Monthly Archives: April 2020

Пътуване до остров Кайо Санта Мария, Куба

от Пътуване до...

В днешните карантинни дни Янита и Христина ще ни водят до Куба – Приятно четене:

Пътуване до остров Кайо Санта Мария, Куба

Преди няколко години, когато хората бяха в очакване „свършека на света“, така както календара на маите твърдеше, ми попадна една съвсем изгодна оферта за 15 дневна почивка в Куба за Коледа и Нова година. И тъй като августовската отпуска изцяло посветихме за преместването на дома си от един град в друг, избрахме без колебание или дебати вместо сняг- слънце за коледните празници.

Разглеждайки разни рекламни брошури, които ни убеждаваха, че

Куба

е наистина едно красиво място, на което си струваше да се изживеят последните мигове живот, избрахме почивка на остров Санта Мария. Още от ноември бяхме стегнали багажа, хубавите ни спомени от предишни маршрути из Карибско море ни зареждаха с още повече ентусиазъм.

Очакваше ни

дълъг полет от Амстердам до Торонто

и после:

по- кратък до летището в Санта Клара,

най- голямото в близост до острова. Няколко филма, хапване, подремване и прикачване. А когато досадата ни застигна, нямаше власт. Бяхме над Куба и стюардесите любезно ни помолиха да попълним бланките за туристическите си визи, което означаваше, че скоро ще кацнем на кубинска земя.

Визата

е входна на стойност 25 долара, стига бланката да е попълнена без поправяне, задраскване и без каквито и да са излишни знаци. Заради излишествата, пък и заради това, че представителите на властта са решили, че визата не е правилно написана, рискувате да платите нови 25 долара за нова бланка и така до безкрай и докато се научите да попълвате безгрешно. Нищо особено: име, презиме, фамилия, дата на раждане и място, държава… но пък изведнъж се оказа най- скъпият формуляр, който съм попълвала.

Самолетът започна спускането си към летището, земята приближаваше, наедряваше в илюминаторите и всичко долу започна да придобива ясни очертания. Зеленото под нас се оказа някаква необичайна и странна смесена гора от палми и широколистни дървета, малко по- далече от тях се белееше пистата.

Летището в Санта Клара е военно

и няма нищо общо с обичайния вид на летищата за граждански полети по света. Още от въздуха се виждат бункери, военни хангари, боядисани в камуфлажни цветове, военни самолети и джипове в движение непрекъснато около тях. Такава необичайна суматоха, сякаш всеки момент ще засвири сирена, предупреждаваща за вражеско нападение и въоръжените с автомати войници ще заемат стратегическите си места за обстрел на пристигащите туристи. Някаква тревожност жужеше из въздуха, та не смеше никой да се усмихне даже.

Наредихме се на опашка, зачакахме

първата си паспортна проверка

И като се започна едно снимане, едни разпити защо идваш в Куба, къде си ходил преди това, защо? В Африка бил ли си, болен или здрав си... бавно и изнервящо. Пътниците нямаха право да се разхождат сами в зоната на летището, военната обстановка си казваше тежката дума дори и когато на някого му се приискаше да отиде до тоалетната. Отвеждаше го мъж или жена във военна униформа, които следяха изкъсо, какво се случва в тоалетната. Паспортната проверка приключваше с връщането паспорта на всеки пътник, а също и на багажа му. Лентата за багаж стоеше съвсем ненужна, защото не се ползваше, за да нямало струпване на хора. Просто ни наредиха в редичка куфарите по реда на взетите паспорти, от какви съображения – така и не разбрах.

Желанието да излезем по- бързо извън от летището ескалира в нервни физиономии и в потропване, и често разваляше правилната редица от нетърпеливи хора. Отвън ни чакаше хубав, голям автобус с климатик и бар – такава

стряскаща промяна в кубинското разбиране за „Добре дошли“,

че чак се спогледахме недоверчиво.

И пак паспортна проверка, пак преброяване на туристопотока, а на финала: бира за 3 долара и най-после дългоочаквания релакс в хладната атмосфера на автобуса. Гидът – симпатичен възрастен кубинец, с някакъв протяжен акцент обясняваше на английски език колко ще пътуваме до

остров Санта Мария,

къде ще преминем, какво ще видим, като преди това ни се представи и с възторг обясни за посещенията си в Европа: Чехия и Германия. За всеки въпрос или забележка си имаше извинение човекът, че не ги разбирал. То не че и ние го разбирахме, но нямаше особено значение, защото бяхме твърде любопитни да разглеждаме прелитащия около нас непознат и красив свят.

