Това прилагателно име се пише слято – вещноправен, също и вещноправна, вещноправно, вещноправни, тъй като е образувано от съчетание на прилагателно и съществително име – вещно право. Според ответниците сделката е перфектна, породила е вещноправното си действие и с нея те са станали собственици на процесния имот. Адвокатската кантора има опит в решаването на съдебни […]
Правилно е да се пише девственост. Думата има корен дев- (срв. с девица, девойка). В немалко култури девствеността се цени високо и се очаква жената да я отдаде на съпруга си в първата брачна нощ.
Германско председателство на Съвета на ЕС – второ полугодие на 2020, ангажимент към свободните и демократични медии и медийния плурализъм, един от европейските центрове е в Лайпциг.
Вера Йоурова казва, че докладът МРМ 2020 ще бъде публикуван в края на юли.
Не се съмнявам, че се нуждаем от силен и плуралистичен медиен сектор. За съжаление имаме много причини да се притесняваме. Това е резултатът от изследователския доклад, съфинансиран от ЕС, за мониторинга на медийния плурализъм МРМ 2020, който ще бъде публикуван до края на юли.
Йоурова посочи парадокса на съвременната журналистика – все по-голяма аудитория и все по-ниски приходи:
Аудиторията е рекордно висока – приходите са рекордно ниски. Това е не само вина на пандемията. Това е дългосрочна тенденция, свързана с цифровизацията и появата на онлайн платформите. Почти половината от гражданите на ЕС разчитат на онлайн новини като основен източник на информация за националната и европейската политика – но рекламата онлайн поставя създателите на съдържание, журналистите, в трудна ситуация. Тази тенденция излага на особен риск местните медии, най-близките до гражданите.
И риска при борбата с дезинформацията – лечението да е с по-нежелани резултати от болестта:
Трябва да работим заедно, за да направим цифровия свят и платформите по-прозрачен и по-отговорен. Цифровият Див Запад с актьори като Cambridge Analytica трябва да приключи. Но трябва да сме сигурни, че лечението не е по-лошо от самата болест. Мерките за борба с дезинформацията не могат да подкопаят свободата на словото. Не трябва да създаваме Министерство на истината.
Перспективата:
През септември като част от новия ни доклад за върховенство на закона – ще представим анализ на положението на медийния плурализъм за всяка страна в ЕС.
Въз основа на този анализ ще предложим мерки за засилване на свободата и плурализма на медиите съгласно нашия План за действие за европейска демокрация до края на тази година. Този план също ще предложи мерки, свързани с целостта на изборите, включително прозрачността на политическата реклама и борбата с дезинформацията.
Успоредно с това работим по специален план за действие в подкрепа на конкурентоспособността и цифровата трансформация на медийния сектор и ще изясним отговорността и отчетността на онлайн платформите, по-специално чрез Digital Services Act (DSA).
Също така разглеждаме въпроси, свързани с плурализма в медийния сектор.
Решени сме да продължим да съфинансираме поредица от проекти, които подкрепят трансграничната разследваща журналистика и предоставят правна помощ на тези, които се нуждаят от нея.
Виждам силна ангажираност и желание нещата да се променят.
Приветствам по-специално ангажимента на германското председателство.
От страна на Комисията – ние сме готови да действаме.
За финал – цитат от Мария Реса – “If we can’t hold power into account, we can’t do anything”.
Тук водещата постави бърз въпрос за кратък отговор: Какво ще правите за утвърждаване на устойчив бизнес модел?
Добър въпрос, не че на Комисията й е работа. Като излезе записът, ще цитирам по-точно отговора. По мое впечатление отговор няма – но “Ще предложим DSA”, каза Йоурова.
Добро събитие – с добра динамика, добре подбрани участници (ACT u EBU, както и Axel Springer, както и млади изследователи).
Важно за разказа е, че делото се гледа от Justice Nicol (Sir Andrew George Lindsay Nicol, styled The Hon. Mr Justice Nicol, judge of the High Court of England and Wales) , който заедно с Робертсън е автор на много известен (или най-известния) учебник по Медийно право отсам Атлантика.
57-годишният Деп съди издателя на News Group Newspapers (NGN) и Дан Уотън (Sun) за статия, публикувана през 2018 г., която посочва филмовата звезда като побойник в заглавие – How can JK Rowling be ‘genuinely happy’ casting wife beater Johnny Depp in the new Fantastic Beasts film?
