През изминалата седмица стана ясно, че Европейската комисия иска от Австрия, Белгия, България, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Гърция, Испания, Финландия, Франция, Хърватия, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Швеция, Словения и Словакия да съобщят как въвеждат в националното им законодателство правилата, включени в Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар (Директива (ЕС) 2019/790).
Комисията също така иска от Австрия, Белгия, България, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Испания, Финландия, Франция, Хърватия, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия да съобщят информация за начина, по който е транспонирана Директива (ЕС2019/789) относно онлайн телевизионните и радиопрограмите.
Тъй като горепосочените държави членки не са съобщили за национални мерки за транспониране или са го направили само частично, Комисията реши да открие производства за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма. Двете директиви имат за цел да модернизират правилата на ЕС в областта на авторското право и да дадат възможност на потребителите и творците да се възползват максимално от цифровия свят. Те укрепват позицията на творческите индустрии, дават възможност за повече цифрово използване в основни области на обществото и улесняват разпространението на радио- и телевизионни програми в целия ЕС.
Крайният срок за транспониране на тези директиви в националното законодателство беше 7 юни 2021 г. Тези държави членки разполагат със срок от два месеца, за да отговорят на писмата и да предприемат необходимите мерки. При липса на задоволителен отговор Комисията може да премине към следващ етап от процедурата, като издаде мотивирани становища.
Това се казва в официалното съобщение на ЕК, но трябва да се знае, че едва на 4 юни, практически при изтекъл срок за въвеждане на директивата, Европейската комисия публикува Насоки относно член 17 от Директива за авторското право, в които се предвиждат нови правила относно онлайн платформите за споделяне на съдържание.
Няма как държавите и да спазят срока, и да прочетат и съобразят Насоките.
Не е фатално, ще се забави малко националната транспозиция, важното е да е качествена и адекватна.
НА 28 юли 2021 г. в Народното събрание е постъпил въпрос 46-154-06-110 от народен представител от ПП Има такъв народ относно Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия.
Въпросът заслужава внимание, защото е част от усилията за изясняване на необходимостта от мерки, които по мнение на част от заетите в киноиндустрията – мнение, което аз споделям – са лобистки и не са в обществен интерес.
За измененията в Закона за филмовата индустрия и същността на противоречията има публикации в този блог –
тук /тук /тук, вкл. за позицията на посолството на САЩ в подкрепа на измененията;/ тук за обнародването на промените в закона.
Сега вече става въпрос за Правилника за прилагане на ЗФИ.
update
Днес (30 юли) ГЕРБ задава въпрос в парламента в обратен смисъл: защо се е забавил ППЗФИ. Министърът Минеков отговаря, че се радва, че от комина на МК се е “извил бял пушек” и вече има правилник.
Тома Биков използва повода да разкаже за Нетфликс и “такъв тип инвеститори”, като прехвърля топката към председателката на парламента Ива Митева, която като експерт подготвила закона. Ако имало въпроси. Ясен замисъл на ГЕРБ: адресира критичния въпрос от ИТН, представен по-горе, към член на тяхната собствена парламентарна група.
Правилно е да се пише отчуждавам, отчуждя. Думата има представка от- и корен -чужд-. За модернизирането на жп линията София – Пловдив в участъка Ихтиман – Септември се отчуждават части от имоти в землището на гр. Септември, област Пазарджик. След като родителите се разведоха, децата останаха при майката и постепенно се отчуждиха от баща си.
Правилно е да се пише окрупнявам, окрупня. В последните години в пазара на земеделски земи се включиха големи играчи, които окрупняват парцели. Поредицата от придобивания потвърждава интереса на Vivacom да окрупни бизнеса си с интернет и телевизия.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е осъден да плати обезщетение от 10 000 лв. на Мая Манолова за “претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в неверни клеветнически твърдения”.
Мая Манолова е подала иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника Б. М. Б. – Бойко Методиев Борисов – да заплати сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в обидни думи и клеветнически твърдения, разпространени по време на дадено интервю от 01.11.2019 г. в предаването „Тази сутрин” по БТВ на 01.11.2019 г.
Какво се твърди:
В предаването Б. М. Б. е изнесъл неверни, обидни, клеветнически и уронващи доброто име на ищеца твърдения, както следва: че ищцата предната вечер конспиративно е отишла де се спазарява кои роми да излязат да кажат „Галеви ми платиха, за да гласуваме за нея”, че Братя Галеви са и помогнали много пред ромските лидери, както и че няма да се изненада ако и на първия тур са правили „такива магарии”.
