Това сложно съществително име се пише слято – европалет, мн.ч. европалети, защото е образувано от съкратено прилагателно име (евро < европейски) и съществително име (палет). Европалетът е вид опаковка, която има точни размери, определени от Европейската асоциация за палети (EPAL). Фирмата изработва европалети, които са съобразени с всички стандарти за вътрешна и международна търговия. Забележка: В […]
Правилно е да се пише абсциса. Думата е заета от новолатински – abscissa. Абсцисата се определя от абсцисната ос, която е хоризонтално разположената права в правоъгълната координатна система. Всички точки от правата MN имат абсциса 3.
Правилно е да се пише разделно – техно стил, или слято – техностил. Когато първата съставка на сложно съществително име пояснява втората, двете (или само първата) имат чужд произход и се употребяват като самостоятелни думи, съществителното се пише или разделно, или слято. В изложбата са включени 20 скулптури от бяла стомана, желязо, стъкло и дърво, […]
Когато представлява самостоятелно употребено наречие, се пише слято – начесто. Ако детето има температура, давайте му начесто вода или други течности. Пейките в парка са разположени начесто и винаги може да намериш място да поседнеш. Когато представлява съчетание от предлог и прилагателно име в ср.р. ед.ч., се пише разделно – на често. На […]
Правилно е да се пише помпон, мн.ч. помпони. Думата е заета от френски – pompon. Направих помпон от вълнена прежда и парче картон и го заших на една стара вълнена шапка на Том. В Албена отново се събират най-добрите мажоретки на фестивала „Златен помпон“. Помпоните, изработени от прежда, се използват за украса на зимни шапки, […]
Гражданите имат особено важна роля: да проявяват бдителност и да изискват запазване на високи стандарти в журналистиката.
Посланик Айххорн продължава традицията посланиците на Германия да застават категорично на страната на свободата на изразяване. Посланик Матиас Хьопфнер беше този, който реагира на опита на Монитор да го цензурира: “Не толерирам опити за подтискане на критика”.
В ново проучване на Евробарометър се вижда, че усещането за независимост на съдебната власт сред гражданите в редица държави членки e намаляло в сравнение с 2019 г. Намесата или натискът от страна на правителството и политиците е най-често посочваната причина за усещането за липса на независимост на съдилищата и съдиите, следвана от натиска от икономически или други конкретни интереси.
Както бе обявено в политическите насоки на председателя Фон дер Лайен, Комисията задълбочава наблюдението си по отношение на върховенството на закона във всички държави членки чрез нов европейски механизъм за върховенството на закона. Изданието на информационното табло в областта на правосъдието за 2020 г. ще бъде включено в първия годишен доклад на Комисията относно върховенството на закона, който трябва да бъде публикуван скоро.
Днес отиваме на поклонение в манастира Дионисиат в Света гора – ще ни води Цветан. Приятно четене:
Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора (Атон)
На западния бряг на Атон на една висока скала стърчи величествено манастирът Дионисиат, нарисуван от моя колега Dough Patterson.
Манастирът е спирка от маршрута на корабчето ,,Св.Анна‘‘, която се намира между манастирите Грегориат и Св.Павел.
Надвесил се над бурните вълни по скоро изглежда като средновековен замък, манастирът е служил като убежище на монасите за защита от пиратите.
Акварел от Doug Patterson
Пътеката към Dionisiat от арсаната се вие в клисурата. Бавно по калдъръма крачим, пуфтим и благодарим на Богородица, че игуменът ни прие да му гостуваме наред групата поклоннци от Кипър.
Пред портите на Дионисиат са братя хаджи Цветан и Петьо Димитрови от Плевен
Дионисиат е основан от св.Дионисий от Кастория в 14 век. Той е пети в класацията на Светогорските манастири.
Св.Дионисий
Св.Дионисий е роден в Корица или Горица, Костурско в незнатно селско семейство от български произход според изданието на Светогорския скит ,,Достойно ест‘‘.
