Калифорния e на път да приеме закон, който не само ще възстанови защитата на неутралността на мрежата, съществуваща преди Тръмп, но и да отиде отвъд нея, като създаде най-строгите правила в страната.
Законопроектът, приет с 58-17 гласа, забранява на доставчиците на интернет да блокират или ограничават всички юридически приложения, уеб сайтове или други услуги и забранява платеното приоритизиране на данните. Сега законопроектът отива в Сената за окончателно гласуване. Пътят няма да е лек, републиканците атакуват: “Най-лошото нещо, което можем да направим, е да създадем 50 различни FCC-та”, казва Джим Патерсън (R-Fresno), който предупреждава още, че законът ще бъде оспорен пред Върховния съд. Дори законът да бъде приет – дали Калифорния ще може да прилага тези правила?
Mет месеца, след като Апелативният съд на САЩ на 2-ри федерален окръг се произнесе в полза на Oracle, Google обяви, че планира да отнесе случая до Върховния съд на САЩ.
Google и Oracle спорят в съда от осем години.Според медиите случаят е повече от битка на технологичните титани. Става дума за използването на Java за операционна система Android – но, по-общо, за средата, в която разработчиците надграждат и подобряват работата на другите, и създават съвместими програми, предназначени да се адаптират към множество екосистеми и най-новите технологии. Решение в полза на Oracle би се отразило негативно върху свободата на разработчиците да внедряват иновации в компютърните индустрии. Изявлението на Google:
Ще се обърнем към Върховния съд, за да защитим този принцип срещу компании като Oracle, чиито ограничителни практики заплашват да задушат работата на новите генерации на технологични разработчици. Това е важен въпрос с широки последици за разработчиците и цифровата икономика.
Междувременно софтуерните компании все повече работят заедно, за да разработят отворени стандарти, с което да се гарантира, че техните продукти са съвместими.
А през това време консервативната неправителствена организация Freedom Watch съди Facebook, Google, Twitter и Apple за 1 милиард долара във федерален съд във Вашингтон. Твърди се, че те нарушават Първата поправка чрез цензуриране на консервативното съдържание. В допълнение се твърди, че ответниците са сключили “незаконно споразумение за отказ да се занимават с консервативни новини и медии”, което е “очевидно антиконкурентно”.
Тръгваме за Америка! Отново заедно с Валентин. Този път, обаче, той не е сам, а със сина си Александър. И не е със своя Форд, който остана в Перник. Пътешествието е с Тойота-ван под наем и започва от Сан Франциско за да завърши в Ню Йорк. Заедно ще изминем над 11 хил. км. и ще разгледаме петдесет града, природни и туристически забележителности в южната половина на САЩ.
А сега: приятно четене!
С Тойота през Съединените американски щати, 2018
първа част
Резюме (начало)
Пътешествието ми през 2018 година отново беше с автомобил, но по-различно от предишните.
Първо: Този път не бях сам, а заедно със сина ми Александър.
Авторът и синът му Александър в Ню Йорк
Второ: Оставих личния автомобил в България и с ван Тойота под наем (Rent-a-car) прекосихме Съединените американски щати. Тръгнахме от Сан Франциско на Тихия океан и завършихме пътуването в Ню Йорк на Атлантическия океан.
Валентин с наетия автомобил Тойота в Центъра за подготовка на астронавти и за управление на космическите полети в град Хюстън
За двадесет и пет денонощия изминахме
11 350 км. през южната половина на САЩ
Обикаляхме на зиг-заг страната като разгледахме петдесет града, природни и туристически забележителности. На следващата снимка е картата, върху която с черен контур и стрелки за посоките е очертан маршрута, изминат с автомобила през Съединените американски щати.
С черен контур е очертан маршрута, изминат от автора и сина му с автомобил през САЩ _ 2018 г.
