Monthly Archives: April 2019

#SatCab директива

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съветът одобри Директивата относно радио- и телевизионните програми (SatCab) – с пълно наименование   Директива  за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми, и за изменение на Директива 93/83/ЕИО.

ЕК съобщава, че това е част от  модернизирането на правилата на ЕС за авторските права  с цел  един напълно функциониращ цифров единен пазар. Директивата е от особено значение за 41 % от европейците, които гледат телевизия онлайн.

Радио- и телевизионните програми са важен източник на информация и културно и развлекателно съдържание за европейските граждани. Новите правила ще улеснят достъпа до такива програми в целия Съюз, което ще се отрази положително на културното многообразие. Те ще улеснят европейските оператори да предоставят голяма част от своите радио- и телевизионни програми онлайн във всички държави от ЕС и едновременно с това ще гарантират адекватно заплащане на творците, авторите и притежателите на права за предоставяното от тях съдържание.

 оценка анализ обществена консултация /   кoнтекст  / доклад за обществената консултация

текстът на директивата от сайта на Съвета

изявление на ЕК относно правното основание

Реките на Германия – красота и вино (1): Рейн

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес започваме едно пътуване из най-романтичната част на Германия – долината на река Рейн. Наш водач ще бъде Андрей.
Приятно четене:

Долината на Рейн

част първа

Реките на Германия – красота и вино

Тези дни пътувах замалко в Германия и реших да използвам свободното си време, за да поплавам по две от най-красивите речни долини в страната – тези на Рейн (Rhein) – от Бинген до Кобленц, и Мозел (Mosel) – от Трир до Кобленц.

Германия може и да не изглежда като най-туристическото място в Европа, но определено има какво да покаже

И тъй, след обичаен полет до Франкфурт и преминаване през отвратителната организация на местното летище (което ненавиждам), се запътих към долината на Рейн и Мозел в края на септември. Преди да поразкажа, обаче давам

Някои съвети за пътуването

По речните долини всеки сезон крие своята хубост, но може би за предпочитане са лятото и ранната есен (до около първата седмица на октомври). Корабите вървят през всички сезони, но през зимата са с намалено разписание, а за пролетта не мога да кажа нищо, тъй като никога не съм бил в района в този сезон.

По Рейн

на различни места през активния сезон се провеждат и т.нар. празненства „Рейн в пламъци“ (“Rhein in Flammen”), когато над реката се пускат множество фойерверки. Датите са: първата събота на юли – в Бинген и Рюдерсхайм; втората събота на август – Кобленц; втората събота на септември – Обревезел, и третата събота на септември – Санкт Гоар. За кораб през тези дни ще ви трябва предварителна резервация поне месец или два по-рано.

Вариантите за достигане и пътуване по(край) реките са общо взето два:

  • с кораб или
  • с влак/автобус.

Разбира се, за предпочитане е да ползвате воден транспорт, но стигането до пристанището за отплаване най-често изисква пътуване и с влак. Иначе по цялото протежение на долината на Среден Рейн – между Майнц и Кобленц има жп линии и по двата бряга, а такава има и от Кобленц до Трир, като обаче същата преминава само през половината протежение на долината на Мозел. От гара Булай (Bullay) тръгва и малка второстепенна железница по Мозел до Трабен-Трарбах (Trabnen-Trarbach). Останалите селища по протежението на реката са свързани с градски автобуси с някои от гарите. Като цяло по двете реки не се движат междуградски автобуси на дълги разстояния, но такива има до някои околни градове като Майнц или Трир.

Цените на корабите са различни, като за по-голямата част от дължината на двете долини ще трябва да приготвите около 25 – 30 евро. Планирането става чрез проверка на разписанията в гугъл, като трябва да се внимава да няма изменения в последния момент. Като цяло извън пиковия летен сезон не са необходими предварителни резервации, но пък е по-удобно, защото понякога билетните каси са на стотина метра от кейовете за отплаване на корабите. Всички туристически кораби имат закрити и открити палуби, ресторант на борда (но не навсякъде може да очаквате първокласна кухня) и тоалетни.

Някои полезни връзки за пътуванията:

Параходства по Рейн:

  • Köln-Düsseldorfer – https://www.k-d.com/en/– са най-голямото параходство по Среден Рейн, като обслужват участъка от Кьолн до Майнц (и Франкфурт на Майн). Все пак не е добре да започвате плаването си от Кьолн, Майнц или Франкфурт, тъй като цените на туристическите кораби са по-високи, а скоростта – по-бавна от тази на влаковете. Опитайте да хванете параход от Бинген или Кобленц – между тези два града е наистина интересното. Ако сте пътували с влак до съответния град, ползвате отстъпка след представяне на билет от „Дойче бан“. С всеки билет може да се прекачвате и на следващи кораби по същия маршрут – попитайте на касата.

Вероятно могат да се намерят и други опции.