Той се подстригал /замонашил/ при по-голeмия си брат Теодосий, игумен на манастира Филотей на Света гора. Но Дионисий се отеглил като беден отшелник в пещера под връх Атон, и в съвършенно безмълвие/исихия/ и постоянна тишина се отдал на умната молитва – Господи ИисусеХристе, сине Божий, помилуй ме грешния!
Междувремено Теодосий бил отвлечен от турски пирати в Бурса, но откупен от местните християни и освободен в Константинопол, където бил ръкоположен за епископ и малко по-късно за владика на Трапезунд /Трабзон/. Дионисий решил построи нов манастир и отплавал да търси помощ от брат си и императора.
Мозайка
Император Алексей III Комнин /долу вляво/ дарява 1000 сребърника ежегодно за издръжка на манастира според хрисувула, който до днес се пази в манастира.
Долу вдясно е бъдещия ктитор – молдавския войвода.
Горе между двамата братя е св.Йоан Предтеча, който се явил и спасил Дионисий от турски пирати в Черно море, като ги вцепенил и ги уплашил.
Паметта на св. Дионисий се чества на 25 юни.
Вляво е главният манастирски вход, а насреща е манастирската иконна лавка.
св.Йоан Кръстител
От там си купих иконата св.Йоан Кръстител.
Портата
Старата порта е обкована с дебела ламарина.
Регистрация
В арондарика се регистрираме заедно с колегата Боян Бойков.
Вписваме в графа професия; двама автомобилни инженери от Плевен и двама корабни инженери от Варна.
Гледка от балкона
Корабчето се отдалечава от пристана. Поглед от високия балкон.
Кафе
Кафе елинико! Ефхаристо!
Братска трапеза.
Поклон на изпроводняк.
Изгледът ни
Изглед от нашата двуместна килия. Стените са 1,5 м дебели и високи 80 м.
Лественица
Лественица. Стълбата към рая с ангелите, които ни помагат и дяволите които ни дърпат към ада.
Зад аркадите в галерията са скрити изключителните стенописи на Апокалипсиса.
Пред Апокалипсиса
Те са дело на майстор Джорджи от Крит в 1547.
Вратата на църквата
До вратата на църквата са 21 сцени от Откровението на св.Йоан Богослов.
Седмата тръба
Манастирът на св.Дионисий.
Малкият вход
Донжонът
Донжон или кулата–убежище.
Клепалото и камбаните
Апокалипсис
Най-страхотният стенопис е този с пушека ,,Атомната гъба‘‘. Религиозни символи или пророчества за истребители ,,Скорпиони‘‘ и бомбоубежища ,,Пещери‘‘.
,,И затръби 5-ят ангел, видях една звезда, паднала от небето на земята, той отвори бездънна пропаст, и дим излезе от ямата, и потъмня слънцето.и от скакалци дим дойде и тя бе дадена власт.‘‘
Всички цитати са от Откровението на Йоан Богослов.
Второто пришествие на Исус
Страшният съд
Земетресения, падащи звезди, червена луна и черно слънце!
Бели роби се обличат на душите на мъчениците
Четирите конника на Апокалипсиса
24 старейшини
Христос и 7-те свещи
Дионисиат е постоянно в ремонт
Около червената църква
Балкони
Манастирът празнува на
24 юни – Рождеството на Йоан Предтеча
Главният храм
Главният храм е посветен на Рождеството на св. Йоан Предтеча или Кръстител.
Ръката на Св.Йоан Кръстител
Тук се съхранява светата реликва – ръката Йоан Кръстител.
Откровението на Св.Йоан Богослов
Сатаната е окован във вериги
Христос на белия кон
Падането на Вавилон
Седмата тръба
Възхищението и преклонието пред Звяра
Четирите конника на Апокалипсиса
Ездачът на белия кон ,,носеше лък, и му бе дадена корона, и той тръгна победосно за да доведе своята победа докрай‘‘.
