Monthly Archives: March 2020
Как се пише: вакуумиране или вакумиране?
от Павлина ВърбановаКак се пише: стартъп, старт-ъп или старт ъп?
от Павлина ВърбановаЕСПЧ: политическо слово
от Нели ОгняноваСтана известно решението на Съда за правата на човека по делото Tête v. France.
Жалбоподателят Etienne Tête е френски гражданин, адвокат и общински съветник в Лион. OL Group иска разрешение за изграждането на нов футболен стадион в предградията на Лион, известен като “OL Land”. Г-н Tête се противопоставя на проекта и пише писмо относно проекта до френския орган за финансовите пазари (AMF) . AMF не предприема никакви административни или съдебни действия в отговор на писмото, но директорът на OL Group успява да осъди адвоката за засягане на доброто име.
ЕСПЧ: Санкцията на г-н Tête заради откритото писмо до президента на AMF представлява намеса в упражняването на неговата свобода на изразяване. Намесата е била предписана от закона (НК), има законна цел за защита на доброто име. Но дали е необходима и пропорционална?
Според ЕСПЧ френските съдилища не са извършили балансиране между правото на г-н Tête на свобода на изразяване и правото на изпълнителния директор на OL Group на личен живот и добро име. Писмото е написано в контекст, в който член 10 от Конвенцията изисква високо ниво на защита на правото на свобода на изразяване:
- въпрос от обществен интерес, политическо слово – засяга голям инфраструктурен проект, свързан с публични разходи със значително въздействие върху околната среда, обект на широко обсъждане на местно ниво.
- в откритото писмо на г-н Tête е използван въпрос, а не твърдение за факт.
Наложената санкция от 3000 евро и разходите от 10 000 евро имат смразяващ ефект.
Съдът не е убеден, че намесата в упражняването на свободата на изразяване е била пропорционална на преследваната легитимна цел.
Нарушение на член 10 от Конвенцията.
Ed Ruscha
от Нели ОгняноваEdward Ruscha, Pay Nothing Until April (2003)
До 15 април 2020 – Ruscha онлайн в ARTIST ROOMS Tate Modern
ЕСПЧ: Пендов срещу България, нарушение на свободата на изразяване
от Нели ОгняноваНа 26 март 2020 стана известно решението по делото Пендов срещу България.
През 2010 г. издателство се оплаква в полицията, че книга е публикувана онлайн в нарушение на авторското право – за което се твърди, че е престъпление по член 172а от Наказателния кодекс. След заявление на полицията е издадена заповед за обиск и претърсването на помещенията, където се съхранява сървърът на жалбоподателя. Служителите изземат сървъра.
Жалбоподателят подава в Софийската районна прокуратура искане за връщане на сървъра – и така се стига до Страсбург Събитията са от 2010 г.
Протокол 1, чл.1
Сървърът частично е хоствал уебсайт, заподозрян в нарушение на авторски права, липсват подробности в тази посока. След изземването сървърът е задържан за повече от седем месеца. “Горните съображения – фактът, че сървърът на жалбоподателя никога не е проверяван за целите на наказателното разследване, което не е насочено срещу жалбоподателя, а срещу трети лица, възможността за копиране на необходимата информация, значението на сървъра за професионалната дейност на жалбоподателя, както и частичното бездействие на районната прокуратура в София – означават, че задържането на сървъра на жалбоподателя между 21 юни 2010 г. и 8 февруари 2011 г. е било непропорционално. Така националните органи не постигат необходимия справедлив баланс между легитимната цел, преследвана по делото, и правата на жалбоподателя” (50) – нарушение на член 1 от Протокол № 1.
Член 10 от Конвенцията
Има ли намеса в свободата на изразяване?