Статията засяга твърденията, отправени срещу Деп от бившата му съпруга Амбър Хърд, че той е използвал сила към нея по време на брака им.
Неговата стратегия: категорично отрича твърденията. Съди Хърд в САЩ (за 50 милиона – за обвинeния в домашно насилие пред Washington Post), делото е насрочено за 2021. Ванеса Паради и Уинона Райдър са дали писмени показания в негова полза.
Стратегията на медията: обвинения и показания на Хърд за домашно насилие. Хърд ще присъства на заседанията. Адвокатът на медията твърди също така, че Деп не е представил в Лондон всички искани документи, свързани с употреба на наркотици – и медиите спекулират, че това може да доведе до неблагоприятно развитие за него.
Процесът трябва да продължи три седмици и ще се гледа в условия, подходящи за пандемия. Според медиите разходите ще са милиони, а евентуално присъдените обезщетения ще бъдат далеч по-ниски.
Това са две различни думи, които се употребяват съобразно значението, вложено в тях. Думата поставен, също и поставена, поставено, поставени, означава най-общо ’сложен, разположен някъде’. Дървеното писалище беше поставено близо до високия прозорец. Нови светофари ще бъдат поставени на възлови кръстовища в Ямбол. Думата се употребява и с други значения, например в словосъчетанията поставен срок, […]
Правилно е да се пише температура. Думата е заета чрез руски от латински – temperatura. Дъщеря ми вдигна температура и спа на пресекулки през нощта. Средната юлска температура в Горнотракийската низина е 25°С. Ако климатикът не достига зададената му температура, първо проверете дали няма отворени врати или прозорци.
и по пътя ще разгледаме Верона, с площад Бра, както и Арена ди Верона, къщата на Жулиета, площад Д’Ербе (площада на Синьорията) и Пиза -Двора на чудесата с Катедралата, Баптистерията и наклонената кула. Времето до обед се затопли малко. Пристигаме във
Верона,
оставят ни на паркинга за автобусите и започва нашата пешеходна обиколка. Минаваме покрай крепостната стена и отиваме на центъра, където е
Арена ди Верона
Който иска, обикаля с нас, който не – чака тук след два часа. Отиваме към реката. Тук тя прави един голям завой почти на 360 градуса. Разгледахме набързо околностите на Верона и се насочихме към центъра, пазара,
мястото за инквизиции
в миналото и после по калдаръмените улички.
Видяхме мястото, където в миналото са извършвали обезглавяването. Там, където се е събирало цялото население да гледа тези ужасни за времето си сцени. Тук има и една разрушена порта, където в миналото са вървели търговците с каруците. От едната арка са влизали, а от другата са излизали и т.н. Показват ни и къщата на Ромео и Жулиета.
Къщата на Жулиета
Къщата на Жулиета
По стените и фасадите видяхме невероятни начини за изразяване на любовта.
Любовни послания
Любовни послания
Любовни послания
Любовни послания написани на влаков билет, големи листове с поетични слова. Впечатли ме един голям лист, на който любовта беше изразена с много сложна химична формула.
Оставиха ни свободно време. Показаха ни на къде да вървим, за да излезем на Арена ди Верона и ни оставиха. Похапнах вкусен сладолед.
Знаете ли как се яде сладолед февруари месец
в Италия (Верона в случая)?
Протича ми сопола, бърша с кърпата и продължавам да ям, неустоимо изкушение.
После отидох при
Арена ди Верона
Чудих се дали да вляза вътре, защото входа беше 10 евро, но ги дадох и влязох. Обиколих цялата Арена по най-горните стъпала. Невероятно е усещането за пространство и акустика за времето си.
И как изглеждат кафенетата от най- горните стъпала на Арената.
Верона: къщи, кафенета и дворове – снимани от последния ред на Арена ди Верона
И къщичките от задната страна на Арената, пак от най-горните стъпала.
Верона: къщи, кафенета и дворове – снимани от последния ред на Арена ди Верона
Остава ми време за едно кафе
на едното от кафенетата с изглед към Арената. Още един красив спомен и прекрасно удоволствие. Вече се е стоплило значително, махнахме дебелите дрехи от сутринта.