Лично за мен пътуването през 2018 г. е
завършек на сухоземното прекосяване на Северното полукълбо с автомобил
Имам предвид това, че през 2014 г. стигнах на Изток до края на Азия (тогава изминах 30 хиляди километра от Беларус, през Монголия, до Японско море и обратно през Сибир до Санкт Петербург). Неколкократно съм достигал Атлантическия океан, като последния път беше през миналата година с пътуването ми до Западна Африка. Допълнително съм обиколил териториите между Арабско море на юг (Иран през 2012 г.) и Баренцово море на Север (Норд Кап през 2006-та плюс Северна Русия и Норвегия през 2016-та), както и Средна Азия през 2015-та. И сега, след Европа, след значителна част от Азия и след Северозападна Африка, вече съм прекосил с автомобил и Северна Америка между двата океана.
Какво са САЩ?
Всеки има някаква представа за тази държава преди да я посети. Съединените щати са водеща световна сила в областта на науката, технологиите и икономиката. Те имат най-силната армия в света, което им позволява да доминират над по-голямата част от нашата планета. За туристите САЩ са държавата с много природни забележителности като Ниагарския водопад и Гранд Каньон, космополитни градове като Ню Йорк и Лос Анжелис, Статуята на свободата и Белия дом. В сферата на развлекателната индустрия можем да започнем с Холивудските филми и да завършим с музиката (блус, джаз, кънтри, рок енд рол). В областта на храненето всеки се сеща за бургерите на Макдоладс и Кока-кола. Негрите-роби и индианците от романите и филмите. Каубоите, златотърсачите, панталоните тип джинси и револверите Колт от 19-ти век. Страната на свободата и неограничените възможности. И какво ли още не …
Какви са нашите впечатления от Съединените американски щати, като автомобилни туристи?
?
Природните забележителности
се оказаха много повече от очакваното. Още през втората половина на 19-ти век Съединените щати започват създаването на национални паркове и днес те са почти шестдесет на брой.
Валентин Дрехарски в Монюмънт Вели (Monument Valley)
Сред природните забележителности, които ни впечатлиха най-много, можем да посочим следните.
Завоят на река Колорадо при Копитото на коня (Horseshoe band)
е гледка, която спира дъха.
Панорамен поглед към Завоя на река Колорадо при Копитото на коня (Horseshoe band)
Glenwood Canyon Hiking Biking Trail, Glenwood Springs, CO 81601, Съединени щати
Невероятно природно образувание е
Каньонът на антилопата (Antelope Canyon),
представляващ дълбока просека сред ерозирала розова скала. Именно ерозията е създала изключителни извивки и фигури, каквито е трудно да си представи човек.
Туристическата обиколка на Каньона на антилопата (Antelope Canyon) беше вълнуващо преживяване
На следващо място може да се посочи
Национален парк Арките (Arches National Park)
На голяма територия са разположени множество на брой арки, създадени от природата в продължение на милиони години ерозия на скалите.
Авторът пред една от арките в националния парк със същото име (Arches National Park)
И разбира се впечатляващият
Гранд Каньон (Grand Canyon)
Дълъг над 400 км той е най-голямото и забележително природно образувание в Съединените щати. Десетки са местата, от които се откриват величествени гледки към каньона и неговите разклонения.
Александър и Валентин на фона на Гранд Каньон (Grand Canyon)
Територията на Съединените щати
е 9,8 млн. км², което е близко като площ до Канада и Китай.
