Спорна дузпа в 94-та минута даде предимство на “Питърхед” пред “Куинс Парк” в първия полуфинален плейоф в Трета дивизия. Двата отбора изиграха мача доста предпазливо, без много остри голови ситуации пред двамата вратари. “Куинс” владееха играта и имаха няколко възможности да затруднят защитата на гостите, но ударите на Андерсън, Лонгуърт и Макпарланд минаха покрай вратата. От своя страна “Питърхед също опита, но безрезултатно, да затрудни Нийл Пари чрез Макалистър и Роджърс, който дори уцели напречната греда. Трябва да се отбележи добрата игра в защита на “паяците”, които обезвредиха напълно голмайстора Рори Макалистър и през втората част той беше заменен. Мачът отиваше към закономерно нулево равенство, когато съдията Маккендрик се превърна в главно действащо лице. В добавеното време той даде несъществуващо нарушение в полза на “Питърхед” на 20-на метра от наказателното поле. След центрирането защитник на “Куинс” се опита да изчисти, но връхлетелия отзад нападател на гостите се сблъска в него, а съдията даде дузпа. Протестите на домакините не бяха уважени и Роджърс отбеляза от бялата точка за 0-1 в 94-та минута. Така пред “Куинс Парк” сега стои много тежката, но не непосилна задача да победят “Питърхед” в събота на “Балмур”. Добрата форма на “Куинс” при гостуванията може да им бъде от полза в този случай, като веднъж през сезона те вече победиха същия съперник на собствения му терен с 2-0. Статистика обаче не е на страната на глазгоуския тим. В историята на плейофите в последните години няма отбор, който да е загубил първото си домакинство и след това да е продължил. Сега фаворит за финала е “Питърхед”, а за “Куинс Парк” остава надеждата, че изненадата не е невъзможна.
В другия плейоф “Берик Рейнджърс” завърши наравно 1-1 с “Ийст Файф” като домакин. Първо гостите от Метил поведоха в края на първото полувреме с гол на Мюър, а “Рейнджърс” изравниха чрез Лавъри в 72-та минута. Така всичко в този сблъсък ще се реши в реванша.
Явяваме се на пристанището в 9 в пълно бойно, въоръжени с всичката снимачна техника, с която разполагаме. Времето все още е сиво и студено, въпреки обещанията на прогнозата, и над тесния фиорд духа смразяващ влажен вятър.
Малкото корабче не спира да се лашка по вълните, но след близо час зиг-зази търпението ни е вънаградено
Нещастната животинка – никак не ѝ допада близостта ни, така че прекарваме следващия половин час в гонене из залива с намерение да се прилиближим максимално Continue reading →
Анжело днес ще ни води до една от забележителностите на Холандия (те си имат нов крал вече :) – Мадуродам в градчето Схевенинген край Хага. Приятно четене:
Мадуродам, Холандия
Гъливер в света на лилипутите
Пътни бележки
Вместо увод
Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.
Мадуродам
Адрес:
George Maduroplein 12584 RZ Den HaagThe NetherlandsРаб. време: 9:00 – 20:00, касите - до 19.00Телефон: +31(70)4162400Факс: +31(70)3512185GPS: 52.099269,4.29942Web: http://www.madurodam.nl/en/
Исторически миниатюрни модели на градчета са съществували от незапомнени времена, но такива със статут на туристическа атракция съществуват от 30-те години на 20-и век.
Повечето моделни паркове са изградени в мащаб, който варира от 1:76 до 1:9.
Континентална Европа и Азия обикновено предпочитат мащаба от 1:25, докато в Северна Америка и Великобритания се използват 1:12 и други варианти.
Макар, че надпреварата в Трета дивизия още не е приключила, вече бяха оповестени носителите на клубните награди на “Куинс Парк” и на “Асоциацията на привържениците на Куинс Парк” за сезон 2012-13 година. За играч на годината беше обявен Дейвид Андерсън, който е плеймейкър и основен двигател в полузащита за “паяците” в последните няколко години. Добрата новина за всички е, че той вече подписа нов договор с “Куинс Парк” и за следващия сезон, заедно с Майкъл Кийнън и Тони Куин. Играч на годината, избран от Комитета, пък стана контузеният в момента защитник и капитан на “райетата” Рики Литъл. Освен това Андерсън и Литъл бяха включени и в престижния Отбор на годината в Трета дивизия, определен от Шотландската асоциация на професионалните футболисти.