Параходства по Мозел:

Следва да се има предвид, че цялата долина от Трир до Кобленц е трудно да се преплава за един ден поради несъвпадение в разписанията на отделните круизи, но е възможно да се премине през по-голямата част от долината.

  • Gebrüder Kolb OGH – https://www.moselrundfahrten.de/ – предлагат круизи по три отделни части от долината на Мозел.
  • Mosel-Schiffstouristik – http://www.mosel-schiffstouristik.de/ – по-малко на брой круизи в централната част на долината между Бернкастел-Куес и Трабен-Трарбах;

Пътуване с автобус и влак:

Връзките трябва сами да си ги откриете, като ползвате имената на градовете от някоя карта, или от пътеписа.

Най-разумната оферта е билетът за провинция Райнланд-Пфалц (Rheinland-Pfalz)

Той може да се купи от всяка гара в Германия, вкл. на билетните автомати. Важи за всички регионални (без IC и ICE – най-бързите и скоростни, като такива в региона почти не се движат) влакове и повечето автобуси в провинцията. Последната пък обхваща левия бряг на Рейн от Бинген почти до Бон,както и цялата долина на Мозел. Това прави връзките между отделните градове много евтини, защото билетът важи за цял ден (в делнични дни – от 9:00 ч.) и струва 24 евро за един човек. Всеки от следващите четирима пътници пък плаща само по 5 евро. Така цената за петима е 44 евро или по малко под 9 евро на човек. Евтиния.

От Кьолн или Франкфурт ще трябва обаче да си доплатите билета до Майнц или Бад Хонеф (нещо като 7 или 8 евро на човек).

Връзките между градовете може да следите в приложението DB Navigator или на сайта на Дойче бан – http://bahn.de.

И така, започваме с

долината на Рейн

Аз се оказах рано сутринта (около 9) в

градчето Бинген (Bingen) –

на 50 километра от Франкфурт и 20 от Майнц и побързах да се появя на касата, за да си взема билет. Попитах за цената до Кобленц, която ми се стори малко по-висока, но веднага след това касиерката (забележете – тя, не аз) ме попита дали съм дошъл с влак и смъкна десет евро. Предупреди ме, че имало групи на долната закрита палуба и можело да е малко по-хладно, но не се отказах – беше 15-ина градуса в края на септември. Чудо голямо.

Докато чаках, реших да поснимам панорамата, като отсреща тъкмо започваше гроздоберът за деня.

В Бинген в Рейн се влива река Нае (Nahe) и оттук започва тясната част на долината

По реката постоянно идваха шлепове, натоварени с нещо от север и срещу течението се плъзгаха на юг, а отсреща час по час сновяха влакове. Тук срещу града се намират два замъка – руината на Еренфелс и наблюдателната „кула на мишката“ (вижда се на малкия остров вляво.

Rheintal (1)-Bingen-Ehrenfels - Долина на Рейн, Бинген
Бинген

Иначе в самия Бинген освен един стар дървен кран от 14 век се е запазила по-малко историческа архитектура. Туристите обаче идват заради виното и кръчмите. По-старинен бил отсрещният град – Рюделсхайм, до който обаче не стигнах поради липса на време. Това ми е най-близката снимка:

Germania_Rheintal (2)-Ruedelsheim - Долина на Рейн, Рюделсхайм
Рюделсхайм

Стана време и за пристигането на кораба ни, който по разписание трябваше да дойде в 9:30. На кея се бяха събрали 10-ина души, които до един се оказаха американци и започнаха да си разказват как ловели зайци в Уисконсин.

На юг оттук има доста американски бази

(вкл. и прочутата Рамщайн, която е само на 80 км) и явно тази най-близка забележителност ги привлича. Всъщност, основните гости на корабите по Рейн бяха азиатци и американци (САЩ и Канада). Имаше известна бутаница, най-вече обаче не по долните, а по горните палуби, където всеки се редеше за снимка. Нали трябваше да правя пътепис, и аз се бутах с тях.

И тъй, корабът дойде, аз обясних на хората, че няма да сляза на последната спирка в Кобленц, а в Бахарах (Bacharach), и те не ми взеха билета (иначе откъсват половината и не можеш да се качиш обратно, по принцип трябваше да ми дадат нов билет само за част от пътуването, но явно това беше последната грижа.

Само след няколко минути се озовахме до първия замък (руина) –

Еренфелс (Ehrenfels)

Японците и китайците видимо доволни започнаха да щракат.

Germania_Rheintal (2)-Ruedelsheim - Долина на Рейн, Еренфелс
Еренфелс

Слеуд първия десен завой по течението на Рейн стигнахме и до

Асмансхаузен (Assmannshausen) –

едно от винарските селища:

Germania_Rheintal (2)-Ruedelsheim - Германия - Долина на Рейн, Асмансхаузен
Асмансхаузен

Селото е популярно като изходна точка за околните замъци, до които има и лифт, както и за дегустация на вина. Пешеходният път минава през лозята.