Според Манолова изявленията на ответника са неверни и клеветнически, възприети са лично от ищцата като обидни и като засягащи честта, доброто и име, самочувствието и като човек, политик и обществена личност и в пряка причнинно-следствена връзка със същите Манолова е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, изразяващи в безпокойство, нервно напрежение и стрес, безсъние, раздразнителност, унижения и необходимост да отговаря на множество поставени въпроси от близки, приятели и семейството.
Защитата:
Всеки има право на негативна оценка, пряко или косвено засягащо конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие;
Не е твърдение за факт – изложеното, че братя Г. са помогнали на ищцата и че изявлението „Няма да ме учуди, ако и на първия тур са правили такива магарии” представляват изказване на предположение, което не е нито твърдение на конкретен факт, нито съдържа обидни квалификации спрямо личността на ищцата.
Държавните органи, политиците и държавните служители следва да търпят критика в по-голяма степен от обикновените хора;
Ответникът не е автор на част от посочените изявления, а предава информация на възмутен човек
Има право на коментар с цел информиране на обществото по общественозначима тема
Изразите са извадени от контекста.
Изложените фактически твърдения на ответника в изявлението за проведената среща са верни.
СРС:
По делото не са представени каквито и да било доказателства за истинността на тези твърдения.
Те не могат да се окачествят като оценъчно съждение (оценка на факт), нито като изразяване на мнение или на критика по политически или други обществено значими въпроси.
От значение са не само употребените конкретни думи и изрази, извадени от общия контекст и разглеждани поотделно, но и цялостното внушение в интервюто, общото впечатление и замисъл. В случая не само цялостното внушение на изявлението на ответника е насочено към извършени съмнителни политически практики, спрямо които ищцата безспорно като обществена личност следва да има по-висок праг на търпимост, но и са наведени конкретни твърдения за извършени от ищцата престъпления.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, необходими за ангажиране отговорността на ответника досежно част от изразите в интервюто (преписващи на ищцата извършването на престъпление), както подробно бе описано по-горе в настоящото решение. Безспорно ответникът лично е разпространил противоправното изявление и то публично в национален ефир. Действително в изказването си ответникът се позовава на таен източник от предизборния щаб на ищцата, което обаче не освобождава ответника от отговорността му за неистинност на твърдението.
При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид, че авторът на изявлението е публична личност, лидер на П. партия Г., заемащ длъжността министър-председател на Р. България към датата на интервюто, чиито изказвания са обект на засилен интерес от обществеността и се приемат от широк кръг от аудиторията за достоверни по своето същество, без да се подлагат на задълбочена критика. Същият като своеобразен представител на държавата и особено в телевизионните си участия би следвало да е мотивиран да подбира адекватно използваните изразни средства, оповестяваното съдържание с оглед постигане на градивен политически диалог в Р. България като правова държава по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Конституцията.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ищцата е публична личност, че общува в широк кръг от колеги и граждани в работната среда, на които интервюто е или е могло да стане достояние, както и че материалът е достигнал до значителен брой зрители за неограничен период от време с оглед факта, че е излъчен в национален ефир и е публикуван в интернет сайта на медията, т.е достъпен е до неограничен брой адресати, независимо от тяхното местонахождение. Съдът взема предвид, че ищцата е публична личност предполага по-голям интерес към нейната личност, респективно изграден по-висок праг на търпимост към подобни прояви, които по необходимост са част от политическия живот и доколкото темата е с повишен обществен интерес, е допустимо по-интензивно интервениране в сферата на пострадалата, в това число и чрез употребата на по-критичен изказ.
Предвид казаното СРС реши:
ОСЪЖДА Б. М. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], Б., [улица] ДА ЗАПЛАТИ НА М. Б. М. – Н., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се наведени клеветнически твърдения, разпространени по време на дадено интервю от 01.11.2019 г. в предаването „Тази сутрин” по БТВ ведно със законната лихва от 01.11.2019 г. и разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните. Няма данни дали е обжалвано, вероятно е.
“Ще ли сте успешни журналисти вие, ако по няколко милиона държавата ви плаща за едно интервю взето? Питам: Ако за интервю държавата България, през една от централите си, плаща на журналистка за интервюта в чужбина по няколко милиона струвайки, които даже нашето правителство беше принудено от предишното да доплати” и “бяхме принудени милиони да платим за нея. С мъж – премиер тогава”, каза Борисов.
С вече понатежали крака продължихме напред. Минавайки покрай Термополиума на Феникса не пропуснах да отдам внимание на прочутата змия. Стенописът се намира върху южната стена на тоалетната на заведението, и както може да се види, изобразява змия приближаваща се към кръгъл олтар.
