Monthly Archives: April 2019
Как се пише: <em>притичвам</em> или <em>претичвам</em>?
от Павлина ВърбановаКруиз из Карибите (1): Куба
от Пътуване до...Тръгваме към Карибите! Георги ще ни качи на едно корабче и ще ни разведе из, може би, Рая на грешната ни земя. Като за начало – отиваме в Хавана, откъдето ще вземем кораба
Приятно четене:
Хавана, Куба
част първа наКруиз из Карибите
Здравейте пътешественици. С този пътепис ще ви разходя из Карибите на борда на MSC Opera и ще посетим Куба, Ямайка, Каймановите острови и Козумел – Мексико. Пътуването се осъществи през месец април 2017 година, само няколко месеца преди урагана „Ирма“. Желая ви приятно четене. Да потегляме…
Всичко започна някак на шега през един студен февруарски ден на 2017 година, когато група от шест човека пиехме кафе и обмисляхме варианти за пътешествие с круиз. Опциите бяха две:
- Дубай и ОАЕ
- Карибите
Е, избрахме
Карибите
Запазихме каюти на борда на MSC Opera – до тук добре, но как да се замъкнем до Куба? Бремето на планирането и осъществяването на пътуването се стовари върху моите плещи. Хем да стигнем сравнително евтино до Куба, хем да е удобно.
След обстойно изследване на цени и възможни комбинации, избрах следния маршрут: с ранен полет на Wizz Air от София до Париж. Нощувка в Париж, за да разгледаме френската столица и да се помотаем. След това с полет на Iberia от Париж до Хавана с трансфер в Мадрид. Полетът Париж – Хавана излезе по 960 евро на калпак.
(снимка 004) трансфер в Мадрид
Полетът мина като по учебник и в 23.30 часа успешно
кацнахме в Хавана
Още на пистата си включих телефона, за да съобщя на близките си, че сме пристигнали благоплучно и получих следния смс: VIVACOM Vi pozhelava priyatno patuvane! Izhodyasht razgovor v mrezhata na Cubacel: do BG 6.99 lv, v stranata 6.99 lv, vhodyasht 2.49 lv, sms 0.99, danni 24.99/1 MB s DDS; info +35987123. Е, изпратих им по един смс.)
Още на летището
разбрах, че сме в съвсем друг свят
Служителите гледаха строго и си вършеха работата бързо докато… танцуваха! Да, танцуваха. Навсякъде из летището звучеше приятна музика и всички служители си танцуваха – полицаи, граничен контрол, чистачи, посрещачи… За около 40 минути приключихме с паспортния граничен контрол и с вземането на багажа, след което през тълпата си запробивахме път навън за глътка свеж (влажен) въздух и за да си намерим голямо такси, което да ни отведе до хотела*. Намерихме един Хюндай ван, в който заспах като бебе. Настанихме се в хотелските стаи, които бяха съвсем обикновени, но чисти и най-важното – с климатик, пийнахме по един ром в бара и по леглата. Нищо не бях видял още от този град.
Сутринта, преди да се качим на борда на кораба, за пръв път
разгледах този колоритен град и наистина останах без думи
Хотелът беше в старата част на кубинската столица. Закусихме с обилна закуска на покрива на хотела и разгледахме града от високо.
После слязохме във фоайето, за да изчакаме автомобилите, които нашият предварително избран гид беше наел за разходка из Хавана. Дойдоха частни таксита, чийто шофьори със завидна ловкост се запромушваха през тесните улици.
Озовахме се в странична улица на голям булевард в самия център на града, където трябваше
да си обменим кубински пари CUC
Курсът им беше 1 към 1 с еврото, но опашките бяха безкрайно дълги. Нашия гид се нареди пред обменното бюро, а ние седнахме да пием кафета, бири, коктейли и какво ли още не в близко заведение.
След час и половина имахме валутата
и аз хукнах да си търся варена царевица (въпреки предупрежденията да не ям и пия нищо, което не е пакетирано или бутилирано). Сам самичък се мотаех из уличките и се слях с местните.
Кубинците са спокойни и приятни хора,
взаимно се оглеждахме с интерес. Отвсякъде се чуваше музика, появяваха се тълпи с музикални инструменти, следвани от още по-големи тълпи, които си танцуваха и припяваха. Завладяващо!
