Monthly Archives: March 2020

Дерогация на ЕКПЧ – няма нотификация. Вето върху Закона за мерките по време на извънредно положение – прието.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В продължение на темата от последните дни – развитията от днес:

Министър  Екатерина Захариева обясни пред  бТВ, че е получила писмо от министъра на правосъдието, но ще подпише нотификационно писмо след направен анализ – какъвто още няма. Голяма част от държавите са заявили, че наложените от тях мерки не изискват дерогация, вкл Италия, Испания и най-засегнатите държави. Докато не излезе окончателно Закона за мерките по време на извънредното положение, няма да се вземе решение  – ако се вземе, ще е за срока на извънредното положение.

В някакъв смисъл това е отговор на казаното от министър Горанов, че не било   момент да се говори за демокрация: момент е, част от анализа налага ли се да се подаде нотификация

И второто развитие – парламентът прие ветото на президента. Оспорваните текстове отпадат от закона за извънредното положение, препратката е към новините на бТВ и много хубавата снимка е от бТВ на Ладислав Цветков

Правната_комисия_в_парламента_подкрепи_ветото_на_президента_-_bTV_Новините_-_2020-03-23_21.07.05

update:

Петиция, изчерпателно аргументираща  позицията срещу дерогация на чл.15

 

 

Обществените медии по време на криза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съюз за радио и телевизия предоставя интересни данни за обществените медии по време на криза – като свързаната с пандемията.

Първата теза, която е илюстрирана по-долу, е за специфичната роля на обществените медии по време на криза: към обичайните си функции те добавят още една – да действат като източник на подкрепа чрез различните си информационни възможности.
PSB in crisis

 

А тази графика потвърдава усещането, което вероятно и вие имате – за повишаване на значението на обществените медии по време на криза, съответно за повишаване на вниманието към тях. По-специално EBU следи интереса на младите хора към обществените медии.

PSB in crisis 2

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019 (4): През западна Канада към Аляска

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването из Америка, което започнахме предишната 2018-та година с Валентин  (http://patepis.com/?p=83932). Сега правим двумесечна обиколка на Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ), изминавайки 25 860 километра с Хюндай под наем,  над хиляда километра пеша и разглеждайки общо 130 туристически и природни забележителности и градове.

Първата част започнахме с кратко въведение към пътешествието (http://patepis.com/?p=87234), след което потеглихме от Сиатъл (САЩ). Обиколихме национален парк Северни каскади, влязохме в Канада, разгледахме Ванкувър и през Скалистите планини стигнахме националните паркове Глейсър и Йохо.

 Във втората част (http://patepis.com/?p=87344) влязохме в провинция Алберта за да разгледаме националния парк Банф, град Калгари и да стигнем до пътя „Айсфийлдс паркуей“.

Третата част (http://patepis.com/?p=87569) започнахме с ледника Колумбия, опознахме Национален парк Джаспър и поехме на северозапад през канадската провинция Британска Колумбия.  

Днес продължаваме през западна Канада за да достигнем границата с Аляска.

А сега: приятно четене!

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019

четвърта част

През западна Канада към Аляска

При малкия индиански резерват

Гитвангак (Gitwangak Indian Reserve)

пътят се разклонява. На изток продължава към Принс Рупърт и тихоокеанското крайбрежие. На север се отива към Юкон и Аляска, след като се премине по моста над река Скина. В съседство е разположено

градчето Китванга (Kitwanga),

в чийто северен край има исторически хълм. На него е имало дървено укрепление и там са се провели две големи сражения. Местните индианци са били предвождани от смел воин. Мястото е наречено „Kitwanga Battle Hill National Historic Site“.

Първоначално смятах да отида до Принс Рупърт за да разгледам града и тихоокеанския бряг. Потеглих на изток, но след няколко километра спрях и се замислих. Навигацията ми показваше разстояние от 240 километра до океана. Отиването, обиколката там и връщането щяха да означават над 500 километра път и едно денонощие като време. Прецених, че загубата на това денонощие ще ме лиши от възможността да разгледам нещо по-значително. Върнах се обратно, минах по моста над река Скина и продължих на север. Ето така „в движение“ на няколко пъти променях плановете си.

