Благодаря на всички, гласували за Демократична България и за мен лично.

Да, Демократична България реализира значителен спад в получените гласове. И със сигурност е имало какво да направим по-добре и по-правилно. Но нека обясня причините за това, както ги виждам през многото данни, които минаха през ръцете ми.

ГЕРБ, БСП и ДПС са „изпилени“ до ядрата си – с малки изключения никой не може да вземе глас от тях и те не могат да вземат глас от никого. Остават другите, които искат промяна. Техните гласове два пъти отидоха за ДБ, ИТН и ИБНИ, но поради хаотичните и неадекватни действия на ИТН, това не доведе до резултат. Негативът от това се понесе и от трите партии.

В началото на кампанията ДБ загуби част от избирателите си в посока Продължаваме промяната, най-вече по линията „Радев“. След това започна бавно да си ги „връща“, докато не дойде необяснимата атака на подкрепения от ДБ кандидат за президент. Това, според мен, счупи най-важното – усещането за стабилност и предвидимост в ДБ. Не че самата стабилност и предвидимост ги няма, но тези необясними действия в този електорален терен казаха на част от избирателите „тука има нещо особено, можете да ходите другаде“. Според екзит половете в крайна сметка над 1/3 от гласовете на ДБ през юли са отишли към ПП. Това далеч не е единственият фактор, разбира се. И тези избиратели не принадлежат на никого.

Факторът „новост“ комбиниран с умората от 3-ти поредни избори на останалите партии, комбиниран с неуспеха в предния парламент, комбиниран с одобрението на Радев, комбиниран с добрата им кампания донесе този успех на Продължаваме промяната, които „изсмукаха“ трудно спечелените избиратели от ДБ през тази година.

Можеше ли нещо друго да се направи? Нито можехме да бъдем нов субект след 2 кампании, нито след 2 кампании можехме да сменим рязко посланията, нито имаше откъде да привлечем други избиратели – тези на ГЕРБ, БСП и ДПС са „заключени“, а както беше казал някой – негласуващите имат една характерна особеност – не гласуват.

Нямаше как и да подкрепим Радев – дори само агентите на ДС в инициативния му комитет правят такъв избор почти невъзможен. Дори в момента 50% от избирателите ни гласуваха за Радев. Ако не се бе появила ПП, щяха да са 2/3 (такива бяха данните). И когато Лозан Панов атакува остро Радев (макар и не без причини, както посочих преди малко), допълнително „отпъди“ хора, които биха ни подкрепили, но пък харесват Радев. Получих доста такива коментари в кампанията. Бяхме наясно и с това явление, но поне 1/3 от избирателите ни щяха да са тежко разочаровани от липсата на кандидат. Панов очевидно беше напълно независим, което може би беше тактическа грешка, но много хора от ядрото ни оценяват тази независимост.

Друго важно решение, което взехме – да бъдем партньорски и позитивно настроени спрямо ПП, също имаше, макар и по-малък негативен електорален ефект – много от хората ни считат за естествен партньор след изборите и особено в изборния ден вероятно са взели решение „нека едните наши да бият ГЕРБ, после ще управляват с другите наши“. Споделените ни периферии в областните центрове потвърждават това. В други исторически моменти дясното се е нахвърляло върху всичко ново. И е губило много от това в дългосрочен план.

И последно – нашите ясни послания „за“ ваксинация нямаше как да ни донесат допълнителна подкрепа при тези ниски нива на доверие във ваксините. Но когато умират толкова, това беше отговорната, принципна позиция.

Важните решения, които взехме, на база принципи, бяха с ясен и предвидим електорален резултат – негативен. Първо, че не подкрепихме кабинета на ИТН и отказахме преговори с мандат на БСП беше част от причините за трети избори. Само че просто няма как да дадем такава подкрепа и да се погледнем в огледалото. Изборът да не подкрепим Радев, въпреки, че мнозинството от избирателите ни го подкрепяха, също беше базиран на принципи, макар да носи гарантирани електорални щети.

Цялата тази комбинация от фактори допринесе за по-слабия резултат, а не толкова кампанията ни – тя беше правена от същите хора, които доведоха коалицията от съмнения за влизане до 12% през юли. И, иронично или не, резултатът е следствие от принципните ни решения и на много сложната обстановка. Но в политиката е така.

Представляването на избиратели с разнородни и понякога противопололожни мнения е трудно. Задържането им мотивирани в три поредни кампании, последната от които, съвпадаща с президентската, при поява на нов субект на същия електорален терен, е почти невъзможно. Аз все пак заставам зад всички взети решения – те са такива, защото ние сме такива. Това носи електорални рискове, но носи и увереност, че правим правилните неща за България. И че ще ги правим, когато имаме възможност да управляваме.

Нека не забравяме, че преди година този резултат би бил определян като „успех“. Сега не е, защото екипът ни показа, че може да постига резултати.

