба на скорост и изпадане от орбитата ще навлезе в атмосферата и ще изгори изцяло, защото е съвсем малък – 10 куб. см. и с тегло 1 килограм. Няма да стане космически боклук, заради сравнително по-ниската си орбита (в сравнение с големите спътници) и съответно изгарянето.

Част от датчиците също са свободни проекти, като например спектрометърът mySpectral.

За извеждане в орбита се предвиждат няколко варианта – от съпътстващ товар на регулярна мисия на голяма ракета до пробни полети с балон или с изстрелване на малка ракета от стратосферен балон. Последните варианти, разбира се, не могат да достигнат до височина за орбита, но могат да се използват за изпробване и всякакви по-малки и краткосрочни научни проекти на общността. В първия случай става дума за височина около 600 км., което представлява ниска околоземна орбита (до 2000 км., за разлика от геостационарната на големите спътници, която е около 40000 км.). А с балон може да се издигне докъм 30-тина километра – в рамките на стратосферата, която е едва вторият слой на атмосферата.

Енергията за работа на цялата електроника на “борда” и за насочване на кубчето ще идва от слънчеви панели в страните му. Откъм тъмната страна на Земята – от батерия. Големият проблем на всички неща в космоса е слънчевата радиация и лошото е, че такъв малък сателит няма как да се опакова в достатъчна радиационна защита и електрониката бързо ще започне да отказва. Решението в случая е дублиране на системите, а пък когато се очаква платките да сдадат багажа – между половин година и година и половина – самото кубче вече ще е загубило инерция и ще се е насочило към атмосферата.

CubeSat in Wikipedia

Това е концепцията за кубчета-спътници (cubesats), която от година-две се възприема много сериозно, вече има действащи такива и например наскоро NASA възприеха за свой проект.

Интересното за нас е, че ArduSat е част от идеята за свободен хардуер, приложена в случая върху космическите изследвания. Свързването на платките Arduino (самите те под свободен лиценз), както и всичкият допълнителен полезен товар, който ще се слага в кубчето ще са налични (ArduSat.pdf в google docs) под CC BY-SA. Конструкцията на самия CubeSat е публикувана (pdf) от Държавния политехнически университет на Калифорния за свободно ползване (public domain).

Това е формата, а за съдържанието – остава да почакаме малко и да видим какви проекти ще се направят, какви софтуери ще се напишат и какви изследвания ще се направят. Или галерии с потребителски снимки от борда на кубчето към земята, към звездите, луната… Ето списъка с идеи (в google docs) – изглежда впечатляващо, особено за апарат, който ще бъде достъпен за неспециалисти и хакери от цял свят.

Докато все още говорим за хардуер, едно съвсем кратко отклонение – Олимекс започват да правят петъчни срещи в Пловдив за разговори за свободен хардуер, електроника, Ардуино, OLinuXino, свободни проекти. Може пък и ArduSat да се окаже интересна тема за обсъждане на по бира с хардуерни хакери. Аз съм далеч от мястото за среща, а и наистина съм много бос в електрониката, но ако някой прояви интерес, нека мине – не познавам хората от Олимекс, но както изглежда са истински ентусиасти и ще се радват да обменят идеи.

EmailPrintIdenti.caFacebookTwitterGoogle+DeliciousLinkedInShare/Bookmark