Природата на тази държава е изключително разнообразна
Започнахме разглеждането от Запад, където преобладават планини. Те са част от планинската верига на Кордилерите, пресичащи целия Американски континент. До Тихия океан са Крайбрежните планини и Сиера Невада. Оказа се, че пустинните местности в щатите Аризона и Невада много наподобяват като гледки Сахара в Африка и Гоби в Монголия. Гледайки огромните площи от голи хълмове и скали, неплодородните земи и почти безлюдните райони на Средния Запад имах почти същото усещане като в Централна Азия. На Изток следват огромните по площ Скалисти планини, които преминават в хълмистите Големи равнини. Към река Мисисипи терена става вече равнинен. Почвите тук са плодородни и на тях се отглеждат разнообразни земеделски култури. На Изток е планинската верига на Апалачите, след която са равнинните терени на Атлантическото крайбрежие. Най-южната част от щата Флорида се характеризира с големи блатисти райони, където се возихме на плоскодънна аеролодка и гледахме крокодили. Освен споменатата по-горе Мисисипи, други големи реки пресичащи САЩ са Колорадо, Мисури, Савана, Колумбия. Доста на брой са езерата като най-големите пет се намират в Североизточната част, край границата с Канада. Именно с тази държава граничат Щатите на север. Мексико е южния им съсед, а разстоянието до Русия през Беринговия проток е само 86 километра. Най-високият връх е в Аляска и се издига почти на 6 200 метра над морското равнище. Най-ниската точка се намира в Долината на Смъртта на 85,5 метра под морското равнище.
Най-вълнуваща за нас беше обиколката на
Долината на смъртта (Death Valley)
Там разгледахме няколко природни образувания без каквато и да било растителност (причудливи скали, каменни мостове, игрището за голф на дявола) преди да достигнем най-ниската точка в Северна Америка, намираща се на 85,5 метра под Морското равнище. Трудно се издържаше потискащата горещина, достигаща 50 градуса по Целзий и липсата на вятър, който да ни разхлажда.
Най-ниската точка в Северна Америка е покритото със сол дъно на Долината на смъртта (Death Valley)
От градовете, които посетихме, със свой „собствен дух“ се открояват два –
Лас Вегас и Ню Орлиънс
Атмосферата в тях е неповторима, различаваща се от което и да било друго населено място в Щатите.
Лас Вегас е „световната столица“ на хазарта.
И на забавленията. И на разврата. Това е един особено атрактивен свят, създаден сред пустинята Невада. Огромни хотели за по няколко хиляди посетители. Просторни игрални зали за залагания, игрални автомати, рулетки и всевъзможни игри на късмета. Луксозни магазини продаващи стоките на най-известни марки производители. Кафета, ресторанти и барове. Плувни басейни и атракциони за забавления. Малки параклиси, в които може да се сключи граждански брак. И всичко това се предлага във всеки един от големите хотели. В допълнение минаващи по улиците камиони-фургони със снимки на проститутки и телефони, на които може да се поръча доставка на момиче в хотелската стая.
Казината тук са десетки и всяко от тях разполага със стотици, дори хиляди места за хазартни игри. В добавка музика, светлини и танцуващи полуголи момичета по масите.
Лас Вегас е нещо, което не може да се опише. То трябва да се преживее.
Просторна зала с игрални автомати в Лас Вегас
Някои от най-известните хотели са оформени тематично. В хотел Цезарс пелъс са направени улици, фонтани и площади, пресъздаващи атмосферата на античен Рим. Може бе най-впечатляващ е хотел Венецианецът, който отвън имитира площад Сан Марко. Интериорът пък представлява стотици метри с улици, площад, канал с гондоли и фасади на венециански сгради. Хотел Париж се разпознава по умаления модел на Айфеловата кула пред него. А пък вътре човек се разхожда по средновековна парижка улица с малки площадчета. Фасадата на хотел Ню Йорк – Ню Йорк имитира небостъргачите на Манхатън. В хотел Беладжио са направени прекрасни градини с цветя и фонтани. Пред хотел Мираж вечер се имитира избухването на Вулкан. И така нататък, и така нататък …
В хотел Венецианеца е пресъздадена атмосферата на Венеция с улици, канал и гондоли за туристите
Тук е популярен изразът:
„Всичко, което се е случило в Лас Вегас си остава във Вегас.“
Авторът е „арестуван от полицията“ в Лас Вегас
Ню Орлиънс е характерен
с френската колониална архитектура и звучащата навсякъде музика. Градът е основан от французите в началото на 18-ти век на брега на река Мисисипи. Едно столетие по-късно тук е центърът на търговията с роби в южната част на Съединените щати. Днес преобладаващата част от населението е цветнокожо с африкански произход, наследници на някогашните роби.