Обяд отдавна е минал и ние продължаваме. Имаме доста път до
Пиза,
където стигаме по вечерно време. Там оставаше около час време, преди да затворят местата за посещение. И като започна едно тичане, да видя поне едно нещо,преди да затвори. Бързах към едната църква там, ама тя вече беше затворила.
Хукнах към наклонената кула
Когато бях тук през 2004 година, тя беше затворена за ремонт, а сега виждах хора по етажите нагоре. Успях да си купя билет и вече съм по стъпалата нагоре. През цялото време се чувствах под наклон. Стигнах до най-горе. Там имаше едни огромни камбани, които може би балансираха цялата конструкция. Така си мислех. И направих една пълна обиколка по целия последен етаж. Но от по-наклонената страна беше много страшно така под наклон да вървя по ръба на фасадата покрай обезопасителните въжета. Снимки от тук няма, защото вече беше вечер. От върха на кулата се вижда прекрасно целият град, осветен. Доста голям ми се видя.
Остана ми време за по една пица от заведенията около кулата и обратно към автобуса. Върнах се сам, защото групата се събира на изхода на влизане към кулата и другите забележителности на тази зелена поляна след още половин час. Време, през което успях да разгледам различните сувенири по сергиите наоколо. Тръгваме си от там след залез слънце, вече беше тъмно. Следваме пътя
Пристигаме там, настаняват ни в един малък хотел на центъра и ни показват накъде да вървим, за да си намерим място за вечеря. Защото и там скоро ще затворят заведенията. Тръгвам по главната павирана улица и си избирам една пицария. И докато си чакам храната, виждам как половината група минава по пътя и влиза също тук. Вземам си пица, бира и лимончело. Да го опитам аз това лимончело, дето толкова ни го хвалеха през цялото време. Добре си похапнах, разходих се още малко наоколо и е време за сън.
Ден пети, 27.02.2019 г.
След закуска заминаваме за
Флоренция
Бързаме да стигнем до там, защото автобуса трябва да има почивка от девет часа, преди нощен преход. Оставят ни някъде покрай реката, опитвам се да запомня мястото, но не успявам. И гледах много да не се деля от групата. Стигаме до един голям площад с една голяма катедрала. Тук ще ни чака местния ексурзовод. Докато го чакаме, ни раздават слушалки, за които сме платили по две евро. Идват едни негри с велосипеди, с едни големи сандъци отзад, където държат по 40-50 слушалки за туристи като нас. И всеки със слушалка на ухото ни ги пробват, като ни говорят в тях. Идва жената, която ще ни разхожда и говори през цялото време.
Целият ден ще прекараме във Флоренция
Обиколката на Флоренция започна оттук.
Беше една много колоритна, възрастна местна екскурзоводка, с много интересна фамилия – Бударини, която живее тук, владее 7 езика и представя Флоренция на туристическите групи.
Минаваме покрай къщата на Микеланджело
Спираме и пред
магазина на Пинокио
Бащата на Пинокио, татко Карлос, Карло Лоренцини (на италиански: Carlo Lorenzini), по-известен с псевдонима си Карло Колоди. Баща му, Доменико Лоренцини, е готвач, а майка му, Анджолина Орзали, работи като домашна прислужница. Влизам в магазина и докато разгледам,
докато снимам и тя групата заминала. Ами сега накъде?
Слушалките ми са извън обхват, т.е. групата е поне на 150 метра напред или в някоя странична уличка. Вървя и се оглеждам. Чувам глас в слушалките вече, оглеждам се наоколо и виждам последните хора от групата, завиващи зад един ъгъл. Така ги догонвам.
Тук до тази кула.
Имаше спрели няколко екипа на полиция и Бърза помощ. Обясняват ни с чувство за хумор, че тези екипи са тук, защото много туристи припадат като видят Флорентинските красоти, обслужват ги веднага. От тази кула наляво и се излиза на мястото, където ще се събираме вечерта.
Скъпи са файтоните за разходка.
Все пак става дума за два коня. Тук някои се шегуваха, като казват: „Ами да откачат единия, за да падне цената наполовина”. А екскурзовода казва: „Скъпи са Флорентинските коне. По-добре пеша с мен, отколкото с файтон. А е и по-здравословно”.
