Tag Archives: грозде

Винената перла – Мозел

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Пътуването на Андрей по реките на Германищ преминава към река Мозел, след като плавахме из долината на Рейн предишния път. Приятно четене:

Винената перла – Мозел

част втора на

Реките на Германия – красота и вино

След малък престой в Трир реших да оползотворя връщането си с

пътуване по Мозел

 Реката е най-големият ляв приток на Рейн (втори по големина въобще след Майн), като извира от Вогезите (на френски: Vosges, „Вож“) и протича през Франция, Люксембург (само по границата) и Германия, за да се влее в Рейн при Кобленц. Дълга е 544 километра и е плавателна за големи речни кораби (1500 тона) от Мец във Франция до Кобленц, като за целта са построени 28 шлюза – 16 във Франция, 2 между Германия и Люксембург и 10 в Германия). Най-известният град по реката е Шенген в Люксембург, който обаче съвсем не е най-голямото селище по нея.

Долината на реката

 не е толкова стръмна като тази на Рейн, но почти

по цялата ѝ дължина се отглеждат лозя за вино

 Поради това е и много обичана отсечка за туристически пътувания. Възможно е да се направи тур за цели осем дена по цялото плавателно течение със спирки на различни места. Някои от корабите навлизат и по десния ѝ приток – Саар, който също има малка красива долина. Моето пътуване започна сутринта с наблюдението на един феномен, който не можах да заснема добре – издигащата се рано сутрин над Мозел мъгла.

Бернкастел – долината на Мозел, Германия
Бернкастел

Пристигнах с автобус до

двойния град Бернкастел-Куес (Bernkastel-Kues),

(Бернкастел е на десния, южен бряг, Куeс – на северния ляв), който имах възможност да пообиколя. Селището е разположено в една странична долина и предлага множество гледки с красиви стари къщи и погледи над покривите към реката.

Както се вижда, и тук лозите се използват като украса на улиците, а до кораба ми имаше достатъчно време за една кратка разходка. За жалост, повечето магазини и ресторантчета не бяха отворили още и градчето Бернкастел беше заспало. За разлика от Рейн, тук на кораба имаше основно германци, основно семейни двойки или малки компании, и основно желаещи да си попийват по пътя.

Забелязах обаче, че корабът пропуска някои спирки, обявени в разписанието, а тръгването понякога е от по-далечни кейове и това налага да се пристига винаги предварително. Още след отпътуването, веднага попаднахме в рая на лозаро-винарите.

Граах – долината на Мозел, Германия
Граах

Мозел е третият по големина винарски регион в Германия,

 като над 80 % от лозята са от сорта

ризлинг

Ризлингът е особено бяло вино, което първоначално няма много силен вкус, но само след секунда в устата разкрива невероятен букет от полуприкрити аромати. Годен е за дълго отлежаване, но младият ризлинг е най-ароматен. Германците го правят в три варианта – сух, полусух и сладък, като аз пия почти само полусухият. В долините на Рейн и Мозел гроздето се бере относително късно, за да може една „благородна плесен“ по него да отстрани водното съдържание от отделните плодове и така да повиши захарността. Освен това е популярен процесът на производство на т.нар. „ледено вино“ – гроздовете се оставят да замръзнат по лозите, за да се подсили аромата и да се получи леко стафиден вкус. Това пък е типичен малък винарски чифлик.

Граах – долината на Мозел, Германия
Граах

Малко по-надолу се намира

идиличното селище Велен (Wehlen),

 където се намира поредният мост над Мозел (за разлика от Рейн, тук мостовете са честа гледка).

(снимка Moseltal 7 – Велен)

(снимка Moseltal 8 – Велен)

Селцата пък могат да се определят не като толкова драматични, колкото като идилични – закътани сред лозята, далеч по-малки и сякаш по-компактни. Корабоплаването също е с по-малка интензивност и районът минава за прекрасно място за спокойна почивка.

Долината на Мозел, Германия
Долината на Мозел, Германия

Следващото село е

Целтинген,

чиято църква се вижда отдалеч.

Целтинген – Долината на Мозел, Германия
Целтинген

Тук преминаваме и първия

шлюз на Мозел,

където корабът ни се смъква с 6 метра за десет минути. Интересно е, че в шлюза корабите трябва да стоят вързани, а на всеки 50 см има ново място, където човек от екипажа трябва да държи въжето, докато водата се изпомпва/запълва шлюза.