Змия
Тук някъде Евгени и Валя, започнаха да мрънкат, че е крайно време вече да приключим с обиколката си и да седнем някъде отвън, да пием бира, а аз се чудех, как да ги залъжа с хитри приказки от сорта на „още малко остана“. Така в мечти за студена бира и кандърми продължихме към изхода, но нямаше как да не се спрем тук там. Пътьом В „Домът на флоралния ларариум“ не видяхме нито ларариум нито цветя, но в една от стаите имаше интересни, съвсем наскоро реставрирани стенни декорации с изрисувани животни в средата на всеки панел.
И дракони?
С много малко изключения днешен Помпей е едноетажен и ние често забравяме, че
доста от домовете тук са били на поне два етажа,
но горните нива, както и покривите са унищожени от вулкана. Преди 2 хилядолетия тези стъпала са водели към горния етаж на къщата, навярно пълен с живот. Днес водят към нищото.
Стъпала
В друго помещение се намират два стенописа, великолепни примери за древното изобразително изкуство. На ловящата риба Венера:
и на отвлечената от преобразения в бик Зевс Европа.
Последното много ми прилича на една картина на Тициан. Но в това няма нищо учудващо. Митовете на Древния свят са просмукани в Ренесанса не само духовно, но и чисто схематично. Минути след като излязохме от къщата стигнахме до Порта Ночера и завихме надясно. Изходът беше в противоположната посока, но аз държах да видя още едно място. За разлика от некропола при Херкулановата порта, тукашният е разположен от двете страни на пътя успореден на градските стени, тъй че успяхме да зърнем някои гробници. Точно срещу портата има събрани надгробни статуи на знайни и незнайни древни помпейци отдавна заминали в небитието, но все пак още напомнящи ни за себе си.
Статуи
Други статуи се криеха от света на живите в убежището на своите гробници и сякаш надничаха навън, за да ни видят.
Някои бяха без глави
а други бяха само глави.
Сега, когато пиша тия редове неволно потръпвам, сякаш сме бродели сред декорите на някой филм на ужасите. Всъщност успоредния на стените път в тая част на разкопките е едно доста приятно местенце, изпълнено с пеещи птички, много зеленина и малко туристи.
След около 100-на метра пътят прави завой на дясно, изкачва стените и отгоре се открива прекрасна гледка към част от
Помпей с надвисналия вулкан
над него.
Везувий и Градината на бегълците
На преден план се вижда т.нар.
„Градина на бегълците“,
в която влязохме след 10-на минути, защото все пак тя беше причината, да се отбием от пътя си. Наречена е така, защото в нея са намерени останките на опитващи се да избягат от града хора.
Възможността да зърнем подобни останки, разпръснати из целия Помпей, дължим на италианския археолог и ръководител на разкопките в продължение на 12 години
Джузепе Фиорели
През 60-те години на 19 век той забелязал, че отдавна разложените тела на жертвите са образували пространства в застиналите слоеве пепел. Той наредил да се вкара гипс в тези пространства и така успял да създаде доста точни отливки на загиналите хора със запазени в тях единствено кости и черепи. От времето на този археолог започват да се използват научни методи по време на разкопките и районът окончателно се превръща от иманярско поле в научна територия, макар и на нивото на тогавашните познания и опит.
Това са гипсовите отливки на 13 души, които са се опитвали да напуснат града газейки върху вече натрупани от изригването 3 метра пепел и пемза. Най-вероятно са посрещнали смъртта си бързо, изгорени или задушени от пирокластичния състоящ се от свръхнагорещени скали и токсични газове. Човек неволно се замисля за нещастната съдба на тези хора, които са нямали късмета или възможността на повечето от своите съграждани, да напуснат навреме Помпей. И неволно се пита, как са се чувствали,
какви са били последните им мисли? Изпитвали ли са болка?
Останки от хора
Може би донякъде отговор ни дава Плиний Млади, който по времето на изригването на вулкана е в Мизенум, от другата страна на Неаполския залив и описва години по-късно видяното в няколко писма до Тацит:
„В тъмнината може да чуеш плача на жените, крясъка на децата, проклятията на мъжете. Някои молеха за помощ с ръце, извисени към небесата, други желаеха смъртта си… Но повечето мислеха, че са изоставени от боговете. И че това е последната нощ на света, а вселената се е потопила във вечен мрак…“
Зловещо и поетично. Едва след такива думи осъзнаваме мащаба на това бедствие унищожило най-плодородната част на Кампания и как то е било възприемано от очевидците преди две хилядолетия. Дистанцията на времето като че ли омекотява за нас размера на трагедията и никак не кара съвременния посетител на града да плаче и тъжи за съдбата на тези нещастници, но когато застанеш пред стъклената витрина, отделяща ги от теб и се опиташ да ги видиш не просто като археологически артефакти, а като възрастни и деца от плът и кръв, нещо буквално те стисва за гърлото…
Е, продължихме по пътя си към изхода
и за около 10-на минути тъгата взе да ни преминава, изтиквана от прозаични неща като умора, жажда и глад. Излязохме от Разкопките след около 7 часа прекарани вътре точно оттам, откъдето бяхме влезли –
входът при Амфитеатъра
Погледнах назад и разбрах, че скоро ще се върна отново тук, за да видя нещата, които не успях да видя.
