Tag Archives: Андрей Георгиев

Винената перла – Мозел

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Пътуването на Андрей по реките на Германищ преминава към река Мозел, след като плавахме из долината на Рейн предишния път. Приятно четене:

Винената перла – Мозел

част втора на

Реките на Германия – красота и вино

След малък престой в Трир реших да оползотворя връщането си с

пътуване по Мозел

 Реката е най-големият ляв приток на Рейн (втори по големина въобще след Майн), като извира от Вогезите (на френски: Vosges, „Вож“) и протича през Франция, Люксембург (само по границата) и Германия, за да се влее в Рейн при Кобленц. Дълга е 544 километра и е плавателна за големи речни кораби (1500 тона) от Мец във Франция до Кобленц, като за целта са построени 28 шлюза – 16 във Франция, 2 между Германия и Люксембург и 10 в Германия). Най-известният град по реката е Шенген в Люксембург, който обаче съвсем не е най-голямото селище по нея.

Долината на реката

 не е толкова стръмна като тази на Рейн, но почти

по цялата ѝ дължина се отглеждат лозя за вино

 Поради това е и много обичана отсечка за туристически пътувания. Възможно е да се направи тур за цели осем дена по цялото плавателно течение със спирки на различни места. Някои от корабите навлизат и по десния ѝ приток – Саар, който също има малка красива долина. Моето пътуване започна сутринта с наблюдението на един феномен, който не можах да заснема добре – издигащата се рано сутрин над Мозел мъгла.

Бернкастел – долината на Мозел, Германия
Бернкастел

Пристигнах с автобус до

двойния град Бернкастел-Куес (Bernkastel-Kues),

(Бернкастел е на десния, южен бряг, Куeс – на северния ляв), който имах възможност да пообиколя. Селището е разположено в една странична долина и предлага множество гледки с красиви стари къщи и погледи над покривите към реката.

Както се вижда, и тук лозите се използват като украса на улиците, а до кораба ми имаше достатъчно време за една кратка разходка. За жалост, повечето магазини и ресторантчета не бяха отворили още и градчето Бернкастел беше заспало. За разлика от Рейн, тук на кораба имаше основно германци, основно семейни двойки или малки компании, и основно желаещи да си попийват по пътя.

Забелязах обаче, че корабът пропуска някои спирки, обявени в разписанието, а тръгването понякога е от по-далечни кейове и това налага да се пристига винаги предварително. Още след отпътуването, веднага попаднахме в рая на лозаро-винарите.

Граах – долината на Мозел, Германия
Граах

Мозел е третият по големина винарски регион в Германия,

 като над 80 % от лозята са от сорта

ризлинг

Ризлингът е особено бяло вино, което първоначално няма много силен вкус, но само след секунда в устата разкрива невероятен букет от полуприкрити аромати. Годен е за дълго отлежаване, но младият ризлинг е най-ароматен. Германците го правят в три варианта – сух, полусух и сладък, като аз пия почти само полусухият. В долините на Рейн и Мозел гроздето се бере относително късно, за да може една „благородна плесен“ по него да отстрани водното съдържание от отделните плодове и така да повиши захарността. Освен това е популярен процесът на производство на т.нар. „ледено вино“ – гроздовете се оставят да замръзнат по лозите, за да се подсили аромата и да се получи леко стафиден вкус. Това пък е типичен малък винарски чифлик.

Граах – долината на Мозел, Германия
Граах

Малко по-надолу се намира

идиличното селище Велен (Wehlen),

 където се намира поредният мост над Мозел (за разлика от Рейн, тук мостовете са честа гледка).

(снимка Moseltal 7 – Велен)

(снимка Moseltal 8 – Велен)

Селцата пък могат да се определят не като толкова драматични, колкото като идилични – закътани сред лозята, далеч по-малки и сякаш по-компактни. Корабоплаването също е с по-малка интензивност и районът минава за прекрасно място за спокойна почивка.

Долината на Мозел, Германия
Долината на Мозел, Германия

Следващото село е

Целтинген,

чиято църква се вижда отдалеч.

