Tag Archives: Батак

Ташбоазкото кале край Батак

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес Анжело ще ни разведе из чукарите в района на Батак, в търсене на Ташбоазкото кале. Приятно четене:

Ташбоазкото кале край Батак

Няколко години подред почивахме около Сърница, на язовир Доспат. Тази година решихме малко да променим дестинацията, като се обърнем към язовир Батак. Както става обикновено, когато търсиш в последната минута, изборът е ограничен, още повече, че сме с домашен любимец. На поносима цена намерихме каравана в Majestic Houses. Това е комплекс от няколко разнородни къщички на брега на язовира. Мястото е много добро като разположение, разполага с оборудвана със съдове и прибори кухня, фурни, газови бутилки, барбекюта, микровълнови, хладилници, фризер, климатици, няколко беседки, както и собствен кей, понтон и лодки за запалените риболовци. За съжаление системата на отходната канализация не бе изпълнена добре, без сифони, и в караваната вонеше от миниатюрната баня/тоалетна. При останалите къщички нямаше този проблем.

Majestic Houses



Booking.com

адрес: BG-4580 Батак, Студенец

GPS: 41.996746, 24.214538

тел.: +359 87 700 0004

Оттук направихме няколко излета, като първият беше до

крепостта „Ташбоазко кале“,

(Taş boğaz – Каменен пролом), тракийска и (предполагаемо) средновековна крепост, която се намира на около 16 км югозападно по въздушна линия от центъра на гр. Батак, югоизточно от стената на днешния яз. „Голям Беглик“. С автомобил разстоянието е около 24 км.


Сърница / Surnica, Пазарджик / Pazardzhik, 4623, BG

Крепостта не е голяма, като най-достъпна е от юг, където е била и портата на крепостта. Тя е с неправилна елиптична форма, следваща конфигурацията на терена, а площта ѝ е около 1.5 – 1.8 дка. От запад са я пазили отвесни скали с височина до 5-6 м, а от изток много стръмният склон. На върха на възвишението и на крепостта се забелязват големи струпвания на камъни, най-вероятна останки от сгради. Купчините са с височина на някой места до 2 м, което предполага, че под тях може и да има запазени стени. Те са градени от местен ломен камък, споен на някои места с хоросан. Като цяло градежът е без спойка, което предполага, че крепостта е тракийска, но е използвана и през по-късни времена.

Край Ташбоазкото кале

Може да се предполага, че дебелината на стените ѝ е била около

м. В южната ѝ част зидът видимо е бил по-дебел и там се наблюдават останки от кули. Едната е била вляво от крепостната порта и е била правоъгълна, вероятно е защитавала входа на крепостта. Втората кула е с кръгли очертания и се е намирала на югоизточния ъгъл на крепостта. Крепостната порта е била с ширина около 1.5 м.

Ташбоазко кале, Батак

На 100-150 м от крепостната стена, надолу по склона, се забелязват останки от укрепителни съоръжения (окопи с укрития), които обикалят хълма от изток, север и запад. Това са гранични отбранителни съоръжения, от края на XIX в., тъй като точно от там е минавала границата на България с Османската империя до 1912 г. Укрепителните съоръжения са изградени с камъни от крепостта. От западната страна окопите са вградени в западната крепостна стена на калето.

Ташбоазко кале, Батак

След като преминахме стената на язовира, продължихме по пътя и след 500-600 м вляво видяхме мизерно пътче, вероятно използвано при дърводобива, и водещо до голяма поляна. Видимостта е лоша заради многото завои и ако бяхме спрели там, щяхме да го запушим и да създадем затруднения на работниците. Затова продължихме още малко и след следващия завой се показа по-широко място с чешма (41.808830,24.135063), на която бе подпряна счупена мраморна плоча с надпис „На 1000 м летен партизански лагер Гежоно… кла…“. Търсих в мрежата, но не можах да намеря информация за този лагер. Повечето линкове са за лагер „Техеран“, който е доста по-далеч, а най-близкият – на около 5 км, е лагерът в местността „Лонгурлии“. От друга страна, в мрежата има снимки за туристическата пътека до последния лагер, и там фигурира същата плоча.

