Monthly Archives: March 2021
Съд на ЕС: държавна помощ за футболни клубове
от Нели ОгняноваСтана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑362/19 P Европейска комисия срещу Fútbol Club Barcelona, жалбоподател в първоинстанционното производство.Европейската комисия иска отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от 26 февруари 2019 г., Fútbol Club Barcelona/Комисия (T‑865/16, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2019:113), с което той е отменил Решение (ЕС) 2016/2391 на Комисията от 4 юли 2016 година относно държавна помощ SA.29769 (2013/C) (ex 2013/NN), приведена в действие от Испания за някои футболни клубове.
Испания задължава със закон футболните клубове да се преобразуват в акционерни дружества, но позволява изключения и четири клуба остават във формата на нестопански организации. Те се ползват със специална данъчна ставка за облагане на приходите им, по-ниска от ставката, приложима за АД. Със спорното решение Комисията установява, че със Закон 10/1990 Кралство Испания неправомерно е въвело помощ под формата на данъчно предимство в областта на корпоративния данък в полза на някои футболни клубове, по-конкретно в полза на FC Barcelona, на Club Atlético Osasuna, на Athletic Club и на Real Madrid, в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС. Общият съд отменя спорното решение. Комисията иска отмяна на решението на Общия съд.
Кралство Испания изтъква, че е неправилно да се приеме, че самото наличие на различна данъчна ставка предполага наличието на държавна помощ. Макар данъчната ставка да е основен елемент на всяка данъчна мярка, не било достатъчно наличието на държавна помощ да се основава на констатацията, че разгледан ex ante, въпросният данъчен режим е в състояние да предостави годишно предимство само поради наличието на по-ниска данъчна ставка.
Съдът
Съгласно постоянната практика на Съда квалифицирането на национална мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да са изпълнени всички посочени по-долу условия. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или посредством ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя селективно предимство на своя получател. Четвърто, тя трябва да нарушава конкуренцията или да заплашва да наруши конкуренцията.
За държавна помощ се счита всяка намеса чрез държавни ресурси, която под каквато и да е форма може да постави пряко или непряко в по-благоприятно положение определени предприятия или която трябва да се счита за икономическо предимство, което предприятието получател не би получило при нормални пазарни условия.
Понятието „държавна помощ“ е по-широко от понятието „субсидия“, при положение че то включва не само позитивни престации като субсидии, заеми или капиталово участие в предприятия, но и други видове намеса, облекчаващи под различна форма тежестите, които обичайно натоварват бюджета на едно предприятие и които, без да са субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и последици.
Понятието „предимство“, неразделно свързано с квалифицирането на една мярка като държавна помощ, придобива обективен характер, независимо от мотивите на авторите на разглежданата мярка – естеството на преследваните от държавните мерки цели и тяхната обосновка са без значение за квалифицирането им като държавна помощ.
В случай на схема на помощи се прави разлика между, от една страна, приемането на тази схема и от друга страна, предоставянето на помощи въз основа на посочената схема.
Разглежданата схема за помощ е осигурявала, още от датата на нейното приемане, предимство на ползващите се от нея лица (97). За да докаже в достатъчна степен, че разглежданата схема за помощ осигурява на получателите си предимство, попадащо в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, Комисията не е била длъжна да разглежда в спорното решение допълнителни обстоятелства – както неправилно приема Общият съд.
Facebook и правата на човека
от Нели ОгняноваДиректорът за правата на човека във FB говори по темата пред медиите:
Като директор по правата на човека във Facebook често чувам твърдения, че социалните медии са екзистенциална заплаха за демокрацията; че технологичните компании нарушават неприкосновеността на личния живот чрез своите бизнес модели; че алгоритмите на технологичните платформи неизбежно разпространяват речта на омразата и подбуждането срещу расови и религиозни малцинства, жени, общности от LGBTQ и защитници на правата на човека.
Културата, правилата и операциите на технологичните компании изглеждат (и често пъти са) толкова фундаментално различни от законите, принципите и договорите, които дълго време са формирали основата на активизма за правата на човека.