52. Съдът прие, че „[i] с оглед на неговата достъпност и способността му да съхранява и комуникира огромно количество информация, Интернет играе важна роля за подобряване на достъпа на обществеността до новини и улесняване на разпространението на информация като цяло. ”(Вж. Times Newspapers Ltd срещу Обединеното кралство (№ 1 и 2), № 3002/03 и 23676/03, § 27, ЕСПЧ 2009, и Ahmet Yıldırım срещу Турция, № 3111/10, § 48 , ЕСПЧ 2012).
53. Съдът прие, че член 10 гарантира свободата на изразяване на „всеки“. […] Освен това се прилага не само за съдържанието на информация, но и за средствата за разпространение, тъй като всяко ограничение, наложено върху средствата, препятства правото на получаване и разпространение на информация (вж. Ahmet Yıldırım, цитиран по-горе, § 50 с допълнителни позовавания).
54. Уебсайтът на жалбоподателя, посветен на японската аниме култура, представлява средство за упражняване на свободата на изразяване.
58. […] Ограничената функционалност на уебсайта на жалбоподателя […] се дължи на действията на органите на прокуратурата, които задържат за дълго време сървъра, хостващ този уебсайт. Въпреки че тези мерки не са насочени срещу спорния уебсайт, който не е обект на разследване, нито има твърдения, че е нарушил закона, мерките на властите водят до действителни ограничения.
Следователно е имало намеса от страна на публичен орган в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване
Пропорционална ли е намесата?
66. […] задържането на сървъра на жалбоподателя в наказателното производство е ненужно за целите на разследването и за определен период от време прокуратурата не полага усилия да коригира последиците от своите действия върху свободата на изразяване .
67. Горното означава, че намесата в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване, както е дефинирано по-горе, не е мярка, пропорционална на легитимните цели. Следователно тя не е „необходима в демократичното общество“, както се изисква съгласно член 10 от Конвенцията.
Нарушение на чл.10.
В делото и в решението не се обсъжда Читанка, но това са действия на полицията срещу Читанка. Бегло се споменава за легитимна цел на претърсването на помещението.
ЕСПЧ: право на достъп до информация
от Нели ОгняноваСтана известно решението по делото Studio Monitori and Others v. Georgia.
Жалбоподатели са неправителствена организация, адвокат и журналист. От името на организацията журналистът иска достъп до наказателно дело, в което се съдържа класифицирана информация. Пред национален съд журналистът заявява, че иска да създаде правен прецедент, който да признае правото на неограничен достъп до информация от обществен интерес. Според съда това не е възможно. По подобен начин не се удовлетворява искане на адвоката за достъп до наказателни дела.
Решението на ЕСПЧ
Според ЕСПЧ член 10 от ЕКПЧ „не предоставя на физическото лице право на достъп до информация, държана от публичен орган, нито задължава правителството да предоставя такава информация на физическото лице. Такова право или задължение обаче може да възникне при обстоятелства, при които достъпът до информация е от съществено значение за упражняването на правото на свобода на изразяване на индивида “.
В случая търсеният достъп от НПО и журналист до съответните материали по наказателното дело „не е от съществено значение за ефективното упражняване на правото на свобода на изразяване“.
Съдът припомня и изискването търсената информация да отговаря на тест за обществен интерес, за да има необходимост от разкриване – когато информацията е поверителна.
Няма нарушение на чл.10 ЕКПЧ.
Решението подчертава значението на връзката между достъпа до информация и свободата на изразяване – съответно възможността да се информира обществеността. Ако няма достъп – не може и да се информира, помним това от ситуацията около КТБ, когато медиите бяха лишени от достъп до каквато и да е информация.
Експерти намират за странно обсъждането от страна на ЕСПЧ на мотивите на лицата за достъп – тъй като според законодателството за достъп лицата не са задължени да мотивират искането си за достъп, нито личен интерес.