Оставихме колата до чешмата и тръгнахме да търсим коларски път. Защото в Мрежата пише, че такъв води до крепостта. Не вярвайте на Мрежата! След като пообиколихме насам-натам и се намокрихме до кръста от росата, почти случайно намерихме пътека, която ни доведе до калето.

Да обобщим:

  1. Оставяте колата на язовирната стена и вървите 500 м по пътя (без банкет), като рискувате някой бързак да ви отнесе, и стигате през по-горе споменатото пътче до поляната;
  2. Паркирате до чешмата и по трасето на далекопроводите, които минават над главите ви, стигате до поляната.

Сега продължавате на север покрай далекопровода, като се стараете високото напрежение да ви е отдясно. Когато стигнете до стълб, в чиято основа има голяма канара, се отклонявате на северозапад.

Ташбоазко кале, Батак

Крепостта е на 100 – 150 м оттук.

Не бяхме се подготвили за „странични“ занимания, а се оказа, че в района има страшно много гъби, най-вече пачи крак и манатарки, и червени и черни боровинки. А въздухът е напоен с мирис на смола, здравец и – в края на август! – мащерка.

Гъби край Ташбоазко кале, Батак

От високия конусовиден рид (1603 м), на който се намира крепостта, се разкрива красива гледка към язовира.

Язовир Голям Беглик

Трекът от калето до малкото пътче може да бъде видян тук, а изтеглен оттук.

Крепост „Ташбоазко кале“

адрес: BG-4580 Батак

GPS: 41.813219, 24.13365

След като слязохме от Ташбоаз и позяпахме язовира, се отправихме към

Ракитово

Идеята беше да успеем да стигнем до

тракийската крепост и светилище на връх „Пашино бърдо“

Според Гуглето до хижа „Пашино бърдо“ има път, а оттам до крепостта е близо. Навигацията ни прекара през зона на действащи и изоставени почивни лагери и вили, докато асфалтът свърши (41.9595609,24.0919567) и нататък продължаваше черен път. Все пак тръгнахме по него, още повече, че не беше въпрос на живот и смърт, дали и къде ще стигнем. Пътят е полегат, времето – хубаво, наоколо – къпинаци с узрели плодове, романтика!

Лека-полека стигнахме до вододайната зона на Ракитово (41.9502, 24.0881).

Пашино бърдо

Ако имах интернет на телефона, може би щях да направя справка, че от хижа „Пашино бърдо“ ни дели един баир, на който се намира търсената крепост, но тъй като не обичам да свързвам в мрежата нищо, на което не стои стабилно бутилка бира, пропуснах(ме) тази възможност (зеленият маркер е каптажът на Ракитово).

Пашино бърдо

Все пак трябва да ни остане нещо и за следващия път, нали?

Трекът до вододайната зона на Ракитово може да бъде видян тук, а свален оттук.

Автор: Анжело Ангелов
Снимки: Сава-Калина

Материалът е публикуван и на http://travelisi.blogspot.com/2018/09/tasbogaz.html

Още снимки:

България: Батак (2018-08-29 Ташбоазко кале)

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Родопи или писани от Анжело Ангелов – на картата:

Родопи и Анжело Ангелов

Booking.com

В транжорната на канибалите от Тоба (Индонезия) (1): Към остров Самосир

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
 Досега май не бяхме ходили при истински канибали, освен може би, когато за последен път сме чели Робинзон Крузо. Да видим дне как Цветан ще успее да оцелее сред тях ;)   Приятно четене:

В транжорната на канибалите от Тоба

народът Батак и кралство Амбарита - Индонезия

част първа

 Към остров Самосир

 Опулено вдигам глава от CV-то и поглеждам към Тони Дева, млад кандидат елтехник. – Откъде си? – питам невярващо. Той се обръща спокойно към висящата на стената карта с 17-те хиляди острова на Индонезия и забива пръст в най-големия остров.