Докато си пътуваме и погледите ни се рееха из синьото на океанските ширини, гидът патетично обясняваше, как за 4 години откакто е позволено, близо 2 милиона души в страната имали смартфони. (В последствие се зачудих, защо ли им са, след като в хотела WiFi за 1 час и с ужасно качество на интернета струваше 3 песос – цяло състояние за обикновения кубинец)

Влагата стана неописуемо тежка. Автобусът се движеше през някаква мараня, през лепкавия въздух по пътя към Санта Мария; път строен цели 10 години, според нашия гид.

За да се опази околната среда и да не се нарушава естествената миграция на рибите, на места пътят през океана преминаваше в мост. Странно ми се стори решението на строителите години наред да правят насип във водата, после да прокарат тесния път с две платна, да го обезопасят и т.н. вместо да открият една фериботна линия и да си решат проблема и този на рибите с лекота.

От Санта Клара до Санта Мария

разстоянието преодоляхме за около час и половина, от това време близо 30 минути се движехме само по моста. Искаше ми се да е повече, не само заради красотата на океана, а за да си спестя страховитите гледки на трите селища, през които преминахме. Бедността и мизерията бяха потресаващи.

Действителността шокираше:

навсякъде къщите бяха стари, грохнали дървени постройки или неподържани панелки, около които хаотично дивееха запустели терени обрасли с трева и храсталаци, по които пасяха дръгливи животни: крави, коне или кози. На пръв поглед кубинците имаха същия проблем: дивите природни зони, където нямаше човешка намеса, бяха изумително красиви, като парчета земя, откъсната от рая. Но застроените терени на населените места – някакъв ужас с привкус на бетон, ламарина и прогнила дъвесина.

Случваше се пътьом да се разминем с всякакви хора: колоездачи, хора с триколки и трактори, хора на коне, но рядко се случваше да се разминем с автомобили.

В Куба личният автомобил се оказа лукс,

тъй като цената му надвишава цената на една къща и семействата избират разумното: това да имат покрив над главата си, като избягват скъпите месечни наеми от по 50 песес. Автомобили обаче има и разхождайки се по улиците на някой голям град, сякаш се озовавахме в 60-те години на миналия век някъде из Америка: от една страна- заради автомобилите, а от друга – заради сградите. И в двата случая: еднакво стари и доволно очукани, олющени от времето на житието и битието си.

Хората не изглеждаха различно: съвсем обикновени и съвсем отрезвени, и нищо общо с очакваното клише: нито вдигаха наздравици с чаши, пълни с питиета в кехлибарен цвят, нито пушеха световноизвестните си пури, нито пък бяха окачили на всеки ъгъл портрети на Фидел Кастро или Че Гевара. Хората изглеждаха състарени, но се усмихваха сърдечно, приближаваха с тревога, която изчезваше щом им засвидетелсваха желание за комуникация. Изместваше я любопитството им, въпроси дали могат да вземат тениските ни, сандалите, панталоните или дълбоките плетени чанти за плаж, които влачехме навсякъде с нас наблъскани с бутилки минерална вода. Хората отказваха пари (освен песос), не заради гордост някаква, не заради честолюбие, а защото нямало какво да си купят с тях, нито пък имало къде да ги обменят. Предпочитаха дрехи или вещи, бонбони за децата си или храна и напитки. Не, че страхотният кубински ром беше скъп, някакви си 5 песос или 6 долара за бутилка отлежал, а от най- качествените пури десетина можеха да се купят за малко над 100 долара, но хората проявяваха любопитство към онова, което не можеха да си позволят. За тях все още съществуваха забрани и ограничения, за преодоляването на които се изисква време. Никой не знаеше точно колко време, защото промените все пак се случваха. Една от тях се оказа правото хората да развиват дребен частен бизнес. В понятието се влагаше точния смисъл: дребен, за целта на който се изграждаха малки неугледни на вид тенекиени бараки или щандове с неопределено работно време и близо 10% от населението се било захванало с тази работа (пак по информация на нашия любезен гид).