Производството на вино е традиция

и за двете реки, като поради северното си разположение в Германия се отглеждат предимно бели сортове. Червеното грозде изисква значително повече слънце и германците предвидливо са оставили производството му на по-южните си съседи. Долините на реките пък са подходящи за лозарство, тъй като вятърът сред хълмовете е по-малко и слънцето може да огрява повече време.

Germania_Rheintal-5-Rheinstein Германия - Долина на Рейн, Райнщайн
Райнщайн

След мъничко достигнахме и до втория замък по пътя ни –

Райнщайн (Rheinstein)

Между Бинген и Кобленц има 32 замъка и руини, а причината в Средновековието да са ги строели толкова много е проста – по реката постоянно е имало трафик и ако имаш замък е можело да обстрелваш или препятстваш пътя на търговците. Затова замъците служели за да карат корабите да плащат такса на собственика им. От събраните пари пък можело да се закупят материали за още замъци и така да се събират още повече такси. С течение на времето това станало доста печеливша индустрия, но друг избор почти нямало, тъй като реката била единственият бърз и евтин път за превоз на стоки. С течение на времето, когато германските княжества се окрупнили и станали по-големи, новите феодални господари къде доброволно, къде доброзорно принудили дребната аристокрация да спре да събира такси и така

след 17. век замъците започнали да опустяват

Едва през 19. век с възраждането на интереса към Средновековието покрай романтизма и зараждащия се идеал за германска нация интересът към замъците се завърнал. Те били препостроени като луксозни богаташки вили или хотели, а някои си останали в руини. От цялата работа обаче най се е облажила туристическата индустрия.

Germania_Rheintal (6) Германия - Поглед към долината на Рейн
Поглед към долината на Рейн

След малко стигнахме и до шареното

село Нидерхаймбах (Nederheimbach)

Нидерхаймбах – Германия - Долина на Рейн
Нидерхаймбах

Тук се вижда и един от фериботите, които осигуряват преминаването на моторни превозни средства през реката. Между Бинген и Кобленц на Рейн няма мостове, за да не се нарушава пейзажът в долината.

Корабоплаването стана по-интензивно с напредване на деня:

Trechtinghausen, Трехтингхаузен – Германия - Долина на Рейн
Поглед с кораб

Освен туристически кораби постоянно се точеше и върволица от шлепове под германско, френско или холандско знаме. Явно в Западна Европа речният транспорт е доста по-използван отколкото у нас.

Малко по-късно стигнахме и до следващото

винарско селище – Лорх,

над което се намират руините на

замъка Нолиг

Лорх и замъкът Нолиг – Германия - Долина на Рейн
Лорх и замъкът Нолиг

Поради есенното маловодие корабът ни не спираше в по-малките селца. Разписанието не позволява и слизане във всички тях, тъй като на ден минават само по четири кораба на едно параходство. Това налага и внимателно планиране с разписанията, за да се подберат добри спирки. Малко по-надолу по реката се откри тази гледка:

Лорххаузен – Германия - Долина на Рейн
Лорххаузен

Селото Лорххаузен

има много красиво разположени готически църквички, както и поредната порция лозя.

Времето се проясни и дойде време и за моята първа спирка –

Бахарах (Bacharach):

Бахарах – Германия - Долина на Рейн
Бахарах

Това малко градче е запазило по-голямата част от средновековните си сгради, а над него е реставриран

замъкът Щалек (Stahleck),

кръстен на един граф на Пфалц (област в югозападна Германия) от XII век. Този граф си извоювал независимост от предишните господари на земята – епископите на Кьолн, и започнал да управлява земите си именно оттук. Бахарах забогатял и през 1344-та година дори се сдобил със стена. Всичко това оцеляла до Тридесетгодишната война (1618 – 1648 г.), когато градът няколко пъти бил сриван от различни армии, за последно – френската. Германците обаче после старателно възстановили всичко и сега в центъра се намират множество улички със средновековен вид. Разбира се, има и модерни сгради с някакъв опит да се впишат в оригиналния стил:

Бахарах – Германия - Долина на Рейн
Бахарах

Реших обаче да се поизкача нависоко (време за поход чак до замъка нямах, пък и бях с тежичка раница) и да понадникна отвъд старата градска стена:

Бахарах – порта  – Германия - Долина на Рейн
Бахарах – порта

Отвъд нея започват лозята, но има и много хубава гледка към Рейн. Тъкмо в този момент и слънцето започна да си пробива път през облаците. Вдясно горе се виждат готическите руини на параклиса на Вернер (името на графа, който го е построил), а в центъра е църквата „Св. Петър“. В миналото Бахарах имал важно стопанско значение, защото тук претоварвали виното от по-малките кораби, които минавали през плитчините при Бинген, към по-големи, които го сваляли по течащата на север река.