Времето за отплуване наближаваше и трябваше да се върна при групата, за да отидем заедно на пристанището.
Трудно мога да опиша хаоса, който цареше по булеварда пред пристанището.
Автобуси, таксита, карети, екскурзоводи, багаж, много багаж, както и безброй хора от всякакви националности, които крещяха в опитите си да надвикат суматохата. Някакъв полицай – регулировчик се опитваше неуспешно да въведе ред в движението пред пристанището. И жега, невероятна жега и задух! За секунди всичко по мен залепна. Морето от хора ме понесе навътре в сградата на
пристанището,
където изведнъж всичко се успокои. Изключително любезни служители помагаха за маркирането на големите куфари и после ги отнасяха навътре, като своевременно ни обясняваха, накъде да се движим, коя опашка да следваме, кои документи да приготвим. и т.н. Цялата процедура по паспортния борден контрол ни отне около час време.
На борда ни посрещнаха
със студени безалкохолни напитки. След като потушихме жаждата си, съвсем освежени, ние се заехме с издаването на персоналните бордни карти. Имахме печат в паспорта, имхаме бордни карти и ни настаниха в едно от кафенетата на борда. В същото време, при нас дойде някакъв изкуствено усмихнат българин, който започна да ни убеждава да си закупим пакет all inclusive за алкохол само за 360 евро, или пакет за 20 кафета еспресо или 24 бутилки минерална вода, като пакетите са на каюта и цената се дели на две. Ние с колегата захапахме стръвта за кафе еспресо и вода, но смело водихме словестни битки и любезно отказахме алкохола. Не, че не пием, но офертата за нас беше твърде скъпа. Стиснали в ръка ваучерите за кафе и за вода, ние се запътихме към каютата си.
Нашата каюта имаше прозорец
със страхотна гледка. Чистичка, прохладна и уютна, стаята беше обзаведена с две единични легла, плосък телевизор, бюро, кана, чаши, гардероб, баня с тоалетна + душ гел и шампоан. И със собствен климатик разбира се. Четири контакта на 110 волта, кошче, сейф и две нощни шкафчета.
И така: запознахме се бегло със старата част на Хавана, успяхме да се настаним в каютата и сега, през следващите три дни през които сме на котва, следва да обиколим Хавана и някои части от Куба, а също и да обходим кораба, като се насладим на това, което предлага.
Следва продължение
Автор: Георги ПетковBooking.com Booking.com
Снимки: авторът
Други разкази свързани с о.Куба или писани от Георги Петков – на картата:
о.Куба и Георги Петков
Booking.comЕдна седмица в Лондон (1)
от Пътуване до...Днес с Иван ще идем до Лондон – освен обичйните неща, обаче, ще потърсим Джулия Робъртс и ще отидем на мач на Уембли.
Приятно четене:
Една седмица в Лондон
част първа
Нотинг Хил и Уембли
Пътувахме с Ryanair до Stansted
Кацнахме в ранния следобед и с автобусите на National Express до гара Paddington/има още доста възможни направления и спирки/ после с метрото и автобус да квартирата на нашите близки/3 – та зона/. Първи съвет – купувайте билети за трансфера до града, колкото може по-рано. Нашият трансфер ни струва 8 паунда на човек в двете посоки.
Вечерта любезната ни домакиня зареди две пластики Oyster Card и бяхме готови за предстоящите разходки. Картите могат да се купят и заредят от автомати в метростанции, жп. гари или специализираните обозначени магазинчета за тази цел. Предимствата на тези карти са, че има дневен лимит за пътуванията до различните зони. В нашия случай за пътуванията между зони 1 – 3 беше 8 паунда. След достигането до лимита, независимо от броя на пътуванията с метро и автобус отчита 0. В два от дните, в които ползвахме железница/зони 1 – 3/ или пътувахме до по-далечна зона, лимита не важеше или навярно е друг. Другите възможности за заплащане на пътуванията ви из града са едноседмична Travel Card/може би е малко по-изгодна, ако ще сте една пълна седмица в Лондон, мисля, че струва някъде около 40 паунда/ или с кредитната ви карта, в този случай не зная има ли дневен лимит. Иначе цената за пътуванията с метро между зони 1 и 3 е 3,50 паунда в пиковите часове и 2,80 паунда в останалото време, цената за автобус е твърдо 1,50 паунда.