Всъщност, със странни определения за права и задължения беше обграден кубинският човек, от безплатната баница на социализма за него беше останало само медицинската помощ и погребението, всичко друго струваше обикновено повече пари, отколкото месечната заплата на работещия човек. Най- голямото перо от бюджета на Куба не се оказа захарта, клишето с което бях свикнала, а туризма. И кубинците правеха всичко възможно гостът- турист да се чувства доволен в изградените за целта специализирани туристически селища или комплекси по бреговете на океана, на 100 метра от които обикновено започваше жестоката действителност, разказваща приказки за бедност и потресаваща мизерия.

И още: Куба печели доволно и от износа на кадри и интелект: хора, които плащат висока цена за виза и позволение да работят в чужбина, а в последствие- и почти половината от месечните си заплати зад граница. Такива са кубинците- бедни, но не в имането е същността на живота им: салца, меренге и фиеста- това е живота, дефиниран по кубински.

Най- после пристигнахме на острова и първото нещо, което видяхме беше военното КПП, на което платихме поредната входна такса, този път тя беше достъп до острова. Оказа се, че паспортния контрол е още по- строг от този на летището, защото кубинци на острова не се допускат. Изключение правели само онези, които работят из хотелите и атракционите на Санта Мария. Военните патрули в по-голямата си част са от млади хора, оказа се защото военната служба в Куба била задължителна и всеки младеж, навършил 18 години, подлежал на задължителна военна служба, преди да започне да разполага със зрелостта и самостоятелността на живота си.

Отвъд КПП-то: пак само вода, очертана от слънчевите отблясъци; синият лазур на странното и плитко атлантическо крайбрежие, от спокойните води на което стърчеше растителност: храсти и дървета, които по- скоро изглеждаха като наводнени терени след скорошно бедствие. Или поне моята асоциация беше такава.

Подминаваме първия хотел Иберо стар, пътят след него се извива в алея от палми, която малко по малко се разширява в отлично поддържана градина. Насред градината ни посреща ръждясал кораб с надпис на палубата „Добре дошли в хотел Мелия Лас Дюнас“. И преди да вдигнем поглед, за да видим 5 звездния хотел, към който пътуваме трансконтинентално повече от 17 часа, пред нас се изправя ново КПП. И нова паспортна проверка, и ново преброяване на туристите, и нови емоции във вече едва поносимата изпепеляваща жега.

Имах чувството, че дробовете ми горят, вдишвайки не въздух, а лава. За радост, проверката се оказа бърза, а прохладното огромно мраморно фоайе на хотела- животоспасяващо. И изведнъж сякаш Куба изчезна, сякаш я забравихме отвъд вратата на хотела, който се оказа истинско 5 звездно бижу: в ляво- рецепцията, а срещу нея- маси и столове, подредени в голям полукръг с изглед към брега, плажа и онова хипнотизиращо синьо на океана, което ще сънувам винаги. Хотелът не беше разпрострян на височина, а на ширина в постройки от по два етажа с по 16 апартамента във всяка една от тях или общо стаите в целия комплекс бяха около 950.

От една страна всеки гост имаше достъп до всички плажове, но от друга- не беше съвсем така, защото указателни табели предупреждаваха навсякъде кой от плажовете е затворен тип, кой е обществен, кой е само за възрастни и кой е за семейства с деца, като разбира се, жестът към децата господстваше с цялото си благородие и тук: най- хубавите плажове бяха за деца и отново за децата всичко, което предлагаха тези плажове, се оказа безплатно. В такъв един момент се убедих, че държавния приоритет туризъм не е високопарна словоблудна измислица. И ако трябва да препоръчвам нещо важно за резервацията на бъдещите туристи, това е изборът на т.нар. Смайл резорт, който гарантира големи отстъпки от цената за почивката в Куба, особено ако сте с деца.

Хотелската градина изобилстваше от растителност, цветя и водни пръски, невидими но осезаемо разхлаждащи въздуха. Сред тази райска на вид обител бяха разположени тръстикови барове, които всеки би помислил за странен градински декор, ако не се случваше да бъдат отворени понякога, за да изпием по едно мохито или кокосово мляко.