Ню Орлиънс е един от най-атрактивните градове в Съединените щати
Най-атрактивен за туристите е
Френския квартал
с характерните си сгради във френски колониален стил от 18-ти и началото на 19-ти век.
Характерна за Ню Орлиънс сграда във френски колониален стил
Ню Орлиънс е люлката на джаза.
Тук е роден Луис Армстронг, най-добрият джаз музикант на 20-ти век. В града ежегодно се провеждат няколко музикални фестивала и карнавал. Многобройни са джаз клубовете, които са една от основните атракции. По баровете свиреха оркестри, многобройни бяха и музикалните изпълнители по улиците.
Улични музиканти в Ню Орлиънс
Дори малките негърчета тропаха с пръчки по дъното на обърнати кофи, опитвайки се да правят музика и чакайки някой да им подхвърли дребни монети. Не случайно наричат Ню Орлиънс „Безгрижният град“.
?
Градът, който ни очарова със своята старинна европейска архитектура беше
Сейнт Аугустин
Разположен е в североизточната част на Флорида. Основан е от испанските колонизатори в средата на 16-ти век. Това обяснява сходството му със средновековните испански градове.
Архитектурата на Сейнт Аугустин наподобява тази в средновековните испански градове
Преобладаващата част от американските градове са претрупани със сгради, между които „трудно се диша“.
Най-просторна се оказа
столицата Вашингтон
Там няма небостъргачи, булевардите са широки, а площадите и парковите зони са разположени върху големи площи.
Американската столица Вашингтон е просторна с паркове, езера и фонтани
Александър и Валентин пред Капитолия в столицата Вашингтон
Най-космополитния град в Щатите е Ню Йорк
Десетки на брой са туристическите забележителности. Наричат
площад Таймс Скуеър (Times Square)
„Центъра на света“. Той е изпълнен с туристи през цялото денонощие, поради което за него казват, че „никога не спи“. Заобиколен е с небостъргачи и огромни светещи рекламни билбордове.
Таймс Скуеър (Times Square) през деня. Това е най-известният Ню Йоркски площад.
Таймс Скуеър в 3 часа през нощта, сниман от сина ми. Това е площадът, който „никога не спи“.
Населението
на Съединените американски щати е 330 милиона. По този показател страната е на трето място в света, след Китай и Индия. Прекосявайки с автомобил територията от Запад на Изток и изминавайки над 11 хил. километра се убедих в две неща. Първото е, че
САЩ са многонационална държава
Освен наследниците на заселниците от Европа, на първо място жители на Великобритания, там живеят много негри, мексиканци, китайци и десетки други националности. Второто е, че
населението е разпределено изключително неравномерно
Най-гъсто населени са крайбрежията на Атлантическия и Тихия океан, както и североизточния район около петте големи езера. По-слабо населени са областите около Мексиканския залив и големите реки. Може да се каже, че преобладаващата част от американците живеят край вода. Средната част и особено средния Запад са изключително слабо населени. Една от причините са неплодородните земи, както и обширните пустинни и полупустинни области. Забелязах, че в такива неплодородни райони са разположени голяма част от индианските резервати, в които живеят наследниците на коренното население.
Тъй като значителна част от маршрута ни минаваше по крайбрежието, няма как да пропусна
американските плажове
По принцип със сина ми отивахме на плаж привечер, около залез слънце. Използвахме светлото време през деня за да разглеждаме забележителностите. Вечер изморени и потни отивахме на плаж за да поплуваме.