Преди пътуването ни прочетохме доста материали на колеги, които споделяха своя опит. При изготвянето на дневните маршрути се ползвах основно от предложението на един баща, който беше направил маршрути за сина си и неговата приятелка на принципа на подбор на обектите, които да са на пешеходно разстояние и за посещения на безплатни музеи, за което му благодаря задочно. И така.
Ден 1 – ви
London Eye, Big Ben and British Parliament, Westminster Abbey, 10 Downing Street, , Buckingham Palace, Hyde Park, Royal Albert Hall, The Notting Hill Bookshop , Portobello and Golborne Market
Отправната точка беше Waterloo Station,
от там покрай London Eye, по моста Westminster Bridge до едни от основните забележителности на Лондон – кулата Big Ben/за съжаление, все още е пакетирана/ към British Parliament и Westminster Abbey без да подминаваме паметника на Чърчил.
Малко отклонение – трудно можем да подминем думите му за българския народ, но това най-вероятно е породено от факта, че по време на Англо-бурските войни в началото на 20– ти век е бил пленяван от българи/македонска чета/ и от тогава е останала омразата му към българите и любовта му към мелнишкото вино.
След това се върнахме малко назад до 10 Downing Street, после покрай красивия парк St James’s към Buckingham Palace в очакване да ни поканят на аудиенция при кралицата, но не би, явно е била заета. От там се отправихме към Hyde Park, където не можах да устоя да дръпна една реч в Speakers’ Corner, за съжаление единствения слушател беше съпругата ми, която и запечати този славен момент. В парка се намира и един много стилен мемориал на принцеса Даяна.
Излизайки от парка срещу Royal Albert Hall, хванахме автобус за една добавена от нас дестинация Notting Hill и всеизвестната книжарница там. Съветвам ви да не търсите синята врата, собствениците са я продали чрез някоя от известните аукционни къщи преди няколко години.
Повъртяхме се из квартала за да срещнем Джулия Робъртс, разбира се неуспешно , но затова пък се насладихме на приятната обстановка, която малко напомня на Париж, минахме през
пазара Portobello and Golborne Market
и се отправихме към къщи.
Ден 2 – ри
OXO – Tate Modern (2h) – Millennium Bridge – Shakespeare’s Globe – Borough Market – Southwark Cathedral – London Bridge – City Hall – Tower Bridge – Tower of London – City of London – Lloyd’s of London – Leadenhall Market – Bank of England – St. Paul’s Cathedral – Fleet St – Royal Courts of Justice – Strand – Somerset House – Sky Garden
Отправната точка отново беше района на Waterloo Station,
от там покрай южния бряг на Темза, покрай OXO до Tate Modern – галерия за модернистично изкуство. Признавам си, че още не съм дорасъл, за да го разбера това изкуство. Отвътре музея прилича на парижкия д’Орсе и двата са с големи отворени пространства отвътре /едното е било ел. централа, другото – ж.п. гара/, но удоволствието от разглеждането на колекциите им е несравнимо. Иначе от една от терасите има добър изглед към клатещия се Millennium Bridge, е вече не се клати, само при откриването му и проблема е отстранен. Продължихме към театъра на чичко Шекспир – Shakespeare’s Globe.
London, England, SE1 9JE, GBОт там по едни тесни улички към Borough Market – изключително живописен пазар с десетки точки за бързо хранене, като са застъпени кухните от почти целия свят. От балканските са представени турската и гръцката. Замислих се как би стояла една българска или сръбска скара.
Препоръчвам стридите на Richard Haward’s Oysters – цени от 1 до няколко паунда в зависимост от големината и произхода и сандвичите в Kappacasein Dairy, с огромно количество разтопен кашкавал /специфични видове сирене/ или бейби картофки също с разтопен кашкавал – 7 паунда. Разполовените пити под нагреватели и как обират с ножа разтопения кашкавал, може би сте виждали по National Geographic в специализираните предавания за храните по света.