Компаниите не са държави. Те нямат ex lege задължения за защита на човешките права. Но те трябва да познават, да приоритизират, предотвратяват или смекчават неблагоприятни въздействия върху правата на човека; и да осигуряват достъп до правни средства за защита.
Facebook отбелязва важен напредък в своя път за защита на правата на човека. Създадохме корпоративна политика за правата на човека:
- Първо , важно е да се признае, че политиките за правата на човека на технологичните компании се различават.
- Второ : Facebook се ангажира да зачита правата на човека, както са определени от UN.
- Трето : Нашата политика не само се стреми към висока цел. Споделяме как изпълняваме ангажиментите си.
- Четвърто : Ангажираме се с нов, годишен доклад за правата на човека.
- И накрая : През годините работихме в подкрепа на защитниците на правата на човека, които използват нашата платформа, и сега създаваме фонд, който ще предоставя офлайн помощ на защитниците на правата на човека, изправени пред критични заплахи, и ще подкрепя нови усилия за цифрова сигурност. Искаме Facebook да бъде място, където защитниците на правата на човека могат да бъдат защитени, но също така и платформаза създаване на общност и популяризиране ценностите на правата на човека.
Съд на ЕС: данък реклама
от Нели ОгняноваСтана известно решението на Съда на ЕС по дело С-596/19P, Комисия/Унгария.
Cъс закон, влязъл в сила на 15 август 2014г., Унгария въвежда прогресивен данък върху приходите от разпространението на реклама на нейна територия. Основата на данъка е нетният оборот на разпространителите на реклама (печатни издания, аудиовизуални медии и лица, предлагащи рекламни площи), действащи в Унгария.
Комисията приема, че приетата от Унгария данъчна мярка, както поради прогресивното структуриране на ставките, така и поради възможността за приспадане на пренесените загуби, предвидени в нейните рамки, представлява държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, и нарежда незабавното и действително възстановяване на изплатените помощи от получателите им.
С решение от 27юни 2019 г. Общият съд, сезиран от Унгария, отменя последното решение.
С две решения, обявени на 16 март 2021г., Съдът, заседаващ в голям състав, отхвърля жалбите, подадени от Комисията срещу сходни съдебни решения в Унгария, а също и в Полша по дело С-562/19Р.
Съдът констатира, че Комисията не установява, че характеристиките на мерките, въведени съответно от полския и унгарския законодател, са били замислени като явно дискриминационни с цел да се заобиколят изискванията, произтичащи от правото на Съюза в областта на държавните помощи.
Първи стратегически план по Хоризонт Европа 2021-2024
от Нели ОгняноваЕвропейската комисия прие първия стратегически план за „Хоризонт Европа“ – новата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации в размер на 95.5 милиарда евро.
„Стратегическият план е нов подход по програма „Хоризонт Европа“. Tой е изготвен в резултат на широк процес на съвместно проектиране с участието на Европейския парламент, държавите членки, заинтересованите страни и европейските граждани.
Стратегическият план определя четири основни насоки за инвестициите в научни изследвания и иновации:
- постигане на стратегическа автономност чрез разработването на ключови цифрови, базови и нововъзникващи технологии, както и вериги за създаване на стойност;
- възстановяване на биологичното разнообразие;
- превръщането на Европа в първата цифрова, кръгова и неутрална по отношение на климата икономика;
- създаване на по-устойчиво, приобщаващо и демократично европейско общество.
Съд на ЕС: транспониране на директиви
от Нели ОгняноваСтана известно решение на Съда на ЕС по дело C-64/20 UH/AntAireTalmhaíochtaBiaagusMara, ÉireagusAntArd-Aighne.
Това искане е отправено в производство между UH и министъра на земеделието, храните и мореплаването на Ирландия по въпроса дали ирландското законодателство по отношение на етикета и опаковката на листовките за ветеринарномедицински продукти отговаря на изискванията, установени в Директива 2001/82. Директивата предвижда листовките да са на английски и ирландски, а регламентът, който ще замени директивата и ще влезе в сила през 2022, допуска те да са само на един език. Накратко, Ирландия се опитва да представи неизпълнението на директивата като ранно прилагане на регламента. Жалбоподателят в главното производство, ирландски гражданин, не е съгласен с това тълкуване.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 288 от ДФЕС. Към Съда на ЕС са отправени два въпроса, свързани с ролята на националните съдилища, когато в националното право не е транспонирана определена част от директива:
Разполага ли националният съд с право на преценка дали да откаже да постанови дадена мярка, въпреки че е приел, че в националното право не е транспониран конкретен аспект от директива на Европейския съюз, и — ако разполага с такова право на преценка — какви фактори е подходящо да се вземат предвид при упражняването на това право на преценка и/или има ли право националният съд да вземе предвид същите фактори, които би взел предвид, ако разглеждаше нарушение на националното право?
