Monthly Archives: November 2021

Как се пише: подвластна, подвластно, подвластни или подвласна, подвласно, подвласни?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише подвластна, подвластно, подвластни, подвластният, подвластния. Проверка на правописа при групите от съгласни -стн-/-сн- се прави с такава форма на думата или със сродна дума, в която след съмнителната съгласна стои гласна: подвластна/подвласна – подвластен, власти, има т, следователно се пише подвластна. Но: прекрастна/прекрасна – прекрасен, красив, няма т, следователно се […]

Медийното изключение в предложението за Регламент за цифровите услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 Регламентът за цифровите услуги DSA е дългоочаквано законодателно предложение, в което се казва, че уредбата  зачита основните права и че „трябва да се тълкува и прилага в в съответствие с тези основни права, включително свободата на изразяване и информация като свободата и плурализма на медиите.”

Един от най-оспорваните аспекти на предложението за DSA е  възможността на платформите да филтрират, както и да вземат решения относно законността на съдържанието при получаване на обосновано уведомление за предполагаема незаконосъобразност. Сложността е в това, че

а. различните държави имат различни дефиниции за законно съдържание и

б. уредбата се интересува и от съдържание, което не е незаконно, но причинява или може да причини вреда.  

Измененията в предложението за DSA, внесени от комисията по култура на Европейския парламент (CULT) и комисията по правни въпроси (JURI)  се отнасят до защитата на  свободата на медиите от надзора на платформата. Предлага се медийно изключение – CULT твърди, че „на търговските онлайн платформи не трябва да се позволява да упражняват надзорна функция над законно разпространявано онлайн съдържание, произхождащо от доставчици на услуги с редакционна отговорност; JURI предлага на платформите да се забранява премахването, забраняването на достъпа, спирането или по друг начин намесата в медийни публикации.

 

Коя е по-голямата  опасност:  намесата на платформите, което ще решават какво е медия и какво е незаконно,  или  потенциалният пробив за  дезинформация и потенциално незаконно съдържание?  Дискусията  в търсене на баланс се води активно. 

Едно събитие на EDMO по темата, очаква се видеозапис.

Медийното изключение е в полза на традиционните медии  -ето тук се виждат  между подписалите ACT u EBU, логично – и те искат следното*:

 По правило законосъобразното качване на съдържание, което се излъчва от редакционните медии, не може да се счита за дезинформация. Платформите не трябва да се намесват в съдържание, което вече е под редакционния контрол на  медия и подлежи на специфични стандарти/медийни регулации и независим надзор. Платформите  не трябва да променят или премахват медийно съдържание, за да избегнат вторични редакционни решения по отношение на легитимното съдържание при пълно зачитане на редакционните решения и свободата на медиите.

Напротив – експерти призовават ЕП да отхвърли медийното изключение:

Като журналисти и експерти по дезинформация    сме загрижени за широкото и двусмислено определение на това какво представлява „публикация в пресата“ и „аудиовизуална медийна услуга“. Определението, предложено от JURI,  включва „традиционни“ вестници и списания и  изключва академични и научни публикации. Неясно е и   кои са „доставчици на редакционно съдържание“.

Изследванията постоянно идентифицират злонамерени или просто ненадеждни участници, представящи съдържанието си като достоверна журналистика, като същевременно  разпространяват дезинформация и реч на омразата. Опитът ни като журналисти и изследователи на дезинформация показва, че е практически невъзможно да дефинираме смислено кой или какво е легитимна „публикация в пресата“ в онлайн средата.

