Tag Archives: Исландия

Исландия

от ElectriClub
лиценз

Исландия е една от страните с бързо приемане на електромобилите. И това не е, защото климатът ѝ е най-подходящият за експерименти с батерии, пробег и зареждане навън. 🙂 Малко статистика: през 2014г. по пътищата в Исландия са се движили 90 електромобила. В момента са 6 000. Както казва Jón Björn Skúlason от исландската компания New Energy, която координира национални инициативи между правителството, индустрията и проучващи институции: “В началото хората бяха скептични, но сега виждат електромобили на пътя и разбират, че те са тук, за да останат”.

Този растеж в броя на електромобилите се дължи на активна правителствена политика. Нищо изненадващо, нали? Имат стимули: не плащат такса при покупка на електромобил, не плащат годишен данък, не плащат ДДС (24% в Исландия), могат да паркират безплатно до 2 часа в центъра на Рейкявик и дори имат облекчения при зареждане. Това поставя страната на второ място в света по дял на продажби на електромобили (11,7% пазарен дял за 2017г.) след Норвегия, където близо всяка трета продажба на кола е на електромобил.

Освен тези стимули обаче, в Исландия имат и подходящата нагласа: 80% от енергията при тях е от собствени възобновяеми източници (хидро и геотермална енергия). Искат да преминат на 100% собствена енергия, за да са независими от външни доставчици.

Естествено, работят и по осигуряване на зареждане, което при техните условия е пълно с предизвикателства. ABB е изградила 20 бързи зарядни станции (може да презаредите за 15-30 минути) по линия на най-голямата магистрала в страната Route 1. Тя е с дължина над 1300км и обикаля целия остров. Температурите падат до под -30 градуса, има много сол, морска мъгла, влага и – да не забравяме – бури. От АВВ казват обаче, че успяват да разрешат 60% от възникналите грешки, без да се налага ходене на място чрез отдалеченото си мониториране на зарядните. Така компанията може и да насочва в реално време потребителите си към работещи станции. Със сигурност опитът, натрупан при тези условия, ще е полезен и за други места. А наличието на подходяща инфраструктурата е едно от условията за по-лесно приемане на електромобилите.

За да си представите как е в Исландия, ето едно видео, от което направо повява хлад: 🙂





Според ВсичкоТок ние сме почти като Исландия: имаме 16 DC (бързи) зарядни и 84 AC зарядни станции. Звучи оптимистично, нали?

Исландия (12 ден): Краят на пътуването

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес е последният ден от пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във  второто продължение ходихме на църкваВ началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени. Началото на деветия ден тръгнахме към Западните фиорди, който ден завършихме в Патрексфиорд. В началото десети ден навлязохме в Царството на птиците, който ден завършихме с откриването на заветната птица, а в предпоследния единайсети ден бяхме из западната част на страната Днес ще бъдем в Рейкявик – ще видим HARPA, един истински исландски музей с много отговори и Катедралата на Рейкявик     Приятно четене:  

Исландия

ден 12

Краят на пътуването

Ето го и последния ден в тези приказни и неочаквани земи; предвкусваме заминаването още от вчера, но някак се опитване да не обръщаме внимание на горчилката. За целта имаме програма за деня и тя, разбира се, започва в

HARPA

Harpa е новата концертна зала на Рейкявик, за която жителите на града мечтаят от много, много, ама много отдавна. За нация, чиито основи са изплетени от музика, липсата на адекватно място, посветено на Нейно Величество Музиката, е било болезнено и горчиво. Въпреки краха на исландската икономика преди няколко години и многото стопирани проекти, залата вече е факт – построена в периода на най-тежката криза, вероятно с много компромиси и перипети, но – факт. Архитектурните блогове в мрежата следяха от близо прогреса ѝ, има достатъчно филмчета с интервюта с архитекти и дизайнери, снимки и коментари за любопитните; ще спестя разказите на авторите и концепцията и ще ви разкажа само личното си впечатление :) Harpa (което означава просто арфа) се вижда отвсякъде – достатъчно е само да се излезе на крайбрежната улица

