Monthly Archives: March 2020
От кой род е съществителното име кал?
от Павлина ВърбановаЗРТ в ремонт: парламентарна комисия, заседание на 13 февруари 2020
от Нели ОгняноваТоя блог няма друга работа, освен да информира какво се случва в областта на медийното право. Активна дейност кипи в началото на 2020 г. Паралелно по пет линии се предлагат или обсъждат промени:
- Законопроект на Антон Кутев и др. законопроект 954-01-85 – 2019 година
- Законопроект на Валери Симеонов и др. законопроект 054-01-17 – 2020 година
- ЗИД ЗРТ – от РГ по въвеждане на ревизията на медийната директива
- ЗИД на ЗРТ – от РГ по въвеждане на Съобщението за държавната помощ за обществените медии в уредбата на БНР и БНТ
- Експертна група – група на Вежди Рашидов – за която се знае това. Жалко, че няма запис на проведената дискусия в БНТ – от нея тръгна въпросната група. Но пък в БНТ се водят разговори с експерти под заглавие “Каква обществена телевизия искаме” – записите са достъпни, вижте за какво става дума.
Има да се появява и План за развитие на медийната среда.
Документи: на сайта на Народното събрание вече е качена стенограмата от заседанието на парламентарната комисия за култура и медии на 13 февруари, която е обсъдила проекта на Антон Кутев, а в следваща точка е изслушала обобщен доклад за работата на групата на Вежди Рашидов.
Обобщен доклад на експертната група не се забелязва на сайта на НС, когато се появи – ще го кача ТУК. В медиите има публикации за доклада, споменати са идеи по всякакви въпроси, някои от които вече са опитвали да стигнат до законодателство – напр. идеята за задължително разпространение на частни програми, на които при това ще се плаща – ясно е на кого може да бъде тази идея – а също идеята за 5-годишни мандати и др.
Разпространението на печатните издания: първо ЛАФКА, сега Български пощи с подизпълнител
от Нели ОгняноваНе трябва да има монопол не само върху производството, но и върху разпространението на медиите – това се отнася за всеки вид медии, в частност за печатните.
Сама по себе си идеята не е добра, а у нас контролът върху разпространението на печатни издания се придружаваше и от вертикална интеграция между издателска дейност и разпространение, за Пеевски и майка му говоря.
I
От създаването на ЛАФКА беше ясно какво предстои – погром за малките на пазара на разпространението. “Цигари и вестници на всеки ъгъл.” Така и стана – ЛАФКА разчисти дребната конкуренция – да напомним благодарение на кого:
1) на КЗК, която разреши – нямало данни, но да стартирала дискусия, но операцията нямало “да доведе до установяване или засилване на господстващо положение на никой от анализираните пазари, което да възпрепятства ефективната конкуренция.” – е, видя се;
2) на общините – ЛАФКА навлезе там, където й разрешиха общините. Така е в София, така е в Стара Загора, така е в Пловдив:
Фирмaтa „Eлизa 1999“ кoнцecиoнирa 314 cпирки нa грaдcкия трaнcпoрт. Прeз 2012 г. фирмaтa „Eлизa 1999″ бeшe купeнa oт „Лaфкa Мaркeт“. Веднага след това е пoдпиcaн aнeкc c Oбщинa Плoвдив, кoйтo удължи дoгoвoрa зa 20 гoдини. Кoнцecиoнeрът ce зaдължaвaшe дa мoнтирa 314 зacлoнa и дa ги пoддържa, кaтo cрeщу тoвa oт кoмпaниятa щe плaщa 71 000 ЕUR гoдишнo и щe имaт прaвo дa cлoжaт дo 90 пaвилиoнa.
Но – както с мултиплексите, така и с разпространението на печатните издания сметката започна да не излиза. Факторът Национална лотария също си каза думата – ако се търси по термини “ЛАФКА + Национална лотария” излизат най-неочаквани връзки. Какво става сега с тези връзки, взаимодействия и сътрудничества е интересен въпрос.
II
А какво става с разпространението на печата? ЛАФКА фалира и започва да затваря обектите си – по сведения от медиите 1000 собствени и към 800 чужди.
- Премиерът Борисов тези дни заявява, че държавата ще спасява разпространението.
- Това е нова формулировка, след среща с Репортери без граници, после през есента на 2019 Борисов каза, че държавата поема разпространението в подкрепа на свободата на словото.
- Борисов е казал и друго: че “всяко едно печатно издание ще стига до сергията без посредник”
- Има и четвърти вариант, напомнен от Клуб Зет – държавата ще разсейва “усещането за монопол”:
Цитираното решение е на база на доклад на министъра на транспорта Росен Желязков, който е принципал на “Български пощи”. Самият доклад обаче не е е публикуван от правителството или министерството.
Освен това не е първият – още в края на октомври правителството взе протоколно решение – въз основа на друг доклад, бе взето решение пощите да влязат на разпространителския пазар, като се очакваше това да стане още през януари. Мотивът тогава бе, че държавата ще разсейва “усещане за монопол” и участието й ще е на пазарен принцип.
“Усещане за монопол”? Държавата ще разсейва? Докладите по темата не са публични.
Решението “Български пощи” да разпространява вестници и списания е взето с протоколно решение на правителството на 23 октомври 2019 по разпореждане на премиера Бойко Борисов, а на 27 февруари 2020 е решено, че от 1 март БП замества досегашния монополист.
III
Български пощи не искали да стават монополист. Но стават, казва министърът на транспорта и съобщенията Росен Желязков:
“Считано от 1 март, “Български пощи” се оказа единственият национален дистрибутор и транспортьор на периодика. Причините са без значение, важен е фактът и резултатът от това”
Държавата ще обяви държавна поръчка за търсене на подизпълнители на “Български пощи”, които да подпомогнат транспортната дейност, обявил още миинстърът.
За да се “спаси” вестникарската дистрибуция, държавата спешно реши да поеме този бизнес (вижте подробности тук).
Благодарим за вниманието, но, честно казано, това не е добър ход. Замяната на квази частен монопол с държавен не е точно подобряване на положението. Скритата държавна субсидия (под формата на покриване на загубите на “Български пощи”) само ще изкриви още повече и без това доста слабия пазар. Ако държавата не се беше намесила, пазарът щеше да намери друго решение.
Засилването на държавата обаче не е само в тази област. През последните месеци се наблюдават серия от действия на правителството, които ритат през глезените частния бизнес, за да пуснат на негово място да тича все по-силен държавен капитализъм (вижте тук). Тенденция, която в дългосрочен план няма как да е особено устойчива, но през идващите вероятно години ще продължи да изкривява цялата среда за правене на бизнес.
А за случката от гледна точка на държавните помощи трябва да се пише отделно. Значи все пак държавата няма да диверсифицира, а ще изземе. Държавната помощ можела да бъде до 15 мил. без нотификация, казва министър Желязков пред БНТ (за услуга от общ икономически интерес до 15 млн евро –чл.2 т.1 б.а от Решението на ЕК за УОИИ от 2011 г.). Не е ясно как определиха размера на компенсацията по прозрачен и недискриминационен начин, но е ясно, че има един спасен бивш монополист.
Открит въпрос е кой ще компенсира издателите за изминалите дни с разстроено разпространение.