Англиканската черква в малкия индиански резерват Гитвангак (Gitwangak Indian Reserve), Канада
Англиканската черква в малкия индиански резерват Гитвангак (Gitwangak Indian Reserve)
Паркингът край бензиностанцията на Petro-Canada е до пътния разклон при Гитвангак (Gitwangak)

На следващата карта най-долният черен контур показва маршрута през западна Канада към американския щат Аляска.

Най-долният черен контур показва маршрута през западна Канада към Аляска

Движейки се по пътя в посока север не престанах да спирам на места, където природата ми харесваше: езера, реки, гори …

Езерото Мезиадин (Meziadin Lake) е заобиколено от иглолистни гори
Хълмовете край езерото Кинаскан (Kinaskan Lake) се отразяват във водите му
Край езерото Еддонтена-жон (Eddontena-jon Lake) се извисяват планински хълмове
Впечатляват многото малки езера в северната част на канадската провинция Британска Колумбия
Спрях на самия бряг на езерото Дийз (Dease Lake) за кратка почивка

Срещи с диви животни

Край пътища и в националните паркове на западна Канада можах да видя доста диви животни. Някои от тях бяха свикнали с автомобилите и хората. Други, обаче, се плашеха и бягаха. Пътувайки привечер през Кананаскис кънтри излязъл на шосето вълк се изплаши, затича се и се удари странично в автомобила ми. Два дни по-късно една мечка с малкото си мече бързо пресече пътя пред мен.

Тази мечка се разхождаше край пътя без да бяга от автомобила ми
Карибу (животно сродно на елените и лосовете) пасеше привечер край пътя и се остави да го доближа
Дивите коне на пътя не се поместиха когато минах край тях

Къмпинги

Многобройни са местата за къмпингуване в западната част на Канада. В повечето случаи къмпингите са разположени край езера. Обособени са отделни места за всяко къмпинг-ремарке или кемпер. Много малко на брой бяха опънатите палатки. Средната цена на къмпинг-място беше около 40 лева за едно денонощие.

Обособени места за къмпингуващите край Езерото Мезиадин (Meziadin Lake) в западна Канада
Големите къмпинг-ремаркета са с богато обзавеждане, почти като малки апартаменти

Индиански резервати

Индианските резервати в Канада се различават значително от тези в САЩ. Ако в Съединените щати резерватите на коренното индианско население заемат големи площи обикновено неплодородна земя, то канадските индиански резервати приличат на малки села с 20-30 къщи. В територията на резервата е включена и прилежащата към селото земя, обикновено до брега на съседната река или езеро. Влязох в няколко такива селца защото ми беше интересно да видя как живеят наследниците на коренното индианско население.

Жилища в типичен индиански резерват в западна Канада

В канадските индиански резервати ми направиха впечатление няколко неща.

  • На първо място е това, че за всяко семейство е осигурено жилище с достатъчна площ.
  • Второ: около индианските къщи е разхвърляно и не е така чисто и благоустроено както на други места.
  • На трето място слагам факта, че напускайки главния път в посока индианското селище асфалта свършва. И в самите села улиците са само с насип от чакъл.
  • Четвърто: пред някои от къщите седяха възрастни индианци. Повечето ме гледаха особено, сякаш питаха „Тоя пък какво търси тука?“. Имаше и такива, които ми махаха дружелюбно с ръка.
Къща в индиански резерват, пред която са разхвърляни предмети от бита

И в най-северната част на провинция Британска Колумбия продължих да спирам и да се любувам на природните красоти.

Движейки се по пътя в посока север не престанах да отделям време на места, където природата ми харесваше: езера, реки, гори …

С автомобилът под наем съм спрял край планинско езеро в северната част на провинция Британска Колумбия
Името на езерото Кук (Cook Lake) може би се превежда като „Езерото на готвача“
Поглед към езеро „Добра надежда“ (Good Hope Lake)
Околните планини се отразяват в гладката повърхност на езерото

Вече пътувах през южната част на

канадската северозападна територия Юкон.