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

    Сградата е обърнала гръб на водата. Концентрирана e във взаимоотношението си с градската тъкан толкова, че със същия успех би могла да не се намира директно на waterfront-а. Harpa е избутана в дъното на имота, досами водата, за да освободи пред себе си място за подобаващия площад. Все пак, на площада има нужното за всеки уважаващ себе си датски архитект водно огледало – като компенсация. Фасадата моментало заковава погледа, така че не оставя много време за градоустройствени размисли

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

      Влизаме вътре

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Най-специфичния и оправдан ефект на безумно скъпо струващата обемна фасада се проявява не отвън, а в интериора – кубичните елементи хвърлят фантастични сенки навсякъде. Смесено с ефекта от цветните стъкла, крайното усещане е неочаквано игриво и занимателно за черно-сивата строгост на фоайетата

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Е, има и цветни петна, макар моето усещане да е, че някой в последния момент е сменил удивително подхождащото цикламено с оранжево

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Всъшност залата все още не фуункционира напълно – разпределителното фоайе в единия край е цялото в скеле от вътре, част от дограмата още се тества (което означава и подменя – там, където не отговаря на необходимите критерии…). Исландците са толкова горди и нетърпеливи да ползват новата си придобивка, че строителните работи не им правят впечатление, заградените зони грижливо се заобикалят, а хората със строителни каски просто се сливат с интериора. Преди да влезем в самите зали

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на РейкявикHarpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

    Aмфитеатрална зала със специални странични пана за променлива акустика, без дигитално подсилване на звука

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Двойна (делима) зала с равен под, променлива акустика (въртящи се странични пана), прибиращи се амфитеатрални места, възможности за симултанен превод и дигитализиран звук

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Зала с равен под, променлива акустика без дигитално вмешателство и “цветомузика” (не се подигравам – просто така наричам това наум) – подготвена за

мюзикъла Коса

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  и нейно Величество – Главната Зала

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Червеното трябвало да асоциира огън, лава или нещо подобно. Странно, личното ми усещане е, че не им се е получило особено През цялото време се оглеждам за Органа – онзи, големият, умопомрачителният, символът на Исландия, органът с главно О…. та какво би била концертна зала в Исландия без орган!???! Дори селските църкви са оборудвани поне с хармониум, при това от стотици години! А залата – залата трябва да притежава нещо несравнимо, уникално, произведение на изкуството във всяко отношение, орган, само от видът на който да ти се подкосяват кракат! А звукът – звукът му трябва да е такъв, че да се говори за него би било светотатство, защото няма такива думи в никой земен език…. ако никога не сте чували орган на живо, няма да ме разберете, а аз съм чувала само органа на Зала България; в Исландия очаквам да видя Бащата, органът на всички органи – и мястото му би било точно в тази зала; знам, че едва ли ще имам шанс да го чуя, но въпреки това тръпна в очакване на тази среща; сякаш очаквам да зърна духът на цяла една нация, сакаш като го видя – и ще разбера

орган НЯМА

Все от някъде е трябвало да орежат бюджета :( Докато се опитвам да преглътна недоумението и разочарованието си, се уговаряме с нашия любезен домакин – екскурзовод в Рейкявик – Емил. Той, без дори да подозира, ни води на място, съдържащо точно това, от което имаме нужда в момента – отговори

Исландски музей, Рейкявик

  И на други места има такива музеи – с истински сгради от едно време, млади хора, облечени в съответните носии с подобаващо поведение и разкази за начина на живот преди примерно 300 години. На другите места, обаче, дори не сме изпитвали потребност да влезем, камо ли – да разпитваме

Исландска носия

Исландска носия

Исландска носия

  Тук – когато т.нар. “беседа” започна, не откъсваме поглед от устата на младото момче, което разказва, докато ни развежда през част от сградите-експонати. И на всяко местенце, където ни е удава възможност – питаме.