Освен това, всяка вечер се предлагаше различна атракционна програма: шоу с делфини, балет, танци, театър… които осмисляха кубинската ни ваканция по един особено сантиментален начин, който години наред ме придърва назад към слънчевата земя на контрастите. А извън обетованата земя на хотела- ежедневните екскурзии до близки и далечни градове: Ремедиос (със статуята на рака и Музеят на захарната промишленост), Кайбариен, Камахуани, Санта Клара, Пласетас, Сагуа ла Гран, Санто Доминго…

Такава за мен беше Куба отблизо. Очарованието е в нейната съвършена простота. Едно екзотично преживяване, един флирт с времето на непознатия отвъдокеански свят, който има строго лични дефиниции за щастие и пълноводен живот. Земя, която никой не може да си представи, преди да я види, да я усети, да я преживее. Причинете си я. Обичан път от мен.

Автор: Христина Христозова и Янита Николова
Снимки: авторите

Booking.com

Други разкази свързани с Куба или писани от Христина Христозова – на картата:

Куба и Янита Николова, Христина Христозова

Booking.com

Apple и Google обединяват усилия за проследяване на разпространението на коронавируса

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Проследяването на разпространението на коронавируса е свързано с ограничение на лицата по отношение на защитата на личните данни и личния им живот. По тази причина темата – и балансите – трябва да са обект на постоянно внимание.

Google и Apple обявиха партньорство за разработване на решения за проследяване на разпространението на коронавирус. Това се оценява като рядък момент на сътрудничество между конкуриращите се платформи iOS и Android.

Системата ще разчита на Bluetooth технологията в смартфоните, за да предупреждава хората, които може би са били изложени на зараза.

Плановете са представени в две съобщения (Apple, Google).

Apple и Google казват, че ще актуализират iOS и Android, за да съдържат Bluetooth функционалността без допълнително изтегляне на приложение. И двете компании изтъкват поверителността като фактор – всички споделени данни ще бъдат анонимни. Американският съюз за граждански свободи изложи опасения относно проследяването на местоположението на хората. „Потенциалът за нахлувания в личния живот, злоупотребите и стигматизацията е огромен“.

Директорът на Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ заявява, че се изготвя “много агресивен” план за проследяване на контакти.

Въпросът е в баланса.

За четене по време на пандемия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

The New York Times предоставя безплатен достъп до най-важните новини и указания относно епидемията от коронавирус, за да помогне на читателите да разберат по-добре пандемията.

Medium създава специален блог за теми, свързани с пандемията, достъпът е свободен.

The Atlantic решава да предоставя безплатен достъп до публикациите си, свързани с коронавируса – те са достъпни ТУК .

Една от популярните статии в The Atlantic е за трите уравнения за щастлив живот дори по време на пандемия. Авторът Артур Брукс е професор в Harvard Kennedy School.

В резюме статията казва следното:

Уравнение 1: Субективно благополучие = гени + обстоятелства + навици

Обстоятелствата – доброто и лошото, които влизат в целия ни живот – според мнозинството учени нямат голямо значение, защото последиците от обстоятелствата никога не продължават много дълго.

Гените и обстоятелствата не са продуктивен фокус в търсенето на щастие. Но има една променлива, която влияе на дългосрочното благосъстояние и е под наш контрол: навиците. За да разберем навиците, се нуждаем от уравнение 2.

Уравнение 2: Навици = Вяра + Семейство + Приятели + Работа

Трайното щастие идва от човешките взаимоотношения, продуктивната работа и трансценденталните елементи на живота.

Вяра тук е не точно религиозна вяра – а да намерите структура, чрез която можете да обмисляте по-дълбоките въпроси на живота и да преодолеете фокуса върху вашите тесни собствени интереси, за да служите на другите.

Едно проучване на завършилите от Харвард от 1939 до 1944 г. разглежда всички аспекти на тяхното здраве и благополучие и заключенията се обобщават по следния начин: „Щастието е любов. Точка.”

Работата е част от това уравнение. В литературата за щастие се констатира централното място на продуктивните човешки начинания за създаване на усещане за цел в живота.

Уравнение 2 е особено заслужава да се разгледа по време на нашата пандемична изолация. Запитайте се: Балансирано ли е портфолиото ми за щастие?

Какват, парите не купуват щастие. По-точно парите не купуват удовлетворение. Уравнение 3 осигурява по-добър начин на мислене за удовлетвореността.

Уравнение 3: Удовлетворение = Какво имате – какво искате

Ние се опитваме да постигнем по-високи нива на удовлетвореност, като увеличаваме това, което имаме. Управлявайте желанията си. Направете списък с прикачените файлове в живота си, които трябва да изхвърлите. След това направете план да направите точно това.