От там покрай катедралата Southwark пак покрай реката под London Bridge и покрай City Hall до друга световноизвестна лондонска забележителност Tower Bridge, минавайки по него се стига до Tower of London. От там направихме една разходка из City of London, поизкривихме вратовете от зяпане на интересните, но и много високи сгради до
крайната цел за деня – Sky Garden
Това също е наше допълнение към маршрута на колегата. Sky Garden е кулата от северната страна с наблюдателна площадка на върха , алтернатива на подобната платена на отсрещния бряг – The Shard. За посещение е необходимо да си резервирате ден и час предварително по Интернет, напълно безплатно на сайта на кулата http://skygarden.london/sky – garden. По препоръки на сина ни, който не пропуска такива забележителности, хубаво е да се избере междинен час, който да позволява, както дневен, така и нощен изглед.
Ден 3 – ти
Този ден го бяхме посветили на любезните ни домакини. Направихме си една съвместна прилична шопинг разходка/на следващия ден след Черния петък/. Но най-интересното предстоеше. Скъпите ни деца ни бяха подготвили изненада, като бяха купили и изпратили билети за дербито на кръга във Висшата лига на Англия,
Тотнъм – Челси в меката на футбола, стадион Уембли
Така, че в ранния след обяд се отправихме към митичния стадион. Ще си позволя
няколко съвета
към тези, които за първи път ще посетят стадиона, както беше при нас. Всичко е организирано перфектно, но и ограниченията са жестоки.
На стадиона може да се влезе само с малък ръчен багаж с големината на формат А4
Наложи се да изпразня и сгъна моята малка градска раница, защото била по-висока от позволеното. После разбрахме, че някъде в началото имало място, където такива малко по-големи багажи от разрешените могат да бъдат опаковани в специални найлонови пликове и да се влезе с тях. Другия проблем възникна при самото влизане на територията на стадиона, където на всеки вход има огромни табла със забранените предмети/чадъри, камери, фотоапарати и т.н./. Естествено, част от тези неща бяха с нас и само благодарение на определена подготовка и самообладанието на член от семейството успяхме да влезем безпрепятствено.
Друг съвет: не бързайте да заемате местата си на стадиона, те няма да избягат. Интересното преди мача е в подтрибунните пространства. Има отделени големи площи с безброй точки за храна и бира. Почти всички използват рационално времето до първия съдийски сигнал, набиват сандвичи, пържени картофки с риба и много бира, ама много бира и много фенски песни. Цените са народни, както в най-обикновените точки за бързо хранене в града. Така, че съвета ми е ходете на Уембли само с билет и кредитната си карта, за да нямате главоболия и да се насладите на най-добрите фенски преживявания.
За самия мач
Тотнъм размаза Челси с 3:1 и какво по-хубаво ако той е предпочитания ви отбор.
Очалвакте продължениетоBooking.com Booking.com
Автор: bendi12
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Лондон или писани от bendi12 – на картата:
bendi12 и Лондон
Booking.comКак се пише: <i>тримесечен, три-месечен</i> или <i>три месечен</i>?
от Павлина ВърбановаКак се пише: <i>съорганизатор</i> или <i>съ-организатор</i>?
от Павлина ВърбановаLUMIERE VOD
от Нели ОгняноваLUMIERE VOD е база данни с европейски филми (след 1996 г.), предлагани по заявка (VOD).
Базата е създадена с информационна цел и е предназначена главно за професионалистите в областта на аудиовизуалната индустрия: автори, продуценти, регулатори.
LUMIERE VOD се управлява от Европейската аудиовизуална обсерватория. Директорията в момента е в бета версия и включва около 250 VOD каталога. Броят на следените каталози и честотата на актуализациите постепенно ще се увеличават, заявяват от Обсерваторията.
2019 Репортери без граници
от Нели ОгняноваРепортери без граници публикуваха годишната си оценка за свободата на медиите
2019 World Press Freedom Index | RSF
Внесеният от Пеевски закон за прозрачността на медийната собственост не е убедил никого, че сега вече – с приемането на закона – положението рязко се е подобрило. Според този индекс България остава на 111 място. Убийството на Виктория Маринова е споменато, без да се конкретизира причината според разследващите органи.
Ако сте очаквали повече свобода на медиите във връзка с председателството на Съвета на ЕС през 2018 г., очакването не се оправдава.
Корупцията и тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени в България – и най-известното въплъщение на този факт е Делян Пеевски.