Целтинген – Долината на Мозел, Германия
Целтинген

Тук преминаваме и първия

шлюз на Мозел,

където корабът ни се смъква с 6 метра за десет минути. Интересно е, че в шлюза корабите трябва да стоят вързани, а на всеки 50 см има ново място, където човек от екипажа трябва да държи въжето, докато водата се изпомпва/запълва шлюза.

Шлюзът при Целтинген  – Долината на Мозел, Германия
Шлюзът при Целтинген

Следващото село по пътя е

Юрциг (Ürzig),

което е един от най-големите винарски центрове в долината (по площи лозя, не по големи изби). Селото се намира на един красив речен завой.

След него по десния бряг на Мозел се намират

безкрайни лозя

Лозята край Юрциг – Долината на Мозел, Германия
Лозята край Юрциг

Малко по-надолу се намира и

лозето „Стълбичката“ (Treppchen),

до което се достигало само с малки дървени стълби.

Стълбичката „Треппхен“  - лозе край Юрциг – Долината на Мозел, Германия
Стълбичката „Треппхен“

Малко по-надолу стигаме до поредния двоен град –

Трабен-Трарбах (Traben-Trarbach)

Понеже по Мозел от средата на XIX век се строят мостове, тук двойните градове не са рядкост – след построяването на моста двата отсрещни града се сливал в един. Трарбах е по-старият от двата града на южния бряг, като над него има и замък, който в сегашния си вид е от XIII век.

Трарбах – Долината на Мозел, Германия
Трарбах

Срещу него, на по-равнинния ляв бряг по течението на реката е Трабен – квартал с множество вили от XIX век.

Трабен – Долината на Мозел, Германия
Трабен

Малко след като преминахме Трарбах реших да изпия поредната чаша ризлинг на кораба, както и да похапна. Оказа се, че гастрономията не е много успешна и яденето в градчетата по реката е доста по-добро. Впрочем, цените на храната в Германия ми направиха приятно впечатление, като са значително по-ниски от тези в съседна Франция, например.

Последва поредната порция от засети до върха с лозя склонове и поредното

миниатюрно селце – Енкирх

Енкирх – Долината на Мозел, Германия
Енкирх

След мъничко преминаваме и покрай

Пюндерих (Pünderich)

 Това село се намира до един от най-фотографираните меандри на Мозел почти в центъра на долината между Трир и Кобленц. Основният поминък и тук са лозарството и туризма, като това е и мястото, където жп линията отново излиза на брега на реката от високата равнина на север. За съжаление, не успях да заснема завоя, но снимки може да намерите в интернет. Самото село обаче показва превъзходни примери на типичната германска архитектура.

Пюндерих – Долината на Мозел, Германия
Пюндерих

На снимката можете да видите също така как се транспортира трактор върху ферибот – именно тази пасторалност ме кара да харесвам Мозел толкова. Времето тук сякаш е спряло.

Срещu Пюндерих се намира

замъкът на Св. Богородица – Мариенбург (Marienburg)

Този замък всъщност е построен на мястото на стар манастир от XII век, който се издига на най-високата точка на един полуостров между два завоя на Мозел. Мога само да съжалявам, че нямах време да се изкача догоре за прекрасната гледка (снимки можете да видите в Wikipedia на https://de.wikipedia.org/wiki/Marienburg_(Mosel) ). Това е изглед отдолу.

Замък Мариенбург край Пюндерих – Долината на Мозел, Германия
Замък Мариенбург край Пюндерих
Pünderich, Rheinland-Pfalz, 56862, DE

Така корабът ми бавно се приближи към последната си спирка

винарският център Цел (Zell an der Mosel)

Цел на Мозел – Долината на Мозел, Германия
Цел на Мозел

Това е един от градовете с множество известни изби, а рекордьор е

избата „Черната котка“ (Zeller schwarzer Katz),

която е известна в цяла Германия. Тук се провеждат празници на виното в началото на септември, а градчето предлага множество възможности за храна и разходка. И тук улиците са украсени от множество лози.

Цел на Мозел – Долината на Мозел, Германия
Цел на Мозел, улица

За съжаление, оттук ми се наложи да гледам долината от прозореца на влака. С последната снимка от

град Трайс – Карден (Treis-Karden)

 се прощавам с долината на Мозел и приключвам този пътепис.

