На 20 март ЕК публикува най-актуалните месечни доклади на Google, Twitter и Facebook за постигнатия през февруари напредък по изпълнението на поетите ангажименти за борба с дезинформацията. Подписалите Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията онлайн платформи имат ангажимент да докладват своя напредък преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г.
Всички платформи са потвърдили, че техните инструменти за оценка на прозрачността на рекламите с политическо съдържание ще започнат да функционират преди европейските избори през май.
Комисията призовава онлайн платформите да работят съвместно с научни изследователи и проверители на факти. Този достъп би могъл да спомогне за получаването на пълна и безпристрастна картина на моделите и тенденциите за дезинформация и следва да бъде осъществен при пълно зачитане на Общия регламент относно защитата на данните.
Комисията настоява разработваните от онлайн платформите инструменти да са достъпни във всичките 28 държави — членки на ЕС, а не само в някои от тях.
Заглавието е на Капитал – изданието съобщава, че 55 депутати от БСП оспорват текста от ЗЗЛД, който въвежда журналистическото изключение, предвидено в GDPR.
При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими: 1. естеството на личните данни; 2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име; 3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора; 4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1; 5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес; 6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото; 7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот; 8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1; 9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите; 10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.
Искането до Конституционния съд, публикувано в lex.bg, твърди, че съществува противоречие на изменението на ЗЗЛД с принципите на правовата държава, чл.4 Конституцията – и съдържа широко позоваване на Решение 7/1996 на Конституционния съд относно свободата на изразяване.
Адванс Медиа Груп, търговско дружество, свързано с К.Домусчиев и Г.Домусчиев, има намерение да придобие едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ АД.
В КЗК е постъпило искане да направи оценка на сделката и да постанови решение, че настоящата сделка не представлява концентрация; или да постанови, че концентрацията не попада в обхвата на чл. 24 от ЗЗК; или да разреши концентрацията, тъй като тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар.
Произнасянето на КЗК е крайно любопитно поради скорошното решение, с което се отказва на Келнер да придобие Нова Броудкастинг Груп –
Предвид характеристиките на всеки един от съответните пазари в медийния сектор е установено, че придобиваната група разполага със значителен финансов и организационен ресурс, възможност за реализиране на икономии от мащаба и обхвата, и утвърден имидж. Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще й даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги.
При анализа на нотифицираната сделка Комисията отчита водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което от своя странаповдига основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда на горепосочените пазари, както и хоризонтално припокриване на дейностите на участниците в концентрацията на пазара на онлайн търговия.
По този начин, участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори. С оглед на гореизложеното и предвид значителния опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията на съответните пазари. Такова поведение би ограничило и нарушило не само конкуренцията на пазара, но и интересите на крайните потребители, предвид обществената значимост на медиите.
създаване на телевизионно съдържание за собствена употреба, както и придобиване на права за разпространение на телевизионно съдържание;
разпространение на телевизионно съдържание – „Нова“ създава и разпространява 7 (седем) телевизионни програми с национален обхват: „Нова телевизия“; „Диема“; „Кино Нова“; „Диема Фемили“; „Нова спорт“; „Диема спорт“; „Диема спорт 2“;
телевизионна реклама – „Нова“ продава достъп до аудиторията си посредством излъчване на рекламни материали на рекламодатели и рекламни агенции в посочените телевизионни програми;
поддържане на интернет сайтове, предоставящи основно информация за програмите на ТВ-каналите, които оперира, както и възможност за гледане на част от излъчваните предавания в Интернет – https://nova.bg/, https://play.nova.bg/, https://diemaxtra.nova.bg/, https://play.diemaxtra.bg/, http://www.diema.bg, https://kino.nova.bg/, https://diemafamily.nova.bg/. Допълнително, Нова е разработила услугата Play DiemaXtra, която се състои от интернет сайт и мобилно приложение, даващи възможност за линейно гледане на пакета от телевизионните канали Диема Спорт и Диема Спорт 2, както и на отделни спортни събития по избор на потребителите (PPV);
предоставяне на услуги (…..)*. Дружеството „Атика Ева“ АД, контролирано от „Нова Броудкастинг Груп“ АД, е е специализирано в издаването на месечните списания: Еva, Playboy, Esquire, Joy, Grazia, OK „Атика Ева“ ООД, чрез които извършва издателска дейност, търговия с печатни произведения, реклама в печатни издания. Дружеството също така администрира интернет сайтове на част от посочените списания, на които самостоятелно продава интернет реклама. Другите предприятия, контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ АД – чрез „Нет Инфо“ АД, предоставят следните ключови продукти и услуги:
уеб-базирана електронна поща (www.abv.bg), която позволява на крайните потребители да отворят електронни пощенски кутии и да обменят пощенски съобщения; сайтът http://www.abv.bg също така позволява на крайните потребители да си съставят адресен указател и да общуват с други потребители във виртуални чат стаи и онлайн форуми;
електронни директории – платформа за организиране, съхранение и споделяне на файлове онлайн – http://www.dox.bg;
търсене – в сътрудничество с международния доставчик на тази услуга, Google, компанията предоставя уеб-търсене на основните си страници – http://www.abv.bg и http://www.gbg.bg;
обяви за автомобили – http://www.carmarket.bg дава възможност на потребителите да публикуват и разглеждат обяви за продажба на автомобили;
проверка на цени и сравнение на продукти – чрез сайта http://www.sravni.bg интернет потребителите могат да сравняват цените на продукти, продавани в различни онлайн магазини.
Пазари, върху които сделката ще окаже въздействие. Придобиващата контрол група извършва разнообразни дейности на територията на страната, като участва на множество пазари в различни области. Придобиваното предприятие и дружествата под негов контрол оперират на пазари в областта на медиите (телевизионни, печатни и интернет). Известна връзка между техните дейности е налице по отношение на пазара на телевизионно съдържание и по-точно в сегмента придобиване на права за разпространение, на който оперира придобиваното предприятие „Нова Броудкастинг Груп“АД и дружеството „Футбол Про Медия“ ЕООД от групата на придобиващия контрол „Адванс Медиа Груп” ЕАД. „Футбол Про Медиа“ ЕООД има сключени договори, както следва: (…..)* Въз основа на тези договори, (…..). От гореизложеното може да се направи извод, че дружеството „Футбол Про Медиа“ ЕООД извършва дейност, свързана с (…..) права за телевизионно разпространение. Групата на „Нова“, също създава и купува телевизионно съдържание. Следователно, сделката ще окаже въздействие единствено върху пазара на телевизионно съдържание и в частност по отношение на придобиване на права за разпространение ((…..)*), на който е налице известно припокриване между дейностите на участниците в концентрацията.
КЗК отчита факта, че участниците в сделката не са преки конкуренти на съответния пазар и техните отношения са по вертикала, определящо се от качеството, в което оперира всеки от тях, а именно: „Футбол Про Медия“ ЕООД се явява (…..)* на права, а предприятието – цел е купувач на телевизионни права. По своето естество правата за излъчване на спортни събития са ексклузивни и е обичайна търговска практика да се притежават от едно предприятие за определен период от време и за определена територия. В разглеждания случай (…..). Изхождайки от анализираните данни, Комисията приема, че на съответния пазар оперират значителен брой търговци на съдържание, от които телевизионните оператори в България купуват правата за разпространение на спортни събития. Наличието на голям брой конкуренти, включително утвърдени на пазара чуждестранни имена, води до извода, че те ще са в състояние да окажат ефективен конкурентен натиск на новата икономическа група и същата няма да е независима от тях в своето търговско поведение. Допълнително, с оглед изискванията на ЗРТ и характеристиките на продукта „телевизионно съдържание”, КЗК намира, че пазарът на телевизионно съдържание се отличава с преодолими бариери и е достъпен за навлизане на нови участници. В своя анализ Комисията взема под внимание и обстоятелството, че (…..). Предвид изложеното и доколкото предприятията –участници в концентрацията, оперират на различни нива на пазара на телевизионно съдържание, Комисията намира, че нотифицираната сделка няма да промени значително пазарното положение на НБГ на съответния пазар, респективно няма потенциал да увреди конкурентната среда на него. Въз основа на извършената оценка може да се заключи, че планираната концентрация не води до създаване или засилване на господстващо положение, което значително да ограничи или възпрепятства ефективната конкуренция на анализирания съответен пазар. Следователно, нотифицираната сделка не би могла да породи антиконкурентни ефекти и следва да бъде безусловно разрешена при условията на чл. 26, ал. 1 от ЗЗК.