Това е малко по-лесно по време на изолация, защото очакванията са намалели заедно с физическата способност да ги посрещате. Можете ли да намерите начин да продължите това, след като материалният свят започне да привлича отново след няколко седмици или месеци?

Докато все още сте останали вкъщи, изучавайте уравненията си.

Не е време за…

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Министърът на финансите каза, че не е време за демокрация.

Министърът на правосъдието се опита да каже, че бил длъжен и затова поискал дерогация на Конвенцията за правата на човека и всички правели така.

Серията “не е време за” продължава с участието на депутата Йордан Цонев пред Панорама на БНТ.

Може за известно време да се лишим и от свобода на словото.

Може – ако е във връзка със защитата от пандемията. Да не се окаже, че е по отношение на критиците на властта заради едната критика.

Дали чл.326 НК ще се вади от кобура срещу всяка критика

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Това е положението: прокуратурата харесва чл.326 НК и се е въоръжила с него. За пръв път писах през 2015, че става модно свободата на словото да се ограничава не през медийния закон, а през други закони – и не от медийния регулатор, който винаги е подозиран в цензура, а от съвсем други органи- като прокуратурата и като тогавашната “комисия на Мавродиев”.

И по-късно някой се сещаше за чл. 326 НК, после го включиха за изменение в Закона за извънредното положение, ветото на президента върху изменението на чл.326 ал.1 беше прието, но не защото ГЕРБ са променили намерението си за слово да има предвидено наказание лишаване от свобода и да действа прокуратурата, а защото бързали да приемат закона – министър-председателят Борисов ни изясни това.

Все пак в чл. 326 ал.2 НК са вдигнали санкциите.

Чл. 326. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 326 – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

През март говорихме с Асен Генов в Контракоментар.

И ето – чл.326 НК – е отново в действие. По отношение на една жена, която едва ли може да бъде обвинена в некомпетентност – бившата председателка на Агенцията за лекарствените средства и сегашна председателка на Съюза на фармацевтите. Професор Асена Стоименова.

Обвинението според медиите е по чл.326 НК . Наложена е гаранция от 20 000 лева.

За какво? За изказване по въпроси, от които проф. Стоименова разбира и които са й работа – лекарствата. Доколкото става ясно – за “неоснователни твърдения за очаквана липса на медикаменти”.
Къде? В обществените медии БНТ и БНР. Ето какво е говорила по БНР.

Тепърва ще става ясно колко не е добре чл. 326 НК да се вади от кобура срещу всяка критика.

Update: 11 април

Изявление на проф. Стоименова

Уточнява се, че обвинението е по чл.326.1, не по чл.326.2:

Днес, 10 април 2020 г., получих обвинение от българската прокуратура по чл. 326, ал.1 от Наказателния Кодекс (НК), във връзка с мои интервюта за Българското национално радио и Българската национална телевизия по повод на лекарствоснабдяването в страната в условията на пандемията с COVID-19.

Проф. Стоименова възразява срещу приравняването на

даването на обективна информация относно възможни ситуации в лекарствоснабдяването, които са предотвратими и решими, поднесена по безспорно балансиран начин, основано на анализи, препоръки от Световната здравна организация, ЕК, Европейска агенция по лекарствата и др. източници – и неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога

Категорично заявявам, че всяко едно послание, твърдение и предположение в медиийните ми изяви почива на 25-годишния ми опит във фармацевтичния сектор (придобит в призводството, търговията и маркетинга на лекарства, лекарствената безопасност и държавната администрация) и на публикувани анализи и информация и нямат характеристиките, които прокуратурата им приписва.

Update: 13 април

Фармацевти протестират в защита на проф. Стоименова

На входа на аптеките ще бъдат сложени плакати, с които ще покажем, че както тя не се страхува да говори, така и ние не сме страхуваме. Ние не намираме тя да е казала нещо страшно, лошо, опасно.

Достъпен превключвател за нощен режим в сайта

от Гонзо

лиценз CC BY-NC-SA

В какво се състои проблемът в решението на Атанас? За превключване към нощен режим той използва div със закачена JavaScript функция, която да обслужва събитието click, т.е. единствено интеракция с мишка или натискане с пръст. Но тъй като div не е интерактивен елемент в HTML той не може да приема фокус от клавиатурата и няма да реагира на никакви взаимодействия с нея. Това го прави неизползваем за онези потребители, които поради някаква причина не могат да използват мишка.