Трайс – Карден – Долината на Мозел, Германия
Трайс – Карден

Какво пропуснах? Извън описаните тук места в района на долините на Рейн и Мозел си струват и още няколко места:

– Кобленц – градът, разположен при вливането на Мозел в Рейн има красиви крайречни улици, малък запазен средновековен център и 4 замък в околностите си, до част от които се достига с лифт;

– Трир – един от най-старите градове в Германия, Трир може да ви предложи великолепна средновековна катедрала, няколко римски руини и музея вродната къща на Карл Маркс;

– Майнц – също стар римски град с относително запазено средновековно ядро и един от най-големите карнавали по Рейн в началото на Великия пост (по католически).

Тях обаче оставям за бъдещи пътеписи.

Край

Автор:  Андрей Георгиев  
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Андрей Георгиев – на картата:

Другата Германия и Андрей Георгиев

Booking.com

Реките на Германия – красота и вино (1): Рейн

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес започваме едно пътуване из най-романтичната част на Германия – долината на река Рейн. Наш водач ще бъде Андрей.
Приятно четене:

Долината на Рейн

част първа

Реките на Германия – красота и вино

Тези дни пътувах замалко в Германия и реших да използвам свободното си време, за да поплавам по две от най-красивите речни долини в страната – тези на Рейн (Rhein) – от Бинген до Кобленц, и Мозел (Mosel) – от Трир до Кобленц.

Германия може и да не изглежда като най-туристическото място в Европа, но определено има какво да покаже

И тъй, след обичаен полет до Франкфурт и преминаване през отвратителната организация на местното летище (което ненавиждам), се запътих към долината на Рейн и Мозел в края на септември. Преди да поразкажа, обаче давам

Някои съвети за пътуването

По речните долини всеки сезон крие своята хубост, но може би за предпочитане са лятото и ранната есен (до около първата седмица на октомври). Корабите вървят през всички сезони, но през зимата са с намалено разписание, а за пролетта не мога да кажа нищо, тъй като никога не съм бил в района в този сезон.

По Рейн

на различни места през активния сезон се провеждат и т.нар. празненства „Рейн в пламъци“ (“Rhein in Flammen”), когато над реката се пускат множество фойерверки. Датите са: първата събота на юли – в Бинген и Рюдерсхайм; втората събота на август – Кобленц; втората събота на септември – Обревезел, и третата събота на септември – Санкт Гоар. За кораб през тези дни ще ви трябва предварителна резервация поне месец или два по-рано.

Вариантите за достигане и пътуване по(край) реките са общо взето два:

  • с кораб или
  • с влак/автобус.

Разбира се, за предпочитане е да ползвате воден транспорт, но стигането до пристанището за отплаване най-често изисква пътуване и с влак. Иначе по цялото протежение на долината на Среден Рейн – между Майнц и Кобленц има жп линии и по двата бряга, а такава има и от Кобленц до Трир, като обаче същата преминава само през половината протежение на долината на Мозел. От гара Булай (Bullay) тръгва и малка второстепенна железница по Мозел до Трабен-Трарбах (Trabnen-Trarbach). Останалите селища по протежението на реката са свързани с градски автобуси с някои от гарите. Като цяло по двете реки не се движат междуградски автобуси на дълги разстояния, но такива има до някои околни градове като Майнц или Трир.

Цените на корабите са различни, като за по-голямата част от дължината на двете долини ще трябва да приготвите около 25 – 30 евро. Планирането става чрез проверка на разписанията в гугъл, като трябва да се внимава да няма изменения в последния момент. Като цяло извън пиковия летен сезон не са необходими предварителни резервации, но пък е по-удобно, защото понякога билетните каси са на стотина метра от кейовете за отплаване на корабите. Всички туристически кораби имат закрити и открити палуби, ресторант на борда (но не навсякъде може да очаквате първокласна кухня) и тоалетни.

Някои полезни връзки за пътуванията:

Параходства по Рейн:

  • Köln-Düsseldorfer – https://www.k-d.com/en/– са най-голямото параходство по Среден Рейн, като обслужват участъка от Кьолн до Майнц (и Франкфурт на Майн). Все пак не е добре да започвате плаването си от Кьолн, Майнц или Франкфурт, тъй като цените на туристическите кораби са по-високи, а скоростта – по-бавна от тази на влаковете. Опитайте да хванете параход от Бинген или Кобленц – между тези два града е наистина интересното. Ако сте пътували с влак до съответния град, ползвате отстъпка след представяне на билет от „Дойче бан“. С всеки билет може да се прекачвате и на следващи кораби по същия маршрут – попитайте на касата.