Питаме за какво ли не –

защо няма гори, кога са ги изсекли, как са се топлели, какво са ядяли, как са съхранявали храната, стигала ли им е…. Изобщо, питаме как са оцелявали, защото Исландия върви по тънкия ръб, делящ свръхчовешкото оцеляване, което не оставя физически и умствени ресурси за друго и най-големите майстори и умове на северноевропейската култура. И не е сигурно дали е от едната или от другата страна на този ръб От 50 години къщите се отопляват с гейзерна вода, стадата са огромни, електрическия потенциал на водните и топло-централите е фантастичен, на север вадят алуминий, а природата е най-умопомрачителното нещо, което съм виждала. Нация, с размер на провинциален европейски град, ражда поне по няколко световноизвестни музикални имена всяко десетилетие. Място с пазена и тачена история, където хората са можели да четат, пишат, смятат и редят поезия преди 1000 години. Всичките. В същото време националната болест на исландския народ е Алцхаймер, болестта на неизползвания, на закърняващия ум… ??? Когато преди няколко години препрочетох Атомна база на n-айсти път, затварянето на задната корица ме остави със същото едва доловимо неразбиране, с което я затворих първия път, преди 20 години; има нещо в начина на мислене и ценностната система, което е отвъд способностите ми, отвъд разбирането. Съзнанието ми не обича такива невъзможности (сигурно затова дойдохме), но дванадесетте дни, прекарани в лутане из острова не ме доведоха и на милиметър по-близо до отговора…. За довиждане влизаме в

един от символите на Рейкявик

Катедралата в Рейкявик

Катедралата в Рейкявик

[caption id="" align="aligncenter" width="614"]Катедралата в Рейкявик Олтарът[/caption]     Тук, разбира се, има орган [caption id="" align="aligncenter" width="612"]Катедралата в Рейкявик Органът[/caption]

Катедралата в Рейкявик

    По пътя за летището Исландия ни изпраща крайно подобаващо

Птица, Исландия

Птица, Исландия

Птица, Исландия

  Край :) Автор: Гергана Милушева       Снимки: авторът       Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="428"] – на картата:       [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="428" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"]       [geo_mashup_category_name map_cat="428"]Днес е последният ден от пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във  второто продължение ходихме на църкваВ началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени. Началото на деветия ден тръгнахме към Западните фиорди, който ден завършихме в Патрексфиорд. В началото десети ден навлязохме в Царството на птиците, който ден завършихме с откриването на заветната птица, а в предпоследния единайсети ден бяхме из западната част на страната Днес ще бъдем в Рейкявик – ще видим HARPA, един истински исландски музей с много отговори и Катедралата на Рейкявик     Приятно четене:  

Исландия

ден 12

Краят на пътуването

Ето го и последния ден в тези приказни и неочаквани земи; предвкусваме заминаването още от вчера, но някак се опитване да не обръщаме внимание на горчилката. За целта имаме програма за деня и тя, разбира се, започва в

HARPA

Harpa е новата концертна зала на Рейкявик, за която жителите на града мечтаят от много, много, ама много отдавна. За нация, чиито основи са изплетени от музика, липсата на адекватно място, посветено на Нейно Величество Музиката, е било болезнено и горчиво. Въпреки краха на исландската икономика преди няколко години и многото стопирани проекти, залата вече е факт – построена в периода на най-тежката криза, вероятно с много компромиси и перипети, но – факт. Архитектурните блогове в мрежата следяха от близо прогреса ѝ, има достатъчно филмчета с интервюта с архитекти и дизайнери, снимки и коментари за любопитните; ще спестя разказите на авторите и концепцията и ще ви разкажа само личното си впечатление :) Harpa (което означава просто арфа) се вижда отвсякъде – достатъчно е само да се излезе на крайбрежната улица

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

    Сградата е обърнала гръб на водата. Концентрирана e във взаимоотношението си с градската тъкан толкова, че със същия успех би могла да не се намира директно на waterfront-а. Harpa е избутана в дъното на имота, досами водата, за да освободи пред себе си място за подобаващия площад. Все пак, на площада има нужното за всеки уважаващ себе си датски архитект водно огледало – като компенсация. Фасадата моментало заковава погледа, така че не оставя много време за градоустройствени размисли