Минаваме да видим и прасенцето.
Минаваме да видим и прасенцето
Оставят ни тук, събират ни слушалките и ни дават свободно време до 18 ч. И след свободното време се събираме пак тук –
Piazza della Signoria
в 18:30 ч.
Давид
Моята обиколка продължава към кули, камбанарии, ресторанти, паркове и вкусна храна и напитки.
Купола на Брунелески
Куполът на Брунелески
Казват ни, че можем да си купим един билет за всичко около Баптистерията, катедралата, кулата до нея, купола на Брунелески до горе. Общо пет места. Купих си билет, но видях само тези места, където нямаше опашка – три места: катедралата, кулата до върха и църквата до тях. После обикалях по улиците, които си бях набелязъл от върха на кулата.
Похапнах тук.
После ходих на
пазара на Халите – Mercato Centrale
Халите – Mercato Centrale
Минах покрай пазара за кожени изделия.
Големи Хали – пазар меркато се казва. Там има голям зеленчуков пазар на закрито.
Имаше и щанд с огромни порции храна.
И едни корави хлебчета
Хлебчета
Похапнах си добре. После се върнах пак на площада.
Наредих се за купола на Брунелески на една малка опашка, която само след минути стана над 100 души. Почнаха да пускат, но мен ме спряха. За купола на Брунелески трябвало резервация, която се правела на едни машинки на съседната улица. А аз нямах. Само дето чаках. Отидох и там, но имаше час само за 17:30 ч, т.е след два часа, а ние тръгвахме в 18ч. Направих си резервация, макар да знаех, че няма да имам време, но поне да видя как става. И когато се върнах на опашката, там вече нямаше никой.
Обиколката продължава през моста на златарите към един парк с
градини (giardino di boboli firenze)
Лесно е до там, през моста на Златарите и в същата посока. Тук туристическият поток рязко намалява, озоваваш се в един тих и спокоен квартал.
Градините бяха затворени вече, но видях къде са.
Палацо Пити (Palazzo Pitti)
Продължих в същата посока през този тих квартал и стигнах до
Порта Романа (Porta Romana)
На връщане похапнах вкусен сладолед.
И времето за обиколка завърши. Събираме се и тръгваме. Автобусът ни чака на един паркинг до реката, на половин час пешеходно време. Тръгваме си с нощен преход.
Пътуването към България мина в една дълга и заслужена дрямка.
Вече е тъмно. Нощта напредва. С няколко почивки, настъпва и утрото, един цял ден пътуване и в късен следобед бяхме в София.
Не толкова късен, но достатъчен, за да изпусна последния автобус за моя град, малко след 17 ч. От там вземам автобус за Варна, за да сляза в Търново, и отново да изпусна и последния влак за моя град, та се наложи и там да спя. Още 42 лв, за хотел.
Информация от първа ръка за пътуване с кола през Европа по време на епидемията от поредния китайски вирус COVID-19. Приятно четене:
Пътуване с кола по време на корона-вирус
Дания – Германия – Чехия – Словакия – Унгария – Сърбия – България
Снощи се прибрах от Дания до България с кола. Ще опиша как мина пътуването, с идеята че може да има полезно инфо за някой друг, решил да пътува с автомобил до Бг.
Дания
Пътувахме двама души в колата, с доста багаж. На първи юли в 8:15 ч хванахме ферибота от пристанище Rødby в Дания и в около 9 ч датско време слезнахме на немското пристанище Путгарден.
На датска територия само ти проверяват билета за ферибота, на немска територия няма никаква проверка. На ферибота имаше хора с маски, но и имаше много и без маски. Тоест ‘лабава работа.
Fehmarn, Schleswig-Holstein, 23769, DE
Германия
От Путгарден карахме през Берлин до чешката граница в посока Прага. В много участъци в Германия има ремонти по магистралите.
В Германия по бензиностанциите искат да си с маска
когато си при касите за плащане. Карахме но предимно с по 70-80 км в час.
Единственото по-сериозно задръстване беше в Берлин,
беше някакъв пиков час в около 2 следобед. Както и да е, не разбрахме че сме в Чехия, усетихме се по табелите по едно време и по няколко смса от мобилния оператор.