Този слабо населен регион граничи на запад с Аляска, на север с Арктическия океан и на юг с Британска Колумбия. Площта на Юкон е 482 хил. км², или почти колкото четири и половина Българии. Населението е само 36 хиляди, което е 10 пъти по-малко от жителите на град Пловдив. Столица е град Уайтхорс (Whitehorse). Европейските заселници навлизат в тези територии през средата на 19-ти век. Няколко десетилетия по-късно десетки хиляди се отправят към река Клондайк по време на така наречената „Златна треска“. Днес минната индустрия е основен икономически отрасъл в Юкон, следвана от туризма.

Теслин (Teslin)

е малко градче, разположено край езеро със същото име. Река Теслин се влива в река Юкон северно от град Уайтхорс. На хълм, преди моста над езерото, имаше панорамна площадка с информационни табла за пътя на сьомгата. Малките се излюпват от хвърления в района на Теслин хайвер и поемат към океана. Там живеят 2 до 6 години, след което тръгват обратно срещу течението на реките Юкон и Теслин. За няколко месеца възрастните сьомги изминават 3 хиляди километра за да достигнат родното си място, където хвърлят хайвера си и умират.

На едно от информационните табла е очертан пътя, който изминава сьомгата за да хвърли хайвера си
Училището в град Теслин
Музея на севера в град Теслин
Бях впечатлен от големия пясъчен плаж на езерото Марш (Marsh Lake)

Уайтхорс (Whitehorse)

е столица на канадската северозападна територия Юкон от 1953 година. Видях, че този град с 27 хиляди жители е много добре уреден, чист и добре подържан. Освен административен,

Уайтхорс е икономически, транспортен и културен център на Юкон

А също така и туристически, за което говорят многото магазини, ресторанти, пъбове, хотели и офиси за туристическо обслужване.

Whitehorse, Yukon, Y1A, CA

В буквален превод името на столицата означава „Бял кон“ и идва от пенливите бързеи на река Юкон, които са оприличавани на развята конска грива.

Магазини на една от централните улици в град Уайтхорс (Whitehorse)
Културния център в столичния град Уайтхорс

Започнах опознаването на Уайтхорс с природонаучния и исторически музей, наречен

МакБрайд (MacBride Museum of Yukon History)

Богатата колекция от експонати дава чудесна представа за природата и за живота в северозападната част на Канада.

Възстановка на магазин от началото на 20-ти век в музея МакБрайд (MacBride Museum)
Експонати в музея МакБрайд (MacBride Museum), показващи дивия живот на север

В град Уайтхорс ми направиха впечатление немалкото на брой паметници и  бюстове на известни личности, предимно от областта на културата. Под всеки от тях имаше подробно описание какъв е конкретния принос на този човек. Например, под бюста на Джек Лондон се даваше информация, че през 1897 година, едва 21-годишен, обикаля северните територии и живее известно време в Уайтхорс. Впечатлен от преживяното на следващата година той пише поредица от романи и кратки разкази. „Дивото зове“ и „Белият зъб“ веднага стават бестселъри.

Бюстът на Джек Лондон в Уайтхорс, където писателят е живял известно време

Градският парк не е голям, но е приятно място за разходка и отдих. Добре оформена е и крайбрежната алея на река Юкон. Като музеен експонат е поставен кораб, плавал по реката до град Доусън през първата половина на 20-ти век.

Паркът в Уайтхорс е приятно място за разходка и отдих
Жилищни блокове в град Уайтхорс с „раздвижени“ фасади
Популярен бар в Уайтхорс посреща жители и гости на града

Дистръкшън бей (Destruction Bay)

е малко селище край езерото Клуейн (Kluane Lake). Името „Разрушения залив“ е дадено след разразила се в средата на миналия век ураганна буря, нанесла много щети в района. Дългото 70 километра и заемащо площ над 400 км² езеро Клуейн е най-голямото на територията на Юкон.