Проблемът може лесно да се реши ако използваме елемента button. Той по подразбиране приема фокус, реагира както ва взаимодействия с мишката, така и на клавишите за нов ред и интервал. Може да бъде стилизиран със CSS по същия начин както всеки друг елемент. Да видим как ще изглежда кодът тогава (ще подчертая промените с получер шрифт):

<button type="button" class="wpnm-button">
    <div class="wpnm-button-inner-left"></div>
    <div class="wpnm-button-inner"></div>
</button>

.wpnm-button {
    padding: 0;
    border: none;
    background: none;
    font-size: 1rem;
}

След като променихме елемента, се налага да направим и някои промени в стиловете – тъй като бутоните има подразбиращи се стилове, които да ги накарат да изглеждат като бутони, ние ще трябва да ги пренапишем.

Тъй като вече използваме интерактивен елемент, можем да добавим стилове, които да го отличават когато фокусът е върху него, когато е посочен с мишката или натиснат. Но това ще го оставим за домашно…

Вече имаме хубав бутон, достъпен за потребителите, използващи клавиатура, но на бутонът му липсва текстов етикет. Той е важен за потребителите, използващи екранен четец – когато курсорът на четеца или фокуса попадне на този бутон, той няма да може да даде подходящо описание на потребителя и потребителя няма да може да разбере какво прави този бутон. Най-добре би било текстовия етикет да е видим непосредствено до заобления превключвател, но за да не разваляме изчистения дизайн ще добавим скрит етикет чрез атрибута aria-label. Освен това ще е добре потребителя да може да разбере дали в момента нощния режим е включен или изключен. Състоянието на бутона можем да укажем с атрибута aria-pressed. Този атрибут служи за указване на състоянието на бутони с две състояние (включено – изключено, натиснат – ненатиснат), точно като нашия превключвател към нощен режим.

<button type="button" class="wpnm-button" aria-label="<?php esc_attr_e( 'Dark mode switch', 'textdomain' ); ?>" aria-pressed="false">
    <div class="wpnm-button-inner-left"></div>
    <div class="wpnm-button-inner"></div>
</button>

jQuery(function($) {
    /*Click on dark mode icon. Add dark mode classes and wrappers. 
    Store user preference through sessions*/
    var $button = $('.wpnm-button'),
        $body = $('body');
    $button.click(function() {
        // Show either moon or sun.
        $button.toggleClass('active');
        // If dark mode is selected.
        if ($button.hasClass('active')) {
            //Add dark mode class to the body
            $body.addClass('dark-mode');
            //Save user preference to Storage
            localStorage.setItem('darkMode', true);
            // Reflect the state on the button itself.
            $button.attr('aria-pressed', true);
        } else {
            $body.removeClass('dark-mode');
            localStorage.removeItem('darkMode');
            // Reflect the state on the button itself.
            $button.attr('aria-pressed', false);
        }
    })
    //Check Storage. Display user preference 
    if (localStorage.getItem("darkMode")) {
        $body.addClass('dark-mode');
        $button.addClass('active');
        // Reflect the state on the button itself.
        $button.attr('aria-pressed', true);
    }
})

Както виждате, за етикета на бутона използвах PHP код, който да позволи етикетът да бъде част от преводите на темата или разширението. По този начин с малко помощ от общността на WordPress темата или разширението ни може да достигне до повече потребители.

Освен, че добавих промяна на атрибута aria-pressed, в JavaScript добавих и една оптимизация – можем да запазим в променливи jQuery референциите към бутона и елемента body, за да си спестим търсенето в DOM при всяко изпълняване на части от кода. Макар в случая да не е чак толкова критично, ако страницата има твърде много елементи или имаме много скриптове, подобен подход може да има съществен ефект върху производителността.

Това е минимума от промени, с които да направим превключвателя достъпен. Можем да подобрим още нещата, като например направим етикета видим когато фокуса е върху бутона. Това може да стане с техниката, описана от Adrian Rosseli за добавяне на достъпен етикет на емотикони, и която използвам за бутоните за споделяне в разширението ми Minimal Share Buttons (има ги и под тази статия). Можем да използваме чист JavaScript вместо jQuery, с което да намалим обема на изтегляните скриптове (освен ако така или иначе не използваме и други скриптове, зависещи от jQuery). И можем вместо допълнителен клас active върху бутона да използваме атрибута aria-pressed и в CSS за промяна на изгледа когато е включен нощния режим. За целта ще ни помогне CSS селектор по атрибут: .wpnm-button[aria-pressed="true"].