Разрешава концентрацията.
Домусчиеви са на пазара на спортните права, Келнер не беше – Келнер не получи разрешение, Домусчиеви получиха. Келнер просто обърна гръб и не се занимава да обжалва – така и няма да видим по време на съдебен контрол каква е разликата според КЗК.
Янита отново ще ни води из Холнадия – този път това ще е крепостта Буртанге в Гронинген. Приятно четене:
Пътуване до крепостта Буртанге
провинция Гронинген, Холандия
Една от най-популярните забележителности в Холандия е
крепостта Буртанге (Vesting Bourtange),
намира се в провинция Гронинген, в малката община Вестерволде. Името на крепостта и селото би трябвало да се произнася Буртангe, защото на местния гронингски диалект „Tange“ означава „Пясъчен мост“. И наистина, основната характеристика на крепостта е, че тя има формата на звезда, обградена от канали и свързана с твърда земя посредством мостове. За съжаление обаче, тази великолепна архитектура може да бъде видяно само от птичи поглед.
Всъщност, почти цяла Холандия има такова лице – свежа зеленина, цветя, подравнена трева в дворовете, цъфтящи храсти, декориран околен свят… Липсата на разнообразна природа в Ниската земя налага изработване и приложение на национални и общински ландшафтни проекти за красив околен свят. Макар и изкуствено създаван или еднообразен, заради типичния равнинен релеф, възстановяването и поддръжката на естествената природа е дело на всички холандци.
Холандците са едни от хората, които се справят успешно с опитомяването на водата и на водната стихия.
Прокопаването на канали е също част от декорацията на живота в Холандия, част от териториалното разнообразие. Такива канали минават през множество селища, използват се понякога за стопански цели, за придвижване или спорт, друг път само за разнообразие. Много от новоизградените водни площи около селища в страната имат идентичен вид: Наарден, Хийтхоорн, Киндердайк, Маркен, Брьокелевеен, Схеендайк, Лосдрехт… И Буртанге, разбира се.
заселва се с жители, обаче в малко по- късно време- в средата на 19 век. Посоката за откриване на селото е Източна Холандия в района на Гронинген, Асен, Емен- точно на границата с Германия. През 16-ти век холандската армия изгражда една модерна и скъпа за времето си крепост на североизток. Този внушителен форт е проектиран така, че да прилича на огромна звезда- една много популярна архитектурна идея по това време, защото проектантите са вярвали, че такива стени са по-ефективни при пожари и при защита от военни нападения.
Vestingstraat, 9545 Bourtange, Нидерландия
Звездовидното очертание на отбранителното съоръжение бегло се забелязва при изкачване на крепостните стени; те нямат обезопасителни ограждения, затова внимавайте с децата. Интересен е не само дизайна на граничното укрепление, интересна е и 400 годишната му история. В наши дни крепостта функционира като открит музей. Препоръчвам мястото като туристическа дестинация не само защото в този регион от Ниската земя няма какво друго по-интересно да бъде разгледано.
Като типична средновековна крепост, граничното укрепление Vesting Bourtange е изградена по заповед на нидерландския крал Вилем I. Крепостта се издига буквално в блатата, заобиколена от няколко реда ровове, пълни с вода. В ъглите на крепостните стени са изградени бастиони и наблюдателни кули, под които са изкопани освен ровове, още и барикади за по- безопасно придвижване на бойците вътре в крепостта. Гарнизонът и командният център са локализирани точно в центъра на звездата, обиколени също от укрепителни насипи, върху които във всички посоки навън са разположени артилерийски оръдия. Точно този вид е запазен и до днес, като се изключат жилищните сгради, които в наши дни се намират вътре, в сърцето на крепостта.
За дълго време фортът е имал за цел да укрепва държавната граница, като упражнява строг контрол върху движението по пътя от немските земи към Гронинген: от една страна- осуетявайки по всякакъв начин силата и контрола на испанското присъствие там, и от друга- лишавайки испанците от търговски или информационни доставки. За времето на своето съществуване, Форд Буртанге е модернизирана няколко пъти, но след края на Осемдесетгодишната война, за кратко е използвана за защита на северните холандски провинции, а после е напълно изоставена.
По инициатива на жителите, в средата на 20 век крепостта е реставрирана, но вече не като военно съоръжение, а като исторически музей на открито. В бившите военни казарми са подредени музейните експозиции, изградена е прожекционна зала, а на територията на крепостта се провеждат театрални военни действия, церемониални събития или възстановки на битки, които привличат много туристи. Около 450 души живеят в крепостта и се издържат основно от хотелиерство и селски туризъм.
Площадът в центъра на селото е запазил първоначалния си архитектурен облик- идеален кръг, в който има няколко магазина, галерия, кафенета и ресторанти. Посетителите имат свободен достъп из Буртанге, изкачването по насипите на крепостните укрепления е позволено, но опасно, защото липсват всякакви предпазни ограждения, а е и доста ветровито. Достъпът до бойните кули също е позволен.
В зимно време е позволено и карането на кънки из замръзналите канали. Точно в такова зимно време разгледах Буртанге. Февруарският студ се оказа много по- голям от обичайното за тези географски ширини, лед беше сковал всичко навън и въпреки студа, мястото се оказа оживено от смущаващите тишината гласове на децата, дошли да се пързалят с кънки из звездовидните канали.
Разстоянието до крепоста се изминава пеша (около 10 минути) или с велосипед, но автомобили не се допускат, освен тези на жвеещите в селото. Плаща се входна такса за достъп, тъй като статута на селото днес е музей на открито. Комплексът разполага с безплатен паркинг и с магазин за сувенири, където се намира билетната каса.
За голяма моя изненада, на централния площад в селото има една галерия, в която се предлагат ръчно изработени от жителите на селото сувенири- от произведения на изкуството до топли плетива: картини и пластики от местните художници и скулптори, картички от местния фотограф, пуловери, шалове, ръкавици… За тяхното опазване се грижеше един голям оранжев котарак, който лениво беше полегнал сред топлите плетки на буртангските баби.
От отсрещната страна на галерията има два уютни ресторанта, които работят със същото работно време, като това на открития музей. Персоналът е любезен, а предлаганите ястия са типично по местни рецепти, разбира се. Не открих някаква особена разлика с ястията, които приготвят в другия край на Холандия, например, но усърдието с което хората обясняваха и налагаха местните си продукти и готварски умения, беше повече от трогателно. И въпреки това, холандска кухня не съществува; ползват думата, влагат някакви смислови значения в нея, но холандска кухня с типичното множествено разнообразие за страната ястия не съществува. „Щампот“, „томпуш“, „стропвафелс“, „пепернотен“ и още няколко съвсем не правят традиционна национална кухня.
И така: Работното време е ежегодно, в работните дни: от 9 до 17 часа, а в почивните- работното време започва сутринта с един час по- късно: от 10 до 17 часа. Адресът за посочване в навигацията е: Willem Lodewijkstraat 33, 9545 PA Bourtange, Nederand. Цената на входния билет за възрастни е € 8.50. За децата на възраст от 6 до 11 години трябва да се плати € 4.50, а за децата до 5 години- входът е безплатен. Предлагат се и семейни карти, цената на които е € 22.00 за минимум четирима души.