Шлюзът при Целтинген  – Долината на Мозел, Германия
Шлюзът при Целтинген

Следващото село по пътя е

Юрциг (Ürzig),

което е един от най-големите винарски центрове в долината (по площи лозя, не по големи изби). Селото се намира на един красив речен завой.

След него по десния бряг на Мозел се намират

безкрайни лозя

Лозята край Юрциг – Долината на Мозел, Германия
Лозята край Юрциг

Малко по-надолу се намира и

лозето „Стълбичката“ (Treppchen),

до което се достигало само с малки дървени стълби.

Стълбичката „Треппхен“  - лозе край Юрциг – Долината на Мозел, Германия
Стълбичката „Треппхен“

Малко по-надолу стигаме до поредния двоен град –

Трабен-Трарбах (Traben-Trarbach)

Понеже по Мозел от средата на XIX век се строят мостове, тук двойните градове не са рядкост – след построяването на моста двата отсрещни града се сливал в един. Трарбах е по-старият от двата града на южния бряг, като над него има и замък, който в сегашния си вид е от XIII век.

Трарбах – Долината на Мозел, Германия
Трарбах

Срещу него, на по-равнинния ляв бряг по течението на реката е Трабен – квартал с множество вили от XIX век.

Трабен – Долината на Мозел, Германия
Трабен

Малко след като преминахме Трарбах реших да изпия поредната чаша ризлинг на кораба, както и да похапна. Оказа се, че гастрономията не е много успешна и яденето в градчетата по реката е доста по-добро. Впрочем, цените на храната в Германия ми направиха приятно впечатление, като са значително по-ниски от тези в съседна Франция, например.

Последва поредната порция от засети до върха с лозя склонове и поредното

миниатюрно селце – Енкирх

Енкирх – Долината на Мозел, Германия
Енкирх

След мъничко преминаваме и покрай

Пюндерих (Pünderich)

 Това село се намира до един от най-фотографираните меандри на Мозел почти в центъра на долината между Трир и Кобленц. Основният поминък и тук са лозарството и туризма, като това е и мястото, където жп линията отново излиза на брега на реката от високата равнина на север. За съжаление, не успях да заснема завоя, но снимки може да намерите в интернет. Самото село обаче показва превъзходни примери на типичната германска архитектура.

Пюндерих – Долината на Мозел, Германия
Пюндерих

На снимката можете да видите също така как се транспортира трактор върху ферибот – именно тази пасторалност ме кара да харесвам Мозел толкова. Времето тук сякаш е спряло.

Срещu Пюндерих се намира

замъкът на Св. Богородица – Мариенбург (Marienburg)

Този замък всъщност е построен на мястото на стар манастир от XII век, който се издига на най-високата точка на един полуостров между два завоя на Мозел. Мога само да съжалявам, че нямах време да се изкача догоре за прекрасната гледка (снимки можете да видите в Wikipedia на https://de.wikipedia.org/wiki/Marienburg_(Mosel) ). Това е изглед отдолу.

Замък Мариенбург край Пюндерих – Долината на Мозел, Германия
Замък Мариенбург край Пюндерих
Pünderich, Rheinland-Pfalz, 56862, DE

Така корабът ми бавно се приближи към последната си спирка

винарският център Цел (Zell an der Mosel)

Цел на Мозел – Долината на Мозел, Германия
Цел на Мозел

Това е един от градовете с множество известни изби, а рекордьор е

избата „Черната котка“ (Zeller schwarzer Katz),

която е известна в цяла Германия. Тук се провеждат празници на виното в началото на септември, а градчето предлага множество възможности за храна и разходка. И тук улиците са украсени от множество лози.

Цел на Мозел – Долината на Мозел, Германия
Цел на Мозел, улица

За съжаление, оттук ми се наложи да гледам долината от прозореца на влака. С последната снимка от

град Трайс – Карден (Treis-Karden)

 се прощавам с долината на Мозел и приключвам този пътепис.