Контракоментар за медийното законодателство и цифровите права по време на пандемия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

С Асен Генов говорихме онлайн по медийни теми и за медийното законодателство, доста дълъг контракоментар се получи за законопроектите срещу дезинформацията, за извънредното положение, за отговорността онлайн, накрая до подслушването, проследяването – и ще има ли край. Това беше през март, след президентското вето – оттогава ситуацията се променя бързо.

Асен е приготвил текста за Medium в четири части – ето ги:

Проф. Нели Огнянова за медийното законодателство и свободата на словото у нас (първа част) – medium.com : Защо пропадането на България във всички рейтинги по свобода съвпада с периода на членство в Европейския съюз?

Проф. Нели Огнянова — извънредните медийни законодателни мерки (част 2) – medium.com: За репресивните законодателни идеи на политиците в условията на извънредно положение и корените на тези идеи

Проф. Нели Огнянова за опитите да се ограничи свободата на словото в България (част 3) – medium.com: За идеите на българските политици да ограничат свободата на словото и влияние върху медийната свобода и отново за чл.326 НК

Проф. Нели Огнянова за свободата на словото: трябва да внимаваме и да сме будни (част 4) – medium.com: Без да влизаме в лексиката на политици и висши държавни служители, които използват момента за да поддържат култура на страха с апокалиптични прогнози – трябва да внимаваме какви мерки се въвеждат и да сме будни

Как се пише: брифинги или брифинзи?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише брифинги (форма за мн.ч. на брифинг). Думата е заета от английски – briefing. При образуване на формите за мн.ч. на съществителните, които завършват на -нг, съгласната г не се променя. Доналд Тръмп се появи на спешно свикана пресконференция в залата за брифинги в Белия дом. Брифингите на Националния оперативен щаб […]

Как се пише: увенчан или овенчан?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише увенчан, също и увенчана, увенчано, увенчани. Лицето му, увенчано с къдрава коса, беше приятно и усмихнато. Надявам се, че най-накрая усилията ни ще бъдат увенчани с успех.

Мама Индия

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

С Веско отиваме към Индия
Приятно четене:

Мама Индия

Казват, че една страна се усеща първо по мириса ѝ. Точно това се случи с нас като пристигнахме на международното летище на Индия в столицата Ню Дели „Индира Ганди“. Още щом минахме през граничния контрол и си взехме багажа озовавайки се пред зоната за чакащите се “сблъскахме“ с

двете неща символизиращи държавата – хората и мирисите..

Пред нас около голямо празно /за пристигащите/ правоъгълно пространство оградено по правило с ленти се беше изсипала възможно най-шарена, екзотична тълпа посрещачи очевидно от всички цветове, видове, възрасти и прочие национални особености. Естествено, глъчта и шумотевицата бяха част от общия мизансцен..

Това обаче, което ми направи по-силно и завинаги запомнящо се впечатление бе

мириса на въздуха. Беше особен и наситен.

Сякаш всички подправки на страната смесени с миризмите на всички тези хора пред нас се сливаха в една плътна и натрапчива миризма, която с напускането на летището започна да се разрежда и така продължи да ни съпътства в различни нюанси по време на цялото ни пътешествие.

“Мама Индия“..

Така я наричат там, сега като се замислям..

Това е страната в която всичко се случва на УЛИЦАТА! Там един се ражда, друг умира, трети се облекчава.., четвърти го подстригват, пети го изгарят и всичко друго, което се сетите. Наричат тази страна, страната на вечната любов! Със сигурност там почти липсва криминална престъпност, а дори жените могат да се разхождат до късно през нощта, дори правейки снимки или носещи видео камери. Никой няма да се приближи до вас за друго, освен да ви продаде нещо с което да преживее например до сутринта.. Те, индийците вярват, че съвсем скоро ще се преродят в по-добър живот и това е което ги прави смирени и добри хора. Всъщност за повечето милиони там, които идват в живота просто така, без лични документи и така си тръгват от него, целта им е да преживеят до следващото утро.. В Индия като видите някой да си готви храна на улицата, значи тя му е и дом..