Хубавите
плажове по Тихоокеанското крайбрежие
са в южната част на Калифорния, района на Лос Анджелис и Сан Диего. По на север, около Сан Франциско също има хубави пясъчни плажове, но там водата беше студена за къпане.
Плажът Зума на Тихия океан се намира близо до Малибу и е станал популярен от някои филми
Най-приятни бяха
плажовете покрай Мексиканския залив
Някои от тях се простират на десетки километри. Край брега морето е плитко, поради което е подходящо за неумеещи да плуват, както и за малки деца. Водата беше топла и позволяваше дълъг престой без опасност от измръзване.
Sunset Beach (Плажът Слънчев залез) на Мексиканския залив
По бреговете на Атлантическия океан най-много ни харесаха
плажовете в южната част на Флорида,
започвайки от Маями бийч (Miami Beach). Между впрочем, този плаж беше отворен до 22 часа вечерта. Ходенето по пясъка и къпането по-късно вечерта, както и през нощта, се смяташе за нарушение и се наказваше с глоба. Направи ни впечатление, че отивайки на север водата в океана бързо застудяваше. Например, на Кокоа бийч (Cocoa Beach) в северната част на Флорида океанската вода беше доста по-студена отколкото в Маями. А пък на Южния плаж (South Beach) в Ню Йорк никой не се къпеше във водата.
Най-приятното преживяване по време на пътешествието
ни през Съединените щати беше разходката с плоскодънна аеролодка (airboat) из блатата в южната част на Флорида. Тези лодки потъват само десетина сантиметра във водата и се задвижват от самолетен двигател и перка в задната част. По този начин могат да плуват в плитката вода и да преминават през мочурищата. Освен невероятното усещане при движение със 60 км/ч, можахме да видим крокодили, водни костенурки, птици и други животни, обитаващи блатата.
Плоскодънните аеролодки (airboat) се задвижват от самолетен двигател и перка в задната част
Синът ми по време на разходката с плоскодънна аеролодка (airboat) из блатата на Флорида
Най-щурото преживяване
по време на американското ни пътешествие беше рисуването и писането със спрей по автомобилите в Кадилак ранчо (Cadillac Ranch). Това е нестандартно произведение на изкуството. През 1974 година екип от трима арт-творци заравя предните части на десет леки автомобила Кадилак в земята сред царевична нива. Сега стотици хора рисуват и пишат със спрейове върху тях. Не пропуснахме и ние да направим същото с надписи на български език.
Синът ми пише със спрей върху един от десетте забити в земята автомобили Кадилак
Продължава интересът към негативните статистики за свободата на изразяване. Макар статистики да е неточно казано – говорим за оценки на свободата. Във всеки разговор за българските медии се стига до “и падаме все по-надолу”. Естествено – описаните в докладите медии и лица оспорват оценките, а понякога откровено лъжат за съдържанието им.
Негативните статистики
Състоянието на медиите се оценява от местни и външни организации. Оценките са различни по предмет и обхват – някои се отнасят до свободата на изразяване, други – до свободата на медиите, трети – до свобода на пресата, а има оценки само на отделни аспекти/характеристики на медиите – като например устойчивост на медиите. Използват се количествени и качествени методи.
За периода 2017 – 2018 има български доклади, например:
Няма общ отговор. Дали оценката заслужава доверие във всеки отделен случай зависи от различни фактори:
субективни впечатления от медиите за съответния период;
авторитет и опит на организацията;
прозрачността на методиката: как се подбират експертите, какви са източниците на информация, брой и характер на въпросите при анкетиране и др.)
сходимост на резултатите от различните анализи и проучвания – тенденцията за медиите в България е негативна според всички оценки, ето траекторията на българската позиция в Press Freedom Index на Репортери без граници (2000-2018).
3. Обяснението на тенденцията
Относително добра позиция по време на преговорния процес за присъединяване към ЕС, последвана от постоянно влошаваща се картина за годините на членството в ЕС (59 –> 111): какво е обяснението?