Вероятно могат да се намерят и други опции.

Параходства по Мозел:

Следва да се има предвид, че цялата долина от Трир до Кобленц е трудно да се преплава за един ден поради несъвпадение в разписанията на отделните круизи, но е възможно да се премине през по-голямата част от долината.

  • Gebrüder Kolb OGH – https://www.moselrundfahrten.de/ – предлагат круизи по три отделни части от долината на Мозел.
  • Mosel-Schiffstouristik – http://www.mosel-schiffstouristik.de/ – по-малко на брой круизи в централната част на долината между Бернкастел-Куес и Трабен-Трарбах;

Пътуване с автобус и влак:

Връзките трябва сами да си ги откриете, като ползвате имената на градовете от някоя карта, или от пътеписа.

Най-разумната оферта е билетът за провинция Райнланд-Пфалц (Rheinland-Pfalz)

Той може да се купи от всяка гара в Германия, вкл. на билетните автомати. Важи за всички регионални (без IC и ICE – най-бързите и скоростни, като такива в региона почти не се движат) влакове и повечето автобуси в провинцията. Последната пък обхваща левия бряг на Рейн от Бинген почти до Бон,както и цялата долина на Мозел. Това прави връзките между отделните градове много евтини, защото билетът важи за цял ден (в делнични дни – от 9:00 ч.) и струва 24 евро за един човек. Всеки от следващите четирима пътници пък плаща само по 5 евро. Така цената за петима е 44 евро или по малко под 9 евро на човек. Евтиния.

От Кьолн или Франкфурт ще трябва обаче да си доплатите билета до Майнц или Бад Хонеф (нещо като 7 или 8 евро на човек).

Връзките между градовете може да следите в приложението DB Navigator или на сайта на Дойче бан – http://bahn.de.

И така, започваме с

долината на Рейн

Аз се оказах рано сутринта (около 9) в

градчето Бинген (Bingen) –

на 50 километра от Франкфурт и 20 от Майнц и побързах да се появя на касата, за да си взема билет. Попитах за цената до Кобленц, която ми се стори малко по-висока, но веднага след това касиерката (забележете – тя, не аз) ме попита дали съм дошъл с влак и смъкна десет евро. Предупреди ме, че имало групи на долната закрита палуба и можело да е малко по-хладно, но не се отказах – беше 15-ина градуса в края на септември. Чудо голямо.

Докато чаках, реших да поснимам панорамата, като отсреща тъкмо започваше гроздоберът за деня.

В Бинген в Рейн се влива река Нае (Nahe) и оттук започва тясната част на долината

По реката постоянно идваха шлепове, натоварени с нещо от север и срещу течението се плъзгаха на юг, а отсреща час по час сновяха влакове. Тук срещу града се намират два замъка – руината на Еренфелс и наблюдателната „кула на мишката“ (вижда се на малкия остров вляво.

Rheintal (1)-Bingen-Ehrenfels - Долина на Рейн, Бинген
Бинген

Иначе в самия Бинген освен един стар дървен кран от 14 век се е запазила по-малко историческа архитектура. Туристите обаче идват заради виното и кръчмите. По-старинен бил отсрещният град – Рюделсхайм, до който обаче не стигнах поради липса на време. Това ми е най-близката снимка:

Germania_Rheintal (2)-Ruedelsheim - Долина на Рейн, Рюделсхайм
Рюделсхайм

Стана време и за пристигането на кораба ни, който по разписание трябваше да дойде в 9:30. На кея се бяха събрали 10-ина души, които до един се оказаха американци и започнаха да си разказват как ловели зайци в Уисконсин.

На юг оттук има доста американски бази

(вкл. и прочутата Рамщайн, която е само на 80 км) и явно тази най-близка забележителност ги привлича. Всъщност, основните гости на корабите по Рейн бяха азиатци и американци (САЩ и Канада). Имаше известна бутаница, най-вече обаче не по долните, а по горните палуби, където всеки се редеше за снимка. Нали трябваше да правя пътепис, и аз се бутах с тях.