Ще бъде ли нарушен принципът на директен ефект на правото на Съюза, ако по настоящото дело националният съд откаже да постанови поисканата мярка поради влизането в сила впоследствие на Регламент – въпреки че е приел, че в националното право не е транспонирано предвиденото в директивата изискване.
Съдът: задължението на държавите-членки при приемането на директива е да постигнат резултата, предвиден от тази директива, и те са длъжни да предприемат подходящи действия. Задължението обвързва всички органи на държавите-членки – включително, в рамките на тяхната юрисдикция, съдилищата.
Ирландският съд е постановил, че Директива 2001/82 не е транспонирана правилно, следователно той трябва да вземе всички подходящи мерки, независимо дали общи или конкретни, за да гарантира постигането на целения резултат от тази директива.
До отмяната на Директива 2001/82 с регламент (което се предвижда за 2022), разпоредбите на директивата остават задължителни, освен ако Съдът определи, че са недействителни.
При тези обстоятелства член 288 от ДФЕС не позволява на национален съд да пренебрегне задължението, наложено на съответната държава-членка да транспонира директива с мотива, че такова транспониране е непропорционално скъпо или тривиално в резултат на по-ранното влизане в сила на предназначения да замени тази директива регламент.
FB се е договорил с News Corp Australia и Nine Entertainment
от Нели ОгняноваСпоред съобщение от 16 март 2021 Facebook е сключил сделки с двете най-големи австралийски медийни компании – News Corp на Rupert Murdoch и Nine Entertainment Co – след седмици напрегнати преговори.
Предмет на сделката с News Corp е използването на новинарски статии от The Australian, The Daily Telegraph и Herald Sun и видеоклипове от Sky News Australia, а сделката на Nine е за The Sydney Morning Herald and The Age. Новите сделки са в допълнение към сключените сделки със Seven West Media и Solstice Media, издател на The New Daily и собственик на Crikey Private Media. Guardian Australia и ABC все още преговарят.
Твърди се, че споразуменията дават на потребителите достъп до първокласно съдържание.
Seven , Nine , Guardian Australia и News Corp са подписали писма за намерения с Google.
Преговорите са свързани с приетото от Австралия законодателство, което установява задължителен кодекс за поведение, “за да подпомогне поддържането на устойчивостта на австралийския медиен сектор чрез справяне с дисбаланса при договарянето между цифровите платформи и австралийската новинарска индустрия”.
Програма на ЕС Цифрова Европа
от Нели ОгняноваНовата програма на ЕС „Цифрова Европа“, която разполага със значителен бюджет, възлизащ на 7,588 млрд. евро, ще се изпълнява за периода 2021 – 2027 г., считано от 1 януари т.г. Програмата е приета от Съвета на ЕС, а приемането ѝ от Европейския парламент предстои.
Програмата „Цифрова Европа“ ще финансира проекти в пет области, всяка от които има свой индикативен бюджет:
- високопроизводителни изчислителни технологии: 2 226 914 000 евро
- изкуствен интелект: 2 061 956 000 евро
- киберсигурност и доверие: 1 649 566 000 евро
- задълбочени цифрови умения: 577 347 000 евро
- използване по най-добрия начин на цифровия капацитет и оперативна съвместимост: 1 072 217 000 евро
„Цифрова Европа“ ще допълва редица други програми в подкрепа на цифровата трансформация, например „Хоризонт Европа“, която е насочена към научните изследвания и технологичното развитие, както и цифровите аспекти на Механизма за свързване на Европа. Освен това съгласно новия регламент за Механизма за възстановяване и устойчивост националните планове за възстановяване и устойчивост трябва да разпределят най-малко 20% от разходите за цифровия преход.
Правният акт трябва да бъде приет от Европейския парламент на второ четене, преди да бъде публикуван в Официален вестник на ЕС. Регламентът ще влезе в сила в деня на публикуването му.
- Регламент за създаване на програмата „Цифрова Европа“ за периода 2021 – 2027 г. – позиция на Съвета на първо четене
- Регламент за създаване на програмата „Цифрова Европа“ – мотиви на Съвета
- Програма „Цифрова Европа“ – неформално споразумение с Европейския парламент (съобщение за медиите, 14 декември 2020 г.)
- Цифрово бъдеще за Европа (обща информация)
- Дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021 – 2027 г. (обща информация)
Онлайн удостоверяване на възрастта
от Нели ОгняноваФренският регулатор за електронните медии (Conseil Supérieur de l’Audiovisuel, CSA) предупреждава уебсайтовете за възрастни, че трябва да инсталират система за проверка на възрастта или ще бъдат изправени пред законови санкции, включително закриване.
Предупреждението идва след приетия закон срещу домашното насилие, който включва разпоредби, задължаващи порнографските уебсайтове да осигурят на входа проверка на възрастта, без да се посочва какви технически средства трябва да предприемат.
Притесненията относно проверка чрез данни от национален документ за самоличност, номер на кредитна карта или технология за разпознаване на лица, се съсредоточават главно върху рисковете за личната неприкосновеност.
Проверката на възрастта е задача, която трябва да се реши във всяка държава с оглед защитата на децата онлайн.
За вестниците на Пеевски
от Нели ОгняноваПо-важното за съдбата на вестниците на Пеевски според прессъобщението на Нова от 16 март 2021:
Юнайтед Груп, чрез дъщерното си дружество Нет Инфо – водещата дигитална медийна и технологична компания, част от Нова Броудкастинг Груп – придобива 100% от дяловете на „Вестник Телеграф“ ЕООД. Сделката включва изданията „Телеграф“, „Монитор“, „Мач Телеграф“, „Политика“, „Europost“, притежаваните от дружеството сайтове, както и 50% от акциите във Великотърновското издание „Борба“.
„Притежаването на вестници е част от стремежа за пълен пакет от медийни услуги. Интересът към печатната медия има две основания – собственото оригинално съдържание, което произвежда и различната аудитория, до която достига. Това ще ни позволи да предложим ново и различно портфолио в близко бъдеще, както и 360-градусово преживяване за нашите рекламодатели. Опитът на Нет Инфо – една от най-големите онлайн платформи в България, ще помогне на вестниците да разширят присъствието си в дигитална среда.
До получаване на всички регулаторни одобрения извън страната, „Вестник Телеграф“ ЕООД ще продължи да се управлява самостоятелно с временен управител Пламен Вълков.
За Нет Инфо
Нет Инфо е българска дигитална медийна и технологична компания, част от НБГ, която достига до 80% от интернет потребителите в България, според данни на Гемиус за м. февруари 2021г. В портфолиото на компанията са някои от най-големите и посещавани сайтове – АБВ Поща, Nova.bg, Vesti.bg, Dariknews.bg, Sinoptik.bg, Edna.bg, Gong.bg, Pariteni.bg и др., както и платформите за разпространение на уникално видео съдържание Vbox7 и NovaPlay – изключителен достъп до телевизионни сериали, риалити формати и предавания. Нет Инфо предоставя висококачествено съдържание, иновативни дигитални продукти и възможност за мобилност за потребителите във всеки един момент от ежедневието им.
За НБГ
НБГ e една от най-големите мултиплатформени медийни и технологични компании в България, част от водещия телекомуникационен и медиен оператор в Югоизточна Европа Юнайтед Груп. Първият премиум платен спортен пакет на пазара DIEMA EXTRA осигурява богато спортно съдържание в общо 3 канала: DIEMA SPORT, DIEMA SPORT2 и TRACE SPORT STARS, а абонаментната стрийминг платформа PLAY DIEMA XTRA гарантира неограничен достъп до каналите на живо и в HD качество.