Извън номинациите този път остана Джейми Лонгуърт, взел през миналия сезон цели три отличия. Ето и всички категории и победители от наградите:
Играч на годината (на Асоциацията на привържениците): Дейвид Андерсън
Играч на годината (на Комитета): Рики Литъл
Играч на годината (на “Клуба за пътувания”): Нийл Пари
Млад играч на годината: Анди Робъртсън
Гол на годината: Лоурънс Шанкланд (срещу “Партик Тисъл”)
—
Снимка и информация: Официална Фейсбук-страница на “Куинс Парк” и Форум Spiderstalk.com
Когато отиваме към райски места, някои детайли някак ми стават маловажни – като например как е правилното изписване на остров Моорея или Морея във Френска Полинезия ;) Затова в текста ще го срещнете всякак – ама че райско място, аз да му намирам ма'ана? ;)Приятно четене:
Френска Полинезия
част първа
Моорея, Бора Бора и Рангироа
Пристигнахме в Таити
към 11 вечерта след приятен полет от Великденски остров. Посрещнаха ни с цветя и серенада, както на островите на Кук преди 3 години, но тук дори не си направиха труда да ни проверяват, докато тогава няколко кученца сновяха около багажа. :)
Готвехме се за поредното спане на летището. Припомнихме си, че и предния път когато пристигахме в Полинезия, прекарахме първата нощ на летището. И тогава беше късно, а имахме ранен полет на следващия ден, какво дежа ву...;) - само където този път планирахме да пътуваме с ферибот до Морея. Това е най - близкия до Таити остров, само на 30 минути по вода. Отново се поизкривихме на металните пейки, и това като че ли ни беше най - неудобното летище, но този път беше една идея по-затворено, въпреки че нямаше значение в тамошните горещини. Преди да се наместим да подремнем, питахме човека на информацията, за насоки как да се предвижим до пристанището. Той ни обясни и на няколко пъти повтори, да не излизаме от летището, докато не се съмне. Явно и тук имаха проблеми с престъпността, което първаночално ни учуди, но в последствие се убедихме с очите си каква е обстановката в Папете.
Още от ферибота видяхме доста делфини да играят наоколо, и усещахме че ни чакат много морски преживявания в заобикалящия ни аквариум.
Френска Полинезия се състои от 5 островни групи –
Австралски острови, Туамуту, Дружествени острови, Маркизки острови и Гамбе.
Морея е един от големите вулканични острови,
част от архипелага Дружествени острови, заедно с Таити и Бора Бора. За него се твърди, че е последно образувания остров от всички във Френска Полинезия. Обиколката на острова е 67км. Имаше градски транспорт, но за съжаление, той се движеше само спрямо пристигащите и заминаващи фериботи, а те не бяха много. В последния момент на тръгване от Великденски остров, получихме отговор на запитването ни за отсядане в един французин в Морея, чрез популярния сайт"coachsurfing". Казваше се Дом и беше писал, че с радост ще ни приеме и в случай, че не си е вкъщи, просто да се разполагаме, както намерим за добре. Ориентирахме се по описанията и след като няколко злобни кучета ни посрещнаха доста не гостоприемно, намерихме колибката на Дом. В отзивите за него бяха писали, че е много приятен човек, но условията са малко първобитни - така че бяхме подготвени. Вратата на колибата беше широко отворена и имаше оставена табелка "Добре дошли".
Настанихме се удобно и извадихме от запасите си кафе, за да уплътним времето докато го чакаме. Комарите ни посрещнаха подобаващо за тези географски ширини- на рояци, влизайки свободно в къщата поради липса на предпазни мрежи. Трябваше да свикваме, защото предстоеше да спим на дюшек на терасата. Нямаше много стаи, а и банята си беше доста импровизирана.
Дом беше малко над 40-те с корени от Мартеник. Първоначално беше малко дръпнат, но явно просто му трябваше малко време да ни опознае.
Нямахме търпение да се гмурнем в близката лагуна. От многото обиколки през последните 2 месеца, не ни беше останало изобщо време за море и почивка. Морея е известен с двата си силно врязани навътре залива, а ние се намирахме в близост до единия, така че лесно се ориентирахме. Целия беше ограден от красиви зелени възвишения. Водата беше доста топла, а Дом ни даде и очила и шнорхели. След като напазарувахме от местния супермаркет се прибрахме, за да изненадаме за вечеря нашия домакин. Ако нямаш нищо против да си готвиш, Френска Полинезия е доста изгодно място за посещение. Прясна риба се предлага навсякъде на много сносни цени, и то не каква да е, а всякакви филета от големи риби като тон, марлин и махи махи - все вкусотийки. Иронията беше голяма, защото точно тук се хранихме най - добре от цялото ни пътуване - просто постояно си хапвахме прясна риба почти без пари.