Трайс – Карден – Долината на Мозел, Германия
Трайс – Карден

Какво пропуснах? Извън описаните тук места в района на долините на Рейн и Мозел си струват и още няколко места:

– Кобленц – градът, разположен при вливането на Мозел в Рейн има красиви крайречни улици, малък запазен средновековен център и 4 замък в околностите си, до част от които се достига с лифт;

– Трир – един от най-старите градове в Германия, Трир може да ви предложи великолепна средновековна катедрала, няколко римски руини и музея вродната къща на Карл Маркс;

– Майнц – също стар римски град с относително запазено средновековно ядро и един от най-големите карнавали по Рейн в началото на Великия пост (по католически).

Тях обаче оставям за бъдещи пътеписи.

Край

Автор:  Андрей Георгиев  
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Андрей Георгиев – на картата:

Другата Германия и Андрей Георгиев

Booking.com

През Иран с Опел (10): Персеполис и Шираз

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран, през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанзпосетихме Исфахан, а така също – през Мейбод, пустините,  Чак-чак и призрачния град Харанак, а за последно бяхме в Язд, Абарку и Пасаргад.

Днес ще посетим древния Персеполис и Шираз

Приятно четене:

 

През Иран с Опел

част десета

Персеполис и Шираз

Персеполис

Поредната ми спирка беше

древната персийска столица Персеполис –

античната „перла“ на Иран. Строителството на града е започнато през 518 година преди новата ера от цар Дарий I, наречен Велики. При изграждането са използвани тъмно сиви мраморни блокове, добивани от близките планини. Желанието на Дарий е било като нова столица Персеполис да надминава по блясък всички столици на древността. Градът е бил върхът на персийската архитектура и център на културния живот. Тук се е намирала съкровищницата на персийските царе като даровете за тях са донасяни от всички краища на обширната империя. Александър Македонски опустошава града след като го превзема през 330 година преди новата ера. Това е било неговото отмъщение за опожаряването на Атина от персийския цар Ксеркс 150 години по-рано.

Разкриването на Персеполис започва едва през 30-те години на миналия век от американска археологическа експедиция.  В съкровищницата на двореца е открит архив от глинени плочки с клинопис, по които историците възстановили уредбата и начина на управление на Персийската империя.

През 1979 година останките на Персеполис са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Всъщност Персеполис е гръцкото име на древния  персийски град Парса.

Към архитектурния комплекс води

Голямото стълбище,

което създава усещане за величие.

Голямото стълбище

Голямото стълбище

Едно от първите неща, които се виждат, е прочутата порта на Ксеркс, покрита с древни надписи. Наричали са я Порта на народите тъй като от тук са минавали делегациите от всички народности населявали обширната Персийска империя.

Портата на народите със скулптурни групи и древни надписи

Портата на народите със скулптурни групи и древни надписи

Ето и общ изглед към комплекса:

  • а) от ляво е двореца Ападана.
  • б) от дясно е Портата на народите.
Общ изглед – Персеполис, Иран

Общ изглед

 

 

Във величествения

дворцов комплекс Ападана

царете са посрещали важните си гости и посетители. Забележително съоръжение е залата за приеми, носена от 72 колони, високи по 20 метра, която побирала 10 000 души. Запазени са стотици барелефи с различни мотиви от живота в Персийската империя.

Барелефи на посетители от различни националности, които носят подаръци за владетеля

Барелефи на посетители от различни националности, които носят подаръци за владетеля

Барелефи на посетители от различни националности, които носят подаръци за владетеля

Барелефи на посетители от различни националности, които носят подаръци за владетеля

Впечатление правят барелефите на делегации от различни националности, които носят дарове за владетеля.

Персеполис, Иран

 

Запазени са няколко

скулптури и скулптурни групи

Забележителностите в археологическия комплекс следват една след друга и просто не те оставят да си поемеш дъх.

 

Добре запазена скулптура

Добре запазена скулптура

Барелеф, отразяващ моменти от живота

Барелеф, отразяващ моменти от живота

Сред  руините на Дворците в Персеполис

Сред руините на Дворците в Персеполис

Сред  руините на Дворците в Персеполис

Сред руините на Дворците в Персеполис

Ето още един панорамен поглед към Персеполис. В близък план е

Двореца със стоте колони

 

Панорамен поглед към Персеполис. В близък план е Двореца със стоте колони

Панорамен поглед към Персеполис. В близък план е Двореца със стоте колони

 

В скалите над Персеполис се намират

гробниците на царете Артаксеркс ІІ и Артаксерск IІІ

Те са във формата на кръст и са украсени с множество барелефи. В най-високата част са зороастрийски символи, включително и крилатото слънце Фаравахар

 

Барелефи над гробницата на Артаксеркс IІ

Барелефи над гробницата на Артаксеркс IІ

Гробницата на владетеля Артаксеркс IІІ

Гробницата на владетеля Артаксеркс IІІ

 

Пренощувах в Персеполис на огромния паркинг, заедно със стотици ирански туристи, които бяха опънали палатките си наоколо. През нощта ме изтормозиха многото комари, на които спрейовете не можаха да подействат. Потеглих рано сутринта по тъмно за да стигна до историческия град Шираз на разсъмване.