Управлението на Тройната коалиция (ДПС – БСП – НДСВ) беше заменено с управление на ГЕРБ и ГЕРБ+, но за трите мандата управление на ГЕРБ тенденцията не се обръща – а напротив, набира скорост надолу.
Освен това по парадоксален начин съвпадат приемането на България в ЕС и рухването на държавата в индексите за свобода – но едновременно означава ли по причина на членството?
Връзка има. Комуникационните бюджети на европейските програми помагат за купуването на медии и изпадането им в трайна зависимост от властта. Това е вероятна причина за възхода на поръчковата журналистика. Също така натискът за установяване на стандарти, който може да се оказва по време на преговорния процес, силно отслабва по време на членството. Инструментите на Съюза да влияе за свободни и независими медии се свеждат главно до надзор за въвеждане и прилагане на правото на ЕС ( също в общ план – доколкото корупцията и състоянието на съдебната система е важно за медиите – значение имат и CVM, и мерките, свързани с правовата държава).
Но първа по важност причина за негативните оценки на свободата на изразяване е превзетата държава. Инерцията надолу идва от факта, че изборите – и смяната на политическите сили на власт – не водят до отнемане на мощта на олигарсите зад тях, които реално- и ефективно- и в сговор управляват.
Парламентът приема законови изменения в частен интерес на Красимир Гергов и по време на управлението на Тройната коалиция/Станишев, и по време на управлението на Борисов. Отделно са сюжетите с разпределянето на евросредствата, заменките и т.н.
Насочването на публичен ресурс към КТБ става видимо при Тройната коалиция, но достига максимум при ГЕРБ.
Решението за мултиплексите се взема при Тройната коалиция/Станишев (Цветан Василев сочи Пеевски-Карадимов като продуценти) – но не се преразглежда след идването на ГЕРБ на власт, напротив, продължава защитата на същата философия (и хора) – а председателят на КРС Веселин Божков (назначен от Станишев и преназначен от Борисов) се превърна в яростен критик на себе си в края на десетгодишния си престой в регулатора.
Възходът на семейството Ирена Кръстева/Делян Пеевски е и при НДСВ, и при Станишев, и при Борисов. Въпреки че депутатът Пеевски е в опозиция, да не се забравя!, управляващите имат грижа да движат законопроектите мудори без становища на парламентарните комисии, дори с патетични изказвания на шефа на комисията за култура и медии Рашидов (ГЕРБ все пак).
Васил Божков превзе градските центрове, хазартът е опрял в сградите на учебните заведения, рекламата на хазарта е неудържима в медиите. Възход.
Лицата на ТВ7 – знае се какво беше ТВ7, не-медия – овладяват ключови позиции в обществената телевизия БНТ. Работа в Алфа ТВ се оказва предимство за БНТ.
Освен другото трябва да се следи и киното, Бояна, земята на киноцентъра и връзката с Пеевски – защото вярно киното е бизнес, но става дума и за култура, и за свобода на изразяване – и кой какво смята да придобие засега не е ясно.
ГЕРБ се окопава в медиите – чрез хора, обозначени формално като НДСВ, ДПС, Атака – или необозначени политически – или политически номади – изобщо чрез всеки, който е пожелал да се хване на това хоро.
А докато е така, тенденцията (влошаване на медийната свобода) няма как да се обърне.
Министърът на културата на Франция Франсоаз Нисен представи своя план за реформата на обществените медии – едно от предизборните обещания на президента на републиката. Нисен обясни подхода на правителството, който се основава на работата, извършена колективно за няколко месеца от представителите на шестте компании в публичния аудиовизуален сектор (Ina, France Médias Monde, Radio France, Arte, TV5 Monde и France Télévisions). Според министъра “В този период на дигитални катаклизми трябва да дадем приоритет на инвестициите в съдържанието, а не на някой от начините на разпространение”.