Мобилните технологии и проследяването на пътя на заразата
от Нели ОгняноваI
Първо картината, така както е представена в един проект на Privacy International:
В целия свят се тестват безпрецедентни нива на наблюдение и използване на данни, както и на дезинформация. Много от тези мерки се основават на извънредни правомощия, които се използват временно само при извънредни ситуации. Други използват изключения в законите за защита на данните за споделяне на данни. Някои може да са ефективни и да се основават на съвети от епидемиолози, други няма да бъдат.
Но всички те трябва да бъдат временни, необходими и пропорционални.
От съществено значение е да ги следите. Когато пандемията приключи, такива извънредни мерки трябва да бъдат прекратени и действието им да бъде отчетено и анализирано.
Тази страница ще бъде актуализирана с отчитане на мерките.
II
България е при по-лошите примери: параграф 41 от Закона за мерките по време на извънредно положение предвижда, че
- Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.
- Право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
- В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ
Незабавен достъп. Не се говори за съдебно решение. Свободна Европа установява, че се предвижда „последващ съдебен контрол“, както е в случаите за предотвратяване на терористични нападения. Т.е. едва след като МВР получи информацията, районните съдилища могат да преценят, че искането е било неоснователно.
Формално за подлежащите на карантиниране, фактически за всекиго – не е ясно как може да се установи кой подлежи и кой – не.
III
Нормално ли е проследяването на телефоните – за целите на защита на здравето, в обществен интерес ?
Възможно е при определени предпоставки, не е нормално. Демократичните държави използват данни, получени от мобилните устройства, за решаване на определени задачи, но задължително балансират необходимостта от противодействие на пандемията с необходимостта от максимална защита на личната сфера, при това ограниченията се въвеждат като временни. Това става по различни начини, например:
- Гражданите с позитивен резултат се призовават доброволно да предоставят достъп до данните си за определен срок (14 дни) преди установяване на инфекцията, за да се проследят контактите им;
- Интернет компании предоставят обобщени анонимизирани данни за целите на мониторинга и математическото моделиране на разпространението;
- Установените лица с позитивен резултат получават съобщение за висок риск и указание да се самоизолират, но идентичността им не се оповестява публично и данните им са под строга защита – за да се избегне стигма или злоупотреба с данни.
Избраният от българския законодател модел цели прилагане на цифровите технологии при отсъствие на необходимите гаранции и за засегнатите от проследяването, и за останалите. Въпросът е колко дълго ще трае това.
Междувременно: има вече обвиняем за заблуждаваща информация в социалните мрежи. Причината (в така изнесената причина не е докрай ясно каква е заблуждаващата информация в мрежите):
чрез социалната мрежа той целенасочено е предприел действия, за да направи публично достояние начина, по който е напуснал столицата, грубо пренебрегвайки установените правила за предотвратяване разпространението на новия коронавирус COVID-19
Разпоредбата, върху която е наложено вето
от Нели ОгняноваЧл. 251в, ал. 2 – “право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“
Чл. 251г – „предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ.“
Правата на човека и пандемията
от Нели ОгняноваДокато тук министърът на финансите Горанов ни обяснява, че не е време за демокрация, в Обединеното кралство парламентарната комисия за правата на човека открива проучване дали мерките, предприети срещу пандемията, са в съответствие с изискванията/ демократичните стандарти за правата на човека:
„Времената на национална криза изискват силно и решително лидерство. Въпреки това е жизненоважно да се гарантира, че правата на човека се спазват и хората остават изцяло защитени съгласно закона.
Комисията внимателно ще разгледа предприетите мерки и всяко предложено законодателство. Правителството трябва да защити правото на живот и в същото време да има предвид въздействието върху правата на човека, тъй като стремежът е да се защити страната в безпрецедентно време. “
Тоав за лидерството е категорично вярно.
Is the Government respecting human rights whilst tackling the Covid-19 pandemic?
We have launched an inquiry into the Government’s response to Covid-19. See our call for evidence herehttps://t.co/lELzrfOsko@HarrietHarman
— UK Parliament Human Rights Committee (@HumanRightsCtte) March 19, 2020