Споделяме опасенията, че платформите често действат произволно в решенията си за модериране на съдържанието. Например, информаторите във Facebook Франсис Хауген и Софи Джанг разкриха дълбоки недостатъци в начина, по който компанията дава приоритет на географските райони и лицата, върху които фокусира усилията си за модериране на съдържанието. Решението обаче не е да създавате вратичка за организации, които твърдят, че са надеждни медии. По-доброто решение е да се съсредоточи върху засилването на прозрачността, контрола на данните и разпоредбите за прилагане на DSA. По-специално правомощията за одит са жизненоважни, за да се гарантира, че автоматизираните практики за модериране на съдържание са отговорни. Разпоредбите за одит следва да бъдат подобрени, като се даде възможност на проверени гражданско общество и разследващи журналисти — не само изследователи — да имат достъп до данни от платформата, за да помогнат за идентифицирането и смекчаването на системните рискове. От друга страна, платформите следва да бъдат възпрепятствани да цитират сигурността или търговските тайни като извинение да не предоставят достъп до данни, които са необходими за защита на обществения интерес. 

DSA трябва да отразява нашата нужда от медиен плурализъм, културно, езиково разнообразие и лесен достъп до надеждни новини и информация. Ако освободи  широко дефинираните „доставчици на редакционно съдържание“ и „доставчици на медийни услуги“  от всякакво модериране, рискуваме да превърнем DSA в магистрала за реч на омразата и дезинформация. 

В светлината на горното ви призоваваме да отхвърлите медийното изключение.

*

както ми обърна внимание докт. Иглика.

Как се пише: троп или тропа?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише троп; членувани форми: тропът, тропа. Съществителното име е от мъжки род. При изграждането на образа на „неземната жена“ Ахматова използва един троп, който тя не цени високо – метафората.

Как се пише: усвоявам, усвоя или освоявам, освоя?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише усвоявам, усвоя. Към края на ХVII и началото на ХVIII век чукчите постепенно асимилират ескимосите и усвояват териториите около нос Дежньов. За последните седем години сме усвоили само 38% от предвидените средства в еврофондовете. Ако усвоите техниката за направа на френски маникюр, лесно може да импровизирате.

Право да не си свързан

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След като много е казано за правото на интернет  и правото на комуникация,  Европейският парламент e приел в началото на годината резолюция за  правото да не си свързан  – засега става дума за връзката само с работодателя,  right to disconnect from work.

Парламентът иска да защити основното право на служителите да се откъснат от работа и да не са достъпни извън работното време, се казва в официалното съобщение. Условията създадоха “култура на постоянно дежурство”, като служителите са лесно достъпни по всяко време и навсякъде, включително извън работното време. Технологията направи възможна дистанционната работа, а пандемията Covid-19 и блокирането я направиха широко разпространена.

 

37%   от работещите в ЕС започнаха да работят  дистанционно

 Размива се разликата между работа и личен живот. Много хора се налага да работят извън редовното си работно време, което влошава баланса между професионалния и личния им живот.

Напомнят се и изискванията на Директивата за работното време, която определя максимална продължителност на работното време и минимална продължителност на времето за почивка.

Избран съм за народен представител

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

ЦИК обяви резултатите. Избран съм за народен представител.

Благодаря на всички за подкрепата. За мен лично, за Демократична България и за посоката на промяна.

Няма да спестя клишето, че тя е задължаваща. И че гледам на депутатството не като „награда“, а като на отговорност.

Ще работя за модернизация на държавата. И за това всички затлачвани дейности и замитани проблеми да бъдат поправени.

Не самоцелно, а за да не бъде държавата в тежест на гражданите и бизнеса, да не пилее парите ни с неефективността си.

Ще приемам предложения, ще приемам и критики. Ще опитвам да обяснявам решенията си и политиките, които прокарвам. Ще опитам да бъда „представител“ в истинския смисъл.

И ще се постарая да имаме перспективно, прозрачно и добро управление, което да бъде в ярък контраст с предишните.

Още веднъж – благодаря.

Материалът Избран съм за народен представител е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

ВАС, делото КЗЛД срещу ПИК: лични данни в публикация с журналистически цели

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на ВАС (тричленен състав) по жалба срещу решение на Административния съд – София-град (АССГ):  АССГ отменя решение на КЗЛД относно публикация на ПИК, но ВАС отменя решението на АССГ.