Pompei Scavi, Campania, 80045, IT
Пред тоя вход се намира спирката на обществения транспорт за Везувий, но на нея щяхме да висим едва на другия ден. Също има и площадче, където спират разни частни туристически рейсове, а в неговата периферия по един разхвърлян неаполитански начин са наредени разни непретенциозни ресторантчета и кафенета. Избрахме напосоки едно от тях, пийнахме по няколко бири с пица, картофки и незнамсикво си и се понесохме към хотелчетата си, за да починем за около час-два, преди да излезем отново, този път на лов не за археологически чудеса, а за други градусови такива. Този път с нас дойде и Пешо. Естествено…
Вечерта намерихме едно кръчме на име Todisco,
което посещават главно местни хора, и където се оказа, че готвят доста вкусно, а пък и предлагаха прекрасно наливно червено вино на почти български цени. Да не вкусиш вино в Кампания е все едно, да идеш в Троян и да не опиташ троянска сливова… Мога спокойно да го препоръчам за хора, които не са претенциозни. За останалите, в Помпей има достатъчно префърцунени и дори хипстърски ресторанти, където могат да се пъчат съвсем спокойно пред околните.
През нощта, когато се прибирахме към хотелчетата си, пък разбрахме, че
нощният съвременен Помпей е едно тихо и кротко провинциално градче,
нямащо нищо общо с шумната полуистерична обстановка по главната улица през деня.
На снимката подредени от ляво на дясно са Гената, Валя и Пешо, които бродят по една странична уличка като същински крале на нощта
Правилно е да се пише възлязъл. Проверката при миналите свършени деятелни причастия, каквото е възлязъл, се прави с формата за мн.ч. Ако съмнителната гласна изчезва (възлязъл – възлезли), се пише ъ. Ако се запазва (избягал – избягали), се пише а. Ремонтът на сградата би възлязъл на 350 000 лв. През 2020 г. двустранният стокообмен между България […]
Правилно е да се пише изтръгвам, изтръгна. Според правилото за групата ър/ръ в многосричните думи, когато след ър/ръ има една съгласна, се пише и изговаря ър, а когато има две или повече съгласни – ръ. След групата ър/ръ в думите изт-ръ-гвам, изт-ръ-гна, има две съгласни, затова се пишат по този начин. Събирането на билки трябва […]
И по-рано са изнасяни данни, че държавата се грижи за Пик и Блиц, които са образец за не-медии. Пилотната разяснителна кампания за българското председателство на Съвета беше поверена на Пик и Блиц – което не трябва да е възможно предвид цялостното им поведение, но и в частност предвид анти-ЕС публикации, предшестващи това финансиране.
Нова публикация на Капитал съобщава за договор между държавно дружество и Блиц. Формално по договора парите се дават за тематични статии, но фактически такива статии няма (Капитал намира три – вместо дължимите десетки – публикации). Няма никакво съмнение, става дума за финансиране на проправителствен (тогава) и про-ГЕРБ – сайт с държавни средства.
Това е само щрих от профила на държавното дружество Автомагистрали, за което се оказва, че е платило поне 800 млн. лв. на трети частни дружества за пътни отсечки, по които дори няма разрешение за строеж. Значителна част от поръчките, които дружеството “Автомагистрали” е получило от Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), са превъзложени и “изпълнителят по договорите е заменен”, което е абсолютно в разрез със закона, показва проверката на Сметната палата (СП).
Днешният доклад за прилагането на правото на ЕС напомня за едно неизпълнено задължение на Бълария, по което има открита процедура – въвеждане на чл.24 от Директивата за услугите. Има открита процедура през 2020 поради забраните на реклама в чл. 42 от Закона за адвокатурата.
Член 24
Търговски съобщения на регулирани професии
1. Държавите-членки премахват всички общи забрани на търговски съобщения на регулираните професии.
2. Държавите-членки гарантират, че търговските съобщения на регулираните професии се съобразяват с професионалните правила, в съответствие с правото на Общността, които са свързани, по-специално с независимостта, достойнството и доброто име на професията, а също и с професионалната тайна, по начин съвместим със специфичния характер на всяка професия. Професионалните правила за търговските съобщения са недискриминационни, оправдани от наложителни причини, свързани с обществения интерес и пропорционални.