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

      Влизаме вътре

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Най-специфичния и оправдан ефект на безумно скъпо струващата обемна фасада се проявява не отвън, а в интериора – кубичните елементи хвърлят фантастични сенки навсякъде. Смесено с ефекта от цветните стъкла, крайното усещане е неочаквано игриво и занимателно за черно-сивата строгост на фоайетата

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Е, има и цветни петна, макар моето усещане да е, че някой в последния момент е сменил удивително подхождащото цикламено с оранжево

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Всъшност залата все още не фуункционира напълно – разпределителното фоайе в единия край е цялото в скеле от вътре, част от дограмата още се тества (което означава и подменя – там, където не отговаря на необходимите критерии…). Исландците са толкова горди и нетърпеливи да ползват новата си придобивка, че строителните работи не им правят впечатление, заградените зони грижливо се заобикалят, а хората със строителни каски просто се сливат с интериора. Преди да влезем в самите зали

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на РейкявикHarpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

    Aмфитеатрална зала със специални странични пана за променлива акустика, без дигитално подсилване на звука

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Двойна (делима) зала с равен под, променлива акустика (въртящи се странични пана), прибиращи се амфитеатрални места, възможности за симултанен превод и дигитализиран звук

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Зала с равен под, променлива акустика без дигитално вмешателство и “цветомузика” (не се подигравам – просто така наричам това наум) – подготвена за

мюзикъла Коса

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  и нейно Величество – Главната Зала

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Червеното трябвало да асоциира огън, лава или нещо подобно. Странно, личното ми усещане е, че не им се е получило особено През цялото време се оглеждам за Органа – онзи, големият, умопомрачителният, символът на Исландия, органът с главно О…. та какво би била концертна зала в Исландия без орган!???! Дори селските църкви са оборудвани поне с хармониум, при това от стотици години! А залата – залата трябва да притежава нещо несравнимо, уникално, произведение на изкуството във всяко отношение, орган, само от видът на който да ти се подкосяват кракат! А звукът – звукът му трябва да е такъв, че да се говори за него би било светотатство, защото няма такива думи в никой земен език…. ако никога не сте чували орган на живо, няма да ме разберете, а аз съм чувала само органа на Зала България; в Исландия очаквам да видя Бащата, органът на всички органи – и мястото му би било точно в тази зала; знам, че едва ли ще имам шанс да го чуя, но въпреки това тръпна в очакване на тази среща; сякаш очаквам да зърна духът на цяла една нация, сакаш като го видя – и ще разбера

орган НЯМА

Все от някъде е трябвало да орежат бюджета :( Докато се опитвам да преглътна недоумението и разочарованието си, се уговаряме с нашия любезен домакин – екскурзовод в Рейкявик – Емил. Той, без дори да подозира, ни води на място, съдържащо точно това, от което имаме нужда в момента – отговори

Исландски музей, Рейкявик

  И на други места има такива музеи – с истински сгради от едно време, млади хора, облечени в съответните носии с подобаващо поведение и разкази за начина на живот преди примерно 300 години. На другите места, обаче, дори не сме изпитвали потребност да влезем, камо ли – да разпитваме

Исландска носия

Исландска носия

Исландска носия

  Тук – когато т.нар. “беседа” започна, не откъсваме поглед от устата на младото момче, което разказва, докато ни развежда през част от сградите-експонати. И на всяко местенце, където ни е удава възможност – питаме.

Питаме за какво ли не –

защо няма гори, кога са ги изсекли, как са се топлели, какво са ядяли, как са съхранявали храната, стигала ли им е…. Изобщо, питаме как са оцелявали, защото Исландия върви по тънкия ръб, делящ свръхчовешкото оцеляване, което не оставя физически и умствени ресурси за друго и най-големите майстори и умове на северноевропейската култура. И не е сигурно дали е от едната или от другата страна на този ръб От 50 години къщите се отопляват с гейзерна вода, стадата са огромни, електрическия потенциал на водните и топло-централите е фантастичен, на север вадят алуминий, а природата е най-умопомрачителното нещо, което съм виждала. Нация, с размер на провинциален европейски град, ражда поне по няколко световноизвестни музикални имена всяко десетилетие. Място с пазена и тачена история, където хората са можели да четат, пишат, смятат и редят поезия преди 1000 години. Всичките. В същото време националната болест на исландския народ е Алцхаймер, болестта на неизползвания, на закърняващия ум… ??? Когато преди няколко години препрочетох Атомна база на n-айсти път, затварянето на задната корица ме остави със същото едва доловимо неразбиране, с което я затворих първия път, преди 20 години; има нещо в начина на мислене и ценностната система, което е отвъд способностите ми, отвъд разбирането. Съзнанието ми не обича такива невъзможности (сигурно затова дойдохме), но дванадесетте дни, прекарани в лутане из острова не ме доведоха и на милиметър по-близо до отговора…. За довиждане влизаме в