При възможност, възползвайте се и от нощуване в местните хотели. Обстановката е романтична и изключително спокойна, заради обичайната тишина наоколо, а цените са съвсем обичайни за съответната категория къщи за гости.
Днес Анжело ще ни разведе из чукарите в района на Батак, в търсене на Ташбоазкото кале. Приятно четене:
Ташбоазкото кале край Батак
Няколко години подред почивахме около Сърница,
на язовир Доспат. Тази година решихме малко да променим дестинацията, като се
обърнем към язовир Батак. Както става обикновено, когато търсиш в последната
минута, изборът е ограничен, още повече, че сме с домашен любимец. На поносима
цена намерихме каравана в Majestic Houses. Това е комплекс от няколко
разнородни къщички на брега на язовира. Мястото е много добро като
разположение, разполага с оборудвана със съдове и прибори кухня, фурни, газови
бутилки, барбекюта, микровълнови, хладилници, фризер, климатици, няколко
беседки, както и собствен кей, понтон и лодки за запалените риболовци. За
съжаление системата на отходната канализация не бе изпълнена добре, без сифони,
и в караваната вонеше от миниатюрната баня/тоалетна. При останалите къщички
нямаше този проблем.
Оттук направихме няколко излета, като първият
беше до
крепостта „Ташбоазко кале“,
(Taş boğaz – Каменен пролом), тракийска и (предполагаемо) средновековна крепост, която се намира на около 16 км югозападно по въздушна линия от центъра на гр. Батак, югоизточно от стената на днешния яз. „Голям Беглик“. С автомобил разстоянието е около 24 км.
Крепостта не е голяма, като най-достъпна е от
юг, където е била и портата на крепостта. Тя е с неправилна елиптична форма,
следваща конфигурацията на терена, а площта ѝ е около 1.5 – 1.8 дка. От запад
са я пазили отвесни скали с височина до 5-6 м, а от изток много стръмният
склон. На върха на възвишението и на крепостта се забелязват големи струпвания
на камъни, най-вероятна останки от сгради. Купчините са с височина на някой
места до 2 м, което предполага, че под тях може и да има запазени стени. Те са
градени от местен ломен камък, споен на някои места с хоросан. Като цяло
градежът е без спойка, което предполага, че крепостта е тракийска, но е
използвана и през по-късни времена.
Край Ташбоазкото кале
Може да се предполага, че дебелината на стените ѝ е била около
м. В южната ѝ част зидът видимо е бил по-дебел и там се наблюдават останки от кули. Едната е била вляво от крепостната порта и е била правоъгълна, вероятно е защитавала входа на крепостта. Втората кула е с кръгли очертания и се е намирала на югоизточния ъгъл на крепостта. Крепостната порта е била с ширина около 1.5 м.
Ташбоазко кале, Батак
На 100-150 м от крепостната стена, надолу по склона, се забелязват останки от укрепителни съоръжения (окопи с укрития), които обикалят хълма от изток, север и запад. Това са гранични отбранителни съоръжения, от края на XIX в., тъй като точно от там е минавала границата на България с Османската империя до 1912 г. Укрепителните съоръжения са изградени с камъни от крепостта. От западната страна окопите са вградени в западната крепостна стена на калето.
Ташбоазко кале, Батак
След като преминахме стената на язовира, продължихме по пътя и след 500-600 м вляво видяхме мизерно пътче, вероятно използвано при дърводобива, и водещо до голяма поляна. Видимостта е лоша заради многото завои и ако бяхме спрели там, щяхме да го запушим и да създадем затруднения на работниците. Затова продължихме още малко и след следващия завой се показа по-широко място с чешма (41.808830,24.135063), на която бе подпряна счупена мраморна плоча с надпис „На 1000 м летен партизански лагер Гежоно… кла…“. Търсих в мрежата, но не можах да намеря информация за този лагер. Повечето линкове са за лагер „Техеран“, който е доста по-далеч, а най-близкият – на около 5 км, е лагерът в местността „Лонгурлии“. От друга страна, в мрежата има снимки за туристическата пътека до последния лагер, и там фигурира същата плоча.
Оставихме колата до чешмата и тръгнахме да
търсим коларски път. Защото в Мрежата пише, че такъв води до крепостта. Не
вярвайте на Мрежата! След като пообиколихме насам-натам и се намокрихме до
кръста от росата, почти случайно намерихме пътека, която ни доведе до калето.
Да обобщим:
Оставяте колата на язовирната стена и вървите 500 м по пътя (без банкет), като рискувате някой бързак да ви отнесе, и стигате през по-горе споменатото пътче до поляната;
Паркирате до чешмата и по трасето на далекопроводите, които минават над главите ви, стигате до поляната.
Сега продължавате на север покрай
далекопровода, като се стараете високото напрежение да ви е отдясно. Когато
стигнете до стълб, в чиято основа има голяма канара, се отклонявате на
северозапад.
Ташбоазко кале, Батак
Крепостта е на 100 – 150 м оттук.
Не бяхме се подготвили за „странични“
занимания, а се оказа, че в района има страшно много гъби, най-вече пачи крак и
манатарки, и червени и черни боровинки. А въздухът е напоен с мирис на смола,
здравец и – в края на август! – мащерка.
Гъби край Ташбоазко кале, Батак
От високия конусовиден рид (1603 м), на който се намира крепостта, се разкрива красива гледка към язовира.
Язовир Голям Беглик
Трекът от калето до малкото пътче може да бъде
видян тук, а изтеглен оттук.
Крепост
„Ташбоазко кале“
адрес: BG-4580 Батак
GPS: 41.813219, 24.13365
След като слязохме от Ташбоаз и позяпахме язовира, се отправихме към
Ракитово
Идеята беше да успеем да стигнем до
тракийската крепост и светилище на връх „Пашино бърдо“
Според Гуглето до хижа „Пашино бърдо“ има път, а оттам до крепостта е близо. Навигацията ни прекара през зона на действащи и изоставени почивни лагери и вили, докато асфалтът свърши (41.9595609,24.0919567) и нататък продължаваше черен път. Все пак тръгнахме по него, още повече, че не беше въпрос на живот и смърт, дали и къде ще стигнем. Пътят е полегат, времето – хубаво, наоколо – къпинаци с узрели плодове, романтика!
Лека-полека стигнахме до вододайната зона на Ракитово (41.9502, 24.0881).
Пашино бърдо
Ако имах интернет на телефона, може би щях да
направя справка, че от хижа „Пашино бърдо“ ни дели един баир, на който се намира
търсената крепост, но тъй като не обичам да свързвам в мрежата нищо, на което
не стои стабилно бутилка бира, пропуснах(ме) тази възможност (зеленият маркер е
каптажът на Ракитово).
Пашино бърдо
Все пак трябва да ни остане нещо и за
следващия път, нали?
Трекът до вододайната зона на Ракитово може да
бъде видян тук, а свален оттук.
Продължаваме из Америка! Заедно с Валентин и сина му Александър. Пътешествието е с Тойота-ван под наем. Стартира от Сан Франциско на Тихия океан и завършва в Ню Йорк на атлантическото крайбрежие. В първата част от пътеписа (http://patepis.com/?p=83932) започнахме с извадка от обиколените туристически забележителности. Втората част дава информация за икономиката, историята и американското общество (http://patepis.com/?p=84587). Третата част (http://patepis.com/?p=84620) ни запозна с различни страни от американския живот. Сега започваме същинското опознаване на конкретните забележителности, посетени от двамата пътешественици. Стартираме от Калифорния. Този щат ще обиколим на зиг-заг, почвайки от Сан Франциско и стигайки до Долината на смъртта.
А сега, приятно четене!
С Тойота през Съединените американски щати, 2018
четвърта част
Калифорния
Полет София – Сан Франциско
Най-трудната, по-скоро „инфарктна“, част от цялото пътешествие беше неговият „Старт“. Полетът с Турските авиолинии от София, за да се прехвърлим в Истанбул, закъсня с повече от един час. Времето по разписание между кацането на самолета от София на истанбулското летище и излитането на следващия за САЩ беше час и половина. Поради закъснението останаха само 20 минути, за което време беше невъзможно самолета да рулира от пистата до терминала, да слезем и минем през проверките към следващата зона, да претичаме до изхода, където чакаше самолета за Сан Франциско и да се качим на него.