И да, Продължаваме промяната преразпределиха гласовете на партиите извън БСП, ДПС и ГЕРБ. Привлякоха малко негласуващи за сметка на 2-та процента „фира“ от ИБНИ. Но смятам, че те са много по-перспективен и позитивен водещ партньор от ИТН и съответно резултатите на тези избори са по-скоро позитивни. Предстоят коалиционни преговори и се надявам скоро да имаме добри новини и ще можем да реализираме идеите, които печелиха доверие.

П.П. Въпреки горееизложеното, осъзнаваме отговорността си като ръководство на партията. В такива моменти е редно да бъдат подадени оставки, което и направихме – Христо Иванов и изпълнителният съвет, от който съм част, подадохме оставки.

Материалът Кратък следизборен анализ е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Тези дни ескалираха съмненията в машинното гласуване. Тази ескалация е с политически мотив, но няма да правя политически коментар, а експертен, с който да обясня къде всъщност са рисковете за машинното гласуване и какви са мерките, които трябва да вземем, за да бъде то защитено. Ще опитам да обясня и защо допълнителни машини по никакъв начин не помагат за компрометирането на системата, ако Сиела биха искали да я компрометират.

Тук е важно да отбележа, че не твърдя, че някой иска да манипулира резултата – нито Сиела, нито ЦИК, нито Информационно обслужване. Но една добра система трябва да бъде отворена и прозрачна и да може всяка заинтересована страна да се убеди, че тя работи правилно, без да разчита на някой доверен участник. Т.е. дори да вярваме на Сиела, ЦИК и Информационно обслужване, сме длъжни да имаме система, която не разчита на доверието към тях.

Машинното гласуване не е просто една машина, то е процес. Процесът има следните стъпките:

1. Доставка на празни машини
2. Получаване на изходния код
3. Компилиране на изходния код до системен образ
4. Електронно подписване на системния образ
5. Записване на подписания системния образ на флашка
6. Инсталиране на системния образ на всички машини (отключване на машините, в случай, че на тях е бил инсталиран друг системен образ, подписан с други ключ)
7. Провизиране на данните за конкретния избор върху машината (кандидатски листи, номер на секция, номер на машина)
8. Генериране на ключове върху смарт-карти (тези белите, с които секционните комисии подписват)
9. Комплектоване на смарт-картите и техните ПИН-кодове
10. Транспортиране на машините и смарт-картите до РИК, съответно до секциите
11. Стартиране на изборния ден
12. Гласуване
13. Приключване на изборния ден и подписване на протокола (както на хартия, така и електронно)
14. Транспортиране на хартиения протокол, смарт-картите и флаш-паметите с машинния протокол
15. Проверка на протокола и въвеждането му в системата за машинна обработка
16. Сумиране и обявяване на резултата

На почти всяка от тези стъпки съществува някакъв риск, който трябва да бъде адресиран. Рискът може да бъде за манипулация на целия изборен процес или на отделни секции. Рискът не значи, че това ще се случи, но трябва да бъдат взети съответните мерки. Сходни рискове съществуват и при хартиеното гласуване – и там има защитни механизми (като напр. голям брой членове на секционни комисии, наблюдатели, бюлетини с уникален номер, и т.н.)

Нека започна с въвеждането на няколко термина, които ще ми се наложи да използвам в обяснението.

• Криптографски ключ – освен като ключ, с който може да се отключва и заключва електронно съдържание, може да си го представите като много дълга (незапомняема) парола, която ни дава достъп до дадена скрита информация, но също така ни дава опция да “подпишем” нещо електронно.
• Електронен подпис – използване на криптографски ключ с цел гарантиране, че даден файл не е бил подменян и че е създаден от оторизирано за това лице (притежател на ключа)
• Хеш – “отпечатък” на файл или група от файлове. Хешът е това, което се разпечатва на разписката и служи за идентифициране на софтуера, който работи на машината. Всяка най-малка промяна в дори един файл би променила този хеш.
• Изходен код – кодът описва как работи софтуера – какво прави в един или друг случай, как смята, къде записва резултата
• UEFI secure boot – това е технология, която ограничава възможния системен софтуер, който може да работи на една машина само до такъв, който е бил електронно подписан с ключ на оторизиран участник (между другото, всеки домашен компютър или лаптоп също използва тази технология).

В целия процес има три групи рискове, които надграждат един върху друг. Основният риск е първият, защото той определя поведението на системата, но останалите рискове са свързани с него:

• Изходният код – съществува риск някой (доставчикът) да е заложил определено изкривяване на резултата в изходния код, напр. “всеки трети глас за Х отива за Y или Z”.
• Системният образ – дори кодът да бъде проверен и да не манипулира резултата, системният образ, който е изграден на база на този код, може да бъде подменен с друг. Затова трябва да сме сигурни, че системният образ е точно този, който е изграден от проверения изходен код
• Управление на ключове – гарантирането на системния образ, а и на машинните протоколи на флаш-паметите, разчита на електронни подписи с криптографски ключове. Те трябва да бъдат управлявани и съхранявани правилно, за да не може някой да подмени едно или друго съдържание.