Поглед към езерото Клуейн (Kluane Lake) и Дистръкшън бей (Destruction Bay)

Бъруош лендинг (Burwash Landing)

е следващото населено място на брега на езерото Клуейн (Kluane Lake). Местният музей (Kluane Museum) не е голям, но съдържа много добре подбрани експонати, отразяващи природата и живота на местните хора.

Експонати, отразяващи живота на индианското население в музея Клуейн
Католическата черква в Бъруош лендинг (Burwash Landing) е една от туристическите забележителности край езерото Клуейн (Kluane Lake)

Продължих да спирам край реки, езера и гори, наслаждавайки се на северната природа.

Река Коайдърн (Koidern River)
Характерни за северна Канада цветя и дървета
Неголямо езеро в северна Канада
По пътя на север дърветата постепенно намаляват размера си и заприличват на тундра

Малкото селище

Бивър крик (Beaver Creek)

е последното преди границата с Аляска. В буквален превод името му означава „Реката на бобрите“. Наличието на мотел и къмпинг дават възможност на туристите да пренощуват там. На бензиноколонката напълних резервоара на автомобила защото допусках, че в Аляска като северен щат горивото ще бъде по-скъпо. Прецаках се, защото се оказа точно обратното. За мен най-същественото беше, че зад бензиностанцията имаше душове, където се изкъпах и си изпрах дрехите. За тях не се плащаше и затова реших, че ползването им влиза в цената на бензина, който не беше евтин.

Селището Бивър крик (Beaver Creek) е последното преди границата с Аляска

Канадският граничен пункт

е на три километра северно от Бивър крик. Там никой не проверяваше напускащите страната автомобили. Около 25 километра по на север е границата със САЩ и американския контролно-пропускателен граничен пункт.

Авторът на граничната бразда между Канада и американския щат Аляска

Юни – Август 2019 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg



Booking.com



Booking.com

Други разкази свързани с Канада или писани от Валентин Дрехарски – на картата:

Канада и Валентин Дрехарски


    
        Booking.com

АЕЖ: ЗИД ЗРТ на ВМРО е напълно противоконституционен

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Асоциацията на европейските журналисти е публикувала становище по законопроекта на ВМРО за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Според АЕЖ проектът е напълно противоконституционен.

Мотивите са в унисон с мотивите във ветото  на президента върху разпоредба от Закона за мерките по време на извънредното положение, предвиждаща наказателна отговорност за невярна информация за разпространението на заразна болест.

Дерогация на ЕКПЧ. Вето върху Закона за мерките по време на извънредно положение. Не е моментът да говорим за демокрация.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ситуацията е динамична, пандемията COVID 19 е обявена от СЗО и се разпространява, мерки са необходими.  Идентифицирани са уязвимите групи, основно средство – изолирането по домовете. Дотук има пълно съгласие.

  • Дерогацията на ЕКПЧ – предвидена в чл.15 ЕКПЧ

Според lex.bg министърът на правосъдието смята, че:

 Възможно е при извънредно положение да имаме известно нарушаване на неосновните права на личността. По тази причина още вчера съм подписал нотификационно писмо, което да бъде изпратено чрез министъра на външните работи до Европейския съд по правата на човека, защото има такава процедура. Тя е за временна дерогация, при извънредно положение, за да обосновем пред ЕСПЧ какви действия сме предприели. Съответно последиците са, че в този случай голяма част от жалбите на лица, които твърдят, че са засегнати, няма да бъдат допуснати и разгледани

Здравка Калайджиева за Дневник:

Затварянето на съдилищата изглежда твърде удобно, доколкото освобождава властите от съдебен контрол върху необходимостта и пропорционалността на въвежданите спешни мерки спрямо безспорно легитимната цел – опазването на здравето на нацията.

Министърът твърди, че всякакви оплаквания до Съда в Страсбург биха били недопустими след такова уведомление. Всъщност министрите на външните работи на държавите страни по Конвенцията имат такова задължение пред Генералния секретар на Съвета на Европа и предоставената от тях информация следва да обхваща не само факта на обявяването на извънредно положение, но и конкретните предприети мерки и тяхната продължителност, за да е възможна преценката за тяхната необходимост и пропорционалността им спрямо преследваната цел.

