Monthly Archives: February 2021

Един труден законопроект за обществените медии, който за пореден път се оказа неприоритетен: интервю за Тоест

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана  известно, че  последният (засега) законопроект за изменение  на ЗРТ,  уреждащ нов принцип на финансиране на обществените медии в съответствие с правилата на ЕС  за държавната помощ и  формално внесен в последните часове на работа на този парламент, няма да бъде гледан. Или поне не в този парламент.

Имаше гласове, включително на председателката на СЕМ Бетина Жотева, този законопроект да се обедини със законопроекта за въвеждане на ревизията на медийната директива (срок за въвеждане 19 септември 2020 г., приет и в сила от 2020 г.) –

“Съществуването на два проекта за закон, на един и същи закон, е възможно най-неудачният вариант за промяна на закон, тъй като има много неизчистени моменти в съгласувателните процедури и това довежда до объркване на всички, които се опитват правилно да разберат какво се случва със ЗРТ. В крайна сметка, когато двата проекта за закон влязат в парламента, там ще трябва да има една трета група, която да обедини двата проекта”.

Не се оказа така, никой не се обърка и в момента имаме приета поне национална транспозиция на медийната  директива 2018/1808. А можеше да нямаме.

Принципите на ЕК за държавната помощ в радиото и телевизията са приети през 2001,    първите 20 години не стигнаха на България да ги въведе, но защо да бързаме толкова, надеждата е в следващите 20.

Повече – в разговора ми с Венелина Попова за Тоест.

 

Дневник: Колко пъти полицията е искала трафични данни за карантинирани

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Полицията е поискала информация от мобилните оператори за трафичните данни на 75 души от началото на извънредното положение до средата на ноември 2020 г., за да следи дали спазват задължителната карантина. В 62 от тези 75 случая органите на полицията са получили разрешение и действителен достъп до данните, като позволението е допуснато със съдебно решение. В 13 от случаите различни съдилища в страната са отказали достъп. За този период полицията е засякла по трафични данни, че 10 души в цялата страна не са спазили задължителната карантина заради коронавируса и по всички тях са образувани досъдебни производства.

Цялата статия в Дневник

Препоръките на Надзорния съвет на Facebook: отговорът на компанията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През януари Надзорният съвет на Facebook публикува решения по няколко дела  на компанията.

Съветът също така публикува препоръки в 17 области, в които Facebook може да подобри модерирането на съдържанието. 

Днес е публикуван отговорът на Facebook на препоръките на Надзорния съвет. Препоръките се приемат “с изключение на една препоръка, с която не сме съгласни и няма да предприемаме действия, тъй като тя се отнася до смекчаване на мярка срещу  дезинформация относно COVID-19. В консултация със световните здравни власти  ние продължаваме да вярваме, че нашият подход за премахване на дезинформацията относно  COVID-19, която може да доведе до непосредствена вреда, е правилният по време на глобална пандемия.”

Facebook’s Detailed Response to Oversight Board

Как се пише: ала или а ла?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правописът на този предлог, който се употребява за посочване на сходство, не е нормиран изрично. По традиция се пише слято – ала. Думата е заета от френски – à la. Силвио Пиола остава в историята на световния футбол със своя известен удар „задна ножица“, наречен „ала Пиола“ (в стил „Пиола“). Отдавна не бях виждал мъж […]

Как се пише: пинкод, пин-код, пин код, ПИН-код или ПИН код?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише пинкод, мн.ч. пинкодове. Често пинкодът е комбинация от числа, които лесно се помнят и са свързани с важни лични събития. При претърсването на заложните къщи са открити 335 дебитни банкови карти и техните пинкодове.

Facebook, Google, Microsoft, Twitter, TikTok и Mozilla: доклади за противодействие на дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия публиква съобщение   относно  новите доклади на Facebook, Google, Microsoft, Twitter, TikTok и Mozilla, подписали Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията. В докладите се прави преглед на развитието на мерките, предприети през януари 2021 г.

ЕК акцентира по-специално върху мерките за противодействие на дезинформацията, свързана с коронавируса. Отчита се активизиране на платформите.

  • Google разширява своята функция за търсене, предоставяща информация и списък на разрешените ваксини според географското местоположение на потребителя в отговор на свързани търсения в 23 държави от ЕС.
  • TikTok прилага вече  етикет за ваксина срещу COVID-19 за над пет хиляди видеоматериала в Европейския съюз.
  • Microsoft съфинансира кампанията #VaxFacts, започната от NewsGuard, която предоставя безплатен браузър за защита от дезинформация за ваксини срещу коронавируса.
  • Mozilla докладва, че контролираното авторитетно съдържание от приложението Pocket (read-it-later) е събрало над 5.8 милиарда импресии в целия ЕС.
  • Facebook започна да премахва неверни твърдения за ваксините, и добавя авторитетна информация за ваксините в своите панели COVID-19.