Следва таблица с рисковете по тези направления, както и мерки, които са взети за тяхното елиминиране. Ще си позволя да добавя колона “участие на ДБ”, защото всякакви обвинения в манипулация са абсолютно нелепи при всичките усилия, които системно полагаме за честността на изборите. Държа да подчертая, че знанието, описано тук, сме го използвали, за да подобрим процеса.

А откъде имам информация за този анализ? От общи познания по информационна сигурност, от техническата спецификация за поръчката, от докладите за удостоверяване на машините на Държавна агенция “Електронно управление” и от участието ми на техническите срещи с експерти от ДАЕУ и ЦИК, на които задавах въпроси. Не твърдя, че имам пълната картина, но имам достатъчно, така че да оценя рисковете.

Броенето на хартиените разписки е мярка, която позволява откриването на манипулации, ако бъде изпълнена както трябва. Затова и още при предните избори настоявахме чрез нашите представители в ЦИК за извадкова проверка. При проверката на разписките гаранцията идва от това, че избирател се е уверил визуално, че машината е приела гласа, който той е подал. Затова е добра идея да има извадково преброяване в СИК (напр. в 5% от секциите), както и по-обстоен централизиран следизборен одит на разписките, при който рисковете от грешки и от умишлен саботаж са намалени. Важно е при одита да бъде сканиран и QR кода, защото той е гаранцията, че разписката е автентична, а СИК трябва да документира всички извънредни събития, като граждани, тръгнали си с разписка в джоба, свършила хартия и др., които могат да се отразят на броя разписки. Този подход би открил опит за мащабна манипулация, без да създава предпоставки за друг вид манипулации – комуникационни, в които определени технически грешки при броенето и въвеждането на резултата се използват за подкопаване на доверието в изборите.

Виждаме, че на практика всички рискове са или адресирани по някакъв начин, или с достатъчно ниско ниво, за да не представляват системен проблем. Моята критика, когато има такава, е в подобряване на вече прилаганите мерки за защита.

Ако приемем, че допълнителните машини са за манипулация на изборите, то Сиела е тази, която би го направила. Само че Сиела в момента разполага с UEFI ключа от предните избори, с който може да отключи съществуващите, “легитимни” машини. Именно затова допълнителните машини с нищо не се различават от съществуващите и не добавят вектор на атака. При следващите избори, в които Сиела няма да има ключа да отключи съществуващите машини, това би било потенциален проблем, тъй като в новите машини може да инсталира всичко, а в старите – само системен образ, подписан от ЦИК. Но на тези разлика няма.

Когато говорим за изходния код, за съжаление в момента той не е собственост на държавата и тя няма право да го публикува. Може, в условия на конфиденциалност, да се предостави на заинтересовани страни (представители на партии, напр.) Това трябва да бъде коригирано за следващи избори – добра идея е да се напиша изцяло нов код, който да е публично достъпен, одитиран, и за чийто прелед да бъдат поканени международни експерти. За това тази година нямаше време, но при малко по-стабилен парламент това трябва да бъде следващата стъпка, според мен.

С оглед на изложеното по-горе, смятам, че изборите в момента са с разумно ниво на защита и че мащабни манипулации няма да бъдат извършвани. Има какво да се желае от процеса, поради което правим постоянни препоръки. ЦИК приема някои от тях, макар и със закъснение.

Бих препоръчал за следващите избори ЦИК да позволи на партиите да изпратят свои представители в складовете, където се извършва инсталирането на машини, и да могат, оп определен ред, да задават въпроси и следят процеса.

Знам, че гореописаното е сложно и твърде експертно. И изисква наблюдатели на етапи различни от изборния ден, на места различни от изборната секция. Но категорично не съм съгласен с политическите внушения, че щом е по-сложно, значи някой го манипулира.

До момента машинното гласуване елиминира невалидните гласове и намали купения и контролиран вот (вероятно защото няма “тъмна стаичка” и не може да се снима екрана, не може да се носят конци за отмерване на дължина, не могат да се изнасят бюлетини в нишка и др.); елиминираха се и грешките при броенето в СИК, а процесът на приемане на протоколи се ускори. Това са ползи, които си струват допълнителното усилие. Ако намерим други начини за справяне с тези проблеми, супер. Но дотогава, нека партиите наистина впрегнат симпатизиращите им ИТ експерти да наблюдават процеса и да се уверяват в неговата честност, вместо да рисуват абсурдни конспиративни графики и да всяват несигурност и недоверие.

Материалът Рискове и мерки за защита на машинното гласуване е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.