Не съм напълно убедена, че сегашното съдържание на приетия закон дава такава възможност било на министъра на правосъдието, или на министъра на външните работи.  Впрочем опитът на Турция показва, че само по себе си обявяването на извънредно положение далеч не освобождава държавата от отговорност пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за непропорционални посегателства върху основните права и свободи в този период.

Колкото до очакванията на министъра на правосъдието, че оплакванията за посегателства върху права и свободи, отправени до ЕСПЧ по време на извънредно положение биха били “съответно недопустими”, крайно време е г-н Данаил Кирилов да осъзнае, че България е приела юрисдикцията на ЕСПЧ още през 1992 година и това означава, че единствено този съд е компетентен да се произнася по допустимостта и основателността на отправените към него жалби или годността на съдиите от този съд да участват при решаването им.

Време е и министрите да разберат, че съдиите не им дължат отчет.

По мнение на експертите трябва да   се види нотификационното писмо  – и дори да бъде допусната нотификацията, това още не значи, че цялата Конвенция няма да се прилага.

  • Законът за мерките по време  на извънредното положение

Засега няма стенограма от приемането на този закон, има текст за второ четене в комисия– който е само индикативен.

Но на сайта на президента вече има съобщение за вето (частично вето) и мотивите за ветото. Първата атакувана разпоредба е изменението на 326.1 НК – този текст и досега е използван от прокуратурата срещу критични медийни публикации:

Не мога да подмина опасенията за свободата на словото, с които се свързват измененията в Наказателния кодекс, съдържащи се в § 3, т. 2, б. „а“ от приетия закон. Отстояването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите, дори в условия на криза, е неизменно условие на демократичната и правовата държава, каквато е и нашата държава. С изменението на чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс се прибавя като съставомерно деяние предаването на „невярна информация за разпространението на заразна болест“. Този текст пряко засяга свободата на изразяване и на разпространение на информация, което налага някои уточнения от гледище на международните стандарти по правата на човека в условията на извънредно положение.

Конституционната уредба на извънредното положение отговаря на въпросите „кой“ и „кога“ е оправомощен да обяви извънредно положение, но оставя съществени въпроси за регулиране на законово равнище. Уредбата на мерките при извънредно положение следва да е съобразена с международните договори, по които Република България е страна. Релевантни норми и стандарти за обявяване на извънредно положение и за дерогация на основни права се съдържат преди всичко в Международния пакт за гражданските и политически права (МПГПП), Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), в практиката на Съда в Страсбург и редица международни документи с препоръчително значение, като Принципите от Сиракуза относно разпоредбите за ограничаване и дерогация в МПГПП и Парижките минимални стандарти относно нормите за правата на човека при извънредно положение. Венецианската комисия за демокрация чрез право сочи, че извънредните мерки и ограничения на права могат да се прилагат само временно и стриктно в рамките на периода, в който действа извънредното положение (Opinion 359/2005 on the protection of human rights in emergency situations).

В Резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа 1659 (2009) изрично се подчертава, че свободата на изразяване и публикуването на информация никога не трябва да се интерпретира като заплаха за националната сигурност, освен в изрично и ясно определени в закона случаи. Ограниченията трябва да са необходими в едно демократично общество с оглед защитата на легитимни интереси, свързани с националната сигурност, и да са пропорционални на опасността, за чието преодоляване са необходими извънредните мерки. Ограниченията трябва да са ясно и непротиворечиво формулирани и да не препятстват достъпа на гражданите до независимите медии.

Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел Насоки – Guidelines on protecting freedom of expression and information in times of crisis (приети на 26.09.2007 г.). В този документ изрично се посочва, че държавите не трябва да използват неясен и прекалено общ език и терминология, когато формулират ограничения за свободата на изразяване и на разпространение на информация по време на извънредни ситуации. Важен акцент, който се поставя в тези документи, е необходимостта от наказателни и административни санкции за длъжностните лица, които разпространяват невярна и заблуждаваща информация.