ЕК напомня, че задължението за докладване важи до средата на 2021.

Докладите:

ЗИД ЗРТ за въвеждане на Съобщението за държавната помощ. Безобразието със спортните права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Във вторник, денят преди сряда – в сряда се провежда редовното заседание на Министерския съвет – в Народното събрание е внесен законопроект на Министерския съвет за изменение на Закона за радиото и телевизията.  Според чл.46 (2) от Устройствения правилник на МС,  приетите неприсъствено от Министерския съвет актове се вписват в протокола от първото след тяхното приемане заседание. Утре ще видим*.

 Какво налага такава спешност, че да не може да се изчака до сряда? Вероятният отговор е, че изтичат последните часове на това Народно събрание и управляващите не биха желали да оставят тази задача за следващия парламент.

Тук вече е ставало дума за двата паралелни закона, които се изготвяха от две работни групи, създадени със заповед на министъра на културата.

Първият закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията трябваше да въведе в българското право ревизията на медийната директива – Директива 2018/1808. Така и стана. Тук особен медиен интерес нямаше, ако нещо имаше – това беше шум, свързан с въпроса как СЕМ досега не регулирал интернет, а пък отсега щял да го регулира. Нито досега не го е регулирал, нито отсега ще го регулира целия, но този разговор си върви.

За отбелязване е, че при въвеждането отпадна важна разпоредба, въвеждаща ново задължение в  директивата за финансово, кадрово и ресурсно осигуряване на Съвета за електронни медии. 

Вторият закон трябваше да въведе в българското право Съобщението на ЕК за държавната помощ за обществените радио и телевизия от 2009 г. и да приведе в съответствие Закона за радиото и телевизията със Закона за публичните финанси. Съобщението за държавната помощ  изисква финансирането на обществените радио и телевизия да става в съответствие с тяхната обществена мисия. Този  законопроект минава  през различни перипетии, на моменти  изглежда, че законопроектът е напълно и безвъзвратно загубен – но така или иначе днес, половин година по-късно, и този законопроект влиза в Народното събрание, ето това е той:  

Законопроект за изменение и допълнение на ЗРТ 

Този законопроект съдържа разпоредби,  отговарящи на шестте изисквания на Съобщението за държавната помощ:

  1. Изискване „мисия” . ЕС изисква от държавите ясно определяне на обществената мисия на обществените електронни медии. Обществената мисия трябва да даде отговор на въпроса  какво оправдава съществуването на българските обществени  медии. 
  2. Изискване „възлагане”. Обществената мисия трябва да бъде   записана в обвързващ правен акт. 
  3. Изискване „оценка ex ante с оглед мисията” („тест Амстердам”). Услугите, които обществените радио и телевизия ще въвеждат в бъдеще, трябва да се оценяват за тяхната добавена стойност от гледна точка на обществената мисия – демократичните, социални  и културни потребности на обществото.
  4. Изискване „оценка ex post с оглед мисията”. Всяка държава има задължение да въведе надежден механизъм за надзор върху изпълнението на обществената мисия. Механизмът има две нива – вътрешен (система за управление на качеството) и външен – мерки за надзор от страна на регулатора, независим одит и др. 
  5. Изискване „принцип на нетните разходи” (финансов„тест за пропорционалност”). Компенсацията чрез обществeното финансиране трябва да вземе предвид    нетните разходи за изпълнение на обществената мисия. Не се допуска свръхкомпенсация и кроссубсидиране.
  6. Изискване „финансов контрол“. Изисква се ефективен външен финансов контрол дали финансирането е разходвано законосъобразно и за изпълнение на мисията, както и с оглед прилагане на  принципа на нетните разходи.

Извън това се закрива фонд Радио и телевизия, внасят се някои изменения в управлението (включително предлага се удължаване на мандатите от 3 на 5 години и тяхното съгласуване), а също се въвежда пропуснатата разпоредба на чл.30 параграф 4 от Директива 2018/1808 за кадрово, технологично и финансово осигуряване на СЕМ.

И сега – внимание:  след завършване на работата на групата в текста се е появила следната разпоредба – чл.6 ал. 3 т. 15:  Българското национално радио и Българската национална телевизия:

15. предоставят медийни услуги и дейности, свързани само с международни спортни прояви, в които участват български спортни отбори и спортисти, представляващи Република България, и които не са изчерпателно разпространени или отразени по програмите на търговски доставчици на медийни услуги.

Обществена мисия на остатъчен принцип.

Не знам кой  е формулирал това  безобразие, но се надявам то да няма бъдеще в закона.

 

*24 февруари 2021 

В дневния ред на МС за 24 февруари отсъства такава точка, няма информация   за извънредно заседание.

В качения файл на сайта на НС  отсъства номер и дата на решението, с което е приет законопроектът.