Чехия
Спряхме, купихме
винетка за Чехия,
която е стикер и се лепи на предното стъкло (около 10 евро май беше). В Чехия една трета от магистралите са чисто нови, две трети са в ремонт.
Нямаше сериозни задръствания,
но пак на мн места не може с повече от 80 км в час да караш. Бензина в Германия и Чехия е на нормални цени (грубо около 1, 20 – 1,30 евро).
Словакия
В Словакия още на влизане се купува
винетка
(има нещо като бивш гарничен пункт) но няма проверки, само си купуваш винетка. Там искат да покажеш талона на колата за да ти дадат винетка (електронна е). Има и бензиностанция на същото място но бензина е скъп (около 2 евро литъра).
На словашко-унгарската граница
има пропусквателни пунктове, но няма паспортна проверка. Стоят няколко полицаи и митничари и на случаен принцип спират коли ако им се видят съмнителни нещо. На тях искат евентуално документи и ги карат да отворят багажника, хвърлят по едно око и ги пускат. Няма задръствания и излишна бюрокрация. Има
гише за винетка, която е електронна
И тя е в тоя ценови диапазон като в Чехия и Словакия. Не е моя колата и затова не следях с прецизност цените на винетките.
Унгария
Влезнахме в Унгария в около 11 часа вечерта в посока
В Унгария валеше порой и карахме бавно през нощта, стигнахме в 00 часа в полунощ в хотела в град Гьор в Унгария където нощувахме. Тоест от Путгарден до Гьор сме стигнали за около 14 – 15 часа. Това са грубо около 1 200 км. Спирали сме 4 пъти за бензин, тоалетна и винетки.
На сутринта в 7 ч от Унгария след два три часа стигнахме до
сръбската граница след град Сегед
Нямаше никакъв трафик. Бензина в Унгария беше на цена около 1,20 евро.
На границата Унгария – Сърбия има граничен контрол
Показваш паспортите и талона на автомобила и минаваш веднага. Никой не прави проблеми (нито унгарците нито сърбите). В Унгария също има доста ремонти по магистралите.
Сърбия
В Сърбия караш само по магистрали, трафик няма даже по сред бял ден. Мн е удобно. Учудихме се, че
няма трафик, предположихме, че е заради повишената цена на тол таксите в Сърбия
Та повечето народ кара май през Румъния. Лично аз препоръчвам Сърбия пред Румъния, понеже няма трафик, само магистрали са чак до бг границата Калотина и няма сериозни ремонти по пътищата както в останалата Европа.
Пътните такси в Сърбия от Сегед до Калотина
ни излезнаха около 18 евро. Обаче пътя е рай. Маршрутът е покрай Нови сад, Белград, Ниш, Пирот Димитровград и си на Калотина. На тол пунктовете в Сърбия може да се плаща с евро или с карта.
На сръбско-българската граница
сърбите гледат паспорт или лична карта, талона на колата и минаваш. Опашки няма. На българската граница в Калотина гледат същото и пак минаваш. Багажа не го гледат никъде.
България
В България след граничния контрол се продават електронни винетки. Искат пари в брой на касата – с карта не може. Ако нямаш левове, има машинки за издаване на електронна винетка на която плащаш с карта. Машинката дава инструкции стъпка по стъпка какво да се прави, видя ми се малко сложно ама се справи колегата шофьор.
От Калотина до София половината път е в ремонти,
но тарфик сериозен няма. В Софето по някакви северни дъги и нелоши околовръстни стигнахме до автомагистрала Тракия и оттам по нея до град Пловдив където беше крайната цел на пътуването.
Освен многото ремонти из Европа по описания маршрут, други досадни забавяния няма
Нито по границите нито никъде. Карахме по навигацията на гугъл карти на телефона. Тя показва в реално време къде какво се случва по пътищата (задръствания и т.н.). Не са ни карали никъде по границите да подписваме декларации за корона вируса или някакви други проверки във връзка с пандемията.
Тръгнахме от Германия (пристанището Путгарден) на първи юли в 9 ч сутринта, в Пловдив бяхме в около 20 – 21 ч на втори юли. Нощували сме в Унгария и общо сме спирали около 7-8 пъти средно за по 20 минути престой на спиране.
На пътуващите на добър път и се надявам да съм бил полезен с инфото!
Как се пише: вещноправен или вещно-правен?