И тъй, корабът дойде, аз обясних на хората, че няма да сляза на последната спирка в Кобленц, а в Бахарах (Bacharach), и те не ми взеха билета (иначе откъсват половината и не можеш да се качиш обратно, по принцип трябваше да ми дадат нов билет само за част от пътуването, но явно това беше последната грижа.

Само след няколко минути се озовахме до първия замък (руина) –

Еренфелс (Ehrenfels)

Японците и китайците видимо доволни започнаха да щракат.

Germania_Rheintal (2)-Ruedelsheim - Долина на Рейн, Еренфелс
Еренфелс

Слеуд първия десен завой по течението на Рейн стигнахме и до

Асмансхаузен (Assmannshausen) –

едно от винарските селища:

Germania_Rheintal (2)-Ruedelsheim - Германия - Долина на Рейн, Асмансхаузен
Асмансхаузен

Селото е популярно като изходна точка за околните замъци, до които има и лифт, както и за дегустация на вина. Пешеходният път минава през лозята.

Производството на вино е традиция

и за двете реки, като поради северното си разположение в Германия се отглеждат предимно бели сортове. Червеното грозде изисква значително повече слънце и германците предвидливо са оставили производството му на по-южните си съседи. Долините на реките пък са подходящи за лозарство, тъй като вятърът сред хълмовете е по-малко и слънцето може да огрява повече време.

Germania_Rheintal-5-Rheinstein Германия - Долина на Рейн, Райнщайн
Райнщайн

След мъничко достигнахме и до втория замък по пътя ни –

Райнщайн (Rheinstein)

Между Бинген и Кобленц има 32 замъка и руини, а причината в Средновековието да са ги строели толкова много е проста – по реката постоянно е имало трафик и ако имаш замък е можело да обстрелваш или препятстваш пътя на търговците. Затова замъците служели за да карат корабите да плащат такса на собственика им. От събраните пари пък можело да се закупят материали за още замъци и така да се събират още повече такси. С течение на времето това станало доста печеливша индустрия, но друг избор почти нямало, тъй като реката била единственият бърз и евтин път за превоз на стоки. С течение на времето, когато германските княжества се окрупнили и станали по-големи, новите феодални господари къде доброволно, къде доброзорно принудили дребната аристокрация да спре да събира такси и така

след 17. век замъците започнали да опустяват

Едва през 19. век с възраждането на интереса към Средновековието покрай романтизма и зараждащия се идеал за германска нация интересът към замъците се завърнал. Те били препостроени като луксозни богаташки вили или хотели, а някои си останали в руини. От цялата работа обаче най се е облажила туристическата индустрия.

Germania_Rheintal (6) Германия - Поглед към долината на Рейн
Поглед към долината на Рейн

След малко стигнахме и до шареното

село Нидерхаймбах (Nederheimbach)

Нидерхаймбах – Германия - Долина на Рейн
Нидерхаймбах

Тук се вижда и един от фериботите, които осигуряват преминаването на моторни превозни средства през реката. Между Бинген и Кобленц на Рейн няма мостове, за да не се нарушава пейзажът в долината.

Корабоплаването стана по-интензивно с напредване на деня:

Trechtinghausen, Трехтингхаузен – Германия - Долина на Рейн
Поглед с кораб

Освен туристически кораби постоянно се точеше и върволица от шлепове под германско, френско или холандско знаме. Явно в Западна Европа речният транспорт е доста по-използван отколкото у нас.

Малко по-късно стигнахме и до следващото

винарско селище – Лорх,

над което се намират руините на

замъка Нолиг

Лорх и замъкът Нолиг – Германия - Долина на Рейн
Лорх и замъкът Нолиг

Поради есенното маловодие корабът ни не спираше в по-малките селца. Разписанието не позволява и слизане във всички тях, тъй като на ден минават само по четири кораба на едно параходство. Това налага и внимателно планиране с разписанията, за да се подберат добри спирки. Малко по-надолу по реката се откри тази гледка:

Лорххаузен – Германия - Долина на Рейн
Лорххаузен

Селото Лорххаузен

има много красиво разположени готически църквички, както и поредната порция лозя.

Времето се проясни и дойде време и за моята първа спирка –

Бахарах (Bacharach):

Бахарах – Германия - Долина на Рейн
Бахарах

Това малко градче е запазило по-голямата част от средновековните си сгради, а над него е реставриран

замъкът Щалек (Stahleck),

кръстен на един граф на Пфалц (област в югозападна Германия) от XII век. Този граф си извоювал независимост от предишните господари на земята – епископите на Кьолн, и започнал да управлява земите си именно оттук. Бахарах забогатял и през 1344-та година дори се сдобил със стена. Всичко това оцеляла до Тридесетгодишната война (1618 – 1648 г.), когато градът няколко пъти бил сриван от различни армии, за последно – френската. Германците обаче после старателно възстановили всичко и сега в центъра се намират множество улички със средновековен вид. Разбира се, има и модерни сгради с някакъв опит да се впишат в оригиналния стил:

Бахарах – Германия - Долина на Рейн
Бахарах

Реших обаче да се поизкача нависоко (време за поход чак до замъка нямах, пък и бях с тежичка раница) и да понадникна отвъд старата градска стена:

Бахарах – порта  – Германия - Долина на Рейн
Бахарах – порта

Отвъд нея започват лозята, но има и много хубава гледка към Рейн. Тъкмо в този момент и слънцето започна да си пробива път през облаците. Вдясно горе се виждат готическите руини на параклиса на Вернер (името на графа, който го е построил), а в центъра е църквата „Св. Петър“. В миналото Бахарах имал важно стопанско значение, защото тук претоварвали виното от по-малките кораби, които минавали през плитчините при Бинген, към по-големи, които го сваляли по течащата на север река.

Нидерхаймбах – Бахарах – Германия - Долина на Рейн
Нидерхаймбах

Последва бързо слизане и гонене на следващия кораб, тъй като най-удобният за мен не се движеше в този ден (резултат от маловодието и плановете на германците). Пълно щастие явно няма. Престой по обедно време в Бахарах обаче би бил добра идея – има доста малки ресторантчета и очарователни улици със средновековна архитектура.

Следващото градче по пътя на кораба надолу по течението беше

Кауб (Kaub)

Кауб, Пфалцграфщайн, Гутенфелс – Германия - Долина на Рейн
Кауб, Пфалцграфщайн, Гутенфелс

Тук на остров в реката е

замъкът Пфалцграфщайн,

а на склона се намира друг –

замъкът Гутенфелс

Малко по-надолу се виждат есенните цветове по склоновете: тук сме малко по на север и листата са се оцветили от по-рано:

Шьонебург – Германия - Долина на Рейн
Шьонебург

Приближаваме към

Обервезел (Oberwesel)

един от другите по-големи градове в долината. Той е обграден от почти запазени крепостни стени от XIV век, а над него се издига

замъка Шьонебург

В централната му градска част има руини от няколко кули, както и няколко стари църкви. за съжаление не можах да сляза, тъй като това щеше да ме лиши от останалите ми спирки по пътя.

Обервезел – Германия - Долина на Рейн
Обервезел

След Обервезел на север (надолу по течението) реката преминава през по-стръмни брегове и тук се намират две скални групи. Първата са т.нар.

„Седем деви“:

7 Юнгфрауен – Германия - Долина на Рейн
7 Юнгфрауен

След тях реката прави един голям завой и от дясната ѝ страна (по посока на течението) се извисява високата 132 метра

скала на Лорелай

(вдясно на снимката):

Лорелай – Германия - Долина на Рейн
Лорелай

Тази скала представлява много опасно място, тъй като течението преминава близо до нея, а отдолу се образуват плитчини. Затова в Средновековието много от претоварените кораби с вино се разбивали тук. Така се появила и

легендата за Лорелай (Loreley) –

чудно красива девойка, която била влюбена в също толкова красив младеж. Всъщност, историята измислил един германец през 19. век, Клеменс Бертано, който разказал как една обвинена във вещерство девойка била осъдена да отиде в манастир, а по пътя видяла любимия си от скалата и се хвърлила в реката долу. Хайнрих Хайне си я представил като красива самодива, която реши русите си коси върху скалата и така омайва моряците да влязат във водовъртежа под нея. По неговото стихотворение Фридрих Шилер написва песен, която става изключително популярна. Затова и до днес скалата е позната на почти всички в Германия. Ето я от по-близо:

Лорелай – Германия - Долина на Рейн
Лорелай

Малко на север от Лорелай се намират градовете

Санкт Гоар (Sankt Goar) –

на левия бряг (запад), и

Санкт Гоархаузен (Sankt Goarhausen) –

на десния бряг (изток). Светецът, на когото са кръстени, живял в VI век като монах тук и станал много почитан. Днес двата града са в центъра на туризма по Рейн и ресторантите и хотелите наоколо се възползват от това, като посрещат стотици гости всеки ден. Над Санкт Гоархаузен се намира и

замъкът Кац:

Санкт Гоархаузен – Кац – Германия - Долина на Рейн
Ст.Гоархаузен – Кац

Както обаче може да се види от тази снимка, направена от замъка Райнфелс, по-големият от двата града е Санкт Гоар:

Санкт Гоар – Германия - Долина на Рейн
Санкт Гоар

В Санкт Гоар освен туристическата и търговска зона има и две малки готически църкви, които са по-красиви отвън, отколкото отвътре. Ресторантите предлагат местни специалитети, като лучен сладкиш и различни ястия със свинско. Между двата града можете да преминете и с ферибот, който ще ви струва по около 2 евро в посока, а туристическите кораби спират и в двата града.

Санкт Гоар – Германия - Долина на Рейн
Санкт Гоар
Sankt Goar, Rheinland-Pfalz, 56329, DE

Над Санкт Гоар пък се намира превърнатия в хотел

замък Райнфелс,

Booking.com

откъдето има прекрасна гледка и към двете градчета:

Ст.Гоар – Райнфелс – Германия - Долина на Рейн
Ст.Гоар – Райнфелс

След известна хранителна подкрепа в Санкт Гоар, хванах третия си кораб на север. Преминахме покрай още няколко малки градчета и поредната порция замъци:

Фелен – Германия - Долина на Рейн
Фелен
Замък Маус – Германия - Долина на Рейн
Замък Маус
Хирценах – Германия - Долина на Рейн
Хирценах

Докато плавах по реката и двете жп линии – от лявата и дясната страна бяха постоянно преминавани от различни товарни и пътнически влакове. Този трафик пречи на местните, тъй като вдига доста шум, но ако жп линиите се прекъснат, половин Германия ще остане без транспорт. Мислейки си за това, видях на десния бряг и

двата съседни замъка Либенщайн и Щеренберг:

Либенщайн –Щеренберг – Германия - Долина на Рейн
Либенщайн –Щеренберг

Времето започна да се заоблачава все повече и отиваше към валеж. Слава Богу, последната ми спирка за днес – Бопард, беше близо. По пътя минахме още едно градче –

Борнхофен,

до което има и един манастир:

Борнхофен – Германия - Долина на Рейн
Борнхофен
Борнхофен – Германия - Долина на Рейн
Борнхофен

Тъкмо на влизане в

Бопард (Boppard)

Бопард – Германия - Долина на Рейн
Бопард

дъждът започна да плющи.

Бопард е най-големият курорт в долината

и е разположен на едно по-широко място. Градчето не е запазило много от средновековния си облик, но предлага по-курортно преживяване – с много хотели, ресторанти, кафенета, лифт до съседния замък и т.н. В един от кварталите му има дори и минерален извор. В града не успях да направя много снимки заради дъжда, но срещнах нещо, което често се виждаше и по Мозел – засаждането на лози по улиците за украса:

Бопард – Германия - Долина на Рейн
Бопард

Денят вече напредваше и затова реших да не пътувам с кораб до Кобленц (пък и трябваше доста да чакам), а си хванах влака към Трир, откъдето щях да поема по Мозел. Оттук до Кобленц по реката има още един голям завой, а зад него е може би най-посещавания от туристите замък Щолценфелс. Долината след това става значително по-полегата, макар че замъците продължават чак до Бон, който се води официален северен край на Долината на Среден Рейн.

Очаквайте продължението
Автор: Андрей Георгиев
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Андрей Георгиев – на картата:

Другата Германия и Андрей Георгиев

Booking.com