Според плана ще се изпълняват три основни задачи: регионализация (утрояване на броя часове на регионалните програми във France 3), новинарски предавания и образование. Открива се и платформа, посветена на разкриването и обясняването на фалшиви новини. Ще бъде пусната и гама от образователни материали, насочени към широката общественост.
Ще бъде направена значителна инвестиция в цифровите технологии, а 560 млн. евро ще се инвестират ежегодно за производството на съдържание. Ще бъдат стартирани две нови цифрови платформи: (i) “изкуство и култура” и ii) предавания за младежта с кратки иновативни формати.
През 2019 г. – след приключване на консултационния процес – ще бъдат внесени три законопроекта за реформата в управлението, регулирането в цифровата ера и реформата на приноса в обществения аудиовизуален сектор.
Театрална група, Unifaun Theatre Productions, е била възпрепятствана да произвежда и изпълнява пиесата Stitching, поради забрана, наложена от Борда за класификация на филми и сцени (“Board”). Тази намеса в правото на театралната група на свобода на изразяване впоследствие беше потвърдена от националните съдилища, включително от Конституционния съд на Малта.
Според Конституционния съд пиесата съдържа няколко сцени, неприемливи от гледна точка на морала и благоприличието. Конституционният съд приема, че пиесата в нейната цялост е обидна за малтийското общество. Споменатите конкретни сцени, както и други части на пиесата, са били обида към достойнството на индивида, което е неразделна част от гражданската и моралната тъкан на обществото. Дори в плуралистично и демократично общество, като малтийското, човешкото достойнство не може да бъде засягано, човек не би могъл да използва вулгарен, неприличен и богохулен език, за да описва извращения [..] Не е приемливо да се популяризира поведение, което нарушава закона, обезсмисля страданията на жените по време на холокоста, описва жените като обект на сексуално удовлетворение […] Удоволствието от изнасилването на деца, убийството на деца и сексуалното общуване с родителите на убити деца cа неприемливи дори в едно демократично общество. Съдът отбелязва, че според малтийския закон богохулството е нарушение.
За да обоснове намесата в свободата на изразяване на театралната група Конституционният съд по-конкретно се позовава на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека в Otto-Preminger-Institut срещу Австрия.
Театралната група изтъква, че пълната забрана за представянето на пиесата противоречи на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), който гарантира правото на свобода на изразяване.
ЕСПЧ основава решението си на процедурни основания, без да обсъжда понятията прилично/неприлично. Съдът подчертава, че Насоките за класификация на филмите (на които се основава забраната) не са достъпни за обществеността.
Критериите в нормативните актове позволяват неограничена власт на правоприлагащите, тъй като не са посочени достатъчно ясно предоставените на тези органи правомощия и начина на упражняването им.
ЕСПЧ установява, че правилата, на които се позовава правителството на Малта, не са с нужното качество и че намесата е била резултат от процедура, която не е предвидена от закона.
Прилагайки теста за пропорционалност, ЕСПЧ не смята за необходимо да се занимава по-нататък с останалите въпроси. Тъй като намесата не е законосъобразна по смисъла на ЕКПЧ, ЕСПЧ единодушно заключи, че е налице нарушение на член 10 от ЕКПЧ.
Малайзия е първата държава, която отменя въведен закон срещу фалшивите новини. Както става ясно от мотивите, законът е бил въведен от предишните управляващи, за да се използва срещу свободата на изразяване и за заглушаване на критиката.
Законът предвижда глоби до 122 000 долара и затвор до шест години за всичко, което правителството определи като “фалшиви новини”. Отмяната на закона е ключово предизборно обещание за опозицията, която постигна изборна победа през май. Сега срещу предишните управляващи се водят процеси за корупция.
Малайзия беше първата страна в Югоизточна Азия, която въведе подобен закон. “Надяваме се, че други държави ще последват водещата роля на Малайзия в преобръщането на законите, които дават възможност на правителствата да решават какво е новина”, казват от организацията за защита на журналистите.
