Правилно е да се пише полуслято – учебно-възпитателен, също и учебно-възпитателна, учебно-възпитателно, учебно-възпитателни. Полуслято се пишат сложните прилагателни имена, чиито съставки са в равноправно смислово отношение помежду си (учебен и възпитателен). В училището се проведе дискусия на тема „Родителите – помощници или партньори в учебно-възпитателния процес“. Заместник-директорът по учебната част отговаря предимно за учебно-възпитателната и […]
Правилно е да се пише слято – смартфон, мн.ч. смартфони, защото това е съществително име, чиито съставки са от чужд произход и не се употребяват като самостоятелни думи в българския език. Думата е заета от английски – smartphone. Новият модел смартфон идва с петгодишна гаранция. Huawei планира да увеличи пазарния си дял в три сегмента […]
С Цветелина тръгваме на обиколка из испанската Андалсуия. Като за начало ще минем през Кордоба и Гранада, за да спрем в Естепона, като база за посещение на Гибралтар.
Приятно четене:
Андалусия – слънчевата приказка на Испания
част първа
Кордоба, Гранада, Естепона, Гибралтар
Две години след посещението ни в Каталуния, решихме да се върнем в Испания, този път в Андалусия. След доста четене на разни сайтове направихме маршрут: Мадрид – Кордоба – Гранада – Марбея – Естепона – Севиля – Мадрид. Имахме пред себе си 8 дни и прекрасна компания. И на 25.09. вечерта се озовахме на летище София, а в късните часове вече бяхме в Мадрид.
Рано на другия ден отново се върнахме на летището на Мадрид, но този път, за да вземем предварително заявената кола рентакар. Уредихме формалностите и се втурнахме към нашата цел –
Андалусия
Времето беше прекрасно, настроението още повече и закроихме планове за следващите дни.
Първата ни цел беше древния град
Кордоба
Градът е разположен на река Гуадалкивир и в подножието на планината Сиера Морена.
След дълго търсене на свободно място на паркинг, най-после щастието ни се усмихна. Тръгнахме към най-голямата забележителност на града –
катедралата джамия Мескита
Тесните калдъръмени улички и потокът от туристи ни заведоха на точното място. Предварителната ми представа беше, че ще видим някаква сграда, която е превърната от джамия в катедрала. И това се оказа така, само че мащабите бяха огромни. Още при влизането разбрахме, че това е нещо грандиозно, невиждано, зашеметяващо. Огромни мраморни арки от джамия, надписи на арабски, а в средата на сградата – катедрала, пищна, с тиха музика и красиви орнаменти. В миналото е била трета по големина джамия в света, а днес е паметник на културата. В средата има портокалова градина, в която може да се отдъхне и да се насладиш на тишината и спокойствието.
катедралата джамия Мескита в Кордоба
Отделихме повече от час, но не беше достатъчно да се насладим на сблъсъка на култури. Покори ни спокойствието на храма и смирението, което се излъчваше отвсякъде. Тук няма значение от коя религия си.
На излизане от сградата попаднахме на площад с огромна статуя. От площада се излиза на
стар каменен мост, по средата на който има статуя на Св. Рафаил,
покровител на града. Мостът започва с внушителна арка и завършва с кула, която е била отбранително съоръжение.
Мостът на Св. Рафаил
След кратка разходка из тесните улички се отправихме отново на път. Този път имахме по-голяма цел –
Гранада
Пристигнахме в Гранада в късния следобед. Забравихме умората от продължителното пътуване и след бързото настаняване в хотела се впуснахме из града.
Разходихме се по малките тесни улички, толкова тесни, че по тротоара може да се върви само по един, а ако случайно минава и кола, трябва доста да се пазиш. Но тези улички са толкова очарователни, че не ти се излиза от тях. Обсипани с множество магазинчета за сувенири и дрехи, заведения, улични музиканти и танцьори, те те примамват и не ти се иска да ги напуснеш.
Омаяни от вечерните светлини на Гранада, от сградите в арабски стил, от шума на множеството и звъна на камбаните, се чувствахме в друг свят. Малките красиви площадчета, всеки със своята история и име, заобиколени от красиви сгради от 17 – 18 в. , ни привличаха и не искахме да се разделяме с тях.
Площад Биб-рамбла,
например, е площадът със заведенията. И как да не обядваш там и да не опиташ нещо типично андалуско?!Като например салморехо. И какво е това, ще попитате. Това е студена доматена супа, но не е каспачо. Сервира са в плитък глинен съд, като отгоре доматената супа е поръсена със настъргани варени яйца, сирене и хамон. Превъзходна за топлото време и много различна от супите, които познаваме, салморехо е ястието, което трябва да опитате. Друг приятен площад е
площадът на Мъжът, носещ вода, и магарето – площад Романиа
Той е емблематичен за Гранада, защото в миналото Гранада е страдала от липса на вода и хора от близките села са идвали тук да продават ценната течност. Освен това се намира в центъра, близо до катедралата и е отправно място до други точки на града.
С Мъжа, носещ вода и магарето
Късно вечерта се отправихме на
фламенко шоу
Ако искате да се насладите на това изкуство, то мястото е Гранада. Купете си обаче предварително билети, защото е трудно това да стане на място, въпреки че в Гранада има много места с такова шоу. В града има пещери – заведения, в които може да се насладите на великолепните танцьори.
Именно в едно такова попаднахме и ние. Не знам дали имам думи да опиша изживяването, защото наистина беше забележително. Шестимата изпълнители толкова се вживяват в изпълнението си, че сякаш си част от тях, преживяваш заедно с тях, чувстваш с тях. Едночасовото шоу ни зареди с нови емоции и впечатления, които ни бяха нужни , за да осъзнаем още веднъж, че Андалусия е вълшебна.
Фламенко
На следващия ден, рано сутринта се отправихме към
двореца Алхамбра,
в превод Червената крепост. Това е най-голямата забележителност на Гранада, а и на Андалусия. Отново бяхме предварително закупили билети, тъй като е невъзможно от тук да се намерят за деня. От сайта на двореца си закупихме Гранада карт за 40 евро. Освен билет за двореца с тази карта може да се ползва панорамно влакче, да се посетят два манастира, посещение на катедралата, влиза и сити тур с микробусче, както и още два малки музея.
Отправихме се към най-високата част на града, където се намира дворецът. Още като влязохме през централния вход,
разбрахме, че ще видим нещо грандиозно
Четири са нещата , които трябва да видите тук – Палата Насридите, Дворецът на Карл Пети , градините и Алкасаба. Както всичко в Андалусия , и той е построен от маврите.
Палатът е голяма сграда, която е образец на мюсюлманската архитектура и е много добре запазен.
В Двореца Алхамбра
Градините не са това, което очаквахме, особено ако сте били във Версайските градини. Те са малки, кокетни, разпръснати , но въпреки това са красиви , с множество цветя и дървета, с фонтани и свеж въздух.
Градините
Из двореца Алхамбра
Особено красиви са вътрешните дворчета, в които можеш не само да си починеш, но и да се насладиш на спокойствие и красота.
Такъв шедьовър е фонтанът с лъвовете – 12 лъва, символизиращи дванадесетте зодии. Внимание заслужава и
лятната резиденция на емирите – Хенералифе,
където е пълно с чешми и фонтани. Красива гледка към Гранада и околността се открива от множеството прозорчета на двореца.
Гранада
Гранада
Гледката към Гранада от Алхамбра
В западната част на дворцовия комплекс се намира Алкасаба – това е сградата, в която са се помещавали войниците. Алкасаба е пърата построена сграда от комплекса , от двете й страни има по една кула/в миналото наблюдателница/, от които отново се откриват гледки към града.
Гледката от Алхамбра
След няколкочасова разходка из комплекса, на излизане видяхме влакчето, което обикаля голяма част от града, особено старата част. За наш късмет намерихме свободни места и се качихме. След това разбрахме, че това влакче има червена и зелена линия, които обикалят различни части от
Гранада
Толкова приятна разходна не сме си представяли. Минахме покрай малки кокетни площадчета, красиви кафенета, изкачвахме си и слизахме по стръмни, тесни улички. Влакчето има спирки на ключови места и ние решихме да слезем на едно от тях – Катедралата на Гранада. И тази катедрала е построена върху джамия. В центъра се намира внушителен олтар, а отстрани – множество параклиси.
Катедралата на Гранада
След два незабравими дни в приказна Гранада се отправихме към морето. Пътят ни минаваше през
планината Сиера Невада
Толкова голи склонове бяхме виждали само в Албания.
Разликата беше в това, че тук бяха засадени млади маслинови гори. До където поглед стига, се виждаха само маслинови дървета, дори и по най-непристъпните, според нас, хълмове. Тук там се мяркаха и малки фабрики за маслиново олио. Не усетихме, че сме се изкачили на високо.
Пътят през планината беше толкова хубав , че не усещахме дългото пътуване. През цялото време се чудехме как в тези непристъпни планини са построени такива пътища. Тепърва щяхме да видим още по–хубави такива, дори и към малки селца. И като казах селца, тук е мястото да спомена и за така наречените
„бели селца” на Испания
Сред голите планини и маслинови гори се мяркат малки и по-големи селца. Разположени като че ли една над друга, къщите са бели, за да не привличат слънцето, а на най-високото място се издига камбанария. Отдалеч изглеждат толкова красиви, че вече затвърждаваме една от първоначалните ни идеи да посетим такова селце. И изведнъж
пред нас се показа морето – Средиземно море
Отдалеч се виждаше колко е синьо и спокойно. Първият град , който видяхме, бе Малага. Огромен град и пристанище, център на провинция. Тъй като не ни привличаха големите градове, се насладихме на Малага само минавайки. Преди да се отправим към градчето, в което щяхме да останем 4 дни, решихме да се отбием в
малкото градче Нерха. Балконът на Европа
– така е известно това място, защото от тук се разкрива приказна гледка към Средиземно море.
Нерха – Балконът на Европа
Градчето и много красиво, цялото обсипано с цветя, старият център привлича с красива архитектура, по палмите кряскат папагали. . . Приказка! На тръгване от Нерха
попадаме на фермерски пазар
Тук в десетина шатри са се разположили производители на сирена, кашкавал, маслини, зехтин, вино, ракия, хляб, мед…Опитваме разни вкусни неща, купуваме си по нещо и хайде към
Естепона
Ако търсите спокойствие, добра храна, красиви малко улички, но и разкошен плаж и море – това е Естепона! Това градче толкова ни плени , че не ни се тръгваше след четиридневния ни престой.
Оказа се, че градът никак не е малък – има около 50 000 жители. Огромната плажна ивица, малките каменни улички, крайбрежните заведения и забавления привличат тук туристи в дълъг сезон. Ние бяхме там края на септември началото на октомври, но температурите не паднаха под 30 градуса. Представяме си какво е през август! Естепона са намира в района Коста дел Сол – Бряг на слънцето. И наистина тук е толкова слънчево във всяко едно отношение.
На изток от централния плаж се намира старата част. Тук всичко е запазено, както е било в миналото, сякаш е излязло от картичка. Бели ниски къщи, на всяка фасада има саксии с цветя, предимно бегонии, малки калдъръмени улички, в които къщите се докосват, тишина, спокойствие…
Забелязахме, че всяка уличка има по къщите различен, но един и същ цвят саксии – улица с червени саксии, улица със сини саксии…. По средата на пешеходните улици са разположени водопади от цветя . Заведения, които те канят да отпиеш прохладна сербеза/бира/ или сангрия. А и паеля, която тук е само от морски дарове.
Естепона
Крайбрежната алея е дълга, колкото дълъг е градът. Достига до пристанището, което е под формата на кораб.
Естепона
Крайбрежната алея
Естепона
Всичко е толкова чисто и свежо, весели цветове струят отвсякъде, хората са приветливи и услужливи. Новата част на града е с високо строителство, много спортни площадки, голям стадион, училища и магазини.
Естепона ни бе отправен пункт към няколко маршрута, предварително набелязани от нас.
С най-голямо нетърпение очаквахме посещението си в Гибралтар. Може би защото толкова много бяхме слушали и чели за това английско градче, заобиколено от испанска територия, или за това, че от там се вижда Африка, не знам , но рано сутринта потеглихме. Естепона е само на 40 км от Гибралтар. От плажа на Естепона се вижда много ясно даже прочутата гибралтарска скала! Избрахме път, който се вие покрай морето, за да може да разгледаме средиземноморското крайбрежие, а и да видим още малки красиви градчета.
Коста дел Сол
Навсякъде по крайбрежието, но не на първа линия, се вижда мащабно строителство. Казват, че тук жилища купуват много англичани и французи. Заради тях има и много голф игрища, дори вече наричат района не Коста дел Сол, а Коста дел Голф. И така – към Гибралтар.
Въобще от Марбея до Гибралтар всичко се е сляло в едно,
и, ако не са табелите, че навлизаш в ново населено място, няма да се разбере, че има отделни селища.
Последният испански град е Ла Линея
Първото нещо, което виждаме там е огромната рафинерия. Всъщност градът няма особени забележителности и ако не е границата с
Гибралтар,
може би няма за какво да се мине от там. Предварително бяхме проучили, че е добре да си оставим колата на паркинг на испанска територия. Така и направихме. Голям паркинг на символични цени приютяваше колите на туристите. Само на стотина метра от там е границата, която се минава много бързо, показвайки само личната си карта.
Влизайки в английска територия може да продължиш пеша, или да се качиш на градски автобус, който да те заведе до скалата. Ние избрахме автобуса. И не сбъркахме. За около 1,50 евро на човек се разходихме с автобуса из по-голямата част на града и накрая спря до лифта, който води до върха на скалата. Освен с лифта, може да се изкачите и с джип.
Rock of Gibraltar, Гибралтар
Ние предпочетохме лифта и може би сбъркахме, защото с джипа щяхме да минем през по –голяма част от скалата. Но пък нали бяхме чували за този лифт, а и гледката/ на испански мирадор/ от него е очарователна. За няколко минути бяхме на върха. Разочарованието ни бе, че може да стоиш само там, на платото, а ние мислехме, че може да отидем на носа на скалата. Но и това , което се виждаше от площадката, беше велико –
пред нас бе Гибралтарският проток и Африка!
Губралтар и Африка
От различните нива на площадката се откриват приказни гледки и към града и към морето. Имахме щастието да видим и излитащ самолет от прословутото летище – единственото в света, по което може да се движат пешеходци.
Самолет над Гибралтар
Не подминахме и
атракцията на скалата – маймуните
То и да искаш няма как да ги подминеш, защото още от лифта видяхме как се гонят из дърветата. Дори със слизането от лифта ни посрещна сърдит маймун. Станахме неволни свидетели как една маймуна се мъчеше да отвори чантата на един турист. Даже успя и бръкна вътре, но виковете ни привлякоха туриста и той успя да дръпне багажа.
С маймуните на Гибралтар
На скалата има множество пещери, в някои от които може да се влезе. След много снимки, отново се качваме на лифта, за да слезем в подножието.
Решаваме, че обратния път ще извървим пеша. Оказа се, че никак не е далеко, а е и много приятно. Тръгнахме по голяма търговска улица, с множество магазини, най-вече за евтин алкохол и цигари.
Пазаруването е в евро и паунди
Улицата гъмжи от народ, заведенията са пълни, магазините още повече – въобще туристическо градче. По пътя към границата забелязваме някои интересни неща. Тъй като градчето е разположено на много тясно, само 7 кв. км. , мястото е доста ограничено. Но нищо не липсва. Спортните площадки на училищата са разположени на покрива на училището!!! Уникално и красиво!
Движението за наше учудване е дясно
В това английско градче работят почти само испанци. Стигаме и до прословутото
летище Гибралтар
Стъпваме на него.
и продължаване към границата. Отново преминаваме бързо и
хайде към Естепона
Вечерите в Естепона са прохладни и красиви. В петък и събота вечер тук настава истинско стълпотворение от местни, които стоят до късно по заведенията и по крайбрежната алея. В неделя вечер и през седмицата обаче, като че ли хората се скриват. И още нещо интересно – в Андалусия в събота след обяд и в неделя магазините не работят! Дори Лидл и Карфур! В неделя не работят и голяма част от заведенията.
Отново сме в Куба – този път заедно с Пламен ще посетим столиацат Хавана. Приятно четене:
Пулсът на Хавана
Защо реших да посетя Хавана
Когато реших да пътувам в посока Централна Америка, старателно проучих страните в региона. Мексико беше задължителна дестинация, а и до там могат да се намерят удобни полети. Освен това Мексико беше и свързващият транспортен център при моето пътуване. И когато си в тази част на света как да не се изкушиш да видиш Куба. Основанията за това са много.
Идеята беше налице, намерих и начина да я осъществя. Установих, че поне 2 авиокомпании имат директни полети от Канкун до Хавана, като пътуването е кратко (под 1 час) и си заслужава да се отскочи до там. Колко пъти в живота ни ще се намираме в тази част на света, та да си позволим неблагоразумието да не видим град като Хавана. Цената на директния полет отиване и връщане беше също в рамките на приемливото.
Всички сме чували, че Куба е малко по-особена страна. Особеностите идват преди всичко от близкото минало на страната. Някой биха ме поправили, че не става въпрос само за близкото минало, но и за самото настояще. По този въпрос всъщност би могло да се поспори, но нека продължим нататък с разказа и впоследствие отново ще се върнем на темата.
Именно фактът, че Куба се намира в началото на своя преход, ме накара да реша да видя с очите си какво се случва там. През последните десетина години считах, че Куба трябва да бъде посетена още по времето на Кастро, защото после вече ще е различно. Е, оказах се прав и наистина като че ли малко, но съвсем малко закъснях. И все пак – по-добре късно, отколкото никога!
Подготовката
Изкушен от възможността да видя Хавана, веднага започнах да проучвам какво е необходимо и какво е особеното при едно пътуване в Куба. За разлика от останалите страни в Централна Америка, за Куба е необходима виза или по-точно – туристическа карта. За да се запознаете подробно и много удобно относно изискванията за визи за български граждани по света, просто потърсете в интернет, като зададете в търсачката напр. следният текст – „visa requirements for bulgarian citizens“. В Уикипедия ще намерите карта на света с информация за всяка страна по отношение на визовия режим за българите. Бърза и точна справка. Именно от този сайт научих, че българите се нуждаем от изрично разрешение, за да посетим Куба, за разлика например от руснаците и македонците. За руснаците не ме учуди, но за македонците съвсем откровено се изненадах.
Снабдяването с туристическа карта (виза) за Куба не е никакъв проблем
Почти всички от големите туроператори в България могат да Ви съдействат, а живеещите в София биха могли и сами да се погрижат, като подадат съответния формуляр в Посолството на Куба и заплатят таксата – 25 долара. Във формуляра следва да посочите мястото (хотела или къщата за гости), където ще пребивавате по време на престоя си в Куба, както и да приложите копие от резервацията за самолетните билети. Струва ми се, че всичко това е само проформа и тази туристическа карта не е нищо друго, освен още един доход за бюджета на тази държава.
Проучих предварително транспорта в Куба
и начините за придвижване специално за Хавана. Не се изненадах много от факта, че придвижването в страната е леко проблематично. С изненада установих обаче, че от летището на Хавана няма организиран автобусен транспорт до центъра на града, въпреки, че може би милиони туристи го посещават ежегодно. Единственият транспорт до центъра е с такси. Цената би могло да се каже, че е фиксирана – 25 долара. Разбира се, някои от шофьорите може да Ви поиска и повече, но трябва да знаете, че цената е 25 долара и да настоявате за това. При всички положения обаче установете цената преди да се качите в таксито.
Трансфер от летището бихте могли да си уредите и чрез хотела (или къщата за гости), в който ще отседнете. Просто им пишете и ги попитайте. По този начин избягвате риска шофьорът да обърка адреса и да се лутате из непознати улици. В тези случаи хотелът Ви ще поиска малко повече пари, но пък при малки хотели или частни квартири това е за препоръчване, защото гарантирано ще пристигнете бързо и сигурно до там.
Аз лично попитах в хотела, който резервирах, за възможността да ми осигурят трансфера, но цената не ми хареса и взех друго решение. Да платя 30 евро за двадесетина километра не беше в плановете ми. Досетих се, че в самолета няма да пътувам сам и всички останали хора също ще се нуждаят от транспорт до града. Ами значи има и разумно решение – да си поделим цената за транспорта. По-хубавото в случая обаче е, че по този начин ще се запозная и със самите хора.
– да е в близост до центъра (El Capitolio) и старата част на града;
– да е по възможност в частна къща, за да мога да се запозная с хазяите и да поговорим;
– да не е скъпо, защото по цял ден ще съм навън из града и няма да ми е нужен кой знае какъв комфорт за няколко часа.
Избрах хотелче на няколко пресечки от Капитолио с идеята, че ще обиколя и нощна Хавана, а не искам да ходя дълго по тъмни улици или да хващам такси през нощта. Цената беше разумна – около 100 лв. за две нощувки със закуски. Стаята беше чиста и в нея имаше всичко необходимо – чисти завивки, климатик и собствена баня.
Човек трябва да си даде ясна сметка за какво му е необходимо мястото за пребиваване.
В различните случаи нуждата от хотел е различна. В случай, че желаете да посетите един град, то е ясно, че в голяма част от деня ще сте навън и това, от което ще се нуждаете вечерта, е чиста уютна стая с удобно легло. Различен е
случаят, когато сте на почивка
напр. на брега на морето. Резервирането на качествен хотел в такъв случай има смисъл, защото дните за почивка през годината не са ни много и пребиваването в хотел, който няма да ни хареса, ще ни струва доста скъпо, като тук нямам предвид парите.
Всичко, от което имах нужда като информация, беше събрано, хотелът – резервиран, самолетните билети – купени, туристическата карта – издадена. Както и при други пътувания си направих план, разпечатан на хартия, който включваше карта с местонахождението и точния адрес на хотела в Хавана, адрес на посолството ни в Куба и телефони за спешни случаи, както и някои допълнителни информации за самия град. Към плана прибавих и копие от международния ми паспорт, както и копие от туристическата карта. Копие от паспорта винаги е препоръчително да си носите, за да избегнете някои проблеми в случай, че го изгубите или Ви бъде откраднат. Бях готов за тръгване.
На път за Хавана
Пристигнах на летището в Канкун няколко часа преди полета. Исках да бъда сигурен, че времето за всички формалности ще ми е достатъчно. Чекирането за полета мина нормално. Направи ми впечатление обаче, че едно гише за полета беше отворено единствено за стоки. Цели опашки от големи хладилници, фризери, климатични инсталации и друга едра техника „чакаше“ на опашка, за да пътува към Куба. Явно някой има нужда от подобна техника там.
Още на опашката за преминаване на контрола чух познати фрази на немски и се огледах, защото, както посочих и по-горе, имах план. Набързо се запознах с момчето, което беше около 23-24 годишно, от Германия с турско потекло. Алпер пътуваше от няколко седмици и беше тръгнал от Сан Диего, Калифорния, беше се отбил в Тихуана, прекосил цяло Мексико и се отправил към Хавана, от където трябваше да вземе обратния полет до Германия. Веднага му споделих идеята ми да си разделим цената за таксито от летището в Хавана и той веднага я прие с радост. Хората, които пътуват за по-дълго време, трябва да внимават с разходите и да ги оптимизират при всяка възможност. Разбрахме се след полета да се чакаме, да преминем контрола, да сменим пари и да вземем заедно такси.
Очаквах с нетърпение да видя как ще протече полетът, защото ден преди това се бях запознал с един човек в Канкун, който ми каза, че тази мексиканска самолетна компания е много добра. Каза ми също, че още му тежи за отпадането на световното първенство в САЩ през 1994 г. от Стоичков и компания. Той го каза, аз не съм го питал. Полетът премина много добре, като дори предложиха лек снакс, което беше учудващо за краткото време във въздуха.
Контролът на летището в Хавана беше обстоен, но пък премина бързо. Необходимо е да представите туристическата карта, за да бъде оформена от компетентните органи, и да я пазите, защото ще си създадете проблеми в случай, че я изгубите. При постоянните повтаряния навсякъде, където ставаше дума за туристическата карта, че не бива да я губя, аз разбрах, че трябва много да я пазя, както и самия паспорт, освен ако не искам да остана за по-дълго в Куба.
Бях се информирал, че още на летището има възможност за обмяна на валута, като курсът е нормален, а не както на повечето летища по света. Очаквах служителка на гише да ми гледа дълго и недоверчиво западните банкноти, но се изненадах – всичко се извършваше на машина по малко по-сложна система, която имаше нужда от някои разяснения от служителите на реда. В крайна сметка смених малко пари и продължихме с Алпер към такситата.
Може би тук е мястото да напиша няколко думи за валутата в Куба. В Куба са в обръщение 2 валути. Песо насионал или песо кубано е националната валута, която всички кубинци използват в ежедневния си живот. Конвертируемо песо (CUC) е валутата, която е предназначена за всички чужденци. Чужденците плащат принципно само с тази валута. Конвертируемото песо има фиксиран курс към американския долар, като 1 CUC е равно на 1 американски долар. Много е важно обаче да се знае, че американските долари при обмяна се облагат с такса от 10%, като същевременно с това кредитните карти, издадени от американски банки, не се приемат за плащане! В тази връзка за препоръчване е да имате под ръка евро, за предпочитане в по-нови банкноти. В централната част на града пари се обменят в Cadeca (Casa de Cambio) – ако потърсите в мобилното приложение maps.me, ще Ви даде най-близкото място. Една Cadeca има например на улица Obispo в Стара Хавана (La Habana Vieja), където минава основният поток от туристи. Можете, разбира се, да изтеглите пари в брой и от банкомат. Аз обаче не исках да рискувам и носех евро.
Взехме такси от тези пред летището. Попитахме за цената. Информацията ми се оказа вярна – цената беше 25 CUC. Шофьорът изглеждаше честен и съвестен човек, което ме накара да се чувствам сигурно и комфортно.
Хавана
Пътувахме със сравнително нов автомобил към частната квартира на моя нов приятел. Къщата се намираше в сравнително централно място. Посрещна ни младо момиче, което настани Алпер. Реших да изчакам, докато той се подготви за тръгване към
, и да се разходя около къщата. Няма да крия, че когато останах сам на улицата се сковах и сякаш се стъписах. Бях попаднал на такова място, каквото досега не бях виждал.
Хавана
Бях в шок!
Уж бях гледал снимки, уж бях чел…..
Усещането обаче на място е разтърсващо
Сякаш те изкарва от зоната ти на комфорт и ти отваря сетивата за нещо съвсем различно. Оглеждах с недоверие хората. Не знаех какво да очаквам от тях. Чувствах се чужденец. С неувереност пообиколих наоколо. Седнах и започнах да наблюдавам хората. А те не се интересуваха от моята неувереност и недоверие, имаха си техните проблеми. Постепенно започнах да разбирам, че само аз съм притесненият. Опитвах се да си обясня защо се чувствам така. Улиците излъчваха някак си несигурност за „разглезените“ ми очи на европейски турист. Побързах да попитам младото кубинско момиче дали мога да се чувствам сигурен в града. Беше ми потвърдено, че няма никакви проблеми във връзка със сигурността, стига човек да не парадира с пари и скъпа техника, с която разполага. Тоест – и в Хавана е като навсякъде по света. Просто човек трябва да спазва някои основни принципи – не носете скъпа техника така, че да правите много впечатление; при плащане не е нужно да се вижда колко пари имате в портфейла си. Това правило важи за всеки един град в света, важи и за Хавана.
National Capitol Building, 422 Industria, La Habana, La Habana 10200, Съединени щати
Междувременно моят нов приятел беше готов и продължихме към
същинския център на Хавана – Стара Хавана
Споделих опасенията си с него, а той ми каза, че няма подобни страхове, защото след като е оцелял в Тихуана, нищо повече не го притеснява. Настаних се в хотелчето ми. Отново ми беше потвърдено, че не бива да се притеснявам за сигурността в града. Оставих багажа в стаята. Паспорта, туристическата карта и по-голямата част от парите оставих в сейфа на стаята и бях готов да започна с опознаването на града.
Успях да обменя валута в бюрото на улица Obispo, за което споменах по-горе. „Успях“, защото часът клонеше към 19 и работният ден на Cadeca вървеше към края си, а слънцето беше вече залязло и се стъмваше.
След толкова силни впечатления, а и вероятно вследствие умората от пътуването, апетитът ни крещеше, че няма да прави повече компромиси. И на двама ни се хапваше
типична местна храна
Упътиха ни в малко ресторантче с изискана вътрешна част и приветливи сервитьори. Нямах съмнение какво ще си поръчам – когато си в Куба и изобщо в Карибския басейн, трябва да опиташ омар. Тук в Куба цената му, за разлика от Европа например, е напълно достъпна за туристите. Ето какво получих за десетина – дванадесет песо.
Омар
След чудесната вечеря се запътихме към един от най-известните барове в Стара Хавана, който е придобил своята известност преди всичко благодарение на Ърнест Хемингуей –
La Bodeguita del Medio
Бар La Bodeguita del Medio, Хавана
В заведението имаше група, която свиреше на живо кубинска музика. Настроението беше невероятно завладяващо. Вдигаха се наздравици, посетителите пееха наред с музикантите, всеки искаше да поръча още едно питие на бара. Всъщност тук освен мохито не се правеше друг коктейл, вероятно заради надписа, който седеше на видно място, и за който се твърдеше, че е написан лично от Хемингуей, а именно: „Mi Mojito en La Bodeguita… mi Daiquirí en El Floridita”. След като се потопих в атмосферата на бара и вълшебният кубински ром потече по вените ми, някак натрапчиво в мисълта ми започнах да си превеждам този надпис на български по следния начин: „Пия си ракията при Киро, а пък мастиката – при Миро“. Сега, като се замисля, подобен превод не ми се струва удачен, но пък тогава бях сигурен, че е много сполучлив.
Именно заради този надпис
двата бара – La Bodeguita del Medio и El Floridita,
са станали специални за туристите, които се стичат тук, за да се докоснат до веселата история на града. На мен лично La Bodeguita del Medio ми хареса повече от El Floridita, защото в първото цареше невероятно настроение, докато във второто – богати американски туристи „чакаха да дойде Шоуто“, но то все се бавеше и подминаваше бара. Въпреки това –
посетете и двата бара,
поръчайте си, като мен и Ърнест Хемингуей, мохито в La Bodeguita и дайкири – в El Floridita, снимайте се до него, преживейте Вашия момент.
Хемингуей
След като пообиколихме тъмните улици на Стара Хавана и няколко бара дойде време да се разделим с моя нов приятел, като се разбрахме на следващия ден да се чакаме на спирката на автобусa, който прави панорамна обиколка на Хавана.
Спирката на автобуса се намира срещу театъра (Gran Teatro de La Habana) и Хотел Инглетера – до парка (Parque Central).
На следващата сутрин Алпер не беше на спирката и аз продължих по моя план, който включваше
панорамна обиколка на града с туристическия автобус
на 2 етажа, като вторият етаж е открит. Чуваше се някакво обяснение на екскурзовод на английски език, но шумовете от улиците не позволяваха да се следи. Препоръчвам, когато сте в Хавана, да направите такъв тур, защото едва ли ще имате друга възможност да видите толкова много от града при положение, че сте турист и сте за кратко време там. Аз останах много доволен, защото този тур продължи около час и половина и ми даде възможност да се освободя от някои клишета за града. Така например видях, че сградите в Хавана не са само такива, каквито обикновено виждаме от снимките на туристите, които най-често са от порутените сгради в Стара Хавана.
Хавана
След като завърши автобусният тур в главата ми кънтеше цялостното ми впечатление от видяното: „Хавана е град на контрастите“. Когато чуя някой да казва това за един град, все ми се струва, че той просто няма какво друго да каже и затова използва това клише. В никакъв случай не ми се иска да повтарям клишета, но този факт беше очевиден навсякъде в града.
Ром и пури
Още, когато реших да дойда в Хавана, знаех, че няма да пропусна да си купя пури и да опитам кубинския ром. И като че ли най-подходящото място за удовлетворяване на моето желание беше старата фабрика за пури Партагас в сърцето на града – зад Капитолио. Още на входа Ви посрещат хора, които се опитват да Ви убедят, че фабриката вече не е тук (което всъщност е истина) и че те могат да Ви предложат пури на добра цена. От проучванията ми и събраната информация от интернет научих, че не бива да се купуват пури от улицата, освен ако не желаете да купите евтини фалшификати. Има официални магазини, в които се продават пури и ром, и аз лично също Ви препоръчвам да си вземете от там, ако сте решили да си купите. Някак не си струва да отидете чак до Куба и да си купите лоши пури. Би било жалко и по-скоро не си заслужава!
Пури
Магазин за пури
След като подминах съмнителните хора на входа и свих вдясно, се озовах в
официалния магазин за пури
Веднага забелязах възрастна дама – продавачка, която определено внасяше колорит в магазина със своето присъствие. Нямаше как да не я заговоря. Знаех, че именно тя ще ми отвори портите към недотам познатата територия. Както и очаквах,
в разговора ми с нея пред мен се разкри целият свят на пурите
Отношението й беше невероятно. Дори по-късно през деня, когато няколко минути след края на работния ден влязох задъхан и притеснен в магазина, защото бях забравил да взема касова бележка и фактура за закупените от мен пури (евентуално за пред митницата), госпожата направи всичко, за да уреди това, което ми беше необходимо. При това с топла усмивка. Благодарих от сърце и й признах, че тя придава духа на това място, като с нейното отношение търговията придобива съвсем други измерения. По-късно установих, че никой не се интересува от касовата бележка и фактурата, но Вие все пак си вземете такива, ако смятате да си купувате пури – за всеки случай.
Едното ъгълче на магазина е оформено с мека кожена мебел, където туристите могат да седнат и да се насладят на ром и пура. Къде ще намерите по-добро място?! И аз опитах, разбира се. В другото ъгълче възрастна жена показваше нагледно как се правят пури.
Ром се продава в много магазини в града
Цената му е много ниска и започва от 3 – 4 CUC, което е около 6 –7 лева за бутилка, която в България струва около 20 – 22 лева. Явно, че ниските цени на алкохола и пиенето е политика, която държи хората послушни (челен съветски опит – бел.Ст.)
Автомобилите на Хавана
Всеки знае или е чувал, че в Куба има невероятни американски ретро автомобили. Още от пътуването ми с таксито от летището бях започнал да се оглеждам и се чудех дали тези автомобили не са само една шепа, като именно те привличат вниманието на туристите. Е, оказа се, че не са една шепа. Бяха навсякъде. И точно както бях чувал и чел, повечето се оказаха в много добро състояние.
Автомобилна класика
Гледах тези автомобили и си мислех, че времето, през което са правени, сякаш е било романтичният период в автомобилостроенето. Цялото това разточителство, тези невероятни форми, ако щете дори фактът, че все пак са успели да оцелеят толкова много десетилетия, ме караше да си мисля, че инженерите са се усмихвали, когато са създавали проектите, а работниците са били в най-доброто си настроение, като по този начин са създали автомобили, които и днес карат хората да се усмихват.
Наред с американските класики имаше и много познати руски автомобили. Разликата между колите беше толкова голяма, че те всъщност по нищо не си приличаха. Едните бяха създадени през 40-те и 50-те години, като в дизайна им си личеше сякаш ентусиазма на създателите им. Другите, създадени през епохата на развития социализъм – 80-те години, не впечатляват с дизайна си на руски танк, но пък донякъде все още се държат, също като обществения строй в страната.
И това е автомобилна класика
Революцията и хората
Както знаем от историята, през 50-те години на миналия век група въоръжени младежи, сред които и братята Кастро, се борят с диктатурата на Батиста, като впоследствие го свалят от власт. До онзи момент Куба била нещо като ваканционен рай за богати американци – бели плажове, казина, алкохол, проституция. След успеха на революцията Кастро и другари започват да изграждат социалистическа държава по съветски образец и с помощта на СССР.
СНИМКА 21
Кубинска революция
Не искам да се впускам много в исторически коментари, защото не съм бил свидетел на тези събития, а и не се интересувам от подробности. В началото на 2019 г. обаче бях очевидец в един град, където цареше разрухата.
В центъра на Хавана сградите бяха почти като след бомбардировка.
Множество хора в работоспособна възраст седяха през работен ден по улиците в бездействие до рушащите се сгради.
В магазините за хранителни стоки имаше по няколко консерви,
няколко сапуна и …… ами, майче това беше. Влязох в нещо като магазин или склад и видях няколко чувала на земята и кантар. Попитах какво се продава, а продавачът се усмихна засрамен и ми каза, че тук не е за мен. Тук срещу купон даваха дажбите от ориз, боб, олио, захар … Хората не ми даваха да снимам в магазините, защото вероятно се срамуваха, че няма какво да се снима. Загледах се в лицата на хората, както правя винаги, когато пътувам. Много се говори, че кубинците не спират да се веселят и при тях е вечен празник. Аз не видях празник в очите им. Видях угрижени и дори тъжни хора. Хората бяха изморени от Революцията. Корабите с храни и торбите с пари от СССР отдавна бяха секнали и сега положението не беше добре. Докато преди е било „Глад, мизерия и руска пропаганда“, то сега вероятно няма руска пропаганда, защото едва ли още някой вярва в това.
Гладът и мизерията обаче са останали и се виждаха навсякъде
Още докато летях над страната и виждах поля, планини, реки, езера, си мислех: „Как може при тази богата на природни дадености страна да оставиш народа ти да гладува, а на всичко отгоре да държиш пламенни речи с часове и да поставяш лика си на фасадите?!!“ Явно, за да си политик е необходимо да си безочлив! Защото какъвто и обществен строй да градиш, едно нещо е най-важното – хората трябва да са нахранени и щастливи.
Когато се загледате в рушащите се сега сгради, ще видите всъщност, че някога тези сгради са били красиви колониални къщи. Само се опитах да си представя целия град в онова състояние, когато сградите са били в пълния си блясък. Стана ми тъжно! Тъжно, защото поколения наред са виждали как ден след ден тези сгради се рушат и рушат, а обещанията за светло бъдеще са били все по-големи и по-големи. И докато сградите могат да се реставрират за кратък срок, по какъв начин и в какъв срок биха могли да се „реставрират“ човешките души! Някой днес ще каже: „Е, нали Куба вече тръгва по пътя на промяната?!“ Да, така е. Можем ли обаче с лека ръка да зачеркнем милиони човешки животи и съдби, корабокруширали на борда на един неуспешен обществен експеримент!?!
Хавана
Днес оприличих Куба на сградата от снимката по-горе – една сграда, която някога е била красива; след около 60 години експерименти и мизерия е останала само с фасадата си, която, макар и сериозно засегната, напомня за предишния си блясък; няма нищо останало здраво отвътре, нуждае се от незабавен основен ремонт, за да не се срути върху обитателите си; вече са започнали да събират и изхвърлят боклуците.
Промяната вече беше в ход
и това се виждаше на много места. Хората имат мобилни телефони, с които влизат в необятното пространство на интернет и така „сверяват часовниците си“ със света. По-заможни чужденци купуват къщи, връщат им стария блясък и ги превръщат в хостели. Видях в града множество проекти на големи инвеститори. Големи хотелски вериги отварят хотели тук. На пристанището огромни круизни кораби „изсипват“ хиляди американци, канадци, германци в града. В града се ремонтираше и изграждаше.
Хавана
Няколко часа преди полета ми за връщане имах щастието да се запозная по-подробно с жената от семейството, което ме беше настанило в хотелчето си, и да си поговоря с нея. Тя ми сподели очевидното, че икономическото положение е много лошо и че много хора са без работа. След като разбра от мен, че съм пътувал в по-голямата част на Европа, а и по света, тя ме попита как е положението в бившите социалистически страни в централна Европа. Попита ме как е при нас. От нея научих, че вече кубинците имат право да пътуват извън страната, за разлика от преди няколко години. Помолих я да ми намери песо кубано, защото някои мои приятели, а и аз, искаме да имаме като сувенир тази валута. Говори се, че вероятно скоро CUC ще излезе от обръщение. Проблемът обаче явно е в сериозните финансови различия между заплатите на кубинците със стандарта и цените, които са предназначени за туристите, защото това за сега не се случва.
Жената изпрати някой и скоро той ми донесе няколко банкноти от екзотичното национално песо. Не желаеше да й дам долари за песото и аз реших да й подаря нещо. Някога, като ученик, бях учил за няколко месеца испански и в съзнанието ми остана един стих на Хосе Марти – националният герой на Куба. Реших да направя на дамата по-особен подарък, като й издекламирам на испански следното стихче:
“Cultivo una rosa blanca
en junio como enenero
para el amigo sincero
que me da su mano franca”
Тъй като беше отдавна, в спомена ми остана само единият куплет, но пък жената остана с отворена уста и сякаш не можеше да повярва какво й се бе случило. Опитах се да си обясня нейната реакция, но не беше много трудно да я разбера. Само трябваше да си представя как щях да се чувствам, ако кубинско момиче ми изрецитира на български, ей така за подарък „Жив е той, жив е!“ от стихотворението „Хаджи Димитър“ на нашия национален герой Христо Ботев. Дамата беше изключително впечатлена и това сякаш открехна още около час разговор, в който тя предимно ме питаше за живота в България. Разговорът вероятно щеше да продължи още, но аз трябваше да се ориентирам към летището, за да съм навреме и спокойно да мина през всички контроли. Помолих дамата да ми уреди такси до летището и то, ако е възможно, да бъде от онези – старите американски коли. Тя присви устни, сякаш искаше да ми каже, че това едва ли ще е възможно. След малко таксито дойде и ние се сбогувахме. Излязох от вратата и отвън ме чакаше един син американски „звяр“ от 50-те години. Повдигнах поглед към терасата, тя ме гледаше и се усмихваше, посочи ме и ми каза: „А това е за теб, приятелю!“ и после повдигна палец.
Веднага след като тръгнах небето започна да притъмнява. Малко след това заваля един от най-проливните дъждове, които съм виждал в живота ми. Шофьорът правеше неимоверни усилия да държи колата на пътя, а чистачките на няколко пъти спираха да работят, през уплътненията на вратите се промъкваше вода. Возех се на задната седалка и си мислех, че сякаш
Хавана е тъжна, че ме изпраща. Бях тъжен и аз.
Отивах си със смесени чувства. Видях порутени къщи, тъжни и умислени хора, празни магазини, проституция, но видях и кранове, които строяха и ремонтираха. Видях хора, които са започнали да разработват дребен бизнес, да отварят хотелчета и да дават квартири под наем. Видях старите колониални къщи да се реставрират на много места в Стара Хавана. Видях множеството американски туристи, идващи с круизните кораби. Не знам да се радвам ли, или да бъда тъжен. Просто ми стана ясно, че Куба отново ще бъде ваканционен рай за американците. Те отново ще идват по белите плажове, в казината, в хубавите хотели и барове, ще идват заради алкохола, пурите, проституцията. Животът отново ще потече по обичайния си път. Дали това ще бъде добре, или няма да е добре, аз не знам.
Знам само, че през изминалите десетилетия кубинците са изгубили усмивките си
Днес аз си тръгвам от страната и пожелавам на тези иначе весели хора да си върнат усмивките и никой повече да не им чете на празен стомах лекции за щастието.
Само за няколко седмици светът се промени – пандемията от коронавирус е от събитията, за които ще говорим с „преди“ и „след“ нея. Отраженията са глобални както самата пандемия – от по-чист въздух, защото хората си стоят у дома и заводите не работят до цялостна икономическа промяна, която няма как да не се отрази и на електромобилната индустрия като част от автомобилната индустрия. Знаете, че заводи на огромни производители минаха в променен режим на работа или дори спряха производство. Автомобилни изложения с планирани представяния на нови коли бяха отменени.
Главният изпълнителен директор на Фолксваген Diess казва в края на март, че затварянето на заводите струва на компанията загуби от 2 милиарда евро за всяка седмица без производство.
А как са продажбите в това несигурно време? Несигурни – хората спазват ограничения, много остават без работа, така че покупката на нещо толкова скъпо като кола остава на заден план. Това се вижда ясно по продажбите – спаднали са драстично спрямо миналата година по това време. Да погледнем към Китай – страната с най-голям пазар за електромобили, но и с най-много болни и най-рано взети мерки срещу пандемията. Не е учудващо, че през февруари данните, цитирани от Ройтерс, са за спад на продажбите на всички видове превозни средства със 79% спрямо същия месец 2019г.
Добрата новина е, че през март вече се забелязва подобрение. Ако пак погледнем към Китай, и то данните за гиганта BYD, през март продажбите на електромобили са се повишили от катастрофалните 2 739 бройки през февруари на 12 256 през март, което пак е много по-малко от 30 075, колкото са били продадените през март 2019г.Да, разбира се, трябва да отчетем и други фактори освен пандемията – китайското правителство реши да отмени редица мерки, насърчаващи покупката на електромобили в средата на миналата година, което се отрази на продажбите в сектора. От Ройтерс твърдят, че правителството смята да върне част от мерките. Освен това имаме и спад на цената на петрола, което кара хората да преосмислят желанието за електромобил.
Според EV-Volumes повечето страни отчитат спад на продажбите на всички коли във връзка с коронавируса. Но ако погледнем данните по-детайлно, се вижда, че при електромобилите има повишение на продажбите в някои страни:
САЩ: продажбите на електромобили са с 6% повече спрямо миналата година за март (за целия пазар на коли има спад с 38%)
Белгия: +39% за електромобили (-45% за пазара на коли като цяло)
Холандия: +7% (-23%)
Швейцария: +11 % (-39 %)
Швеция: +70 % (-9 %)
В
други страни имаме срив в целия автомобилен
сектор, включително електрическия:
Канада: -39 % (-47 %)
Испания: -36 % (-39 %)
Норвегия: -26 % (-30 %)
Пълните данни за света и Европа ще бъдат достъпни по-нататък, но е ясно, че има влияние.
Големите производители, които трябваше да представят свои електрически модели в следващите 12 месеца, отлагат това за следващите години. Форд представи Mustang Mach E през ноември 2019, но се смята, че моделът ще е достъпен едва в първата половина на 2021г. ID.3 на Фоксваген, за който компанията говори от няколко години, също се очаква да забави появата си, макар че от компанията твърдят, че нещата вървят по план и продажбите ще започнат през лятото. GM промотират готовността си да предложат електрически модели, но по прогнози това ще се случи едва в края на 2021г. Анализатори прогнозират спад на продажбите на електромобили с 43% за 2020г. Това обаче може да има и добри страни за крайния потребител – Дженерал Моторс предлагат отстъпка от 10 000 долара за Шевролет Болт.
А на вас как ви се отразява пандемията? Да забелязвате увеличен глад – за електромобили имам предвид?
Да се обвиняват експерти заради изразени становища е мракобесие и пряко противоречи на членството на България в европейското семейство, защото показва отчетливо неразбиране на факта, че демокрацията функционира благодарение на свободните и независими медии.
Във връзка с обвинението срещу проф. Стоименова прокуратурата е провела и разпити на журналисти от няколко медии. Част от разпитваните споделиха пред нас, че са били питани дали разговорът с проф. Стоименова е породил тревога у тях. Като журналисти, можем да кажем, че в почти всички случаи ние търсим експерти за тяхното мнение по определен проблем от обществена значимост. Много от интервютата, които правим, изнасят притеснителни данни в различни сфери на обществения живот – това е и смисълът им – да се предприемат съответните превантивни мерки.
Затова се обръщаме пряко към главния прокурор Иван Гешев и го призоваваме публично да даде обяснения за всички случаи, в които прокуратурата използва чл. 326 от Наказателния кодекс заради медийни изяви. Смятаме, че ако държи на тези обвинения, Гешев трябва да се ангажира с поемане на лична отговорност, в случай че производствата завършат с оправдателни присъди.
купон ли бе да го опишеш, спомен ли бе да го забравиш
Част първа
А сега затаете дъх, защото този път Влади не само ще ви разхожда и ще ви разказва, но ще ви вози на скутер. Ще ви покава неща и места, които може да избягат от погледа на хората, идващи и оставащи за малко на приказния остров Корфу. Ще бъдем на пяна парти, ще обиколим почти всичките барове и дискотеки на най- оживения през лятото курорт Кавос, ще прекалим с коктейлите, ще се учим да караме скутер, ще бръмчим по баирите и по тесните пътища, ще посетим почти всичките плажове по западната страна на острова (там, където могат да се наблюдават най-красивите залези в морето, макар че само залез няма да видим). То и изгрев няма да видим, защото на Кавос слънцето изгрява откъм планините наконтинентална Гърция, малко преди да дойде времето за сън, след нощните купони. Но затова пък ще усетим нощта тук в пълния блясък, ще бъдем на такива купони, които ще разбият дори най-смелите ви мечти за евтина почивка на море. Ще бъдем и на парти край брега на морето в един басейн, в който не можем да плуваме и може би щях да се удавя. И всичко това, само за да бъде купона един още по-красив спомен. Даже ще качим със скутера най-високия връх тук Пантократор, откъдето ще видим бреговете на Албания. Е, стига ви толкова въвеждане в пътешествието, време е да тръгваме.
Ден първи – 23.08.2019 г.
Вечерта, в която трябва да стигна до Велико Търново, малко преди 23 ч. ще мине автобуса да ни вземе.Туроператорът е Варненска фирма, автобусът минава и взема хора от Търговище, Шумен, Велико Търново, Севлиево, София, Благоевград. И така докато се напълни с всичките 50 туристи. И понеже не мога да разчитам на днешните влакове в тази част на България, трябваше да си измисля алтернативен транспорт. А защо не и безплатен.
То с пари всеки може, номера е без пари да го направиш
Шофьор от нашата фирма, който има излизане по вечерно време ще свърши тази работа на цената на едно кафе. Търпеливо изчаках удобен момент, за да се случат нещата. Идеята беше да го чакам на спирка, близо до гарата в моя град, за да може в случай, че нещо стане или ме забрави да взема вечерния влак. Но с риска, че ако се кача на влака, той трябва да цепи минутата по разписание. А това не винаги се случва. 20 минути закъснение да има връзката за Търново и може да стане на зор пътуването. И само мен да чакат там. Та, чакам си аз на спирката малко преди 20 ч. вечерта, минава си човека, взема ме, черпя го едно кафе, пътуваме и си говорим. Слизам в Търново малко преди 21 ч. Имам цели два часа до времето за тръгване. Прекрасно време за по една бира и малка разходка в Старопрестолния град. Похапнах си една пица от веригата на Аладин. Багажа ми не е много – една раница и една малка чанта. Разходих се по улиците на Търново. Връщам се на автогарата, чакам си, идва си автобуса към 23:30 ч, събираме се, качваме се, пътуването започва, а с него и сладката дрямка. Колкото и сладко да си спя, те на границата ще ме събудят. А дотогава има много време. В София сме около 03:00 ч през нощта, на Кулата около 06:00 ч,минаваме границата около 06:50 ч и спираме за почивка на гръцка територия.
Ден втори – 24.08.2019 г.
Малко преди да изгрее слънцето се събуждам, когато спираме отново за почивка. Почивките са ни по 45 минути всяка. За първи път толкова големи почивки. За мен е прекрасно, защото все пак съм тръгнал на почивка, а не да бързам да пия кафе и да гълтам храна, защото времето за почивка е малко. А за 45 минути и кафе мога да пия, и снимки да направя, и в таблета да се ровя, и храна да похапна, че даже и книга да си почета- на едната почивка кафе, на другата закуска,на третата- книга и така. След третата почивка от 45 минути, хора от групата започнаха да изразяват недоволство: „-Какви са тези дълги почивки, та ние до вечерта няма да стигнем?“ Ами тези хора явно не знаят, че пътуването на дълги разстояния крие риск от непредвидени ситуации. А и се предполага, че имаме резервация за ферибот в определен час и ако стигнем по-рано на Игуменица, може да стоим там два часа на горещина и без сянка. Все пак туроператорът си знае работата. Следваме магистралата за Игуменица с всичките си над 55 тунела (между 55 и 58 са, опитвах се да ги броя).
На Игуменица сме
в 12:30 ч по обед. Дават ни половин час почивка и се събираме пред порт номер 4, за ферибота в 13:00 ч. Качваме се на ферибота, настаняваме се кой където иска, през това време на борда се качват колите, и тръгваме в 13:45 ч. Пътуваме около час до пристанище Лефкими. На ферибота преброявам 50 коли и нашият автобус. Толкова събира горе-долу. След час слизаме на Лефкими и от там имаме около 10 минути с автобуса до
Кавос
Пристигаме, показват ни къде е плажа, къде са заведенията, къде може да се похапне и т.н. Почивката ни ще бъде в едно ваканционно селище с къщички, тип студия на по един-два етажа, със зеленина пред вратите, палми край басейна и маслинова горичка отзад.
Студиата, в които бяхме настанени в Кавос на остров Корфу
На басейна на нашия хотелски комплекс
В стаите има климатик, хладилник и телевизор. Но тук има едно малко неудобство. Двама човека ползваме един ключ, той е закрепен здраво към една плочка, която се слага в един джоб на стената, за да тръгне тока. Без тази плочка работи само хладилника. А климатика работи само при плътно затворени врати и прозорци. И така, ако аз се върна в 4 ч., през нощта от дискотеката, трябва да будя човека да ми отваря. Първата вечер надхитрихме системата, като затворихме вратата към терасата и тревните площи, без да я заключваме, за да може хем климатика да работи, хем аз да мога да си вляза през нощта, без да будя човека. Обаче така рискуваме да я забравим през деня и някой друг освен мен да влезе или камериерката, която чисти всеки ден да я заключи. Но и на това намерихме решение през следващите няколко дни.
Време е за разузнаване. След като ни показаха къде е плажа, аз отидох първо там. Точно там имаше един дървен мост навътре в морето, в края на който тръгват малките туристически кораби за кратките дневни круизи до близки места. Той ще ми бъде като ориентир. Точно тук има един голям бар с басейн към него. То си е цял хотелски комплекс, както видях през следващите дни и нощи. Тук в последния следобед от престоя ще бъда част от едно парти в басейна и бара.
За любопитните, които нямат търпение, хотела е Quayside Village:
Да разберете, за какво парти може да става дума, ето още един линк от интернет от който да добиете представа:
Но за това парти – когато му дойде времето. Погледнах наляво, нищо интересно не ми се видя. И реших да тръгна
Leykimmi, , 490 80, GR
надясно по брега, докъдето мога. Минах покрай няколко плажни бара- големи, с едни големи тонколони, басейни към тях и наредени бутилки алкохол покрай бара им. Предполагам, че интересното там ще е след залез слънце. През деня пускат някакви летни хитове, но нямаше много посетители. По нататък в морето имаше надуваеми кули и замъци за радост на децата. Около тях имаше и плаващи банани, теглени от яхти. И всичко това направено за забавление и трупане на пари. Стигнах до края- до един плажен бар, след който вече нямаше нищо. Плажа свършва при скалите. Реших да остана на последния бар да пия нещо и да похапна. И там има един голям басейн. И много алкохол и коктейли около бара. Сламени чадърчета. Палми и екзотика. Я да видим какво ще пием. Избирам си коктейл “ Зомби“.:
Коктейла “ Зомби “ на последния басейн от плажните барове на Кавос.И аз едно Зомби и ставаме двама
Носят ми го – с две сламки. Много интересен вкус. Това Зомби и аз едно Зомби, ставаме двама. Ще похапнем и гръцка салата:
Да похапнем малко на плажния бар – ресторант на Кавос
След басейна следват пътеки към други по-малки хотелчета и студия за почивка. Тук някъде наблизо имало изоставен манастир. Похапнах си добре, отпуснах се на следобедното слънце, но стана време да си тръгвам. И точно тогава почиващите там се раздвижиха и влязоха в басейна, когато пуснаха по-силно музиката. В този следобеден час имало аква аеробика във водата. Аниматорът показва движенията пред басейна и всички вътре ги повтарят във водата. Много интересно. Постоях и погледах. Бързам да се прибирам, но накрая останах малко и на бара на този хотел, за който дори не предполагах, че може да правят там такива партита в басейна. И там по една бира и оглеждах къде какво има.
Бара на плажа на Кавос,където следобед има парти в басейна
И то си е на плажа :
Прибирам се в стаята си, за да имам малко време да поседя и около нашия басейн, а и
наближаваше време за вечеря
Тук вечерята се сервира. На всяка маса има по литър и половина минерална вода. Аз съм сам на моята маса. И цялата бутилка вода е моя. Сервират първо салата, след това основно ястие и накрая десерт. И всяка вечер различно. Вечерям около час и половина без да бързам и веднага след това тръгвам да видя какво се случва из селището след залез слънце. От хотела по един малък път и се излиза на главната улица, а там са само барове и дискотеки. Минах по цялата улица до края. Още преди да изляза на главната улица, виждам танцуващи младежи в първия бар. Купонът е в разгара си, всеки хванал коктейл, танцуват и се прегръщат. Разгледах всичките барове, които още не бяха препълнени. Тук някъде трябва да е най-известната дискотека на Кавос- Atlantis. Трябва да я намерим. Тук правят най-добрите пяна партита. За любопитните ето линк от интернет за какво пяна парти може да става дума:
Два пъти минавах по главната улица и разпитвах хората, но не я намерих. На връщане минавам пак и гледам. Стигнах до един интересен бар- BUZZ POP :
Диско баровете и дискотеките на Кавос през деня, когато всичко спи, ама наистина спи.Всичко това е пълно с весели младежи и щури купони от полунощ до ранни зори.
И тъкмо се чудя, защо ли няма още никой, когато по пътя срещу мен се зададе една голяма група от младежи, облечени с едни и същи тениски, може да имаше към 30-40 човека. И всичките изведнъж влязоха и се разположиха около бара. Музиката изведнъж се усили, зазвучаха световни летни хитове, бара се оживи, барманите станаха много сръчни и коктейлите излизаха изпод ръцете им по няколко. Загледах се как ги правят. Нареждат на бара по 7-8 големи чаши за еднократна употреба. Вземат една кофа с лед и слагат във всяка чаша бучки лед до горе. После хващат с една ръка по две големи бутилки с различен алкохол (вероятно джин и водка,защото са безцветни) и започват сръчно да пълнят чашите една след друга. И на края в зависимост от това кой какъв коктейл иска, допълват до горе или с кока кола или с Миринда или със спрайт. И се получават различни цветове. Слагат по две сламки и коктейла е готов.
Младежите тук си правят
бар кроулинг – обиколки на нощните заведения
Те минават всичките по баровете, избират си един, вземат си напитки, алкохол и коктейли, танцуват около 40 минути, всички си тръгват заедно и по-нататък отиват в друг бар и всичко се повтаря. През това време в бара от който току -що са си тръгнали, идват други.
И така цяла нощ
В този бар имаше и дансинг, направен от дървени дъски. Прожекторите шарят, младежите викат, летните хитове на макс. Я да изпия и аз там една бира. По едно време музиката спря за около 20 минути. Но младежите продължават да танцуват на фона на музиката от съседните барове. Пеят хитовете на сезона, които звучат от всеки бар тук, тропат по дървения дансинг, разливат коктейли. Наблюдавам ги аз- купуват си балон за три евро, вземат го и започват да го вдишват, после пак го надуват, пак го вдишват и така около 3-4 минути. После погледа им се замайва, започват да залитат и да прегръщат всеки. И мен даже. Поинтересувах се какво е това, оказа се балон с Райски газ. Поразгледах на другия ден някой неща за него в интернет –
и реших, че и аз трябва да опитам, ама това ще оставя за последната вечер. След час само в този бар продължих обиколката по другите.
Баровете със силна музика и летни хитове са един след друг по главната улица тук. Редуват се със малки ресторати или места за бърза храна-гирус, сувлаки и картофки. Разходих се почти до края и се върнах обратно. И на отиване и на връщане се
оглеждах за дискотеката Атлантис,
за която бях чел, че правят много яки пяна партита. Питах на много места и все ми казваха да вървя направо. И чак след петата обиколка и взиране в надписите над барове и заведения, видях че тази дискотека „Атлантис“ била само през два бара по главната улица от студията в които сме настанени. Само че се пада в един вътрешен двор. Общо взето първата вечер тук никой не познавам, на втората вечер познавам половината Кавос, а от третата вечер нататък всички ме познаваха.
След полунощ тук става интересно
Младежките компании британци, испанци, италианци и руснаци отдавна са прекалили с коктейлите и алкохола. И вече два часа след полунощ може да се видят влудяващи и комични ситуации- един води втори, двама водят трети, насмукани с алкохол и коктейли, надрусани, насмъркани с райски газ. Вървят, завалят се, влачат ги, прегръщат всеки. Което на мен ми е интересно като среднощни картинки. И по това време вече се връщам към дискотека Атлантис. Гледам една голяма върволица от младежи влизат към вътрешния двор и стигат до едно мостче, където минават през проверка за сигурност. Почти всички са с гривни и показват едни листчета и минават. Но за мен не може. Опитвах се да разбера защо и се оказа, че трябва първо да си платя входа, който е 25 евро, след това да мина през детектора за сигурност, чак след това да ми сложат гривна и вече съм вътре. Отивам към бара, но почти никой няма тук още. Започнах да се изнервям, че дадох 25 евро за вход, а седя самотен на един дървен бар. Взех си една бира Митос за 3 евро и се оглеждам наоколо.
Музиката звучи все още не много високо. А до бара има една площадка, застлана със зелен мокет и там пак има прожектори, големи тонколони и дисководещ. По едно време изведнъж се напълни, пуснаха световни летни хитове, тълпата се оживи и заподскача в буйни ритми. След половин час музиката утихна и тълпата се пръсна из цялото свободно място около бара. Загледах се в младежите и видях как бяха омазани с различни бои- зелени, червени, сини, оранжеви, лилави. Даже и зъбите им бяха лилави. Ама омазани, по коса, по дрехи, по ръце, шорти, крака, обувки- до неузнаваемост. Пипнах един младеж по косата и кожата да видя какво е това- лепне и се маже. Пяна … Малко след това тълпата отново се събра на площадката с кечето (такова едно като в казината покривало върху плочките) и започна пак с буйни ритми да танцува. И аз реших да се набутам там с бирата в ръка. И като се започна едно пръскане с едни големи и дълги тръби. Диджея отмерва времето до пръскане от 10 ,9,8,7…3,2,1 (на английски), музика на макс и пръскането започва.
Уникално е усещането, пяна навсякъде
(и в бирата сигурно влезе). Всеки държи по бира или коктейл в ръка, подскача, бирата кипи и се пени, отпред пръскат- единия със зелена пяна, другият с червена, с жълта,синя ,лилава. Всеки се прегръща с всеки, танцува с всеки, падат тениски и ризи, младежи танцуват голи до кръста. Никога не съм се забавлявал толкова интересно. И всичко това се повтори поне още три пъти. После купона се премести вътре в дискотеката (закрита част, климатизирана). Дървен дансинг, пилони за танцуване, дълъг бар, диджей, всеки тропа, подскача, по земята чаши, сламки, балони, коктейли разляти, където стъпя- лепне… Имаше и едни бурета, на които се качват британци, испанци и всички тук, които танцуват, махат с ръце. Уникално лятно парти до към 5 ч сутринта. И още не ми се прибира. Поседнах да похапна нещо и се прибирам да спя. И след два часа станало време за закуска.
Ден трети- 25.08.2019 г
Ставам в 8 ч,закусвам до 9:30 ч. и денят ми е свободен, никъде не ходя с групата, сам си правя програмата. За днес съм си наумил
да взема скутер под наем
и цял ден да си бръмча и да си обикалям острова. Тук ще отбележа само, че никога не съм се качвал на скутер 5и имам само бегла представа кое какво е и как работи. Един познат, който има скутер и случайно го бях видял в моя град в кварталното магазинче, ден преди да тръгна ми показа в рамките на минути, кое какво е, как се пали, как се тръгва и как се спира. Слага ключа, завърта на стартер, светва една червена лампа, с лявата ръка стиска спирачката, (имало две спирачки, предна и задна), с дясната натиска едно копче и веднага завърта леко „мамула“ на газта. Това е, казва, то е по просто от велосипед, защото не въртиш педалите- само газ и спирачка, няма съединител, няма скорости. Палиш, навиваш „мамуля“ полека , вдигаш краката и тръгваш. Това ми беше урока- запали, нави „мамуля“, вдигна краката и си замина. И така.
Аз съм предварително информиран, как да си поискам скутер (механики е на гръцки), колко може да струва на ден (около 10 евро или малко повече), какви документи се искат (шофьорска книжка, лична карта и име на хотел, в който сте отседнали) и съм си ги набавил всичките. На едно листче отделно съм си записал няколко важни думички на гръцки по темата- газ, спирачка, бензин, мигачи, глоба, нарушение, един ден и т.н. (в случай че ме спрат някъде). И отивам там, където дават скутери под наем (взел съм със себе си раница, плажни принадлежности, таблет, навигация, документи и визитна картичка на хотела, разговорник…). Искам си механики за един ден, питам колко струва – 25 евро. Давам си личната карта, записват ми данните, подписвам един документ, на който ми пише името, номер на лична карта, име на хотел и номер на стая.Човека ми снима шофьорската книжка от двете страни с телефона си, прибира личната ми карта в едно чекмедже и всичко е наред. Извади ми един червен скутер, даде ми каска, помолих го да ми покаже как се пали и т.н. (предполагам че на всеки скутер е различно). После се разбрахме за горивото – дава ми го празен, на 5 км, имало бензиностанция, до там може да ми стигне горивото вътре. Ама аз за всеки случай му дадох 10 евро и му показвам с палец, да ми го напълни той (защото де да знам, ако ми свърши бензина на третия км, да не би да го бутам до бензиностанцията). Човекът влезе вътре, донесе една туба ,отвори под седалката, наля до горе и пак затвори. Попитах го колко сложи ( 5-6 литра), за колко км ще стигне, написа ми 120 км.
Охооо, цял ден мога ли избръмча 120 км?
Всичко е наред, на ключа на скутера пише телефона на човека, който ми го дава, слагам каската на главата, скутера запален, сядам, навивам мамуля и вдигам краката. Като за начало ще бръмча по пътя из селото, като постепенно ще се отдалечавам в неизвестна посока, следвайки западната част на острова.
В следващите 15-20 минути свикнах със скутера. Покрай хотела, после надясно,после направо и вече се научих за 5- 6 км каране. И по едно време излязох и на магистралата и газ . И вече съм част от трафика на остров Корфу. Следвам червения път по картата. Гледам от време на време в страничните огледала да не би да преча на някого. Като на места има отбивки и табели за към плажа- пет км, вляво, пет км вдясно от магистралата и сте на плажа. Завих в първата пресечка наляво, където видях табелка за плаж. И след няколко км, се оказах на
първия плаж – Agios Gordis
Разгледах набързо и продължих към
следващия- Kaliviotis Beach
Все още не смея да оставя скутера на паркинг, каската на него и да се отдалечавам от него. Върнах се на магистралата, продължих до следващата отбивка пак наляво и след няколко км бях на следващия плаж-Gardenos. Спирам на заведението там, ям един сладолед , разглеждам наоколо и продължавам. Следвам отбивката за
следващия плаж – Marathias,
след него минах и
през Santa Barbara и Agios Georgios
Тук точно покрай брега има едно езеро, а плажа тук е една безкрайна дюна, докъдето стига погледа и храсти, които правят много добра сянка. Разгледах наоколо, пак се качвам на скутера и отивам от другата страна на Issos. Отдавна е минало обед, но мога да си позволя поне още час-два в същата посока, преди да се върна. Следвам магистралата, минавам по един стар мост над малка река, минавам през едно кръстовище с голям надпис на една стена – Messonghi на ляво, а аз завивам надясно, минавам през Moraitika и стигам до Benitses. Продължих още няколко километра след Benitses и реших да се връщам. Все по магистралата, за да мога да се върна на Кавос, преди да е станало тъмно и да хвана вечерята. На една от бензиностанциите сложих малко бензин, да си има вътре. И тъкмо влизам в Кавос и ме изпреварва автобуса с нашата група, които са ходили някъде през деня и само гледам как всички погледи на хората откъм мен се обръщат да ме видят.
Оставям скутера, вземам си личната карта, казвам, че на другият ден ще го искам пак и се прибирам в хотела.
И направо в ресторанта, вечерята вече е започнала, вземам си една бира от бара и започвам със салатата.
За тази вечер ще имаме програма Гръцка вечер
Дойдоха двама танцьори и две каки, усилиха музиката от бара и започнаха своите си танци, учиха гостите на вечерята на гръцки танци, забавляваха се прекрасно, но аз уморен от деня само гледах. Сервираха и основното ястие, след него десерта. Накрая имаше една игра – събраха 10 стола и нашата екскурзоводка ги помоли да махнат поне три, защото тази игра я знаела и друг път я гледала и знае, че със 10 стола може да продължи и 40 минути. Играта беше такава: 7 стола, 8 участника. Пускат сиртакито, всеки ходи и играе около столовете и когато изведнъж музиката спре, всеки трябва да седне на един стол, където го завари спирането на музиката. И който не успее да седне, изгаря. Махат единия стол и остават 6 стола със 7 участника. И така докато остане един стол с двама участника. И след последното спиране на музиката, който седне първи е победител. Играта продължи малко след десерта.
След края на всичко това се прибирам в стаята, нагласям алармата на телефона за след полунощ и заспивам. А след полунощ –отново на купони и барове. Вече познавам половината Кавос. Знам баровете, дискотеките и местата за купони и ги обикалям всичките.
Очертава се много тежка вечер,
която ще завърши след игрев слънце.
В първия бар
пия още една бира Митос, малко след нея един коктейл, от тези, дето наливат по два вида алкохол (вероятно джин и водка с газирано и много лед). С две големи сламки. Седя на бара, гледам къде, кой и колко алкохол е изгълтал и кой докъде е стигнал- танцуват на пилоните, падат, търкалят се ,прегръщат се. И мен също. Достатъчно е само да вдигна двете си ръце с вдигнат палец нагоре и вече сме приятели. Питат ме откъде съм и аз тях. Безброй комични ситуации, качват се на бара, танцуват, ама прекалили с коктейлите се завалят и падат, на което много съм се смял. Та дотук питиетата станаха 3 (бирата в хотела, бирата на бара и този коктейл). Това ми е нормата. Която обаче тази нощ ще прехвърля повече от двойно.
Докато седя на бара след като изпих този коктейл, дойдоха едни испанци и те с коктейлите до мен, питаха ме от къде съм и вече сме приятели. Казвам ли ви аз, че тук алкохола и балоните с райски газ, променят нещата и сближават компаниите дори от непознати. И те ме черпят с един коктейл. И него изпих и главата ми започна да се замайва- вече не знам къде съм и нито мисля, нито помня. Ама нали чашите са пълни догоре с лед, викам си, не може да е толкова силен коктейла. Уморен от скутера през деня, преял на вечерята и след четвъртата напитка вече съм част от купона. И гледам колко много и различни коктейли на масата, на която седях остават неизпити. Сърцето ми се къса. Вземат си коктейл пият по една глътка, танцуват и си заминават. И коктейлите ги отнася каката, която чисти на бара. И на тяхно място след 15 минути се появяват и остават други. Я да видим какво ще се случи, ако си присвоя някой. С замаяно движение на ръката махам сламките от два коктейла пред мен и чакам да видя какво ще се случи. Нищо. И малко преди да дойде каката да ги отнесе си ги придърпвам по-близо до мен. Каката отминава и коктейлите стават мои. Я още един зелен, още един син…Станаха 6.
И след това вече нищо не помня
Помня само,че си тръгнах, ама не към хотела, а към следващите барове. И там да видя какво се случва. Минах покрай два, тълпи младежи там, но на следващия имаше само няколко. И имаше и един пилон в единия ъгъл на бара и две каки до него си пиеха коктейлите. Музиката на макс- световни летни хитове и аз от пътя и направо на пилона. Как се качих чак до тавана, нямам представа, но се спуснах спираловидно, без да падна. И от там при каките. Подскачаме и се прегръщаме. И там имаше един коктейл, я и него. Станаха 7. Достатъчно, да видим сега как ще се прибирам към хотела и кога.
Беше минало 4 ч, сутринта.
Тръгнах си като механизирана играчка ,стъпвайки все едно в паници. Вървя, подскачам и танцувам на фона на музиката от баровете, покрай които минавам. Свалил съм ризата и съм си я метнал на рамото. По пътя срещах и се прегръщах с други компании, прекалили като мен с коктейлите. Уникална вечер, запомнящо се парти. Добре, ама вече ми стана лошо, не мога да продължа още 100 метра до хотела. До тук. Сядам на един дувар и си подпирам главата на един циментов пън, сложен, за да ограничи паркирането тук
Тук осъмнах едната нощ,след като прекалих с коктейлите. Стигнал съм до седем питиета, а на мен ми трябват три…
Ризата зад мен и до тук.
Ами сега? Върти ми се главата, лошо ми е.
Хем ми е лошо, хем ми се спи. Казват,че естествената реакция на организма, когато прецени, че алкохола му идва в повече е кротко да ни приспи. И като се започна едно повръщане – хем спя, хем повръщам и където отиде. Размърдвам се след 40 мин, малко по-добре, но къде ми е ризата- не помня с риза ли бях или не, на мен ли беше или до мен. Напипвам я зад гърба си. През това време докато съм дремал, ме изпохапали комарите. Тръгвам още малко напред, до след 50 метра. Този път лягам на една по-голяма циментова плоча за още малко почивка. Съмва се. Наоколо няма никой. Едвам се добирам до стаята на хотела, но не смея да вляза, какво ще си помисли човека, с когото сме в стаята. Още една почивка на пътеката пред къщичката в чимшира. Набирам смелост, чукам на вратата, отваря ми, само му казвам, че съм много зле и направо в леглото. Заспивам и потъвам, изплувам, няма ме.
Събуждам се чак към 9:30 ч. Няма никой в стаята. Закуската почти е приключила, защото е до 10 часа. Ставам, обличам каквото намеря до леглото и отивам да видя какво е останало, последни саламчета, сирене и кафе. То се е видяло, че днес скутер няма да има. Ден за пълен релакс.
Четвърти ден- 26.08.2019 г.
След закуска, малко след 10:30 ч, реших, че е
време за плаж
Минах покрай човека със скутерите и му казах, че днес скутер няма да има, защото съм уморен и съм прекалил с алкохола. За другия ден ще взема пак. Все пак му казах предния ден, че пак ще го взема и може да ми го пази. Няма проблеми, до утре тогава. Малко по-наляво по плажа от към главната улица в посока към Лефкими, малко след последните хотелчета на Кавос попаднах случайно на един много интересно изглеждащ плаж:
Плажа на Кавос, където ходих през този ден
На най- интересния плаж на Кавос, различни решения кой къде да си легне
С дървени шезлонги с дюшечета. Реших,че това ще е мястото за днес. Наоколо имаше и други места за почивка – направо на тревата наредени големи меки възглавници, а по средата малки дървени масички. Отгоре сламени чадърчета. Имаше също и големи персийски килими, на тях възглавнички и също малки дървени масички.
Прекрасни места за целодневно излежаване
Минах покрай бара и реших да поседна малко и там. То се е видяло, че целия ден ще мине там. Заговорих бармана, много любезно момче. То ме попита от къде съм и аз като казах, че съм от България и за мое учудване, проговори на български и каза, че бил от Ловеч – момче със смесен произход, единият му родител бил грък, а другият българин. Говори си български момчето и така се разбирахме – една студена кока кола си поисках, то взе една голяма чаша, напълни я с лед, наля кока колата и сложи сламката. Даже ми я донесе до шезлонга.
И така цял ден до към 15:30 ч следобед, с книга в ръка и тази чаша на масичката, за три евро и шезлонга беше мой, заедно със сламеното чадърче. И никой с нищо не ме притеснява = нито онези досадни плажни търговци, нито някой дето събира отделно пари за чадър и шезлонг, нито вечно мърморещите и викащи по децата си майки и баби.
Пълен релакс. Ето това е разликата между тези тук места и онези там по нашето море.
От бара звучи прекрасна гръцка музика, слънцето приятно си грее, морето тихо си бълбука, чайките си грачат, лек ветрец подухва. Но все пак човек си огладнява, а на бара храната е по-малко от напитките. Чак в късния следобед си тръгнах и още в началото на Кавос си избрах едно място с прекрасни сенници, голям бар и нещо от рода на гирусите-седнах, разгледах менюто и си избрах нещо хем голямо, хем не много скъпо – за около 4 евро получих една голяма чиния с една питка пълна със всякакви вкусотии-картофки, месо, зеленчуци, подправки, домати и свежи салати. Добавих и една бира към всичко това и се отпуснах блажено. На съседната маса една компания от англо-говорящи младежи дремеше и играеше карти в очакване да дойде автобуса, който да ги откара към летището. Бяха с багажа си, мина по едно време един голям автобус и те заедно с други, които чакаха на пътя, се натовариха в него. Аз изядох половината от храната, другата половина помолих да ми опаковат за вкъщи и си тръгнах.
Прибрах се в стаята, храната сложих в хладилника и си полегнах малко докато стана време за вечеря. Отново литър и половина минерална вода ме чакаше на масата. Само че този път колкото не упях да изпия си я взех с мен в стаята. Различна е вечерята всяка вечер. Някаква салата, основно ястие, съдържащо месо (хапки,шницел или пържола) и десерт. Този път бира не съм пил, мислех да изпия само една по нощните барове и най-много един коктейл. Този път десерта беше много интересен и супер лесен за приготвяне. Е, добре де, ще ви дам идеята: 4-5 лъжици много гъсто кисело мляко (като за салата Дзадзики), разположено ветрилообразно (като хвърчило) в чинията, отгоре залято на зиг-заг с топинг (като тези, които слагат на поничките по панаирите или на сладоледите) и в средата (там, където се събират върховете на лъжиците сипано мляко) един истински плод- ягода или малина. Страхотен вкус. След вечеря отново в леглото с нагласена аларма за събуждане след полунощ. Когато купоните започват. Тогава излизам, без нищо да нося, освен 10-15 евро, колкото за 3-4 питиета или нещо за ядене по-късно. Прави впечатление, че тук на Кавос аптеки няма, само на няколко места има разположени спешни центрове с денонощно дежурни лекари. Но никъде не видях някой да чака там за помощ.
А пияни и надрусани младежи колкото искате
Още щом се зададох на главната улица и почнаха да ме дърпат към първия бар- О, вулгаро, вулгаро- бира Митос- и ме дърпат към бара. Вече всички ме познават. Купоните са в разгара си, баровете пълни общо взето с едни и същи компании. Вглеждам се в лицата на всеки и си викам – тоя снощи беше в един бар, оня другия в дискотеката съм го виждал, третия там, някой друг бира пиеше на един дувар. Имаше един младеж, вдигнал в двете си ръце по един коктейл и ми се усмихва. Що пък да не го прегърна, няма какво да ми направи. Приятно настроени са всички за прегръдки и купони.
Седнах на моя любим бар BUZZ POP, който е най-близо до мен. Ама сядам по средата на бара, за да може отвсякъде да ме заобикалят непознати. Усмихват се, сядат на бара до мен, стискаме си ръцете и вече сме приятели. Питаме се кой от къде е- британци са повечето, италианци и руснаци. По една бира Митос, музиката на макс, всеки танцува, въртят се на пилоните, друсат се с райски газ, наливат се с коктейли до ранни зори. Търкалят се по земята, падат, бият се. Полицията минава с едни бронирани джипове от време на време. Такива работи. По-късно в другия по един коктейл и малко преди 4:30 ч сутринта отново в стаята за сън. Не съм прекалявал с алкохола, защото скутера ме чака към 10:00 ч, след закуската.
А къде ще ме отведе скутера на другия ден, пети поред , ще разберете следващият път.
Очаквайте продължението Автор: Владимир Георгиев Снимки: авторът
Софийската районна прокуратура се самосезира по повод изявления на общинския съветник и лидер на партия “Атака” Волен Сидеров, направени чрез средствата за масово осведомяване, с цел подбуждане на обществото към нарушаване на установените в страната противоепидемиологични мерки, въпреки обявеното с решение на Народното събрание извънредно положение. Това съобщиха от държавното обвинение.
В телевизионно предаване, излъчено на 12.04.2020 г., Сидеров многократно призовава за нарушаване на заповедта на министъра на здравеопазването във връзка с пандемията от коронавирус. Същите призиви са изпратени на средствата за масово осведомяване и под формата на прессъобщение със заглавие: “Излезте масово на Великден и докажете, че Бог е над Мутафчийски!”.
Разследването е възложено на разследващ полицай при СДВР-МВР.
* Мутафчийски – генерал професор д-р Мутафчийски, ВМА, шеф на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса
Правилно е да се пише слято – трансевропейски, също и трансевропейска, трансевропейско. Сложните думи с първа съставка транс се пишат слято. През територията на България минават три трансевропейски коридора. Най-голямото притеснение за бизнеса в сегашните условия на пандемия е трансевропейското придвижване на стоки и суровини.
Правилно е да се пише бумеранги (форма за мн.ч. на бумеранг). Думата е заета от английски – boomerang, но корените ѝ са в австралийски аборигенски език. При образуване на формите за мн.ч. на съществителните, които завършват на -нг, съгласната г не се променя. Класическият бумеранг е двураменен, но днес се изработват и бумеранги, които имат […]
Как се пише: учебно-възпитателен или учебновъзпитателен?