Спасиха ни, по всяка вероятност, икономическите разчети на превозвача. Те са пресметнали, че за тях е по-евтино самолетът за Щатите да ни изчака, отколкото да ни осигуряват хотел и места за следващ полет до Сан Франциско. Презокеанският полет закъсня с половин час и самолетът „се отлепи“ от ръкава за качване на пътниците едва след като се бяхме настанили на седалките.
Тринадесет часа продължи полетът от Истанбул до Сан Франциско.?
Следейки маршрута, интересният момент беше, че най-краткият път е на север, явно поради кръглата форма на Земята. Самолетът премина над южната част на Норвегия, заобиколи от север Ислания, прелетя над южната част на Гренландия, почти по диагонал мина над Канада за да кацне в
Сан Франциско на брега на Тихия океан
След приземяването на летището следваше два часа чакане на много дълга опашка от пристигащи, за да минем през граничния паспортен контрол. После отидохме за да си вземем предварително платения и резервиран автомобил под наем (1300 $ за 25 денонощия). Съгласно договорното споразумение, на място трябваше да доплатя само 500 долара за това, че колата се взема в единия край на Щатите (Сан Франциско), а се оставя на другия (Ню Йорк). Към тази сума, обаче, ми начислиха още 118 $два вида такси. И още 200 $ ми блокираха по кредитната карта, в случай че колата се остави с празен резервоар накрая.
Приятната изненада беше, че на паркомястото ни чакаше чисто нов ван Тойота Сиена. Е, преживяхме това, че първата седмица в купето се усещаше неприятната миризма на нов автомобил.
Започнахме опознаването на САЩ от
щата Калифорния.
Калифорния
Щатът Калифорния е разположен в западната част на САЩ, край брега на Тихия океан. С население от 40 милиона души, това е най-многочисления американски щат. Територията е 424 хил. кв. км., т.е. почти четири пъти колкото България. Наричат Калифорния „Златния щат“ поради откритите залежи от ценния метал и разгорялата се Златна треска в средата на 19-ти век. Името на щата произхожда от приключенски испански роман, в който се разказва за райски остров с името Калифорния.
Завладяването на региона е започнато от испанците
в средата на 16-ти век, а след като Мексико се освобождава от испанско колониално господство Калифорния става част от новата държава. Северна Калифорния е отнета от мексиканците след войната от 1847 година. Малко след това, в района се стичат хиляди преселници, търсещи бързо забогатяване чрез добив на злато. Те обявяват така наречената Калифорнийска република. Последната съществува за кратко време, до стъпването там на американската армия и присъединяването й към САЩ.
Подходящите природно-климатични условия способстват за бързо развитие на земеделието, предимно отглеждане на цитрусови плодове. През първата половина на 20-ти век тук се оформя
световния център на филмовата индустрия Холивуд
През втората половина на миналия век Калифорния става център на бързо развиващата се компютърна промишленост и информационни технологии (така наречената Силициева долина). Следват биотехнологиите, космическата промишленост и други модерни отрасли на икономиката и науката. Като най-богат щат Калифорния формира 1/7 от брутния вътрешен продукт на САЩ.
Доста неща привличат туристите в този щат. Със сина ми разгледахме няколко града като Сан Франциско, Лос Анджелис и Сан Диего. Посетихме и основните природни забележителности като Йосемити, Кралския каньон, Националния парк Секвоя, пустинята Мохаве, Долината на смъртта.
Сан Франциско (San Francisco)
От Сан Франциско започнахме обиколката на Съединените щати. Населението му наближава един милион жители. На мястото на града през 18-ти век е основано селище от испанските колонизатори. Счита се, че като американски град се оформя в средата на 19-ти век. През 1945 година
в Сан Франциско е учредена Организацията на обединените нации.
Днес той е и един от най-красивите американски градове. Тук се срещат културите на Европа, Латинска Америка и Азия. Два дни отделихме за разглеждане на забележителностите. Започнахме с градския център (Civic center), където са разположени сградата на общината, парк, паметник и пешеходна зона.
Площад „Сивик Сентър“ със сградата на Санфранциския градски съвет
Един от най-атрактивните площади с парк е
Аламо (Alamo square),
разположен на висок хълм. Освен че е приятно място за отдих, оттам се открива гледка към централната част на Сан Франциско. От едната страна на парка са разположени няколко къщи във викториански стил, боядисани в различни цветове. Наричат ги „Painted ladies“.
Авторът и синът му в парка Аламо. Точно зад нас са къщите „Painted ladies“.
Една от туристическите атракции в Сан Франциско е
Кей 39 (Pier 39)
където на плаващи дървени платформи живеят морски лъвове (Sea Lions). Доста време се любувахме на тези животни, сродни на тюлените. Интересно беше как тромавите им на вид туловища изскачаха от водата и се просваха върху платформите.
Морски лъвове на един от кейовете в Сан Франциско
Не мога да пропусна и да не спомена за
старинните трамваи,
които също са една от характерните за Сан Франциско атракции. Те се изкачват и спускат по стръмните улици на града.
Старинните трамваи са една от атракциите за туристите в Сан Франциско
Впечатляващ е бизнес квартала с небостъргачите, оформящ финансовия район на града. Близо до него е Китайския квартал със сгради в източноазиатски стил. Най-характерния за Сан Франциско небостъргач е
Пирамида Трансамерика (Transamerica Pyramid),
отличаващ се с островърхата си форма. Той е с височина 260 метра, откроява се сред околните сгради и се смята за един от символите на града.
Небостъргачът Пирамида Трансамерика е висок 260 метра
Не пропуснахме да минем пеша и през участък от
улица Ломбард,
който се спуска по стръмен хълм. Автомобилите вървят бавно на зиг-заг, а оформените с цветя алеи са приятни за слизащите по стълбите туристи.
В централната част на града има
доста сгради във викториански стил, с характерни архитектурни форми и отлично
подържани. Не пропуснахме да им се полюбуваме, вървейки по стръмните улици.
Къщи във викториански стил, характерни за Сан Франциско
Красива гледка представлява и вечерния Сан Франциско, който успяхме да поразгледаме вече доста изморени след повече от 20 километра пеша из града.
Панорамен вечерен поглед към централната част на Сан Франциско
Сутринта на втория ден започнахме с обикаляне на
Голдън Гейт Парк (Golden Gate Park),
който е най-големият в Сан Франциско. По форма той прилича, а по размер е близък до нюйоркския Сентръл Парк. Откъм океана паркът свършва до просторен пясъчен плаж. Крайбрежието наоколо е красиво с характерни дървесни видове.
Разходка из Голдън Гейт Парк в Сан Франциско
Стигнахме и до следващия символ на града –
моста Голдън Гейт (Golden Gate Bridge)
Той е построен през 30-те години на 20-ти век и е характерен с червения си цвят. Неговата висяща стоманена конструкция е голямо техническо постижение за онези години. Мостът лежи над пролива свързващ залива на Сан Франциско с Тихия океан.
Мосът Голдън Гейт в Сан Франциско е построен през 30-те години на 20-ти век
На връщане минахме с автомобила през споменатия вече участък от улица Ломбард. Там тя се извива на зиг-заг и се смята за най-кривата улица в света. Докато синът ми шофираше, аз направих видео-клип на спускането.
Късния следобед на втория ден
напуснахме Сан Франциско и потеглихме към националния парк Йосемити.