№……….………………….

 

…………………. 2021 г.

ДО

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

 

г-жа ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА,

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение ¹………………. на Министерския съвет от 2021 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. 

Приложения:

  1. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
  2. Частична предварителна оценка на въздействието.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                              (Бойко Борисов)

    

**26 февруари  След двукратно отлагане на заседанието на парламентарната комисия за култура и медии, което трябваше да разгледа проекта на първо четене,  Тома Биков обяви в предаването Пресечна точка на Нова Нюз, че законопроектът остава за следващия парламент.

Одобрена е тарифата за заплащане на БНР и БНТ по време на предизборната кампания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Одобрена е тарифата за заплащане на предизборните предавания по БНТ и БНР от партиите при произвеждането на изборите за народни представители през 2021 г.

Със свое постановление правителството одобри тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети ще заплащат предизборните предаванията по Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и техните регионални центрове в рамките на предстоящата предизборна кампания за избор на народни представители през 2021 г.. Тарифата е изготвена в съответствие с предложенията на ръководствата на БНТ и БНР.

Предизборната кампания се отразява в програмите на двете обществени медии под формата на клипове, диспути и други форми, договорени с представители на участниците в изборите по реда и условията, уредени в Изборния кодекс. Срокът за приемането на тарифата е не по-късно от 40 дни преди изборния ден, съгласно чл. 197 от Изборния кодекс.

Постановление 52 от 17 февруари 2021 за одобряване на Тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове при произвеждането на изборите за народни представители през 2021 г.

Пост-Брекзит аудиовизия в Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската аудиовизуална обдерватория публикува доклад, който анализира ефектите от Брекзит за аудиовизуалната индустрия в Европа.

Докладът  обяснява, че търговските отношения между Обединеното кралство и ЕС сега се управляват от така нареченото Споразумение за търговия и сътрудничество (Trade and Cooperation Agreement, TCA).

Обсъждат се правилата за   сътрудничеството между Обединеното кралство и ЕС: движението на хора и стоки.

Обединеното кралство е загубило директен достъп до програмата „Творческа Европа“, но много международни форми на обучение   ще останат отворени за участниците  от Обединеното кралство.

Аудиовизуалните медийни услуги в Обединеното кралство вече не се ползват от свободата на приемане и препредаване, съдържаща се в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги на ЕС. От това следва, че страните от ЕС имат теоретично право въз основа на собственото си национално законодателство и, където е приложимо, на правилата на Европейската конвенция за трансгранична телевизия, да ограничават приемането и препредаването на аудиовизуални медийни услуги с произход от Обединеното кралство. Докладът обяснява новите правила относно лицензирането и юрисдикцията за услугите в Обединеното кралство и ЕС.

Завършвайки с друга основна тема, интелектуалната собственост, докладът очертава новата рамка, отнасяща се до   аудиовизуалния пейзаж след Брекзит.

Както вече е ставало дума по друг повод, след Брекзит произведенията от Обединеното кралство – страна по Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа – остават европейски за целите на определяне на квотата, която е изискване в Директивата за аудиовизуални медийни услуги,  макар Обединеното кралство да губи статуса си на държава от ЕС.

Покана за участие в търг в подкрепа на медийния плурализъм и културното многообразие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Европейската комисия публикува покана за участие в търг със задача да се очертаят съществуващите правила и подходи в подкрепа на медийния плурализъм и културното многообразие, по-специално във връзка с популяризирането на съдържанието от обществен интерес. Проучването ще предостави на Комисията, държавите членки и националните регулаторни органи цялостен анализ, който би могъл да подкрепи общите подходи за популяризиране на съдържанието от общ интерес, както беше обявено през декември в Плана за действие за медиите и аудио-визуалния сектор и Плана за действие за европейската демокрация.

Проучването ще предостави също така подробен преглед на разпределението на приходите от реклама, свързани с медийно съдържание, както онлайн, така и офлайн, между различните участници във веригата за създаване на стойност. То ще предложи възможни методологии за оценка и измерване на медийния плурализъм и ще предложи мерки за преодоляване на недостатъците.

Тази инициатива е част от по-широките усилия за подкрепа на свободата и плурализма на медиите в целия ЕС. Тя се основава на констатациите от Мониторинга на медийния плурализъм (ММП), съфинансиран от ЕС, и на неотдавнашно проучване относно преразгледаната Директива за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ), в което се разглеждат по-специално правилата за собствеността върху медиите. Успоредно с това Комисията ще осигури устойчиво финансиране за проекти за медиен плурализъм в рамките на новата програма „Творческа Европа“.

Крайният срок за подаване на оферти е 23 март 2021г.

Повече информация за поканите за представяне на оферти можете да намерите тук.

Списъкът на текущите проекти, финансирани от ЕС в тази област, е достъпен тук.