един от символите на Рейкявик

Катедралата в Рейкявик

Катедралата в Рейкявик

[caption id="" align="aligncenter" width="614"]Катедралата в Рейкявик Олтарът[/caption]     Тук, разбира се, има орган [caption id="" align="aligncenter" width="612"]Катедралата в Рейкявик Органът[/caption]

Катедралата в Рейкявик

    По пътя за летището Исландия ни изпраща крайно подобаващо

Птица, Исландия

Птица, Исландия

Птица, Исландия

  Край :) Автор: Гергана Милушева       Снимки: авторът       Други разкази свързани с Исландия – на картата:       За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе :)

Исландия (11 ден): Западната страна

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Наближавеме края на пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във  второто продължение ходихме на църкваВ началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени. Началото на деветия ден тръгнахме към Западните фиорди, който ден завършихме в Патрексфиорд. В началото десети ден навлязохме в Царството на птиците, който ден завършихме с откриването на заветната птица. В днешния, предпоследен, ден ще минем през западната част на страната.     Приятно четене:  

Исландия

ден 11 – продължение

Западната страна

 

Мисълта, че утре вечер трябва да се качим на самолета, вече пари в гърдите ни. Струва ни се, че сме тук едва от вчера и едновременно с това – от поне няколко месеца… След кратък разбор на предстоящия ден решаваме, че все пак ще направим обиколка на западните земи – вдаден в океана на запад полуостров с ледник в края

Исландия

 Исландия

 Исландия

 Исландия

Continue reading

Исландия (10 ден – продължение): Заветната птица

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във  второто продължение ходихме на църкваВ началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени. Началото на деветия ден тръгнахме към Западните фиорди, който ден завършихме в Патрексфиорд. А в последния десети ден навлязохме в Царството на птиците. Днес ще пордължим търсенето на заветната птица.     Приятно четене:  

Исландия

ден 10 – продължение

Заветната птица

    След като сме утолили жаждата си за непосредствен контакт с дивата перната природа на Исландия, поемаме на обратно. Скоро се отклоняваме отново от главния път, за да слезем при дълъг залив

Исландия

Исландия

Исландия

Исландия

            Паркираме и тръгваме да се поразходим до водата

Исландия

    Изведнъж от земята се вдигат стотици пернати...

Птици, Исландия

Птици, Исландия

    ... с крайно агресивно поведение. Ордите на “бялата лястовица” изпращат към нас най-безстрашния си отряд – с крясъци, викове и шеметно стрелкане към главите ни малките пилета успяват да ни накарат да се стреснем повече от Хичкок. Отдалечаваме се на порядъчно разстояние от мътещите им територии и едва тогава ни оставят на мира

Исландия Исландия Исландия Исландия

 Исландия Исландия Исландия Исландия

 Исландия Исландия Исландия Исландия

 

 Исландия Исландия

    Към края на деня, във водите на крайпътно снегоотточно езерце

Исландия

  [caption id="attachment_42088" align="aligncenter" width="614"]Маршрут десети ден Карта на Исландия[/caption]

 

        Очаквайте продължението       Автор: Гергана Милушева       Снимки: авторът       Други разкази свързани с Исландия – на картата:       За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!      

Исландия (8 ден – начало): Оцеляващата

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във  второто продължение ходихме на църква.