Нидерхаймбах – Бахарах – Германия - Долина на Рейн
Нидерхаймбах

Последва бързо слизане и гонене на следващия кораб, тъй като най-удобният за мен не се движеше в този ден (резултат от маловодието и плановете на германците). Пълно щастие явно няма. Престой по обедно време в Бахарах обаче би бил добра идея – има доста малки ресторантчета и очарователни улици със средновековна архитектура.

Следващото градче по пътя на кораба надолу по течението беше

Кауб (Kaub)

Кауб, Пфалцграфщайн, Гутенфелс – Германия - Долина на Рейн
Кауб, Пфалцграфщайн, Гутенфелс

Тук на остров в реката е

замъкът Пфалцграфщайн,

а на склона се намира друг –

замъкът Гутенфелс

Малко по-надолу се виждат есенните цветове по склоновете: тук сме малко по на север и листата са се оцветили от по-рано:

Шьонебург – Германия - Долина на Рейн
Шьонебург

Приближаваме към

Обервезел (Oberwesel)

един от другите по-големи градове в долината. Той е обграден от почти запазени крепостни стени от XIV век, а над него се издига

замъка Шьонебург

В централната му градска част има руини от няколко кули, както и няколко стари църкви. за съжаление не можах да сляза, тъй като това щеше да ме лиши от останалите ми спирки по пътя.

Обервезел – Германия - Долина на Рейн
Обервезел

След Обервезел на север (надолу по течението) реката преминава през по-стръмни брегове и тук се намират две скални групи. Първата са т.нар.

„Седем деви“:

7 Юнгфрауен – Германия - Долина на Рейн
7 Юнгфрауен

След тях реката прави един голям завой и от дясната ѝ страна (по посока на течението) се извисява високата 132 метра

скала на Лорелай

(вдясно на снимката):

Лорелай – Германия - Долина на Рейн
Лорелай

Тази скала представлява много опасно място, тъй като течението преминава близо до нея, а отдолу се образуват плитчини. Затова в Средновековието много от претоварените кораби с вино се разбивали тук. Така се появила и

легендата за Лорелай (Loreley) –

чудно красива девойка, която била влюбена в също толкова красив младеж. Всъщност, историята измислил един германец през 19. век, Клеменс Бертано, който разказал как една обвинена във вещерство девойка била осъдена да отиде в манастир, а по пътя видяла любимия си от скалата и се хвърлила в реката долу. Хайнрих Хайне си я представил като красива самодива, която реши русите си коси върху скалата и така омайва моряците да влязат във водовъртежа под нея. По неговото стихотворение Фридрих Шилер написва песен, която става изключително популярна. Затова и до днес скалата е позната на почти всички в Германия. Ето я от по-близо:

Лорелай – Германия - Долина на Рейн
Лорелай

Малко на север от Лорелай се намират градовете

Санкт Гоар (Sankt Goar) –

на левия бряг (запад), и

Санкт Гоархаузен (Sankt Goarhausen) –

на десния бряг (изток). Светецът, на когото са кръстени, живял в VI век като монах тук и станал много почитан. Днес двата града са в центъра на туризма по Рейн и ресторантите и хотелите наоколо се възползват от това, като посрещат стотици гости всеки ден. Над Санкт Гоархаузен се намира и

замъкът Кац:

Санкт Гоархаузен – Кац – Германия - Долина на Рейн
Ст.Гоархаузен – Кац

Както обаче може да се види от тази снимка, направена от замъка Райнфелс, по-големият от двата града е Санкт Гоар:

Санкт Гоар – Германия - Долина на Рейн
Санкт Гоар

В Санкт Гоар освен туристическата и търговска зона има и две малки готически църкви, които са по-красиви отвън, отколкото отвътре. Ресторантите предлагат местни специалитети, като лучен сладкиш и различни ястия със свинско. Между двата града можете да преминете и с ферибот, който ще ви струва по около 2 евро в посока, а туристическите кораби спират и в двата града.

Санкт Гоар – Германия - Долина на Рейн
Санкт Гоар
Sankt Goar, Rheinland-Pfalz, 56329, DE

Над Санкт Гоар пък се намира превърнатия в хотел

замък Райнфелс,

Booking.com

откъдето има прекрасна гледка и към двете градчета:

Ст.Гоар – Райнфелс – Германия - Долина на Рейн
Ст.Гоар – Райнфелс

След известна хранителна подкрепа в Санкт Гоар, хванах третия си кораб на север. Преминахме покрай още няколко малки градчета и поредната порция замъци:

Фелен – Германия - Долина на Рейн
Фелен
Замък Маус – Германия - Долина на Рейн
Замък Маус
Хирценах – Германия - Долина на Рейн
Хирценах

Докато плавах по реката и двете жп линии – от лявата и дясната страна бяха постоянно преминавани от различни товарни и пътнически влакове. Този трафик пречи на местните, тъй като вдига доста шум, но ако жп линиите се прекъснат, половин Германия ще остане без транспорт. Мислейки си за това, видях на десния бряг и

