Днес с Анжело ще идем на хладно – той ще ни заведе до Фотинските водопади в Родопите. Приятно четене:
Фотиново е разположено на изток от връх Баташки Снежник, на двата бряга на река Фотинска, на около 24 км от гр. Батак и на 10 км от село Нова махала. Пътят е нов, без дупки след Нова махала. Информация за село Фотен като българско село се открива за пръв път в писмените източници около края на 16-ия век. В селотото има много мостове, минаващи над реката, които датират от Средновековието.
Пътеката за водопадите започва от двора на гатера долу, в ниското, край (41.882772,24.3552897) Фотинска река. Върви се по селския път, който следва реката. Почти веднага след гатера следва първата местна забележителност – т. нар. Римски мост, който прехвърля реката.
След десетина минути ходене се стига до хубави полянки вляво и дървено мостче, водещо до беседка, построена на малко хълмче вдясно. Около пътя са израснали хубави лески. След около 30 мин. се стига до беседка вляво, построена по европроект. Изградена е (по идея) до малко поточе, приток на реката, но то (поточето) не се е съобразило с евродирективите и е подкопало беседката, като я е направило почти неизползваема – поредният пример за “правилно усвоени пари”, вероятно от правилните хора, като резултатът не носи никаква полза на обществото.
Около 45 мин след тръгването се преминава през мост, който не изглежда много стабилно, но това явно не смущава когото трябва.
Реката остава вляво, в дерето, а пътят леко се изкачва. След следващия завой в подножието на скалата вляво има беседка и огнище, както и плоча, информираща ни за лобното място на първия родопски партизанин.
По-нанатък има нова чешмичка с паметна плоча, от която може само да се разчете, че е в памет на Ахмед. След 50 м е беседката и информационната табела за водопадите (41.890980,24.384897).
Много приятно впечатление ни направи монтираната на беседката и заредена (!) аптечка, та дори и очила, за да могат хора с проблеми (евентуално) да разчетат указанията върху опаковките на медикаментите.
Оттук пътеката тръгва стръмно надолу, като се разклонява – за първия водопад – вляво, за втория и третия – вдясно.
Фотиново / Fotinovo, Пазарджик / Pazardzhik, 4571, BGПървият водопад се вижда най-добре от импровизираната наблюдателна площадка срещу него. Особено ни впечатли тъмночервеният цвят на скалата вдясно долу, в коритото на водопада.
Към другите водопади пътеката става малко екстремна, тъй като преминава по тесни и стръмни места, повечето влажни и доста хлъзгави и прекосява Фотинската река през мостче. Тук също има разделяне на пътеката: вляво – към водопадите, и вдясно – към яз. Въча.
Третият водопад, макар и по-нисък от първия, изглежда по-пълноводен.
За да се види добре вторият водопад, трябва се изкачите по пътечката, започваща от мостчето и издигаща се нагоре, вдясно от водопадите, и водеща до върха на надвисналата скала – така можете да го гледате отвисоко. Той е най-висок от трите и най-красив. Оттук могат да се видят и трите Фотински водопади едновременно.
Пътят на обратно е малко по-бавен предвид изкачването.
адрес: BG-4571 Фотиново
GPS: 41.882772,24.3552897 (начало на пътеката)
41.890980,24.384897 (информационна табела)
41.891553,24.384515 (1. водопад)
41.891889,24.385249 (2. и 3. водопади)
Целият маршрут може да бъде видян тук, а трекът да бъде свален оттук.
Автор: Анжело Ангелов Снимки: Сава-Калина
Още снимки:
България: Фотиново (2018-08-31 Фотински водопади)
Booking.com Booking.comДруги разкази свързани с Родопи или писани от Анжело Ангелов – на картата:
Родопи и Анжело Ангелов
Booking.com
С Янита отново ще ходим на замък – този път това ще е закъмът Елц край Виршем в Германия. Приятно четене:
Имало едно време един замък, който се намирал близо до Кобленц, в една от най- красивите германски провинции. През IX век, когато синовете на Лудвиг Първи сключват Вердюнския договор и разделят бащината си Франкска империя помежду си, когато Борис Първи утвърждава християнството като единствена официална религия в средновековна България, някъде в Централна Европа, в долината където река Мозел навлиза в областта Айфел, не особено заможните благородници от фамилията Елц от обикновеното си имение с глинена палисада изграждат един замък. И този замък става един общ дом и едно общо укрепление за всички от рода Елц.