Предвид изискванията, които произтичат от МПГПП и ЕКПЧ, приетото от Народното събрание изменение в чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс следва да се определи като несъответстваща на правозащитните стандарти. Текстът „невярна информация за разпространението на заразна болест“ е общо и неясно формулиран. Липсва конкретен критерий за определяне на една информация като „невярна“. Не се държи сметка, че същността и особеностите на коронавируса и неговото разпространение все още са предмет на научна дискусия. Експертното и обществено разбиране за пандемията с COVID-19 се развива динамично и онова, което довчера се е смятало за вярно, може да бъде отречено от научните изследвания днес или утре. Примери от последните седмици показват промяна в разбирането за пандемията и означава ли това, че е разпространявана „невярна информация“? Не, но от гледище на новата поправка в НК, ако това се случи сега, би било наказуемо, което е недопустимо. Тази неясна и обща формулировка дава широки дискреционни права на преценка на правоохранителните органи, което ще създаде т.нар. „смразяващ ефект” за свободата на изразяване и разпространение на информация. Експерти, журналисти, граждани  под страх от наказателна отговорност за деяние, което е неясно формулирано в закона, ще си налагат автоцензура. Отварят се широко вратите и за сплашване и тормоз от страна на органите на властта.

Въпросната поправка в Наказателния кодекс нарушава изискването за стриктно временен характер на извънредните мерки и ограниченията на основни права – в гласувания текст не е посочено, че това ограничение се отнася само за периода на извънредното положение, както изрично е посочено в други разпоредби от приетия закон за извънредното положение, с които се изменят други закони.

Свободата на изразяване на мнение и информация са права с фундаментално значение в едно демократично общество и в правова държава. Като основно право свободата да се изразяват мнения е провъзгласена както в чл. 39, ал. 1 от Конституцията, така и в чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 10, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Както Конституционният съд е подчертал в тълкувателното си решение № 7 от 1996 г., изразяването на мнение е израз на свободата на убеждение и е преди всичко индивидуално право на личността, което Конституцията предоставя на “всеки”. Всеки има право да търси, получава и разпространява информация (чл. 41 от Конституцията).

Налага се изводът, че възприетият законодателен подход с включване на неясния наказателен състав „невярна информация за разпространението на заразна болест” и съществено завишаване на санкцията не постига заложеното в заглавието на закона – мерките и действията на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Очаквам Народното събрание да проведе ново обсъждане и прецизиране, което в този случай е особено важно, за да се разсеят съмненията, че извънредното законодателство се използва като фасада за прокарване на неприемливи мерки, които ерозират доверието на българските граждани в европейските ценности.

Не е ясно останал ли е в закона текстът за задължение на мобилните оператори да проследяват съобщенията, за да има информация за разпространението на вируса, както съобщиха медиите. Във ветото присъства само още проблемът за спекулата и пределните цени.

 

Не е моментът да си говорим за демокрация.

Какво му е на момента – извънредното положение е в една  – по дефиниция – държава от демократичния свят. Демокрацията дава рамката и пределите на мерките, които могат да бъдат предприети – включително по време на кризи.  Здравка Калайджиева започва тъкмо така коментара си – има безспорно легитимна  цел – опазването на здравето на нацията,  но  мерките, които се вземат  за тази цел,  трябва да отговарят на определени демократични изисквания – да  са необходими и пропорционални. Не всякакви.

И не трябва да се внушава, че който е срещу конкретни мерки и  ги намира необосновани, неадекватни  и непропорционални, е срещу защитата на хората в пандемия.

Нито трябва да се  допуска тези мерки да заглушат критични гласове от лекарското съсловие или от  медиите – което ще бъде възможно с широкото и неясно дефиниране на някои разпоредби.

За финал – една публикация, която беше преведена на български и многократно публикувана – Светът след коронавируса, Харари

Как се пише: фехтувам (се) или фехтовам (се)?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише фехтувам (се). Йоана Илиева ще се фехтува само при жените с цел да спечели квота за Олимпиадата в Токио през 2020 г. Както всички знатни благородници от тази епоха той яздеше и се фехтоваше съвършено. Правописът на думата не бива да се бърка с фехтовка, фехтовач.