двата съседни замъка Либенщайн и Щеренберг:

Либенщайн –Щеренберг – Германия - Долина на Рейн
Либенщайн –Щеренберг

Времето започна да се заоблачава все повече и отиваше към валеж. Слава Богу, последната ми спирка за днес – Бопард, беше близо. По пътя минахме още едно градче –

Борнхофен,

до което има и един манастир:

Борнхофен – Германия - Долина на Рейн
Борнхофен
Борнхофен – Германия - Долина на Рейн
Борнхофен

Тъкмо на влизане в

Бопард (Boppard)

Бопард – Германия - Долина на Рейн
Бопард

дъждът започна да плющи.

Бопард е най-големият курорт в долината

и е разположен на едно по-широко място. Градчето не е запазило много от средновековния си облик, но предлага по-курортно преживяване – с много хотели, ресторанти, кафенета, лифт до съседния замък и т.н. В един от кварталите му има дори и минерален извор. В града не успях да направя много снимки заради дъжда, но срещнах нещо, което често се виждаше и по Мозел – засаждането на лози по улиците за украса:

Бопард – Германия - Долина на Рейн
Бопард

Денят вече напредваше и затова реших да не пътувам с кораб до Кобленц (пък и трябваше доста да чакам), а си хванах влака към Трир, откъдето щях да поема по Мозел. Оттук до Кобленц по реката има още един голям завой, а зад него е може би най-посещавания от туристите замък Щолценфелс. Долината след това става значително по-полегата, макар че замъците продължават чак до Бон, който се води официален северен край на Долината на Среден Рейн.

Очаквайте продължението
Автор: Андрей Георгиев
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Андрей Георгиев – на картата:

Другата Германия и Андрей Георгиев

Booking.com

Съветът гласува Директивата за авторското право в цифровия единен пазар

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

(2)_Twitter_-_2019-04-15_15.22.36Текстът на новата директива от сайта на Съвета

Италия, Финландия, Люксембург, Нидерландия, Полша и Швеция гласуват „против“, а Белгия, Естония и Словения с „въздържал се”.

Германия подкрепи директивата, благодарение на което тя беше приета – без  Германия нямаше да има нужното мнозинство, отдавна се знаеше. Макар че  Германия е направила изявление  по целия текст – да се въведяли спешни актуализации, може да се чуе във видеото, от 9-тата минута – и изявлението  завършва така:

Ако се окаже, че прилагането води до ограничаване на свободата на изразяване или ако посочените по-горе насоки се сблъскват с пречки в законодателството на ЕС, федералното правителство ще работи за коригиране на установените недостатъци в законодателството на ЕС в областта на авторското право.

Като слуша германската министърка, човек се чуди как след толкова критика Германия все пак гласува за  (изявлението на бг език). И  обратно – какъв е смисълът да слушаме германската министърка, когато Германия – както и Обединеното кралство – могат да блокират приемането на директивата, но не го правят.

Италианските езера (1): Краня и Лаго ди Гарда

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Отново сме с Влади – този път той ще ни заведе до няколкото италиански езера, които често служат и са служили за декор на не един филм (Бандата на Оушън 😉
Приятно четене:

Италианските езера

част първа

Краня и Лаго ди Гарда

И преди да завършим 2018 година с предколедните базари в Прага, бързам да разкажа за последната си дестинация от тази есен –

Очарованието на Италианските езера

Краня и Лаго ди Гарда

 Ще разкажа за езерата Лаго Маджоре, Лаго ди Комо, Изео, Лаго ди Гарда и Орта. И за няколко по-малки островчета в самите езера.

Ден първи 19.09.2018 г.

Тръгваме рано сутринта от Руски паметник в София в 06:00 ч. Минаваме Калотина час по-късно, спираме за кратка почивка на заведението след границата. Тук набързо само ще отбележа пътя до Италия, който в тази си част е до болка познат. Следващата почивка е малко преди Белград. От предишни пътувания

все се каня да си купя дискове със сръбска музика за маса

от крайпътните бензиностанции и все не ми се получава – или забравям на отиване, или са ми свършили парите на връщане, или имам пари на връщане, а не спираме…

Този път реших да си купя на отиване от първото място, което видя.

Малко преди Белград спираме

 за почивка и първо потърсих дискове. Избрах си една опаковка с

два диска вътре – „Кафански песни за маса“

 Кафана е кръчма. Взех си също едно кафе и няколко мини кроасана. Вече имам какво да си слушам вкъщи. Времето е прекрасно слънчево, постепенно се затопля, но дали ще се запази такова през целия ден, предстои да разберем.