Ездачът на огненочервения кон ,,и на него беше позволено да отнеме мира от земята така ,че хората да се избиват помежду си.‘‘
Ездачът на черния кон ,,имаше везни в ръката си.и чух глас да казва;един хиникс пшеница за един денарий..и внимавай с маслиновото масло и виното‘‘.
Ездачът на блед кон, носеше името Смърт ,,и гробът го следваше по петите.и им беше дадена власт над една четвърт от земята-да убиват с меч, с глад,със смъртоносна болест и чрез земните зверове.‘‘
Срещата на жената и змея
Вавилонската блудница
Седемте купи се изливат.
Шестата тръба
Часовникът е спрял във византийското време. Какви ли фигурки ще се покажат, като тръгне?
Донжонът
Разходка на залез слънце, след трапезата цари мир.
Слънчевите батерии улавят последните лъчи
Господи помилуй меня грешния! Амин!
В хубаво място цари гробна тишина и спокойствие.
Костите на един монах са извадени и измити с вино преди да се положат в костницата
в очакване на втората група, с която щяхме да пътуваме отново към Тибет. На следващия ден просто обикаляхме из града. Винсънт отиде да посрещне една негова приятелка, а аз реших да посетя някои от забележителностите на Чънду, които бях пропуснал миналата година.
Следобяд се разходих до
Джин Ли (Jin Li, 锦里)
– атрактивна туристическа улица в старинен архитектурен стил, пълна с туристи от цял свят, магазини за сувенири, ресторантчета и всякакви други подобни. В съседство с нея е резиденцията Вухоу- седалището на Джу Гъ Лянг, мъдрия политик от 3 век. Там обаче реших засега да не влизам (има вход от 60 юана), а да изчакам следващия ден жена ми и дъщеря ми, които щяха да дойдат и да се присъединят към втората група за Тибет, да влезем с тях заедно. Затова само обикалях из Джин Ли.
След това – с автобус и пеша, през центъра на Чънду –
до друг старинен атрактивен комплекс –
улиците Куанджай (Kuanzhai alleys, 宽窄巷子),
в превод “Широката и тясната улица”. Там бях миналата година, но през деня, а сега вече беше вечер, и както обикновено всякакви такива старинни комплекси вечерта са особено атрактивни. Куанджай също.
Пообикалях и там, Винсънт и неговата приятелка също дойдоха и там се срещнахме. Накрая се върнахме в хостела.
Август 17
На следващия ден трябваше да дойдат първите участници във втората група за Тибет. Това бяха жена ми Инг Инг, дъщеря ми Ели и жената на Винсънт. Те дойдоха с влак и ние с Винсънт отидохме до гара Изток да ги посрещнем. След това се разделихме- Винсънт и жена му отидоха при техни приятели, а ние с Инг Инг и Ели останахме в същия хостел.
Следобяд излязохме с тях из Чънду отново. Пак отидохме до Джин Ли, но този път влязохме и в съседната
Вухоу резиденция
Инг Инг се беше свързала с един познат на наш приятел, който живее в Чънду, и след Вухоу му отидохме на гости. Беше много приятен и интересен човек, християнин, и любител на изкуството. Апартамента му беше пълен с картини, скулптури и разни странни и чудати неща, представящи абстрактно изкуство. А самия той се наричаше… Слон (Daxiang, 大象), въпреки, че беше слаб човек, постоянно усмихнат и много ведър китаец, с къдрава коса.
Дойде и денят да се съберем цялата втора група за Тибет. Сутринта напуснахме окончателно нашия хостел, срещнахме се с Винсънт и жена му – те бяха наели една 7-местна кола, с която щяхме да пътуваме, а вечерта щяхме да наемем и втората кола. С първата отидохме до летището да посрещнем първите няколко човека от групата – двойката Чун Хуа и Чан Вън Минг, Тан Дзин Минг и неговата колежка А Дзюн, А Би и и дъщеря й, една 14-годишна тинейджърка.