ПИК публикува статия със заглавие Бомба в ПИК: Луксозен апартамент на смешна цена и пр.

В съдържанието на статията, достъпно за неограничен брой лица, неправомерно е разгласена информация относно физическата идентичност на А.Оскар,  (три имена, част от ЕГН/рождена дата, адрес), икономическа идентичност (имотно и финансово състояние, участие и членство в неправителствена организация), социална идентичност (професия, месторабота, трудова дейност, информация за принадлежност) – лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Той подава жалба до КЗЛД, комисията е приела жалбата за основателна и е посочила мерките, които следва да бъдат приложени.

Решението на КЗЛД се оспорва пред АССГ.

  • АССГ:

при издаването на оспорения акт неправилно е приложен материалния закон. Приел е, че в разглеждания случай, в който име, дата на раждане и точен адрес на имот, собственост на жалбоподателя пред КЗЛД са публикувани на сайта на оспорващото дружество, касае лични данни по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, във вр. с чл. 4, т. 1 от ОРЗД, които са обработени по смисъла на чл. 4, т. 2 от ОРЗД, като сайтът на който са публикувани има характер на електронна медия, а информацията има характер на информация, публикувана за журналистически цели.

Първоинстанционният съд е посочил, че понятието “журналистически цели” не е дефинирано от законодателя, но е тълкувано в съдебната практика, като същественото за дейността е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация и всяка журналистическа дейност е проява на свободата на словото в правовата държава.

Ограничаване свободата на изразяване и информация е допустимо само в рамките на необходимото в едно демократично общество съгласно чл. 10, § 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

 В съображение 153 от ОРЗД е предвидено, че правото на държавите-членки следва да съвместява разпоредбите, уреждащи свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително за журналистически, академични, художествени и литературни цели с тези за защита на личните данни при преценка на баланса на засягане във всеки отделен случай с оглед конкретните особености. Тук се прилага чл. 25з, ал. 1 от ЗЗЛД  – обработването на лични данни за журналистически цели,   при спазване на изискванията на чл. 8 от КЗПЧОС,  в който смисъл са и изводите на Конституционния съд в Решение № 8/15.11.2019 г.  по к. дело № 4 от 2019 г.

Съдът е посочил, че лрицето е публична фигура, а  данните, които са публикувани от ПИК,  са общодостъпни посредством публичния Имотен регистър. По тези причини съдът   е отменил  решението на КЗЛД.

  • ВАС:

Така постановеното съдебно решение е неправилно. Безспорно е установено, че “Пик Нюз” ЕООД, като издател на електронния сайт на медията си “Пик” и като администратор на лични данни е публикувал цитираната статия, като в нея се съдържат лични данни на А. Оскар – имена – собствено и фамилно, професия, месторабота, принадлежност към организацията [наименование], публикувани са справки от Агенцията по вписванията, съдържащи точни данни за притежавания от него имот – пълен адрес, описание, цена, вписвания, ипотека, заличаване на ипотека, публикуван е ЕГН със заличени само последните четири цифри.

Правилно е прието и че А. Оскар е публична личност – началник на клиниката по офталмология на “Александровска” болница.

Коректно е и позоваването на решение № 8 от 15.11.2019 г. на КС за баланса на  конкуриращи се права – но именно при преценката на баланса АССГ не е съобразил  изискванията на ОРЗД и ЗЗЛД, поради което решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Правилно КЗЛД е приела, че от администратора на лични данни е допуснато нарушение на принципа на “свеждане на данните до минимум”. С публикуване на първите шест цифри от ЕГН на А. Оскар, както и с публикуването на адреса на притежавания от него имот, правилно КЗЛД е приела, че прекомерно е надхвърлена изискуемата за целта на статията информация, с което е нарушен баланса между двете конкуриращи си права.

Необходимостта от информиране на обществото  относно фактите, предмет на статията в електронната медия, може да бъде удовлетворена и без посочване на рождената дата на коментираната публична личност и точния номер на апартамента му и идентификатора на имота.

Обстоятелството, че част от информацията има за източник публичен регистър е обсъдено и от КЗЛД и от съда, като съдът е приел, че това е достатъчно да направи публикуването на данните законосъобразно. Този извод не може да бъде споделен, тъй като публикуването на данните в имотния регистър има различни цели от тези на публикацията за журналистически цели. Освен това данните в публичния регистър не са непосредствено публично достъпни, а могат да бъдат получени по реда на ЗКИР и Наредба № 2/2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър. Обработката на личните данни за целите на журналистическата дейност са операция по ново обработване на данните, получени от публичния регистър на Агенцията по вписванията, съответно с нова цел, която операция и цел следва да отговаря на изискванията на ОРЗД, в това число и на принципа за свеждане на данните до минимум, който е нарушен.

ОТМЕНЯ решение № 2006 от 26.03.2021 г., постановено по адм. дело № 11856/2020 г. на Административен съд – София-град, Второ отделение, 40 състав вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Пик Нюз” ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Н. Недялков, против решение № ППН-01-217 от 28.08.2020 г., постановено от Комисията за защита на личните данни.

Решението е важно в светлината на решението на Конституционния съд, който акцентира върху баланса на конкуриращи се права.

Решението на ВАС 

ЕСПЧ: Василев срещу България, тайна на комуникациите между адвокат и клиент

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 16 ноември 2021 г. стана известно решението на ЕСПЧ по делото Vasil Vasilev v. Bulgaria.

Жалбоподателят, адвокат, защитаващ клиент по наказателно дело, установява, че телефонен разговор между него и този клиент е бил прихванат, записан и транскрибиран в резултат на скрито наблюдение на телефонната линия на клиента. Жалбата е по член 8 от Конвенцията, твърди се, че  властите, въпреки че са знаели, че разговорът е бил между адвокат и негов клиент, не са унищожили записа и транскрипцията, както изисква законът. Случаят поставя също така въпроса дали законите, уреждащи тези въпроси в България, уреждат достатъчно подробно как трябва да се обработват материали, получени чрез тайно прихващане на комуникация между адвокат и клиент.

Разговорът –

[Клиент]: Здравейте. Мъж: Здравей. [Клиент]: Здравейте. Мъж: Ааа, [К.], предполагам,  за утрешния ден. [Клиент]: Кой [К.]? А, днес той… Мъж: А. [Клиент]: Той, той ми каза, че ще ходим утре, но… Мъж: Да, разбира се, да. да. Трябва да отидем утре в девет и половина, за да прочетем досието по делото; те искат от нас. Те твърдят, че [ще] са приключили разследването до девет. [Клиент]: Аха. Мъж: Да прочета материалите. [Клиент]: Добре тогава. Мъж: Добре. [Клиент]: Да пратя ли да изпратя [И.] да те вземе, и ще дойда там с друго [превозно средство], за да не (неразбираемо, и двамата говорят едновременно). Мъж: Добре, добре, там горе, директно, във Военната полиция. [Клиент]: Да. Мъж: Добре, добре, [Н.], добре. [Клиент]: Ето как ще го направим. Мъж: Добре, добре. [Клиент]: Добре. Мъж: Ще чакам в адвокатската кантора, ще се обадите, когато… [Клиент]: Добре, добре. Мъж: Добре, добър ден. [Клиент]: Добре, чао, чао. Мъж: Чао.”

След като не получава защита в България, адв. Василев се обръща към ЕСПЧ. Съдът прилага теста за пропорционалност, установява намеса и следва да установи дали намесата е предвидена в закон. Изразът „в съответствие със закона“  изисква не просто спазване на вътрешното законодателство; но също, че този закон е достъпен, достатъчно предвидим и съвместим с върховенството на закона.

89. Тайното подслушване и запис на телефонен разговор е сериозна намеса в правата, залегнали в член 8 от Конвенцията и следователно трябва да се основава на „закон“, който е особено точен; от съществено значение е да има ясни, подробни правила по въпроса. Освен това са необходими специфични процесуални гаранции, когато става въпрос за защита на поверителността на комуникацията между адвокат и клиент. Това е така, защото член 8 от Конвенцията, въпреки че гарантира поверителността на всяка  кореспонденция, осигурява засилена защита на обмена между адвокати и техните клиенти.

Дори когато разговорът между жалбоподателя и неговия клиент не се състои, строго погледнато, в даване на правен съвет, той пак подлежи на  засилена защита. Доли когато комуникацията между адвокат и клиент  се отнася до въпроси, които имат малко или нищо общо със съдебни спорове, няма причина да се прави разлика между разговорите, тъй като всички те засягат въпроси от личен и поверителен характер.

Според Закона за адвокатурата  във връзка с   Наказателно-процесуалния кодекс  записи, получени в резултат на случайни прихващания на комуникация между адвокат и клиент в хода на тайно  наблюдение,  подлежат на незабавно унищожаване. Изглежда обаче, че законите, уреждащи тайното наблюдение в България, не предвиждат никакви конкретни гаранции, които дават практически ефект на това задължение.  Изглежда, че въпросът е разгледан само в инструкция, издадена от главния прокурор (тук).

Въпросът е  дали инструкцията, която е чисто вътрешен акт, издаден в съответствие с правомощията на главния прокурор да дава указания, уреждащи работата на прокуратурата, може да се разглежда като „закон“ за целите на чл. 8 § 2 от Конвенцията. Освен това е съмнително дали тази инструкция предвижда достатъчно гаранции за защита на случайно прихванати комуникации между адвокат и клиент. Това оставя открит въпроса как точно трябва да се обработват и унищожават такива прихванати материали.  90-93

94. Липсата на достатъчна яснота в правната рамка и липсата на процесуални гаранции, свързани конкретно с унищожаването на случайно прихванати комуникации между адвокат и клиент, означават, че намесата в правата на жалбоподателя по член 8 от Конвенцията не е била „в съответствие със закона”. Нарушение на чл.8 ЕСПЧ.

Дезинформация: още компании и организации се присъединяват към Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Комисията приветства 16 нови участника, които се присъединяват към изготвянето на  измененията на Кодекса за поведение във връзка с  дезинформацията, като се вземат предвид 10-те препоръки от Европейската група на регулаторите за аудиовизуални медийни услуги (ERGA), представени вчера, за да го превърнат в силна рамка за мониторинг, базирана на Насоките на Комисията.

Вера Йоурова, заместник-председател по въпросите на ценностите и прозрачността, каза: „Приветствам всички нови участници, присъединяващи се към Кодекса. Единственият начин за борба с дезинформацията е да работим заедно: гражданското общество, компаниите и регулаторите. Нуждаем се от ревизиран Кодекс срещу дезинформацията, със силна рамка за наблюдение, базирана на показатели за ефективност.”

Тиери Бретон, комисар по вътрешния пазар, добави: „Тъй като преговорите за DSA напредват бързо, очаквам с нетърпение добро сътрудничество както на съществуващите, така и на новите подписали, за да гарантираме, че новият Кодекс е готов преди приемането на новите правила. Препоръките на ERGA, включително за подробен анализ на месечната програма за мониторинг на дезинформацията за COVID-19, ще помогнат за формирането на стабилен мониторинг на ревизирания Кодекс.”

Комисията очаква подписалите страни да надграждат силно тези препоръки и да включат ERGA в процеса на изготвяне на измененията, по-специално във връзка с мониторинга на Кодекса.

Комисията приветства Twitch, Adobe, Havas, The Bright App, Neeva, Reporters Without Borders, VOST Europe, the Netherlands Organisation for applied scientific research (TNO), Maldita, PagellaPolitica, Demagog, MediaMath, Integral Ad Science, the GARM initiative, Crisp Thinking   и Newsback, които  се присъединяват към процеса на изготвяне на измененията като  бъдещи страни по Кодекса.

Избори 2021: нарушения на забраната за обявяване резултати от допитвания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

№ 952-ПВР/НС

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на dir.bg, при която установи, че на 14 ноември 2021 г. във времевия отрязък между 16:50 ч. и 17:50 ч. на същата са публикувани няколко пъти резултати от допитвания до клиенти на сладкарниците в България относно предпочитани сладкарски изделия, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., както следва, а именно резултати към 16:00 ч. – десерти – Паста Гербер – 23.01%; Канадски тарт – 21.02%; Торта Червено кадифе – 14.2%; Баклава Сарай – 9.27%; Има такъв сладкиш – 9.09%; Парфе Демократ – 7.01%; Възрожденски пестил – 3.6%; Петифури Мая – 2.86%; напитки:  Генералско кафе – 48.15%; Професорски чай – 24.01%; Шербет – 9.15%; Лозов сок – 5.1%.

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Предвид това Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти на кандидати по партии и коалиции на интернет страницата на dir.bg представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., независимо че на интернет страницата са обозначени като клиенти на складкарниците в България относно предпочитани сладкарски изделия.

№ 949-ПВР/НС

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Blitz.bg, при която установи, че на 14 ноември 2021 г. във времевия отрязък между 9:30 ч. и 15:40 ч. на същата са публикувани няколко пъти резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на участници в автомобилни състезания, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., както следва:

В 9:30 ч. „Джипът на Борисов – 21%, Ладата на Нинова – 18%, Бусът на Карадайъ – 11%, Смартът на Харвардците – 13%, Хамърът на Слави – 10%, , Тротинетката на Костов – 9%, Танкът на Каракачанов – 1%, Влакът на Мая – 2%“.

В 15:40 ч. „Джипът на Борисов – 25,9%, Смартът на Харвардците – 20,8%, Ладата на Нинова – 18,7%, Бусът на Карадайъ – 10,4%, Хамърът на Слави – 8,8%, Тротинетката на Костов – 7,6%, Фордът на Коцето – 3,2%, Влакът на Мая – 2,4%“. Танкът на Каракачанов – 1,1%“.

В 15:10 ч. на интернет страницата на агенцията е представен „Екшън във формула „Президент“ между болидите на Генерала и Професора – Болидът на Генерала – 44.06 %; Болидът на Професора – 31%; Болидът на Председателя – 9.31%; Болидът на Магистрата – 8.02%; Болидът на Възрожденеца – 3.22% и Болидът на Луната – 1.9%.

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Предвид това Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти на кандидати по партии и коалиции на интернет страницата на Blitz.bg представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., независимо че на интернет страницата са обозначени като участници в състезание рали „България“ и „Екшън между болиди“.

№ 950-ПВР/НС

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Клуб З, при която установи, че на 14 ноември 2021 г. във времевия отрязък между 10:00 ч. и 14:30 ч. на същата са публикувани няколко пъти резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на участници в залагания в букмейкърски къщи, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г. като на интернет страницата на Клуб З е публикуван линк в Туитър, в който са отразени самите резултати от залаганията.

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Поради горното Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти на кандидати по партии и коалиции на интернет страницата на Клуб З представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., въпреки че самите резултати са публикувани на линк в социалната медия Туитър, а не директно на интернет страницата на Клуб З.

***

Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК е налице забрана резултати от допитвания до общественото мнение по повод на избори да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 475, ал. 1 ИК лицето, което е нарушило разпоредбата на чл. 205 ИК, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева, респективно субект на административното нарушение може да бъде физическо или юридическо лице.

В посочените случаи ЦИК  констатира нарушение, оправомощава  председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение и указва да се премахне публикуваните резултати от социологически проучвания, а в последния случай – връзката към данните от страницата на изданието.