 Днес ще продължим къ горещите извори Hveravellir и областта Kjolur

Приятно четене:

Исландия

ден 8 - начало

Оцеляващата

 

Още снощи, след като се настанихме в къмпингчето, решихме, че ще останем тук и следващата вечер; бунгалата са фантастични (личи си, че в района живее архитект) и е време за малко почивка и мързелуване. Утре поемаме към западните фиорди и днес е последният ден, в който можем да се върнем обратно в Kjolur, там, където вчера водите отново ни възпрахя.

Исландия

  Джакузи на терасата на бунгалото, пълни се с гореща гейзерна вода

Исландия

 Исландия

  По обяд вече сме се намързелували порядъчно, пълним до горе автомобиля и хващаме вчерашното трасе към

Hveravellir Continue reading

Исландия (7 ден – второ продължение): Божествената

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а в днешното (за малко да напиша "днескашното" ;) ) второ продължение ще идем на църква.   Приятно четене:

Исландия

ден 7 - второ продължение

Божествената

Колкото и да е странно – в Исландия нивото на образованост е много високо от как съществуват човешки поселения; приемането на християнството и, в последствие, принадлежността към протестантството, гарантират наличието на общодостъпна образователна система – църквата; тук всички хора са можели да четат, пишат и смятат във времената, в които България е изчезнала от картата на Европа за петстотин години… Първите записани саги на Исландия датират от 10 век; сагите се учат в училище като част от историята на страната и имат прецизна хронологичност и гнеология Като казах гнеология – една от най-характерните особености на исландското общество, запазена и до ден днешен, е свързана с имената на хората и пълната липса на фамилия; всеки човек носи две имена – лично и бащино, като мъжете се казват например Johan Ericson, което е просто Йохан, синът на Ерик, а жените – например Katin Ericdottir, което пък е Катрин, дъщерята на Ерик. За второ име може да се приеме със същия успех и името на майката, а понякога и двете имена – въпрос на личен избор. Съответно при женитба имена не се променят, тъй като жената си остава еди-коя си дъщеря, независимо за кого е омъжена. Самите исландци използват основно личното си име в офицялни и неофициални разговори, дори телефонния указател е подреден по азбучен ред на първите имена. Бащиното/майчино име се използва много рядко и само в комплект с личното. Отново стъпваме на черно и поемаме през Kjоlur, този път от северната страна. Dестинацията ни са

топлите извори Hveravellir,

разположени почти в средата на острова. Oтбили сме незнайно кога и за втори път навлизаме във вътрешността без пълен резервоар с гориво…

Исландия

 Исландия

В далечината се виждат шапките на ледниците и колкото повече ги приближаваме, толкова облачната покривка се сгъстява и надвисва над главите ни

ИсландияИсландия

Исландия

Исландия

  Наличието или липсата на пряка слънчева светлина в Исландия предизвиква рязка промяна в осветеността. Сянката на облаците на земята е като отрязана с нож, температурната разлика от двете страни на ножа е поне 5-6 градуса, а разсеяна светлина почти липсва, тъй като въздухът е кристален. Известно време криволичим на границата между зимата и лятото…

Исландия

  На няма и 5 километра преди дестинацията опираме отново в река, която не можем да пресечем. Има и обиколен маршрут, но ние не разполагаме с нужното гориво да завъртим през него и после да се върнем до крайбрежието, при цивилизацията и колонките за бензин. Исландия за пореден път ни показа суровата си страна… Обръщаме и само след няколко километра от облачната покривка няма и помен. Разминаваме се с водено стадо коне

ИсландияКоне – ИсландияИсландияИсландия

  Първата бензиностанция стигаме в

Blönduós

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   на брега на океана и точно до нея възправя снага ей тази църква

Църква – Blönduós, Исландия

  На паркинга има табелка с обяснение кога е построена, кой е архитекта, гордо изтъкване на факта, че е местен, къде е завършил, планче, снимка от макетче … :)  Църквата функционира от десет години Макар да минава 11 вечерта, решавам да се пробвам да вляза