Винсънт беше резервирал един хотел на 5 мин. пеша от летището, където имаше и ресторант, и една пагода, чиито стаи бяха всъщност сепарета за ядене и за игра на мадзянг, или маджонг (китайска национална игра с маса, зарчета и правоъгълни фигури). Събрахме се заедно и там обядвахме.
После Винсънт отиде да посрещне следващата „порция“ – двете сестри Сяо Йен и Сяо Янг. През това време Инг Инг и Ели бяха в центъра на града да се срещнат с една позната.
Следобед част от групата отидоха до някакъв храм в Чънду да обикалят, а ние, заедно с другата част от групата отидохме до най-голямата по площ сграда в света –
Глобалния център Нов век (New Century Global center, 新世纪环球中心)
Той представлява един цял комплекс от молове, ресторанти, басейн с изкуствени вълни и всякакви луна-паркови съоръжения, спортни зали, хотели, офиси, кино и др., събрани в една сграда.
Глобалния център Нов век (New Century Global center, 新世纪环球中心)
Два-три часа обикаляхме там, снимахме се, после дойдоха и всички останали от групата, и с две коли (едната – вече наета от фирма, а другата- местно такси), се прибрахме в хотела. Там вече беше дошла и последната участничка във втората тибетска група – Лянг Съ. Така всички се събрахме заедно, заедно вечеряхме и с това отбелязахме началото на второто пътуване в Тибет.
Планът за това второ пътуване обаче беше претърпял промени. Първоначално възнамерявахме да тръгнем на северозапад, директно към Сертар – мястото, което беше ключово за този маршрут, и след това да се върнем към Чънду откъм запад. Но след земетресението в Дзиуджайгоу на 8 август някои започнаха да се страхуват, че маршрута ни минава прекалено близо до онзи район. Лянг Съ настояваше да променим маршрута. Нямаше как, за спокойствието на другите решихме да тръгнем по-на юг, по-далеч от земетръсния район. Поради това нямахме много време да пре-организираме нещата наново, и просто се надявахме всичко да бъде наред.
Август 19
На другия ден най-после дойде моментът отново да се върнем към високите планини. Още вечерта предишния ден Винсънт беше докарал и втората 7-местна кола под наем, и сутринта напуснахме Чънду, в югоизточна посока. Аз казах едната кола, а Винсънт (и от време на време жена му, която го заместваше) караше другата. Времето беше облачно и от време на време ръмеше, оставаше да се надяваме, че по-нататък ще се оправи.
И така, след около два часа безпроблемно шофиране по магистралата стигнахме до
Яан (Ya’an, 雅安),
на около 680 м височина. Яан също си има своите туристически забележителности, но нямахме време да ги посещаваме, пътя за днес беше дълъг, и направо продължихме нататък.
Яан се намира в югоизточния край на Съчуанската равнина
Оттук пред нас започват отново най-високите планини на Земята- Тибетската планинска земя. В района на Съчуан се намира източната част на Тибет, и тук релефа на Тибетското плато е оформен в няколко основни била, оформящи няколко „вълни“, разположени успоредно по меридиана от север на юг- от северния основен вододел между Жълтата река и Яндзъ (двете най-големи реки на Китай), на юг до Яндзъ. Те са част от успоредните била, наречени Хъндуан (Hengduan).
Тук, край Яан, напуснахме магистралата, и поехме по прочутия път No. 318 – южния път от Чънду до Ласа в Тибет. Както обаче се опасявах, и както беше и миналата година, пътя беше отново много труден за шофиране- по принцип тесен, страшно натоварен, и с много камиони и тирове, които се изкачваха бавно и тромаво и създаваха зад себе си огромни опашки от опитващи се да ги изпреварят коли (нещо подобно на нашето шосе от Асеновград за Смолян, обаче с още по-труден трафик). Не обичах този път, с нетърпение очаквах следващия ден, когато щяхме да го напуснем и да тръгнем по безкрайните празни пътища из необятните Тибетски степи…
Шосето нагоре минава през много села, крайпътни ресторанти, вилни зони и всякакви други сгради с най-различно предназначение. Към обяд спряхме в един от тези ресторанти да обядваме. После продължихме все нагоре и нагоре, бавно, с постоянно провиране между огромните тромави камиони и отсрещното, също интензивно движение. По-нагоре дъждът се засилваше повече и повече.
