Tag Archives: Помпей на живо

Помпей на живо (8): Порта Ночера

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Юрий продължваме с пътуването из Помпей на живо. Продължаваме с обиколката на Помпей заедно с Юрий. След Амфитеатъра и Говеждия форум, бяхме в древните ресторанти за бързо храненеминахме през храма на Изида и Форума, стигнахме до Вилата на мистериите, посетихмш Стабианските терми и както и един бардак за сиромаси. Днес сме край гробницата Ночара.

Приятно четене:

Помпей на живо

осма част

Порта Ночера

С вече понатежали крака продължихме напред. Минавайки покрай Термополиума на Феникса не пропуснах да отдам внимание на прочутата змия. Стенописът се намира върху южната стена на тоалетната на заведението, и както може да се види, изобразява змия приближаваща се към кръгъл олтар.

Змия

Тук някъде Евгени и Валя, започнаха да мрънкат, че е крайно време вече да приключим с обиколката си и да седнем някъде отвън, да пием бира, а аз се чудех, как да ги залъжа с хитри приказки от сорта на „още малко остана“. Така в мечти за студена бира и кандърми продължихме към изхода, но нямаше как да не се спрем тук там. Пътьом 🙂
В „Домът на флоралния ларариум“ не видяхме нито ларариум нито цветя, но в една от стаите имаше интересни, съвсем наскоро реставрирани стенни декорации с изрисувани животни в средата на всеки панел.

Животни

И дракони?

Помпей на живо - Дракони
Дракони

С много малко изключения днешен Помпей е едноетажен и ние често забравяме, че

доста от домовете тук са били на поне два етажа,

но горните нива, както и покривите са унищожени от вулкана. Преди 2 хилядолетия тези стъпала са водели към горния етаж на къщата, навярно пълен с живот. Днес водят към нищото.

Стъпала

В друго помещение се намират два стенописа, великолепни примери за древното изобразително изкуство. На ловящата риба Венера:

и на отвлечената от преобразения в бик Зевс Европа.

Последното много ми прилича на една картина на Тициан. Но в това няма нищо учудващо. Митовете на Древния свят са просмукани в Ренесанса не само духовно, но и чисто схематично.
Минути след като излязохме от къщата стигнахме до Порта Ночера и завихме надясно. Изходът беше в противоположната посока, но аз държах да видя още едно място. За разлика от некропола при Херкулановата порта, тукашният е разположен от двете страни на пътя успореден на градските стени, тъй че успяхме да зърнем някои гробници. Точно срещу портата има събрани надгробни статуи на знайни и незнайни древни помпейци отдавна заминали в небитието, но все пак още напомнящи ни за себе си.

Помпей на живо - Статуи
Статуи

Други статуи се криеха от света на живите в убежището на своите гробници и сякаш надничаха навън, за да ни видят.

Сега, когато пиша тия редове неволно потръпвам, сякаш сме бродели сред декорите на някой филм на ужасите. Всъщност успоредния на стените път в тая част на разкопките е едно доста приятно местенце, изпълнено с пеещи птички, много зеленина и малко туристи.

След около 100-на метра пътят прави завой на дясно, изкачва стените и отгоре се открива прекрасна гледка към част от

Помпей с надвисналия вулкан

над него.

Помпей на живо – Везувий и Градината на бегълците
Везувий и Градината на бегълците

На преден план се вижда т.нар.

„Градина на бегълците“,

в която влязохме след 10-на минути, защото все пак тя беше причината, да се отбием от пътя си. Наречена е така, защото в нея са намерени останките на опитващи се да избягат от града хора.


Възможността да зърнем подобни останки, разпръснати из целия Помпей, дължим на италианския археолог и ръководител на разкопките в продължение на 12 години

Джузепе Фиорели

През 60-те години на 19 век той забелязал, че отдавна разложените тела на жертвите са образували пространства в застиналите слоеве пепел. Той наредил да се вкара гипс в тези пространства и така успял да създаде доста точни отливки на загиналите хора със запазени в тях единствено кости и черепи. От времето на този археолог започват да се използват научни методи по време на разкопките и районът окончателно се превръща от иманярско поле в научна територия, макар и на нивото на тогавашните познания и опит.


Това са гипсовите отливки на 13 души, които са се опитвали да напуснат града газейки върху вече натрупани от изригването 3 метра пепел и пемза. Най-вероятно са посрещнали смъртта си бързо, изгорени или задушени от пирокластичния състоящ се от свръхнагорещени скали и токсични газове. Човек неволно се замисля за нещастната съдба на тези хора, които са нямали късмета или възможността на повечето от своите съграждани, да напуснат навреме Помпей. И неволно се пита, как са се чувствали,

какви са били последните им мисли? Изпитвали ли са болка?

Може би донякъде отговор ни дава Плиний Млади, който по времето на изригването на вулкана е в Мизенум, от другата страна на Неаполския залив и описва години по-късно видяното в няколко писма до Тацит:

„В тъмнината може да чуеш плача на жените, крясъка на децата, проклятията на мъжете. Някои молеха за помощ с ръце, извисени към небесата, други желаеха смъртта си… Но повечето мислеха, че са изоставени от боговете. И че това е последната нощ на света, а вселената се е потопила във вечен мрак…“


Зловещо и поетично. Едва след такива думи осъзнаваме мащаба на това бедствие унищожило най-плодородната част на Кампания и как то е било възприемано от очевидците преди две хилядолетия. Дистанцията на времето като че ли омекотява за нас размера на трагедията и никак не кара съвременния посетител на града да плаче и тъжи за съдбата на тези нещастници, но когато застанеш пред стъклената витрина, отделяща ги от теб и се опиташ да ги видиш не просто като археологически артефакти, а като възрастни и деца от плът и кръв, нещо буквално те стисва за гърлото…


Е, продължихме по пътя си към изхода

и за около 10-на минути тъгата взе да ни преминава, изтиквана от прозаични неща като умора, жажда и глад. Излязохме от Разкопките след около 7 часа прекарани вътре точно оттам, откъдето бяхме влезли –

входът при Амфитеатъра

Погледнах назад и разбрах, че скоро ще се върна отново тук, за да видя нещата, които не успях да видя.

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT


Пред тоя вход се намира спирката на обществения транспорт за Везувий, но на нея щяхме да висим едва на другия ден. Също има и площадче, където спират разни частни туристически рейсове, а в неговата периферия по един разхвърлян неаполитански начин са наредени разни непретенциозни ресторантчета и кафенета. Избрахме напосоки едно от тях, пийнахме по няколко бири с пица, картофки и незнамсикво си и се понесохме към хотелчетата си, за да починем за около час-два, преди да излезем отново, този път на лов не за археологически чудеса, а за други градусови такива. Този път с нас дойде и Пешо. Естествено…


Вечерта намерихме едно кръчме на име Todisco,

което посещават главно местни хора, и където се оказа, че готвят доста вкусно, а пък и предлагаха прекрасно наливно червено вино на почти български цени.  Да не вкусиш вино в Кампания е все едно, да идеш в Троян и да не опиташ троянска сливова…  Мога спокойно да го препоръчам за хора, които не са претенциозни. За останалите, в Помпей има достатъчно префърцунени и дори хипстърски ресторанти, където могат да се пъчат съвсем спокойно пред околните.

През нощта, когато се прибирахме към хотелчетата си, пък разбрахме, че

нощният съвременен Помпей е едно тихо и кротко провинциално градче,

нямащо нищо общо с шумната полуистерична обстановка по главната улица през деня.

На снимката подредени от ляво на дясно са Гената, Валя и Пешо, които бродят по една странична уличка като същински крале на нощта 🙂

Днешен нощен Помпей

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com Booking.com The post Помпей на живо (8): Порта Ночера first appeared on Пътуване до....