Рикшаджиите в столицата Ню Дели, които идват от цялата страна за да припечелят по някоя рупия обикновено нощуват на земята около рикшите си.. И става въпрос за велосипедните рикши. Другите спят в самите рикши..

В Чандигарх, щат Пенджаб

в центъра на града присъствах на случка, която за повечето хора може да е ненормална, но тук е повече от нормална и естествена. В ресторанта на хотела в който бяхме настанени имаше сватба. След като всички гости се изтеглиха от входа към ресторанта музикантите, които бяха поканили за церемонията отвън просто хвърлиха по един парцал до сами входа, легнаха върху него на бетонния под и се покриха с по някаква парцалива завивка и просто се пренесоха в страната на Морфей.. Впрочем като се движите нощем по някой булевард или улица, често може да сбъркате хора легнали под парцаливите завивки за трупове..

Точно на противоположната страна на подобни ежедневни и повсеместни картини в Индия се намират

едни от най-красивите мавзолеи и храмове на земята,

почти неописуеми с думи.. като

Тадж Махал в град Агра, щат Утар Прадеш и Златния храм на сикхите в град Амритсар в щат Пенджаб

на 80 км. от границата с Пакистан.

Taj Mahal, SH 62, Агра, Утар Прадеш 282001, Индия

В храмовете винаги се влиза с покрити крака, понякога глава и бос. Правилата важат и за мъжете и за жените. За късмет видяхме и двата, а пътят до втория беше истинско приключение сам по себе си.

Ритуално измиване на площадката пред Златния Храм в Амритсар

Пред Златния Храм на сикхите в Амритсар, Пенджаб

В Индия движението е дясно останало от английския период на държавата. По шосетата по правило обаче участват всички “превозни средства“, които могат да се движат.. Автомобили, камиони, рикши, камили, крави, велосипеди, всичко! Правилата за движение са съвсем условни и хаосът е пълен, но тук естествен.

В Индия може да снимате всеки и всичко.

Индийците страхотно обичат да се снимат и никога не биха ви отказали снимка.

Навсякъде наоколо непрекъснато се усеща и

дух на езичество. И това е Индия.

В страната на „хилядите“ богове няма как да е иначе. Докато се движите из страната непрекъснато ще срещате олтари и храмове по улици, автобуси, магазини, домове, институции, навсякъде на различни богове-хора, полу-хора, слон, маймуна, огън, слънце и т.н.. Индийската митология е далеч по-сложна и необятна и от гръцката.

С едно изречение в Индия съжителстват в нелогична симбиоза може би едни от най-красивите и пищни храмове на планетата и на-тъжната мизерия на земята.

Няколко съвета за пътуващи в Индия:

Какво мога да ви кажа аз за посещение там.. Ако сте смислени туристи..

Първо няма да напуснете страната на път за Индия без ваксини за хепатит А и тиф /те имат инкубационен период от 20 дни/!!
Второ: Там няма да ползвате никаква храна извън хотелите си, дори и 3 звезди /има клуб сандвичи и пилешки/, освен американски вериги за бързо хранене като Макдоналдс и KFC!!!
Трето: Вода ще пиете само, като чуете щракването на капачката лично от вас!! Под душа, като в Египет ще си държите устата затворена, а зъбите само с бутилираната вода!
Четвърто: Никъде в страната не пийте каквато и да е топла напитка приготвяна извън хотелите или американските закусвални за бързо хранене!!! Може да направите изключение за пакетираната храна и вакумирани сокове във влаковете и самолетите!
Пето: Избягвайте люта храна, там е горещ климата и тя е само за хора, които са пораснали с нея, имат местен имунитет и я използват за да се предпазят от ежедневните микроби и бактерии с които са в непрекъснат досег!
Шесто: Задължително ползвайте медицински маски за лице, особено в Ню Дели и особено в часовете между 12.30 – 15.30.. Въздуха се насища със смог и примесен с безкрайните пушеци от огньове и прочие насилва дробовете до краен предел..

Ако спазите тези няколко условия мисля, че ще преминете нормално през приключението наречено Индия!!

Намасте!

Автор: Веселин Давидков

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Индия или писани от Веселин Давидков – на картата:

Индия и Веселин Давидков

Booking.com