 Езеро Тобе – Суматра, Индонезия

    – От Суматра, тук по средата, където има нещо като око е езерото Тоба (Danau Тoba)а в него има остров Самосир (Samosir)голям колкото Сингапур. И там на брега е Амбарита (Ambarita), някогошно древно кралство на Батак. А Батак (Batak) е името на моят народ – (6 милиона), който живее горе в планините. – Канибали? ! – изсъсква колежката ми, гледайки свирепите батак воини във wiki.

 канибали – Воини Батак – Суматра, Индонезия

  – Канибали не сме, а – християни повече от век. След литургия хапваме от тялото Христово! Германският мисионер Лудвиг Номменс още през 1878 г. ни е превел Библията на нашият език.

 Ина ни Сурат Батак сричкова писменост – Суматра, Индонезия

А това е древната оригинална Ина ни Сурат Батак сричкова писменост състояща от 16 двойни букви, където всички срички завършват с А. Предлагам на гьонсурат политиците ни да проучат челният баташки опит и също да съкратим нашата азбука наполовина от 32 на 16 ;) Няма буква Ц (жалко), затова не можем да кажем Амбарица. Уф, каква патриотична теория може да се забърка ! ;)   – Но когато избухва вулкана Кракатау и за 3 дни настанал мрак и хиляди загинали по крайбрежието на Суматра и Ява от цунами, мойте прадеди масово се покръстили. (Силен аргумент на Господ!) – Е наше момче, Батак, но защо си Дева, да не би да си... ? – любопитен съм аз. – Не, скоро ще се женя и ви каня на моята сватба, а фамилията ми е на Богородица – Девата. На сватбата ще заколим прасето и ще го приготвим по стара (канибалска?) рецепта. – ОК, приет си, амин! Continue reading

В транжорната на канибалите от Тоба (Индонезия) (1): Към остров Самосир

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
 Досега май не бяхме ходили при истински канибали, освен може би, когато за последен път сме чели Робинзон Крузо. Да видим дне как Цветан ще успее да оцелее сред тях ;)   Приятно четене:

В транжорната на канибалите от Тоба

народът Батак и кралство Амбарита - Индонезия

част първа

 Към остров Самосир

 Опулено вдигам глава от CV-то и поглеждам към Тони Дева, млад кандидат елтехник. – Откъде си? – питам невярващо. Той се обръща спокойно към висящата на стената карта с 17-те хиляди острова на Индонезия и забива пръст в най-големия остров.

 Езеро Тобе – Суматра, Индонезия

    – От Суматра, тук по средата, където има нещо като око е езерото Тоба (Danau Тoba)а в него има остров Самосир (Samosir)голям колкото Сингапур. И там на брега е Амбарита (Ambarita), някогошно древно кралство на Батак. А Батак (Batak) е името на моят народ – (6 милиона), който живее горе в планините. – Канибали? ! – изсъсква колежката ми, гледайки свирепите батак воини във wiki.

 канибали – Воини Батак – Суматра, Индонезия

  – Канибали не сме, а – християни повече от век. След литургия хапваме от тялото Христово! Германският мисионер Лудвиг Номменс още през 1878 г. ни е превел Библията на нашият език.

 Ина ни Сурат Батак сричкова писменост – Суматра, Индонезия

А това е древната оригинална Ина ни Сурат Батак сричкова писменост състояща от 16 двойни букви, където всички срички завършват с А. Предлагам на гьонсурат политиците ни да проучат челният баташки опит и също да съкратим нашата азбука наполовина от 32 на 16 ;) Няма буква Ц (жалко), затова не можем да кажем Амбарица. Уф, каква патриотична теория може да се забърка ! ;)   – Но когато избухва вулкана Кракатау и за 3 дни настанал мрак и хиляди загинали по крайбрежието на Суматра и Ява от цунами, мойте прадеди масово се покръстили. (Силен аргумент на Господ!) – Е наше момче, Батак, но защо си Дева, да не би да си... ? – любопитен съм аз. – Не, скоро ще се женя и ви каня на моята сватба, а фамилията ми е на Богородица – Девата. На сватбата ще заколим прасето и ще го приготвим по стара (канибалска?) рецепта. – ОК, приет си, амин! Continue reading