И когато стигнахме някъде към 1450 м височина, изведнъж Винсънт спря и отвори капака на двигателя. Неговата кола под наем се оказа с проблем- някъде в охладителната система имаше пробойна и водата изтичаше, съответно двигателя загряваше. Около час се опитвахме да оправим проблема както можем- без успех.
Тогава решихме аз да извозвам хората напред, а Винсънт да се придвижи до най-близкото място за паркинг и там да чака от фирмата да дойдат, да извозят колата до най-близкото населено място и да му докарат друга кола.
Първоначално аз извозих нагоре едната половина от групата – до тунела Ърланг, където има паркинг, ресторанти и сергии с дреболии и местни дрънкулки – на около 2120 м височина. После се върнах надолу до другата група, и докато първата група горе си правеха снимки и хапваха разни неща които продаваха там, аз докарах и втората група.
Същата процедура повторихме и по-нататък.
Отвъд тунела Ърланг
времето беше коренно различно – слънчево или поне променливо. Аз закарах първата група до една от панорамните тераси, на която бяхме спряли и миналата година, докато втората група си правеха снимки пред тунела Ърланг. После пак се върнах да взема и втората група, докато първата пък се снимаха на панорамната тераса. Така окончателно прехвърлихме и билото на “първата Тибетска вълна”.
После – следващото повторение на процедурата- от панорамната тераса надолу до
град Лудинг (Luding, 泸定),
на 1350 м, където течеше река Даду, разделяща “първата” от “втората” вълна, над която беше
прочутия старинен мост Лудинг (Luding bridge, 泸定桥)
– историческа атракция, свързана с битка между комунистите, гоминданг и местни разбойнически тартори. И така- отново- първо еднага група, после обратно до панорамната тераса- другата група, и пак надолу до Лудинг.
Времето обаче доста напредна. За този ден трябваше да стигнем до Кангдинг, където бях резервирал нощувка в известния за чуждестранните туристи Джълам хостел (Zhilam hostel), където бяхме миналата година. И понеже закъснявахме, започна и да се стъмва, първата група, която бях закарал до Лудинг, сами успяха да си намерят транспорт за последните оставащи 48 км до Кангдинг. Което беше облекчение за мен, понеже тежко натоварения път 318 вече беше започнал да ме уморява, цял ден по него нагоре и надолу.
Докарах и втората група до Лудинг и ги оставих за около 20 мин да се порадват и наснимат на моста, аз и без това нямаше къде да паркирам, и докато те бяха там, аз пообиколих с колата наоколо и после дойдох да ги взема. И накрая, вече по тъмно, тръгнахме и ние към Кангдинг, напускайки след около 20 км река Даду и тръгвайки отново нагоре, този път със сериозна денивелация, към “гребена на втората Тибетска вълна”.
През това време Винсънт и жена му останаха в един малък град близо до Яан. Бяха им докарали нова кола, но вече беше твърде късно да тръгват и решиха да останат там, и да дойдат при нас на следващия ден сутринта (разбира се, аз изобщо не се и съмнявах, че те няма как да дойдат до Кангдинг по-рано от обяд, но нямаше как).
Стигнахме до
Кангдинг
доста късно. Намерихме един ресторант там, хапнахме набързо, защото от Джълам хостел започнаха да протестират, че закъсняваме, а те трябва да приключват с работното си време вече. Накрая се качихме до хостела, настанихме се и заспахме. Поне аз бях доволен, че въпреки сложната ситуация, успяхме да се справим, и на следващия ден ще можем да продължим.
Как се пише: европалет, евро-палет или евро палет?