Църква – Blönduós, Исландия

В предверието има струпани поне десетина чифта обувки, събувам се и аз и влизам (в Исландия събуването на прага е абсолютно задължително). Вътре седи неголяма група хора и слуша Аве Мария на Бах, изпълнявана на орган и нещо като тромпет… Чувствам се като натрапник, но те ми се усмихват и аз сядам. Когато сонатата свършва, мъжът, който свири на тромпета, ме приближава и пита коя съм: „Никоя, посетител“ Човекът се усмихва и казва, че всички сме само посетители (visitors). После вади от някъде китара и в контраст с Бах изкарва скоклива песничка с весел припев, на който хората пляскат и почти припяват. Така и не разбрах дали някой имаше църковна принадлежност. Хората се бяха събрали да послушат музика и да си поговорят, а църквата се беше превърнала в концертна зала и място за срещи и комуникация - каквото трябва и да бъде… Не знам за кой път съжалих, че не принадлежим към протестантството.

Църква – Blönduós, ИсландияЦърква – Blönduós, ИсландияЦърква – Blönduós, ИсландияЦърква – Blönduós, Исландия

Карта на Исландия - маршрут 7-ми ден

  Очаквайте продължението       Автор: Гергана Милушева       Снимки: авторът       Други разкази свързани с Исландия – на картата:       Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)      

Исландия (7 ден – второ продължение): Божествената

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а в днешното (за малко да напиша "днескашното" ;) ) второ продължение ще идем на църква.   Приятно четене:

Исландия

ден 7 - второ продължение

Божествената

Колкото и да е странно – в Исландия нивото на образованост е много високо от как съществуват човешки поселения; приемането на християнството и, в последствие, принадлежността към протестантството, гарантират наличието на общодостъпна образователна система – църквата; тук всички хора са можели да четат, пишат и смятат във времената, в които България е изчезнала от картата на Европа за петстотин години… Първите записани саги на Исландия датират от 10 век; сагите се учат в училище като част от историята на страната и имат прецизна хронологичност и гнеология Като казах гнеология – една от най-характерните особености на исландското общество, запазена и до ден днешен, е свързана с имената на хората и пълната липса на фамилия; всеки човек носи две имена – лично и бащино, като мъжете се казват например Johan Ericson, което е просто Йохан, синът на Ерик, а жените – например Katin Ericdottir, което пък е Катрин, дъщерята на Ерик. За второ име може да се приеме със същия успех и името на майката, а понякога и двете имена – въпрос на личен избор. Съответно при женитба имена не се променят, тъй като жената си остава еди-коя си дъщеря, независимо за кого е омъжена. Самите исландци използват основно личното си име в офицялни и неофициални разговори, дори телефонния указател е подреден по азбучен ред на първите имена. Бащиното/майчино име се използва много рядко и само в комплект с личното. Отново стъпваме на черно и поемаме през Kjоlur, този път от северната страна. Dестинацията ни са

топлите извори Hveravellir,

разположени почти в средата на острова. Oтбили сме незнайно кога и за втори път навлизаме във вътрешността без пълен резервоар с гориво…

Исландия

 Исландия

В далечината се виждат шапките на ледниците и колкото повече ги приближаваме, толкова облачната покривка се сгъстява и надвисва над главите ни

ИсландияИсландия

Исландия

Исландия

  Наличието или липсата на пряка слънчева светлина в Исландия предизвиква рязка промяна в осветеността. Сянката на облаците на земята е като отрязана с нож, температурната разлика от двете страни на ножа е поне 5-6 градуса, а разсеяна светлина почти липсва, тъй като въздухът е кристален. Известно време криволичим на границата между зимата и лятото…

Исландия

  На няма и 5 километра преди дестинацията опираме отново в река, която не можем да пресечем. Има и обиколен маршрут, но ние не разполагаме с нужното гориво да завъртим през него и после да се върнем до крайбрежието, при цивилизацията и колонките за бензин. Исландия за пореден път ни показа суровата си страна… Обръщаме и само след няколко километра от облачната покривка няма и помен. Разминаваме се с водено стадо коне

ИсландияКоне – ИсландияИсландияИсландия

  Първата бензиностанция стигаме в

Blönduós

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   на брега на океана и точно до нея възправя снага ей тази църква