Любляна, Словения
Любляна, Словения
Любляна
Любляна, Словения

Продължаваме към Словения

Времето се заоблачава. Облаците стават все по-гъсти и дъждът все повече се приближава. Не успяваме да избягаме от него. В края на Хърватия или в началото на Словения спираме на едно заведение от веригата със една голяма крава като статуя – Marshe (ако не се лъжа). Но дори и там имаме много малко време (едва 10-15 минути време дори и за дългите преходи; време, което на стига само за едно спокойно и нормално хранене. Взех си една безплатна кутия за храна и си я пълня с едни вкусни гъби и други лакомства от едни плата, пълни с храна на самообслужване. Изяждам набързо всичко това, гъбите бяха страхотни и отивам да си я напълня пак само с гъби. Така си осигурявам храната до края на деня.

Любляна, Словения
Любляна, Словения
Любляна, Словения

Продължаваме към

Любляна,

където имаме пешеходна обиколка. Заваля дъжд, тъкмо когато влизаме в Любляна. Имам чадър в багажа, не може да се отваря. Спираме на главен път в центъра и слизаме. Оставям всичко в автобуса – таблет, камера, фотоапарат, всичко. Нищо не вземам. Поради това снимки от там нямам.

Приютяваме се под един навес докато се извали дъжда. През това време ни разказват за всичко, което виждаме наоколо. Дъждът спира, но автобуса още го няма. Минаваме през площада, после през мястото, където през деня е имало пазар, рибен и сергии за всякакви стоки.

Любляна, Словения
Любляна, Словения
Любляна, Словения

Беше измито до блясък, даже и на риба не миришеше

 Минаваме покрай едни колони, през пешеходната алея, през моста на влюбените с катинарите. Показват ни още и останалите забележителности и ни оставят пред един фонтан. Пътят на връщане до автобуса вече го знаем. Имаме около 40 минути. Тишина и спокойствие. Стара калдаръмена уличка с кафенета и ресторанти от двете страни. Малко хора се разхождат и още по-малко похапват и пият кафе, предимно туристи. Местните хора не могат да си го позволят, защото е средата на седмицата и на другия ден са на работа.

Краня, Словения
Краня, Словения
Краня, Словения

Разхождам се, дъжда е спрял. Сядам в едно заведение да пия кафе. Докато ми донесат менюто, за да си избера нещо, а после докато поръчам, пък и докато ми донесат кафето, минават 10 минути. Още толкова чакам, докато изстине, имам още 10 да го изпия и 10 да стигна до автобуса. И всичко става на бързи обороти. Отиваме до автобуса и отпътуваме.

Имаме още около 20 км до мястото за нощуване –

селището Краня

 Стигаме до хотела, който е почти в центъра, пешеходната алея се вижда.

Настаняват ни и аз бързам да се разходя из центъра, за да похапна. Няма много хора по това време на вечерта. Стигам до една църква. Около нея имаше няколко заведения. Избирам си едно и си вземам спагети и бира. Похапвам си бавно и се наслаждавам на атмосферата. След като хапнах, се разходих още малко малките улички. Прекрасни места и неща за снимане, ето защо трябва да стана рано сутринта, да закуся и докато се съберем за път, да направя още една сутрешна обиколка специално за снимки.

Краня, Словения
Краня, Словения

Ден втори 20.09.2018г.

Ставам рано, закусвам на шведската маса- събирам в една чиния най-различни вкусове: банан, кроасан, пържени яйца и няколко саламчета и бързам за фото разходката, която бях решил да направя. На бегом почти отивам до църквата и минавам пак по тесните улички. На едно място между две сгради някой измислил да опъне едно въже и на него да навърже няколко чифта стари маратонки, висят си така в някаква АРТ инсталация. Правя снимки набързо и се връщам обратно в хотела.

Тръгваме. Днес ще сме в Италия.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

 Спираме за почивка на един голям крайпътен грил. Огромно разнообразие от храна на блок маса и никакво време за ядене. 20 минути само не стигат, за да се разгледа. Много интересни буркани стъклени, огромни и пълни с пуканки. Шоколади, сувенири, лакомства. Продължаваме към първото

езеро Лаго ди Гарда

Colombare Di Sirmione, Lombardia, 25019, IT

 Започваме обиколката от

Сирмионе –

старинно селище, живописно разположено на тесен полуостров в южната част на езерото. Оставят ни на паркинга и ни казват след два часа и половина пак да се завърнем там. Отивам към центъра. Минавам покрай една безкрайна редица от велосипеди и скутери. Снимах една много малка кола,подобна на ЗАЗ от едното старо време. Оказа се Фиат.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Фиат / Фичо 😉

И стигаме до

замъка Рока Скалинджери

Продължаваме по пешеходната улица. Спираме за снимки. Прекрасни старинни къщи, целите в зеленина и пъстроцветни увивни растения и цветя, магазинчета за сладоледи и ресторанти. Стигаме до едно влакче. За едно евро ще се повозим до върха на селището по един баир. От двете му страни са разположени вилите на богатите и известните – HOTEL VILLA CORTINI *****

Booking.com
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Тук е и

вилата на Мария Калас (MARIA CALLAS VILLA)

 С едни големи и високи портални врати от ковано желязо. Стигаме до горе с влакчето. Следват пътечки надолу по склона, които водят до плажа. Отивам натам.