Тримата братя, представляващи три различни фамилни разклонения – Кемпених, Рюбенах и Родендорф, заживяват заедно под един покрив, който официално се споменава в историческите документи от 1268 година. Тридесет и три поколения от фамилията Елц се раждат и умират под този покрив и в този замък, наричайки го свой единствен дом. С течение на годините всеки от родовете застроявал отделно своята част от собствеността. През 1472 година е завършен строежа на къщата на Рюбенах. Малко повече от половин век след това, през 1540 година са построени и жилищата на Родендорф и Кемпених.
се намира в сърцето на не особено високи планински склонове, скрит в шепите на няколко хълма, там- в рехавата гора, сред гранитните скали, на около 40 минути пеша от шума на тълпата в Мозелкерн. Има и тесен, но удобен път, който отвежда до задължителен паркинг за автомобили. Нататък до замъка се пътува със специален за целта автобусен транспорт или пеша. Заради хипнотизиращо зелената красота на планината, както и заради панорамните снимки, аз избрах да стигна до Елц пеша.
Преходът е около 15 минути по сравнително широк черен път през гората. Макар на места по- стръмен, заради планинския релеф, пътят е удобен за преминаване на детски или други колички, както и на велосипеди. Носете удобни и ниски обувки, а в дъждовно време, по- добре използвайте автобусите, които се движат в двете посоки на всеки 15 минути. Еднопосочният билет е с цена от 2 евро, а разстоянието до замъка се преодолява за няколко минути.
Müden, Rheinland-Pfalz, 56254, DEВ дъждовно време препоръчвам автобусния транспорт поради една много важна причина: пешеходната пътека става хлъзгава и опасна, тъй като липсва всякаква твърда настилка върху меката пръст, както липсват и всякакви обезопасителни парапети, а урвите около пътеката са стръмни и бездънни.
Покрай високите, озъбени гранитни скали и девствената гора, нагоре по извития гръб на планината, горската пътека отвежда до една панорамна площадка, от която се открива величествена панорама към замъка. Това е любимото място за фотографи и художници. На отсрещния хълм, сякаш
за велики крале и красиви кралици, за принцове, каляски и омагьосани принцеси, средновековният замък се извисява в цялото си великолепие: със заострените си кули и скосените си покриви, със странната си (до бутафорност) архитектура, изобилстваща от различни стилове и цветове в не особено правилни геометрични пропорции, които на фона на величествената природа изглеждат като пясъчни фигури, изваяни с детска несръчност.
Дали защото средновековното чудо – замъкът Елц – никога не е бил обект на вражески нападения, дали защото нищо не е бил разрушаван от хората или природните стихии – не зная, но
По- мое скромно мнение, много по-красиви са Нойшванщайн, Хоеншвангау, Драхенбург, Хоенцолерн, Зацвей, дори намиращият е в непостедствена близост Кохем, но германците са на съвсем друго мнение и до отмяната на марката като немска валута, Елц е единственото изображение на замък, отпечатван някога на банкнота. (На тази със стойност 500 марки.)
Имението, освен че е средновековна легенда, съхранена в автентичен вид и до днес, е и едно интересно доказателство за добрите роднински взаимоотношения и разбирателство между близки родственици. Чудото на мирното и добросъседко съжителство продължава около 900 години, през които заедно в замъка живеят различните поколения и семейства на хора от една фамилия – благородниците от фамилията Елц.
на три отделни комплекса, различни по архитектура и достроявани през годините, в зависимост от жилищните нужди на техните обитатели. В наши дни, отворени за посещение са два етажа от замъка, които принадлежат на семействата Родендорф и Рюбенах, а тази част от семейното имение, която принадлежи на семейство Кемпених не е достъпна за гости, тъй като и до днес се обитава от наследниците на Елц. (На снимката: отворени за посещение са помещенията с прозорците с червени крила в централната сграда.)