 

 Шираз

През Средновековието Шираз е бил един от най-важните градове в ислямския свят. Той е иранска столица по време на династията Занд (1747 г – 1779 г), когато са построени повечето от красивите му сгради. Тук са израстнали много популярни поети, философи, художници и артисти. Градът е известен с розите и виното.

С населението си от 1,5 милиона жители Шираз е петият по големина град в страната. Той е

регионална столица на провинция Фарс

и голям научен център с един от най-известните университети в Иран. Сред основните забележителностти са крепостта на Карим хан, градините, гробниците и мавзолеите, дворците, джамиите и обществените бани.

По улиците и площадите на съвременния Шираз

По улиците и площадите на съвременния Шираз

По улиците и площадите на съвременния Шираз

По улиците и площадите на съвременния Шираз

Крепостта на Карим хан

от 18-ти век се намира в центъра на града.

Крепостта на Карим хан от 18-ти век

Крепостта на Карим хан от 18-ти век

Пред крепостта на Карим хан

Пред крепостта на Карим хан

В крепостта е разположен

дворцовият комплекс

с цитрусови градини и езерца.

Дворцовият комплекс с цитрусови градини и езерца

Дворцовият комплекс с цитрусови градини и езерца

Дворцовият комплекс с цитрусови градини и езерца

Дворцовият комплекс с цитрусови градини и езерца

Дворецът на Карим хан е отворен за посещения и в залите му са разположени музейни експонати.

В двореца на Карим хан, сега превърнат в музей

В двореца на Карим хан, сега превърнат в музей

В двореца на Карим хан

В двореца на Карим хан

Наричат Шираз град на поетите, виното и розите

Едноименният сорт грозде Шира

се отглежда в много страни и се продава по сергиите, докато виното като алколна напитка днес е забранено от ислямския режим.

Иранците са хора влюбени в поезията

и се прекланят пред своите поети, живяли през различни исторически периоди. Когато попитали немския поет и философ Гьоте: „Какво толкова Ви кара да се прехласвате по персийските поети?“, той лаконично отговорил: „Те са по-добрите.“. Може би това е една от причините Шираз да бъде побратимен с германския град Ваймар, където Гьоте е живял и творил в продължение на много години. През този период той е изучавал персийски език и се е запознал с творчеството на персийските поети и с Корана. Най-известният местен титан на поетичното слово е Хафез Ширазки (живял през 14-ти век), който е черпел вдъхновение и от виното. В едно свое стихотворение той задава въпроса кой е по-грешен: пияницата, напоявал щедро мозъка си с вино, или проповедника, обирал парите на трезвениците.

Обществената баня (хаммам) „Вакил“

в град Шираз е реставрирана и превърната в музей.

 

 

Реставрираната и превърната в музей обществена баня (хаммам) Вакил в град Шираз

Реставрираната и превърната в музей обществена баня (хаммам) Вакил в град Шираз

Реставрираната и превърната в музей обществена баня (хаммам) Вакил в град Шираз

Реставрираната и превърната в музей обществена баня (хаммам) Вакил в град Шираз

 

В мюсюлманските общества хигиената и баните са на особена почит. Още пророкът Мохамед е обявил къпането за задължително, като е казвал: „Чистотата е половината от вярата“. Наименованието „хаммам“ произхожда от думата „хам“, означаваща „горещо“. Посещението на обществени бани е било свързано с ислямските традиции и е било своеобразен ритуал. Срещите в хаммама са били част от обществения живот, където са разменяни новини и са обсъждани важни въпроси.

 

След Шираз продължих на изток, преминавайки през обширни пустинни области, покрай пресъхнали солени езера и пресичайки планината Кух-е Руд.

 

 

 

 

 

Август – Септември  2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mailvalentin.dreharski@besttechnica.bg

 

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран