Tag Archives: Кавос

Вълшебният остров Корфу – финал

от Пътуване до...

Завършваме купонджийската обиколка на Влади из остров Корфу. Първоначално огледахме околностите на Кавос , а после изкатерихме връх Пантократор. Днес ще се отдадем на купони! Приятно четене:

Вълшебният остров Корфу

купон ли бе да го опишеш, спомен ли бе да го забравиш

Част трета

Ден осми, 30.08.2019 г.

Днес след закуска няма да ходя никъде със скутера. Обиколката ще бъде пешеходна. За днес ще търся един изоставен манастир. Питам за пътя на рецепцията в хотела и на още едно заведение по пътя. Мислех да взема велосипед под наем, но съм забравил да си взема личната карта. Без нея не става. И по-добре, че не взех. Следвам посоката за края на Кавос по главната пешеходна улица. Снимам от двете страни баровете и заведенията, в които по това време няма никого.

Кавос,когато всичко спи – Корфу — Кавос,когато всичко спи

Диско баровете и дискотеките на Кавос през деня, когато всичко спи, ама наистина спи.Всичко това е пълно с весели младежи и щури купони от полунощ до ранни зори.

Те са затворени. Хора също няма, празни улици, тук всичко спи поне до обед. По пътя виждам табели и за манастира и за плажа наблизо.

Плажа Аркудилас съвсем близо до Кавос, след края на селището по прашните пътища.Тук някъде има един изоставен и съборен манастир – Корфу — Плажа Аркудилас съвсем близо до Кавос, след края на селището по прашните пътища.Тук някъде има един изоставен и съборен манастир.

Поглеждам и в таблета.

Първо ще търся манастира

Асфалтът свършва. Следвам посоката по тесни и прашни пътища. От време на време покрай мен минава някоя кола или АТВ-та. Стигам до един разклон – наляво към манастира, надясно към плажа. Стигам до най-високото място. От горе се вижда морето долу.

Поглед от горе надолу близо до носа на Кавос

Хората малки като мравки – толкова е високо. На едно място виждам изсъхнало дърво, което е израстло успоредно на морето.

Поглед от горе надолу близо до носа на Кавос. Дървото расте хоризонтално... – Корфу — Поглед от горе надолу близо до носа на Кавос. Дървото расте хоризонтално…

Малко по-нататък виждам на плажа чадър, палатка и кану. Изумителна е природата тук. Не вярвам, хората да са дошли до тук с кану, трябва да има пътека някъде. Снимам дървото.

Стигам до манастира

Отдавна изоставен, стените разрушени. Отпред има едни икони и място със запалени свещи.

Изоставения и съборен манастир близо до носа на върха на Кавос

Надолу пътеката продължава не знам за къде. По нея минават планински велосипеди. Връщам се. По пътя виждам змия. Гъсти храсти, маслинови дървета. Някакъв път нагоре тръгва към нищото. Решавам да изкача баира. Излизам при една голяма антена и фургон с техника към антената.

Чувствам се като излязъл от книгите на Даръл

Връщам се до разклонението и хващам надолу към плажа (ARKOUDILAS на 1,8 км след табелата). Той бил съвсем наблизо. Има паркинг за коли. Тръгвам наляво през скалите, по морето и стигам до палатката, чадъра и кануто, които гледах от горе. Снимам чукара, по който слязох от долу нагоре.

Плаж Аркудилас – съвсем близо до Кавос, Корфу

Прекрасна природа. Връщам се обратно, за да стигна до другия край на плажа. Минавам покрай една къщичка, където продават напитки, единствената на плажа. Ще пия фрапе, ама на връщане. Сега ще пия кока-кола. Вземам си една студена със сламка, вървя си по брега, радвам се на природата,заслушан във вълните. Стигам до другия край на този плаж Cape Arkoudila. Виждам един път, който води към плажа от другата страна. Но той

изведнъж свършва. Пропаднал е в морето.

Тук пътя някак си изведнъж свършва. И как само свършва!

От едната страна виждам, колко много е подкопан. Колите спрели горе. Ако някой се засили, без да знае и пада в морето.

Тясна пътека по ската извежда туристите към пътя, където са си оставили колите и скутерите.

Връщам се, вземам си едно фрапе на караваната и гледам как го приготвят – сипва човека две лъжици кафе, долива с три пръста вода, включва малък пасатор, бърка докато стане на пяна и стигне до половината чаша и долива с още вода, слага захар и лед и готово. Прекрасно фрапе.

Под сламеното чадърче си почивам с фрапе и книга в ръка. Добре че не взех велосипед под наем, сигурно щях да го разбия по тези прашни пътища. Като казвам велосипед под наем- цената му е 10 евро за ден. А за скутера е 20 евро. То било по-добре да дам още 10 евро и да взема скутер – няма да въртя педалите и ще стигна по-далеч.

Връщам се обратно, по пътя срещам младежи с АТВ-та, поздравяваме се, подаваме си ръце, докосваме се с пръсти. Забавно е.

Връщам се по същия път, виждам още една табелка за плаж, тръгвам на там по асфалта и се оказвам точно там, където стигнах в първия следобед на края на Кавос, където пиех коктейла „Зомби“. Тогава момчето на бара се опита да ми обясни, че тук наоколо имало манастир, защото бях видял малка табелка. Но тогава нямах време. Така виждам, че съм обиколил навсякъде.

Вече съм

обратно в Кавос

Сядам на един ресторант там, където още не съм сядал, похапвам си едни пържени картофки и студена бира и качвам снимките от таблета в интернет. После си купувам едни очила за спомен от Корфу.

Стигам почти до хотела, часът е малко след 17 ч. следобед. Чувам от пътя още олелията, идваща от към басейна на морето до дървеното мостче, музиката и диджея. Я да видим и там какво става.

Думи нямам да опиша, за какво парти става дума,

клипа, който сложих за него в началото на пътеписа, дава една много бегла представа за това как се забавляват младежите тук.

Гледам откъм плажа как покрай басейна се е оформило парти. Музика, световни летни хитове, диджей раздвижва купона, шампанско се лее във всички посоки, басейна пълен с младежи, пръскат, викат, коктейли, сламки, прегръдки. Я, да видим по-отблизо…

Отивам, вземам си едно фрапе от бара и сядам там. Никой нищо не ми казва, все пак не съм гост на хотела. Аз съм с раницата, няма как да оставя всичко и да отида в басейна. А ми се иска.

Слънцето напекло, прилично горещо. Всички по бански, гонят се, търкалят се, свалят си шортите. Хм, да помислим малко как да бъда част от купона. Изпивам фрапето бавно, купона е на макс, няма изгледи скоро да свърши. Прибирам се в хотела, оставям всичко.

Слагам си банския, специално избран с малък джоб с цип на него. Вземам си 5 евро, отделно 10 евро на монети, пъхнати в джобчето, ключа от стаята, една риза на гърба и се връщам пак на басейна.

Вземам си един коктейл със сламка. Сядам на ръба на басейна – свалям ризата, никой нищо не ми казва и с коктейла в басейна. В единия край е плитък, прекрасна вода. Из басейна плават разни надуваеми пояси, надуваеми бананчета, крокодили, други разни пояси, патета и т.н. Всеки се плиска, плискам и аз по който си харесам и като се обърне му подхвърлям нещо надуваемо, той го подхвърля на друг и

вече съм част от купона

Танцуват покрай басейна, в басейна, коктейли, чаши, сламки. Прекрасно парти. Някои се прегръщат, други се целуват. Доплува до мен едно момче и иска да ми пие от коктейла със сламката. Защо пък не, давам му сламката и вече сме приятели. Даже се прегръщаме под водата и само се моля да не ме дръпне навътре, че не мога да плувам. Но това не ми пречи да пробвам да се удавя. О, иначе няма как да го запомня.

Гледам в средата на басейна всички стоят прави, вдигнали коктейли в ръце. Даже по едно време видях енергично раздвижване и викове в единия край на басейна – някои се скарали и започнали да се бият. Ама доста яко се налагаха и се блъскаха в храстите от живата декоративна ограда от зеленина. Разтичаха се бодигардове, други момчета от басейна. На всичко се нагледах в това селище.

Но да се върнем към купона в басейна. Аз знам, че басейните са с различна дълбочина.Този басейн е с бъбрекова форма и срещу мен е най-тясната част. Решавам да премина към другия край. Леко пристъпвам по дъното. И когато водата мина над гърдите ми и краката ми се отлепиха от дъното –

оле-мале! Потънах

Всеки вика-вряка и никой не вижда какво става в басейна. Нагълтах вода, едвам се добрах до брега. Излязох разтреперан.

Гледах, мислих, разни неща плават отгоре, ще си хвана нещо и

пак ще опитам

Хванах си малък плаващ надуваем банан и направих същото упражнение. И банана ми се изплъзна от ръцете и отново потънах. Бре,

аз – като бай Ганьо в басейна,

шляпа-шлюпа – потънах. Пак се добирам до плиткото и се хващам за ръба на басейна.

Продължавам да гледам как по средата има хора, до кръста над водата и с вдигнати ръце. До мен доплава един крокодил, надуваем, с две дръжки отстрани. Гледам го и си мисля, има по-голяма площ, две дръжки, там ще се хвана и пак ще опитам. А малко преди това, гледам един младеж със същия този крокодил по средата на басейна се качил на него, напреко легнал и си плава без да мърда ръце. И като се освободи крокодила и доплава до мен и аз смело с крокодила по средата на басейна, където и той ми се изплъзна и ме захлупи над главата. Пускам го и

пак потънах. Оле, пак се нагълтах с вода, много се уплаших.

Едвам се добрах до ръба на басейна след енергично шляпане с ръце и крака под водата. Толкова с плуването. Останах здраво хванат за ръба на басейна на най-плиткото. И си мърдам краката и ръцете под водата в ритъма на музиката- световни летни хитове.

Малко преди 19 ч., мина един младеж от бара и започна да моли всички да излизат от басейна. Купонът свърши.

Излязох и аз и полегнах малко на шезлонгите, да си почина. Тъкмо става време за вечеря и се обличам. Тя ризата – по-мокра от банските – всеки плискал вода от басейна по нея. И се прибирам за вечеря. Разказвам как съм щял да се удавя.

След вечеря, както всички вечери, малко почивка и излизам след полунощ. За последни купони в нощта.

За тази последна вечер си бях намислил да пробвам балона с райски газ

Но нали трябва да си подложа нещо преди това, за да не е на гладно. Взех си една кока кола и една вафла. И тъкмо започнах да си я пия, когато заваля дъжд. Постепенно се усили до порой. Толкова силен дъжд, че не мога да пресека да влезя в бара на сухо. И се приютих под един навес. Интересно беше, че

всички танцуваха под дъжда

Гол до кръста младеж танцува под дъжда на фона на музиката от близкия бар. Вдигнал двете си ръце и се прегръща с всеки, минал покрай него. Дъждът вали, той целият мокър, но не спира да се кефи и да танцува. По пътя бяга един младеж с дъждобран. Друг след него го гони и му разкъсва дъждобрана на парчета. Едни младежи минават с АТВ. Брониран. Спират пред едни младежи. Бибиткат. Не се мести никой и този, дето кара АТВ-то, тръгва да ги гази. Те се развикват. Пак спира, гледа, гледа и пак тръгва да ги гази. Те се опитват да го натупат здравата, но не могат да си пъхнат ръцете между решетките на бронирания корпус. Избръмчават с мръсна газ и си заминават.

Изпивам си кока колата, дъжда намалява и аз само пресичам и вече съм в първия, любимия си

Буз бар (BUZZ POP)

Него си го харесах още първата вечер. Време е за балона. Взех си една бира и балон. Получавам и двете. Да видим

какво е това балон с райски газ

Когато четох за него, разбрах, че трябва да се разреди с кислород. Поемам наполовина дъх и другата половина я изсмуках от балона. Изсмуквам, надувам, изсмуквам, надувам. И така няколко пъти. Докато балона свърши.

Лекото замайване не закъсня

Но беше много леко, в сравнение със замайването, което наблюдавах при другите младежи досега. Пиех си бирата и се забавлявах. След два часа ще се прибирам. Но пак

реших да отида до онзи хотел с басейна

на брега на морето да видя дали няма нещо интересно пак там. Младежи насядали по шезлонгите и си приказват. В морето няколко голи двойки си правят нощно парти. В другия край на морето, друга гола двойка си правеха взаимни удоволствия, доколкото можех да видя силуетите на фона на нощното небе. Момчето беше до над коляното под водата, а на момичето само главата се показваше над водата. Любовта е голяма фантазия. И в устата влизат най -различни неща. Толкова за това.

Седнах на шезлонгите и се наслаждавах на вълните. До мен бяха седнали две-три чернокожи жени, младежи и девойки. Говореха си на английски и нещо спореха на висок глас, караха се много здраво. Но аз нищо не разбирам, само гледам. По едно време се подгониха по плажа и започнаха да се налагат, да се блъскат и да си скубят косите. Повлякоха шезлонгите и се затъркаляха по пясъка, като не спираха да се налагат. Хората около бара само ги гледаха и нищо не правеха. После пак седнаха, но не спираха да се карат, после пак се подгониха и започнаха да се налагат и да си скубят косите. Другите младежи само гледаха и се чудеха на женската злоба и завист. Не бях виждал още чернокожи да се бият. Но е време да се прибирам да спя.

На другия ден си тръгваме

Трябва да си събера багажа.

ДЕН ДЕВЕТИ, 31.08.2019 г.

Събуждам се и отивам на закуска. Трябва да си похапна повече, за да не огладнявам по пътя към дома. За днес след закуска имаме свободно време. Чакаме да дойде другата група, която ще почива на нашето място. Те ще дойдат с по-голям автобус, а с него ние ще се върнем. Екскурзоводът остава тук с тях.

Свободното ни време е до към 12:30 ч на обед. Събираме си багажа на рецепцията и всеки е свободен до обед. Аз си вземам само таблета, книгата, плажното масло и малко пари, и отивам първо да снимам пред едно заведение с едни големи фикуси за сянка.

Заведението със фикусова сянка – Корфу — Заведението със фикусова сянка

След това на плаж – на онзи

красив плаж с персийските килимчета

и големите възглавници на края на Кавос.

Правя няколко снимки и се изтягам на един шезлонг. Взех си една бира и се отпускам за пълен релакс. Много приятно, тихо и чисто място за плаж. И така до към 12 ч. на обед. Обличам се на плажа с дрехите с които ще пътувам и се прибирам в хотела.

Тъкмо е станало време за заминаване

Автобусът дошъл, голям е 60 местен, изчакахме да настанят хората, през това време натоварихме багажа и е време да тръгваме. Екскурзоводът идва с нас до пристанището. Благодари ни за вниманието и ще ни изпрати на ферибота.

Отиваме на пристанището, качваме се на ферибота, качват се и колите, а нашият автобус влиза последен.

Следва час плаване до Игуменица и от там по същият път със спиране на същите места и

следваме дългия път към България

Е, не всичко в живота е хубаво. Имаше и един много тъжен миг. Само миг, но оставил трайни чувства у някои хора от автобуса, които го видяха отблизо. Стигаме до границата, спираме на безмитния магазин за пазаруване и вече сме в България. На безмитния магазин имаше и други автобуси. Един от тях тръгна преди нас. Вечерен час, вече е станало тъмно.

Минаваме Кулата и преди Сандански

на магистралата движението беше ограничено. В далечината мигаха сините лампи на линейка и полиция. Нещо е станало. Задръстване,чакане. Минаваме бавно, стигаме до линейката. Точно пред линейката хората от към прозорците от тази страна видяха размазан и обезобразен човек. Аз погледнах, но видях само част от трупа. Със сигурност беше труп. И на другия ден четох в новините. И пред трупа беше спрял единият от автобусите, който тръгна преди нас от безмитния магазин. Човекът пресичал неправилно магистралата в тъмното и автобуса го помел. Много неприятна гледка и за едните и за другите. Тъкмо се зарадвали хората от автобуса, че вече са в България, че екскурзията им минала прекрасно и ето ти неприятна ситуация, която ще ги забави неочаквано дълго. Да настръхне човек от страх. Хората, които видяха всичко това от непосредствена близост, бяха много стресирани.

Продължаваме си, спираме по местата,където вземахме хората на идване: Благоевград, София.

В София бяхме късно вечерта

Спираме пред храм паметника Ал.Невски. Прекрасно осветен в нощтта. Продължаваме по пътя, спираме на другите места и в Търново малко след 02:00 ч. след полунощ. Следва едно чакане до към 05:20 ч, докато стана време за сутрешния влак. През това време една

нощна разходка из Велико Търново

беше прекрасен завършек на почивката. Похапнах си на Аладин по една пица и кафе после пих и стана време за влака за моя град. И тук вече е краят. Изпълнен с много положителни емоции и нови приятели – гърци, англичани, испанци, италианци и руснаци, които може би никога няма да видя отново се прибирам в моя град и се потапям в сивото ежедневие до следващата почивка.

Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Корфу или писани от Владимир Георгиев – на картата:

Корфу и Владимир Георгиев

Booking.com

Вълшебният остров Корфу (2)

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Продълзаваме с купонджийската обиколка на Влади из остров Корфу. След като огледахме околностите на Кавос, днес ще се изкатерим и до връх Пантократор. Приятно четене:

Вълшебният остров Корфу

купон ли бе да го опишеш, спомен ли бе да го забравиш

Част втора

Ден пети – 27.08.2019 г.

Събуждам се, отивам на закуска. Към 10:00 ч. вече съм при човека, който отдава скутерите под наем. Всеки ден подписвам документ, че ми е даден скутера. Днес ми взема само 20 евро. Искам си по-голяма каска, защото тази от предния ден много ми стяга на главата. Скутерът е същия, бензин си има, защото си оставих малко в резервоара, само дето ги няма едни три километра. Бръмчал си човека малко след мен или на другия ден. Бензиностанциите също ги знам къде са, цените на бензина също – около 1,66 евро.

Само не знам накъде ще карам този път. Но по пътя ще реша.

Карам по червения път – главната магистрала на острова. Наливам си бензин на втората бензиностанция за 3,60 евро и продължавам. Карам до Benitses. Минавам го и след него следвам отклонението наляво към Sinarades и стигам до първия плаж за днес. Оставам за малко на плаж и се връщам.

Вземам скутера и продължавам към

Kontoyialos

Спирам и там, пия една кока кола за 2,50 евро и си гледам морето и плажа. От там малко към вътрешността на острова и по едни чукари нагоре. Пътят е тесен с много отклонения. Време има.

Карам и гледам – тук отклонение за някое село 2 км. Ей сега ще ги бръмна. По пътя натам гледам друго отклонение за друго село – 4 км. И него ще бръмна. И така от село на село и виждам горе на чукара друго село и бръмча натам.

По пътя виждам табела за това село, на която пише,че там има панорамна площадка на 360 градуса. И стигам до нея. Селото се оказа, че е

Pelekas,

ето снимки от там:

Доста баири изкатерих, за да снимам това.

Часът е 15:42 ч. Там средновековна крепост и целия остров като на длан – малки села, маслинови горички,зеленина. Гледам, снимам, почивам и продължавам.

Стигам до Glifada

Разглеждам и този плаж. Продължавам със скутера, за да намеря и още един плаж наблизо. С много питане, лутане и ровене в навигацията го намирам, забутан по едни разбити пътища, съвсем близо до Glifada.

Обикалям си остров Корфу.И двете селища на табелките имат много хубав плаж.

Стигам до табелата

Mirtiotissa

и до паркираните на един прашен пясъчен паркинг коли към 16:45 ч. Оставям скутера там. Поглеждам с бинокъла. Долу ниско под едни огромни скали се е сгушил този плаж – Mirtiotissa:

Слизам до плажа.Тук имаше и нудисти. Водата беше тюркоазено зелена, прозрачна и чиста, без вълни. От морето излизат едни други скали, като бивници на огромно чудовище.Там на една малка каравана продаваха разхладителни напитки и сладолед. Взех си една студена кока кола и се разположих накрая на плажа до скалите.

Но стоях малко, а времето е прекрасно за плаж – имам още да обикалям. Още малко по жълтите и тесни пътища и

стигам до Ermones

И там разгледах. Минава 17:20 ч, време е да се ориентирам към Кавос. Минавам през Vatos, включвам се в червения път – магистрала и следвам табелите за Corfu town.

Към 18:21 ч, по пътя случайно минавам и през

Aqualand,

спирам на един огромен паркинг, за да направя снимка и от там:

Акваленда на Корфу.Случайно минах от тук, но е много скъп билета, от порядъка на 45 евро за два дена. — Акваленда на Корфу. Случайно минах от тук, но е много скъп билета, от порядъка на 45 евро за два дена.

Поглеждам на касата цените – около 45 евро за три дена мисля,че беше цената. Аквапаркът е голям доста, според информацията, която имам – 125 000 кв.м. Продължавам напред, за да се набутам след малко във вечерния трафик на

Corfu town – главен град и столица на острова

Започва едно лутане за да се оправя там. Гледам на картата няколко пътя, лесна работа, ама се оказва, че единият път води към центъра, другият към летището, а аз търся изхода към Беницес. На първия светофар хващам в посока, която не знам на къде отива. Спирам на една бензиностанция и питам.

Посоката се оказа обратната

Опита се човека да ми обясни накъде да се върна и коя посока да хвана и, че след 4 км трябва да видя нещо, но какво точно не разбрах. Минах ги тези 4 км и се заоглеждах. Друго голямо кръстовище, светофари, задръстване, горещина. И табела за

Беницес

Стигнах до Беницес, погледнах си часовника и прецених времето. От тук за два часа с почивките, средно каране трябва да съм стигнал до Кавос. Разстоянието е около 35 – 40 км, ама много ми се вижда на идване – почти час и половина.

Спирам на Беницес на едно заведение, ям сладолед и фрапе, почивам си и зяпам туристите и хората по другите маси. Само че

на връщане съм си намислил един друг път

А не го знам нито колко е дълъг, нито колко е тесен. И дали е асфалтиран. Знам само че е жълт на картата и с много завои. Та след Moraitika вместо да завия надясно и после по каменния мост над реката наляво, по пътя по който дойдох, аз погледнах навигацията на таблета и реших да продължа направо по жълтите пътища, през Messonghi, Kato Spileo, Agios Dimitrios, да се включа в магистралата при Linia и да завия наляво към Кавос.

Речено-сторено – газ по жълтия път!

Отначало широк и асвалтиран, след малко стана много тесен разбит и с много завои. Баирът нагоре беше също голям, ама съм тръгнал по него. И на един завой пътя се разклонява на още пътчета в няколко посоки до такава степен, че не мога да разбера накъде продължава главния път. Тръгнах направо и минах през едно село (вероятно Kato Spileo, като гледам на картата).

Пътят изведнъж стана селски павиран и широк,

колкото да мина със скутера. Прекрасни малки къщички, но не съм стигал много навътре, защото може да няма място къде да обърна. Върнах се до разклонението в началото на селото и хванах пътя. Оказа се, че посоката е обратна (там пътя прави обратен завой нагоре по чукарите), като се вие змиевидно през планината.

Стигам до върха – прекрасна панорама долу в ниското- и морето и маслиновите горички. Надолу пътя става по-широк и добре асфалтиран, но завоите са все обратни и остри, не може да се кара бързо, защото надолу чукара и скалите не дават усещане за сигурност по завоите.

Слизам долу при селището Linia, излизам на магистралата, завивам наляво и с най-висока възможна скорост

бързам към Кавос,

за да не изпусна вечерята. Е, колко да е бърза – 40-50 км, по-бърза ако е, ще ме отвее вятъра на скутера. Обаче виждам,че ми остава време да се отбия и до още един плаж наоколо. Малко след Marathias завивам наляво и по едни тесни пътища, разклоняващи се на няколко места след около 4 – 5 км, стигам до

малко село – Perivoli,

където също има малък плаж, едно заведение и няколко вилни къщички. Оставям си скутера на малък паркинг и се разхождам наоколо. Наляво по асфалта и покрай морето намирам един голям бетонен камък, на който сядам, похапвам си храната, която си бях вземал от едно заведение по пътя и съм си потопил краката в морето за малко релакс. Връщам се при скутера, вземам го и се прибирам.

Стигам Кавос

малко след 20 ч, оставям го на човека, казвам му, че днес съм ходил до Pelekas, Mirtiotissa, Ermones, AQUALAND и Corfu town и човека се хвана за главата. Вземам си личната карта, казвам, че утре ще го взема пак и си тръгвам.

Прибирам се към хотела, вечерята е започнала и аз с раницата направо сядам. Само си измивам ръцете.

Екскурзоводът като ме видя, дойде при мен да ме пита къде съм ходил и се хвана за главата. Изумих всички. И ме пита дали съм ходил на Пантократор – най-високия връх на острова. По пътя имало отклонения към исторически места, отбелязани с кафяви табели. Било голяма атракция да се качи човек със скутер до там. Имало път, даже ми го показа на картата, която винаги си нося в мен навсякъде, горе-долу къде се намира. И аз да взема да се навия за другия ден.

Още след вечеря разгледах картата, навигацията си в таблета, записах си на един лист след кое селище е отклонението, какви табели да гледам и т.н. И прецених че за едни три часа от Кавос може и да стигна до Пантократор на другия ден. Знам колко е до Керкира – столицата, виждам колко още има до Dassia, Ipsos и между Ipsos и Barbati е отклонението наляво по червения път (което предполага, че е широк и асвалтиран). От там през Spartilas, после по жълтите пътища надясно през Strinilas, после пак надясно през Petalia и на Moni Pantokrator, където и жълтия път свършва. Но за това на другия ден.

Сега е време за малко сън до към полунощ и после по барове и дискотеки. Всяка нощ е различно.

Полунощ минава, събуждам се, обличам се

и отивам да видя къде ще ме отведе купона тази нощ. Вече всички тука ме познават, младежите същите, които съм виждал и предните вечери, само че и тази нощ ги срещам по различни барове.

Различно напушени, различно надрусани

Както казваше един човек от групата, първо се надрусваш с дрога, после се натряскваш с алкохол. Танцуващи по пътя младежи, забавно облечени. Имаше един мъж на средна възраст, облечен с бяла нощница и с бебешка шапка с дантелена периферия за сън на главата отпреди 30 години,когато са били модерни. Един младеж вдигнал и двете си ръце нагоре, в едната държи коктейл, в другата бира и ми се усмихва. Защо пък да не го прегърна. И вече сме приятели.

Оставам в един бар да пия бира. Седя си на бара и гледам кой как танцува.

Една кака се върти на пилона,

после идва на бара да си вземе балон. Изсмуква и него. След малко започва да ме сочи с пръст и да ми говори нещо на английски, от което аз нищо не разбирам. Слага си ръцете на кръста, следва една дълга нервна тирада от английска реч, сочи ме с пръст и продължава да приказва. Аз недоумявам какво се случва. После тя отива при нейната си компания от младежи, гледа към мен, сочи ме с пръст и им говори нещо. После пак идва към мен, пак ме сочи с пръст и продължава да ми говори на английски. Аз само казвам, че нищо не разбирам. Sorry,baby. D`ont speake english.

Аз гледам умно, а тя – нервно

Младежите се опитват да я успокоят, тя нервничи, аз недоумявам. И си мисля сега добре де, незнам какво ми говори, може пък да си е помислила, че съм я загледал, докато танцува. Ами ако ме набият тези младежи, нейни приятели? Няма да ме е яд, че ще ме набият, яд ще ме е, че няма да знам защо? Изпиха си питиетата и се поведоха надолу по пътя. Заклатиха се, след като се насмукали с поредния коктейл.

Постоях още малко и решавам да се прибирам

А точно срещу моята пресечка за хотела , само че от към плажа има един голям хотел, където в последната вечер ще бъда на парти в басейна. И решавам да се разходя да видя там какво има покрай бара. Стигам до морето и чувам младежки викове и приказки от към морето. Поглеждам в морето и виждам около

десетина младежи и момичета голи-голенички

навътре в морето малко след дървеното мостче.Тъкмо излизат. Без дрехи, без бански, даже превъзбудени. Поглеждам по шезлонгите наоколо, никъде не виждам дрехи. Дали пък няма голо пари на този басейн. Хм, я да видим. Излизат от морето и тръгват по плажа.

И аз, както съм се насмукал с два коктейла и една бира, тръгвам след тях, да видя къде са им дрехите. Вървя тихо след тях. Минават този хотел, следващия до него и завиват към една малка едноетажна къща на самия плаж. Отпред една огромна тераса, оградена с жив плет – някакви декоративни храсти. И всичките младежи, голи голенички през живия плет, през храстите и се набутаха в тази стая. Интересен начин за среднощно забавление. Връщам се на пътя, изяждам по един гирос от близко заведение и се прибирам.

Време е за сън.

Ден шести – 28.08.2019г.

Бързам да закуся, за да мога да тръгна със скутера по-рано

за връх Пантократор

Плащам 20 евро, каската на главата и вече съм на път. До Керкира, столицата пътя го знам, смело напред. В началото на пътя има едно селище Argirades, доста оживено и през него пътя минава малко на баир и с много завои. Там – малко по-бавно.

В посока към Moraitika има един тунел, който е горе-долу на половината на пътя.

Спирам малко преди

Керкира,

да погледам кацащите самолети, пия една кока кола и продължавам. Стигам до столицата, трафика оживен, светофари, кръстовища, не знам накъде.

И много бързо си изработвам схема: Знам, че следвам посоката за Kontokali и Dassia, и стигна ли до там, вече ще се оправя и сам. Но не знам къде да завия на първото кръстовище. Свети червено, трафикът спира, тръгва след малко, докато ми дойде реда до светофарите, пак светнало червено и така.

Та, спирам аз зад колата пред мен, ама от дясната страна. Другите скутери минават покрай мен отляво и се измушват между колите. Някои са с каски на главите, други – не. Аз се оглеждам за скутер със сам човек и без каска (за да може да му махна със знак за помощ и той да може да ме чуе какво го питам.). А и да има къде да спре до мен, докато тръгне трафика. Минава един такъв, махам му, той спира до мен, аз го

питам за пътя към Kontokali и Dassia,

а той ми дава знак да карам след него. Стигаме до светофарите светва зелено, той напред и наляво, аз след него и малко след това той зави по един много тесен еднопосочен път надясно. Ами сега? Аз направо ли трябва по магистралата или надясно след него? Намалявам, поглеждам в пресечката, където той зави и той ми маха с ръка, да карам след него. Завивам аз, след малко друго кръстовище. Той ми дава знак да карам наляво, а той завива надясно.

Ето ме на правилния път. Все покрай морето. Първо

минах Kontokali,

малко по нататък реших да излезя от магистралата, мислейки, че съм наближил набелязаната отбивка. Гледам в навигацията на таблета и виждам, че имам още път. Излизам пак на магистралата и продължавам.

Минавам и Dassia,

тук някъде спирам да напълня резервоара на скутера догоре, защото не се знае по чукарите как ще се оправя, минавам и Ипсос и вече се оглеждам за

отбивката за Spartilas

Не след дълго към 12:40 ч. на един баир виждам една голяма табела Spartilas. Завивам наляво, минавам няколко завоя и спирам да погледна в таблета.

Уцелил съм правилния път:

Стигам до още едно разклонение по-нагоре за

Strinilas

Часът е 13:05 ч. завивам надясно, където виждам табела – до Strinilas – 6 км, а до Panтokrator – 12 км.

По баирите към връх Пантократор – Корфу — По баирите към Пантократор

Че аз почти съм стигнал – нагоре по чукарите по тесен асфалтов път сред камънаци и маслинови горички.

Още малко по- нагоре виждам друго

отклонение надясно за Petalia и Moni Pantokrator

Вече върха се вижда в далечината.

Връх Пантократор – Корфу — Връх Пантократор

И антените на върха. Виждам също и велосипедисти да се връщат оттам. Приближавам още малко и виждам и колите горе на върха. Значи може да се отиде и с кола.

Но последните 300 – 400 метра стават много трудни

Пътят се вие змиевидно по ската на планината. И асфалта свършва. Остава един надран бетон на улейчета и гърбици през една педя. От склона горе се рони чакъл и трошен камък, които правят скутера неустойчив на завоите. Карам много бавно, колкото да не падна от него. Дали ще издържи горкия скутер до горе или да го оставям и да ходя пеша? Ще го помъча още малко, дано издържи. Още един завой, още един и ето ме на върха.

Връх Пантократор

В 13:22 ч. на обед вече съм тук – на върха:

Ето ме на връх Пантократор на остров Корфу

И скутера геройски паркиран там:

Горе има заведение с прекрасна гледка. Вадя бинокъла и гледам:

През морето от другата страна се вижда голям град с много панелни блокове. Разглеждам всичко наоколо на 360 градуса – последните чукари на острова. Чукари, виещи се пътища, планински, трудно проходими. Питам в заведението, кой град виждам от другата страна и ми казват, че това е албанска територия (най-вероятно става дума за Саранда в Албания – бел.Ст.)

Karousades, , 490 81, GR

Пия по едно газирано на върха, правя снимки и тръгвам на обратно. По пътя надолу настигам един колоездач с екипировка. Минавам го. Този път съм решил да не се връщам по същия път. Следвам

пътя надолу към Petalia, отбивката за Lafki

и слизам надолу:

Малко преди Acharavi,

спирам пред една табела да направя снимка. На табелата пише Petalia – 10 км (по които съм слязъл) и Lafki – 2 км, което току- що съм минал:

Минавам през още няколко по-малки села с много малки и кокетни къщички, сякаш останали във времето 100 години назад:

Излизам на морето при

Acharavi

към 15:12 ч:

Със скутера много бързо минавам малки разстояния. Разглеждам и него и вече уморен, спирам на плажа, оставям скутера и отивам да си потърся храна.

Влизам в едно заведение, питам за пържени картофи за вкъщи и човека ми казва, че след 10 минути ще са готови. Прекрасно, тъкмо ще разгледам наоколо и ще направя снимки. Излизам и виждам велосипедиста, когото подминах на слизане и той вече е тук на плажа.

Сядам пак на заведението и си чакам картофите. На съседната маса един човек ме заговаря и ме пита къде съм отседнал (с жестове показва поза за сън). Аз му казвам Кавос и той започва да се кръсти и да се моли.

– Кавос – казва с недоумяващ глас.

–Да, казвам – вземам картофите и тръгвам.

Времето напредва, чакат ме поне три часа път. Това са повече от 70 км. А и не се знае по какви пътища ще карам и къде още ще реша да се отбия за по малко. Я, то Roda било съвсем на близо. И там ще се отбия.

По крайбрежната улица натам и насам, снимки под палмите и към морето. Хванах единия от червените пътища, покарах малко, видях отбивка и за Сидари.Тръгнах и по нея. Карах, карах, видях и табела, повече от 5 – 6 км, не исках да рискувам, защото после още толкова и на обратно. Пътя който хванах на обратно се оказа, че минава малко през планината и покрай една кариера от където се носи пясък и пепел във въздуха. Завои, стеснен път, светофари спират насрещния трафик. Стигам до Chorepiskopi и вече виждам табелите за Керкира. На

Керкира

бях към 17:15 ч, пак следва лутането в следобедния трафик, с голям зор нацелих пътя, който ми трябва с много лутане, спиране и ръкомахане. Към 18 ч вече бях там, от където се виждат кацащите самолети. Има заведение там. Реших,че мога да си направя 20 минути почивка.

По-натам,

малко след Мораитика

пак спрях на едно кокетно заведение с прекрасна гледка. Изпих едно прекрасно фрапе. И от там по вече познатия път буквално минути,преди да се наложи да паля фаровете се добрах до Кавос, за да оставя скутера. Казвам на човека, че много се уморих днес, че нагоре съм качил Пантократор, а надолу съм ходил до Ахарави и Рода и той пак се хвана за главата и ми казва, че и скутера се е уморил.

За днес – толкова, пак закъснявам за вечеря,

пак всичко набързо, вечеря. Този път си вземам останалата от вечерята минерална вода, за да си имам за другия ден.

През нощта пак излизам цяла нощ по барове, купони,

запознаване с нови приятели, испанци едни се запознах на един бар. Едно много хубаво момче, то ми иска цигара, защо пък да не му дам, пушехме заедно, стискаме си ръцете и вече сме приятели. След малко пак дойде, още една цигара, защо пък не и така, забавлявах се прекрасно.

Минах и покрай дискотеката на Атлантис – тази вечер няма пяна парти, но входа е 20 евро, а беше минал 03:15 ч, а тя скоро ще затвори (затваря към 04:30 ч). За тази дискотека си бях намислил пак в последната вечер, да отида към полунощ.

Прибирам се, време е за сън, а на другия ден мисля пак да бръмча със скутера само че този път съвсем наблизо.

Ден седми – 29.08.2019 г.

Започвам с една бърза закуска и отново със скутера. В този последен ден ще обикалям съвсем наблизо, за да имам повече време за плаж и почивка.

Прегъвам картата на четири и си очертавам маршрута, който остава да разгледам – най-далеч до линията ISSOS (от едната страна) и Boukaris от другата страна на острова.

Започвам със Santa Barbara

Малко преди това спирам на едно заведение, за да погледна в таблета дали няма нещо друго за гледане към някой плаж. И когато решавам да тръгна, виждам,че не мога да запаля. Нещо стана. Но какво – не знам: паля, не става, пак пробвам, пак не става. Бензин има, сложих в началото на първата бензиностанция. Ами сега?

Оглеждам се наоколо и моля някой от заведението, които ме гледат, да ми помогне. Излезе един човек, зае се със запалването и успя да го запали. Може би съм го задавил, не разбрах, (запомних една от думите, които изприказва и после питах какво означава „Brosta“ отпред, пред) така се учи език. И сега всеки път, когато спирам за малко, гледам да не го гася или поне когато наоколо няма никой. Все пак за по-голяма сигурност, ако стане нещо, загубя се или се блъсна някъде, за да могат да ме намерят, на ключа на скутера е написан номера на телефона на човека, който ми го е дал. Продължавам.

Санта Барбара

е съвсем наблизо преди един голям магазин (градински център или нещо подобно) наляво, около 5 км. Изминавам ги и тогава се сещам, че аз тук вече съм бил. Но защо пък да не остана пак.

Спирам пред едно от заведенията, оставям скутера, каската върху него и отивам на плаж. На края наляво, плаж широк, няма никой. Даже на едно място имаше прорязан път през ската на един чукар, по който може да се мине с високопроходим мотор, както видях един човек да бръмчи с мотора нагоре. Останах на плажа около час. Самолети прелитат над мен, много ниско, в очакване на летището на Керкира.

Връщам се към скутера и виждам, че един джип спрял така, че да не мога да изляза. Ами сега? Е, ще пия едно фрапе и ще чакам. Заедно с фрапето идва и голяма кана с вода. Прекрасно, тъкмо да си заредя и таблета.

Мина още час, но от човека с джипа няма и помен. Гледам от тук, гледам оттам, не става. Гледам два бели скутера зад моя, ако се преместят 5 метра по-назад, минавам. Но не смея да ги местя сам. От другата страна има тротоар, ама една педя висок. Пробвам да кача скутера там, тежи. Мислих мислих и включих на стартер и започнах да бибиткам. Заобръщаха се хората от заведението да видят какво става. Излезе един човек, пробва и той да качи скутера на тротоара, ама и за него тежи. Гледа, гледа, пък ми поиска ключа за скутера. Не вярвам да избяга с него. Не са такива хората тук. Дадох му го, запали, качи се, тръгна леко между джиповете, разбута с двете си ръце страничните им огледала да се приберат и ми го изкара. Готов съм. Благодарности и тръгвам.

От там отивам от другата страна на острова, за да разгледам и Lefkimmi Bay. То е един залив между Notos и Alikies. Започвам от

Alikies

Molos не можах да го намеря, залутан някъде между вилните зони. Гледам на картата, няма как да се загубя. Виждах табелите за Molos, стигах до някакви малки плажчета, но като питах, не бил този, а някой друг. Тук има малки пътчета през едни гори, през едни вилни зони, къщички, хотелчета. Търсейки плажа съм влязъл в един частен двор, разграден от към пътя и заграден откъм морето. Стигнах до едно куче, което се размърда, като ме видя. От село на село, по тесните пътища, следвам брега на морето. Стигам до Notos и Petrini. Продължавам чак до

Boukaris

През едни горички, тихи места и тесни пътища. Изкачване, спускане. Стигам до разклона за Месонги. Почти стигам до него, докато излзя на магистралата. Хващам пътя към Кавос. Но виждам, че имам още време за още един плаж. И се отбивам на разклона за

Bouka beach,

малко преди пристанището на Лефкими наляво.

Пак по други тесни пътища, покрай един канал в едно село с много красива църква:

И надолу без посока, все някъде ще излезя на морето през вилните зони наоколо. Красиви села, зеленина, заведения. Малко по-късно стигам и на плажа Bouka beach към 16:12 ч.:

Плажът Бука, до един ръкав на един канал, близо до Кавос – Корфу — Плажът Бука, до един ръкав на един канал, близо до Кавос

Похапвам картофки и една кока кола, на фона на прекрасни сламени чадърчета и гръцка музика. Покрай пътя гледам канала, по него лодки, а канала излиза на морето. Слизам, разглеждам, прекрасни места за плаж и почивка. Правя снимки и продължавам към Кавос. Отивам чак на самото пристанище на

Лефкими

От там се виждат малки плажчета съвсем наблизо. Хващам един тесен път точно зад пристанището, наляво и спирам там, където имаше спрели и други скутери. Още малко време за плаж. Прекрасен следобед. Тук мога да остана и до по-късно, защото Кавос ми е само на 10 – 15 минути от тук.

Прибирам се заедно със залеза на слънцето. Оставям скутера, казвам, че повече няма да ми трябва и благодаря на човека.

Време е за вечеря, след нея

кратка почивка до полунощ и отново на дискотека

Тази нощ отново ще посетя дискотека Атлантис, само че малко след полунощ, защото входа е 20 евро, а да мога да остана до към 5, докато затвори. И така една бира на един бар преди това и гледам танцуващите младежи. О, колко забавно – гледам, двама младежи танцуват. Единият държи в едната ръка коктейл, в другата – цигара. Другият държи в едната ръка балон, а в другата коктейл. Танцуват си и този с цигарата неволно гръмна балона с райския газ на другия. И ходи да му купува нов. Много интересно се забавляват. И

останалата нощ отивам в дискотека Атлантис

Незабравим купон. На един стол седи една кака и продава балони с райски газ. Около нея младежи, готови да опитат. Малко по-късно всеки е насмукан с алкохол и натряскан с райски газ. Никой не знае къде е и накъде се върти земята. Започва едно викане, едно тропане по дървения дансинг, едно друсане в безконечни ритми на световни хитове. Падат тениски и младежи. Качва се една кака на бар-плота, опитва се да танцува, залита, пада, помита стола зад нея и се търкулва на земята.

Ако имах възможност, щях да направя най-смешните клипове тук. Едни младежи се качили на едно буре и танцуват. Единият ми подава ръка и след миг и аз съм там и част от купона. Той танцува и аз повтарям след него. Накрая си стискаме ръцете, прегръщаме се и ставаме приятели. Така е тук. Всеки знае за какво е дошъл – да се забавлява. И така до към 04:45 ч, когато дискотеката затваря. Светват лампите – по земята сламки, чаши, коктейли, всичко лепне, постепенно музиката намалява, хората също и аз си тръгвам. За малко сън в очакване на последния ден от тази почивка. А къде ще отидем на другият ден, ще разберете следващият път.

Очаквайте продължението
Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Корфу или писани от Владимир Георгиев – на картата:

Корфу и Владимир Георгиев

Booking.com

Вълшебният остров Корфу (1)

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Само две думи: Влади на Корфу! Приятно четене:

Вълшебният остров Корфу

купон ли бе да го опишеш, спомен ли бе да го забравиш

Част първа

А сега затаете дъх, защото този път Влади не само ще ви разхожда и ще ви разказва, но ще ви вози на скутер. Ще ви покава неща и места, които може да избягат от погледа на хората, идващи и оставащи за малко на приказния остров Корфу. Ще бъдем на пяна парти, ще обиколим почти всичките барове и дискотеки на най- оживения през лятото курорт Кавос, ще прекалим с коктейлите, ще се учим да караме скутер, ще бръмчим по баирите и по тесните пътища, ще посетим почти всичките плажове по западната страна на острова (там, където могат да се наблюдават най-красивите залези в морето, макар че само залез няма да видим). То и изгрев няма да видим, защото на Кавос слънцето изгрява откъм планините на континентална Гърция, малко преди да дойде времето за сън, след нощните купони. Но затова пък ще усетим нощта тук в пълния блясък, ще бъдем на такива купони, които ще разбият дори най-смелите ви мечти за евтина почивка на море. Ще бъдем и на парти край брега на морето в един басейн, в който не можем да плуваме и може би щях да се удавя. И всичко това, само за да бъде купона един още по-красив спомен. Даже ще качим със скутера най-високия връх тук Пантократор, откъдето ще видим бреговете на Албания. Е, стига ви толкова въвеждане в пътешествието, време е да тръгваме.

Ден първи – 23.08.2019 г.

Вечерта, в която трябва да стигна до Велико Търново, малко преди 23 ч. ще мине автобуса да ни вземе.Туроператорът е Варненска фирма, автобусът минава и взема хора от Търговище, Шумен, Велико Търново, Севлиево, София, Благоевград. И така докато се напълни с всичките 50 туристи. И понеже не мога да разчитам на днешните влакове в тази част на България, трябваше да си измисля алтернативен транспорт. А защо не и безплатен.

То с пари всеки може, номера е без пари да го направиш

Шофьор от нашата фирма, който има излизане по вечерно време ще свърши тази работа на цената на едно кафе. Търпеливо изчаках удобен момент, за да се случат нещата. Идеята беше да го чакам на спирка, близо до гарата в моя град, за да може в случай, че нещо стане или ме забрави да взема вечерния влак. Но с риска, че ако се кача на влака, той трябва да цепи минутата по разписание. А това не винаги се случва. 20 минути закъснение да има връзката за Търново и може да стане на зор пътуването. И само мен да чакат там. Та, чакам си аз на спирката малко преди 20 ч. вечерта, минава си човека, взема ме, черпя го едно кафе, пътуваме и си говорим. Слизам в Търново малко преди 21 ч. Имам цели два часа до времето за тръгване. Прекрасно време за по една бира и малка разходка в Старопрестолния град. Похапнах си една пица от веригата на Аладин. Багажа ми не е много – една раница и една малка чанта. Разходих се по улиците на Търново. Връщам се на автогарата, чакам си, идва си автобуса към 23:30 ч, събираме се, качваме се, пътуването започва, а с него и сладката дрямка. Колкото и сладко да си спя, те на границата ще ме събудят. А дотогава има много време. В София сме около 03:00 ч през нощта, на Кулата около 06:00 ч,минаваме границата около 06:50 ч и спираме за почивка на гръцка територия.

Ден втори – 24.08.2019 г.

Малко преди да изгрее слънцето се събуждам, когато спираме отново за почивка. Почивките са ни по 45 минути всяка. За първи път толкова големи почивки. За мен е прекрасно, защото все пак съм тръгнал на почивка, а не да бързам да пия кафе и да гълтам храна, защото времето за почивка е малко. А за 45 минути и кафе мога да пия, и снимки да направя, и в таблета да се ровя, и храна да похапна, че даже и книга да си почета- на едната почивка кафе, на другата закуска,на третата- книга и така. След третата почивка от 45 минути, хора от групата започнаха да изразяват недоволство: „-Какви са тези дълги почивки, та ние до вечерта няма да стигнем?“ Ами тези хора явно не знаят, че пътуването на дълги разстояния крие риск от непредвидени ситуации. А и се предполага, че имаме резервация за ферибот в определен час и ако стигнем по-рано на Игуменица, може да стоим там два часа на горещина и без сянка. Все пак туроператорът си знае работата. Следваме магистралата за Игуменица с всичките си над 55 тунела (между 55 и 58 са, опитвах се да ги броя).

На Игуменица сме

в 12:30 ч по обед. Дават ни половин час почивка и се събираме пред порт номер 4, за ферибота в 13:00 ч. Качваме се на ферибота, настаняваме се кой където иска, през това време на борда се качват колите, и тръгваме в 13:45 ч. Пътуваме около час до пристанище Лефкими. На ферибота преброявам 50 коли и нашият автобус. Толкова събира горе-долу. След час слизаме на Лефкими и от там имаме около 10 минути с автобуса до

Кавос

Пристигаме, показват ни къде е плажа, къде са заведенията, къде може да се похапне и т.н. Почивката ни ще бъде в едно ваканционно селище с къщички, тип студия на по един-два етажа, със зеленина пред вратите, палми край басейна и маслинова горичка отзад.

Студиата, в които бяхме настанени в Кавос на остров Корфу

В стаите има климатик, хладилник и телевизор. Но тук има едно малко неудобство. Двама човека ползваме един ключ, той е закрепен здраво към една плочка, която се слага в един джоб на стената, за да тръгне тока. Без тази плочка работи само хладилника. А климатика работи само при плътно затворени врати и прозорци. И така, ако аз се върна в 4 ч., през нощта от дискотеката, трябва да будя човека да ми отваря. Първата вечер надхитрихме системата, като затворихме вратата към терасата и тревните площи, без да я заключваме, за да може хем климатика да работи, хем аз да мога да си вляза през нощта, без да будя човека. Обаче така рискуваме да я забравим през деня и някой друг освен мен да влезе или камериерката, която чисти всеки ден да я заключи. Но и на това намерихме решение през следващите няколко дни.

Време е за разузнаване. След като ни показаха къде е плажа, аз отидох първо там. Точно там имаше един дървен мост навътре в морето, в края на който тръгват малките туристически кораби за кратките дневни круизи до близки места. Той ще ми бъде като ориентир. Точно тук има един голям бар с басейн към него. То си е цял хотелски комплекс, както видях през следващите дни и нощи. Тук в последния следобед от престоя ще бъда част от едно парти в басейна и бара.

Booking.com

За любопитните, които нямат търпение, хотела е Quayside Village:

Да разберете, за какво парти може да става дума, ето още един линк от интернет от който да добиете представа:

Но за това парти – когато му дойде времето. Погледнах наляво, нищо интересно не ми се видя. И реших да тръгна

Leykimmi, , 490 80, GR

надясно по брега, докъдето мога. Минах покрай няколко плажни бара- големи, с едни големи тонколони, басейни към тях и наредени бутилки алкохол покрай бара им. Предполагам, че интересното там ще е след залез слънце. През деня пускат някакви летни хитове, но нямаше много посетители. По нататък в морето имаше надуваеми кули и замъци за радост на децата. Около тях имаше и плаващи банани, теглени от яхти. И всичко това направено за забавление и трупане на пари. Стигнах до края- до един плажен бар, след който вече нямаше нищо. Плажа свършва при скалите. Реших да остана на последния бар да пия нещо и да похапна. И там има един голям басейн. И много алкохол и коктейли около бара. Сламени чадърчета. Палми и екзотика. Я да видим какво ще пием. Избирам си коктейл “ Зомби“.:

Коктейла “ Зомби “ на последния басейн от плажните барове на Кавос.И аз едно Зомби и ставаме двама

Носят ми го – с две сламки. Много интересен вкус. Това Зомби и аз едно Зомби, ставаме двама. Ще похапнем и гръцка салата:

Да похапнем малко на плажния бар – ресторант на Кавос

След басейна следват пътеки към други по-малки хотелчета и студия за почивка. Тук някъде наблизо имало изоставен манастир. Похапнах си добре, отпуснах се на следобедното слънце, но стана време да си тръгвам. И точно тогава почиващите там се раздвижиха и влязоха в басейна, когато пуснаха по-силно музиката. В този следобеден час имало аква аеробика във водата. Аниматорът показва движенията пред басейна и всички вътре ги повтарят във водата. Много интересно. Постоях и погледах. Бързам да се прибирам, но накрая останах малко и на бара на този хотел, за който дори не предполагах, че може да правят там такива партита в басейна. И там по една бира и оглеждах къде какво има.

Бара на плажа на Кавос,където следобед има парти в басейна

И то си е на плажа :

Прибирам се в стаята си, за да имам малко време да поседя и около нашия басейн, а и

наближаваше време за вечеря

Тук вечерята се сервира. На всяка маса има по литър и половина минерална вода. Аз съм сам на моята маса. И цялата бутилка вода е моя. Сервират първо салата, след това основно ястие и накрая десерт. И всяка вечер различно. Вечерям около час и половина без да бързам и веднага след това тръгвам да видя какво се случва из селището след залез слънце. От хотела по един малък път и се излиза на главната улица, а там са само барове и дискотеки. Минах по цялата улица до края. Още преди да изляза на главната улица, виждам танцуващи младежи в първия бар. Купонът е в разгара си, всеки хванал коктейл, танцуват и се прегръщат. Разгледах всичките барове, които още не бяха препълнени. Тук някъде трябва да е най-известната дискотека на Кавос- Atlantis. Трябва да я намерим. Тук правят най-добрите пяна партита. За любопитните ето линк от интернет за какво пяна парти може да става дума:

Два пъти минавах по главната улица и разпитвах хората, но не я намерих. На връщане минавам пак и гледам. Стигнах до един интересен бар- BUZZ POP :

И тъкмо се чудя, защо ли няма още никой, когато по пътя срещу мен се зададе една голяма група от младежи, облечени с едни и същи тениски, може да имаше към 30-40 човека. И всичките изведнъж влязоха и се разположиха около бара. Музиката изведнъж се усили, зазвучаха световни летни хитове, бара се оживи, барманите станаха много сръчни и коктейлите излизаха изпод ръцете им по няколко. Загледах се как ги правят. Нареждат на бара по 7-8 големи чаши за еднократна употреба. Вземат една кофа с лед и слагат във всяка чаша бучки лед до горе. После хващат с една ръка по две големи бутилки с различен алкохол (вероятно джин и водка,защото са безцветни) и започват сръчно да пълнят чашите една след друга. И на края в зависимост от това кой какъв коктейл иска, допълват до горе или с кока кола или с Миринда или със спрайт. И се получават различни цветове. Слагат по две сламки и коктейла е готов.

Младежите тук си правят

бар кроулинг – обиколки на нощните заведения

Те минават всичките по баровете, избират си един, вземат си напитки, алкохол и коктейли, танцуват около 40 минути, всички си тръгват заедно и по-нататък отиват в друг бар и всичко се повтаря. През това време в бара от който току -що са си тръгнали, идват други.

И така цяла нощ

В този бар имаше и дансинг, направен от дървени дъски. Прожекторите шарят, младежите викат, летните хитове на макс. Я да изпия и аз там една бира. По едно време музиката спря за около 20 минути. Но младежите продължават да танцуват на фона на музиката от съседните барове. Пеят хитовете на сезона, които звучат от всеки бар тук, тропат по дървения дансинг, разливат коктейли. Наблюдавам ги аз- купуват си балон за три евро, вземат го и започват да го вдишват, после пак го надуват, пак го вдишват и така около 3-4 минути. После погледа им се замайва, започват да залитат и да прегръщат всеки. И мен даже. Поинтересувах се какво е това, оказа се балон с Райски газ. Поразгледах на другия ден някой неща за него в интернет –

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/balonite-s-rajski-gaz-hit-po-moreto-2182728

и реших, че и аз трябва да опитам, ама това ще оставя за последната вечер. След час само в този бар продължих обиколката по другите.

Баровете със силна музика и летни хитове са един след друг по главната улица тук. Редуват се със малки ресторати или места за бърза храна-гирус, сувлаки и картофки. Разходих се почти до края и се върнах обратно. И на отиване и на връщане се

оглеждах за дискотеката Атлантис,

за която бях чел, че правят много яки пяна партита. Питах на много места и все ми казваха да вървя направо. И чак след петата обиколка и взиране в надписите над барове и заведения, видях че тази дискотека „Атлантис“ била само през два бара по главната улица от студията в които сме настанени. Само че се пада в един вътрешен двор. Общо взето първата вечер тук никой не познавам, на втората вечер познавам половината Кавос, а от третата вечер нататък всички ме познаваха.

След полунощ тук става интересно

Младежките компании британци, испанци, италианци и руснаци отдавна са прекалили с коктейлите и алкохола. И вече два часа след полунощ може да се видят влудяващи и комични ситуации- един води втори, двама водят трети, насмукани с алкохол и коктейли, надрусани, насмъркани с райски газ. Вървят, завалят се, влачат ги, прегръщат всеки. Което на мен ми е интересно като среднощни картинки. И по това време вече се връщам към дискотека Атлантис. Гледам една голяма върволица от младежи влизат към вътрешния двор и стигат до едно мостче, където минават през проверка за сигурност. Почти всички са с гривни и показват едни листчета и минават. Но за мен не може. Опитвах се да разбера защо и се оказа, че трябва първо да си платя входа, който е 25 евро, след това да мина през детектора за сигурност, чак след това да ми сложат гривна и вече съм вътре. Отивам към бара, но почти никой няма тук още. Започнах да се изнервям, че дадох 25 евро за вход, а седя самотен на един дървен бар. Взех си една бира Митос за 3 евро и се оглеждам наоколо.

Музиката звучи все още не много високо. А до бара има една площадка, застлана със зелен мокет и там пак има прожектори, големи тонколони и дисководещ. По едно време изведнъж се напълни, пуснаха световни летни хитове, тълпата се оживи и заподскача в буйни ритми. След половин час музиката утихна и тълпата се пръсна из цялото свободно място около бара. Загледах се в младежите и видях как бяха омазани с различни бои- зелени, червени, сини, оранжеви, лилави. Даже и зъбите им бяха лилави. Ама омазани, по коса, по дрехи, по ръце, шорти, крака, обувки- до неузнаваемост. Пипнах един младеж по косата и кожата да видя какво е това- лепне и се маже. Пяна … Малко след това тълпата отново се събра на площадката с кечето (такова едно като в казината покривало върху плочките) и започна пак с буйни ритми да танцува. И аз реших да се набутам там с бирата в ръка. И като се започна едно пръскане с едни големи и дълги тръби. Диджея отмерва времето до пръскане от 10 ,9,8,7…3,2,1 (на английски), музика на макс и пръскането започва.

Уникално е усещането, пяна навсякъде

(и в бирата сигурно влезе). Всеки държи по бира или коктейл в ръка, подскача, бирата кипи и се пени, отпред пръскат- единия със зелена пяна, другият с червена, с жълта,синя ,лилава. Всеки се прегръща с всеки, танцува с всеки, падат тениски и ризи, младежи танцуват голи до кръста. Никога не съм се забавлявал толкова интересно. И всичко това се повтори поне още три пъти. После купона се премести вътре в дискотеката (закрита част, климатизирана). Дървен дансинг, пилони за танцуване, дълъг бар, диджей, всеки тропа, подскача, по земята чаши, сламки, балони, коктейли разляти, където стъпя- лепне… Имаше и едни бурета, на които се качват британци, испанци и всички тук, които танцуват, махат с ръце. Уникално лятно парти до към 5 ч сутринта. И още не ми се прибира. Поседнах да похапна нещо и се прибирам да спя. И след два часа станало време за закуска.

Ден трети- 25.08.2019 г

Ставам в 8 ч,закусвам до 9:30 ч. и денят ми е свободен, никъде не ходя с групата, сам си правя програмата. За днес съм си наумил

да взема скутер под наем

и цял ден да си бръмча и да си обикалям острова. Тук ще отбележа само, че никога не съм се качвал на скутер 5и имам само бегла представа кое какво е и как работи. Един познат, който има скутер и случайно го бях видял в моя град в кварталното магазинче, ден преди да тръгна ми показа в рамките на минути, кое какво е, как се пали, как се тръгва и как се спира. Слага ключа, завърта на стартер, светва една червена лампа, с лявата ръка стиска спирачката, (имало две спирачки, предна и задна), с дясната натиска едно копче и веднага завърта леко „мамула“ на газта. Това е, казва, то е по просто от велосипед, защото не въртиш педалите- само газ и спирачка, няма съединител, няма скорости. Палиш, навиваш „мамуля“ полека , вдигаш краката и тръгваш. Това ми беше урока- запали, нави „мамуля“, вдигна краката и си замина. И така.

Аз съм предварително информиран, как да си поискам скутер (механики е на гръцки), колко може да струва на ден (около 10 евро или малко повече), какви документи се искат (шофьорска книжка, лична карта и име на хотел, в който сте отседнали) и съм си ги набавил всичките. На едно листче отделно съм си записал няколко важни думички на гръцки по темата- газ, спирачка, бензин, мигачи, глоба, нарушение, един ден и т.н. (в случай че ме спрат някъде). И отивам там, където дават скутери под наем (взел съм със себе си раница, плажни принадлежности, таблет, навигация, документи и визитна картичка на хотела, разговорник…). Искам си механики за един ден, питам колко струва – 25 евро. Давам си личната карта, записват ми данните, подписвам един документ, на който ми пише името, номер на лична карта, име на хотел и номер на стая.Човека ми снима шофьорската книжка от двете страни с телефона си, прибира личната ми карта в едно чекмедже и всичко е наред. Извади ми един червен скутер, даде ми каска, помолих го да ми покаже как се пали и т.н. (предполагам че на всеки скутер е различно). После се разбрахме за горивото – дава ми го празен, на 5 км, имало бензиностанция, до там може да ми стигне горивото вътре. Ама аз за всеки случай му дадох 10 евро и му показвам с палец, да ми го напълни той (защото де да знам, ако ми свърши бензина на третия км, да не би да го бутам до бензиностанцията). Човекът влезе вътре, донесе една туба ,отвори под седалката, наля до горе и пак затвори. Попитах го колко сложи ( 5-6 литра), за колко км ще стигне, написа ми 120 км.

Охооо, цял ден мога ли избръмча 120 км?

Всичко е наред, на ключа на скутера пише телефона на човека, който ми го дава, слагам каската на главата, скутера запален, сядам, навивам мамуля и вдигам краката. Като за начало ще бръмча по пътя из селото, като постепенно ще се отдалечавам в неизвестна посока, следвайки западната част на острова.

В следващите 15-20 минути свикнах със скутера. Покрай хотела, после надясно,после направо и вече се научих за 5- 6 км каране. И по едно време излязох и на магистралата и газ . И вече съм част от трафика на остров Корфу. Следвам червения път по картата. Гледам от време на време в страничните огледала да не би да преча на някого. Като на места има отбивки и табели за към плажа- пет км, вляво, пет км вдясно от магистралата и сте на плажа. Завих в първата пресечка наляво, където видях табелка за плаж. И след няколко км, се оказах на

първия плаж – Agios Gordis

Разгледах набързо и продължих към

следващия- Kaliviotis Beach

Все още не смея да оставя скутера на паркинг, каската на него и да се отдалечавам от него. Върнах се на магистралата, продължих до следващата отбивка пак наляво и след няколко км бях на следващия плаж-Gardenos. Спирам на заведението там, ям един сладолед , разглеждам наоколо и продължавам. Следвам отбивката за

следващия плаж – Marathias,

след него минах и

през Santa Barbara и Agios Georgios

Тук точно покрай брега има едно езеро, а плажа тук е една безкрайна дюна, докъдето стига погледа и храсти, които правят много добра сянка. Разгледах наоколо, пак се качвам на скутера и отивам от другата страна на Issos. Отдавна е минало обед, но мога да си позволя поне още час-два в същата посока, преди да се върна. Следвам магистралата, минавам по един стар мост над малка река, минавам през едно кръстовище с голям надпис на една стена – Messonghi на ляво, а аз завивам надясно, минавам през Moraitika и стигам до Benitses. Продължих още няколко километра след Benitses и реших да се връщам. Все по магистралата, за да мога да се върна на Кавос, преди да е станало тъмно и да хвана вечерята. На една от бензиностанциите сложих малко бензин, да си има вътре. И тъкмо влизам в Кавос и ме изпреварва автобуса с нашата група, които са ходили някъде през деня и само гледам как всички погледи на хората откъм мен се обръщат да ме видят.

Оставям скутера, вземам си личната карта, казвам, че на другият ден ще го искам пак и се прибирам в хотела.

И направо в ресторанта, вечерята вече е започнала, вземам си една бира от бара и започвам със салатата.

За тази вечер ще имаме програма Гръцка вечер

Дойдоха двама танцьори и две каки, усилиха музиката от бара и започнаха своите си танци, учиха гостите на вечерята на гръцки танци, забавляваха се прекрасно, но аз уморен от деня само гледах. Сервираха и основното ястие, след него десерта. Накрая имаше една игра – събраха 10 стола и нашата екскурзоводка ги помоли да махнат поне три, защото тази игра я знаела и друг път я гледала и знае, че със 10 стола може да продължи и 40 минути. Играта беше такава: 7 стола, 8 участника. Пускат сиртакито, всеки ходи и играе около столовете и когато изведнъж музиката спре, всеки трябва да седне на един стол, където го завари спирането на музиката. И който не успее да седне, изгаря. Махат единия стол и остават 6 стола със 7 участника. И така докато остане един стол с двама участника. И след последното спиране на музиката, който седне първи е победител. Играта продължи малко след десерта.

След края на всичко това се прибирам в стаята, нагласям алармата на телефона за след полунощ и заспивам. А след полунощ –отново на купони и барове. Вече познавам половината Кавос. Знам баровете, дискотеките и местата за купони и ги обикалям всичките.

Очертава се много тежка вечер,

която ще завърши след игрев слънце.

В първия бар

пия още една бира Митос, малко след нея един коктейл, от тези, дето наливат по два вида алкохол (вероятно джин и водка с газирано и много лед). С две големи сламки. Седя на бара, гледам къде, кой и колко алкохол е изгълтал и кой докъде е стигнал- танцуват на пилоните, падат, търкалят се ,прегръщат се. И мен също. Достатъчно е само да вдигна двете си ръце с вдигнат палец нагоре и вече сме приятели. Питат ме откъде съм и аз тях. Безброй комични ситуации, качват се на бара, танцуват, ама прекалили с коктейлите се завалят и падат, на което много съм се смял. Та дотук питиетата станаха 3 (бирата в хотела, бирата на бара и този коктейл). Това ми е нормата. Която обаче тази нощ ще прехвърля повече от двойно.

Докато седя на бара след като изпих този коктейл, дойдоха едни испанци и те с коктейлите до мен, питаха ме от къде съм и вече сме приятели. Казвам ли ви аз, че тук алкохола и балоните с райски газ, променят нещата и сближават компаниите дори от непознати. И те ме черпят с един коктейл. И него изпих и главата ми започна да се замайва- вече не знам къде съм и нито мисля, нито помня. Ама нали чашите са пълни догоре с лед, викам си, не може да е толкова силен коктейла. Уморен от скутера през деня, преял на вечерята и след четвъртата напитка вече съм част от купона. И гледам колко много и различни коктейли на масата, на която седях остават неизпити. Сърцето ми се къса. Вземат си коктейл пият по една глътка, танцуват и си заминават. И коктейлите ги отнася каката, която чисти на бара. И на тяхно място след 15 минути се появяват и остават други. Я да видим какво ще се случи, ако си присвоя някой. С замаяно движение на ръката махам сламките от два коктейла пред мен и чакам да видя какво ще се случи. Нищо. И малко преди да дойде каката да ги отнесе си ги придърпвам по-близо до мен. Каката отминава и коктейлите стават мои. Я още един зелен, още един син…Станаха 6.

И след това вече нищо не помня

Помня само,че си тръгнах, ама не към хотела, а към следващите барове. И там да видя какво се случва. Минах покрай два, тълпи младежи там, но на следващия имаше само няколко. И имаше и един пилон в единия ъгъл на бара и две каки до него си пиеха коктейлите. Музиката на макс- световни летни хитове и аз от пътя и направо на пилона. Как се качих чак до тавана, нямам представа, но се спуснах спираловидно, без да падна. И от там при каките. Подскачаме и се прегръщаме. И там имаше един коктейл, я и него. Станаха 7. Достатъчно, да видим сега как ще се прибирам към хотела и кога.

Беше минало 4 ч, сутринта.

Тръгнах си като механизирана играчка ,стъпвайки все едно в паници. Вървя, подскачам и танцувам на фона на музиката от баровете, покрай които минавам. Свалил съм ризата и съм си я метнал на рамото. По пътя срещах и се прегръщах с други компании, прекалили като мен с коктейлите. Уникална вечер, запомнящо се парти. Добре, ама вече ми стана лошо, не мога да продължа още 100 метра до хотела. До тук. Сядам на един дувар и си подпирам главата на един циментов пън, сложен, за да ограничи паркирането тук

Тук осъмнах едната нощ,след като прекалих с коктейлите. Стигнал съм до седем питиета, а на мен ми трябват три…

Ризата зад мен и до тук.

Ами сега? Върти ми се главата, лошо ми е.

Хем ми е лошо, хем ми се спи. Казват,че естествената реакция на организма, когато прецени, че алкохола му идва в повече е кротко да ни приспи. И като се започна едно повръщане – хем спя, хем повръщам и където отиде. Размърдвам се след 40 мин, малко по-добре, но къде ми е ризата- не помня с риза ли бях или не, на мен ли беше или до мен. Напипвам я зад гърба си. През това време докато съм дремал, ме изпохапали комарите. Тръгвам още малко напред, до след 50 метра. Този път лягам на една по-голяма циментова плоча за още малко почивка. Съмва се. Наоколо няма никой. Едвам се добирам до стаята на хотела, но не смея да вляза, какво ще си помисли човека, с когото сме в стаята. Още една почивка на пътеката пред къщичката в чимшира. Набирам смелост, чукам на вратата, отваря ми, само му казвам, че съм много зле и направо в леглото. Заспивам и потъвам, изплувам, няма ме.

Събуждам се чак към 9:30 ч. Няма никой в стаята. Закуската почти е приключила, защото е до 10 часа. Ставам, обличам каквото намеря до леглото и отивам да видя какво е останало, последни саламчета, сирене и кафе. То се е видяло, че днес скутер няма да има. Ден за пълен релакс.

Четвърти ден- 26.08.2019 г.

След закуска, малко след 10:30 ч, реших, че е

време за плаж

Минах покрай човека със скутерите и му казах, че днес скутер няма да има, защото съм уморен и съм прекалил с алкохола. За другия ден ще взема пак. Все пак му казах предния ден, че пак ще го взема и може да ми го пази. Няма проблеми, до утре тогава. Малко по-наляво по плажа от към главната улица в посока към Лефкими, малко след последните хотелчета на Кавос попаднах случайно на един много интересно изглеждащ плаж:

Плажа на Кавос, където ходих през ден — Плажа на Кавос, където ходих през този ден

На най- интересния плаж на Кавос, различни решения кой къде да си легне

С дървени шезлонги с дюшечета. Реших,че това ще е мястото за днес. Наоколо имаше и други места за почивка – направо на тревата наредени големи меки възглавници, а по средата малки дървени масички. Отгоре сламени чадърчета. Имаше също и големи персийски килими, на тях възглавнички и също малки дървени масички.

Прекрасни места за целодневно излежаване

Минах покрай бара и реших да поседна малко и там. То се е видяло, че целия ден ще мине там. Заговорих бармана, много любезно момче. То ме попита от къде съм и аз като казах, че съм от България и за мое учудване, проговори на български и каза, че бил от Ловеч – момче със смесен произход, единият му родител бил грък, а другият българин. Говори си български момчето и така се разбирахме – една студена кока кола си поисках, то взе една голяма чаша, напълни я с лед, наля кока колата и сложи сламката. Даже ми я донесе до шезлонга.

И така цял ден до към 15:30 ч следобед, с книга в ръка и тази чаша на масичката, за три евро и шезлонга беше мой, заедно със сламеното чадърче. И никой с нищо не ме притеснява = нито онези досадни плажни търговци, нито някой дето събира отделно пари за чадър и шезлонг, нито вечно мърморещите и викащи по децата си майки и баби.

Пълен релакс. Ето това е разликата между тези тук места и онези там по нашето море.

От бара звучи прекрасна гръцка музика, слънцето приятно си грее, морето тихо си бълбука, чайките си грачат, лек ветрец подухва. Но все пак човек си огладнява, а на бара храната е по-малко от напитките. Чак в късния следобед си тръгнах и още в началото на Кавос си избрах едно място с прекрасни сенници, голям бар и нещо от рода на гирусите-седнах, разгледах менюто и си избрах нещо хем голямо, хем не много скъпо – за около 4 евро получих една голяма чиния с една питка пълна със всякакви вкусотии-картофки, месо, зеленчуци, подправки, домати и свежи салати. Добавих и една бира към всичко това и се отпуснах блажено. На съседната маса една компания от англо-говорящи младежи дремеше и играеше карти в очакване да дойде автобуса, който да ги откара към летището. Бяха с багажа си, мина по едно време един голям автобус и те заедно с други, които чакаха на пътя, се натовариха в него. Аз изядох половината от храната, другата половина помолих да ми опаковат за вкъщи и си тръгнах.

Прибрах се в стаята, храната сложих в хладилника и си полегнах малко докато стана време за вечеря. Отново литър и половина минерална вода ме чакаше на масата. Само че този път колкото не упях да изпия си я взех с мен в стаята. Различна е вечерята всяка вечер. Някаква салата, основно ястие, съдържащо месо (хапки,шницел или пържола) и десерт. Този път бира не съм пил, мислех да изпия само една по нощните барове и най-много един коктейл. Този път десерта беше много интересен и супер лесен за приготвяне. Е, добре де, ще ви дам идеята: 4-5 лъжици много гъсто кисело мляко (като за салата Дзадзики), разположено ветрилообразно (като хвърчило) в чинията, отгоре залято на зиг-заг с топинг (като тези, които слагат на поничките по панаирите или на сладоледите) и в средата (там, където се събират върховете на лъжиците сипано мляко) един истински плод- ягода или малина. Страхотен вкус. След вечеря отново в леглото с нагласена аларма за събуждане след полунощ. Когато купоните започват. Тогава излизам, без нищо да нося, освен 10-15 евро, колкото за 3-4 питиета или нещо за ядене по-късно. Прави впечатление, че тук на Кавос аптеки няма, само на няколко места има разположени спешни центрове с денонощно дежурни лекари. Но никъде не видях някой да чака там за помощ.

А пияни и надрусани младежи колкото искате

Още щом се зададох на главната улица и почнаха да ме дърпат към първия бар- О, вулгаро, вулгаро- бира Митос- и ме дърпат към бара. Вече всички ме познават. Купоните са в разгара си, баровете пълни общо взето с едни и същи компании. Вглеждам се в лицата на всеки и си викам – тоя снощи беше в един бар, оня другия в дискотеката съм го виждал, третия там, някой друг бира пиеше на един дувар. Имаше един младеж, вдигнал в двете си ръце по един коктейл и ми се усмихва. Що пък да не го прегърна, няма какво да ми направи. Приятно настроени са всички за прегръдки и купони.

Седнах на моя любим бар BUZZ POP, който е най-близо до мен. Ама сядам по средата на бара, за да може отвсякъде да ме заобикалят непознати. Усмихват се, сядат на бара до мен, стискаме си ръцете и вече сме приятели. Питаме се кой от къде е- британци са повечето, италианци и руснаци. По една бира Митос, музиката на макс, всеки танцува, въртят се на пилоните, друсат се с райски газ, наливат се с коктейли до ранни зори. Търкалят се по земята, падат, бият се. Полицията минава с едни бронирани джипове от време на време. Такива работи. По-късно в другия по един коктейл и малко преди 4:30 ч сутринта отново в стаята за сън. Не съм прекалявал с алкохола, защото скутера ме чака към 10:00 ч, след закуската.

А къде ще ме отведе скутера на другия ден, пети поред , ще разберете следващият път.

Очаквайте продължението
Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Корфу или писани от Владимир Георгиев – на картата:

Корфу и Владимир Георгиев

Booking.com