Църква – Blönduós, Исландия

  На паркинга има табелка с обяснение кога е построена, кой е архитекта, гордо изтъкване на факта, че е местен, къде е завършил, планче, снимка от макетче … :)  Църквата функционира от десет години Макар да минава 11 вечерта, решавам да се пробвам да вляза

Църква – Blönduós, Исландия

В предверието има струпани поне десетина чифта обувки, събувам се и аз и влизам (в Исландия събуването на прага е абсолютно задължително). Вътре седи неголяма група хора и слуша Аве Мария на Бах, изпълнявана на орган и нещо като тромпет… Чувствам се като натрапник, но те ми се усмихват и аз сядам. Когато сонатата свършва, мъжът, който свири на тромпета, ме приближава и пита коя съм: „Никоя, посетител“ Човекът се усмихва и казва, че всички сме само посетители (visitors). После вади от някъде китара и в контраст с Бах изкарва скоклива песничка с весел припев, на който хората пляскат и почти припяват. Така и не разбрах дали някой имаше църковна принадлежност. Хората се бяха събрали да послушат музика и да си поговорят, а църквата се беше превърнала в концертна зала и място за срещи и комуникация - каквото трябва и да бъде… Не знам за кой път съжалих, че не принадлежим към протестантството.

Църква – Blönduós, ИсландияЦърква – Blönduós, ИсландияЦърква – Blönduós, ИсландияЦърква – Blönduós, Исландия

Карта на Исландия - маршрут 7-ми ден

  Очаквайте продължението       Автор: Гергана Милушева       Снимки: авторът       Други разкази свързани с Исландия – на картата:       Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)      

Исландия (7 ден – продължение): Суровата

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, а в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов. В първото продължение на седмия ден от пътуването ще видим как са живели старите исландци. Приятно четене:

Исландия

ден 7 - първо продължение

Суровата Исландия

  Когато си тръгваме от Dalvik, Исландия вече сe къпе в слънчеви лъчи

Далвик, Исландия

 Водопад, Исландия

ГПС-то истеричничи, защото пред нас има тунели, завършени наскоро. Тунелите са еднолентови, еднопосочни, с уширения за разминаване на всеки стотина метра и огромни стоманени порти в началото и края - припомняне колко сурови са тези места през две трети от годината. Между двата тунела

Планини, ИсландияПтици, ИсландияПланини, Исландия

Вием покрай брега и покрай нас ту се извисяват непристъпни склонове, ту се ширват ръкотворни зелени ливади Continue reading

Исландия (ден 7 – начало): На лов за китове

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, а днес ще тръгне на „лов“ за китове и на риболов. Приятно четене:

Исландия

ден 7 

На „лов“ за китове

Явяваме се на пристанището в 9 в пълно бойно, въоръжени с всичката снимачна техника, с която разполагаме. Времето все още е сиво и студено, въпреки обещанията на прогнозата, и над тесния фиорд духа смразяващ влажен вятър. Малкото корабче не спира да се лашка по вълните, но след близо час зиг-зази търпението ни е вънаградено

Кит – ИсландияКит – Исландия

  Нещастната животинка – никак не ѝ допада близостта ни, така че прекарваме следващия половин час в гонене из залива с намерение да се прилиближим максимално Continue reading

Исландия (6 ден): Тъмната страна

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в прикзваната Исландия, който завършихме миналия път. Днес ще продължим с тъмната страна на Исландия Приятно четене:

Исландия

ден 6 

Тъмната страна

 

Сутрешното небе е ниско и намръщено, а вятърът вдига няколко-метрови вълни във фиорда.

Husavik

е посветил цялата си енергия в туристически разходки с корабчета за наблюдаване на китове, но въпреки това днес никой няма да излезе в морето. Изобщо :( Явно ще чакаме времето да се оправи Кръгче на градчето, сдобиване с дъждобрани от местния магазин и продължаваме

Хусавик, Исландия

  Поемаме

обратно към Myvatn

и всичко по пътя ни прилича на вулканични кратери и кратерчета

Вулкан, ИсландияЕзеро, Исландия

Всъшност целта ни е една странна месност, започваща от брега на езерото с култовото име

Dimmuborgir или черни/тъмни замъци Continue reading