Преминавайки портата на замъка, пътеката, която отвежда към вътрешността, преминава покрай магазина за сувенири, където се намират и билетните каси, после покрай ресторанта, кафенето и отвежда до вътрешен двор с кръгла форма. Ясно личат входните врати за жилищните площи на всяко едно от трите семейства, обитавали Елц. Всяка една врата е белязана с фамилен герб.
Дворът разполага с голяма панорамна тераса, от която се открива величествена гледка към наблюдателните кули, скалите и горите, а долу в ниското се виждат крепостните стени и отбранителните съоръжения: оръдейна площадка във форма на римска цитадела и никога неизползвани боеприпаси.
се извършват на всеки 30 минути и на няколко езика при събиране на група от минимум 10 души, говорещи съответния език: китайски, английски, френски, италиански, японски, холандски, португалски, руски и испански език. Обиколката става само в група и само с екскурзовод, абсолютно забранено е докосването на предметите в интериора, както и правенето на снимки. Последната група посетители се допуска в 17 часа, а в 18 часа приключва и работното време на всичко, което се намира на територията на замъка: магазинът за сувенири и ресторанта – също.
Туристическата обиколка на замъка започва от дома на Рюбенах, който заема цели осем етажа, но достъпът е само до два от тях. Интересно помещение е всекидневната стая, която прилича на Оръжейна. Стените са окичени с
и всякакви други оръжия, датиращи от XV – XVI век. Особено впечатляващи са турските оръжия, които са донесени в замъка като трофеи след победата над османците при битката край Виена. Оръжия, мебели, текстил и порцелан: това са основните обекти, към които насочват вниманието на посетителите и в определени моменти, когато обаче разговорите се сведат само върху стойността на предметите, туристическата обиколка става скучна.
По тясна вита стълба се стига до Долната зала, интериорът на която е повлиян от аристократичните вкусове от началото на XV век. Стените на залата са украсени с фламандски гоблени и картини от същото време. Обиколката преминава и през Горната зала, в която отново обекти са гоблени и килими с изрисувани сцени на лов, рицарски турнири и семейни гербове.
В жилищното пространство на Родендорф се намира
(най- голямато и най- просторното помещение в замъка), точно заради която замъкът е най- известен в Германия. В тази зала са заседавали Седемте курфюристи, които са имали за задачата да избират поредния немски крал (Императора на Свещната Римска империя – бел.Ст.) Залата в замъка Елц е била специално избрана за този т.нар. „германски парламент“, тъй като двама архиепископи от рода Елц са участвали в кръга на Седемте. Извън заседанията по държавни въпроси, в тази зала са се събирали всички от семейния съвет на Елц, тук са се организирали също и общите семейни празненства.
Едно хрумване на наследниците от Елц с чисто финансова цел е отделянето на
които са две и за които се плаща отделна такса за вход.
Експонатите са разположени на две нива в подземието, тематично подредени и датирани от периода между XII и XVIII век: колекции от оръжия и доспехи, от порцелан; предмети, изработени от благородни метали – бижута, часовници, произведения на изкуството (на едното ниво), а на другото- семейни печати, гербове, дърворезби, монети, средновековни артефакти…
Доста по-интересна е обиколката из тези изложбени пространства, освен това движението е свободно, без екскурзовод и без ограничение във времето за пребиваване. Учудващо, тук снимането е позволено.
Кратка информация:
Платен паркинг за превозни средства: 2 евро, независимо от престоя.
Входна такса за възрастни: 10 евро, за хора в неравностойно положение, студенти и пенсионери: 6,50 евро, семеен билет за двама възрастни + две деца: 28 евро. При групови посещения – входна такса за групи възрастни от 20 души е 9 евро на човек, за ученици от клас 6 евро на човек.
Работно време: (от началото на април до края на октомври) всеки ден от 9.30 ч. до 17.30 ч. През зимните месеци от началото на ноември до края на март, замъкът е затворен запосещения.
Кучета се допускат в замъка, но само в двора и във външната част на ресторантите.
Адрес: 56294 Wierschem, Германия
Автор: Янита Николова
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Янита Николова – на картата:
Янита Николова и Другата Германия
Booking.com