Национален парк Йосемити
Този национален парк (Yosemite National Park) е разположен на 300 километра източно от Сан Франциско по склоновете на планинската верига Сиера Невада. Централната му част представлява долина, прорязана някога от спускащ се ледник. По този начин са се образували гигантски монолитни скали от гранит и високи водопади. Плоското дъно на U-образния каньон е покрито с ливади, храсти, широколистни и иглолистни гори. Разположен високо в планината, паркът осигурява прохлада през лятото със зеленината си и с течащата вода. Сред множеството дървесни видове, като дъб, кедър, ела и бор, най-известни са гигантските секвои. От животинските видове най-популярни са черните мечки, елените, дивите овце и койотите. Много на брой са големите красиви пеперуди наречени Монарх, каквито виждахме на доста места. Национален парк Йосемити е един от първите в САЩ, създаден през далечната 1890 година. Той е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство.
Авторът на фона на долината Йосемити с отвесни скали, придаващи й формата на каньон
Големите водопади са няколко,
всеки от които е със собствено име: Йосемити, Брайдълвейл (Булчински воал), Върнал, Невада, Илилует. Първият от тях е най-впечатляващ, пада от 700 метра височина и е разделен на три части, което го прави каскаден водопад.
Поглед от долината към високия каскаден водопад ЙосемитиСинът ми Александър пред водопада Брайдълвейл (Булчински воал)
На огромните скални масиви са дадени собствени имена: Ел Капитано, Катидрал, Халф Доум (Половин купол). За първия от тях се твърди, че е по-голям от Гибралтарската скала.
Авторът пред гранитния скален масив, наречен Ел Капитано
Кингс Каньон
Националният парк Каньонът на кралете (Kings Canyon National Park) се намира в щата Калифорния, в южната част на планинската верига Сиера Невада. Създаден е през 1940 година, а в далечното минало е бил обитаван от индианските племена Моно. Каньонът има няколко долини с типичната V-образна форма. Наред с дълбоките клисури, тук могат да се видят водопади, езеро и пещери.
Поглед към Кингс Каньон с неговите V-образни формиСинът ми е застанал на брега на езерото Хюм (Hume), разположено в Кингс КаньонС наетия автомобил през Кингс Каньон
По дъното на каньона протича Kings River (Реката на кралете).
Кигс Ривър тече по дъното на Кингс Каньон
В единия край на Кингс Каньон
могат да се видят няколко групи от дървесния вид Секвоя. За тяхното разглеждане
са прокарани удобни туристически пътеки.
Национален парк Секвоя
Националният парк Секвоя (Sequoia National Park) е разположен в южната част на планината Сиера Невада, щата Калифорния. Създаден е през 1890 година. Основната забележителност тук са огромните дървета секвои, достигащи 80 метра височина и няколко метра в диаметър. На територията на парка има и множество пещери, като най-известна от тях е Кристалната пещера (Crystal Cave).
Някои от най-големите секвои носят имената на известни американски генерали. Най-голямото по обем дърво е наречено Генерал Шърман (General Sherman).
Със сина ми Александър пред гигантската Секвоя, наречена Генерал Шърман
Любопитен факт е произхода на името на тези дървета. Те носят името на индианеца Секвоя, който в началото на 19-ти век е създал азбука за племето Чероки.
Туристическата пътека минава между две големи Секвои
Секвоите са се приспособили чудесно към огъня, като дървесината и кората им са станали пожароустойчиви. Черни белези върху редица големи дървета показват, че те са устояли на много унищожителни пожари. За най-стара се счита
секвоята Гризли Джаянт (Сивият гигант), която е на 2700 години.
Дърветата секвоя падат на земята, когато изгният в основата си и тя вече не може да издържи огромната тежест на дебелото стебло и клоните.
Със сина ми пред Секвоя, която е започнала да гние в основата си и предстои да падне на земята
През някои от падналите секвои са прорязани тунели, които са една от туристическите атракции в района.
Авторът пред пешеходен тунел, прорязан през паднала Секвоя
Лос Анджелис
Със своите 4 милиона жители Лос Анджелис (Los Angeles)
е вторият по големина град в Съединените щати,
след Ню Йорк. Той е и административен център на едноименния окръг в южната част на щата Калифорния. Целият този район носи общото наименование Голям Лос Анджелис и има население от близо 20 милиона души. Самият град е разпръснат върху огромна площ и се простира в протежение на 70 километра от север на юг и на 45 километра от изток на запад до Тихия океан. Лос Анджелис се намира близо до голям разлом в земната кора, в област на силна сеизмична активност. Там земните трусове са чести, а само през миналия век са станали четири големи земетресения. Районът се характеризира със субтропичен средиземноморски климат, сходен с този в южна Испания.
Поглед към централната част на Лос Анджелис с фуникульора Полетът на ангела (Angel’s flight)
Земите в региона са обитавани в продължение на хилядолетия от индиански племена, а през 16-ти век са завладени от испанските колонизатори. След мексиканската война за независимост, районът става част от новата държава Мексико през 1821 година. Присъединен е към САЩ в средата на 19-ти век, след Американо-Мексиканската война. Първото селище на мястото на днешния Лос Анджелис е основано в края на 18-ти век, а когато става част от Съединените щати населението му е само две хиляди души. Бързото икономическо развитие през втората половина на 19-ти и през 20-ти век превръща Лос Анджелис в един от най-големите промишлени, технологични и научни центрове не само в САЩ, но и в света.
Символ на филмовата и развлекателна индустрия става Холивуд.
Освен с множеството възможности за развлечения, градът е известен със своя блясък и лукс. През миналия век Лос Анджелис е два пъти домакин на Световните Олимпийски игри – през 1932 година и през 1984 година.
Забележителностите в Ел Ей (LA),
както съкратено наричат района на града, са десетки и за разглеждането на всички е необходима поне седмица. Ние разполагахме само с два дни за да обиколим основните места. Започнахме с централната част Downtown, след като намерихме удобно място за паркиране „на пъпа на града“, до
площад Пършинг (Pershing Square).
За по-малко от ден обходихме най-интересните места, които са разположени относително компактно в правоъгълник с размери 4 км х 3 км. ?Една от забележителностите в центъра на Лос Анджелис е
Културно-развлекателния център Уолтдисни (Walt Disney Concert Hall)
Сградата се отличава със своята метална конструкция и с футуристичен дизайн.
Синът ми пред Културно-развлекателния център Уолтдисни (Walt Disney Concert Hall) в Лос Анджелис
В Лос Анджелис живеят хора от 150 националности, говорещи множество различни езици. След английския, като втори език е приет испанския. Причина за това са множеството емигранти от Мексико. На доста места надписите освен на английски език, са дублирани и на испански. Има етнически обособени части от града: Китайска, Корейска, Японска, Тайландска, Арменска, Етиопска, Иранска и така нататък. Спокойно може да се каже, че
в Ел Ей се срещат културите от повечето части на света
Със сина ми отделихме време за да обиколим три от тези обособени района: Китайския, Мексиканския и Японския.
Най-атрактивен за нас беше
Китайския квартал (Chinatown)
Доста от сградите там са в традиционен китайски стил: магазини, ресторанти, храмове, хотели.
В Китайския квартал на Лос Анджелис
В един от мексиканските
райони на Лос Анджелис попаднахме на народно забавление. На площад с парк свиреше
оркестър, вокалистка пееше на испански, а хората танцуваха и се веселяха.
Музика и танци в район на Лос Анджелис, обитаван от мексиканци
Японският квартал на Ел Ей се нарича
Малкото Токио (Little Tokyo)
Лично за мен, най-интересно беше голямо информационно табло, на което с фотоси и текст се даваше информация за японците в САЩ. Емигранти от „Страната на изгряващото слънце“ започват да пристигат в Щатите към края на 19-ти век. Със своето трудолюбие и инженерни умения, японците дават съществен принос за развитието на селското стопанство и индустрията. Малко известен факт е, че след започването на войната с Япония през декември 1941 година, всички живеещи в САЩ японци са интернирани и затворени в лагери. С капитулацията на Япония, тези хора са върнати от лагерите и са продължили с обичайните си дейности. В туристическата част на Малкото Токио има предимно Суши-барове и магазини с японски стоки и сувенири.
Японския квартал на Лос Анджелис се нарича Малкото Токио
Санта Моника
Градът Санта Моника (Santa Monica) е разположен на брега на Тихия океан и има сто
хиляди жители. Той е част от района на Голям Лос Анджелис. Смята се, че Санта
Моника е мястото, където се е зародила културата на скейтборда (skateboard). Оформил се е като туристически и
курортен град поради разположението си на тихоокеанското крайбрежие и приятния
субтропичен климат. Като основни забележителности тук бих посочил дългия плаж с
фин пясък, крайбрежната алея и огромния кей с атракциони.
Крайбрежната алея е
приятно място за разходки, където могат да се видят младежи на ролери,
велосипедисти, както и спортуващи хора. Счита се, че на това място се е
зародила съвременната фитнес култура. Край брега видяхме и къщи на богати
американци.
Край плажа на Санта Моника, до крайбрежната алея се издигат къщите на богати американци
Плажната ивица на Санта Моника
е дълга около пет километра, а широчината й е между 50 и 200 метра. Покрита е със ситен златист пясък. Океанската вода е приятна за къпане, когато няма голямо вълнение.
Плажът на Санта Моника привечер. Той е дълъг, широк и покрит с дребен златист пясък.
Най-популярното място в Санта Моника е
внушителния дървен кей (Santa Monica Pier)
Построен през 1908 година, той е дълъг над 300 метра. Започва от плажната ивица и завършва навътре в океана. Две трети от него е със ширина около 80 метра, а останалата част е широка между 20 и 40 метра. В началото на кея е построен морски аквариум. В дървени сгради са разположени множество кафета, ресторанти и магазини. Средната част е заета от увеселителен парк с въртележки, виенско колело и множество други атракциони. На този кей отделихме десетина минути за да послушаме изпълнението на един виртуозен цигулар.
Вечерна разходка по кея на Санта Моника, който беше изпълнен с хораСъс сина ми Александър на последната площадка от прочутия кей в Санта Моника
При пристигането в Санта Моника бяхме паркирали край плажа на Тихия океан, недалеч от огромния кей с атракциони. Най-отдолу на табелка с подробни указания пишеше, че от залез до изгрев слънце паркирането е забранено. Тогава това ни се видя толкова глупаво и безсмислено, че не му обърнахме никакво внимание. След като бяхме изживели приятни емоции на кея с толкова забавления, се прибрахме при автомобила малко след 23 часа. На предното стъкло беше залепена бланка с глоба от 53 долара за това, че автомобилът е паркиран в периода от залез до изгрев слънце.
Малибу
Малибу (Malibu) е малък град, разположен покрай брега на Тихия океан, в района на Голям Лос Анджелис. Хубавите плажове, мекия климат и тропическата растителност са привлекли на това място стотици от най-богатите американци. Изключително престижно е да притежаваш къща за десетки милиони долари, разположена на пясъка до водите на океана. Като турист бих посочил за основна забележителност именно тези домове на свръхбогати знаменитости. Те са издигнати върху колони на пясъка, за да не ги заливат океанските вълни при бурно време.
Синът ми се разхожда по пясъка пред къщи на свръхбогати американци, разположени на плаж в Малибу
Луксозните крайбрежни
вили в Малибу са познати от доста американски филми. Тези домове и плажовете в
района на града присъстват в култови сериали като „Спасители на плажа“ и „Двама
мъже и половина“.
Дълъг е списъка на знаменитостите
с къщи на първа линия. Ще спомена само някои от тях:
Певци и музиканти като Барбара Стрейзънд, Боб Дилън, Бритни Спиърс, Джанет
Джексън, Мадона, Шер;
Режисьори и продуценти като Стивън Спилбърг;
Спортисти като Реджи Милър;
Бизнесмени като съоснователя на компанията Oracle Лорънс Елисън;
И така нататък, и така нататък …
Малибу: Вили на плажа с изглед към океана, каквито малко хора могат да си позволят
В Малибу разгледахме
няколко плажа, започвайки от Зума (станал популярен от някои филми). Там
пясъкът е фин и светъл, почти бял. С автомобила минахме през обширни квартали с
имения, скрити зад високи огради. Не пропуснахме и луксозен търговски център.
Най-много време отделихме на две от четирите зони с вили, разположени на пясъка
на брега на ?Тихия океан.
Най-незабравимото ни преживяване в Малибу беше
срещата и отношението на мултимилионера Кевин,
за което разказах в уводната част (резюме) на настоящия пътепис. Този човек без да ни познава прояви съпричастност към нас, като туристи и ни пусна през богатата си вила да излезем на брега. Така можахме да минем покрай къщите на знаменитости като актьорите Леонардо ди Каприо и Памела Андерсън.
Това е „скромният“ дом на Кевин, разположен на плажа в централната част на МалибуСред тази поредица от къщи са домовете на знаменитости като Леонардо ди Каприо и Памела Андерсън
Бевърли хилс
Бевърли Хилс (Beverly Hills) е град в състава на Голям Лос Анджелис. Често се определя и като негов квартал, един от най-богатите не само в САЩ, но и в света. Тук живеят повечето холивудски звезди и знаменитости. Смята се, че Родео драйв е една от най-скъпите търговски улици.? Минавайки с автомобила през Бевълли Хилс, видяхме доста богати домове и имения. За съжаление, не можахме да отделим достатъчно време на този баровски квартал.
“Скромна къщичка“ в Бевърли хилс
Холивуд
Наричат Холивуд столица на американската филмова индустрия. Негов най-популярен символ е огромният надпис
HOLLYWOOD,
поставен на един от хълмовете над квартала. Изработен през 20-те години на миналия век, надписът си стои и до днес, привличайки ежедневно хиляди туристи. Дължината му е 110 метра, а буквите са с височина 14 метра. Обиколихме няколко стръмни и тесни улици, преди да намерим удобно място за паркиране с добър изглед към този прословут надпис.
Синът ми Александър сочи към световноизвестния надпис HOLLYWOOD
Другото най-популярно място в Холивуд е така наречената
Алея на славата (Hollywood Walk of Fame).
Тук всяка от най-известните знаменитости в света на шоубизнеса има своя звезда. Алеята заема няколко стотин метра от двата тротоара на булевард Холивуд. На нея са разположени 2500 звезди на актьори, певци и музиканти.
Алеята на славата в Холивуд. Авторът пред звездата на актьора Чарли Чаплин.Синът ми сред звездите на актьори, певци и музиканти – Алеята на славата в Холивуд
Сред другите забележителности в Холивуд могат да се посочат
Китайския театър (Grauman’s Chinese Theatre), театър Долби (Dolby Theatre) и Музея на киното (Hollywood Museum)
Не са малко и другите кинотеатри. Много на брой са увеселителните заведения, барове, ресторанти и магазини за сувенири. Предлагат се и организирани турове из някои от филмовите студии.
Китайският театър (Grauman’s Chinese Theatre) е разположен на Булевард ХоливудАвторът в Холивуд – култовите филмови герои са сред десетките туристически атракции
Дисниленд
Първият развлекателен парк Дисниленд (Disneyland) е открит през 1955 година в град Анахайм, влизащ в състава на Голям Лос Анджелис. Идеята на създателя му Уолт Дисни е била да направи място, където родители и деца да се забавляват заедно. Тук е дворецът на спящата красавица, влакчето на ужасите и десетки други атракциони.
Дисниленд, Калифорния привечер
Пристигнахме в
разположения в Анахайм увеселителен парк Дисниленд привечер. Паркингът струваше
20 долара, а извозването от него до входа на парка с атракциони ставаше с
автовлакове с вагончета. Установихме, че входната такса е 120 долара на човек.
Не беше оправдано да плащаме общо 240 долара за оставащите 3-4 часа, предимно
тъмно време. Задоволихме се с това, което можахме да видим отвън. Доста
магазини, ресторанти и забавления имаше и извън платената част от увеселителния
парк.
Вечерта из Дисниленд – КалифорнияВечерни музикални изпълнения в Дисниленд – Калифорния
С името Дисниленд наричат
пет увеселителни парка в света. Освен първият от тях в Калифорния, това станало
популярно име използват и за парка в град Орландо (щата Флорида), чието официално
наименование е „Вълшебното кралство“. Останалите три увеселителни парка,
собственост на Уолт Дисни Къмпъни, се намират в Токио (открит 1983 година), в
Париж (открит 1992 година) и в Хонг Конг (открит 2005 година).
Сан Диего
С население от милион и половина Сан Диего е осмия по големина град в Щатите. Намира се в югозападния ъгъл на Калифорния до границата с Мексико. Основано в края на 18-ти век, това селище носи името на испанския католически свещеник и мисионер от 15-ти век Диего де Алкала. След Мексиканско-американската война, Сан Диего заедно със Северна Калифорния става част от САЩ. Признат е за град през 1850 година. През 20-ти век тук се разполагат бази на военно-морските сили и на бреговата охрана, развива се военната индустрия. И днес там е разположена най-голямата група военни кораби на Съединените щати. Тя включва два самолетоносача, няколко подводници и множество бойни кораби с различно предназначение.
Авторът пред самолетоносача Мидуей, действал до 1991 година, а сега превърнат в музей
Сан Диего се смята за
един от центровете на съвременните технологии със своите научно-изследователски
институти. Тук са разположени предприятията на доста известни компании работещи
в сферите на биотехнологиите, компютрите, електрониката, комуникациите,
фармацевтиката. Може да се добави корабостроенето и обслужването на армейските
подразделения.
Като голям туристически център, Сан Диего предлага множество интересни места за посещение: плажове, паркове, зоопарк, аквариум с представления Морски свят, превърнатия в музей самолетоносач Мидуей, Морския музей, Стария град, полуостров Коронадо. За съжаление, нямахме време да посетим всичките тези места.
Поглед към залива на Сан Диего и моста към полуостров Коронадо в далечината
Трудно намерихме свободно място за паркиране, при това в страни от централната част. Това обаче ни позволи, вървейки пеша да разгледаме кварталите Газламп и Ембаркадеро. Половин ден отделихме на самолетоносача Мидуей, който сега е превърнат в музей. Този огромен кораб е действал 45 години в състава на американските военноморски сили. Последното му участие в бойни действия е в Персийския залив през 1991 година по време на първата война срещу Ирак.
На палубата на самолетоносача Мидуей са разположени самолети от втората половина на 20-ти век
На този самолетоносач
наистина имаше какво да се види. Всички основни зони сега са достъпни за
туристите, а пояснителни надписи ги запознават с предназначението: силово отделение,
центрове за управление на кораба и на самолетите, помещения за екипажа и така
нататък. Около тридесет самолета и вертолета могат да се видят и разгледат като
музейни експонати. Те са били на въоръжение в армията на САЩ през втората
половина на 20-ти век.
Авторът на самолетоносача Мидуей в Сан Диего
Продължихме по крайбрежната
част с Морския музей, а след това през италианския квартал (Little Italy) към административния център на Сан Диего.
Италианския квартал в Сан Диего е наречен Малката ИталияВ центъра на Сан Диего
Пустинята Мохаве
Мохаве се намира в югозападната част на САЩ. Разположена е предимно в щата Калифорния, а по-малки части от пустинята заемат територии в щатите Аризона, Невада и Юта. Площта й е близка по размер до територията на България. Планината Сиера Невада спира влажните въздушни течения от Тихия океан, което заедно с интензивното нагряване от слънцето е предпоставка за пустинния климат. Там пясъкът и дюните не са толкова много като в другите пустини. Преобладава ниска суха растителност, виреят кактуси и характерни за Мохаве ниски бодливи дървета.
Навлизаме в територията заета от пустинята Мохав
В Мохаве се виждат и големи
пясъчни дюни, което и придава вид на типична пустиня.
Синът ми сред пясъците на пустинята Мохаве
Дървото Джошуа
е причудливо растение, което може да се види само тук в Мохаве.
Авторът сред характерна за пустинята Мохаве растителност
През пустинята са прокарани
хубави пътища, макар че пътната мрежа не е гъста. Причина за това е слабата
населеност и малкото на брой селища. Там има и доста изоставени градове.
Ниските бодливи храсти са типични за Мохаве. Срещат се и каменистите хълмове.
По какво се различава Мохаве от
пустините в Азия и Африка, през които съм минавал? По специфичните растителни
видове в американската пустиня, по-малкото пясък в нея и липсата на камили.
Ето малко ретро-спомени от
други пустини, в хронологичен ред:
“Любов с камила“ до автомобила ми в пустинята Сахара, 2008 годинаОтделила се от стадото любопитна камила оглежда моя автомобил в пустинята Гоби – Монголия, 2014 година
Ето и линк към тази част от пътеписа „С автомобил от Беларус до Японско
море, през Монголия“: http://patepis.com/?p=56080
С моя пернишки Опел минаваме през пустинята Каракум в Казахстан, 2015 година
Автомобилът на автора през пустинята Сахара – пясъкът затрупва шосето, 2017 годинаВалентин Дрехарски със своя пернишки автомобил в Западна Африка, 2017 година
Следва кратък отказ от този пътепис: „Срещнах
много сърдечни хора в Африка. Например: Движейки се в мавританската столица
Нуакшот от центъра към сенегалското посолство един полицай ме спря за проверка.
Прегледа паспорта ми с визата и документите на автомобила. Явно му беше
интересно да види автотурист от България. На следващия ден по същия маршрут и
на същото място полицаят ме видя от далече и ми махна да спра. Помислих си тоя
пък сега пак ли ще ми проверява документите. Полицаят се затича към мен, разтвори ръце и с думите „О-о, туристе
Булгариа“ ме прегърна и целуна по бузата, сякаш сме приятели от години.“
Край на Ретро-спомените.
Долината на смъртта
Едно от най-вълнуващите
преживявания в Щатите за нас беше обиколката на Долината на смъртта (Death Valley). Бяхме впечатлени от няколко
природни образувания без каквато и да било растителност: причудливи скални
хълмове напомнящи извънземен пейзаж, каменни мостове, дяволското игрище за голф.
Там нямаше вятър, който да ни разхлажда, слънцето напичаше, жегата беше
потискаща и температурата достигаше 50 градуса по Целзий. Малко езерце със
солена вода покрива най-ниската точка в Северна Америка, намираща се на 85,5
метра под морското равнище.
Започнахме обиколката на тази
долина с така наречения Забриски пойнт
(Zabriskie point). Тук голите
вулканични скали са придобили характерни форми под влияние на природните сили и
ерозията. Това място трябва да се види и усети, защото нито снимките, нито
филмите дават ясна представа.
Синът ми Александър на фона на Забриски пойнт в Долината на смъртта (Death Valley)
Мястото носи името на Кристиян
Забриски, който преди един век е ръководил добива на минерала боракс в този
район. Добива световна известност от филма „Забриски пойнт“ на италианския
режисьор Микеланджело Антониони.
Тази значителна по площ област е наречена „Долина на смъртта“ , защото през ?19-ти век някои от пътуващи на запад преселници са намерили смъртта си сред горещата безводна пустош.
На доста места имаше
предупредителни надписи за опасността от големите горещини, които съветваха
туристите да тръгват пеша само с достатъчно количество вода в себе си.
Така нареченото
Дяволско игрище за голф (Devil Golf Course)
представлява голямо поле от големи назъбени кристали от сол, с добавка на кал и пясък. Носи такова име защото хората са смятали, че само Дяволът може да хареса това място.
Авторът в Дяволско игрище за голф
Сред малки каньони на няколко
места са образувани така наречените Скални
мостове. Те свързват двата горни края на почти вертикалните скали. Най-известният
носи наименованието Каньона на естествените мостове (Natural Bridge Canyon).
Един от Скалните мостове сред малък каньон, разположен в Долината на смъртта
Тук се намира
най-ниската точка в Северна Америка, разположена на 85,5 метра под морското равнище.
Равното дъно е покрито със сол, а малко плитко езерце е запълнено със силно солена вода. Носи името Badwater Pool, в буквален превод Басейна с лошата вода. Наречена е така, защото не е годна за пиене. Това беше единствената вода, която видяхме в Долината на смъртта.
Най-ниската точка в Северна Америка е покритото със сол дъно на Долината на смъртта
Приключихме обиколката на Долината на смъртта по тъмно, когато вече нищо не можеше да се види. Синът ми седна зад волана, а аз легнах в задната част на вана за да спя на моя надуваем дюшек. Александър беше шофирал няколко часа, когато ме събуди късно след полунощ за да ми каже, че сме спрели в центъра на Лас Вегас.
Някои знаят, че имам интерес към езиците. Още от предучилищната в Алианса с френски, после с опита да взема приравнителен за английската гимназия, че и немски като първокурсник в университета…
Е, Алианса го прекъснах точно преди дипломиране, девет години и накрая им се ядосах, приравнителен така и не взех, а на немския още не мога да му хвана чалъма. Явно някак, като превключвам на чужд език, все мисля по начин, свързан със западнороманските езици. Нещо, на което немският е чужд. Може би трябва да виня за това френския, още от забавачката…
Но нищо, тия неща не ме спират да са ми интересни езиците. Като студент по едно време бях решил, че искам да науча няколко основни езика и след това да науча езиците на всички страни, съседи на България. Сякаш някаква локална културна интегрираност ме влечеше. Не стана, разбира се. Но от няколко години съм на вълна едновременно учене на френски, немски, испански, италиански, есперанто и латински. При френския е основно опресняване, а латинският никак не върви засега.
Но е готино. Вкъщи, понеже сме си все заедно, когато трябва да си кажем с Краси нещо, което децата да не разбират, говорим на английски. На руски е рисковано, защото там има едни истории с руската редакция на старобългарския език… не казвам, че е съвсем произлязъл от български, но всички знаят, че са толкова близки, че децата веднага ще разберат какво се говори. Та добре английски, но Светли вече е много добър, в училище учителят му по английски е англичанин, чете всякакви неща, да не говорим и как всичко компютърно (и особено геймърско) е на английски… Оги и той върви по тия стъпки. Засега успяваме само Рая да заблудим с тайния си говор… засега… макар че вече започна да прихваща думи.
Предложението ми е да научим латински и да го използваме за “таен” език. Много от думите са разбираеми, така е, но в реален разговор страничен човек трудно хваща нишката. Трудността в цялото това е, че латински хич не се учи лесно. И все пак, колко яко би било! Ще кажете, ама какво стана с онова за културната интеграция и дето всички да можем да се разбираме… така е, ама я колко е яко на латински! Преди няколко години в метрото се сблъсках с една орда младежи, облечени като римски войници и какво беше разочарованието ми, когато започнаха да говорят на български… Ако аз организирам cosplay на римска тематика, задължително без телефони в джобовете, без афтършейвове и никакво говорене на език, различен от латинския… Е, ако някой обосновано се представи за тракиец или гал, примерно, може да говори на тракийски или галски… Но пък ние, римляните, няма да го разбираме, разбира се.
Както имам много малко време за себе си, отпадна по естествен път вариантът да уча с хартиени учебници, хеле пък с курсове с физическо присъствие. Търсих електронни варианти, нали за всяко нещо “there is an app for it”. На телефона ми (щото кой има време за такива неща пред компютър) оцеляха три – Duolingo, Memrise и Mondly.
Ползвам ги в тоя ред – най-много Дуолинго, въпреки че там има един огромен проблем, който силно ме дразни, но какво да се направи – автоматичното сглобяване на изрази и изречения много често убива нагласата към произношението, а смятам, че тя е много важна. Мемрайз ползвам, за да уча латински, защото в Дуолинго няма. Мондли пък е скорошният ми опит да се сдобря с немския, много странен език, значи.
Не съм достатъчно доволен и от трите, въпреки че първите две ми вършат добра работа, като че ли. Има и игрови момент, който доста помага да те задържи да не спираш да учиш. В Duolingo съм 1000 дни…
Някой от вас учи ли така? Не казвам за разговори с хора, четене на книги и гледане на филми с оригиналния език, а за учене със сайтове или приложения. Особено ако има нещо, което да набляга малко повече на теорията, понеже с това учене с примери човек лесно се затрупва. Нещо да препоръчате? :)
Защо членовете на Европейския парламент трябва да гласуват против разпоредбата на чл.13 от Директивата за авторското право в цифровия единен пазар:
член 13 прави онлайн платформите пряко отговорни за цялото
потребителско съдържание, като не им дава избор, освен да филтрират
съдържанието. За да избегнат санкции,
платформите ще въведат ограничения отвъд необходимото;
член 13 ще принуди
онлайн платформите да наблюдават поведението на своите потребители и да
създават технологии за предварително цензуриране на съдържание, дори когато няма
нарушение на авторски права;
член 13 налага
мониторинг, но софтуерът за мониторинг не различава законните употреби като
пародия, специално разрешени изключения и други възможности за законна употреба. Това означава,
че много произведения ще бъдат погрешно оценени и блокирани заедно с
нарушенията на авторските права;
член 13 укрепва
господството на няколко големи играчи в мрежата – само най-големите сайтове и
медийни групи ще могат да си позволят да създават и прилагат тези инструменти. Според експерти
последната версия на член 13 е такава, че засяга малкия бизнес;
член 13 ще доведе
до принцип “виновни до доказване на противното” за лица, идентифицирани
погрешно като нарушители, и те ще се налага да полагат усилия, за да
възстановят правата си;
член 13 ще изисква
високи разходи за разработка, поради което технологията за
наблюдение на съдържанието вероятно ще бъде въведена от няколко големи
доставчика, базирани в САЩ, които още повече ще укрепят пазарната си позиция и
ще имат пряк достъп до поведението на всички потребители на интернет
платформи в ЕС;
член 13 ще създаде
огромна тежест за онлайн компаниите и ще обезсърчава инвестициите в
ново съдържание, нови платформи и ефективна конкуренция на доминиращите
платформи.
член 13 заплашва
библиотеките и достъпа до информация в цифровото общество предвид
техническите проблеми и несъвършенства при използването на онлайн филтри.
Към аргументите, които европейските експерти, общественост и депутати от ЕП излагат, трябва да се добавят и специфичните характеристики на медийния сектор в България, отличаващ се с необходимост от укрепване на малките гласове, медийната свобода и медийния плурализъм, както и от иновации в сектора.
Предлаганите
промени ще доведат до цензура по
политически причини и нови възможности за заглушаване на критичните
публикации от страна на всеки,
който е на власт днес или в бъдеще,
вече под знамето на защитата на авторските права.
Бъдещето на интернет е на кръстопът. Могат да се намерят по-добри начини за защита на авторските права при по-справедлив баланс със свободата на изразяване.
Филтрирането бързо се превръща в основна
тема в предстоящата предизборна кампания
за ЕП.
Срещу член 13 са лидери на общественото мнение като основателя на WWW Сър Тим Бърнърс-Лий, който предупреждава, че разпоредбата е непосредствена заплаха за отворения интернет.
А има ли някой, който да заслужава по-голямо доверие от самия създател на WWW.
Ако и за вас сър Тим е авторитет, можете да споделите мнението си с членовете на ЕП, адресите им са тук
The #CopyrightDirective would hurt small-scale creatives and startups who would be unable to comply with a regulatory model designed for the era of the printing press. #EU reps must stand up for our digital future #SaveYourInternethttps://t.co/tGxpRoWmeB— Tim Berners-Lee (@timberners_lee)