На вечеря Дом ни разказа за себе си и затова, че живее тук от 12 години. Цялото време е прекарал в Морея, в същата къща, която наемаше за 350 евро месечен наем. Преди е работел като дизайнер на бижута, но сега работеше към морското министерство по проект за опазване на околната среда. Обикновено работеше от вкъщи, като рядко излизаше по работа. За местните разказваше, че съвсем са загубили порядките си и в момента се интересуват единствено от това, как да имат по - голяма и скъпа кола. Сравненията с островите на Кук бяха неизбежни, като според нас, ситуацията беше почти идентична в това отношение. Continue reading →
Кашлям лошо. Болестта е упорита и лекарят ми предписа нови лекарства. Лошо е втори антибиотик, но алтернативата да развия по-лошо дихателно усложнение е реална. Ще пия чай на Димитър Пашкулев и освен с него и антибиотика ще се лекувам и по “бабешки”. Имам болничен за тази седмица. Добре, че не съм на работа и зле, че съм с лоша кашлица.
“Куинс Парк” излезе за последния си мач от редовния сезон срещу гостуващия “Питърхед” със съвсем пробен състав. От групата липсваха основни фигури от титулярния състав, които бяха заменени с юношите на клуба. Всичко това беше с цел да се запазят основните играчи за предстоящите сблъсъци срещу същия съперник в полуфиналните плейофи в дивизията. От състава на “Питърхед” пък отсъстваше голмайсторът на отбора Рори Макалистър, но те бяха със значително по-малко промени, в сравнение с “паяците”. При тези обстоятелства младият състав на “Куинс” се представи достойно, направи един добър мач, въпреки че накрая гостите взеха трите точки с класическа победа от 3-0. В това съперничество обаче тепърва предстои пълната развръзка. На 8-ми и 11-ти май “Куинс Парк” и “Питърхед” ще определят кой от тях е по-достоен да играе на финала за влизане във Втора дивизия. “Питърхед” са в изключително силна серия от победи напоследък, но историята показва, че това не е най-силният аргумент, когато се стигне до мачове на преки елиминации. Самият отбор на “Куинс Парк” ще участва в 4-ти пореден плейоф, като загуби в предишните три, макар да влизаше в чудесна форма преди това. Сега всичко предстои да се реши в следващите дни и “Куинс” ще се опитат да пробият най-накрая лошия късмет, който ги съпътстваше в последните 3 сезона. В другия полуфинал пък един срещу друг застават “Ийст Файф”, предпоследен в горната дивизия, и “Берик Рейнджърс”, който успя да удържи 4-то място пред “Елгин” само заради по-добрата си голова разлика.
Още една промяна в сайта ми, която вярвам за много хора би минала незабелязано – вече имам заявен лиценз, CC BY. Причината е, че в България (а доколкото ми е известно изобщо в Европа) пълен отказ от права на практика няма. Та “public domain” стоеше все повече само като табелка тук. Е, вече и официално всичко е позволено, но указването на авторството ми не е само молба, а изискване. Като автор и носител имам правото да сменя условията на ползване.
Спорна дузпа в 94-та минута даде предимство на “Питърхед” пред “Куинс Парк” в първия полуфинален плейоф в Трета дивизия. Двата отбора изиграха мача доста предпазливо, без много остри голови ситуации пред двамата вратари. “Куинс” владееха играта и имаха няколко възможности да затруднят защитата на гостите, но ударите на Андерсън, Лонгуърт и Макпарланд минаха покрай вратата. От своя страна “Питърхед също опита, но безрезултатно, да затрудни Нийл Пари чрез Макалистър и Роджърс, който дори уцели напречната греда. Трябва да се отбележи добрата игра в защита на “паяците”, които обезвредиха напълно голмайстора Рори Макалистър и през втората част той беше заменен. Мачът отиваше към закономерно нулево равенство, когато съдията Маккендрик се превърна в главно действащо лице. В добавеното време той даде несъществуващо нарушение в полза на “Питърхед” на 20-на метра от наказателното поле. След центрирането защитник на “Куинс” се опита да изчисти, но връхлетелия отзад нападател на гостите се сблъска в него, а съдията даде дузпа. Протестите на домакините не бяха уважени и Роджърс отбеляза от бялата точка за 0-1 в 94-та минута. Така пред “Куинс Парк” сега стои много тежката, но не непосилна задача да победят “Питърхед” в събота на “Балмур”. Добрата форма на “Куинс” при гостуванията може да им бъде от полза в този случай, като веднъж през сезона те вече победиха същия съперник на собствения му терен с 2-0. Статистика обаче не е на страната на глазгоуския тим. В историята на плейофите в последните години няма отбор, който да е загубил първото си домакинство и след това да е продължил. Сега фаворит за финала е “Питърхед”, а за “Куинс Парк” остава надеждата, че изненадата не е невъзможна.