Вила на Мария Калас, Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Долу на едни огромни плоски морени са се разположили плажуващите. Прекрасно място. Стигнах до самия плаж, постоях малко и тръгнах нагоре. И на обратно по надолу по склона, само че пеша. Отклонявам се от пътеката наляво и излизам на друг плаж, а после се отклонявам малко по-надолу по пътя.

Следва лутане по тесните улички за снимки и за сладолед.

Прекрасен сладолед – плътен и вкусен

Вземам си един и вече съм точно до

замъка Рока Скалинджери

Плащам си входа и тръгвам със сладоледа, похапвам и катеря стъпалата към върха. Горещо е. Прохладата е само покрай стените на замъка, в кулите към върха. Бързам нагоре, сладоледа се топи и капе. Обикалям цялата крепостна стена от край до край и стигам до върха по едни тесни стълби. Гледам отвисоко, снимам и на обратно. По стълбите надолу е по-бавно, защото качващите се са повече. Срещам други от нашата група тръгнали след мен нагоре и им казвам да побързат, защото слизането е по-бавно. И отивам към автобуса.

Денят отдавна е преполовил. Обиколката продължава към

Пунта Сан Виджилио,

курортно селище, разположено в подножието на Монте Балдо. Имаме около 30 минути за разходка и снимки. Стигаме до северния нос, където се намира Заливът на Сирените, чиито райски плаж го превръща в едно от най-известните места в Италия. Водата на езерото се разделя от тясна бетонна алея. Романтични двойки са се разголили на плажа.

Продължаваме за Бардолино

Мястото е известно е с производството си на червено вино. Тук ще имаме около час и половина време за разглеждане и вечеря. Първо разглеждам църквата, пред която ни оставят. После отивам по пешеходната улица водеща към езерото. Правя прекрасни снимки. Снимах една голяма бъчва, превърната в бар. Купувам си една картичка за спомен, слизам надолу, за да снимам лодките в пристанището и отивам да вечерям на едно заведение с изглед към езерото. Похапвам отново макарони и бира. Заведенията са пълни, хората си похапват и се радват на всичко около тях.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Вече се е стъмнило. Събираме се отново на паркинга. Продължаваме към мястото за нощуване –

селището CAVAION VERONESE

Спим в един хотел сред нищото на един хълм. На съседния хълм се виждаха частни вили с много зеленина. Разходих се на два километра около хотела, стигнах до един супермаркет, но беше 22 ч. и никъде нищо не работеше. И в хотела нямаше топла вода поради авария, възникнала два часа преди ние да отидем. Но пък всяка стая имаше огромна тераса.

На сутринта закусваме и тръгваме. Обясняват ни за проблема с топлата вода и за това, че следва да получим компенсация в пари, ама не на 100 процента, защото все пак сме имали храна и легло.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Очаквайте продължението
Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Владимир Георгиев – на картата:

Другата Словения и Другата Италия, както и Владимир Георгиев

Booking.com

Как се пише: <i>петгодишен, пет-годишен</i> или <i>пет годишен</i>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това сложно прилагателно име се пише слято – петгодишен, също и петгодишна, петгодишно, петгодишни, тъй като е образувано от едносъставно…

Как се пише: <i>тахан халва</i> или <i>тахан-халва</i>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише разделно – тахан халва. В България тахан халвата се прави по-често от слънчогледов тахан.

Отново за проекта на Национална стратегия за развитие на българската култура

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

5 април 2019

Парламентарен контрол (стенограма)

ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с изработване на Национална стратегия за развитие на българската култура, която е публикувана вече в рамките на месец.
Уважаеми господин Министър, през годините нееднократно е повдигана темата за изработване на един основен стратегически документ, насочен към начертаване на визията за развитие на българската култура. Важна е необходимостта, осезателна е, видима е, от формулиране на дългосрочна програма и управленски цели, които да водят до конкретни политики, които да донесат резултатите, които всички ние очакваме. В същото време е важно да се определят усилията и ресурсите, които трябва да бъдат разпределени за изпълнението на тези стратегически задачи.
Във връзка с това е и моят въпрос: на какъв етап е Проектът за Национална стратегия за развитие на българската култура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Милкова.
Заповядайте, господин Министър, да вземете отношение по този въпрос – за финализиране на Националната стратегия за развитието на българската култура. Имате думата.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Милкова, изработването на Стратегия за развитие на българската култура е сложен и продължителен процес. Той включва в себе си както анализ на съществуващата среда, така и набелязване на конкретни цели и приоритети за постигане на крайната цел, която е свързана с разработването на дългосрочна политика за подкрепа на културата като национален приоритет.
През годините многократно са правени опити за изготвяне на такъв стратегически документ. В началото на мандата бе обявено, че изработването на Стратегия за развитие на българската култура с хоризонт от десет години занапред, ще бъде един от основните ни приоритети. Бе създадена широка работна група, в която бяха включени повече от 150 представители на различни организации и гилдии в сферата на културата. Със свои предложения се включиха и различни културни дейци и изследователи на културни процеси. Бяха проучени и чужди практики. Проведоха се дискусии и в сформираните по-малки работни групи по отделните области.
В резултат от това, на базата и на изготвен ситуационен анализ, се изработи проект на стратегия, в който са заложени основните приоритети и стратегически цели, по които да се работи в период от следващите 10 години. Този подход предполага изработване впоследствие на конкретни стратегически документи с визия за всеки един сектор поотделно. Посочена е и визията за развитие на културата в периода 2019 – 2029 г.
Приоритетно се поставя виждането за развитие на нови форми и политики. Това е свързано с осъществяването на непрекъснат анализ на културните процеси и актуализация на заложените цели. Постигането на подобно състояние на културата изисква подкрепа на стратегически значими инициативи, като опазване и насърчаване на културното многообразие, творческа мобилност и защита на интелектуалната собственост в областта на културата, както и създаването на условия за развитие на опазването на културното наследство, съвременните форми на културно изразяване, културните и творчески индустрии и качествено образование в областта на изкуството и културата.
Към настоящия момент Проектът за Стратегия за развитие на българската култура е в етап на обществено обсъждане. С цел това обсъждане да бъде максимално ефективно Министерството на културата планира поредица от обществени дискусии по сектори, които целят прецизиране на документа и неговото финализиране. Първата дискусия ще бъде проведена на 17 април, зала 3 на НДК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Милкова, заповядайте, имате възможност за реплика.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Банов, уважаеми колеги! Искам да изразя моята удовлетвореност от отговора, който дадохте, и смятам, че е изключително важно, че Министерството на културата във Ваше лице успя най-накрая да създаде този стратегически документ, което е изключително важно за развитието на целия културен сектор.
Това, че предприемате стъпки за широко обсъждане, е изключително ценно, тъй като колегите от различните гилдии, от целия спектър на културния ни живот, както и представители на обществени, държавни и, разбира се, неправителствения сектор, който участва в създаването на българската култура, ще има възможност още един път да изкаже своето мнение и становище, защото всички сме наясно, че такъв сложен документ не може да се осъществи единствено и само с усилията на една от страните – говорим за разбиране от страна на всички и партньорство между различните представители в културния сектор.
Благодаря още веднъж и с удоволствие ще бъдем на 17 април в зала 3 на НДК, за да участваме в този дебат.

*

Въпросът идва от ГЕРБ,  отговорът  на министъра е приет с  въодушевление,  накратко: изглежда, че на този текст ще се даде ход. Въпросът е в това,  че никакво обществено обсъждане не може да изправи самия подход, който е възприет – стратегия за министерството, а не стратегия за културата – при това без адекватна финансова рамка.

 

Как се пише: <i>запорожки</i> или <i>запорожски</i>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише запорожки, също и запорожка, запорожко. Когато наставката -ски се присъединява към основа, завършваща на ж,…

Как се пише: <em>римокатолически, римо-католически</em> или <em>римо католически</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това прилагателно име се пише слято – римокатолически, също и римокатолическа, римокатолическо. За пръв път след 1439 г. водачите на…

Обществените медии: Радиоасамблeя на EBU в София

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В София се провежда Радиоасамблея на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Това е значимо събитие в живота на европейските обществени медии. Домакин е Българското национално радио. В София  са първите фигури на организацията на обществените медии в Европа – президентът на Европейския съюз за радио и телевизия и генерален директор на Би Би Си лорд Тони Хол и   генералният директор на EBU Ноел Къран.

Двамата са посетили Народното събрание и са били приети от председателката на НС. Според прессъобщението на НС  тя е казала следното:

ние като законодатели сме поели ангажимента да ги подкрепяме, за да останат независими – такива, каквито трябва да бъдат.

Това изказване рязко контрастира с вчерашните разговори в парламента за бъдещето на медиите, отразени широко  – и разнообразно  – в днешните медии. След одобряването на отчета на СЕМ в парламентарната комисия за култура и медии, отчетът е гледан вчера в пленарна зала и там – противно на казаното от председателката на НС – депутатите от управляващото мнозинство са говорили, че   медиите осъществяват линч  върху политиците  и за необходимост от реален контрол.

Специално по повод уверенията на председателката как независимостта на медиите била важна за законодателя – априлската реч на комисаря Тимерманс:

Между основните ценности, които споделяме, е  независимостта на медиите и свободната преса. Обикновено когато виждате проблеми с върховенството на правото в държавите-членки, ще видите и проблеми с независимостта на медиите и свободната преса.

Факт.