Как се пише: оздравели или оздравяли?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише оздравели. По думите на проф. Кантарджиев, в Китай броят на оздравелите от коронавируса вече надвишава броя на болните. Раните по краката му бяха леки и почти оздравели. Правописът на думата се подчинява на правилото за променливото я (ятовия преглас). Променливо е онова я, което при определени фонетични условия преминава в […]

Българска квота

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В отделни законопроекти устойчиво  присъства предложение за българска квота в излъчваната музика.  Предложението е с вариации. Но смисълът му е по законов път да се въведе задължение  за резервирана част от програмите за българска музика в подкрепа на българските автори и изпълнители.

В местни условия интересите са ясни: автори и изпълнители искат квота, доставчиците предпочитат да запазят контрола върху пропорциите в съдържанието – и без това по директива имат задължения за две квоти,  а по лицензия (за лицензираните доставчици) имат още количествено определени изисквания към съдържанието. Така се обяснява позицията на АБРО,  така се обяснява позицията на членовете на АБРО – бТВ и Нова телевизия.

В реакцията на Музикаутор се срещат оценки и  квалификации, които не е ясно на какви факти се основават:  Музикаутор сигнализира, че зад аргументите на АБРО стоят зле прикрити антибългарски интереси и че АБРО  отрича квотния принцип като утвърден европейски модел.

В същия дух и стил вече неколкократно различни групи народни представители внасят законопроекти с предложения за българска квота.

Съществува изискване за европейската квота, въведено от наднационалното законодателство. Европейската квота защитава европейските производители на съдържание, като работи за единен вътрешен пазар. Националната квота – например българската квота – напротив, не работи за единен вътрешен пазар и в известен смисъл е с протекционистична цел за разлика от целите на  европейската квота. Българските произведения са част от произведенията в европейската квота и  се зачитат при измерването й.

Във всеки случай не може да се слага знак за равенство, когато говорим за ролята на двете мерки (европейска и българска квота).    Ако европейският законодател искаше, щеше да предвиди за тези 30 години (първата версия на медийната директива е от 1989) национални квоти. Но  не го е направил.

Защитата на национални интереси в рамките на ЕС е валидна,  възможна,  но се изискват известни усилия, за да се реализира правомерно,   в съответствие с правото на ЕС.

 

 

Двама го нападнали, третият снимал: поръчково нападение срещу журналист

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Нападение срещу журналиста Слави Ангелов, 168 часа. Водеща версия – заради работата му.  “Двама го нападнали, третият снимал”. Поръчка.

RFE Bulgarian Journalist Hospitalized After Being Beaten With Metal Pipes

Асоциация на европейските журналисти

OSCE Representative on Freedom of the Media: 

Това е неприемлив акт на сплашване срещу журналиста, който можеше да завърши с неговата смърт. Ангелов е известен с разследващите си репортажи по политически и екологични  въпроси, свързани с корупция. Подобна атака срещу пресата не може да се толерира. Ще следя внимателно разследването. Призовавам властите бързо да идентифицират и да предадат отговорните лица на правосъдието.

ЗИД ЗРТ на ВМРО срещу фалшивите новини

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на Народното събрание  е публикуван поредният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Сезон му е на този закон, богата реколта от ЗИД-ове.

Законопроект 054-01-25 с вносители Александър Сиди и др. народни представители от ПГ  Обединени патриоти.

Това трябва  да е законопроектът на ВМРО срещу фалшивите новини, за който преди време от партията казаха, че създават работна група.

Трябва да се прочетат мотивите задължително.  Защита на гражданите, юридическите лица и държавата от шарлатаните и мародерите в интернет средата.

Както е модно да се прави, с този ЗИД се променя  и друг закон – а именно Наказателния кодекс:  иска се изменение на  чл. 326.1 НК – да предвиди санкция до три години лишаване от свобода за невярна информация.

Знаем го този чл. 326.